Крайно, много крайно време беше да открием винения туризъм и на нашия сайт! В това ще ни помага Илия, който се опитва да направи за виното и културата на пиене на вино същото, което се опитваме да направим и на нашия сайт за пътешествията – опитваме се да си отваряме взаимно очите за красотите на света, в частност на виното 🙂 Пожелава успех на блога за виното, като очевидно ние ще станем редовни абонати на рубриката Винпром в него 🙂

Днешният пъте(вино–)пис ще ни отведе до едно изключително екзотично от гледна точка на винопроизводството място – град Панагюрище. Когато обсъждах този разказ с панагюрци, първата им реакция беше „Не може да бъде! В Панагюрище няма винарска изба!“ И това е напълновярно, защото местната традциия, нека бъдем коректни, е по-скоро ракиджийска и то по чисто климатични причини. Очевидно е обаче, че когато човек има мерак и желание – всичко може да постигне. Така Панагюрище, освен с Панагюрското съкровище (предизвикващо мокрите сънища на пловдивския! кмет) и Априлското въстание, става известно и като една от първите ни спирки по пътя на винения туризъм.

Приятно четене и наздраве!

За вино до Панагюрище

На деня на Независимостта (няма нужда да напомняме датата, нали?) решихме да празнуваме по нетрадиционен начин и сформирахме ударен екип за посещение на винена изба. Поради същността на ваканцията (иначе казано – само един ден) обаче трябваше да се ограничим до разстояние от максимум 150км от София.

Ето така изглежда един барик*, направен от български дъб. Точно както и френските и американските си братовчеди.

Първият ни(ми) избор беше „Беса вали“, избата-производител на вълнуващите вина под марката Енира (преглед на Енира 2006 и Енира розе 2008), но скромният ми опит да организирам посещение беше посрещнат с „Ами ние утре няма да работим…“ Обяснение на такъв отговор откривам само в един от следните варианти:

• за служителите и управителите на Долината посещенията от български почитатели и клиенти не са важни или
• важни са, но очакват да се случват от понеделник до петък, между 9 и 5 с обедна почивка поне един час. И да, знам, че са (бяха) в гроздобер, но това всъщност не променя нищо. Хванеш ли се на хорото, ще го играеш както трябва…

Не знам откъде ми хрумна веднага след това да звънна

в Панагюрище на „Румелия“,

но тук нещата се случиха почти без никакви проблеми. Колкото и да се стремях, не можех да не направя аналог с посещенията си на други места и „как би било там„, особено докато говорех по телефона с една дама, която не можеше да ми разясни дали ще работят в деня, в който исках да отида, но ми разказа изцяло програмата на г-н Петров и г-н Иванов (предположих, че това са собствениците/технолозите на избата). За щастие жената бързо се сети да ме прехвърли към някого, който всъщност се занимава с тези неща и оттам нататък вече всичко беше перфектно.

Витрината на славата не може да побере всички отличия на "Румелия".

Ден по-късно бяхме в Панагюрище

(минавайки по „Тракия“ и след това през цяла поредица супер-китни селца и градчета по пътя Панагюрище-Пазарджик, който пресича магистралата) и чувайки се само веднъж с Цвета, която вече ни чакаше в избата пристигнахме почти в уговорения час.

Избата (Румелия)

„Румелия“ е изба с интересна закалка.

Основното занимание на собственика ѝ е шиенето на дрехи по поръчки на чужди компании. Всъщност в двора в Панагюрище се помещават две халета – шивашкият цех и избата. Лозята са разделени в два масива, на обща площ 500-600 декара и се намират в землището на с. Смилец, което май е по-близо до Пазарджик отколкото до Панагюрище. Това не бива да изненадва никого, тъй като избата на „Румелия“ се намира де факто в планината, а това е не много благоприятна среда за отглеждане на грозде. Самата изба е много млада – само на 4 години (основана е през 2006), но историята и постиженията ѝ са впечатляващи – многобройни медали от най-големите конкурси на Белгия, Франция, Германия (дори от последното издание на Мундус вини!) и Великобритания.

