Категория: Холандия

Пътуване до замъка Твикел, Холандия (2) 0

Пътуване до замъка Твикел, Холандия (2)

 Днес ви представям втората част от пътуването на Янита до холандския замък Твикел, която започнахме миналия път. Приятно четене: Пътуване до замъка Твикел, Холандия втора част На касата ще ви предоставят и карта на...

Пътуване до замъка Твикел, Холандия (1) 1

Пътуване до замъка Твикел, Холандия (1)

Янита отдавана не ни беше водила из Х0оландия – днес тя ще ни покаже замъка Твикел. Приятно четене: Пътуване до замъка Твикел, Холандия Замъкът Твикел се намира близо до град Делден в провинция Оверайсел,...

Бирена разходка из Белгия (3): Бирите в Антверпен и Ротердам (Холандия) 2

Бирена разходка из Белгия (3): Бирите в Антверпен и Ротердам (Холандия)

Днес завършваме бирената разходка из Белгия, която започнахме в Брюксел и продължихме в Гент и Брюж – за финал ще отидем в Антверпен и холандския Ротердам. Приятно четене: SAVE WATER, DRINK BEER /или една...

Амстердам (или Как да намерим Червените фенери) 17

Амстердам (или Как да намерим Червените фенери)

Е, днес ще отскочим до Амстердам – не, няма да пушим, но това, знаете, не е единственият възможен грях в този град. Сега сериозно: който е чувствителен, непълнолетен и изобщо – нежна душа – не е за вас това това четиво. На останалите – приятно четене: (кликнете на заглавието горе)

Теглилката на вещиците) 4

Претеглете ми една вещица, моля! (Оудеватер, Холандия)

Защо е важно да претегляме вещиците? Много ясно – за да разберем, че е вещица! 🙂 Днес това за нас ще прави Анжело 🙂 

Приятно четене:

Претеглете ми една вещица, моля!

 Оудеватер, Холандия

 

 Оудеватер, Холандия

Оудеватер

 

Имало едно време… Не! Били добри времена, когато всеки семеен или междусъседски спор завършвал само като се позагледаш изразително в камината. А ако събеседницата е по-недосетлива, пред кметството винаги чакала в готовност кладата, която решавала спора бързо, радикално и болезнено.

В един хубав момент, когато липсата на женско природонаселение започнала да се чувства, се събрали умните глави, за да съставят ясни критерии за това кой може да бъде обвинен във вещерство и кой – не. Възможно е за този симпозиум да е лобирала някоя феминистка организация или онази консервативна част от населението, която не била склонна да се обедени под дъгоцветните знамена.

Така или иначе, поради техническото изоставане на епохата и ниското КПД на метлите, основен транспорт на вещиците, се постановило, че една жена може да бъде подведена под отговорност за вещерство, само ако теглото й не отговаря на ръста, което  означавало, че тегло под 60 кг е рисково. То и каква жена е това – нито може две ведра с мляко да пренесе, нито коня да подкове… Другото обяснение е, че тъй като вещиците нямат душа, тежат по-малко при равни други условия.

Към местните съдилища се създали отдели за мерки и теглилки, където заподозрените, след обстоен преглед на всички телесни кухини, били претегляни. Жена, която успешно преминела тегленето, получавала сертификат, според който доживотно не можела да бъде обвинена във вещерство. Твърди се, че за вещерство са осъдени около 1 милион жени (при общо население на Европа през 1550 г. 70 милиона). Последният документ е издаден през 1729 г.

3421 Oudewater, Нидерландия

Оневиняването, разбира се, не било по вкуса на всички. Изведнъж се оказало, че съдиите са склонни към корупционни практики. Въпреки това една теглилка била прочута – заради точността си и справедливостта на съдиите. Тя получила и сертификат, подписан лично от Карл V. Това била съществуващата и до днес теглилка в

Аудеватер (Oudewater, Стара вода)

Намиращ се на важни водни пътища (Hollandse IJssel и Linschoten), градът от 1265 г. има гарантирани права от епископа на Утрехт. Днес, с население под 10 000 жители, градчето предлага най-доброто от „Зеленото сърце“ на Холандия.

Heksenwaag (Теглилката на вещиците)

В ренесансова къща от 16 в. се намира Музеят на вещиците. Тук получихме листовка на български, което не се среща често по тези краища. Можете да разгледате експозицията, „научните“ трудове по демонология, както и най-голямата атракция – да се претеглите на автентичната вещерска теглилка. Ако имате нещастието да сте под 60 кг., сте подложени на кръстосан разпит. Младежите, които работят в музея, може би ученици в горните класове, видимо се забавляват и предават доброто си настроение и на вас.

Ако обичате животните и главно котките, ако за вас са удоволствие разходките в гората и брането на цветя и билки, има достатъчно доказателства за това, че сте вещица. Даже не е необходимо съпругът ви да го потвърждава! Срещу 2 € можете да получите сертификат за вещица, който да си закачите вкъщи до снимката на свекървата (или направо да бъде издаден на нейно име).

Теглилката на вещиците

Теглилката на вещиците

 

 

Тегленето на вещиците се превръща в шоу

 

Адрес:

Leeuweringerstraat 2
3421 AC Oudewater
тел.l: +31 (0)348/563400
email: info@heksenwaag.nl
web: http://www.heksenwaag.nl

Работно време:

01.04 – 31.10: 11 – 17, без понеделник

01.11 – 31.03: 11 – 17, сряда, събота и неделя или по заявка.

Цена: 4.3 €

Touwmuseum „De Baanschuur“ (Музей на въжето)

Благодарение на конопената индустрия Аудеватер е бил много богат град през седемнайсти век. По време на бума на платноходните кораби в такелажа на един клипер са се използвали до 50 км въжета с различна дебелина. Голяма част от тези въжета са били произвеждани тук.

