Залези над гръцките острови (5-2): Амуляни
Отново се качваме в лодката на Димитър и продължаваме обиколката му из северните егейски острови на Гърция – миналия път бяхме на Диапорос, днес ще отидем до остров Амуляни Приятно четене: Залези...
Категория: Ситония
Залези над гръцките острови (5-1): Диапорос
Стига студ, стига мраз – време е да се подготвяме за лятото. Днес с Димитър ще се качим на лодката и ще започнем поредното приключение из гръцките острови – този път това ще бъдат...
Халкидики и Солун през есента
Хайде, не всички, но огромна част сме ходили до там, но пък винаги е приятно са си спомним Бяло море и задния ни двор:)
Приятно четене:
Халкидики и Солун през есента
/едно пътуване през септември/
Предисловие
Как си представям тази древна страна? Не знам. Някъде в споменните кътчета на съзнанието се таят представи, изградени върху разглеждани снимки, споделени разкази и прочетени думи.
Имам очаквания за нещо топло и древно, каменисто и лазурно, мъжествено и цветно.
Дочувам интуитивното подсказване от дълбините: ”Само се радвай! Не пропускай нито миг и ще видиш натежалата цветност на тази страна. И може би също ще я отнесеш в сърцето си!”.
Оставям вътрешния глас да ми говори и разбирам – това пътуване е един прекрасен финал, преди да се захлопнат вратите на лятото.
Тръгването
В полусънната утрин се носим към полуостров Халкидики, към топлината на слънцето, уюта на ситния пясък и утриннопесенния полет на птиците. Пътуваме. Пъстър шум от множество гласове изпълват топлата атмосфера на ранобудния автобус.
Преминаваме границата. Поздрав на прекрасен гръцки език, от колежка, под звуците на чувствено сиртаки – и вече сме другаде.
Доплаква ми се, както винаги, когато минаваме отвъд физическите граници и през собствените си усещания. Невероятно пътуване в междукултурното пространство на свят без граници… Музиката чертае пътя, който следва емоционалните извивки на сиртакито.
Българските учители са многофункционални – присъстващ влиза в ролята на екскурзовод и разказва за Демир Хисар и гроба на Дебелянов.
Хълмовете се изравняват, преминаваме покрай оскъдна зеленина, водни канали, подредени, изкуствено залесени горички, образуващи зелени туфи. Овце, дисциплинирано пасящи в оформен квадрат земя. Край пътя – първите цъфнали храсти леандро.
По пътя, преди пристигането в Солун
Слушаме подробна географска информация за страната.
Редуват се жълтозлатни царевични ниви и малки, изглеждащи като деца, маслинови насаждания, или свободно растящи ниски лозя.
„Древна страна, изградена на основата на минойската култура” – лее се историческа информация. Смяна на култури, на чиято основа се гради съвременната западна цивилизация. Да не повярваш, че в момента страната е пред фалит и протестите са ежедневие.
Постепенно ме обхваща усещане за пуста топлота, пресечена от асфалтовата лента на пътя. В далечината се очертава синкавият силует на невисока планина – „туристическа страна с харизма”, така я наричат.
Топло е. Замислям се за горещото гръцко слънце и бреговете (имам пред вид крайбрежието) на светлината. Често наричаме слънцето гръцко, българско, хърватско или друго, а то е едно. Присвояваме го, като толкова други неща, които не сме създали. Макар че грее еднакво за всички, сме склонни да му приписваме някаква национална характерност, типична за мястото, на което се намираме.
Вдясно, екранно се изнизва индустриалната зона на Серес. Продължаваме към Солун.
Гърция, тази страна на храмове и богове, ни очаква със своето необятно културно наследство. Историята й е колкото собствена, толкова и история на света.
Продължаваме, а на места тревата отхапва от асфалта и стеснява пътя. Сиртакито се лее, нещо екзотично се настанява в душата ми – симбиотично усещане, смесица от визуалност и звуци. Релефът постоянно се мени, преобладава хълмистата нагънатост, ту по – висока, ту по – ниска.
