Категория: ЮАР

Южна Африка – очаквай неочакваното (2): Национален парк Крюгер 3

Южна Африка – очаквай неочакваното (2): Национален парк Крюгер

Продължаваме из Южна Африка.заедно с Иван и Петя. Вече бяхме в Йоханесбург, а днес сме в националния парк Крюгер. Приятно четене:     Южна Африка Очаквай неочакваното част втора Национален парк Крюгер Първите дни...

Южна Африка – очаквай неочакваното (1): Йоханесбург 3

Южна Африка – очаквай неочакваното (1): Йоханесбург

Започваме една обиколка из Южна Африка. Наш водач ще бъде Иван, а като за начало трябва да кацнем в Йоханесбург. Приятно четене:     Южна Африка Очаквай неочакваното част първа Йоханесбург    Полетът, от...

През Африка с джип (5 – последна част): Южна Африка 1

През Африка с джип (5 – последна част): Южна Африка

Днес завършваме прехода с джип през Африка. Видяхме приключенията на египетската митница в Александрия, прекосихме Египет, минахме през мюсюлмански Судан и православна ЕтиопияпрекосимКения и Танзания на път за Замбия и водопадите Виктория, минахме през Намибия, а днес ще стигнем последната страна в тази обиколка – Южна Африка

Приятно четене:

През Африка с джип

част пета

Южна Африка

 

 

Дни 42 – 44 (29- 31 декември)

Иглен нос, Южна Африка – През Африка с джип

Тази сутрин навих часовника за пръв път след 8. Което си беше безсмислено, защото изкуках в 6. Нямаше какво да правя дълго в посредствената стая, затова и бързо се изнесох.

По тайни канали, включващи tripadvisor.com се носеше мълвата, че Сурета прави най-доброто каре агнешко на света и вероятно някъде в челната десетка на агнешките изобщо. Каро е полупустиння област, която заема значителна част от ЮА и в която липсата на вода е приютила дребни полусухи храсти и жилави треви. Въпросните цъфтящи в малки ситни жълти цветове треви са едно от малкото ядливи за една овца неща в Каро. И тъй като цветовете са много ароматни, агнешкото от Кару е с неповторим аромат. Дотук с маркетинга на местните месни стоки. Сурета не беше много сигурно, че има човек на планетата, готов да се лиши от подозрителната закуска на потвърдено гадничкия ми хотел, но в 9.30 бях готов за кулинарно приключение. С две думи – агнешкото е великолепно, рецептата е на сигурно място под ключ и ще се пробва с българско агнешко. Бавното готвене – 9 часа беше направило соса и агнешкото неповторими. Градчето изпратих само с добри спомени и доволни вкусови рецептори и се впуснах на юг, където

столицата на щраусите Oudtshoorn,

надявам се, ме очакваше.

Южна Африка – През Африка с джип

По съвет на приятели минах по странични пътища, които водеха към Prince Albert, а после минаваха през

парка Groot Swartberg

 

Селцето бе приказно място с подредените красиви къщи, великолепни градини и тихо безвремие. Старите къщи изглеждаха току що построени и само годините от 18-19 век подксазваха, че няма да видите файтон на следващия завой. Може би Толкон е черпил вдъхновение от такива места.

Малко след него е входа за Groot Swartberg – черен път, виещ се по щрелото на реката и куполите на планината. Понякога пътчето се стеснява, провира през клисурата, издига стотици метра нагоре и се чудиш как ще се разминете с идващия насреща. Честите спирания се неумолими, за да чуеш птичките, помиришеш тревичките и насладиш на взимащата дъха и ума гледка. Предизвикателния път, праха, вибрациите и стръмните урви са по- скоро част от удоволствието, отколкото от негативите.

С изкачването она последната част от парка, се ширват зелените поля на долината. Тук някъде трябва да е и Little Karoo.

Иглен нос, Южна Африка – През Африка с джип

На пътя за града се е сгушила

най-голямата пещера в Южна Африка – Канго

Дълга над 4 км, само малка част от нея е достъпна за туристи. Посетителския център предлага изобилна информация, но най-вече място за вечен покой на парите ти – храна, напитки, сувенири, кино са на разположение на разглезените туристи. Пътникопотока е огромен предвид предновогодишните почивни дни. Влиза се само в група с гид, който разказва за милионите стари сталактити или показва образът на дявола, застинал във варовикови утайки. Отлично осветена и подредена, пещерата е задължителна спирка за всеки. Особено, когато навън е 35 градуса на сянка. Жегата не пречеше на представители на местна етническа група Цветнокожи да похапват ориз от багажника на колите си. Тази етническа група е една от най- богатите генно в света. Предците й са хора от Индия, Индонезия, Мадагаскар, племена от западна и южна Африка. Отличават се с прави тъмни коли и тъмен цвят на кожата. Тази етническа груп,а както стана ясно по- натам по съвет на Митко, се готвеше за парад на 2 януари в Кайп Таун.

След пещерата си резервирах стая в прилична къща за гости и се понесох към

Oudtshoorn

Бързо се разбра защо тук е столицата на щраусите – десетки ферми, отглеждащи хиляди птици, правеха пътя към града забавен и малко луд. Вместо крави и овце, ята не, стада птици се криеха на сянка, втурваха се към спрелия Дефендър или лениво ядяха. Градът е емблематичен с магазините за щраусови пера, изрисувани яйца и кожени изделия. Сигурно никъде не се споменава, че когато има най- много туристи, всичко е затворено.

Къщата за гости беше стара солидна постройка с дух, където единственото по- младо от 50 години нещо бяха чаршафите и климатика. Духът на къщата се допълваше от две жизнерадостни породисти кучета – майка и син, който търсеха внимание и игра.

Иглен нос, Южна Африка – През Африка с джип

 

30 декември

След Oudtshoorn беше време за Индийския океан. От тук започва и световноизвестния garden route. Райско кътче от ЮА, където зеленината, десетките лагуни и океанът са създали мечтата на мнозина. С напускането на малкото кару, климата и ландшафта рязко се измени. Планинският път беше потънал в мъгла, а температурите паднаха с 10 градуса. Но беше зелено, пълно с малки селца и тежък трафик.

Не следвах естествения маршрут към Найсна (Knysna), защото първо щях да се цъкля на голямата бяла акула . Затова се отправих към свърталището й, известно като

Mossel bay

Градчето е първото място, на което стъпват европейци в ЮА. За 11.00 часа имах насрочена среща с няколко акули, радващи се на топлите води на залива, стаили спомена на безкрайните вечери тюлени до преди 2 месеца.

Най- голямата беше 4,5 метра – великолепни животни, ултимативни хищници, достигнали края на еволюцията си преди 40 милиона години. Докато не сме се появили ние и сме намалили рязко броя им. Когато си на 50 см от голяма бяла акула, осъзнаваш реалната картина – и тя е толкова далеч от филмите по Дискавъри. Сблъскваш се с властелина на океаните, който обаче не иска да има нищо общо с хората.

Домакините на лодката умело привличаха акулите с глави на риба тон без да им дават да ги докопат. Докато една акула, вместо да приближи стръвта странично, не изкочи от дълбините, глътнала трите едри глави и част от въжето. Никой не разбра и видя нищо – дори опитният екипаж на катамарана.

За вечерта имах резервация в

Найсна,

която не бях направил. Оригиналната ми потвърдена такава беше отказана и собственикът намерил друга къща, която да ме приюти – Boddls Club Houce.

Кацнала на върха на хълма срещу градчето и гледаща към лагуната на Найсна и Индийско-океанското крайбрежие, къщата поразяваше най-вече със собственика си. Облечен екстравагантно в дълга местна риза, Майкъл от Германия ме посрещна и настани леко хладно, за да стигнем до неговата странна и поучителна история.

Работил дълги години на мениджърска позиция, т.е. за добри плати, липса на лично време и много много стрес, риска от сърдечен удар растял, а животът бил предопределен – рухнало тяло и осигурени старини. Майкъл посетил преди година Найсна и сърцето му останало завинаги тук. Наел недовършената къща на богат англичанин и се споразумели до 12 месеца Майкъл да я изкупи ако нещата с къщата за гости потръгнат. Къщата работеше от 2 седмици и беше страхотно съчетание на архитектура и атмосфера. От терасата и можеш да наблюдаваш изгрева и залеза, всеки ден, Майкъл инвестираше парите и душата си в този африкански рай, без напрежение, без „трябва“, без оковите на ежедневието. Майкъл се беше освободил и сега се наслаждаваше на новия си живот, допускайки, че след години вятърът на дните може да го отнесе другаде. Беше смел, защото му стиска да смени рязко курса на собствения си живот на 53 и беше късметлия, че е намерил нов смисъл и призвание.

Помагаше му южноафриканец също с бизнес кариера и костюм в миналото. Тази вечер имахме дълги разговори на чаша вино с тях, с някои от гостите, всеки сам със себе си. На юг вълните на Индийския океан се блъскаха в малко заливче, а на север лагуната лажерно почиваше, обградена от светлините на Найсна.

Иглен нос, Южна Африка – През Африка с джип

31 декември

Не можеш да не обичаш Южна Африка през декември.

Когато пръжките и сърмите са основна храна в България, тук ще намериш череши, диня, манго и какъвто друг плод си пожелаеш. Закуската беше здравословна и бърза. Прехвърлих 2 туби дизел в резервоара, тъй като края на одисеята беше близо, а на контейнера не позволявха пълни туби. Сбогувах се с Майкъл и тръгнах към Найсна – за разходка и теглене на кеш. Беш приятно градче, но ако си в него и пропуснеш мащаба на лагуната и океана, силно положителните референции ще ти убягнат. В края на найсна има пазар на местни майстори, които се бяха съсредоточили в масовки за туристите и странно високи цени, но готови на преговори.

