Категория: Крум Божиков

На сърфа – в Шри Ланка 2

Шри Ланка (4): На плаж и сърф в Шри Ланка

Продължаваме пътуването из Шри Ланка с Крум. Бяхме на плаж в Негомбо и разгледахме Анурадхапура, продължихме до скалата Сигирия и резервата Яла, а днес вече отиваме на плаж и да караме сърф Приятно четене:...

Чаена плантация – Шри Ланка 0

Шри Ланка (3): Чаената плантация и резерватът Яла

Продължаваме пътуването из Шри Ланка с Крум. Бяхме на плаж в Негомбо и разгледахме Анурадхапура, после продължихме до скалата Сигирия, а днес сме в резервата Яла Приятно четене: Шри Ланка далеч от снега през...

Влака – Шри Ланка 3

Шри Ланка (2): Скалата Сигирия и до Нувара Елия с влак

Продължаваме пътуването из Шри Ланка с Крум. Бяхме на плаж в Негомбо и разгледахме Анурадхапура. Днес продължаваме до скалата Сигирия, а после ще се повозим и на влак Приятно четене: Шри Ланка далеч от...

9

От Ница по Лазурния бряг (част 2 от С влак до Португалия)

Железопътните приключения на Крум из Европа продължаваме с Лазурния бряг, а го започнахме с пътя от Сърбия до Италия 🙂

 

Приятно четене:

С влак до Португалия

част втора

От Ница по Лазурния бряг

 

След като се насладихме на прекрасната Вентимилия, се отправихме към Ница. Взехме си влака, минахме през небезизвестните Кан и Монако, както и някои по-малки гари и след около 40 минути бяхме с целия багаж на гарата в

Ница

Още от България, бяхме резервирали хотел и внимателно бях проучил маршрута до него. Така че когато слязохме от влака, лесно се ориентирахме в обстановката. Петя за първи път беше във Франция, а аз за втори в Ница. Наистина ни идваше повече от отлично тази почивка, след като тръгнахме преди около 40 часа от България, а и нощувка в хотел щеше да ни се отрази прекрасно.

След като намерихме хотела и се настанихме, направихме най-важното нещо за следващия ден и си резервирахме места за TGV-то (това са френските високоскоростни влакове). Резервацията беше задължителна. Свършили тази задължителна работа, вече се отдадохме на разглеждане на града. Ница е един от многото красиви градове по южното крайбрежие на Франция, а и въпреки големия си брой население, в тази част на годината беше доста спокойно. Това е едно от нещата, които най-много ценя на градовете и местата, които посещавам, а именно спокойствието и липсата на тълпи туристи, от които не можеш да се насладиш изцяло на мястото. Видяхме местната катедрала Нотр Дам и се отправихме към центъра.

Ница

Ница

 

В Ница се намира

най-дългият крайбрежен булевард в Европа – Promenade des anglais

Разбира се, е трудно да се разходим по нея от край до край, но все пак минахме някакво кратко разстояние, като почти нямаше хора и беше много хубаво, големите и стари хотели от една страна и морето от другата. Като стана въпрос за хотелите по улицата, пълно е с такива и голяма част от тях са от най-известните вериги в света. Разбира се,  освен тази улица, имаше и други интересни места в града. Минахме покрай един университет, който с интересната архитектура и средиземноморската си растителност пред сградата изглеждаше като ексозтична ботаническа градина. В града има и замък, но ние отидохме прекалено късно и беше затворен. На някои места, където минаваше трамвайната линия, релсите бяха сред трева, но не обрасли, а просто трасето беше озеленено с екологична цел. Е имаше и някои по-неприятни картини, като клошарите, които си бяха направили цял лагер, на един площад в центъра на града. Гледка, която аз не съм виждал в центровете на българските греадове, но пък съм засичал в далеч по-комерсиални туристически дестинации като Будапеща и Флоренция. Иначе след хубавата коледна украса в Загреб и тук тя беше на много добро ниво, като определено се усещаха наближаващите празници.

Ница, Франция

Ница

 

Вечерта мина доста приятно, но научихме и един неприятен урок. За съжаление не се продава никакъв алкохол в магазините след 22.00 часа, а още по-неприятно е да разбереш това в 22.01 ч. Добре че има китайски магазини, в които пренебрегват това правило. След като си взехме бира, се прибрахме в хотела и заспахме веднага, уморени от предните дни без почивка.