Богатството още си личи по множеството запазени къщи в града и околните ферми. Именно на това е посветен този музей. Уредникът, стар моряк, пътувал и до Бургас, ще ви покаже цялата технология – от скубането на конопа до оплитането на различни видове въжета, макрамета и т. н.

Адрес:

Reijersteeg 4
3420 DA Oudewater
тел.: +31 (0)348/56 78 32
email: info@touwmuseum.nl
web: http://www.touwmuseum.nl

Работно време:

01.04 – 31.10: 11 – 17, без понеделник

12 – 17, неделя и празници

Цени:

Пенционери: 7,50 €

Деца:              2,50 €

Възрастни:    10,00 €

Museum „Oude Ambachten en Gereedschappen Vergeer“ (Музей на старите занаяти и инструменти)

Започнал като частна колекция, събирана повече от 40 одини, сега музеят има повече от 3500 експоната, свързани с бита и работата на местните хора.

Адрес:

Hoenkoopse Buurtweg 25
3421 GA Oudewater
тел.: +31 (0)348/56 40 83
email: bert.vergeer@online.nl
web:www.oudeambachtenengereedschappenvergeer.nl

Работно време:

10 – 16, без неделя, понеделник и празници

Цена: 4

 

Ако не сте се уморили и още сте на вълна „вещици“, можете да отскочите до съседното  градче Схуунховен (Schoonhoven), където за последно е изгорена вешица в Холандия. Това е местната билкарка Мария Ариенс, която не можела да угоди на всички и по донос на недоволни пациенти през 1597 г. била обвинена в магьосничество, съдена, удушена и накрая качена на кладата пред кметсвото.

Вероятно има няколко различни пътя, по които може да минат 15-те км от едното градче до другото, но ние имахме късмета (благодарение на GPS-a) да използваме и фериботна връзка за да преминем поредния канал. Което си е преживяване отвсякъде. В момента Google Maps не ми показва необходимост от ползване на ферибот, вероятно сме уцелили момент на ремонт на мост или нещо подобно.

Лек път и приятно изкарване!

 

Още снимки от Аудеватер. ⓒ ЕмаЖунич

 

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

За подробност кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

5

Пътуване до Гитхорн, Холандия (част втора)

Продължаваме разказа на Янита за холандското селце Гитхорн, с което се запознахме предишния път. Сега – продължаваме 🙂

Приятно четене:

 

 

Пътуване до Гитхорн, Холандия

част втора

 

В

старата част на Гитхорн

някои от къщите функционират като хотели, но може да се наеме и традиционна частна къща за малка или по-дълга ваканция, както направихме и ние. Къщите са обзаведени и разполагат с всички необходими удобства, дори със сепаре в градините за уединение и скриване от погледите на тълпата отвън. Е, разбира се може и да се закупи къща на цена от 350 хил. евро нагоре. Ако някой е решил да се занимава с местен туристически бизнес, има хубави къщи в централната част, обявени за продан.

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

За разлика от италианския град Венеция,

Гитхорн е с хипнотично зелена природа –

нещо също типично за холандския селищен стил. Строга, геометрична естетика, стерилна красота и пищна зеленина, оформлението на която си е направо изкуство. Свещен холандски стил, типичен за цялата страна. Къщите и градините много внимават да не приличат една на друга, и да са винаги в конкуренция по красива изящност, поддържаност и оригиналност. Точно това лице на околния свят в Холандия ми харесва най- много. И ми липсва, ако съм далече от тук.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

Привечер и нощем тишината е необезпокоявана от нищо. Чува се само сънливият бръм на насекомите, които кръжат над водата. Из тръстиките се крият патици, някъде квакат жаби, над водата танцуват полупрозрачни мъгли от нощна влага. Във властта на това спокойствие времето забавя своя ход и спира.

8355 Giethoorn, Нидерландия

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

Зеленината, тишината и спокойствието привличат в топлите дни на пролетта, лятото и есента тук туристи от цял свят. Гитхорн е специална туристическа дестинация в Холандия за японци, германци, италианци, индийци… Специално за гостите от тези страни

ресторантите изписват менютата си на тези езици

Те звучат навсякъде и затвориш ли очи, околното става неназовимо и с неопределимо местоположение. Няма го онова усещане за принадлежност към място, за което се ориентираш по езика.

В старата част на селото има италианска пицария „PizzeriaFratelli”, мястото е известно като Малката Италия.

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

И тъй като

Гитхорн е ваканционно селище,

най- много е посещавано в активния летен сезон. Холандците казват, че през зимата тук нищо не се случва: няма многоезична глъч, няма фотографи, няма многоцветни тълпи или фестивали; нищо, освен местните жители, които се пързалят с шейни и кънки из замръзналите канали- любопитна причина, заради която ще се върна в Гитхорн още през тази зима.

 

 

Giethoorn, Nederland

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

Селото придобива някаква известност в културните среди още в средата на миналия век, когато холандският режисьор Берт Ханстра снима свой комедиен филм там. И малко по малко селото се оформя и като културно средище. В старата част на Гитхорн се намира

музеят “Старата Земя” (De Oude Aarde),

в експозицията му се представя колекция от кристали и полускъпоценни камъни.

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Интересна

колекция от исторически превозни средства (антики)- The Histo-Mobil,

включително фермерски инвентар са изложени на открито в двора на музея.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

В близост до музея е старата грънчарница, която предлага от онези типично холандски сувенири в бяло и синьо, с изрисувани по тях обичайните за Холандия символи: вятърни мелници, дървени обувки, лалета… Интересна находка се оказа и

галерията Gloria Maris,

от където никой не може да си тръгне, без да си е купил някакъв сувенир. От магазина за минерали с една интересна нощна лампа от оранжев кристал се сдобих и аз.