Днес беше първият ден от остатъка на моя живот и последния от отиващата си година. От една страна – ден като ден. Защо да чакаш точно този, за да започнеш с плановете, равносметката, пожеланията към близките и приятелите. От друга да си сам е леко тъжно. Но аз не бях сам – приятелите и семейството, както и може би много други бяха мислено с мен. В една малка част маршрута става магистрала, но по- голямата част е добре уреден двулентов или четирилентов път. Официалната крайна точка на експедицията беше Иглен нос, където щях да сменя 2012 за 2013, но преди това село Малгас предлагаше единствения в ЮА ръчен ферибот. Пътят беше черен, но си заслужаваше друсането с живописния район, фермите и щъркелите, търсещи жаби в окосените поля пшеница.

 

Къщата за гости на

Иглен нос

беше собственост на известен германски художник – Руди Нойланд и артистичното беше навсякъде – на повечето места на място.

Без време за душ, гостите бидоха поканени, както се полага на арт хотел, да участват в новогодишен арт проект. Всеки да изрисува за 10 секунди нещо на бялото платно. Малката група застаряващи шведи и двойката германци, в компанията на младежи швейцарски стажанти и под мъдрото ръководство на Руди и неговата съпруга, създадохме шедьовър… или почти. По- важен от резултата беше процесът на сътворение. Вечерята беше планирана за 20.00, така че имах малко време да забия победоносно меча на ръба на Африка.

Иглен нос е бил ветровито самотно място до преди 15-ина години,

както сподели местен. Оттогава стотици са построили ваканционни къщи или хотелчета и днес всичко е подредено и цивилизовано. Мястото, където се срещат два могъщи океана не може да бъде спокойно и непрестанния грохот на вълните създава онова чувство на смирение пред силите на природата. Или поне у повечето от нас, за които носът не е купчина камъни, фон за снимки за спомен.

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

И така малко преди края на 2012 година, Иглен нос бе достигнат и дори подминат. Това заслужаваше отпразнуване. А великолепната вечеря, сготвена от самия Руди с изумителния стек от антилопа заслужаваше всичките чаши вино. Добра компания се оказа известен мотоциклетен немски журналист с жена си, така че в шеги и закачки

изпратихме старата и сурвакахме Новата Година

под звуците на индийско-атлантическите вълни.

 

 

Дни 45 – 47 (1- 3 януари)

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

 

Сутринта беше млада, но пак трябваше да се види Иглен нос. И защото пожеланията на стотици души следваха да отплават в бутилка, в търсене на тропически остров или поне сбъдването им.

Нов ден, нови възможности и къде по-добро място да ги потърсиш, ако не във

винената светия светих на Южна Африка – Стеленбош

Там освен Пенелопе – домакинята на къщата за гости, изглежда нищо не работеше. Препоръчаната винарна Jordan обаче предложи страхотни гледки, живописни поля с лози и чаша студено Шардоне в компанията на безчет диви патици и гъски, празнуващи в изкуственото езерце. Както винаги, имаше и НО. Компания от шумни американци, говорещи един през друг смущаваше идилията на патици, гъски и гости на шатото .

Стеленбош има дух със старите къщи и местния университет, но духа също почиваше след новогодишната нощ и бяха останали досадни просяци и шепа жадни за вино и любов туристи.

Работеха само магазинче за сувенири и такова за бижута. Туристите се мотаеха безцелно – Стеленбош беше пуснал кепенците за всички и почиваше от новогодишните софри.

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

Бях решил, че ми е съдено да ям български сухи нудъли , но решението ми срещна решителния отпор на Пени, която майчински ме покани на семейното барбекю. Бях член на семейството и споделях страхотните агнешки котлети и воднисти местни домати в компанията на кучето Люси и котарака Леополд (всъщност името му е друго, но така и не го запомних.

Съседското семейство също се присъедини и вечерта се радваше на спокойствие и мир, които царяха на тази тиха уличка. Част от разговора премина в разсъждения за ситуацията в ЮА и ненаказаните убийства на бели фермери, част – в разкази за нашата смела одисея.

След напрегнатите дни и още по- напрегнати нощи, беше време за отпускане и почивка, а разговорите с дружелюбни местни хора са изключително приятни.

Съпругът на Пени си изкарваше прехраната като ловеше живи диви животни, а двамата им вече големи сина бяха на парти някъде по крайбрежието.

 Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

2 януари

Сутринта беше лежерна като вечерта и Пени показва десетките си рози и малка градина с зеленчуци . След като бе разкрито тайнството на българските домати, си обещахме пратка семена и обратна връзка дали виреят така добре в Стеленбош, както лозята .

Агенцията за транспорта на Дефендъра откликна на позвъняванията и се уговорихме за среща на другия ден.

Но сутринта не беше само това. Беше 2 януари и

повечето в шатото работеха,

затова се отправих към едно от интересните такива – Waterford, предлагащо стандартни дегустации, както и такива на домашно приготвен шоколад с местни видове ферментирал гроздов сок.

Дори и Тоскана рядко може да предложи такава уникална комбинация от хълмове с лозя , рози, боровинки и плодни дръвчета, диви птици в езерцата, перфектно подредени алеи към главната сграда. Мястото за дегустации по- скоро беше част от изживяването и създаваше онази магия към виното, която всъщност после го продаваше. Винаги е интересно да слушаш описание на даден аромат или питие – после вдишваш и/или поемаш глътка и оставяш собствените ти сетива да преценят има ли дъх на пресни аспержи или е обикновен киселяк . Обслужването е перфектно, а вниманието към детайла изумява.

Трите вида шоколад наистина пасваха идеално на трите различни вида вина. Не бих си позволил да ги описвам, но работеха и се допълваха взаимно. Хмм , сира с тъмен шоколад и парченца морска сол…

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

Сутринта се изниза и имаше опасност с нея да си замине и годишния карнавал – шествие в Кейптаун на трупи Цветни (в предишните разкази описах каква е тази етническа група). Групите репетират цяла година за този най- важен ден и дефилират по улиците на града, танцувайки и свирейки, облечени в ярки цветове. Някой от тях са са украсили лицата си с блестящи разноцветни бой, а половината град или поне всички туристи са накацали по уличните ограждения , любувайки се на гледката. На този ден Кейптаун е непроходим и трафика е главно от грабнали фотоапаратите зрители.

Събитието е толкова важно за част от Калърите , че тези, които не участват, са разположили шатри, столове и термочанти на тротоарите, следящи от водача на първата група, до последния изостанал на последната как протича парада. Почти всичко е затворено на тази втора Нова година, затова

Кейптаун е карнавал

Карнавал в Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

Атмосферата е приповдигната, а търговията с напитки и сандвичи е в пика си.

Надвечер стигнах до къщата за гости, разположена в един от кварталите на града и след 3 неуспешни опита да вечерям навън, се прибрах в стаята и се възползвах от запасите български сухи нудъли . Имаше подходящ полет на 8.01, но преди да се видех с агенцията, не можех да предприема нищо.

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

3 януари

Офисът на митническия агент се оказа на 3 преки от къщата за гости. Дефендърът се понесе като дълго затворено в къщи куче и скоро чуках на дверите агентски. След Александрия всеки би развил остра алергия, примесена с лека подозрителност към всяка митническа агенция и всичките й служители – тази агенция не беше отговорила на нито един мейл и вървеше уверено към групата на Ахмедовата фирма.

Офиса беше тих и скромен, а тримата служители не изглеждаха претрупани със следновогодишни задължения. Уточнихме, че още нищо не можем да уточним и се заклеха тържествено, че ще пишат, обаждат и вдигат телефона знапред . Не исках да изпускам цялата зима и кишави улици на София, все пак, борейки се седмици с местната бюрокрация.

След час време се обадиха да заявят тържествено, че имам час в митницата и утре в 11.30 трябва да се явя за инспекция на Дефендъра . Това промени промени плановете за изкачване на Table mountain в Кейптаун, но митническите служители се ползват винаги с предимство. Самолетни билети респективно за началото на другата седмица или нямаше или струваха колкото един Боинг . Само да можеш да го пилотираш.

Карнавал в Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

Следобедът бе отдаден на писане на имейли на брега на Атлантика и наслаждаване на лятното слънце. В района на Sunset Beach плажуващи на практика няма – пясъкът е примесен с камъни, но постоянните ветрове, хладка вода и интензивни вълни правят мястото перфектно за разходки и сафари . Гледката също е страхотна – целият същински град се е сгушил под Тable mountain, висока и визуално равна като маса скален масив. Залезът си проправи път сред вълните и акостиралите кораби и озарява в червено планината и града, докато парапланери пърхат във въздуха. Не са много градовете с подобни природни дадености.

Дни 48 – 50 (4- 6 януари)

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

Южна Африка е комбинация от Европа, Северна Америка и Африка

Пътищата са безупречни – перфектна маркировка, знаци като за малки деца, еднопосочни пътища, където е необходимо – мини бабуни. Никой не спира там, където не е позволено. А тротоарите са само за пешеходци. Иначе се случва цветнокожи да пресекат на червено. Движението е интензивно, но никой не си мери автомобила, да се престроява неправилно или тарикатее. Свръхлуксозните автомобили не са толкова голяма рядкост.

Миксът от три континента се усеща и при храната

Грилът и барбекюто са основна част от местната кухня, което е логично. Когато обикаляш буша, едва ли можеш да правиш засукани манджи. Освен това телешкото и агнешкото са великолепни за скара – нещо на практика непознато в България. Може би през зимата, когато вали постоянно и температурите падат до коло 15-ина градуса, се набляга на пап – каша от царевично брашно ала качамак, която се комбинира с доматен сос. За закуска пък върви с мляко, масло и захар. Аз бих препоръчал само доматения сос.

Гурме ресторантите са неминуема част от кулинарния ландшафт и няма как да е иначе, предвид винарските райони като Стеленбош, Робъртсън, дори Констанция в самия Кейптаун. Добрата храна върви с доброто вино и любители и на двете не липсват.

