Archive for the 'Детелина Стоянова' Category

Ное. 30 2010

Сицилия – в леговището на мафията*

Шубе, а? Видяхте „мафия“ в заглавието и веднага тръгнахте да звъните на полцията, нали 😉 Споко, разказът е за Сицилия, където живеят 5 милиона (!!!) човека. Това последното така ме потресе, че вчера цял ден не можах да кача разказа – затова го качвам днес 🙂

Наш водач из леговището на мафията ще бъде Детелина. Приятно четене:

Сицилия – в леговището на мафията*

Тази година ми върви по вода. Валя ме по време на летните отпуски, валя ме и сега през ноември, когато съумях да отделя пет дни и да отида за втори път до Сицилия с надеждата, да поразгледам повече.

Излетяхме от Верона за Катания в 7 часа сутринта. Полетът ми се стори ужасно дълъг, макар че всъщност е само около час и половина (колкото от Милано до София). Като че ли летяхме цяла вечност. Проблемът ми с ранните сутрешни полети е, че обикновено по това време си пия кафето, придружено с някоя и друга цигара, а в самолета няма как, а и поднасят, по традиция, отвратително кафе. Добре поне, че компанията, с която летях (Меридиана) го сервира безплатно – нищо че полетът по принцип е от ниско тарифните. Но, хайде да не се оплаквам. Пушенето и кофеинът и без друго са вредни.

Вулканът Етна, СицилияВулканът Етна, Сицилия

Едно от нещата, които най-много ми се искаше да видя в Сицилия беше

Етна.

Както вече споменах обаче, при пристигането ни в Катания валеше ситен, отвратителен дъждец, което обстоятелство, плюс факта, че нямахме време да обикаляме в търсене на подходящо място, от където най-високият действащ вулкан в Европа (3343 метра), би ми позирал за снимка, задоволих с тези, които успях да направя от самолета. Ето ги тук:

Вулканът Етна, Сицилия

Etna, 95019 Zafferana Etnea Катания, Италия

Вулканът Етна, Сицилия

Да,

Сицилия е красиво местенце

и това се вижда и от въздуха. Един от големите и проблеми обаче е липсата на добре уредена инфраструктура и пътища. Това, разбира се е сравнение със северната част на континентална Италия, където пътищата и магистралите, смело мога да твърдя, са едни от най-добрите в Европа. В Сицилия положението е малко по-различно, и то не само с пътищата, но това е друга тема.

Сицилия

Сицилия е автономен регион в Италия със специален статут.

Трудно е и за самите сицилианци да ми обяснят какво означава точно този специален статут. Фактът е, че островът има нещо като собствено мини правителство. Населението е малко повече от пет милиона жители.

Сицилия има две основни летища – едното е в Катания, където кацнах и другото в Палермо, от където щях да излетя след пет дни. От там, придвижването с обществен транспорт, особено към вътрешността на острова си е цяло приключение. Съветвам ви, ако пътувате по тези места, да имате това в предвид и да се информирате предварително и добре, относно разписанията на влаковете и автобусите. Освен това си предвиждайте и поне един час в повече, най-вече ако ще гоните връзки и прекачвания.

Сицилия

Този ден, аз и моята спътничка-приятелка имахме късмет, защото трябваше да се придвижим с автобус само до Калтанисета, където щяха да ни чакат приятели с кола за да ни откарат до крайната цел нашето пътуване.

Удобството на летището в Катания е, че в непосредствена близост до него се намира и автогарата.

Дори и да попаднете там за първи път ще се ориентирате много лесно, защото и будката за билети и спирките са същите както в България. Гледката на блъскащи се хора, помъкнали по няколко куфара и по още толкова чанти, които упорито си проправят път към гишето, ще ви се стори учудващо позната, освен това няма начин да не разберете кой за къде ще пътува – почти всеки вика, колкото му глас държи… Който си спомня какво беше в началото на деветдесетте години на централната автогара в София, а и не само там, разбира за какво става дума. Така че аз си бях съвсем спокойна и даже се чувствах приятно замаяна от цялата какафония, която далечно – носталгично ме връщаше назад в годините и ми напомняше Родината.