На следващия ден ни предстоеше ранно ставане. Планът беше да прекосим цяла Южна Франция и от Ница да стигнем до Жирона в Каталуня, Испания. Първият влак, който трябваше да вземем, беше

TGV до Авиньон

 

Френската ривиера

Френската ривиера

 

Минахме и през Марсилия и Монпелие с него, но не видяхме много от градовете. Все пак се забелязваше медитеранската архитектура и красивата природа. В Авиньон имахме трансфер с автобус до друга гара. Странно как сайтът на немските железници показва дори автобусите от градския транспорт във френски град, за да улесни трансфера между влаковете. Интересно на гарата в Авиньон, беше една синя статуя на говедо. Със сигурност, подходящо съвпадение за българския футболен фолклор.

Качихме се на автобуса до другата гара и вътре шофьора беше момче на около 24, слушаше си някакъв хардкор и се различаваше доста от шофьорите в България. След Авиньон имаше прекачване в Ним и от там, до Перпинян.

Из Южна Франция

Из Южна Франция

 

Пътят беше много красив, като влаковата линия минаваше по крайбрежието, на някои места пресичаше езера, блата. Някои градове в югозападната част на Франция имаха множество канали, които напомняха донякъде на Венеция, а и все по-топлото и хубаво време с наближаване на Испания, правеха пътуването все по-приятно.

Из Южна Франция

Из Южна Франция

 

Във влака имаше и контакти при седалките, като тяхното наличие ни даде възможност да разгледаме снимките от предните дни, на лаптопа, а също да попрегледаме и някои други неща. Когато, на територията на Франция, видяхме в едно от градчетата арена за кориди с испански надпис на нея, разбрахме че наближаваме иберийската страна, за която беше характерен този традиционен спорт- бикоборство. И така след приятното пътуване по средиземноморското крайбрежие стигнахме Перпинян. Оттам се качихме на влака до

Портбо –  първото градче в Испания, след френската граница

 

Портбо, Испания

Портбо

 

При преминаването на границата испанските гранични полицаи доста се учудиха защо личните ни карти са различни. На Петя е по-нова с безцветна снимка и по-различен дизайн от моята. Питаха ни дали България е в ЕС. Странно все съм мислил, че като си на такава позиция, трябва да можеш да запомниш 27 държави, но какво да се прави дори в пълната с българи Испания, не знаят че сме в съюза.

(на мен обаче ми прави впечатление, че има граничен контрол на вътрешно-шенгенска граница!!! – бел.Ст.)

И така позабавихме се малко на границата и изпуснахме влака до Жирона за 2-3 минутки. Следващият влак беше след около час и половина, а това разбира се значеше, че ще се поразходим малко из градчето (а може би беше селце, след като го видяхме).

17497 Portbou, Испания

 

Иначе Портбо е много готино местенце със супер тесни и стръмни улички. Разположено е в едно заливче, много скалисто и стръмно. Има готина катедрала, която беше затворена, а липсата на всякакви туристи и почти никакви хора ни се отрази още по-добре. Влизаме в Испания и се разхождаме из някакви празни улички все едно сме сами.

Портбо, Испания

Портбо

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

 

 

Други разкази с обиколка на Европа – на картата:

КЛЕИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!!!

3

С влак до Португалия (1): През Сърбия, Хърватия и Италия

Отдавна не се бяхме возили на влак. Днес се качваме и поемаме на далечен път към Португалия. Е, в първата част ще стигнем до Италия само, така че:

Приятно четене:

 

С влак до Португалия

част първа:

През Сърбия, Хърватия и Италия

Е, ето че дойде месец Декември през 2011 г. и аз и Петя щяхме да направим едно голямо пътешествие с влак.  Планът беше да се стигне до Португалия,  както и да се мине през град Джирона, където беше една приятелка.

И така, както всяко такова начало и това беше трудно. Предните дни, преди да заминем, се подготвихме със застраховки и задължителни неща за едно такова приключение. Първият ни влак трябваше да замине вечерта около 20.00 часа и

да пристигне в Белград

около 4.00 сутринта местно време. По принцип мислехме да не се задържаме в Белград и да си хванем един влак до Австрия. Оказа се обаче, че е много вероятно да си изпуснем тази връзка и решихме все пак да разгледаме сръбската столица.