Карнавал в Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

В 11.30 бях в агенцията за митническа проверка,

сверяване на шасито и кандидатстване за подпечатване на карнета. Агентките бяха любезни и с готовност отговаряха на всички зададени въпроси, убивайки време до пристигане на митничаря. Самата проверка беше формална и бърза. След като се запозна с колата, чиновникът се запозна с цялата експедиция, диви се как сме преминали през цяла Африка и прикани агенцията след като плати таксата да заповяда за подпечатване и прошноруване в понеделник. След като падна бремето на голямата неизвестна за колата, резервацията за прибиране на 8.01 през Истанбул биде скорострелно сторена. По процедура, ако всичко беше наред, в понеделник щяха да върнат карнета, вторник да оставя колата в техен склад и следобеда да сложа началото на финала.

Изместих цялото имущество във Верона – симпатична къща за гости в центъра на града и следобеда беше посветен на планината Тейбъл.

Според статистиката, високата почти километър планина е 6 пъти по- стара от Хималаите. Избрана за едно от 7-те природни чудеса на света, тейбъл има сериозен принос Кейптаун да е толкова различен – океана, винените хълмове и високата планина правят мястото различно, разнообразно и уникално.

Карнавал в Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

Природен резерват Тейбъл моунтин

е добре подредена атракция за туристите и място за разходка на местните. Лифтът те отвежда на върха, а за ентусиастите има 90-минутен преход пеша. Цари безупречен ред и подреденост за чакащите на опашка, касата и качването. Магазините за сувенири на долната станция и горе са непреодолими за всеки.

Винаги е впечатляващо да видиш града от 1000 метра височина. Интензивна разходка из планината разкрива гледки на тихи заливчета и обширни селища на запад и юг.

Времето и тук се променя много бързо и слънцето за минути се сменя от студена мъгла и свиреп вятър. 2 дни по- късно турист бе намерил смъртта си на Тейбъл, одхлъзвайки се при изкачването.

Тейбъл маунтин – Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

Вечерта бе посветена на телешкото

Близко до къщата ресторантче, посещавано основно от местни, бе забележително със собственика си. Джими готви по 6 дена в седмицата пред очите на клиентите. Другият персонал са 2-ма сервитьори и жена, отговорна за салатите и десертите.

От 20 години Двими работи по 11 месеца, а 12-я затваря и обикаля Европа и Щатите.

Телешкото филе съперничеше на мнозина гурме ресторанти в Европа, без техните претенции и цени. Изключително крехко и сочно, дебело и вкусно, нашарено от карета от грила. Докато вечерях, не видях Джими дори за секунда да се задържи на едно място или да почине – ясно бе, че това е неговият ресторант и той е двигателят на превъзходната храна.

Тейбъл маунтин – Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

5 януари

Личното присъствие и отношение в къщите за гости е винаги за предпочитане пред безличието на големите хотели. Закуската беше превъзходна, в сянката на градината, а домакините – Лея и Шен – любезни и открити хора. Днес бе събота, а събота е пазарен ден на много места. Затова и

the Old Biscuit Mill беше първа спирка в опознаване на Кейптаун

Вместо тип Женския пазар, каквито, трябва да призная, бяха очакванията ми, попаднах в жизнено, модерно и креативно място. Старата мелница и района бяха превърнати в десетки работилници и магазини, в които творци продаваха създаденото от самите тях. Ръчно изработени дрехи, обувки, чанти, бижута правеха компания на антиквариати и дърводелски ателиета. Значителна част от преживяването бяха стотината предложения за гурме и еко храна – прясно изцедени сокове, производители на гъби, телешко, дивеч, сирена, сладкиши, вина, зеленчуци, сладолед. От пиле мляко не се забелязваше, но кокосово се предлагаше. Стотици посетители – местни и туристи изпълваха пространствата, чатеха на стриди с шампанско или избираха от оригиналните и уникални стоки, предложени за продан. Абсолютно забележително с енергията си, творците и посетителите място, където всички се срещаха и си тръгваха доволни. Трудно е тръгването от подобно място.

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

 

Местното укрепление с претенции на замък е служило вярно на холандци и англичани още от построяването си в края на XVIII век. В рова му се въдят едри японски шарани и други водолюбиви твари, които не се стряскат от топовния гърмеж, който организират за туристите със стари оръдия. В наличност е малък военен музей, който се забавлява на подобни неща, може да посети тъмницата за мъчения и арсенала.

Градската градина на Кейптаун (Company gardens)

е богата на различни впечатляващи растения и спирка за пикник за местните в събота. Зелените площи със сянка бяха заети или от разгонени гълъби или семейства калъри, хапващи KFC и други полезни за някои части на телесата храни. Без да са прекалено големи, тропическите видове растения правеха това място специално.

По правило паркирането в района става под зоркия поглед на някой местен, който уж наглежда возилото в замяна на щедър бакшиш при тръгване. Което е за предпочитане пред евентуално разбит прозорец и липсващи багаж или екипировка.

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

Друга задължителна спирка в Кейптаун е

остров Робин,

на който се е намирал един от най- известните затвори на апартейда. Кораби има на всеки час, но билети без предварителна покупка – не. Сред най- известните места в града е бреговата линия, комбинираща пристанище, мол и зона за забавления. Тук е сърцето на нощен Кейптаун, тук всеки идва да се разходи, вечеря и забавлява. С подобно място вървят и всички други екстри – блъсканица, просяци, пълни ресторанти и високи цени при подозрително качество. Оттук можете да вземете лодка, която да ви покаже безкрайното крайбрежие, потъналите кораби и планината, отразяваща огнения залез. В мола няма нищо, което да не познава съвременния консуматор, цените са като в Европа, а в местния Макдоналдс можеш да видиш основно американски туристи. Животът тук кипи на пълни обороти – виенското колело се върти, местна банда пее в амфитеатъра, чайки дебнат за изпаднала храна, а бризът разнася мултикултурни ухания и миризми.

Ако и да имах препоръки за добро агнешко в местните ресторанти, крайбрежния булевард ме отведе отново при Джими, който предлагаше посредствен интериор, но великолепна храна и присъствие. Преди агнешките котлети се радвах на пурпурния залез, стърчащото машинно отделение от отдавна потънал кораб и свежият въздух. Алеята минаваше и покрай редица бели статуи на кончета, радост за децата. Ако се загледаш обаче, се стряскаш от необичайността им. Нещо като метални тръби излизаха от устата и дирника им, с което правеха гледката подходяща за зоофили, не за невръстни. За стреснати туристи местните власт са сложили надлежно обяснение – преди много години на това място потъва кораб, чийто основно карго било уиски White horse. Морето изхвърлило бялата пластмаса около гърлото на всяка бутилка. Хора на изкуството я използвали, за да създадат тази авангардна за обикновения ум композиция от бели кончета с тръбни елементи на странни места.

6 януари

Южна Африка на юг не свърша с Кейптаун – полуостровът е населен с страхотни заливи и предградия, а

Нос Добра Надежда

за мнозина погрешно бележи най- южната точка на континента. Пътят е изключително живописен, пълен с предизвикателни завои, издълбан в спускащите се в океана скали. Беше първият платен път, което създава леки неудобства не заради таксата, а заради левия волан. Пираш, гасиш, излизаш и следващите на опашката почват да те гледат тревожно. Току някой Макларън с британска регистрация грациозно те изпревари, докато тези от насрещното ужасено гледат към пропастта, която е единствения им изход ако спортната кола не е достатъчно бърза.

Нос Добра Надежда, Южна Африка – През Африка с джип

Кейп Пойнт е национален парк,

в който влизането става с такса. Цялата зона е пълна с ниски храсти без нито едно дърво,почти постоянни бурни ветрове и блъскащи крайбрежието вълни. Изкачването до фара на носа става с наклонено влакче за мързеливите и по стръмна, но възнаграждаваща с гледките си пътека.

След падане на Константинопол, Западна Европа се нуждае спешно от алтернативен маршрут за търговия с Индия. Вашко Да Гама е първият, който достига бреговете на днешна Гоя, а носът е именуван Добра надежда от португалския монарх в чест на големите му надежди относно този морски път. Но столетия преди това, финикийците са достигали до тази критична точка, в която потъналите кораби са безчет.

В парка, освен на искрящо бели плажове, лазурна вода и луди вълни, туриста може да се радва на бабуни и зебра, както разбира се на магазини за сувенири.

Нос Добра Надежда, Южна Африка – През Африка с джип

Simon’s town

е отлично селище за нощуване и база за колония пингвини, които бяха оставени за другия ден. Вятърът беше буквално ураганен и се напъваше да измести Дефендъра от пътя. Виещия се път покрай брега беше съчетан с действаща ЖП линия, а ресторантчетата с прясна риба следваха рибните пристанища и селища.

Дни 51 – 53 (7- 9 януари)

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

Бутилка с писмо – Нос Добра Надежда, Южна Африка – През Африка с джип

Твърдо мога да заявя, че единствено собствениците на Ленд Роувър Дефендър се поздравяваха по пътя и аз бях горд член на това семейство. Не се разминавах с други Дефендри без приятелски поздрав или присветване на фаровете – винаги е чудесно да срещнеш хора, направили най- добрия избор.

Колонията пингвини

се бе разделила на две. В малко заливче гнездяха двойките, мътещи бъдещото поколение. Там имаше вход и не можеш да ходиш по пясъка. Друга част от колонията обаче бе превзела друг плаж и скали и там нямаше лелка с билетчета и стадо пазачи. В ранни зори никой не е патаклюсъл още, камо ли да посети пингвините. Затова и липсата на тълпа помага да ги наблюдаваш в естествената им среда. Мързеливи, чистници, на припек или във водата, всеки пингвин е зает със собственото си ежедневие и впечатление му правят хората само, ако приближат твърде близо. Както във всяко общество и тук има изключения. Един, изпънал се на припек пингвин не си направи труда да стане дори след като го приближих на 10 см. Изгледа ме любопитно, клъвна фотоапарата за респект и обърна трътка на натрапника.

