Archive for the 'Драма' Category

авг. 12 2011

Пещерата „Маара“ (изворите на Ангитис край Драма, Гърция)

Знаете, че петъчните ни пътеписи са или околосветски пътешествия (отдавна май нямаме нови) или пък съвсем близки и лесно изпълними пътеувания. Днес Петър § дами ще ни водят съвсем близо оттатък границата с Гърция – до пещерата Маара, известна още като Изворите на река Ангитис (край Просочани, Драмско).

Приятно четене:

Пещерата „Маара“

изворите на Ангитис край Драма, Гърция

Вече тийзнахме* (ах, този прекрасен старобългарски глагол), че ще пишем за разходката ни из Гърция. За друго я остане, я не остане време, но за пещерата Ангити не можем да не разкажем...

Отбивката за пещерата Маара (Ангитис) – Драма, Гърция

Отбивката


Днешният ни пост вероятно ще е много полезен за тези от вас, коитo са планирали да отидат на море в Гърция и са решили да минат по маршрута

Гоце Делчев-ГКПП „Илинден – Екзохи“-Като Неврокопи-Драма

 

Prosotsani, Dramas, 662 00, GR

 

 

Само на 30-тина километра от граничния пункт и едва на 7 км встрани от главния път към Драма се намира една от най-красивите пещери, които сме виждали –

Пещерата „Маара“ или Пещерата „Изворите на река Ангити“

До нея води криволичест път, почервенял от цвета на почвата наоколо.

Пътят към пещерата Маара (Изворите на Ангитис) – Гърция

Пътят към пещерата

 

 

Когато пристигнете, ще се озовете в горски пояс, обграждащ реката. Много е вероятно да усетите и аромат на скара от

ресторанта,

чийто маси и столове са наредени буквално в реката.

Ресторант в реката – Агитис – Гърция

... там, край реката... ;)

 

За качеството на храната не можем да говорим, защото така и не я опитахме. Седнахме и чакахме в продължение на половин час – оказа се, че няма менюта, няма и обявени цени,

сервитьорите бяха меко казано нелюбезни (по-твърдо казано – тотално неебателни) и си тръгнахме…

Държа да отбележа, че Биляна знае отлично гръцки език и е работила като екскурзовод именно в Гърция… Но ако ще и на хинди да им говорихме, пак щяха да ни отсвирят – дори сладолед не успяхме да си вземем! Нахранихме се обаче с красивата гледка на реката.

Река Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица край Драма, Гърция

Река Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица...

 

 

Самата река минава през центъра на град Драма, има богата история и много имена – Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица… Находки от пещерата и района около нея съдържат останки на възраст повече от 30000 г., предимно от прародителите на днешните зайци, елени, мечки, вълци, коне и дори носорози и слонове (т.е. мамути)! Намерени са и инструменти, сечива и оръжия, създадени от първобитни хора преди повече от 5000 г. Находките се пазят в археологическия музей в Драма.
За реката и района около нея е говорено много – от Херодот (V в. пр. н.е.), през първото документирано посещение на френския консул през 1831 г., та чак до Иван Вазов (и след това)…

Да, Вазов:

Във успехите на века
силата най-много важи:
ней се кланя человека,
кланя й се съдбата даже!

 

В старини и днес е млада
тая истина лучиста –
от троянската обсада
до урата при Ангиста.

 

Ние вярваме в доброто,
в правото върховно тука,
вярваме и в тържеството
на куража и юмрука.

из „Ангиста“, Иван Вазов, 1918 г.

 

Именно по времето на Вазов реката оформя

естествената граница между гърци и българи – на север от реката са били българите, а на юг – гърците.

Но да се върнем на пещерата – тя е единствената благоустроена речна пещера в Гърция, а мястото, където река Ангитис излиза на повърхността изглежда така:

Река Ангитис излиза на повърхността

Водопадът, през който река Ангитис излиза на повърхността

Всъщност реката си тече през пещерата, а своеобразният водопад се дължи на водно колело, построено в началото на XX век. До 1930 г. то е било дървено, но след това е заменено с метално, което си стои и до ден днешен (както ще видите на една от снимките по-долу).
Непосредствено до водопада е построен

параклисът „Св.Константин и Елена“,

който можете да посетите, докато изчаквате да се събере група (на всеки 30-60 минути според настроението на екскурзоводите).