Марианополи, Сицилия

Обаче моята приятелка италианка – Мануела (за по-кратко Ману), чистокръвна тосканка, започна видимо да се изнервя, докато накрая се развика и тя, в стремежа си да не я изтикат от опашката. Аз, от опит си знаех, че е безсмислено и хич и не се учудих, че никой не ни обърна внимание. Само един чичко с типичен сицилиански каскет на главата изломоти нещо и после ни обърна гръб. От това, което каза човекът, схванах само последната дума – „синьоре”, демек „госпожи” за другото ми се наложи да питам Ману за превод. Тук му е мястото да обясня нещо за

диалектите в Италия:

на практика всяко населено място си има собствен диалект, който казано най-общо, представлява специфично и особено произношение на думите, понякога по-близко, но в повечето случай нямащо нищо общо със съвременния книжовен език. Нещо като трънския диалект в България.

Сицилия

В Сицилия положението е още по-сложно, защото местния диалект е признат от Юнеско като самостоятелен език. Имайте това в предвид, ако затръгвате за този остров, снабдени с дебел разговорник или с някоя и друга дума италиански, запаметена от кратък аудио курс. Може и да не ви бъдат достатъчни. Сицилия е Италия, но не съвсем. Не се отчайвайте обаче. Ако на север в страната, хората са по-студени и затворени, то колкото по на юг отивате, толкова по-малко важи това правило. Южнаците в Италия са сърдечни, топли и гостоприемни хора, които с удоволствие ще ви помогнат във всяка една ситуация.

Но да не се отклонявам повече.

Сицилия

Сицилия

Взехме си билети, качихме се на автобуса и потеглихме. Билетът струваше 9,50 евро за разстояние от около 120 км. Пристигнахме в Калтанисета след около час и половина, прекосявайки по местната магистрала, която е безплатна, вътрешността на острова. И тук, както и в останалата част на Италия не можах да видя дори една педя земя, която да не се обработва. Маслинови и портокалови горички, лимони, мандарини и вълнообразни разорани поля. Казват, че гледката е още по внушителна през лятото, особено в периода след жътва, когато силното слънце изгаря всичко и пейзажът изглеждал черно бял.

Самият град Калтанисета

не ме впечатли кой знае колко. Единствената забележителност, на която моите приятели, италианци, ми обърнаха внимание беше сградата на местния съд. За съжаление не успях да я снимам, защото минахме от там на път с колата, но така или иначе това място е известно не с някаква забележителна архитектура, а с факта че, тук се провеждат голяма част от съдебните дела, свързани с мафията.

Марианополи, Сицилия

Когато се говори за Сицилия първата асоциация на всички е именно мафията.

Ако обаче очаквате да видите по улиците сцени като от някой филм, ще останете разочаровани. На директният ми въпрос към местните хора, дали такива неща се случват, отговорът бе: „ Ма, еее… ако не си търсиш белята и си гледаш твоята си работа, проблеми няма”. Според мен това твърдение може да се отнесе за всяко едно място по земята. Всъщност в буквален, груб превод коза ностра (cosa nostra) означава нещо като „наша си работа”.

Марианополи, Сицилия

Марианополи, Сицилия

След още около час по лъкатушещите и пълни с дупки пътища към вътрешността на Сицилия, стигнахме до

селцето Марианополи,

което се намира почти в центъра на острова.

Ето такива места обичам аз. Със сигурност селцето едва ли някога ще влезе в някой туристически справочник, но пък за мен, истинския живот и атмосфера в дадена страна се усещат именно на такива места.

Марианополи, Сицилия

Марианополи, Сицилия

Надявам се, скоро да ми остане време да напиша нещо и за Агридженто и Долината на храмовете, до където се разходихме в следващите дни.

Автор: Детелина Стоянова

Снимки: авторът

* Мафия – абе, наша си работа 😉 Но както видяхте няма нищо общо с разказа 🙂 – бел.Ст.