Омърлушени слънчогледи мълчаливо проклинат сушата.
Солун
Централната улица на Солун, която излиза на крайбрежието
Солун – Тесалоники, много гръцко звучене. Име на жена, сестра на Александър Македонски. Това е достатъчно, за да ни настрои леко мистично и да засили очакванията.
На влизане, тук – там зле поддържани сгради и доста отпадъци край пътя.
Църквата Свети Димитър Солунски (Мироточиви)
Църквата „Св. Димитър”,
петокорпусна, със сурова външност и нежна душа. Огромна, а отвътре – фантастични ажурни дърворезби и златносребърна украса. Сводести прозорци със жълти стъкла, сякаш завинаги уловили слънцето. Мощи на светци, обрекли себе си на чистата вяра и загинали, за да опазят себе си от отричане. Мълчаливо докосваме богато украсените саркофази. На малко бяло листче пишем молба към Бога за здраве. Пишем на български и пускаме българска монета. Бог разбира, той знае.
Църквата „Свети Димитър” – изглед отвътре
Дворът на църквата е изпълнен с руини. Всеки пласт, прозиращ през новопостроените стени, бележи етап в развитието на града, етап от историята му. Във всичко, до което спираме затихнали, е събрана много, много топлина.
После вървим по централна улица, за да излезем на крайбрежието. Движим се между белокаменни сгради, а отнякъде лъха изкусителният мирис на сладко тесто.
Централната част на Солун
Крайбрежие –
статуята на Александър Македонски,
самоуверен и устремен, като всеки победител.
Паметникът на Александър Македонски
Преди това –
Бялата кула
Пред нас постепенно се открива Солунският залив. Виждам я в далечината.
Крайбрежната улица на Солун, в далечината – Бялата кула
На срещуположната страна на булеварда са разположени множество кафенета. Цари типично гръцко оживление, по платното се стрелкат различни возила. Контрастна на това усещане, кулата бди над залива, вечна и непоклатима. Стените, според историята, са напоени със страдание и мъченичество. Непристъпна, кръгла, съвършена – чувствам я като твърдина на духа и хранилище за безсмъртие. Колкото повече я наближаваме, се засилва категоричността на присъствието й. Разбирам причината, поради която посетителите на Солун я считат за негова емблема, за вечен страж.
Бялата кула
Не успяваме да посетим Бялата кула, затворена е – очакват се мащабни протести, градът гъмжи от полицейско присъствие. Добре сложени момчета стоят до служебни автобуси. Гърция се раздира от недоволство.
Psakoudia 630 71, Гърция
Псакудия,
комплексът „Филоксения”
Крайната цел на пътуването ни е селището Псакудия, което се намира в основата на Ситония – средната част на полуостров Халкидики. Малко рибарско селище в миналото, понастоящем Псакудия е спокойно курортно място с широка пясъчна ивица, крайбрежни заведение и множество курортни комплекси.
Плажната ивица на Псакудия
Един от тях е „Филоксения” – изграден от постройки, наподобяващи малък хотел или къща с разчупена архитектура. Между тях се разполагат зелени, добре поддържани площи. Растителността е разнообразна и ефектно аранжирана.
Комплексът „Филоксения”
Курортният комплекс ни посреща с перфектно организиран ресторант и хранене тип „шведска маса”, изобилно и щедро по отношение на предлагания асортимент. Множество млади хора поддържат чистотата и реда, можеш да пийнеш нещо традиционно и да хапнеш „на корем”, към което сме особено склонни.
Вечерите в топлия полумрак на терасите преминават в безкрайни шеги и гръмогласен смях, обилно гарнирани с нашенски питиета и мезета.