параклис „Св.Константин и Елена“ - край пещера Маара, Изворите на Ангитис

параклис „Св.Константин и Елена“

 

Време е да ви кажем и малко подробности за работно време и входни такси:

Работно време:

  • понеделник-събота: 10:30-17:00 през зимата, 10:30-19:00 през лятото
  • неделя и официални празници: 10:00-17:30 през зимата, 10:00-19:30 през лятото

Цени на билети (към юли 2011 г.):

  • Редовен билет – 7 EUR
  • Деца, инвалиди, ученици и пенсионери (на възраст над 65 г.) – 4 ЕUR
  • Организирани групи (над 25 души) – 2.50 EUR (2 EUR за деца)

Говорейки за инвалиди, добро впечатление ни направи, че пещерата и околността й са абсолютно достъпни за инвалиди, при това без всичко задължително да е в бетон и стомана:

Съоръжения за инвалиди край за пещера Маара (Ангитис) – Драма, Гърция

Съоръжения за инвалиди

 

В пещерата е забранено пушенето, влизането с домашни любимци, видеозаснемането и фотографията. Във връзка с последното, няма как да ви покажем много снимков материал. Ето все пак нещо, с което да добиете представа за

красотата ѝ:

 

Пещерата Маара (Изворите на Ангитис) отвътре – Гърция

Пещерата Маара

Снимка: http://iyouweblog.blogspot.com/

 

Както може би забелязвате, пещерата е

пълна със сталагмити и почти няма сталактити

Това е напълно логично – по дъното на пещерата тече река, така че няма как да се образуват. Някои от скалните образувания са наистина огромни – над 15 метра!

Всъщност проучвателните дейности в пещерата започват едва през 1978 г. от френски и гръцки спелеолози, които изследват първите 500 метра от пещерата. Точно те са благоустроени и отворени за масовия посетител от 2000 г. Иначе пещерата „Маара“ е втората по дължина в Гърция (след Дирос) с уникалната дължина от проучени 10020 метра. Предполага се, че реалната й дължина е около 12 километра. А „Маара“ на арабски означава „малка пещера“… но същата дума пък на иврит значи „вода от планината“.

Съвет: ако идвате в разгара на лятото, вземете си връхни дрехи. Температурата на въздуха в пещерата е винаги 17 градуса, а на водата – 13 градуса, но ако навън е 40, ще ви се стори буквално хладилник… Влажността на въздуха е между 90-95%, в случай, че ви интересува.

След като разгледате пещерата и ви разкажат (най-вероятно на развален английски, в случай, че Биляна не е с вас), че в нея живеят 37 животински вида, 6 от които стават познати на учените за първи път именно тук, можете да се поогледате за някой от петте вида прилепи, или пък да вперите поглед в кристално чистата вода и да мернете я рибка, я ракообразно, я видра или малко бобърче.

За финал ще отидете в залата с колелото, пред което вече имаме снимка:

С водното колело в пещерата Маара (Изворите на Ангитис) – Гърция

Сюжет за водно колело, пещера и принцеса **

 

Точно тук са направени разкопки и са открити древни жилища от периода на неолита (3000 г. пр. н. е.) и гореспоменатите праисторически оръжия и инструменти. Залата е достатъчно голяма за изнасяне на концерти!

Пещера Маара (Ангитис) – Драма, Гърция

Изходът

В нея е изграден и иконостас, пред който си запалихме свещички за здраве и си тръгнахме доволни, убеждавайки се за пореден път, че най-впечатляващите неща се случват, когато се отклониш от главния път…

Пещера Маара (Ангитис) – Драма, Гърция

Иконостасът

Край

 

 

*тийзър (от англ. tease – дразня, закачам се, шегувам се): 1. предварителна реклама, без да се обявява името на продукта, за да предизвика любопитството на хората; 2. реклама, която привлича клиентите си, предизвиквайки с нещо; 3. (жарг.) привличане на вниманието преди старта на шоу, рекламна кампания или представяне на нов продукт; типичен пример за тийзър е слоганът „Това е твоят глас“, който дълго време учудваше българите, след което се появи като девиз на Мтел – доказано е, че тийзърите правят марките много по-запомнящи се.

**Кой ти гледа мама и тате? 😉 – бел.ред.

 


Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Драма и околностите – на картата:

2 коментара

Дек. 11 2009

Из Пирин и околностите (2)

Продължаваме с пътеписа на Мария за обиколката ѝ на Пирин. Минахме край Вихрен в първата част, а сега продължаваме на юг към Лещен, Кавала в Гърция и ще се върнем през Мелник. Приятно четене: Из Пирин и околностите част втора Следващият ден, на Муратово езеро- един много лек и разтоварващ маршрут, но не отстъпващ по […]

2 коментара

Ное. 20 2009

Моето сватбено пътешествие (1)