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

Днес сутринта агенцията трябваше да се потвърди, че всичко е наред с карнета, а аз след това да платя билета. След като се върнах в Кейптаун без хабер от агента, ги сръчках по телефона. След 20 минути ме поканиха да си взема документите и получа указания, къде да оставя Дефи. Първата част мина успешно за разлика от втората. Оказа се, че резервацията ми е пропаднала, тъй като трябвало да се плати до обяд. Места нямало по- рано от събота. Притеснително. Бърза проверка в страницата на Търкиш – имаше полет за 9-и на симпатичната цена от 2 100 Евро. Не беше съдено да тръгнем нормално на тази одисея, май нямаше да е лесно и да се върна.

Ред беше на жокер от България. Докато чаках резултат, проверих отново – този път имаше места за 9-и на нормална цена. След малко позвъниха от българската агенция и потвърдиха, че има билети за 8-и, пак за нормална цена. Трудно е да схванеш логиката на авиокомпаниите. Все пак щях да оставя колата на 8-и януари следобед и по- късно да летя през Истанбул до София. Следваше да се върна на родна земя сутринта на 9-и.

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

Като за последна вечер на южноафриканска земя, вечерта бе посветена на

Констанция – едно от най- старите поселища и винарни в страната

Groot Constantia е строена в през хиляда шестотин и някоя година и носи стила на холандските къщи с остро скосените извити сламени покриви. Шатото е светъл пример как се прави вино и туризъм. Безкрайни поля лози заобикаляха безупречни алеи, паркинг за посетители, ясни указателни табели и 2 ресторанта. Имението продаваше успешно виното, услугите и историята си. Телешкото беше превъзходно, а сирата хармонираше с него. Последната вечер бе…по

На мотор из Африка (11): Южна Африка: Финал при нос Добра надежда 17

На мотор из Африка (11): Южна Африка: Финал при нос Добра надежда

Днес стигаме края на мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания,минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през КенияТанзания и Малави,  летяхме над водопадите Виктория в Замбия,  прекосихме Ботсванаа за последно минахме през Намибия

Днес благополучно ще завършим това пътешествие в Кейптаун, на нос Добра надежда и Иглен нос

 

Приятно четене:

 

На мотор из Африка

единайсета част

Южна Африка: Финал при нос Добра надежда

Южна Африка, маршрут

 

 

  • Валута – Ранд /rand/.
  • 1$ = 6,8 – 7,10 ранда.
  • 1 литър бензин 95 = 8,39 ранда
  • Виза – 84 лева и се издава предварително от Посолството на ЮАР в София. На нас ни дадоха виза, която важи за 10 дни от влизането в страната.

След като на 04.08.2010г. минахме границата на Намибия, от страната на Южна Африка отново ни посрещна много добра организация и бяхме готови за около половин час. Влязохме в последната държава от нашето пътуване. И от тази страна беше същата жега.

Първите 10 километра покарахме по прекрасни завои, но след това отново започнаха правите пътища. Едва след още 60 километра стана интересно. От двете страни на пътя се появиха интересни скали, хубави завои и карането си беше вече удоволствие. Около 16.00 часа стигнахме до

гр. Спрингбок /Springbok/

Тук решихме да нощуваме. Намерихме и лоджа в скалите над града. Прекрасно място идеално за почивка. Градчето беше малко, доста подредено и чисто. Тук вече си беше абсолютната цивилизация, предлагаща всякакви видове заведения за бързо хранене, супермаркети и други познати неща. Това беше и за този ден. Скука по пътя, но стигнахме и последната държава от пътуването ни.

 

05.08.2010г. – 64-ти ден.

Днес ни предстоеше да стигнем до Кейптаун и за това станахме рано. Имахме да изминем 570 километра. В Спрингбок тъкмо отваряха магазините и решихме да купим SIM карта, защото трябваше да се обадим да си уредим нощувките в Кейптаун. Щяхме да спим в апартамента, за който Лоранс ни помогна.

Купуването на тази СИМ карта отне 30 минути. Отидохме и до магазин, където предлагаха карти на Vodacom за да си купим и флашки за мобилен интернет. Е, точно там попаднахме на най-бавния продавач в света. Покупката ни отне цели два часа и половина и всичко това, за да регистрира картата, копия на паспортите и пресмятане на сумата. Просто не можех да повярвам на какъв човек попаднахме. Хубавото беше, че точно когато щяхме да му извиваме вратлето, той приключи със сметките. Ужас. В 11.30 часа вече бяхме готови.

Добре, че за това време Мони успя да говори с Черил, собственичката на апартамента в Кейптаун и спането беше уредено. Тръгнахме най-после. Дадохме такава газ, че докарахме средна скорост 120 км/час. В началото ни поваля малко дъжд и стана студено, но все пак тук си е средата на зимата. Температурата беше само 12 градуса. Пътят вече беше с доста завои и много живописен. В началото се редуваха скали с най-различна форма, а след това започнаха зелените поляни. Всичко стана много свежо и цветно.

Южна Африка – ЮАР, Африка на мотор

Приятно четене>>>

 

Африкански перли 7

Африкански перли

Днес Домосед ще ни  води до няколко от най-забележителните места в Африка. В края ще разкаже и за градовете, които могат да служат като база за посещението на вулкана Нираронго в Конго, планинските горили в Руанда, Ламу в Кения.

Приятно четене:

Африкански перли

вулканът Нираронго в Конго, планинските горили в Руанда, Ламу в Кения и Капското растително царство

Вулкан Нирагонго, Конго

 

 

Когато нямаш много време да обикаляш Африка, но пък имаш достатъчно информация и натрупан опит, подхождаш избирателно. Избираш перлите! Ето четири от тях, които биха могли да се вместят в една програма от три декемврийски седмици, в която гражданската авиация играе основна роля. И четирите заслужават повече образи, отколкото думи, затова и тази сводка не би трябвало да излезе многословна. Освен, ако не се отплесна на избистря и политиката.

Перла 1:

Вулканът Нирагонго

Срам ме е да си призная, че за 10 години в Африка не бях чувал нищо за този вулкан. И добре, че беше Сашо Шинков (същият – фотофорумец Жбъц) да свирне да го качваме. Работата е там, че и много други хора не го знаят, а и тези които го знаят, не смеят да припарят до него. Защото е в Конго*. А Конго е успяло някак си да си създаде лоша репутация сред световното туристическото братство, без представителна извадка от въпросното братство да може да се похвали със собствени наблюдения. Отделно, че и да припариш до Конго, не е сигурно, че ще те пуснат и до вулкана. Години наред националният парк е бил затворен под страх от най-различни евентуалности.

Вулкан Нирагонго, Конго

 

Даже и сега, декември 2011, когато имахме шанс да се качим свободно до ръба на кратера, до съседния вулкан Нямурагира не ни пуснаха. И не защото си играeше на изригване. Ние точно това търсехме и знаехме, че има удобни наблюдателници на безопасно разстояние. Но в гората имало или нямало някакви същества, с които било или не било препоръчително да се срещаме, даже и да сме си платили екотаксата на входа – не то шимпанзета, не то горили, не то герили. Екотаксата или разрешителното да се изкачим е трицифрена в долари даже за една вечер, но и за миг не съжалихме, че останахме на ръба на кратера цели три. За подслон служат няколко двуместни “кучешки къщички”, които са се закрепили някак си на стръмнината и са оставили място за още две-три палатки.

Nyiragongo Volcano, Вирунга, Демократична република Конго

 

 

Не мога ди си представя, ако тоя вулкан се беше оказал в Щатите или Европа, или даже в някоя от съседните по-отворени за туристи африкански страни, как биха се справили властите с полагащия му се интерес. Ръбът е тесен. Като пиринско конче. Не можеш да обиколиш кратера без, най-малкото, алпинистки осигуровки. А не можеш просто да се качиш сутринта (3470 м) и да слезеш следобед. Тоест – може, но няма смисъл. Трябва да останеш поне една нощ. А ако се случи облачно и мъгливо – поне още една. А и повече. Хипнотичното въздействие на врящото езеро лава започва със здрачаване и те държи с часове просто заковал поглед (и фотоапарат, ако имаш под ръка, най-добре със статив) в … Геената. Говорим си за глобално затопляне, климатични промени и колко голямо и в много отношения необратимо влияние можело да окаже човечеството върху земната природа. С глупостта си, самонадеяността си или просто с присъствието си. И после заставаме на ръба на Нирагонго и изведнъж усещаме, че самочувствието ни е твърде преувеличено. Това, дето ври там долу в кратера, ни най-малко не ни е подвластно. Когато намери за добре ще изригне, най-вероятно през процепи в склоновете, а не през кратера и ще изравни със земята града в подножието си. Гома. За последен път го е правил 2002-ра.

Вулкан Нирагонго, Конго

Вулкан Нирагонго, Конго

Вулкан Нирагонго, Конго

Вулкан Нирагонго, Конго

А освен че не ни е подвластен, светът не и чак толкова голям, колкото си представяме, че е.

 

На заслона с кучешките колибки застигнахме трима италиански вулканолози, заети с изследвания. Те даже имаха смелостта (и разрешителното) да се пускат на стометрови рапели до втората тераса в кратера. Качих няколко снимки и тримата бяха разпознати поименно от живеещия в Мексико баща на един приятел от Куинсланд, Австралия. Мдааа …

Перла 2:

Планински горили

Планински горили, Руанда

 

Обитават района с вулканите, който е споделен между три отделни държави, благодарение на галантното остроумие на европейските съставители на карти от Епохата на Рязането на Африканската баница (краят на XIX век). Зоната е на теория

национален парк и в трите държави – Конго, Руанда и Уганда.