Комплексът „Филоксения” привечер
Ражда се груповата „закачка”, нещо за което само ние си знаем и, което особено ни сближава. Ще го повтаряме дълго след като се завърнем. Само споменаването на тази култова реплика ще ни връща към атмосферата на пътуването, оставяйки нещо съзаклятнически обединяващо в нас. Това ме кара да се размисля за уникалната ни национална различност, когато се забавляваме и как влагаме цялата си душа в онова, което преживяваме – в хумора, в смеха, в обидата, в срама, в упоритостта или безхаберието. И колко неповторимо колоритни сме във веселието си, как ценим и преживяваме тясното пространство около пластмасовите маси, някъде в топлата далечност на Халкидики. Пространство, което си присвояваме, побългаряваме и изпълваме с уют.
Вечерта се разхождаме по притихналото крайбрежие, в дискотеките горят свещи, музиката е приемлива, очакват се множество клиенти. Награждаваме се по едно питие и се излягаме върху шезлонгите на пустия плаж. Стъклената луна ни се чуди, романтично и меко огрява поклащаща се бяла лодка насред залива. Разговаряме, разиграва се аматьорски, доста забавен театър и всичко това оставя поредния спомен в паметта ни. Спомен, създаден от удоволствие, смях и живот, роден в една топла вечер сред приятели, далеч от дома.
Така минават трите дни. Тръгваме си, а мислим – поне още един ден… Никога не ни е достатъчно.
Втурваме се към България, пътьом понесли множество подаръци и най – вече традиционни напитки, маслини, зехтин. Да опитат и другите, да се докоснат до Гърция, да споделим преживяванията си, докато отпиваме побелялото от леда узо и си спомняме.
***
Потопена в уникалната атмосфера и красота на тази страна, отнасям в себе си спомена за пухкаво – рошавите пространства, изпълнени със зелената восъчност на маслините, сухата и топла земя, легендарната митичност на древността. Плажовете – безпределното, топло спокойствие на дългия ден, закичен с цветето на късния залез.
Залезът
И смеха на приятелите, без които не мога.
Автор: Петя Стефанова
Снимки: авторът
Други разкази свързани със Ситония – на картата:
Кликайте на разказа за подробности!
На къмпинг на Халкидики (Ситония, къмпинг Арети)
Идва време да се подготвим за лятото. Днес Велян ще ни покаже една възможна идея за море – къмпинг на Ситония. Комитата може да приеме това изпълниене на част от желанията му, изразени преди няколко дена 😉
Приятно четене:
На къмпинг на Халкидики (Ситония)
Къмпинг Арети
Вече сме официално в разгара на лятото и ето, че става време българският къмпинг гайд да проговори из мен. Подхвърлям тази реплика с гайда съвсем шеговито – няма да те занимавам със спални чували, комплекти от първа необходимост за къмпинг и други щуротии.
Не съм измислил къмпингуването, нито съм израснал по култовите едно време български къмпинги, но знаеш, че показвам къмпингите, които обикалям. В момента фокуса са гръцките такива, поради факта, че приключих с българското черноморие. Сега, както се шегуваме между приятели, ходим на нашето море или служебно, или за сватби.
Опитвам се да запазя спомена за Комина, за Златка Рибка и за всичките прекрасни места, които бяха лишени от своята магия и бяха обетонени по един страховит начин. Все тая, фокуса на тази статия е друг.
Досега съм ти показвал доста неща от гръцкото черноморие, главно втория ръкав на Халкидики. Ако си следил внимателно ще знаеш на колко части е разделена Гърция и къде да намериш каквото търсиш. Ако си фен на семейните къмпинги или имаш невръстни деца, тогава твоя къмпинг е Лакара.
Аз съм фен на Каламици и вече не мога да си спомня колкото пъти съм бил там… но в това има супер чар, както винаги съм казвал, концепцията за успешна почивка е две седмици всяка година на познато място (познати хора, обстановка) и още 2-3 седмици скитане по нови места.