Както можеше да се очаква, влакът закъсня. Пристигнахме в 6 сутринта вместо 4 часа, но какво да се прави, Балканският полуостров не е като ЕС и всичко става прекалено сложно. И така в Белград имахме около 5 часа да се разходим. Посрещна ни хубаво време. Тръгнахме в някаква посока, на където беше най-големият поток от хора. Нямахме карта, нито бяхме проучвали нещо. Правеше впечатление чистотата по улиците и доста европейският вид, който липсва в много от градовете ни. На едно кръстовище видяхме 2 сгради разрушени от бомардировки.

Сградата на Генералния щаб – Белград, Сърбия

Спомен от НАТО

 Предполагам са оставени в този си вид, като паметник и да напомнят какво е било през 1999 г. на хората. Влязохме и в двора на една църква в центъра с хубава градинка, но беше много рано и не беше отворена.

После се разходихме, стигайки до една голяма библиотека и църква, подобна на храм-паметника Св. Ал. Невски, където почти не минаваха хора. Тази църква се намираше в някакъв стар и хубав квартал, като Лозенец в София. После решихме да тръгнем в някаква друга посока при едно голямо кръгово, през което бяхме минали по-рано.

Малко след 9 часа сутринта улиците започнаха да се пълнят с коли, а тротоарите – с хора. Най-накрая градът изглеждаше по-близо до нашата действителност. Има разлика, когато в града кипи живот, но пък го няма чара от сутрин, когато ти си сам из големите улици.

Сърбия е рай за пушачите определено

с цените за цигари. Седнахме в едно заведение в центъра, където имаше перфектен интернет, нещо за което западните страни трябва да поработят доста. Ами за малкото време, което дори не беше предвидено да имаме в Белград, се полутахме и доловихме малка част от атмосферата. Определено обаче си заслужава да се отдели повече време за разходка и разглеждане на града.

Храм Св. Сава в Белград, Сърбия

Храм Св. Сава в Белград.

След като се поразходихме безцелно из Белград, дойде време да си

взимаме влака за хърватската столица- Загреб.

В 11.30 бяхме на гарата и към 12 на обяд потеглихме.  В купето ни имаше брат и сестра сърби на около 30 и при пресичането на границата с Хърватия си пролича любовта между двете страни от бивша Югославия. На момчето Марко му взеха паспорта и не му го връщаха 20 минути, а накрая се оказа че няма нищо криминално в него. След като минахме границата сестра му каза: Ей го ово е за дОбре дОшли! В Хърватия се качиха някои местни граждани като стария дядо Миленкович Миленко, а после двама мъже които се разприказваха все едно са първи приятели, а преди да се видят в купето не са се познавали. Останахме с впечатлението, че хърватите са добронамерени и са много дружелюбни, затова всеки искаше да завърже разговор.

Стигнахме в Загреб

по тъмно в 19.00 часа. Предварително си бях взел от София една туристическа брошурка с карта и лесно се ориентирахме в коя посока е центърът. Аз и преди съм бил за няколко часа в хърватската столица и сега, както и тогава валеше дъжд. Предвид приближаващите празници градът беше с доста хубава украса. В една градинка имаше и коледен базар с всички традиционни неща, но без хора, които в случая се бяха скрили заради дъжда. Все пак имаше една немска група музиканти ентусиасти, които свиреха традиционни алпийски песни, макар и без никаква публика.

Музиканти на коледен базар в Загреб, Хърватия

Музиканти на коледен базар в Загреб

Иначе доброто предколедно настроение беше навсякъде, дори и из някои трамваи като този:

Коледно украсен трамвай в Загреб, Хърватия

Загреб преди Коледа

Разгледахме най-голямата катедрала в града, а може би и в Хърватия.

Загребската катедрала

е сред 100те най-красиви паметници на културата в света. Минахме и през централния площад, където при предния ми престой имаше голям концерт. Петя продължаваше да се възхищава на украсата, която наистина беше невероятна и придаваше един специфичен чар на и без това красивия град. А и след дългия път през деня и предната вечер, градът беше една утеха с обстановката си и ни даваше възможност да си отдъхнем.

След като се разходихме излязохме и на улицата със заведения. Първоначално седнахме в един бар, но не ни хареса обстановката вътре, а и не се държаха много приятно с нас. След една бира седнахме в една кръчма, която беше много готина с много видове бира, а и имаше  Happy rakija svaki dan 21.00-22.00, като това определено беше мястото, което търсехме. След като хапнахме малко и пийнахме доста бира, се отправихме към гарата, за да си вземем нощния влак до Венеция.