 

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

В миналото селяните са се занимавали основно с лов и риболов, събиране на тръстика и торф, фермерство и животновъдство. Тези човешки дейности са съхранени и до днес, макар да имат съвсем друг по- скоро атракционен облик. Към тях се добавят и модерните дейности хотелиерство и ресторантьорство.

На всеки ълъл в Гитхорн има кафенета или ресторанти, които предлагат вкусна традиционна и не чак толкова традиционна кухня.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

С разрастването на селото в ново време се изгражда т.нар. нова част, в която наред с водните улици си има и асфалтови, по които е възможно придвижването с всякакъв автомобилен или автобусен транспорт.

В новата част от селото

се намират модерните сгради, яхтеното пристанище, обществените сгради и магазини, както и къмпинга за каравани. Всъщност при влизане в селото, всеки се запознава първо с новоизградената  част от населеното място.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Такова е село Гитхорн в Холандия и такива бяха моите три денонощия там. Толкова бързо минаха тези три хубави дни и нощи… И ако бяхме отишли само две седмици по- рано, щях да бъда и свидетел на концерт на онази сцена- кораб насред езерото- още един повод за завръщане. Винаги казвам така, когато оставям част от сърцето си на някое любимо място или при някой любим човек, за да ми спомня и да ме завръща.


Giethoorn Holland in Netherlands

Панорама Гитхорн, Холандия


in Netherlands

Панорама Гитхорн, Холандия

http://youtu.be/sOlXmUU6kCY

Гитхорн, Холандия

 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Холандия – на картата:
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе

 

2

Пътуване до Гитхорн, Холандия (1)

Време ни е за малко цивилизация – т.е.място чисто и уредено 😉 Янита ще ни води до едно холандско селце – Гитхорн.

Приятно четене:

 

 

Пътуване до Гитхорн, Холандия

част първа

 

 

Осъществяването на плановете ни за почивка някъде из Холандия започна с един очакван провал. Пътуването ни до Гитхорн по вода се отложи за някой друг път, когато детето е достатъчно голямо, когато не сме толкова нервни и нетърпеливи и когато имаме повече от един уикенд свободно време. Всъщност, не съжалявам за това. За час стигнахме с колата, а лодката под наем наложително се оказа като основното ни средство за придвижване из старата част на селото. Всяко зло за добро. 

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

 

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Гитхорн (на холандски език Giethoorn)

(правилното произношение е Хийтхоорн) се намира в северна Холандия, провинция Оверайсел, на север от областния център Зволе. Близостта на селото до две големи езера прави възможно прокопаването на канали из цялата местност на площ от няколко десетки квадратни километра, което допринася за изграждането на малки пристанища и развитието на воден и селски туризъм, както и за живот по венециански в Гитхорн, а в съседните нему села и градове- почти по венециански.

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

 

Живописното холандско село е изградено в настоящия си вид още преди 3 века. Най- старите надписи по табелите, окачени над входните врати на къщите и фермите са с дати от 18 и 19 век. Къщите се издигат червеникави и със сламени покриви сред красиви зелени морави, заобиколени от градини, обрасли с хортензии, чемшири, кипариси, цветя и храсталаци. И съвсем близо до тях шумоли хладната въздишка на водата, която кротко и бавно пълзи из каналите. Лятото преливаше в градините във всички оттенъци на цветовете и ухаеше тръпчиво на прясно окосена трева.

 

 

Гитхорн, Холандия

Гитхотн, Холандия

Селото е с хилядолетна история,

която разказва за пристигането на заселници от средиземноморието, които след едно голямо природно бедствие и последвало наводнение (през 1170 год. сл. Хр.) го напускат за около половин век. Завръщайки се в опустошените земи, по рехавата пръст намират само разпилени рога на кози (Giethoorn). И хората започнали да отново да опитомяват земята и водата, изграждайки канали и извличайки торф.

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

В наши дни дължината на каналите около селото е близо 8 км, някои от тях отвеждат до съседните села и пристанища, а други- още по далече към Амстердам, Зволе и Гронинген.

 

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Да, живот по венециански, защото Гитхорн е село известно и в Холандия, а и по света като

„Холандската Венеция”

8355 Giethoorn, Нидерландия

 

За разлика от всеобщата дефиниция или очакване, първата ми асоциация, разглеждайки пасторалните пейзажи на селото съвсем не беше Венеция, а по-скоро едни други села, изгубени из горите и блатата на Шпреевалд  в Саксония и Бранденбург (Германия), в които живее малката етническа група Die Sorben*. И наистина по архитектурен стил, по начин на живот и поминък, по селищна инфраструктура, Гитхорн беше идентично повече с блатистата низина Шпреевалд, населявана от немската малцинствена група хора, отколкото с Венеция.

 

 

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

 

Горещ и задушен се оказа августовският уикенд. Синоптиците обещаваха най- после дъжд, но от дъжда нямаше и следа. Само небето помръкна и смръщи синьото си, задухът и горещината останаха. В такова време опознавахме Гитхорн и уточнявахме приликите и разликите му с Венеция, обикаляйки улиците с лодка или разхождайки се пеша из тесните пътечки покрай каналите и къщите.

 

 

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Каналите не са дълбоки,

само изглеждат така, заради мътната зеленикаво- кафява вода дъното им не се вижда. В най- оживените отсечки дълбочината не надвишава метър и двадесет сантиметра, примерно.

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

И така: на пръв поглед нищо общо с Венеция, освен тези канали, които обикалят около къщите и изпълняват функцията на улици. Всъщност придвижването из селото не се осъществява само с лодки; няма как в Холандия да има по- важно транспортно средство от велосипеда. Тесни и къси асфалтирани алеи, които са обозначени с пътни знаци за суша и вода, позволяват на местните жители и на посетителите да се придвижват и с велосипеди.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Алеите са свързани една с друга посредством изгърбени над каналите стръмни дървени мостове. Такива мостове отвеждат и към всяка една от къщите. Това е и причината не всеки един от мостовете да е достъпна зона за всички хора.