Този път на фокус е
къмпинг Арети, пак на втория ръкав на Халкидики, Ситония.
Sithonia, 63081, ГърцияХайде първо малко снимки, за да видиш как е и после ще сипя едно мнение.
Пеперуда кацнала на бунгалото (за 2-3 дни няма смисъл да се опъват палатки, та понякога и бунгало е вариант)
Гледката от бунгалото – по-добре не може да бъде,
на 20 метра от плажа, симпатичен, спокоен но малък плаж. Хамакът е задължителен аксесоар. Ако купувате хамак, задължително без дървените екстри по него – само парче плат, здрави въжета и катарами. Заема много по-малко място.
Това е гледката пред бунгалото. Всъщност отпред има кухня, с котлони, течаща вода и разни други екстри.
Друго бунгало, дава идея как изглежда. Тези бунгала са големи, за двама души със спалня + още един – двама в другата част. Имат тоалетна (без душ) климатик, кухня с хладилник. Проблемът е цената, извън сезона е 45 евро на нощ, а в сезона е 60. Ето защо правилният избор е… палатката.
Малко гледки от плажа
Къмпингът е малък, съответно супер поддържан. Всяко камъче, всяко стръкче трева е нарочно поставено за оптимизация на удоволствието.
Визуално, къмпингът е трепач!
Това е плажчето, малко, но сладко. Май месец, нямаше почти никой, ако не броя 2-3 каравани германски пенсионери, които си топят краката в леген с вода пред кемпъра или караваната и не се занимават да влизат в морето.
Готиното на тези маслинови дръвчета, е че хвърлят добра сянка през деня, така отпада ползването на чадър.
Има
два острова в непосредствена близост до плажа,
който го влече може да поплува дотам и да се разходи.
И отново – най-добрата жива сапунерка е Fuji!
Алеята между къмпинга и плажа
Още една гледка към кухнята. Има газов котлон, но не може да си правиш цър-пър където искаш – има нарочни места.
Ето как се грижи за колата си германския пенсионер.
Не човек, а машина. Следващият път, като си купувате кола втора ръка, вместо да я купите от предишен собственик стюардеса, дето не е карала колата (горубленски лаф), по-добре направо от германски пенсионер.
Това е
таверната/ресторанта на къмпинга
Не е лош, храната е ок, предимно такава, каквато може да се яде покрай морето.
Има още едно плажче, по-малко дори от първото.
Чудовището от Арети
Така изглежда
бунгалото отвътре,
приятно дървено, с климатик, така, че жегата се понася.
А това е кухнята вътре
И така, след като успя визуално да се запознаеш с къмпинг Арети, ето обещаното мнение.
Къмпингът е добре като цяло, но трябва да се вземат няколко важни фактора:
– Подходящ, ако сте само двама или скромен кръг приятели. Собственикът се сърди дори на тиха музика, пусната от колата.
– Основните клиенти са баби и дядовци, което е готино, стига и ти да попадаш в тази графа
– Няма бийч бар, няма дискаж, или гостуващи рок групи, както е по другите гръцки къмпинги
– Идеален за свалка или секс туризъм, но не става за 2-3 седмици плътно къмпингуване там
– Цените са доста над средните за гръцките къмпинги, може би поради факта, че основните клиенти са гореизброените
Имай тези неща предвид, ако решиш да се отбиеш.
Автор: Велян Стайков
Снимки: авторът
Още разкази от Ситония – на картата:
Екскурзия край Атон – Света Гора (Athos Agion Oros)
Мина Осми март и вече е крайно време да почнем да мислим за море 🙂 Днес Оги ще ни води за малко до Халкидики, за да сме сигурни, че още си е там и...
Халкидики: Ден втори: Целунати от Слънцето *
Продължаваме с пътуването с мотора на Адриана из Гърция. Стигнахме първоначално до Ситония, а сега продължаваме из Халкидики. Приятно четене:
Халкидики:
Ден втори: Целунати от Слънцето *
Ден Втори :)))) Пълен релакс…
… започнал с чуруликането на птичките и смеха на двора.