Загреб

Загреб

Всъщност Венеция беше само междинна гара, а на другия ден трябваше да стигнем до Ница, прекосявайки Северна Италия.

Качихме се в нощния влак, като си бяхме запазили места още от България в спален вагон, две срещуположни средни легла. Вагонът беше унгарски, а шафнерът ни изнерви много, като при всички празни купета във вагона ни сложи в едно от двете, където имаше и други хора. Освен това, средните легла бяха прибрани и трябваше да се гъчкаме на най-високите, които са на половин метър под тавана. Също трябваше да си вземем и целия багаж горе, защото с толкова ценни неща нямаше как да се спи спокойно при непознати хора от Унгария. Странно как при над 10 празни купета трябваше да бъдем настанени точно в това, но какво да се прави, преглътнахме го, както и факта, че средните легла, които си бяхме резервирали бяха затворени, за сметка на много по-неудобните най-горни.

На другата сутрин се събудихме във влака, насред вода. Оказа се, че

пътуваме по моста, който води до Венеция.

За съжаление на Петя, имахме само половин час престой до следващия ни влак в посока Милано. Все пак излязохме пред гарата и се поснимахаме на един от многобройните канали. Поредната лоша новина дойде от факта, че въпреки билетите, които имахме и с които можехме да пътуваме неограничено из Италия, трябваше да заплатим резервация за място на скромната цена от 13 евро. Разбира се на пръв поглед не е много, но за дълги пътувания тези разходи натежават. И така отправихме се към Милано и се разделихме с Венеция и специфичната й атмосфера 🙂

Венеция, пред гарата

Пред Венецианската гара

Пристигнахме в Милано и взехме влака за

Вентимилия- последният град на Лазурния бряг

преди Франция, на територията на Италия. Отново имахме премеждия на гарата, но по скоро се позабавлявахме тъй като тези италианци така и не говреха английски, а ние не разбирахме италиански. Все пак след като на информацията в гарата имаше много голяма опашка, решихме директно да питаме кондуктора на влака дали ни трябва резервация или пътуването става само с билетите ни. Той каза, че няма проблем и се качихме на влака. Следващата цел беше Вентимилия, но преди това влака стигаше до Генуа, където беше и първият ни досег с Лигурско море. Бил съм много отдавна в Генуа, но съм го запомнил и препоръчвам на всеки да иде да го посети. От многото градове, в които съм бил в Италия, той ми е един от любимите. След Генуа, влакът продължи по крайбрежието до Вентимилия.

18039 Вентимиля Империя, Италия

 

Така най-накрая монотонното пътуване с влак стана по-интересно, като се наслаждавахме на красотата на

Лазурния бряг

Влаковете от Вентимилия до Ница

са през половин час, пътуването е около 40 минути. След като слязохме на гарата решихме да се поразходим до брега и това беше едно от най-големите попадения на тази екскурзия. За да се стигне до брега се минава през подредена улица с магазинчета и кафенета и се излиза на крайбрежна градина с множество палми. Когато съзряхме морето видяхме и множество сърфисти. Но не бяха като в България да карат уиндсърф, а хавайски. На мен ми е мечта да карам хавайски сърф и само веднъж съм виждал да карат в България, но друго си е да се наслаждаваш на чужди сърфисти, които имат удобни вълни цялата година, а не 2-3 пъти през есента, както е в България и то само на няколко места.

Сърфист. Вентимилия.

Сърфист. Вентимилия.

Беше толкова приятно да седиш и да релаксираш на този бряг, че решихме без да се колебаем да останем още половин час и да хванем следващия влак. Все пак гарата беше на 6-7 минути от брега. Междувременно на крайбрежната улица имаше спряло Мазерати с регистрационен номер от Монако, намиращо се на половин час, а може би и по-малко път с кола. Точно в тази част на брега се вливаше и малка рекичка в морето, като при устието й имаше много патици и един лебед. Когато се обърнеш назад, се възхищаваш на висок заснежен връх в Алпите, който се вижда между две планини, около теб е малкото градче с палми средиземноморски сгради и един замък на хълм, а пред теб морето и сърфистите в чакане на поредната голяма вълна на фона на постепенно скриващото се слънце зад хоризонта, обагрило малкото облаци в небето. Просто чувството е велико!

На брега на Вентимилия.