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

За разлика от новата част на селището, в старата част всъщност няма пътища,

тук с автомобил не може да се пътува

Но пък може да се вземе под наем за час или за повече велосипед или лодка. За предпочитане са лодките: канута, лодки с гребла или моторни лодки, на цена от 3 до 12 евро на час. Онези, които не биха се сприятелили с лодката, могат да се движат с градския транспорт- лодка, с цена на билета 2,50 евро. С тези големи пътнически лодки панорамно се обикаля цялото село и околностите му.

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

А околностите не са много по- различни: вода и тръстики отвеждат до малък остров, където казват е място за ловци и риболовци. На сушата, откъдето може да се наеме и по- голяма лодка, има ресторант с форма на правилен деветоъгълник „Smits Paviljoen”, построен върху платформа със същата форма. Това е един от най- претъпканите ресторанти, вероятно заради панорамната гледка към езерото и острова.

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

От платформата във всички посоки из езерото се протягат бетонни пристани, на които акостират идващите от езерото лодки, пътниците им спират за почивка на това, оказващо се емблематично за Гитхорн място. На около стотина метра от ресторанта навътре в езерото се намира покрита сцена, която отдалеч наподобява кораб с бели платна. Това е една от атракциите в селото, на която се провеждат традиционните августовски рок концерти.

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

 

Мястото е толкова ветровито,

че не знам как някой би се задържал за сцената. Поради същата причина дългото застояване на терасата в ресторанта ми се стори нездравословно. Точно тук, около този ресторант в покрайнините на селото се намира и най- голямото ваканционното селище в района с бунгала, които се отдават под наем или продават. Само спомени не се продават тук, те си остават строго лични.

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

 

Крайбрежните малки вълни се доближаваха до бетонните ръбове на пристаните в стройна процесия. Отвъд тях езерото се простираше до тръстиките на острова, които изглеждаха като мъгляво сив пояс на фона на хоризонта. Над езерото кръжаха патици и надаваха тревожни пронизителни крясъци. Други шумове нямаше. Усещането за време тук се топеше, обгръщайки всеки и всичко с абсолютно спокойствие.

 

 

Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия


in Netherlands

Панорама Гитхорн, Холандия

(следва продължение)

*сорбите са западнославянски народ, единственото официално славянско малцинство в Германия – бел.Ст.

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Холандия – на картата:
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ!

 

Мадуродам в Схевенинген, Холандия: Гъливер в света на лилипутите 5

Мадуродам в Схевенинген, Холандия: Гъливер в света на лилипутите

Анжело днес ще ни води до една от забележителностите на Холандия (те си имат нов крал вече 🙂 – Мадуродам в градчето Схевенинген край Хага. Приятно четене:

 

 

Мадуродам, Холандия

Гъливер в света на лилипутите

Пътни бележки

 

Вместо увод

Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.

 

Мадуродам

Адрес:

George Maduroplein 1

2584 RZ Den Haag

The Netherlands

Раб. време: 9:00 – 20:00, касите – до 19.00

Телефон: +31(70)4162400

Факс: +31(70)3512185

GPS: 52.099269,4.29942

Web: http://www.madurodam.nl/en/

Карта на Холандия

 

 

Исторически миниатюрни модели на градчета са съществували от незапомнени времена, но такива със статут на туристическа атракция съществуват от 30-те години на 20-и век.

Повечето моделни паркове са изградени в мащаб, който варира от 1:76 до 1:9.

Континентална Европа и Азия обикновено предпочитат мащаба от 1:25, докато в Северна Америка и Великобритания се използват 1:12 и други варианти.

Мадуродам (Дигата “Мадуро”)

е миниатюрен парк и туристическа атракция в квартала Схевенинген на Хага, Нидерландия. Той е наречен на името на Георг Мадуро, еврейски младеж от Кюрасао, които посреща Втората световна война като студент по право в Лайденския университет. Мобилизиран е като лейтенант в кавалерията с гарнизон Хага и участва в битки с немските войски. След капитулацията на Нидерландия на 15.05.1940 г. половин година е затворник в Хага, а след освобождаването му се присъединява към Съпротивата. При опит за извеждане на свалени английски летци през Испания е заловен и изпратен в Саарбрюкен, а по-късно – в концентрационния лагер Дахау, където умира през февруари 1945 година от тиф.

Madurodam, South Holland, NL

През 1946 г. Георг Мадуро е награден посмъртно със знака на Рицар 4-а степен на Военния орден на Уилям, най-високото и най-старото военно отличие в Нидерландия. Сравнявано с френския Орден на почетния легион, това отличие е присъждано много по-рядко. Мадуро е единственият холандски гражданин от Антилите, който някога го е получавал.

След войната Йосиф и Ребека Мадуро даряват всичките си спестявания за изграждането на мемориален парк на името на единственият им син. Идеята за тематичният парк среща подкрепата на Дружеството на студентските санаториуми и досега приходите от дейността му отиват за подпомагане на санаториуми и други оздравителни заведения.

Като всеки град и Мадуродам си има кмет. При откриването му на 2 юли 1952 г., принцеса Беатрикс, тогава на 14 г., е назначена за кмет на Мадуродам. След като става кралица на Нидерландия, тя се отказва от тази функция, но остава патрон на града. Предполагам, че абдикацията й на 30.04.2013 няма да промени това. Сега кметът на Мадуродам се избира от младежки общински съвет, състоящ се от 25 ученици от училища в региона.