11 коментара

сеп. 29 2010

Абатството и Санкт Гален (Швейцария)

Днес Лина ще ни заведе до едно градче в Швейцария, за да ни покаже неговото световно известно абатство – Санкт Гален. Приятно четене:

Абатството и Санкт Гален (Швейцария)

Бях решила да разкажа нещо за курорта Ливиньо, тъй като напоследък няколко човека ми се обаждат да ме разпитват за това място – къде се намира точно, как се стига до там, какво интересно има, вярно ли е че се пазарува евтино и т.н. За това се разрових из моята кутия, където събирам разни брошури, картички и други неща, които винаги намирам пъхнати из джобовете и чантите при завръщането ми от някое пътуване. Така попаднах на две картички, които купих това лято с намерението да ги изпратя на една моя преподавателка от университета едно време, вече професор, и която със сигурност ще им се зарадва, когато естествено се сетя да и ги изпратя. Понеже картичките ме накараха да си припомня за едно друго място, където стигнахме, минавайки през Ливиньо за Швейцария и вместо за Ливиньо, който общо взето е само един курорт както всички останали, ще разкажа за Сен Гален (Санкт Гален) и Абатската библиотека.

Санкт Гален (Сен Гален) – Швейцария

Санкт Гален (Сен Гален)

И така: Тази година не извадихме голям късмет с времето по време на отпуската. Доста валя, което сериозно попречи на намеренията ни да направим някои от набелязаните планински походи. Но в крайна сметка всяко зло е за добро и не се оставихме на някакъв си дъжд да ни разваля ваканцията, напротив. Когато метеорологичните условия не ти позволяват да се разхождаш из планината, то лошото време е най-добро и подходящо за посещения на музеи, галерии и изобщо на места, където външните условия нямат никакво значение.

Санкт Гален (Сен Гален) – Швейцария

Санкт Гален (Сен Гален)

Хубавото в случая даже е, че когато високо в планината времето е ужасно, долу в ниското температурите са идеални – нито горещо, нито студено, а приятно и подканващо към разходки. И ето ни. Припявайки любимата ни песничка при дъжд, помните ли я, онази за калинките – „тра -ла -ла -ла -ли, нека да вали, от дъждеца ах, нас не ни е страх“, яхнахме се на колата и по магистралата от Кюр за малко повече от час се озовахме в

Сен Гален (Санкт Гален) (St. Gallen)

Пътьом си напрегнах мозъка, разбира се, доколкото това ми е възможно, да си припомня и да разкажа нещо интересно за това място на дъщеря ми. Знаете как е.

Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Санкт Гален (Сен Гален)

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството в Санкт Гален

Когато сте на път с дете в пред пубертетна възраст и искате да посетите някое място, различно от увеселителен парк, трябва да си измислите нещо заинтригуващо, защото ако изброявате сухи факти и колони от дати, ако ги знаете, естествено, няма да предизвикате никакъв интерес. Понеже и аз не знаех, а и не помнех кой знае какво, с мъжа ми спретнахме горе – долу следната история, която не е особено издържана в научен стил, но отговаря напълно на историческите факти и повярвайте ми, действа срещу отегчението на подрастващите. Преразказвам я и тук, заглаждайки някои моменти, които „описахме“ доста по-цветно, но които предполагам, четящите ще могат мислено да възстановят – всеки според разбиранията си.

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството

…Сен Галeн (Санкт Гален)

е главният град на едноименния швейцарски кантон. По тези места, някъде около 600 година се заселил ирландския монах Сен Гален (Санкт Гален), и понеже тук си е едно приятно за живеене местенце, скоро надошли и други бенедиктански монаси като него. Монасите от едно време били работливи хора и бързо построили цял град. След има няма няколко века се замогнали достатъчно и с пари и с влияние и затова решили да направят нещо по-голямо и запомнящо се, което да привлича още хора по тези места. Построили една красива и голяма абатството, чийто високи кули се виждали от далеч.