В случая избрахме по-утъпканите пътеки на

Руанда

Туристическата индустрия е възкръснала няколко години след геноцидския хаос и се е развила до добре смазана машина. С високи цени и строги правила, така че и горилите да оцелеят без нито да се опитомят, нито да се отчуждят от хората, и чуждениците да си нащракат снимките, и местните хора да осъзнаят, че горилите са дар божи, но не под формата на печено месо.

Фигурата – икона – в съхраняването на планинската горила като животински вид е Даян Фосет, американска зооложка, едновременно изследвала ги и защитавала ги от бракониерите до смъртта си (от удар с традиционното за Руанда оръжие мачете) през 1985-та. В наши дни всички горили в парка са познати на рейнджърите поименно (президентът на страната именува бебетата на кръщелна церемония веднъж годишно) и понякога в крайни случаи им се предоставят безплатни медицински услуги. Това може да се разглежда като намеса във вътрешните работи на природата, рядко допустима за по-способни да оцелеят сами в условията на XXI век видове (антилопи, лъвове, слонове, крокодили), но залогът е голям – и за биоразнообразието, и за хората. А и никой друг вид не страда директно от протекционистката политика на човека към най-близките му роднини.

Квотите за посещения са строго ограничени, а също и времето на деня

Приемният час е между 10 и 12 сутринта, като всички записали се туристи се събират на кафенце в офиса на парка за разпределение по групички от 6 – 8 души. Разпределението ужким става по нивото на фитнес на хората, но по-голямо значение има колко им е проходима колата. Нашето бусче не беше даже 4×4 и затова ни се падна сравнително лесно достъпна откъм границата на парка семейна група горили. Което беше своего рода късмет, защото това беше групата на един много големият мъжкар, успяващ да поддържа без предизвикателство харем от 4 съпруги и 17 деца. Едното – съвсем малко и любопитно. Още не кръстено.

Планински горили, Руанда

 

В самата планина пътеките са утъпкани само условно, а горилите не са и длъжни да се съобразяват с тях. Нашите си бяха утъпкали гнездото сутринта и мързеливо си се въргаляха в него. Следотърсачите (повечето бивши бракониери) го бяха открили и оповестили горе-долу как да стигнем до там по радиото.

Като придвижването всъщност беше от долу към горе по един стръмна, но затова пък хлъзгава урвичка, виеща се между кореняците на непреценимо колко високите дървета. Безпокойството, че една от прилепилите се към групичката ни три американки няма да може да изпълзи, а покрай нея и цялото начинание ще пропадне (групичката не подлежи на разцепване), беше съвсем реално. Наложи се водачът да използва ръчна подемна сила, комбинирана с някакво заклинание като на Патиланчо към баба Цоцолана, за да се доберем до гнездото. Мъжкарят с посребрелия косъм ни хареса и добави към туристическия продукт безплатно допълнително развлечение – игра на криеница и гоненица с елементи на мистика и съспенс в условия на тежък екваториален дъжд. Остави ни половин час за снимки, а втория половин час, точно като се отвори небето и рукна, ни поведе заедно с домочадието си в най-гъсталачестите дебри и усои на територията на националния парк. Да ни остане като приятен послевкус удовлетворението, че същинско приключение е било да ги зърнеш. Званието “заслужил приключенец” се удостоверява от администрацията на парка с грамота на френски или английски (или японски от следващата версия) с подпис и печат.

Перла 3:

Ламу

Кения

Ламу, Кения

Ламу е градче на Индийския океан

в отсечката от крайбрежието суахили, паднала се на държавата Кения. Културно, исторически и лингвистично крайбрежието суахили се простира от Африканския рог до Мозамбик. Но е трудно е да се обясни какво точно е суахили. Освен език, който е разбираем език и във вътрешността на страната, та чак и в Руанда, а за цяла съседна Танзания е официалният език. Не е нация, не е държава, нито е било някога. Не е етнос, не е раса, не е религия, нито е ограничено в рамките на една религия. Но точно в Кения суахили има известен расово-етнически и религиозен смисъл. Папата може и да чете на Великден Urbi et Orbi на суахили, но в Кения стереотипният суахили е мюсюлманин с метиски черти, живеещ на морето. И занимаващ се от векове с морска търговия. С ветроходни гемии от първи род.

Лодка – Ламу, Кения

 

Но търговията не върви.

Пазар – Ламу, Кения

 

Още по-малко – туризмът. Оплаква се Саади, докато ни пече и валя в подправки прясно уловената риба на лодката. Че туризма го няма никакъв, знаехме. Откакто една нощ през октомври пирати отвлякоха французойката от собствената ѝ къща на брега …

 

Вила на океана – Ламу, Кения

… и я оставиха да умре без лекарствата си в Сомалия, малко европейци се осмеляват да припарят. А е жалко, защото

Ламу е много симпатично местенце и заслужава морална подкрепа да се съхрани

Европейците, които в по-добри времена са идвали тук на море, са били смесица от сезонни летовници и виладжии. Вилите им са предимно реставрирани стари конаци, някои на три и четири ката, които са част от чара на градчето. Но сега и виладжиите ги няма. И ние с Р., с която сме се застигнали в Найроби от различни африкански посоки, освен с “частна” гемия разполагаме с цял един такъв безупречно поддържан конак и всички благини на топлото море сами за себе си.

Вила на океана – Ламу, Кения

южни плодове

Индийски океан – Ламу, Кения

 

И цялото стъргало – тясна уличка с дюкянчета, по която две магарета трудно се разминават!

За французойката и пиратите знаех, но за интригите около

Восточный вопрос на XXI век (в случая Източно-Африканския въпрос)

не бях запознат с подробностите. Залогът е голям. От една страна Кения планира да построи огромен карго терминал точно тук. А именно – оттатък остров Мандла в залива Киунга, който иначе се води природен парк. Хем да се вдигнел стандартът на района и спечелело доверието на метисите сухаили, хем да се отворел коридор към изолираната във вътрешността на континента нова петролна държава Южен Судан. Обаче отвъд границата с пиратските територии на де-факто несъществуващата държава Сомалия от край време функционира пристанището Кисмайо, което е толкова безмитно, че обезсмисля всякаква лоялна конкуренция.

Лаф-мохабетът на чичовците в кафенето на местния хаджи Ахил

се върти около перспективата Кисмайо да се разруши с военноморска сила. Ето, флагманският катер на военноморския флот е акостирал в пристанището! (Онова, което има силует на замък на острова, е вилата на един италианец)

Индийски океан – Ламу, Кения

 

Ама за война трябва повод. Този с французойката дали е добър? И дали поредният военен конфликт, бил той и с победен край, ще подобри живота в Ламу. Във всеки случай надали ще върне летовниците и виладжиите. Но дали някой вече разчита на тях? Май вече са ги прежалили. Ето, даже Саади, който си обича и гемиите за разходка, и пустеещото сърф-училище, е готов да ги зареже при първа отворила се от новото пристанище възможност. Станало им е ясно, че туристопроводите са далече по-ненадеждна инвестиция от петролопроводите, щом могат да пресъхнат от един едничък инцидент и то с възрастен човек в инвалидна количка, който и без друго не би оцелял сам.

Страшното е, че тая рецепта е приложима навсякъде на света. Даже и в Черно море. Да обърнеш общественото мнение срещу природата и туризма, за да си прокараш петролопроводите е от лесно по-лесно.

Вила на океана – Ламу, Кения

Перла 4:

Капското растително царство

В Западнокапската провинция на Южна Африка,

покриваща цялото царство на растителността фейнбос (фин храсталак, афр.), нов карго терминал не се планира (Съществуващите носят достатъчно голям риск за замърсяване със суров петрол например, но пък в страната си има и функционираща служба/баня за изкъпване на цъмбуркали се в нефтено петно пингвини). Девствената природа в резервата Де Хоп, източно от Иглен нос, се беше пременила съвсем като за празник. Предполагамо – от ревност да не изпадне от групата на перлите. Във всеки случай стабилно тихо и слънчево време за неколкодневен пешеходен преход сред многоцветната феерия на цъфналия фейнбос още през декември е голяма рядкост.

Цвете – Западнокапска провинция, Южна Африка

Цвете – Западнокапска провинция, Южна АфрикаЦвете – Западнокапска провинция, Южна Африка

И малко за градовете по пътя към перлите:

Кигали

Кигали, Руанда

Кигали, столицата на Руанда,

е удобен изходен пункт. В бара на Hotel des Mille Collines. От поклоннически съображения. Защото e неделя и басейнът работи. Както е писано в “Една неделя край басейна в Кигали” от Жил Куртеманш. За трагичните събития от април 1994 и героите, успели да спасят поне тези, които са намерили убежище в този хотел (който в друга екранна интерпретация на същата история се явява като Hotel Rwanda). И барът работи за по една биричка Mutzig за сгряване преди ритуалното потапяне.

Водата е учудващо хладна предвид близостта до Екватора! Градът по неделно му пустее и единственото друго отворено е музеят на геноцида. В музея има гаднички нецензурирани снимки от дните на касапницата и ако не си чел и следил историята от други автори, е достатъчно информативен, за да ти я разкаже. От гледната точка на текущата власт. Особено в коментарите за ролята на Франция и ООН. Обяснено е за тутсите и хутутата от изобретяването им от белгийците, до елиминирането им като расови, етнически, кастови или социални категории в наше време. Има и зала на солидарността с други държави, страдали от геноцид. Армения примерно. По ирония на политиката, точно по тая тема са на едно мнение с Франция, че да се налагат исторически оценки със закон е напълно нормална демократична практика. От картата научавам как е Грузия на руандийската версия на езика суахили – Jeworujiya.

Шашнат съм от Кигали – все едно град от Първия свят.

При това изблизано чист. Всичко около тебе сякаш се оглежда в недоумение – как точно на нас можа да ни се случи тоя геноцид. Както аржентинците недоумяваха за ексцесиите на своята хунта през 70-те. Тия нормални добре облечени хора, работещи в чисти светли офиси, пазаруващи по молове, хапващи дизайнерсйки сандвичи и посръбващи капучино в еспресо барове, възможно ли е по-малко от едно поколение в миналото да са се избивали един друг с мачетета край импровизирани улични барикади? Но факт е, че тоя геноцид ще остане най-важното определящо националната идентичност събитие в историята на руандийската нация. Коментираме дали е само от наливаните потоци помощи на Гузната съвест на Запада след геноцида. Но Западът няма славата за чак такъв алтруизъм.

Руанда няма ресурси

Но има претенции за некорумпирано и ефективно управление. И на теория работеща демокрация. При която властта не се е сменяла вече 17 годни. Впрочем в демократична Южна Африка – също. Дали тази комбинация е достатъчна да се изгради една Швейцария в Африка, която да стане основен континентален финансов хъб. Една от политиките в това отношение е да изхвърлят френския в полза на английския език. Постепенно, но целенасочено. Не можеш да отучиш старите от езика, на който са се образовали, но да научиш младите на друг става лесно. Едно, че Президент-Визионерът Кагаме си има отколе зъб на големия брат в Париж заради ролята му преди, по и след ония събития. И второ, че Руанда предпочита да се приобщи към по-развитите си англофонски съседи от изток, нежели с хаотично франкофонско Конго от запад, с което ги е свързала иронията на колониалната история и някакви Велики войни в Европа в началото на XX век, които за африканците са нямали никакво отношение.

Но май ще им трябва да понаучат и китайски. Китайците играят ролята на основен доларовносител. Не знам колко руандийци вече са си патили от китаец началник обаче. Има шансове да проплачат за добродушните европейски колонизатори, като им дойде на главата. Пътища китайците им строят безупречно. За една година – повече отколкото Бойко Борисов може да предаде за два мандата. При това асфалтът трае доказано повече от един тропически сезон. И всички мотоциклетисти носят каски. А, когато са такси, осигуряват каска и за пътника.

Месарница – Кигали, Руанда

Гома

Конго*

е всичко това, което Руанда не е. На никого и през ум не му хрумва да кара мотор с каска, притежанието на найлонова торбичка не е подсъдно, асфалтираните пътища са дефицит, корупцията се чувства у дома си, а се говори, че избягалите от Кагаме руандийски хутувски чети – също.

Гома е двумилионен град на брега на езерото Киву,

затрит преди 9 години от точно този вулкан, който бяхме тръгнали да изкачваме. Възродил се е хаотично, като къщички и дюкяни са изникнали направо върху постилката от застинала лава. Постоянно работи сеизмологична наблюдателница, която прави измервания на геотермалната активност. И би вдигнала тревога, ако показателите почнат да проявяват ексцентричност. Друг е въпросът, ако се стигне до тревога, дали властите имат план какво точно да направят.

Гома, ДР Конго (Заир)

Освен икономически център на източната половина на държавата, Гома е и главна регионална база на сини каски с индийски, руски, южноафрикански и най-различни други пагони. За по-интересно

случваме на общи избори. Оспорвани!

Конгоанската теория и практика познават само един метод за оспорване на избори – с огнестрелно оръжие. По стечение на обстоятелствата обаче, седящият президент Кабила, претендиращ, че си ги е спечелил честно и демократично, произлиза точно от източната, говореща суахили, част на страната. Та оспорването се провежда в западаната и сме лишени от възможността да предадем сведения от първа ръка.

Паметник на Чукудуто (Тротинетката) – Гома, ДР Конго (Заир)

 

Чукудуто (тротинетка от най-тежка категория)

и товарният самолет делят пазара на транспортни услуги. Градската управа е предпочела да отдаде почит на чукудуто, издигайки му грандиозен паметник на кръговището пред централна поща. В която срещу $2, можеш да направиш експеримент да пуснеш картичка до извън Африка. Половин година по-късно не се е получило потвърждение за получване.

Гома, ДР Конго (Заир)

Найроби

Кения

Найроби, Кения

За Найроби е ставало дума и преди.

Този път, вече настроен на вълна насилие, геноцид и пиратство, размотавайки се из центъра, краката сами ме отведоха в

мемориала на дебюта на Осама бин Ладен

на световната терористическа сцена. Когато на 7 август 1998 взривиха бомба пред американското посолство, от която пострадаха шепа американци и няколко хиляди кенийци. По-стечение на обстоятелствата инцидентът започнал с престрелка, която привлякла сеирджии и на улицата, и по прозорците на съседната висока сграда, и точно те паднали жертва. А срутената сграда не е посолството!

Мемориал на жертвите от атентата в Найроби през 1998г, Кения

 

Май се отплеснах и избистрих политиката …

Честита Нова година!

Гущер – Западнокапска провинция, Южна Африка

 

Д.’12

Илюстрации:

Congo 2011: Goma
Congo 2011: Nyragongo
Rwanda 2011
Rwanda 2011: Mountain Gorillas
Kenya 2011: A Swahili Guesthouse
Kenya 2011: Lamu
Kenya 2011: Nairobi
SA 2011: Dunes and Fynbos

________________

* Демократична република Конго, да не се бърка с Република Конго, което е друга държава с различна история, а и двете да не се бъркат с група Kongos:

 

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Общо Африка – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

Футбол и Маймундере :) (Южна Африка 2010) 1

Футбол и Маймундере :) (Южна Африка 2010)

Днес ще напарвим нещо, което трябваше да направим още през лятото – да идем на мач на Световното по футбол 2010 в Южна Африка. Домосед в характерния си стил ще ни разкаже как местните прекарват Световното на място 😉 Приятно четене и нека някое добро другарче регистрира пътеписа в Свежо:

Футбол и Маймундере 🙂 (Южна Африка 2010)

Willowmore, Източен Кейп – Южна Африка

Willowmore

С Пол налетяхме на явлението Freedom Challenge в

градчето Уилоумор на изхода на Маймундере (Baviaanskloof, афр.) в Източния Кейп

И събудиха любопитството. Тоест налетяхме на една жена, която седеше пред лаптоп до огнището до късно през нощта в Историческата Страноприемница и водеше разговори по телефона, от които добиваш впечатлението, че координира разни велосипедисти фантоми, които са замръкнали на най-различни места, отдалечени на десетки километри едно от други и при това се движат по различни маршрут.
Странноприемницата беше до толкова историческа, че под предлог музейност някои характерни за Южна Африка от близкото минало ограничителни табели си седяха точно там, за където може би са били предвидени.

Willowmore, Източен Кейп – Южна Африка

Willowmore, Източен Кейп

Малко преди полунощ един от фантомите се материализира и излапа два огромни стека наведнъж. Други не видяхме, но на стопанката беше обещано поне още двама-трима да се отбият на път за Паарл (което още няколко стокилометрови етапа на запад) да опитат от прочутия и по цялата провинция шоколадов пудниг. Ние не го опитахме. Придържахме се към яйца с бекон. Но разбрахме, че става дума за някакви маратонски придвижвания с колело по дължината на Южна Африка от Дърбан до Кейптаун, но през възможно най-много планински проходи. Или за състезание, или за почивка. Почивка ??

BaviaansKloof, Източен Кейп – Южна Африка

BaviaansKloof (Маймундере ;)

С Пол се бяхме събрали два дни по-рано в цитрусовия чифлик Лупус ден. Най-близкото (90 км!) до стадиона в Порт Елизабет място, в което беше успял да намери свободни легла за вечерта след мача Англия-Словения. За който беше карал от Претория цялата предишна нощ. Напълно безразличен и към двата отбора, аз не бързах за самия мач и се присъединих за етапа “сафари” със самолет същата вечер. Билет за полет, който хваща мача, струваше четири пъти по-скъпо от билет за полет, който го изпуска. Избрах евтиното. А за резултата се опитах да се осведомя след кацането от най-очевидното място, обозначено като FIFA Information Desk и обслужвано от поне четири, предполагаемо информирани за всичко от света на футбола и световното услужливи момичета. Е, точно тая информация я нямаха. Но Пол я имаше. Англия била с 1:0.

(снимка Пол Адолф)

Порт Елизабет, Южна Африка

Англия–Словения 1:0 (23 юни 2010 - Порт Елизабет)

Заварих го, издокаран с червена английска фанелка, прегракнал от бира и скандиране. Предвидливо не бях пил в самолета, че да има кой да кара през нощта до цитрусовия чифлик. Където ни чакаше още цяла тумба грогясали от викане английски запалянковци на средна възраст с изпитващи еластичността на червените им фанелки бирени коремчета. На сутринта се изнесоха към Блумфонтейн за следващия мач с немците, а нас хазайката ни наказа без портокали за закуска. Сигурно за само двама гости не се полага фруктиера край камината. А и да се полага, сигурно не се полага да си вземаш от нея. Така и не ги разбрах правилата, но в портокалова градина през сезона на реколтата си останах обезпортокален.

BaviaansKloof, Източен Кейп – Южна Африка

BaviaansKloof, Източен Кейп

Четвъртъка прекарахме сред слоновете и словенците в националния парк Адо Слон (Addo Olifant, афр.). За първи път в писаната история се случва словенците да са повече! Явлението надали ще се повтори в обозримо бъдеще.

Национален парк Аддо, Източен Кейп – Южна Африка

Национален парк Аддо

За разлика от словенците обаче ние подминахме набързо слоновете и стигнахме до най-южния край на парка – колчестерските дюни – точно по залез, най-красивия момент на денонощиетео. Много хубаво място. Открих го миналото лято, но през зимата без рибари и моторници е още по-хубаво.

(снимка Пол Адолф)

Дюните на Колчестър

Дюните на Колчестър

Маймундере

е черен път, който отнема цял ден с кола (не мога да преценя за планинско колело), като колата се препоръчва да е сериозен 4×4. С моето рено бих може би минал, но нямаше да ми е комфортно.

BaviaansKloof, Източен Кейп – Южна Африка

BaviaansKloof (Маймундере)

От източната страна се качва един суров планински проход, преди да се слезе в сравнително по-разлатата долина на запад. Има най-различни местенца за пешеходни разходки, палатки, вирчета за къпане (през лятото!) и пещерни навеси за преспиване по пътя.