Мадуродам е разположен е на площ от около 18 дка, в който има над 300 макета, 6000 малки дървета и 30 000 цветни луковици. “Жителите” на града са много хиляди (само на “Амстердам Арена” 6000 зрители подкрепят любимите си отбори), от които 35 “гиганта”, занимаващи се с поддръжката на макетите. Преди са се използвало дърво за направата им, а сега – метал и синтетични материали. В някои експонати е вложен много труд – например офисът на ING Bank е “строен” 4 години! Дърветата, храстите и цветята се поддържат до необходимата височина. Дървета, които достигат до 15 м. височина, тук са високи 60 см. Единствено плуващите в каналите шарани внасят дисхармония – в реален размер те трябва да са като кашалоти.

В парка са изградени перфектни копия в мащаб 1:25 на културни и промишлени сгради и проекти от цяла Нидерландия. Много от експонатите са механизирани – можете да наблюдавате църковна церемония “в действие”, рулиращи самолети, гасене на пожар в пристанището и т. н. Холанците си запазват старата слава на практични хора с изключителен търговски нюх и предлагат срещу парите ви само първокачествена “стока”. Във всеки момент можете да си купите миниатюрен чифт сабо за 25 цента, но къде по-забавно е да пуснете монета от 50 цента, фабриката да започне да работи и камионче да ви докара току-що “произведения” сувенир.

Мадуродам постоянно се развива. Каквито и цифри да се споменат, бъдете сигурни, че само след няколко месеца те вече няма да бъдат актуални. Наскоро бе направена голяма реорганизация на парка, като сега той е разделен на три тематически участъка: Центърът на града, Светът на водата и Островът на иновациите. В Центъра са обособени на красивите сгради и обекти на Нидерландия, В Света ще ви покажат хилядолетната борба с водата – приятел и враг, а Островът представя световния принос на ниските земи в архитектурата, иновациите, спорта, развлеченията и дизайна.

На входа ви посрещат Гъливер и лилипутите – Мадуродам, Холандия

На входа ви посрещат Гъливер и лилипутите

 

Ханс Бинкер (или Петер от Харлем), който запушил с пръст пробойна в дигата и спасил страната си – Мадуродам, Холандия

Ханс Бинкер (или Петер от Харлем), който запушил с пръст пробойна в дигата и спасил страната си

 

Родната къща на Георг Мадуро – Мадуродам, Холандия

Родната къща на Георг Мадуро

 

Кралският музей в Амстердам – Мадуродам, Холандия

Кралският музей в Амстердам

През капандурата се вижда “Нощната стража” на Рембранд – Мадуродам, Холандия

През капандурата се вижда “Нощната стража” на Рембранд

Шараните също са любопитни – Мадуродам, Холандия

Шараните също са любопитни

 

 

 

 

 

Екскурзията до Мадуродам можете да съчетаете с разходка до центъра на Хага или до плажа на Схевенинген. Ние избрахме втория вариант.

Схевенинген

е модерен морски курорт, най-известният в Нидерландия. Той е един от осемте квартала на Хага, но има и статут на полу-самостоятелно селище.

Крайбрежната зона е напълно обновена, с нови кинотеатри, търговски обекти, казино, крайморска алея и т. н. Разбира се, бетониране, каквото наблюдаваме в Слънчев бряг и другите ни курорти, е напълно немислимо. Плажуването е нещо относително – през августовските жеги, когато температурата на въздуха може да стигне до немислимите 23-25 градуса, а на водата на Северно море – до 18-20 градуса, плажовете са пълни. Аз не бих рискувал, но за холанците 15-16 градуса (юни) е вече много добра температура за морска баня.

Не пропускайте на посетите кея, който представлява 60-метрова кула с повече от 300 стъпала. Той е на 2 нива – долното е затворено и помещава панорамно кафе и търговски обекти, а горният е открита тераса.

 Схевенинген, сниман от кея

 

 

 

 

Още снимки: Мадуродам, Схевенинген

 

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ!

Айндховен: Малка футуристична приказка 13

Айндховен: Малка футуристична приказка

Пътеписът ни днес ще ни покаже, какво може да направи крайната махала, при добро желание и усилие. Изабела ще ни разкаже за холандския Айндовен.

Приятно четене:

Айндховен: Малка футуристична приказка

Имало едно време в едно далечно кралство – викали му Nederland или Ниска земя – та имало там, далеч, далеч, чак  на края на някакъв южен парцелиран район малко селце с подобаващо име – Айндховен,  т.е. Крайният двор (парцел) Селцето общо взето тънело в зеленина, земеделски прелести и световна неизвестност, докато не се появил благородният рицар, пардон! дук Хенрих Първи оф Брабант, който му дал престижния статус на град. Годината била 1232 и така започва писаната история на града, чиято  единствена гордост по онова време били малка крепостна стена и замъче, издигнали скромни снаги над равните зелени пасбища на южна Холандия, оградени със също толкова скромно ровче, и популярни в цялата близка околия със седмичния си пазар.

Градецът наброявал всичко на всичко 175 къщи.

Човек неволно почва да се чуди каква ли е била дефиницията на дука за град. После приказката става много скучна и нищо не се случва в нея цели 650 години. (Нищо в този случай означава обичайните средновековни опустошителни пожари, чумни епидемии, периоди на глад и бедност, малки локални войни, многократни превземания от испанци, холандци, испанци, холандци, испанци, хо… а, не – този път французи, многократно разрушаване и подновяване на крепостните стени и прочие тривиални събития, които не допринесли изобщо за разрастването на селището и то си останало миниатюрно и незначително чак до модерни времена.)

 

Затова пък, когато в края на 19-ти век индустриалната революция най-после достига до тия далечни равни тучни земи, тя не просто ги навестява, нито пък кротко се настанява в тях, ами направо избухва в заспалото земеделско селище с всичката мощ на модерните си технологии и с ослепителния блясък на електрическа крушка. Буквално!