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството в Санкт Гален

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството

Абатство представлява всъщност манастир само че, се нарича по различен начин, защото и в Църквата, както и в политиката има различни течения, нещо като партии, които дават различни имена на на практика едни и същи неща. Нещо като в твоя МР4 плеър – два мегабайта едно и също дум -дум, пък ти казваш, че песните били различни. Построяването на манастира било умен ход, защото след още няколко века мястото се превърнало в самостоятелна малка държавичка, наречена княжество, с каквито между впрочем е била фул Европата по онова време. Това се е случило някъде към хилядната година (по-късно уточнихме на място, че става въпрос за 1026г.) и така монасите и обикновените хора в тая държавица си живели добре, докато в началото на 19 век не се присъединили към швейцарската конфедерация, след което започнали да си живеят още по-добре. Докато това се случило, обикновените хора по тези земи се занимавали предимно с отглеждане на зеленчуци, а през зимата когато нямало какво да правят, се захванали с изкуството да плетат дантели и затова по този край са известни и с красивите си дантели. Чак доста по-късно някой измислил оранжериите и телевизорите, за това в днешно време хората правят други неща вечерно време, когато е тъмно. Монасите пък, от своя страна не се занимавали само с църковни интриги и борби за власт, а и защото имали доста свободно време, се заели да преписват книги, нещо което по онова време било доста на мода, а явно било и доходно занимание, защото създали и специално училище, където обучавали младежите да пишат красиво, а не като сега, на кой както му падне. Така положили и основата на прословутата школа Сен Гал, в която изучавали и различни изкуства – музика, литература, а обръщали и внимание и но по-скучните точни науки. Постепенно тук надошли да се учат много младежи, които изпопреписали толкова много книги, че вече се чудели какво да ги правят и къде да ги дянат. За това се организирали и подредили една библиотека. Понеже както обикновените хора така и монасите по тия места са били умни, предвидливи, имали вкус, всеки си разбирал от работата и пазел и се възползвал от натрупаните традиции, градчето им Сен Гал се превърнало в едно от най-важните места в Западна Европа по време на Средновековието. Тук се събирали все мъдри и приятни хора, които си говорели и умували какви още хубави и полезни за всички неща да измислят. Този вид хора наричат себе си културни, а местата, по които се събират се наричат културни средища…

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството в Санкт Гален

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството

Пристигнахме в града и се заехме да търсим паркинг в близост до библиотеката. Тази неприятна и трудна на други места задача в Швейцария, поне в по-малките градове, не представлява никакъв проблем. Навсякъде има табели, оказващи посоката към паркингите, а и освен това наличието и броя на свободните места.

Паркинг в Санкт Гален, Швейцария

Паркингът

Обръщам внимание на паркингите не за друго, а защото ми направи наистина много силно впечатление тази им организация, а когато видях колко е чисто вътре, направо ме досрамя като си помислих какво е в моя гараж, а като си припомня и какво е по паркингите и гаражите във Франция например… е, спирам да се срамувам от гаража в къщи. Но да не се отклонявам.

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството в Санкт Гален

Основната цел на нашето посещение в Сен Гален (Санкт Гален) бе

Библиотеката,

но добрите предвидливи монаси, за тяхно, а и за удобството на всички бъдещи посетители, бяха помислили да я построят залепена за катедралата на Абатството.

Библиотеката на абатството – Санкт Гален, Швейцария

Библиотеката на абатството

Това бе и причината да влезем първо там. Гледката, която ми се откри зад лъщящата от чистота врата направо ме остави без думи. Трябваше ми доста време, преди да се нагледам и да се сетя да извадя фотоапарата и да направя няколко снимки. След малко, обаче, ми направи впечатление, че никой друг не снима. Взех да се озъртам в търсене на табели, които забраняват това. Не открих такива. За сметка на това детската логика на дъщеря ми ми се стори непробиваема – кой щял да вземе да слага, някакви си грозни табели на това красиво място, да му разваля гледката. Както и да е – спрях да снимам, защото и без друго щракането на моя апарат отекваше доста силно под изящно изрисуваните куполи, надвиснали над божествена тишина в катедралата.