Ококорвам очички… Закуска с кафе подсладено с бяло сладко (поради липса на захар) чака мен – последния излюпил се от меките завивки. Смъкнали от плещите си тежките екипи… боси, по къси гащи и потници имахме чувството, че сме в рая преди Ева да изяде ябълката… :))))
И на път… Пеша!!! За дългогоочаквания плаж… И то само, защото много път нямаше… бяхме си почти до морето… :)))
.jpg)
Ей, това екзотично цвете, ми се изпречи предизвикателно от една жива ограда, позирайки за фотосесия… И щрак!
.jpg)
Въздухът ухае на жасмин, портокал и море…
.jpg)
Иглолистните дървета на плажа внасят допълнително усещане за свежест…
И сред тази красота… Ние – сам сами като корабокрушенци на плажа… Сладка раздумка на припек… 🙂
В красивата глава на Елена, сигурно се върти сложна мисъл… Колко още километра трябва да изминем, та нашите мъже да спрат да говорят само за мотори :))))) Но нали е информатик-математик… ще се справи!!! :)))
.jpg)
Виж… тук една щуретина няма такива ядове, а едва стъпила на плажа поздрави гръцкото моренце с едно (малко нескопосано, но от сърце)сиртаки, пеейки с пълно гърло :))))) Ейййй, много папараци се навъдили… Не чакат да оставиш фотото и… Щрак! Ходи доказвай, че всичко ти е наред… :)))))
Чудя се пък… На Павката защо ли му е да доказва, че няма сестра…
като всички се интересуват само от това – има ли си гадже!? :))))
.jpg)
Още не напекло и… първите неустояли на изкушението на морето – Цанко и Нина…
В студ и пек все заедно… :))) Радват ме! 🙂
Ей, го и Денислав… Озърта се за морски таралежи… ;)))
А Светльо отзад трябва да му пази страх… ( нали е пазител на реда 🙂
Но, ако на всички габровци морето им е до колене, то…
.jpg)
… на мацките от Летница им стига до… най-прелестните части 😉
Ахааа!!! Дали нещо такова не е привлякло вниманието на Тодор към брега, та чак и с бинокъл се е снабдил!? ;))))))
А пък Ники буболечки снима по плажа… Ееее, отрязала съм Павката… Как можах!!! Колко ли няма да ми простят!? :))))
.jpg)
Ето тук ще си призная, не обичам да снимам хора… Още по-малко да снимат мен :))) Но всеки миг е толкова неповторим… Усмихвах се, когато свързвах снимките с преживените случки, толкова много, че тук е невъзможно да бъдат разказани… Но пък запечатаните мигове говорят, както и човешката памет 🙂
Бъбрим си, бъбрим… А то взе, че се свечери… Изниза се още един прекрасен ден…
И какъв по-добър завършек на деня от… вечеря на приятели край морето…
.jpg)
… и това да видя огнената целувка на морето и слънцето и… Щрак! Тя е за Теб! ;)*
В очакване на Ден Трети 🙂
Автор: Адриана
Снимки: авторът
Гърция: Ден първи:И нека приключението да започне!
Ще се раходим днес до Гърция. Надявам се да имаме достатъчно бензин 😉 Водач ще ни бъде Адриана.
Приятно четене:
Гърция
Ден първи:И нека приключението да започне!
Бях обещала пътепис, но все не оставаше време. Дали не съм забравила подробностите… Едва ли! Такова нещо забравя ли се!? И така…
Да ви запозная с участниците в това приключение:
YAMAHA TDM (Там Dокъдето Мечтаем)
НИКИ – водач и организатор, добър стратег и компетент по всякакви въпроси… с чаровна усмивка се оправя с всяка ситуация…
.jpg)
ЦАНКО – рокер , сърфист, скиор и още какво ли не… въпреки своята половинвековна автобиография е вечното момче на групата… Дай Боже всекиму!