Братята Антон и Жерард Филипс основават в центъра на Айндховен фабричка за производство на електрически крушки.

М-да, всички велики неща започват скромно.

Градчето мигом се сдобива с прякора Градът на светлината, а фабричката ще прерастне скоро в гигантски световен електронен концерн – Philips. И оттам насетне историята на Крайния парцел заприличва малко на „Странния случай с Бенджамин Бътън“ – един от най-старите градове в цяла Холандия започва да се подмладява, да расте и да става все по- жизнен, ярък и модерен, все по-енергичен, провокативен и даже футуристичен. Отръсква се като мокро куче от древната си история и става флагман на световния съвременен индустриален дизайн и супермодерни технологии. Нещо като европейската Силиконова Долина.

 

Но преди да затънем в детайлите на този куриозен исторически прецедент е време да въведем в действието двете главни героини на нашата приказка –

Принцесата (с прякор Вечно Недоволната) и Кралицата (само по роднинска линия, защото се пада майка на Принцесата),

но по-често изпълняваща длъжността Главен Кралски Усмирител. Двете пристигат от София яхнали опитомения змей Wizzair (и аз не знам кой им измисля имената на змейовете, ама такива са все едни странни и неблагозвучни) и се оглеждат учудено на голямото модерно летище в  Айндховен – цялото в стъкло, архитектурни декларации и високи технологии. Влачат си прилежно багажа с вече счупени колелца (защото това съвсем не е първия змей, на който се возят това лято и някои от скорошните им дестинации съвсем не са били така цивилизовани, че да предлагат асфалт и гладък мрамор за колелцата), което естествено дава повод на Недоволната да мърмори и на Усмирителката да дудне обещания за мека постеля и вкусна вечеря в този или в обратен ред. По желание. Железният кон ги стоварва на

Централна Гара,

а там ги посреща приветствено, нагазил насред цветенцата, издокаран в подобаващ за високите гости зеленясал бронз не някой друг, а самият д-р Антон Филипс – в закопчано догоре зимно палто и шапка в лявата ръка.

Гледана отвън гарата, на която бронзовият доктор кой знае защо е обърнал гръб, забележително прилича на портативен  радиоприемник – компактен, правоъгълен, с все антенката, стъклената скала, квадратно високоговорителче, което е всъщност терасата на кафенето и даже голямото кръгло копче на потенциометъра за настройка на честотата, което пък се е дигизирало като стенен часовник. Дизайнът от 1956-та година е носител на архитектурни награди и се предполага да имитира конкретен много популярен модел транзистор, произвеждан от електронния гигант Philips  по това време.

Айндховен, Централна гара

 

Нашите кралски особи нямат време за запознанства с хер Филипс (злите езици говорят, че крупният капиталист бил роднина на Карл Маркс, ама много е иронична съдбата понякога, хи-хи) и се мятат тичешком на градската автобусна карета, за да се доберат до симпатичното хостелче в центъра на града. Със загадъчното име „Три-Би-И“.

Така – меките постели са осигурени, остава да се погрижим за вкусните вечери. Изоставяме багажа в стаята да жали счупените си колелца, обличаме по една-две-три жилетчици, защото краят на юли може да е синоним на адски зной в София и Варна, но в Айндховен не изглежда да е нищо по-сериозно от късна пролет – сивичка, хладничка, дъжновничка и свежичка, и поемаме в здрача в посока към щръкналите високо над къщите остри готически кули на катедралата.

Айндховен, Холандия

 

Пътят ни минава по тясна крива уличка с няколко от малкото съхранени исторически сгради на Айндховен – пешеходна, спретната, с лъскаво боядисани врати, пощенски кутии и магазински витринки. Уютна една такава и махленска. Води ни точно към църквата и към центъра на нощния живот на града. Двете 70-метрови остри готически кули на катедралата стърчат насред  скупчените наоколо десетки барове, ресторанти, пъбове, клубове и кафенета. Отколешна витална европейска традиция е вярата и молитвата да вървят ръка за ръка с храненето и алкохолното опиянение. Единство на духа и материята. Като заклети европейки ние горещо одобряваме и се заемаме да намерим най-доброто място за вечеря на кралските ни персони.

Хладното време е опразнило външните масички и се налага да надничаме през прозорците на кръчмите, за да видим дали са пълни – изпитана туристическа рецепта за добро хранене е да следваш навиците на местните хора и да избягваш празните ресторанти. Успяваме да се ориентиране правилно в изобилието от европейски, азиатски и други кухни и хлътваме в претъпкано  с млади хора заведение, специализиращо в ребърца на грил. И бирите и ребърцата впечатляват еднакво с качество и количество – разбира му на живота айндховенската младеж. Катедралата сияе достолепно и тържествено, обляна в синя светлина, докато наши величества се прибират леко нетрезви и много щастливи  в хостела.

Айндховен, Холандия

Вярна на пътешественическите си навици не успявам да спя добре и скоквам още с първия сивкав дневен светлик да опознавам градеца. И да търся кафе. Принцесата от друга страна, не изменя на своите си пътешественически навици и спи юнашки до обед.

Фабриката и главният офис на световния концерн Philips

в центъра на града били благословията и проклятието на Айндховен. Благодарение на тях бившото крепостно селце се развило и разрастнало с бясна скорост докато се превърнало в днешния пети по големина град на Холандия. Но пак заради тях Крайният парцел бил подложен на масирани бомбардировки от съюзническите войски през втората световна война – Philips произвеждал компоненти за въоръжението на Оста и според масово практикуваните тогава (пък и сега) военни тактики трябвало да бъде унищожен. Каквото оцеляло след бомбардировките пък, станало жертва на амбициозни следвоенни градоустройствени проекти, когато на никой още не му пукало особено за архитектурно историческо наследство.