Определено с нежелание излязохме от църквата и се упътихме към

Библиотеката,

пресичайки широк вътрешен двор с кладенче, почти по средата и с много, ама много цветя. Наредихме се на опашката за билети, които не струваха много, пък и останах доволна, че и тук не се виждаха табели, забраняващи снимането. Тъкмо си представях как ще си направя една снимка в средата на залата, когато много усмихнатия и много любезния служител, който късаше билетчетата на входа ни обясни, че трябва да се върнем малко по-назад в коридора и да оставим всичко, което носим в специално направените за това гардеробчета. Влязохме в посоченото ни помещение, намерихме едно празно гардеробче, намерихме освен това и пустите му табели с червените хиксчета върху фотоапаратите, а и върху телефоните. Ето значи, къде криели швейцарците грозните табели!Нямаше как – оставихме всичко, нахлузихме едни специални чехли върху обувките си, за да не стържем по безценния под и се запътихме към залата на Библиотеката. Над огромната врата има поставен надпис: „Medicina dell’anima” т.е. Лекарство за душата. Сама по себе си залата не е особено голяма, но високите до тавана рафтове от гравирано дърво, запълнени до последния милиметър с книги от всякакъв размер в достолепни тежки подвързии, те карат да се чувстваш мъничък и смирен, опиянен от мисълта за цялото това знание, грижливо събирано и съхранено от тукашните хора в продължение на повече от хиляда години, с ясната идея, че именно това е истинското, безметежното богатство, която никоя икономическа криза не може да обезцени. Слагам тук, сканирани, двете ми неизпратени картички и се отказвам да описвам с думи това прекрасно място.

Библиотеката на абатството на Санкт Гален, Швейцария

Библиотеката на абатството

Съвсем скоро, след като влязохме в залата, до нас се приближи още една много усмихната и много любезна служителка, която явно чула на какъв език изразявахме възхищението си, тикна в ръцете ни няколко пластифицирани листове, написани на езика, на който говорехме и в които накратко се обясняваше съдържанието на витрините, поставени по средата, както и историите на някой от най-ценните книги, съхранявани тук. Фактите са горе-долу следните:

Библиотеката не е изцяло превърната в музей. И до ден днешен много от книгите в нея се ползват за справки и проучвания. Съдържанието и е от почти 160 000 документа и представлява най-богатата сбирка от книги на немски език от периода на ранното средновековие. 2 200 са манускриптите, а 500 са книгите написани преди повече от хиляда години. Основно Библиотеката съхранява книги и други документи, посветени на библейските науки, палеография, ботаника, история на изкуството и литература, латинска филология и граматика, история на правото и медицината, като голяма част от изброените са уникални или единствени запазени екземпляри. Освен това колекцията съдържа 1700 безценни ксилографски кодекса и инкунабули.

Абатството на Санкт Гален, Швейцария

Абатството на Санкт Гален

Сред най-интересните документи, които се пазят тук е и прословутата Карта на Сен Гален (Санкт Гален), която представлява единствата запазена архитектурна скица от тази епоха.

В заключение мога само да добавя, че от 1983 година Абатството е включена в книгата на Юнеско като Паметник на световната култура.

Автор: Детелина Стоянова

Снимки: авторът

Още снимки от Швейцария:

One response so far

авг. 31 2010

Хайди от Майенфелд (Швейцария)

Днес ще отскочим до Швейцария, където Детелина ще ни покаже къщата на Хайди в Майенфелд. Коя е тя? Предстои да разберем.

Приятно четене:

Хайди от Майенфелд (Швейцария)

Добре дошли в земята на Хайди! Това е надпис, който ни посреща още на магистралата (А13 Цюрих-Кюр). За наше съжаление вали, но това прави като че ли, още по-приказна атмосферата на малкото градче Майенфелд.

Майенфелд, Швейцария

Майенфелд

Ниските облаци и замъглените от дъжда пейзажи откриват бавно пред очите ни къщите, окичени с неизменните саксии с щедро разцъфнали цветя и стръмни покриви. Всичко наоколо блести грижливо подредено и сякаш измито от дъжда. Пустеещите в лошото време улици ни карат да се чувстваме като подранили гости.