Стоманените съдове за ферментация в изба Румелия са произведени от "ПИМ - Хасково"

Младостта има обаче и своите предимства – цехът е проектиран и изпълнен по най-новите стандарти и разполага с чисто нови (и лъскави) съоръжения. От линията за приемане и обработване на гроздето, през съдовете за ферментация, до лабораторията и бутилиращата линия избата е отлично „снарядена“. Капацитетът ѝ е до 450-500 хил. бутилки годишно, като за момента се използва само около 1/4 от това (представете си как би се отразило на себестойността и съответно на цената използването на целия капацитет). Произведените 100-150 хил. бутилки са предназначени, освен за вътрешния пазар, за Франция, Белгия, Обединеното кралство и др.

Под земята се намира избата на „Румелия“, в която са разположени около 300 барици (225-литрови бурета, ако някой е забравил) от американски, френки и български дъб. За съжаление моето въодушевление от последното беше попарено, след като ни казаха, че в миналото българският дъб е създавал проблеми и е развалял вино поради лошо качество.

Вината на изба Румелия

Дегустационната зала на "Румелия" е широка и уютна

След всичко казано дотук по отношение на производството е време да се качим в дегустационната зала и да опитаме вината на „Румелия“. Избата прави пълен комплект вина – бели, розе и червени, разделени най-общо в две категории

• „Мерул“ (млади вина, без никакво взаимодействие с дъб, в които спадат и белите и розето) и
• „Мерул резерва“ (качествени вина, които съгласно българското законодателство са отлежавали поне 12 месеца в дъбови бъчви).

Дегустационната зала

По време на посещението си дегустирахме 5 вина – бяло от мускат отонел, розе от каберне совиньон, младо каберне&мерло и 2 от серията резерва – чист мавруд и „Селекция“ (купаж от мавруд, мерло и каберне совиньон). Аз лично останах очарован от розето, което е може би едно от най-добрите български, които съм пил (ще трябва допълнително да се провери). Серията отлежали вина също е изключително силна, като моят личен фаворит е сортовият мавруд, за който вече писахме във Виноблог.

Забележките към избата

И накрая, тъй като Виноблог няма да е верен на себе си, ако пропусне слабостите, които е забелязал, няколко критични думи.

Неотлежалите червени вина на „Румелия“ са доста далече от истината, дори на цена от 8лв., на която се предлагат. Навярно технолозите на избата не искат да заблуждават клиентите си, ползвайки т.нар. дъбови алтернативи (за които ще ви разкажем друг път), но строго погледнато техниката е допустима и може да даде добри резултати.

По отношение на цените – съотношението между качество и цена е много добро. Единствената ни забележка е фактът, че вината струват точно толкова в магазина на избата, колкото и в големите софийски магазини – 8 и 15лв., а всички обичаме да пазаруваме на заводски цени, когато отидем на место.

Последната ни забележка е свързана с цената на обиколката и дегустацията – 20лв. за 5 вина. Нашето разбиране е, че подобни такси би трябвало да покриват само разходите по организирането на подобна обиколка, а да не са предназначени за изкарване на пари от посетителите. За съжаление виненият туризъм в България все още е на ниво, на което малко изби могат да си позволят по-свободно отношение.

Общо казано

Въпреки посочените слабости,

посещението на ВИ „Румелия“ е едно изключително приятно и вдъхновяващо изживяване

От гледна точка на отношение и обслужване, посещението беше перфектно организирано и много приятно. Домакинът ни Цвета, се държеше много дружелюбно и ни разказваше увлекателно и подобно за всичко, което ни интересува.

Ако някой от идните събото-недели ви се ходи някъде извън София, Панагюрище и „Румелия“ са прекрасна възможност за еднодневна разходка с глезене. Ако пък сте на вълна романтичен уикенд или просто прекалите с дегустациите, към избата оперира и хотелска част с няколко стаи, където можете да останете да преспите.

Автор: Илия Марков

Снимки: авторът

*Барик – малка винена бъчва с вместимост 225 литра. Колко още пъти ще обяснявам? 😉 – бел.Ст.