Категория: Пловдив

Табели по пътя към Мулдавски манастир – с.Мулдава, Асеновградско 0

Араповски и Мулдавски манастири

Днес Анжело ще ни води до два от манастирите в района на Асеновград. Приятно четене: Араповски и Мулдавски манастири Решихме да посетим авиоизложението „Построено от българи“ на летището в Крумово, което е в чест...

Сън в Пловдив 0

Сън в Пловдив

Наскоро на нашия сайт се появи една софийска импресия, с която (много се радвам) амбицира пловдивчани да не изостават 🙂

Днес Калоян ще ни разкаже носталгията по Пловдив.

 

Приятно четене:

 

Сън в Пловдив

“Сън ли е бил този носталгичен Пловдив

или Пловдив е името на града,

в който живеем само, когато сме щастливи?

После той си отива от нас,

за да живеят други хора в него”

 

 

Странно нещо е носталгията. Често ми се случва да се замислям за отминалите дни, месеци години често с усмивка, но също и с едно такова странно чувство на тъга, на липса… Липсват ми годините, когато тичахме из Бунарджика по цял ден с другите деца, играхме на гама, на криеница, на ритахме топка или скачахме на въже. После като се уморим, сядахме на някой бордюр, чоплехме семки, за които няколко деца събирахме пари (!) и си приказвахме. Нямахме търпение да свършим училище, да си напишем домашните и да се съберем в махалата. Нямахме компютри, единственото електронно удоволствие бяха игрите Сега и Терминатор и обикновено по цяло лято стояха заключени в някой шкаф, за да бъдат отново извадени с настъпването на студовете и ранното стъмняване. После пораснахме малко. Игрите се промениха. Гоненицата и криеницата бяха изместени от закачливите „шише“ и „подаръци“. Какъв беше трепета, сега кой ще трябва да целунеш, или да пипнеш по гърдите. Сега звучи смешно, но на тази възраст много сериозно приемахме тези предизвикателства. Не закъсняха и първите цигари, първите бири, първите истински гаджета, които не само държиш за ръка. И тръпката да не те хванат: винаги цигарите в джоба са на другарчето, за да не ги прибира у тях.

Уличен театър, Пловдив

 

Станахме големи и тръгнахме по детски дискотеки. Пиехме по една (!) текила и после издъвквахме едно пакетче дъвки, да не ни помиришат. Вече не беше модерно да стоиш на бордюра, а слънчогледа на тротоара беше заместен с бяло фрапе в Милионерки или Дюн във Виенската.В гимназията намерихме истински приятели, хора с които сме били винаги „в кюпа“, с които сме се забавлявали, преписвали, бягали от час… Вече започнахме да обръщаме внимание на сериозните връзки, на нощните излизания и на неизвинените отсъствия. Всички отивахме да спим един у друг в събота вечер, за да се съберем в Дайкири на по текилка или биричка. След което задължително минаваме през дюнерите на главната и оттам започваше приключението: къде ще ни пуснат малолетни.

улица Княз Александър I, Пловдив, България

 

Какво ли не сме пробвали, за да влезнем на модерните по онова време места. И когато сме успявали, как ли са ни гледали посетителите? Това тогава не ни засягаше особено, веднъж вътре и партито започваше.И продължаваше често до много, много късно, имайки предвид, че не можехме да се приберем, нали спим едни у други за пред родителите ни! После осъмвахме с по кафе на някое денонощно, за да обсъждаме отново и отново вечерта, училището, любовта и други екзистенциални теми, които тогава ни вълнуваха.

Небет тепе и Античен театър, Пловдив

 

Постепенно вечерният час се увеличи, за някои отпадна по-бързо отколкото за други, и при определен родителски подкуп, най-вече някоя шестица, излизахме свободно, тръпката от съботното излизане намаля. С навършването на пълнолетие изчезна напълно. Не че не беше хубаво, просто не беше вече забранено. Завършихме гимназия и се разпиляхме по света. С това общите ни проблеми и трепети приключиха, и остана само всеки да разкаже за себе си в момента и да си спомняме с умиление за миналото. Ние отстъпихме своето място на другите, които да ни заместят по тротоарите, парковете, кафетата и дискотеките. Пловдив си отиде от нас, или по точно ние от него, а там бяхме щастливи. Остана носталгията при спомена за тези безгрижни дни и надеждата, че другите, които живеят в него ще го направят по такъв начин, че когато си отиде и от тях, да си спомнят и те с умиление за този град и да не забравят никога от къде са тръгнали.

 

Автор: Калоян Колев  (за пръв път е публикуванео в mediacafe.bg)
Снимки: авторът

Автор: Калоян Колев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Пловдив – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Пулсът на този град (Пловдив) 4

Пулсът на този град (Пловдив)

Признавам си, че днешният пътепис не е точно пътепис, но пък едно есе за втория по големниа град на България винаги ще заслужи вниманието ни 🙂 Приятно четене и не се очудвайте 🙂

Пулсът на този град

Пловдив

 

Когато отворих очи, в съзнанието ми все още блуждаеха фрагменти от съня. