Archive for the 'Колумбия' Category

ян. 12 2010

Из Перу, Еквадор и Колумбия (2)

Продължаваме с пътуването на Хасп из Южна Америка. Видяхме как стига от Атланта до Лима, Гуаякил и Кито и току-що влязохме в Колумбия и сега продължаваме към Богота. Както знаете авторът вече веднъж си изгуби фотоапарата още в първата част, затова снимките в разказа са от Википедия и са с нейния ГНУ лиценз, въпреки, че във втора част прави още един опит да се снабди с фотоапарат.

Приятно четене:

Из Перу, Еквадор и Колумбия

част втора

Колумбия

Вече е Четвъртък, аз съм в Колумбия, мръсен, раницата пълна с дрехи за пране и аз реших да отседна в най-близкото място с хотел и да остана един ден. Мястото се оказа с име

Ипиалес,

на десет минути от границата, с няколко хотела почти един до друг край автогарата. Отседнах в един от тях. Хотелът малък, сигурно двайсетина стаи, зад тезгяха рецепциониста Йон с вид на немец и с идиотското предубеждение, че ако ми повтори някоя исанска дума няколко пъти ясно и отчетливо аз ще го разбера. Усетих го как почна да има подозрения да не би да съм нещо ретардед та да не разбирам толкова основни и смислени испански думи, дет’ и дете на две години знае. Запомних му името, защото по късно се оказа, че ще пием почти цяла нощ аз, той и един друг в лобито на същия този хотел и той също така ще играе барман. Зад него имаще рафтове с богато разнообразие на алкохол.


Насочи ме човекът към обществена пералня, то се оказа хомическо чистене, намери и ми даде адреса от телефонен указател.


Градът се намира основно на един продълговат баир с плоско било и не много високи но стръмни склонове. Изкатерих се с пуфтене, стигнах центъра, после наляво два три километра и стигнах пералнята. Разбрахме се че ми трябват дрехите наобратно бързо, казаха ми че ще са готови след около час, в 11 часа.


Реших да се погрижа за започващата да изглежда зложещо рана от изгореното. Намерих фармация с налични мехлем и грамадни лепенки. Пак като на еквадорската граница, аптекарката реши да ми превърже раната, нещо като я видя се разтревожи. Не се съгласих, взех си мазилото и лепенките и се върнах за дрехите. Не бяха готови та се отбих до съседното кафене и като си поисках захар, ми се каза че вече е сложено. Това ми се случи още много пъти, сигурно за колумбийците кафе без захар е немислимо.


На връщане към хотела видях фото, влязох и видях камера с сменяващи се ролки, много евтина, с включени ролка 24 кадъра и «400» написано на нея и една ААА батерия. Реших да си я взема и да внимавам да не щракам безразборно, все пак това не е дигитална джаджа с бая ти мемори кард вътре.


Върнах се в хотела, изкъпах се, полях си раната обилно със спирт, намазах я и турих грамадната лепенка. Излязох да поснимам, снимах три добре изглеждащи църкви с се площада отпреде им и няколко улици. По едно време ми се скъса джапанката, но бързо намерих магазин за обувки с джапанки вътре та не беше кой знае какво.


Прибрах се отново, проснах се със се дрехите, пуснах си телевизора, да е било към един-два следобед и като съм заспал, та чак до малко след полунощ.

Четете по–нататък>>>

One response so far

дек. 19 2008

Пустинята Ла Гуахира (La Guajira) – Колумбия

Днес ще отскочим отново до Колумбия. Петко ще ни разведе из пустинята Ла Гуахира. Приятно четене, и помислете какво се чува в песента веднага след думата Гуантамера:

Пустинята Ла Гуахира (La Guajira) — Колумбия

Колумбия притежава изключително разнообразна природа. Като се започне от тропическите брегове и снежните върхове на Кордилерите и се стигне до пустинната равнина на границата с Венецуела. В района се намират няколко туристически забележителности, една от които е най-голямата открита мина за въглища в Южна Америка — Серехон, с изградена стокиметрова железопътна линия до пристанище на Карибско море и собствен университет за минни инженери.

Тук се намират и солните мини на Колумбия, снабдяващи целия регион.

Всъщност рано сутрин солните ниви са странно място, но тъй като бях още сънен, не успях да ги възприема напълно. Поради някакви химични или биологични процеси, обяснени ми на испански, при една от фазите на изсушаване и извличане на солта, водата придобива розов цвят.
Бях изненадан, че в тази обстановка живеят розовите фламинга. В една плитка, но огромна лагуна, плавахме с една малка лодка, управлявана от местен „индианец“. Всъщност местните не се броят като част от мнозинството, населяващо Колумбия, а като наследници на жителите, заварени от испанските колонизатори.
Лодката се клатушкаше заплашително през цялото едночасово пътуване, като успокоението беше, че всъщност водата макар и мътна, както в повечето лагуни, е изключително плитка.

No responses yet

Older Entries »