Най-добрите пътеписи от света и страната – от и за вас
февр. 19 2014
Отново се качваме в лодката на Димитър и продължаваме обиколката му из северните егейски острови на Гърция – миналия път бяхме на Диапорос, днес ще отидем до остров Амуляни Приятно четене: Залези над гръцките острови Пета част Диапорос – Амуляни – Тасос втора серия Амуляни Юли месец, къмто средата. Време за море. […]
ян. 30 2014
Стига студ, стига мраз – време е да се подготвяме за лятото. Днес с Димитър ще се качим на лодката и ще започнем поредното приключение из гръцките острови – този път това ще бъдат островите в самото Бяло море или с други думи северните егейски острови.Започваме с малкото островче Диапорос до Ситония.Преглед Приятно четене: […]
Дек. 13 2012
Хайде, не всички, но огромна част сме ходили до там, но пък винаги е приятно са си спомним Бяло море и задния ни двор:)
Приятно четене:
/едно пътуване през септември/
Как си представям тази древна страна? Не знам. Някъде в споменните кътчета на съзнанието се таят представи, изградени върху разглеждани снимки, споделени разкази и прочетени думи.
Имам очаквания за нещо топло и древно, каменисто и лазурно, мъжествено и цветно.
Дочувам интуитивното подсказване от дълбините: ”Само се радвай! Не пропускай нито миг и ще видиш натежалата цветност на тази страна. И може би също ще я отнесеш в сърцето си!”.
Оставям вътрешния глас да ми говори и разбирам – това пътуване е един прекрасен финал, преди да се захлопнат вратите на лятото.
В полусънната утрин се носим към полуостров Халкидики, към топлината на слънцето, уюта на ситния пясък и утриннопесенния полет на птиците. Пътуваме. Пъстър шум от множество гласове изпълват топлата атмосфера на ранобудния автобус.
Преминаваме границата. Поздрав на прекрасен гръцки език, от колежка, под звуците на чувствено сиртаки – и вече сме другаде.
Доплаква ми се, както винаги, когато минаваме отвъд физическите граници и през собствените си усещания. Невероятно пътуване в междукултурното пространство на свят без граници… Музиката чертае пътя, който следва емоционалните извивки на сиртакито.
Българските учители са многофункционални – присъстващ влиза в ролята на екскурзовод и разказва за Демир Хисар и гроба на Дебелянов.
Хълмовете се изравняват, преминаваме покрай оскъдна зеленина, водни канали, подредени, изкуствено залесени горички, образуващи зелени туфи. Овце, дисциплинирано пасящи в оформен квадрат земя. Край пътя – първите цъфнали храсти леандро.
По пътя, преди пристигането в Солун
Слушаме подробна географска информация за страната.
Редуват се жълтозлатни царевични ниви и малки, изглеждащи като деца, маслинови насаждания, или свободно растящи ниски лозя.
„Древна страна, изградена на основата на минойската култура” – лее се историческа информация. Смяна на култури, на чиято основа се гради съвременната западна цивилизация. Да не повярваш, че в момента страната е пред фалит и протестите са ежедневие.
Постепенно ме обхваща усещане за пуста топлота, пресечена от асфалтовата лента на пътя. В далечината се очертава синкавият силует на невисока планина – „туристическа страна с харизма”, така я наричат.
Топло е. Замислям се за горещото гръцко слънце и бреговете (имам пред вид крайбрежието) на светлината. Често наричаме слънцето гръцко, българско, хърватско или друго, а то е едно. Присвояваме го, като толкова други неща, които не сме създали. Макар че грее еднакво за всички, сме склонни да му приписваме някаква национална характерност, типична за мястото, на което се намираме.
Вдясно, екранно се изнизва индустриалната зона на Серес. Продължаваме към Солун.
Гърция, тази страна на храмове и богове, ни очаква със своето необятно културно наследство. Историята й е колкото собствена, толкова и история на света.
Продължаваме, а на места тревата отхапва от асфалта и стеснява пътя. Сиртакито се лее, нещо екзотично се настанява в душата ми – симбиотично усещане, смесица от визуалност и звуци. Релефът постоянно се мени, преобладава хълмистата нагънатост, ту по – висока, ту по – ниска.
Омърлушени слънчогледи мълчаливо проклинат сушата.
Централната улица на Солун, която излиза на крайбрежието
Солун – Тесалоники, много гръцко звучене. Име на жена, сестра на Александър Македонски. Това е достатъчно, за да ни настрои леко мистично и да засили очакванията.
На влизане, тук – там зле поддържани сгради и доста отпадъци край пътя.
Църквата Свети Димитър Солунски (Мироточиви)
петокорпусна, със сурова външност и нежна душа. Огромна, а отвътре – фантастични ажурни дърворезби и златносребърна украса. Сводести прозорци със жълти стъкла, сякаш завинаги уловили слънцето. Мощи на светци, обрекли себе си на чистата вяра и загинали, за да опазят себе си от отричане. Мълчаливо докосваме богато украсените саркофази. На малко бяло листче пишем молба към Бога за здраве. Пишем на български и пускаме българска монета. Бог разбира, той знае.