BaviaansKloof, Източен Кейп – Южна Африка

BaviaansKloof, Източен Кейп

На другия ден, събота, продължихме към

Храф-Рене …

Graaf-Reinet, Източен Кейп – Южна Африка

Graaf Reinet

… да видим характерното конично връхче (koppie, афр.) в Долината на опустошението. Минавал съм оттам, но на Пол му беше за сефте. Резерватските площи са се разширили от миналия път и сега се казват национален парк Камдибу. Но гледката си е същата рабира се.

Национален парк Камдибу, Източен Кейп – Южна Африка

Национален парк Камдибу

А следобеда остана за зебрите, антилопите и просторите на Великото Кару от съседния национален парк Планинска зебра (berg kwagga, афр.)

Национален парк Планинска зебра (Mountain Zebra National Park), Източен Кейп – Южна Африка

Национален парк Планинска зебра

Правилното място за зимна вечер на пълнолуние на тераската на бунгало с бумтящо огнище зад гърба. Което за да се разбумти, е отнело около час, защото сме нямали нужните подпалки. Преди свещта да свърши работата с героична саможертва. През което време Гана в била Щатите на телевизора при рецепцията. За радост на рецепционистите африканци.

Национален парк Планинска зебра (Mountain Zebra National Park), Източен Кейп – Южна Африка

Mountain Zebra National Park

От неделя сутринта нещата за Пол тръгнаха стремглаво надолу. Първо, ладнроверът отказа да запали. И не беше от паднал акумулатор. Нито от нещо механично. Решихме, че по някаква причина му се задейства имобилайзерът и че проблемът е в декодера на връзката ключове. За което също трябва да се ходи на сервиз. Ама къде и как? Той е член на Съюза на автомобилистите и оттам му покриват влачене, но не чак до Претория. До Порт Елизабет. И то в понеделник. В неделя ни закараха само до съседния град Крадок, където умираш от скука как един следобед да уплътниш, камо ли да заживееш там.

Крадок, Източен Кейп – Южна Африка

Крадок

А собственичката на сервиза, която звучеше като автентична англо-южноафриканка по телефона, а се оказа расова китайка, ни посъветва да сме се пренесли и ние там, че да избягаме от престъпността в големия град. Е, намерихме една пицария за обяд, която беше вече ографитена отвътре от английски запалянковци.

Крадок, Източен Кейп – Южна Африка

Крадок, 26 юни 2010

Щом и затънтени места като Крадок успяват да си раздвижат бизнеса покрай световното, значи наистина е добро за държавата.

И после – Англия падна от Германия юнашки. 4:1.

За вгорчаване на усещането съдията не видя изрванителен гол за англичаните при 2:1. И не му стига това на Пол, ами аз му бях единствения съ-бирник в единствения отворен в неделя бар (в огрухания от времето, позакърпен тук-там с талашит викториански хотел) и виках за Германия. А после го изоставих и хванах нощен рейс за Претория. Това, разбира се, беше най-практичното решение. Нямаше как да влачат кола с двама пътници към сервиза в Порт Елизабет. Не, че е много удобно с рейс, де. Имаше билети само за най-евтината компания с най-тесните седалки и със славата за най-много катастрофи. А и трябва да сменяш на автогарата на центъра на Йоханесбург. По тъмно. Кеф! Но пък стигаш сутринта в понеделник тамам навреме за работа. Игра на цифри – от Крадок до Претория 800 км излизат R299.-, от Претория до летището за 50 км са R300.-

Национален парк Планинска зебра (Mountain Zebra National Park), Източен Кейп – Южна Африка

Mountain Zebra National Park

И понеже са му малко пробелмите с колата и загубата от немците, Пол си изпусна мача Бразилия-Чили на Елис парк, за който си беше купил билет. А аз го спечелих.

Елис парк, Южна Африка – Световно първенство по футбол 2010

Елис парк, 2010 г

Е, бразилците също спечелиха, но после си намериха майстора. Така си трябва!

Д.’10

Снимки от сезона на Световното по футбол:

SA 2010: Eastern Cape Soccer Safari
FIFA 2010 Ellis Park

А тези са от веднага след финала с приятели от чужбина, пристигнали да го гледат на живо

SA 2010: No-Whales-Trip to The Cape

Хубава я свършиха испанците на тоя финал! Едно, че португалците веднага изявиха претенции за купата по силата на договора от Тордесиляс, че всичко завоювано от испанците, източно от 46-тия меридиан им се полага по право. Но по-лошото е, че купонът приключи. Пустота! 

Край

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Снимки от Южна Африка:

Други разкази, свързани с Южна Африка – на картата:

Квазулу Натал и паркът Крюгер (Южна Африка) 0

Квазулу Натал и паркът Крюгер (Южна Африка)

Днес отново ще „отскочим“ до Африка – този път Домосед ще ни води на сафари до националните паркове Крюгер и Содуана бей. Приятно четене:

Квазулу Натал и паркът Крюгер (Южна Африка)

Антилопа куду – Крюгер парк, Южна Африка

Антилопа куду

Бил съм лицемер спрямо животното куду – денем му се радвам и го снимам, а нощем го ям. Под формата на билтонг – африканският стил пастърма, приготвена да издържа месеци на трансафрикански преходи във волска кола без хладилник. И как да не го ям, като съм пропуснал да проверя дали има ресторант в лагера Мпила. Нямаше. Има само лавка, от която си накупили бисквити, които те гранират с боб от консерва, а аз – с боб от консерва и въпросния билтонг от куду. Защото съм пропуснал да разузная, че са вегетарианци. И да го заявя на артелчика на трейловете в резервата Шлушлуи-Имфолози. Но не става проблем. Полевият готвач се справя безпогрешно. А спрямо вилдебийста (антилопата гну) съм бил расист, защото никога не съм го снимал, обиждал съм го на хубост и най-често – директно съм го отминавал. Чак пък никога.

Антилопа гну – Крюгер парк, Южна Африка

Антилопи гну

“Те” са Олга и Филип, с които не се бяхме чували/виждали повече от три години, но като им хрумнало да долетят до Южна Африка за една седмица, съвсем правилно ме намериха да измисля нещо подходящо. А аз тъкмо се бях се затъжил за буша. От последното сафари имаше вече половин година.

Слон – Крюгер парк, Южна Африка

Слон

Един ден път, една вечер в Сейнт Луша да опитаме скаридите, един ден из парка иСимангалисо до плажа на Кейп Вайдъл, една вечер на сафари-палатка в Мпила, нощно сафари с паркова кола, дневно – с нашата, три дни пешеходни преходи от базов лагер на бега на река Черно Имфолози, и още два дни някъде на морето.

През река Черно Имфолози – Крюгер парк, Южна Африка

През река Черно Имфолози

В лагера на трейла спиш на брезентови палатки край реката, ходиш по нужда с лопата и кибрит в храстите (като първо си разгонили хиените и/или бабуините в зависимост от кое време на денонощието е), пускаш си душ от кофа с пробито дъно, окачена на клон. Колониален lifestyle на max: Един зулус готви макарони за вечеря и яйца за закуска, а двама други те пазят с пушка от крокодили, докато се къпеш в реката, и от лъвове, докато се разхождаш из дивотията в търсене на хубави гледки, бръмбари и носорози. Каквото дойде. Дойде от всичко. Даже и лъв дойде, но се изнесе, преди да влезе в кадър успял да докара до истинска паника бабуините на едно дърво отвъд реката.

Носорог – Крюгер парк, Южна Африка

Носорог

Нашия собствен адреналин го вдигнахме при изненадваща близка среща с четири бели носорога наведнъж, които ни усетиха заради неочаквано обръщане на вятъра. И два самотни бивола-пенсионери (Dagga Boys – Кални момчета, афр/англ.), които много мразят някой да им нарушава спокойствието в калта. А крокодилите ги намерихме триста метра надолу по течението от мястото, където пресичахме реката и се къпахме. Което не ни попречи на другия ден да повторим упражнението.

Крокодили! – Крюгер парк, Южна Африка

Achtung, Baby!

На морето излязохме край

Содуана бей.

Там има рифове за гмуркане и умерена суматоха от лодки и гмуркачи, но най-хубавото е, че само да мръднеш на юг отвъд фара – десетки километри плаж и дюни си остават само за тебе. А като съм го предлагал, съм бил промърморил, че “абе има там някакъв плаж”.

Плаж – Содуана бей, Квазулу – Натал (Южна Африка)

„абе има там някакъв плаж“ :)

Бунгалото ти е точно отвъд дюната, (която е висока колкото 3-4 етажна сграда и на билото има гора!), но не се вижда, за да ти разваля гледката. И понеже и там, целият район е един огромен резерват – иСимангалисо- даже и в списъка на Юнеско фигурира (http://whc.unesco.org/en/list/914 ), освен да гониш златните рибки, скатовете и акулките под водата, можеш да обиколяш с кола и да си снимаш антилопки на воля.

Антилопи – парк иСимангалису, Квазулу – Натал (Южна Африка)

Антилопи на водопой

Изненадващ бонус в прогрмата беше една рядка и трудно-програмируема предварително, но изконно южноафриканска туристическа атракция – тауншипски бунт. Когато на черните им писне от беднотия и лъжи, че някой ще им прокара примерно водопровод или електричество, излизат на улицата в тауншипа си, палят автомобилни гуми, и хем танцуват и пеят, хем трошат, каквото им попадне.

Та точно такова действие се развиваше в

хайфелдското градче Леандра,

пък по стечение на обстоятелствата поради ремонт на главния път, отбивката беше точно оттам и слаломирахме между пушещите автомобилни гуми. Вярно, полицията тъкмо беше успяла да потуши въстанието с оръжие и с едни бронирани автомобили, които са си южноафрикански патент от 70-те и 80-те именно за тая цел, но в разгара на екшъна нямаше да да можем да минем и щеше да ни се наложи да заобикаляме трицифрен брой километри.