НИНА – половинката на Цанко още от детските му години, „заразена” със същия младежки дух и нестихваща жажда за приключения…
ГАБРОВЕЦА – най-достойния последовател на предците си… с неподръжаемото си чувство за хумор гарнирано с най-закачливата усмивка на света … Денислав…
СВЕТЛьО – в огромната осанка на това момче е скрита една добра душа… а зад тихото му присъствие – реплики точно в целта с фино чувство за хумор…
ЕЛЕНА – завладява с първичния си вроден чар и непринуденост… Сладка бърборана (то за това и Светльо си трае J))))
ПАВКАТА – сексимвола на групата… (и не само, поради това че работи в ЕrotikTV ;))) Господ, когато раздавал на него дал с шепи все готини неща… :))))
ТОДОР – Мъжът, на който съм му приготвила орден за храброст и две чужди невести за награда, че толкова години упорито и с любов ме търпи около себе си… :))))
АДРИАНА – невъзможна за описване! :)))))))))))) и трудна за улавяне от обектива… :))))
И нека приключението да започне!
Ден Първи 🙂
Тръгвайки късно от София си движехме спокойно… Ямахата, притисната от тежестта на три куфара блещеше светлини чак до звездите… Кратка почивка… крайпътно заведение, чай, сандвич, телефонни разговори с приятелите и отново на път… Пристигнахме в полунощ в заспалото малко градче Петрич. Ухаеше на люляк… Чакаха ни! Набързо прeспиване и нетърпение да потеглим отново на път… Но преди това кафе /евтино/ и шкембе чорба /като за последно/ на центъра на измитото от снощния дъжд китно градче… Разгръщане на картите и последни уточнения преди път… Росни, росни потегляме!
На границата срещу една лична карта митничарите любезно ни попитаха „За къде!? – Халкидики – Чадъри носите ли!? – Не! Носим си Слънце!!!” С усмивки ни изпроводиха, а ние пък много се смяхме, когато усетихме, че бяхме забравили да си свалим и каските при „митническата проверка”… Но нали сме в Европа-та!
.jpg)
Времето хладно… Чудесно за път! Развъртах се внимателно и щраках с очички… Щрак – тук хубав път, щрак – там, цветни храсти край пътя, щрак – красота, щрак – простор, щрак – една усмихната баба слязла от колелото си и ни поздравява, щрак – на огромна стена изписано на български „Обичам те, Ева”…
Колоната с мотори летеше по гладкия асфалт, надминавана от време на време от някой гръцки рокер по тениска и развети коси /чак да му завидиш/… Очакваше ни среща с тримата „отшелници” заточили се 2 дни преди нас в Солун, мъчейки се по плажовете и кръчмите му… :)))) Ето и фото-доказателства за това лично от Светльо и Елена, а за градчето ще питате да ви разкаже сладкодумния Габровец. Мен ме къпа само солунски дъжд, но колко ли хора биха се похвалили и с това!?
Ето тук… Събрахме се!!!
Няколко думи след срещата и вече първият ръкав на Халкидики /баровския/ отпадна от маршрута… Та нали всички живеем в такива баровски квартали – Банкя, Подуене, Ботевград, Габрово, Летница…” J)))) какво, което не сме виждали могат да ни покажат… Дивите ни души теглеха към девствената природа на средния ръкав на Халкидики… Там бяхме и наели къщичка край морето… кокетна, с красив подреден двор, простор, барбекю…
Но само разтоварихме моторите и отново на път… Обиколка на полуострова! Ех, какво ни очакваше само… По такова шосе с кеф да летиш… Виещият се път с много завои правеше удоволствието пълно!