Църквата „Свети Димитър” – изглед отвътре
Дворът на църквата е изпълнен с руини. Всеки пласт, прозиращ през новопостроените стени, бележи етап в развитието на града, етап от историята му. Във всичко, до което спираме затихнали, е събрана много, много топлина.
После вървим по централна улица, за да излезем на крайбрежието. Движим се между белокаменни сгради, а отнякъде лъха изкусителният мирис на сладко тесто.
Централната част на Солун
Крайбрежие –
самоуверен и устремен, като всеки победител.
Паметникът на Александър Македонски
Преди това –
Пред нас постепенно се открива Солунският залив. Виждам я в далечината.
Крайбрежната улица на Солун, в далечината – Бялата кула
На срещуположната страна на булеварда са разположени множество кафенета. Цари типично гръцко оживление, по платното се стрелкат различни возила. Контрастна на това усещане, кулата бди над залива, вечна и непоклатима. Стените, според историята, са напоени със страдание и мъченичество. Непристъпна, кръгла, съвършена – чувствам я като твърдина на духа и хранилище за безсмъртие. Колкото повече я наближаваме, се засилва категоричността на присъствието й. Разбирам причината, поради която посетителите на Солун я считат за негова емблема, за вечен страж.
Бялата кула
Не успяваме да посетим Бялата кула, затворена е – очакват се мащабни протести, градът гъмжи от полицейско присъствие. Добре сложени момчета стоят до служебни автобуси. Гърция се раздира от недоволство.
Psakoudia 630 71, Гърция
Крайната цел на пътуването ни е селището Псакудия, което се намира в основата на Ситония – средната част на полуостров Халкидики. Малко рибарско селище в миналото, понастоящем Псакудия е спокойно курортно място с широка пясъчна ивица, крайбрежни заведение и множество курортни комплекси.
Плажната ивица на Псакудия
Един от тях е „Филоксения” – изграден от постройки, наподобяващи малък хотел или къща с разчупена архитектура. Между тях се разполагат зелени, добре поддържани площи. Растителността е разнообразна и ефектно аранжирана.
Комплексът „Филоксения”
Курортният комплекс ни посреща с перфектно организиран ресторант и хранене тип „шведска маса”, изобилно и щедро по отношение на предлагания асортимент. Множество млади хора поддържат чистотата и реда, можеш да пийнеш нещо традиционно и да хапнеш „на корем”, към което сме особено склонни.
Вечерите в топлия полумрак на терасите преминават в безкрайни шеги и гръмогласен смях, обилно гарнирани с нашенски питиета и мезета.
Комплексът „Филоксения” привечер
Ражда се груповата „закачка”, нещо за което само ние си знаем и, което особено ни сближава. Ще го повтаряме дълго след като се завърнем. Само споменаването на тази култова реплика ще ни връща към атмосферата на пътуването, оставяйки нещо съзаклятнически обединяващо в нас. Това ме кара да се размисля за уникалната ни национална различност, когато се забавляваме и как влагаме цялата си душа в онова, което преживяваме – в хумора, в смеха, в обидата, в срама, в упоритостта или безхаберието. И колко неповторимо колоритни сме във веселието си, как ценим и преживяваме тясното пространство около пластмасовите маси, някъде в топлата далечност на Халкидики. Пространство, което си присвояваме, побългаряваме и изпълваме с уют.
Вечерта се разхождаме по притихналото крайбрежие, в дискотеките горят свещи, музиката е приемлива, очакват се множество клиенти. Награждаваме се по едно питие и се излягаме върху шезлонгите на пустия плаж. Стъклената луна ни се чуди, романтично и меко огрява поклащаща се бяла лодка насред залива. Разговаряме, разиграва се аматьорски, доста забавен театър и всичко това оставя поредния спомен в паметта ни. Спомен, създаден от удоволствие, смях и живот, роден в една топла вечер сред приятели, далеч от дома.
Така минават трите дни. Тръгваме си, а мислим – поне още един ден… Никога не ни е достатъчно.
Втурваме се към България, пътьом понесли множество подаръци и най – вече традиционни напитки, маслини, зехтин. Да опитат и другите, да се докоснат до Гърция, да споделим преживяванията си, докато отпиваме побелялото от леда узо и си спомняме.
***
Потопена в уникалната атмосфера и красота на тази страна, отнасям в себе си спомена за пухкаво – рошавите пространства, изпълнени със зелената восъчност на маслините, сухата и топла земя, легендарната митичност на древността. Плажовете – безпределното, топло спокойствие на дългия ден, закичен с цветето на късния залез.
Залезът
И смеха на приятелите, без които не мога.