В резултат на което свидетелствата за средновековното минало на на града са малко и добре скрити: останките от крепостната стена – дълбоко под земята, нейде в основите на сградите в центъра,  са споменати в информационна плочка на фасадата на двуетажна къща, но не се виждат; друго информационно табло на площада пред църквата известява, че под паважа е било открито гробище на жертви на бубонната чума, чиито останки са внимателно пренесени и съхранени и се изследват по световни програми за изучаване на развитието на човешката имунна система;  а широката асфалтирана улица във вид на пръстен около центъра е била построена в началото на 20-ти век върху окончателно изоставените и заринати крепостни ровове.

Света Катерина – Айндховен, Холандия

 

 

Църквата „Света Катарина“

е реставрирана след войната до първоначалния си нео-готически блясък и строгост. Но оригиналният храм  съвсем не е средновековен – датира едва от 1890-та година. Построен е разбира се върху основите на по-стара църква. Двете му доминиращи града кули си имат прякори – Мери и Дейвид.  Камбаните им разнасят мощен мелодичен звън, докато прекосявам площадчето покрай затворените в ранното мъгливо утро ресторанти и барове в посока към централния площад на Айндховен „18-ти септември“. Както всеки може да се досети – дължи шантавото си календарно име на историческо събитие, подобно на някогашните български площади „9-ти септември“ (Интересно, на тукашния не са му сменили името след падането на Берлинската стена. Може би защото Айндховен не е освободен от Червената армия или пък защото айндховенци не са правили политически преврати в деня на нахлуването на освободителните войски.)

Централният площад на Айндховен, Холандия

 

Централният площад е супер модерен,

лъскав, опнат по конец и архитектурно предизвикателен. Все едно пристигнал от бъдещето. В единият му край лъщи самодоволно  безформено-стъклено-надменно-показно нещо, наречено The Blob (който може да го преведе задоволително с една дума на български моля да ми се притече незабавно на помощ) т.е. „пльокната пихтия“ , „капнато желе“ или нещо подобно в смисъл на безформено, но повече или по-малко аеродинамично. Прилича на  прозрачно-стъклено желе  капнало от сандвича на немарлив извънземен гигант докато се е надвесвал любопитно от небесата да разгледа по-отблизо  архитектурата на града. Май е информационен център – има някакви магазини за сувенири на втория етаж, но не успявам да го разгледам отвътре поради твърде ранния час – не само пльокнатото нещо, но и целият площад е безлюден и принципно неработещ.

Централният площад на Айндховен, Холандия

 

Входът на подземния велосипеден паркинг –

нали сме в Холандия, никой дори и за миг не бива да се замисля кое е най-масовото превозно средство наоколо – прилича на недозакопан тръбопровод. Декориран много изискано с червено цъфнало мушкато. Компания му прави скоклив минималистичен фонтан без корито, разливащ щедро вода по пешеходната зона. После следва импозантният модернистичен, квадратичен, стъклено-кубичен мол „Плаза“ – и него само отвън го разглеждам, а тясна уличка вдясно ме връща към

Пазарния площад

и по-непредизвикателната архитектура на миналия век.

Пазарният площад – Айндховен, Холандия

 

Целият просторен, павиран с червени плочки  площад е залят с море от масички, слънчеви чадъри, столчета и саксии с храсти, ограден от исторически  фасади с капандури, цветни сенници, мушката по прозорците и тераските, стръмни покриви, разноцветни калкани. В по-нормален час би бил идеалното място за кафе, четене  и водене на дискретни наблютения над местното население, но в мрачното ранно утро, уви, аз съм единствен посетител.  Компания ми прави само Фриц Филипс – и той бронзов, и пак с палто. (Зиморничави нещо са май тия индустриалци. Пък като стана дума и брадовчед им, или какъвто там им се пада, Карл Маркс също май не съм го виждала по шорти и джапанки – и той все с палто се подвизава по портрети и паметници. Май наистина има глобално затопляне – студеничко е било из Европата миналото столетие.)

Завивам в уличка зад сградата на общината и попадам в малък дизайнерски рай – десетки работилнички, магазинчета, изложбени зали, дисплеи, кафененца, галериийки и прочее подобни, заринати с изделия, хрумки, продукти и проекти на млади дизайнери. Бижута, мебели, дрехи, аксесоари, часовници, домашни потреби, технически джаджи и други неща с неясно предназначение. Оригинални, закачливи, провокативни, екологични, рециклирани, забавни, предизвикващи размисъл и изумление, светещи, мигащи, елегантни, сгъваеми, хитроумни, портативни, неочаквани, изненадващи, футуристични или подчертано старомодни, супер функционални или страшно непрактични. Истинско пиршество за любителите на оригиналния дизайн, кича и младежката мода. Дълго зяпам витринките, радвам с ена цветовете им и се подхилквам на шегичките.

Съвременната слава на Айндховен на лидер в областта на дизайна и технологиите

се дължи в огромна степен на трите  реномирани висши учебни заведения – Айндховенския технически университет, Университетът по приложни науки Fontys  и Академията по дизайн. Създадени в съвсем модерни времена – след втората световна война, и трите успяват бързо да си създадат име и привличат хиляди талантливи млади хора от цял свят с програмите си съчетаващи свръх-модерни технологии, иновации и експериментален дизайн.  Някогашният неизвестен, далечен  краен парцел е днес  център на тъй наречения Brainport – технологичното сърце на Холандия, инкубатор на иновационни идеи и технологии, дом на множество компании с международна известност и размах (например Philips и DAF).

Освен това, в контраст с индустриалната си слава и същност Айндховен е един от най-зелените холандски градове с безброй паркове и възможности за спорт. Нищо чудно, че е изключително популярна дестинация за млади хора и студентите съставляват повече от 10% от населението на града.