Според осведомени, за да си организраш тауншипски бунт като хората, наемаш професионални услуги на компании. които знаят как най-добре да ти вдигнат барикадата, да ти подредят гумите, да ти ги запаля, да поддържат градуса на скандирания и да насочват огъня от хвърлени камъни и коктейли Молотов. “Осведомените” бяха нашите спътници на трейла. Трима африканери – мъж, жена и шурей на 60+, които идвали в тоя парк на пешеходстване съвсем не за първи път бил им любим. Даже ни се учудиха как сме разбрали за него. Не че го няма във всеки уважаващ се пътеводител, но някак си остава в сянката на Крюгер парк. Може би защото е по-малък и не носи етикета “национален”. Но релефът е много по-разнообразен – хълмове, отвесни скали, гледки, виещи се и променящи нивото си с капризите на времето мътни реки.

Парк иСимангалису, Квазулу – Натал (Южна Африка)

А разнообразието на животни е горе-долу същото. Големите 5 са тук. Но и зизгзаговите бръмбари не липсват.

Зигзагов бръмбар (паяк) – парк иСимангалису, Квазулу – Натал (Южна Африка)

Зигзагов бръмбар (паяк)

Та Йохан и Рене имали ферма за едър рогат добитък в … лозарското сърцето на страната – между Стеленбош и Парл. А защо не лозе? Защото не можели да си позволят инвестицията. Но затова пък си позволявали експерименти с щрауси, от които следват цяла серия трагикомични истории от рода как щрауса, освен ако не си виртуоз с ласото, не можеш да го хванеш нито за да го лекуваш (Йохан е ветеринар), нито за да го изядеш, нито за да го продадеш. Чак сега разбирам драмата на протагониста от филма “Песента на врабците” на Маджид Маджиди с изпуснатия от иранската ферма щраус, дето 90 минути екранно време не можа да го хване и му се обърка животът. Във фермата на Йохан драмата била, че щраусът в крайна сметка успял да убие човек. Разпорил го на две. Човекът бил жена, калърка, която се вмъкнала в чифлика през оградата. С мъжа си. Предполагаемо – да откраднат яйцето на щрауса. Номинация за Дарвинова награда! Мъжът е оцелял някак си.

Череп на бивол – парк иСимангалису, Квазулу – Натал (Южна Африка)

По-ведрата му, но не по-малко южноафриканска история на Йохан* беше как заварил клозета на вилата си на брега в Батисбай обърнат на хранилище за маските и шнорхелите на цялото Западнокапско общество на бракониерите на авалон (халиотис) – род защитени стридоподобни мекотели, търсени на източните пазари за афродизиаци.

А докато си ги разказваме, преразказваме и преписваме тези истории, Олга и Филип отдавна са си отлетели за Европа, минал е месец, а аз в компания от двама французи съм се прехвърлил в … одумания току що

Крюгер парк

Жираф – национален парк Крюгер, Южна Африка

Жираф

Бидейки природно поспаливи, французите не ме вдигаха да ставам сутрин в 5 часа да търсим лъва, преди да го е напекло слънцето. Още повече, че нямаше и да го напече.

Лъвски прайд – Крюгер парк, Южна Африка

Лъвици

На толкова затлачено облачно и дъждовно (хамбургско!) време не бях попадал в Ниското поле. Даже хипопотамите не смееха да влязат да се изкъпят в реката и от скука си намираха на заяждане с крокодилите.

Хипопотам – Крюгер парк, Южна Африка

Ти ли бе?

А ще спечели ли Франция световното? Миячите на коли в село Саби, Източна Мпумаланга, обещаха. С което обещание си изкараха 30% бакшиш върху договорената цена за услугата “Измиване отвън и отвътре на много кална френска кола”. Миенето на колата беше придружено и с музикално-танцувално възпроизвеждане на сценка, в която участник А театрално бие главичка в гърдите на участник Бе, придружено с гръмък смях и бурни ръкопляскания от хора и балета.

Бабуини – национален парк Крюгер, Южна Африка

Когато няма бира и рокендрол... ;-)

А другата ключова среща с южноафриканци беше не в парка, ами в село Дълстрьом на отиване, където вече по тъмно (и много гъсто мъгливо!) влязохме в единствената отворена лавка на бензиностанция, да заредим с биксвити. И да питаме за мед. Нямали. Добре, ама аз бях нащрек (слухом и духом, рус.) и забелязах на рафтовете между кибритите, консервите с боб и пакетите захар пластмасово прозрачно бурканче с тъмна течна субстанция с висок вискозитет, надписана на ръка на африканз – bloekomboomhoening**. Нещо от лингвистичната ми обща култура подсказа, че hoening значи мед, но за всеки случай учтиво попитах черната продавачка колко добър е нейният африканз, че да ни го разчете. Франкофоните нямаха думата. Тя отрече да е добре с езика, но пък с вкуса била много добре и, за да и е чиста съвестта, че като ни продава мед, не ни лъже, постъпи в тон с най-добрите практики на Мечо Пух – бръкна с пръст в буркана и го облиза, за да се увери. След което и ние тримата постъпихме така и като единодушно се уверихме, че под меда не е скрито сирене, купихме бурканчето.

Ако някой се отбие в Претория на закуска, ще го почерпя. И ще поразсъждаваме защо във всяко бунгало в Крюгер парк единствената книга, която ти оставят с пешкирите и сапунчето, е Новият Завет. А на мене като ми се чете Мечо Пух?

Слонове по пътя – национален парк Крюгер, Южна Африка

Слонове по пътя

Д.’10

Илюстрации:

SA 2010: Hluhluwe-Imfolozi-iSimangaliso
SA 2010: Kruger Park

* Йохан всъщност се казва Филип, но в рамките на тази сводка, името Филип вече беше заето.
** Впоследствие с помощта на допълнителни вътрешна и външна памет (wikipedia и друга справочна литература) установих, че bloekomboomhoening е мед от синьосмолест евкалипт (Eucalyptus globulus, лат).

Край

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Ндебеле (Южна Африка) 7

Ндебеле (Южна Африка)

Днес ще отидем до Южна Африка. Домосед ще ни заведе на местен празник, който всяка жена от народа ндебеле трябва да отбележи веднъж в живота си. Приятно четене:

Ндебеле (Южна Африка)

Празник в Ндебеле, Южна Африка

С трупани през годините връзки в Южна Африка получих изключително рядка за покана да присъствам с фотоапарат на традиционно домашно празненство отвъд расовата бариера. Шансът е още по-голям, защото става дума за женско гости и то у народа ндебеле, който далеч не е най-многобройният, но пък се слави с най-тежките и яркоцветни традиционни женски носии в региона. И характерните геометрични мотиви, с които на теория разкрасяват къщите си.

Мпумаланга, Южна Африка

Мпумаланга, Южна Африка

„На теория“ е ключова фраза, защото въпросните къщи съществуват само в един-два етнографски музея на открито, край които по две-три навлечени цяло африканско лято с дебели вълнени кафяво-жълто-синьо-червено-зелени одеяла жени се опитват да продават мънистени ръкоделия на туристите.

Мпумаланга

А след работа захвърлят одеялата и се прибират в нормалните си безлични обиталища в съседния тауншип. Че има нещо гнило в традиционността на стила на изписване на къщите, вече ми беше станало ясно. А именно, че оригиналните мотиви са събирани и подложени на обработка от бели художници в старата Южна Африка и наложени като „традиционна“ култура в рамките на някаква държавна политика. Затова са и останали само в музеите. Подобно на Филип Кутевския принос в бълг

Нова година в Кейптаун (ЮАР) 0

Нова година в Кейптаун (ЮАР)

Не очаквахте заглавието, нали? Каква Нова година, каква Южна Африка? Какви пет лева? Да, ама не! Нова година се случва и в Кейптаун и, ако още се чудите къде да посрещнете Новата 2010 година, ето съветите на Домосед за това какво можем да правим на южния край на Африка. Приятно четене:

Нова година в Кейптаун

Карнавалът Kaapse Klopse

Ставало е дума, че на Нова година мястото ѝ е в Южното полукълбо. По ред причини, най-вече от температурно естество. Следват моите практични съвети как да прекарате 72 новогодишни часа в туристическата икона Кейптаун.

Самата

Новата година

посрещате в място по свой избор.

В Кейптаун

кацате на 1 януари по пладне и на летището си наемате голфче, южноафриканско производство, за по-лесно придвижване. Придвижвате се до града и си оставяте раничките в избрана по интернет квартира в квартал Грийнпойнт — хем да е удобно близко до навсякъде, хем да е с няколко преки по-далеч от най-шумните улици и заведения.
Внимание! Ако хазяйката ви се случи австрийка и ви усети, че поназнайвате немски, няма да проговори повече на английски с вас.
Продължавате към плажа, но не покрай брега, а през центъра на града нагоре по ул. Клуф (дере, афр.). Спирате за по пица или по хамбургер в модната пицария-хамбургерджийница Да Винчи’с. За по авантюристично настроените препоръчвам версията на пица със сусамено пиле по тайландски.
Прехвърляте седловината между Масовидната планина и Лъвската глава и слизате към плаж номер 1 на провинцията — Кампс бей. Радвате се, ако имате късмет да паркирате на по-близко от 2 километра от пясъка. Задръстването от бибипкащи маршрутки напомня междуградска автогара. Нигерийска!
Имате предвид датата — 1 януари. Денят, когато по стародавна традиция от епохата на апартейда (разделение, афр.) плажовете са отворени изключително за чернокожи и цветнокожи. Подозирате, че всички останали гости на града са надлежно предупредени по хотелите си, но вие именно за това рядко преживяване сте дошли. Ако кожата ви е бяла, имате голям шанс да ви възприемат за божества, защото сте единствените

Четете по-нататък>>>