Съчетанието между планина и море е най-страхотното нещо в Гърция… Обърнеш се на ляво от пътя – море, на дясно – планина… Морето се слива с хоризонта и създава усещането за безкрай….
Въпреки, че на много от местата скалния им „масив” е, като че ли Зевс е разчиствал градината на Олимп от камъни и ги е разхвърлял по цяла Гърция, но обрасли с мъх и заобиколени от непокътната зеленина наистина са райска гледка… Там, където имаше отбивки от пътя спирахме за да се насладим на ширналата се красива панорама…
От тази дивна красота ли, от що ли, но нещо в коремите ни застърга и потърсихме спасение в първата отбивка към едно курортно селце… То рокер да оставиш само на духовна храна!? ;)))) Та така в първото капанче… за гируси – „Самурай Гирус”… Доволни усмивки, коктейл с традиционно узо и лимон за отскок – почерпка!
Елена с естествения си чар и смесица от гръцки и английски (глада ни прави полиглотиJ))))) ни уреди със симпатиите на кръчмаря и огромни порции със забодено кебапче бонус върху тях… И гръцката биричка ни дойде добре, но разходката по крайбрежието още повече…
Елена с естествения си чар и смесица от гръцки и английски (глада ни прави полиглотиJ))))) ни уреди със симпатиите на кръчмаря и огромни порции със забодено кебапче бонус върху тях… И гръцката биричка ни дойде добре, но разходката по крайбрежието още повече…
.jpg)
В Гърция всичко е цъфтящо /без икономиката им, казват… само дето ние не го усетихме/…
Лазурното море и слънчеви плажове с палмови чадъри, придаваха естествена екзотичност на красивите местенца…
И отново на моторите! За да видим…
Един невероятно красив залив с акустирали кораби…
Един невероятно красив залив с акустирали кораби…
Ето и един мераклия рокер, запален от мисълта да се снима точно до вълните, потъвайки в пясъците заедно с половин тонната си машина… ;))))
Жените стават само да дават акъл…
… а Приятелите в нужда се познават!
Срещнахме и един невероятно мил грък, който се качи на колата си и пропътува доста път с нас, за да ни оправи от залутването… И ни изведе на това красиво местенце… С още по красив залез!
Очакваше ни и един голям пазар… И една Вечер със салати, барбекю от спец Цанко, узо, смях, закачки… и още нещо!
И една сладка умора с нетърпеливо очакване на… Утре! J))))
Следва продължение… ;)))))
Автор: Адриана
Снимки: авторът
Още снимки от Гърция:
Амулиани – най-близкият остров до София
Да отскочим до топлите морета? Днес Димка ще ни разходи до най-близкия до София остров на море — Амулиани. Приятно четене:
Амулиани — най-близкият остров до София
Най-близкият остров до София
… се казва Амулиани.
Е, може би Тасос
Амулиани е малко и чаровно, и все още неизвестно у нас.
Затова днес ще ви разкажа малко за него.
Намира се между втория и третия ръкав, сиреч между Ситония и Атон, и дълго време е било собственост на Ватопедския манастир,
Това е малкият пристан Трипити.
Той е спирка на автобусите от Солун до Урануполи. От Солун, при това с автобус, който има десетки спирки, до него се пътува за около два часа и петнадесет минути, а от Урануполи — 15 минути.
Малки ферита кръстосват през летния сезон на всеки половин час от Трипити до Амулиани и обратно
На море в Торони (Халкидики, Ситония)
Крайно време е и аз да разкажа за тазгодишното ни море в Гърция. Приятно четене и не критикувайте много автора, че е чувствителен … и, да, знам, че трябва да си купя нов фотоапарат...