На брега на Вентимилия.

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

 

 

Други разкази от Европа – общо – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

4

Чехия (1): Първи впечатления от Прага

Днес ще продължим с железопътните приключения на Крум из Европа. Започнахме с Будапеща, а сега искрено се надявам, че това е само първата част от чешките му приключения. Приятно четене: Чехия (1): Първи впечатления...

3

Будапеща

Докато моя милост се натутка с едно разказче за Будапеща, Крум се взе в ръце и описа своето лятно еднодневно пътуване до унгарската столица. Приятно четене: Централна Европа – Будапеща Лятото отново дойде и...

1

Към Европа с влака (10): И като край: Виена

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге и Лондон, в Англия бяхме и за Коледа, посрещнахме Нова година в Амстердам, за последно минахме през Париж, и Лил във Фрнация, а днес отиваме към прекрасната Виена, за да завършим нашите железопътни приключения из Европа.

Приятно четене:

10.01.2010 г. – до-14.01.2010 г.

Тези дни прекарах във Виена.

Виена

Бях много изтощен след толкова дни пътуване и физически, но главно психически. За това го карах малко по леко. Интересно е да се отбележи, че пътят от Лил до Виена беше цял ден. Първите два влака с които бях както следва: Лил-Париж и Париж-Щутгарт. Френските железници си свършиха работата безпогрешно и нямах никакво закъснение и при двата въпреки дългото разстояние при втория. След това за пореден път се сблъсках със закъсненията на германските влакове- причинени къде от лошото време, къде по други причини. И тъй като разстоянието от Лил до Виена си е огромно, когато пристигнах в Щутгарт имах една много удобна връзка с влак до Мюнхен и от там до Австрия. Лошото е че влака който ми трябваше закъсняваше с над час и си изпусках и следващия. Другия вариант да стигна до Виена беше през Брюксел и с доста повече пътуване. С този вариант стигах към 23.30. Естествено и този влак закъсня с около 25 минути, което доста ме озадачи поради факта че от Нюрнберг имаше само един влак до Виена до края на деня, който можех и да не хвана. Е в крайна сметка и другия влак закъсня и нямах проблеми. Единствено че до границата с Австрия беше малко претъпкан с всякакви хора. Но все пак около 23.30 след близо 16 часа път стигнах успешно до крайната си точка.

Дворец Шонбрун, Виена

Другите дни от този ми престой във Виена както споменах го карах малко по-лежерно. Разходих се до Пратер-а с баш Виенското колело.

Виенското колело – Пратер, Виена

Дом Хундертвасер, Kegelgasse 37-39, 1030 Виена, Австрия

Хундертвасерхаус, Виена

Зимата беше много приятно из неработещите атракциони и при липсата на хора. Поразходих се и до замъците в града, а също така и Хундертвасерхаус.

Хундертвасерхаус, Виена

Една къща с уникална архитектура напомняща много стила на Гауди, доста шарена и разчупена 🙂 .

Така на 14 вечерта си хванах влака до София. Най-накрая след толкова дни из Европа-та се прибирах в Югоизточната ѝ част изтощен, но и много доволен. Е, на гарата се качих на единствения вагон на БДЖ – спален при това с купе само за мен 🙂

Така моята „одисея“ из някои от красивите и по-големи или по-малки градове в Европа премина. Специални благодарности на цялото семейство, които ме подкрепиха и на всички приятели, които не казаха: Офффффф ти не си добре. Още специални благодарности на БДЖ без които нямаше как да стане това пътуване 🙂 , всички други железници на страните през които минах и които ми съдаваха повече или по-малко проблеми 🙂 . Благодарности на всички които ме приютиха и то много големи 🙂 и това е общо взето. Не знам кой вятър ме отвя на това пътуване, но се радвам че го хванах.

Човекът е човек, когато е на път 🙂

Край

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Австрия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

1

Към Европа с влака (9): Лил, Франция

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге и Лондон, в Англия бяхме и за Коледа, посрещнахме Нова година в Амстердам, за последно минахме през Париж, а дне отиваме към град Лил във Фрнация.