Явно ще откривам нова рубрика в сайта, а именно — „Сватбени пътешествия“:-) Което е добре, защото тези пътешествия винаги се правят с положителна нагласа, а нас ни остава удоволствието от четенето. Днес младоженецът ще бъде Петър. Приятно четене:

Моето сватбено пътешествие

част първа

Сватбеното ни пътешествие започна с 2 спуснати гуми на автомобила. „Добронамерен съсед“ ме поздрави за добре дошъл в квартала, като се е опитал да подчертае, че мястото където съм паркирал през нощта е негово?! Няма да си хабя нервите да се ядосвам, но очаквайте продължение на историята…

След прекарани 2 часа на смяна на гуми и разходка с такси до вулканизтор, най-накрая тръгнахме! Избрахме маршрутът ни да мине през Гоце Делчев — Илинден — Драма, защото не познавах тази част от Балканите. Иначе пътят минава през Разлог и Банско, но няма какво да спомена относно тези „китни бетонени селца“. Карал съм няколко пъти сноуборд на Пирин в подножието на в. Тодорка и планината е истинската причина да дойда — не безбройните хотели нагъкани без инфраструктура и идея.

Пътят

през местността Предела

криволичи из красиви планински хълми, които през есента са в различни цветни багри. Слънчевите лъчи докосваха листата на дърветата, които по това време на годината бяха в прекрасни цветове.

В Гоце Делчев

се отбихме на гости на приятелско семейство. Лидия и Бойко, заедно с децата им Мария и бебето Божидар ни посрещнаха с широки усмивки и отворени сърца. Вярата в Господа е скрепила това семейство и им дава надежда за живота напред. Тяхното гостоприемство, сърдечност и лъчезарност бяха прекрасен следсватбен подарък за нас. Винаги е добре да имаш приятели при които да се отбиеш. Още по-добре е да спечелиш приятели на готово, само заради факта, че си се оженил за прекрасна невеста!

Избрахме с. Огняново

за първа спирка за нощувка. Следвам принципа да питам местни хора за най-подходящо място нощувка. След като отминах няколко минувачи, се спрях пред човек с побеляла коса, до когото явно си играеше внучето му.

„Добър ден. Да препоръчате някой приятен хотел в селото, подходящ за младоженци като нас?“- запитах аз.

„Разбира се, ще ви покажа най-доброто място. Даже аз съм се запътил натам — работя като охрана в хотел ДЕЛТА.

За миг извика жена си да прибере внучето, непознатият се качи в колата ни и за няколко минути се превърна в ценен познат. Разказа ни за ситуацията в селото, показа някои от хотелите и ни заведе до просторния двор на хотела. Четири постройки със стаи, закрит басеин, сауна, джакузита, детска площадка и дори изкуствено езерце за ловене на риба съставляват хотелският комплекс.

Оказа се, че заради текущ ремонт на едната от сградите, получаваме възможност да ползваме лукс апартамент, на цената на двойна стая.

„Случайната среща“ с охраната на хотела ни позволи да открием едно прекрасно кътче от България, в което се влюбихме и с удоволствие ще посетим отново. Най- малкото заради пропуска ми да се цопна в басеина с минерална вода.

Пътят до ГКПП Илинден

ми напомни за миналите дни в българската история. По тези земи многократно са крачели български войници, които са се борили за доброто на нашата държава. През времето на комунизма, хълмите около границата са служели за прикритие на биещите до пръсване сърца на български бегълци през границата. Сега само изоставена табела „Граничен район“ напомня за миналото. Илияна ми разказа за детските и спомени от живота в пограничен район край Петрич. Как детското й съзнание е запечатало сирените на пограничната линия, издаващи липсата на някой местен.

В светлината на тези разкази, минахме за около 2 минути и през българския и през гръцкия граничен пункт. Нямаше нито един автомобил преди или след нас — може би заради делничния ден, или заради обедния час?!

Като споменах обеден час, явно наистина гърците не работят по това време. Поне няколко градчета в Северна Гърция през които минахме бяха напълно без признаци на живот. Като се замисля, през което и да е българско село да мина по обяд, предполагам гледката би била същата…

Четете по-нататък>>>

No responses yet

авг. 27 2009

Егейска Македония: Сенките на забравените прадеди

Историята на нашия народ е пълна с успехи и неуспехи по абсолютно същия начин както и на съседните нам народи и още повече подобно на днешното съвремие. И цялата тази обща история се пише от стотици хиляди малки лични истории. Какво да се прави — скалите се състоят от отделни молекули 🙂 Днес ще проследим днешния ден на фамилната историята на Георги известен под псевдонима Беломоре — той ще ни заведе там откъде са се преселили неговите прадеди — Егейска Македония. […]

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version