На море в Ситония, Халкидики – релакс до дупка
Така се случва, че в последните седмици пращате разкази предимно за Гърция и морето там. Пак ще се повторя, но се надявам, че деятелите на българския туризъм ползват интернет и хвърлят по едно око насам, за да разберат защо всички сме се запътили да почиваме при южните ни съседи. А на вас пожелавам приятно четене на разказа на Бай Кольо — вижте по какво полицията в Гърция прилича на полицаите от Сен Тропе:-)
Приятно четене:
На море в Ситония, Халкидики – релакс до дупка
На море в Ситония, Халкидики — релакс до дупка
Края на юни е и решаваме да отидем на море за седмица в Гърция. Вече сме били на Тасос, Ней Пори(крайбрежието близо до паралия Катерини), Неа Перамос(на 16 км. Югозападно от Кавала), Неа Мудания (на полуостров Касандра от Халкидики).
До тук опитът ни с Гърция категорично казва да не се занимаваме с резервации предварително. Винаги се намира на място, е не сме били на 1 ви август, което не ви препоръчвам, температурите са само за много топлолюбиви хора. Повечето средна ръка хотелчета нямат сайтове, тези които имат са 50% само на гръцки така че идете спокойно. Разгледайте мястото, изберете, пазарете се добре. Цените там като на всякъде са сезонни така че топ сезон = топ цени. До сега не сме посещавали средният ръкав Ситония. Изглежда ми най-див и ненаселен, а това са само плюсове за нас и изборът е направен
Ние проведохме дискусия с нашите гръцки приятели за мястото и те го потвърдиха. Солунчани ходят там като на село. Нашият зор беше да намерим нудистки плаж, което си е трудна работа Гърция. Не си падат комшиите по голотиите. Както и да е раздадоха съвети и напътствия и отпрашихме. Тук маже да видите и картата която ни изпратиха приятели
Морето, ах морето. Това си е цял докторат. Едно най-хубавите му качества е това че има кеф за всякакви вкусове. Например имах колеги, младежи, които отиваха за 10 дни на Дюни, връщаха се след седмица поради остра финансова криза, а отиваха с цяла заплата(хич не беше малка). Та на въпроса ми, как беше морето ме поглеждаха някак странно и отговаряха: ми то не остана време да го видим. Като се будиш в 5 следобед за кога море? А! Други приятели например най-харесват да идат към 10ч. на плажа Атлиман (Китен който го знае), който е много хубав плаж, затворен като лагуна но малък за не повече от 100 човека (а обикновено са над 1000) и там да поседнат, щото за лягане място няма. Там некой трябва да дръпне кърпата да постелеш своята. Имам и едни дето ги дразни пясъкът та ходят само по скали и камъни. Та хора разни. Защо ви го разказвам това, защото е добре като кажеш тук е много хубаво останалите да разберат на какво точно викаш хубаво. Та на мен/нас ми допадат населени места дето са малко забравени от Бога. От София сме и многото оживление ни е дошло до гуша(да не казвам колко). Ако може най-близката дискотека да е поне на 50 км. и на плажа особено във водата да не се чувстваш като в таратор. Ако може да няма 5 звездни билдинги прекалено забавни атракции, тип джет, мотопед под наем за пияни русначета и пр.
Много важно е да се вижда морето от терасата. Те това е лесно постижимо в Гърция където имат култ към балконите и спокойното съзерцание с узо или фрапе в ръката си е част от културата.
Визията
Ето защо
Ситония става
Полуостровът е голям и естествено има и доста по — младежки — забавни курорти, но общо взето ако си падате по денонощната фиеста няма какво да търсите там. Семейно или не съвсем, с деца или без бива.
Ние нямаме точна представа къде отиваме. Ще спираме на препоръчаните места и ще решаваме на място. Пътувахме през граничния пункт Илинден — Екзохи. Естествено, лесно се минава границата вече. Само нашият участък още си седи нарязан между Добринище и Гоце Делчев. После преди Драма решаваме да се отклоним по преки пътища и малко оплескваме маршрута. Все пак попадаме на курорта Олимпиада — в началото на третия ръкав Атон (казва се Атос на гръцки).
Четете по-нататък>>>