Спираме се в самото начало на градчето, подмамени от надпис: „Къщата на Хайди – оригиналът.“ Това ни накара да си помислим, че явно и тук, както навсякъде си имат проблеми с фалшивите стоки, а и услуги. Съмненията ни започнаха да се потвърждават при вида на празния паркинг в дъното, на който се виждаше модерна сграда с надпис Музей. Установихме, че става дума за малко кафе-ресторантче, обширен магазин за сувенири, а на втория етаж – скромна музейна експозиция, посветена на именитата авторка, разказала историята на най-прочутата малка швейцарска пастирка. На излизане все пак, купихме най-големия шоколад, който намерихме с надеждата, че видимото разочарование в очите на дъщеря ни може да бъде изместено от примамващата тръпка на половин метрово шоколадово изкушение с лъскава опаковка. Майчинският ми дълг надделя с огромно усилие и някак отвяло си изпях песента за вредата от шоколада, ползите от редовното миене на зъбите и другите такива от същия репертоар. Като видях, че думите ми не предизвикаха никаква, ама абсолютно никаква реакция, даже от типа на редовните – „Да, да!“- взех че изтърсих с театрален патос, че ако изяде всичкия този шоколад на един път ще умре! Докато се чудех дали не съм попрекалила, малката ме погледна също толкова театрално и с въздишка заяви, че да, ще си умре без да е видяла Хайди! В този момент явно се включи бащинския инстинкт и мъжът ми тържествено заключи, че и двете прекаляваме с гледането на телевизия и че така или иначе рисковете от всякакъв вид се изключват, защото му се полагал половината шоколад! А-хаааа… Разбрах на къде духа вятъра и побързах да им припомня, че аз съм тази, която си мие най-грижливо зъбите и сутрин и вечер, и че този неоспорим факт ми дава пълното право над поне една трета от шоколада… В това време спря да вали и въпреки че слънцето не се показваше от никъде, обстановката се разведри, дъщеря ни се зае да разпределя квадратчетата шоколад, мъжът ми си оправяше нещо огледалото за обратно виждане, а аз търсех мокрите кърпички, предвиждайки последиците от яденето в движение… Скоро се спряхме на светофар, до който гордо стърчеше табела, сочещата на дясно и оказваща, че до истинската къща на Хайди се стига пеша за 25 минути?!Никакво колебание от наша страна – завихме веднага, доволни че все пак не беше забранено за коли, защото дъждът започна да се сипе отново. Скоро стигнахме до една църква, завихме пак на дясно и продължихме покрай спретнат каменен зид, който ни отведе до голям паркинг в дъното, на който имаше пет – шест паркирани автомобила. Окуражихме се още повече, когато видяхме посипана с дребни камъчета пешеходна алея е и надпис оказващ, че до прословутата къща се стига само за пет минути пеша.

Къщата на Хайди – Майфелд, Швейцария

Къщата на Хайди

И така: разтворихме чадърите и поехме по нанагорното с широка крачка. Очите на дъщеря ни блеснаха и тя заяви, че точно това е правилното място, защото в книжката пишело, че къщата на дядото на Хайди се намира почти на билото на планината. Погледнах напред и честно казано малко се поуплаших от възможната перспектива да се катерим „почти“ до билото на тази планина – дори и да се намирахме в подножието, все пак това са Швейцарските Алпи. Слава Богу, разминахме се с кратко прескачане на локви, два завоя и входен билет от 7 франка на човек. На входа ни посрещнаха дружелюбни козички, насъбрали се под навеса за да се скрият от дъжда.

Къщата на Хайди – Майфелд, Швейцария

Мазето в къщата на Хайди

Автентичния свят на Хайди се откри пред нас, започвайки от мазето или зимника, намиращ се непосредствено след входа и макар че, брошурата обещаваше съпроводена обиколка, на вратата имаше само модерен автомат, който поглъщаше за момент билетите, връщайки ги след секунда с прищракващо завъртане на пропусквателната бариера. На горе по стръмните стълби стигаме до малък уютен вестибюл с традиционната печка стубе (или щубе).