Приятно четене:

Към Европа с влака

част девета

Лил

06.01.2010 г. Следващите няколко дни в Лил успях главно да си отпочина и да разгледам част от града. <Samsung i85, Samsung VLUU i85> <Samsung i85, Samsung VLUU i85>

Първия цял ден от престоя ми беше посветен на правенето на нищо. Разбира се в това бях доста добър, така че не ми беше толкова трудно този ден. Единственото по-смислено нещо което направихме с Любчо и Жоро (те за сметка на мен поне учеха защото бяха в сесия) беше да отиден в близкия голям магазин и да напазаруваме. Разбира се под голям магазин за стандартите на Франция се разбира нещо като Метро. Е цените бяха сравнително евтини, а пък и можеше да се намери абсолютно всичко, необходимо на човек за да се нахрани Е този ден все пак пообиколихме студентския квартал, но нямаше кой знае какво за отбелязване.

Лил, Франция

07.01.2010 г. Този ден вече беше тотална скука. Любо и Жоро имаха някакъв изпит сутринта и аз се понаспах и порових из интернет. После те пак си учеха, аз пак нищо не правих. Единственото разнообразие за мен този ден беше да отида този път сам до магазина да купя нещо за хапване. Поне беше забавно да се вози човек в метрото. То беше така проектирано, че при линиите на метрото при станциите имаше стъклена стена с врати съвпадащи с тези на мутрисите. Когато дойдеше някоя мутриса, вратите се отваряха. През другото време човек нямаше как да се хвърли под метрото ( за разлика от Париж, където всеки ден има смъртен случай с някой, който се е хвърлил, явно това е причината да е толкова обезопасено метрото в Лил). Другото интересно на метрото беше, че нямаше шофьор и вагончетата явно се движеха по разписание без да им е необходим. В такова метро се возих и в Лондон, където има една линия, а разбрах че има и в Париж, а сигурно и не само там.

<Samsung i85, Samsung VLUU i85>

08.01.2010 г. Ами най-накрая дойде време да се видя нещо и от града. То не че този ден беше кой знае какво но все пак беше доста изморително. Сутринта тръгнахме с Любчо и Жоро към някакво място където, трябваше да си оправят някакви документи и попътувахме доста с метрото. След като апарата за издаване на билети не работеше на нашата станция, за малко да ни глобят при смяната на линиите. Малко се покарахме с местните контроли, но в крайна сметка всичко мина добре и така продължихме нататък. Двамата ми спътника си оправиха документите за около час, а може и два и после намерихме една от най-хубавите улици по това време в Лил . А именно улица само с аутлети, на всякакви марки за дрехи и други аксесоари, от спортни до елегантни, от скъпи до евтини. Разбира се скъпите бяха по-евтини от да речем същите марки в България. Там загубихме много време. Е не беше точно загубено време, тъй като всеки си взе по нещо, аз взех и подарък на сестра ми. Другото нещо което ни привличаше още повече в тези магазини беше голямото следколедно намаление, което в цяла Франция е до около началото на февруари. След като дълго време се лутахме там решихме да се прибираме натоварени с различните си покупки. Жоро и Любо сметнаха че ще е хубаво да погледнат какво има и в близкия мол (откъдето също си накупиха доста неща), но аз нямах сили и директно се прибрах да си почина. Някак си го нямаше в мен този типичен за жените ентусиазъм да обикалям с часове из магазините и постоянно да меря дрехи и да се чудя да ги взимам или не.

09.01.2010 г. Последният ми ден в Лил, а също и във Франция. Вече нямаше за кога да отлагам и да почивам, за това този ден отделих на разглеждането на града. Заредих фотоапарата, облякох се добре за студеното време, хванах метрото и слязох в центъра готов да направя един тур из централните улици. Градът е доста хубав, поне в тази част която разгледах-старинни сгради, както и стара част на града, малки и спокойни улички, също така и големи гъмжащи с хора, големи площади, красиви катедрали.

<Samsung i85, Samsung VLUU i85>След като слязох от метрото тръгнах, според изпитаната схема, по улицата с най-много хора. След малко ходене достигнах и до централния площад. Там си имаше отново, както в доста от големите градове, които посетих виенско колело и беше заобиколен от големи красиви, като архитектура сгради. След това трябваше да хапна и се отправих из малките улички, които бяха по-спокойни и кръстосвах навсякъде. Лил е доста красив град, който си има и стара част. Малко ми напомня обстановката на италианските градчета в които съм бил.

<Samsung i85, Samsung VLUU i85>

<Samsung i85, Samsung VLUU i85>

Очаквайте продължението

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

Още снимки от Франция:



Други разкази свързани с Франция – на картата:
Кликнете на разказа