Автор: Петя Стефанова
Снимки: авторът
Други разкази свързани със Ситония – на картата:
Кликайте на разказа за подробности!
мар. 30 2012
Идва време да се подготвим за лятото. Днес Велян ще ни покаже една възможна идея за море – къмпинг на Ситония. Комитата може да приеме това изпълниене на част от желанията му, изразени преди няколко дена 😉
Приятно четене:
Вече сме официално в разгара на лятото и ето, че става време българският къмпинг гайд да проговори из мен. Подхвърлям тази реплика с гайда съвсем шеговито – няма да те занимавам със спални чували, комплекти от първа необходимост за къмпинг и други щуротии.
Не съм измислил къмпингуването, нито съм израснал по култовите едно време български къмпинги, но знаеш, че показвам къмпингите, които обикалям. В момента фокуса са гръцките такива, поради факта, че приключих с българското черноморие. Сега, както се шегуваме между приятели, ходим на нашето море или служебно, или за сватби.
Опитвам се да запазя спомена за Комина, за Златка Рибка и за всичките прекрасни места, които бяха лишени от своята магия и бяха обетонени по един страховит начин. Все тая, фокуса на тази статия е друг.
Досега съм ти показвал доста неща от гръцкото черноморие, главно втория ръкав на Халкидики. Ако си следил внимателно ще знаеш на колко части е разделена Гърция и къде да намериш каквото търсиш. Ако си фен на семейните къмпинги или имаш невръстни деца, тогава твоя къмпинг е Лакара.
Аз съм фен на Каламици и вече не мога да си спомня колкото пъти съм бил там… но в това има супер чар, както винаги съм казвал, концепцията за успешна почивка е две седмици всяка година на познато място (познати хора, обстановка) и още 2-3 седмици скитане по нови места.
Този път на фокус е
Хайде първо малко снимки, за да видиш как е и после ще сипя едно мнение.
Пеперуда кацнала на бунгалото (за 2-3 дни няма смисъл да се опъват палатки, та понякога и бунгало е вариант)
на 20 метра от плажа, симпатичен, спокоен но малък плаж. Хамакът е задължителен аксесоар. Ако купувате хамак, задължително без дървените екстри по него – само парче плат, здрави въжета и катарами. Заема много по-малко място.
Това е гледката пред бунгалото. Всъщност отпред има кухня, с котлони, течаща вода и разни други екстри.
Друго бунгало, дава идея как изглежда. Тези бунгала са големи, за двама души със спалня + още един – двама в другата част. Имат тоалетна (без душ) климатик, кухня с хладилник. Проблемът е цената, извън сезона е 45 евро на нощ, а в сезона е 60. Ето защо правилният избор е… палатката.
Къмпингът е малък, съответно супер поддържан. Всяко камъче, всяко стръкче трева е нарочно поставено за оптимизация на удоволствието.
Визуално, къмпингът е трепач!
Това е плажчето, малко, но сладко. Май месец, нямаше почти никой, ако не броя 2-3 каравани германски пенсионери, които си топят краката в леген с вода пред кемпъра или караваната и не се занимават да влизат в морето.
Готиното на тези маслинови дръвчета, е че хвърлят добра сянка през деня, така отпада ползването на чадър.
Има
който го влече може да поплува дотам и да се разходи.
И отново – най-добрата жива сапунерка е Fuji!
Алеята между къмпинга и плажа
Още една гледка към кухнята. Има газов котлон, но не може да си правиш цър-пър където искаш – има нарочни места.
Не човек, а машина. Следващият път, като си купувате кола втора ръка, вместо да я купите от предишен собственик стюардеса, дето не е карала колата (горубленски лаф), по-добре направо от германски пенсионер.
Това е
Не е лош, храната е ок, предимно такава, каквато може да се яде покрай морето.
Има още едно плажче, по-малко дори от първото.
Така изглежда
приятно дървено, с климатик, така, че жегата се понася.
А това е кухнята вътре
И така, след като успя визуално да се запознаеш с къмпинг Арети, ето обещаното мнение.
Къмпингът е добре като цяло, но трябва да се вземат няколко важни фактора:
– Подходящ, ако сте само двама или скромен кръг приятели. Собственикът се сърди дори на тиха музика, пусната от колата.
– Основните клиенти са баби и дядовци, което е готино, стига и ти да попадаш в тази графа
– Няма бийч бар, няма дискаж, или гостуващи рок групи, както е по другите гръцки къмпинги
– Идеален за свалка или секс туризъм, но не става за 2-3 седмици плътно къмпингуване там
– Цените са доста над средните за гръцките къмпинги, може би поради факта, че основните клиенти са гореизброените
Имай тези неща предвид, ако решиш да се отбиеш.
Автор: Велян Стайков
Снимки: авторът
Още разкази от Ситония – на картата:
Малко от мислите ни с Комитата