Хайди и Петер в къщата на Хайди – Майфелд, Швейцария

Хайди и Петер

След това, най-накрая, приседнала заедно с Петер в гостоприемната дневна, пред нас бе тя – Хайди! В сумрака на дискретното осветление двете фигурки наистина изглеждаха като живи. Обстоятелството, че на туристите е позволено да сядат на столовете, да пипат всички предмети, дори да се снимат полегнали в леглото на Хайди, създава усещане далеч по-различно от класическото посещение на музей. Миризмата на старо дърво, скърцащите под краката ти дъски и куклените фигури на Хайди, дядото и Петер в естествена големина и натурални пози те карат наистина за момент да се пренесеш в онези далечни времена или най-малкото да си припомниш с умиление детските години, когато са ти чели книжката за Хайди.

Дядото на Хайди в къщата на Хайди – Майфелд, Швейцария

Дядото на Хайди

В една от стаите, но под стъклена витрина, всъщност може би единствените предмети, които не могат да се пипат, са подредени издания на книгата на най-различни езици (българска книжка не се вижда), а на стената над тях е окачен черно-бял портрет на авторката Йохана Спири. Вгледах се в лицето на тази жена с незавидна съдба (сравнително млада загубва и сина си и мъжа си) и кой знае защо се замислих каква ли швейцарско- неутрална прозорливост я е подтикнала да напише историите за Хайди? Днес, след толкова години, моята дъщеря, смуглата дъщерята на едни мюсюлмани (мисля бяха турски гастербайтери), сламено- русо германско момиченце и шумно говорещо червенобузесто русначе, заедно се разхождаха и преоткриваха един чисто приказен свят като даже търпеливо се изчакваха и скришом имитираха едно от друго позата си за снимка с Хайди. Това ли е глобализация? Не знам. Убедих се обаче, че Хайди е навсякъде – има хотел с нейното име, ресторант, магазин за специалитети, мляко, масло, естествено шоколад и изобщо един безброй неща все с нейното име, които със сигурност се продават добре по всички кътчета на земята. Безспорно и в далечна Япония знаят за Хайди, защото на излизане се натъкнахме на цяла орда японски туристи, които настървено щракаха с фотоапаратите си даже и в усилващия се дъжд. Може пък, японските апарати да са непромокаеми, казва ли ти някой?

Но като по сигнал, всички, които бяхме до този момент в къщата побързахме да излезем и да се запътим надолу към паркинга.

Вече на сухо в колата, дъщеря ни изстреля поредния си въпрос, на който нямахме еднозначен отговор: „Мамо, заради дъжда ли бързахме толкова или заради японските туристи?“

Автор: Детелина Стоянова

Снимки: авторът

Още снимки:

2 коментара

юли 09 2010

Разходка из Адамело Брента в Италия

Лято, жега, слънце – как да избягаме от горещините ще ни разкаже Детелина в днешния италиански пътепис. Приятно четене:

Разходка из Адамело Брента в Италия

Летните жеги в Италия са трудно поносими. Освен че, термометрите сочат почти през целия ден повече от 30 градуса, влажността на въздуха е този фактор, от който няма спасение дори на сянка.

Възможните изходи са два: затваряш се в къщи и пускаш климатика или поемаш някъде по-височко в планината.

Парк Адамело Брента, Италия

Като запалени рибари, за нас специално, летните уикенди са идеалното време да се отдадем на любимото си хоби, а и да се спасим от зноя и задуха на асфалтирания град. Решаваме да тръгнем рано на следващия ден. Дъщеря ни, която обикновено не иска и да чуе да идва с нас за риба, мълчаливо се съгласи и с прикрит ентусиазъм се захвана да рови из своите си съкровища в търсене на федербала и летящата чиния. Мъжът ми почна да мърмори тихичко нещо по мой адрес, в смисъл, че съм се възпротивила на мерака му да си купи оная страшна въдица, дето беше даже в намаление миналата седмица, но явно мисълта за предстоящото риболовстване сред планинската прохлада, а и тегнещия зной си казаха думата и той кротичко си извади „старите“ въдици.

Четете по–нататък>>>

No responses yet

Switch to mobile version