Дизайнерската уличка ме подсеща да намеря сградата на

Академията по дизайн –

също в центъра според туристическата ми карта – световно известната  “De Witte Dame” , Бялата Дама. Хвърлям едно око и на  „Bruine Heer“, Кафявият джентълмен – бивша сграда на фабриката за електрически крушки и разбира се, на Розовото бебе – най-първата, оригинална фабрика на Philips, мъничка и нелепо розовеещо-лилавееща в сравнение с импозантните джентълмен и дама. Обаче с фабричен комин!

Академия по дизайн – Айндховен, Холандия

 

 

Най-после е станало човешко време и кафенетата отварят, така че успявам да пия „най-доброто кафе в Айндховен“ според нескромната реклама на кафетерийката сгушена в градинка до Бялата дама. Градът се разбужда, коли запълват главната улица, броят на велосипедистите се увеличава експоненциално всяка минута и денят започва – не много забързан, но делови и съсредоточен, син и ухаещ на цветя.

Затваряйки още едно кръгче около компактния градски център минавам край църквата „Свети Августин“ със самия златен светец на върха на стройната островърха кула. (Чудя му се на айндховенското небе – ако мен ме бодяха така безжалостно от всички страни с остри като игли готически кули, ежедневно, без почивка и без милост щях да съм мрачна като градоносен облак. А то се ширнало синьо и слънчево, усмихнато и всепрощаващо все едно няма нищо по-хубаво на тоя свят от доживотна присъда  Ецих с пирони.)

Няма как да пропусна и другата, несравнимо по-висока конструкция на

Цитаделата

(и тя забила тъпия си връх в небесата) –  с обтекаемия си дизайн, щръкнала над морето от сгради ми прилича на току-що изплувал мостик на подводница, очаквам всеки миг градът да се раздели на две и да се разлее от двете страни на издигащото се гигантско туловище.

Цитаделата – Айндховен, Холандия

 

Градските часовници си цъкат незабелязани, църковните камбани си бият на всеки час и изведнъж се оказва, че вече имам само малко време за едно наистина бързо тегелче в

Музея за модерно и съвременно изкуство Van Abbemuseum –

хвърлила съм му око от вчера. То просто няма как да не го забележиш и да не ти се прииска да го разгледаш – сивите му неправилни форми изникнали направо  от водите на река Домел и перфектно поддържаната градина край бетонната грамада привличат неудържимо всеки, имал късмета да попадне в обсега им.

Музей за модерно и съвременно изкуство Van Abbemuseum – Айндховен, Холандия

Необичайната архитектура ме подготвя донякъде и си мисля, че знам какво да очаквам от експозицията, но реалността е много по-странна, неописуема, тотално неразбираема и абсолютно провокативна. Освен платна на Пикасо, Кандински, Шагал и други класици на модернизма, музеят предлага истинско лудешко приключение в света на съвременното изкуство и необичайни визуални форми. Драсканици по стените, купчини нахвърляни мебели, ярко боядисани бетонни отломки, полуразтопени пластмасови столове, платняни тунели, модифицирани тоалетни чинии, текстилни статуи и структури, светещи екрани и други светещи неща, странни механични съоръжения и електронни устройства, все едно съм в Музея за извънземни култури на братя Стругацки: „статуи и модели, приличащи на уродливи механизми, и механизми и апарати, приличащи на уродливи статуи“.

От цялото сюрреалистично преживяване ми остава един много ярък въпрос в обърканата глава: какво е изкуство, всъщност? Май вече хич не съм сигурна. Но за задълбочени анализи и търсене на изчерпателни отговори няма време – трябва да събудя Принцесата и да стигнем навреме до гарата, за да не изпуснем влака за Амстердам.

Прекосявам бързо, почти на бегом градинката зад музея, но дори и така мощната й магия на покой, природни красоти  и естествен чар успява да се закачи и да остане с мен  през остатъка от деня ми.

Айндховен, Холандия

 

 

Заварвам Нейно височество будна, закусила и в прекрасно настроение, което мигом бива съсипано от счупените колелца на багажа – все така неуслужливи, хвърлят ядни искри по паважа, издават зверски звуци и създават доста осезаеми сили на триене, които затрудняват и изнервят покачената на високи токчета пътешественичка. (Нейният поглед също хвърля ядни искри и издава зверски звуци колчем се обърне в моята посока.)

Всички, от администратора в хостела, през шофьора на автобуса, та чак до интернационалните ни спътници в купето на влака, са безкрайно любезни, услужливи, по европейски изискани и с прекрасен английски (така като гледам, май аз говоря най-лошия английски в тази страна), освен че говорят по още някой език (както става ясно от подочутите телефонни разговори на италиански, френски, испански и арабски, водени по седалките около нас). Което изобщо не е необичайно в Европа разбира се, но у нас, провинциалистчетата от далечни англоезични краища на света, където  има само един официален език и мнозинството от населението говори само него,  полиглотските умения на холандците предизвикват възхищение и завист. От друга страна обаче, ние с Принцесата също си говорим на български, така че се представяме успешно във вавилонското езиково състезание.

Пътуването с влак през равната земя на Холандия е приказка само по себе си. Зелена, мирна приказка за тучни земи, достолепни крави, спокойни канали, плачещи върби, спретнати къщички и искрящо бели, неуморно махащи ветрогенератори. Ако това е холандската представа за индустриална зона и европейска Силиконова долина как ли изглеждат змеделските им райони?!

И понеже приказката трябваше все пак да е футуристична, а не пасторално-кравешко-утопична, за финал – ето как изглежда Конгресният център на Айндховен (неизвестно защо наречен Еволюция след като е очевидно и за децата, че по би му подхождало „Летящата чиния“):

Конгресният център на Айндховен, Холандия

Автор: Изабела Шопова

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Холандия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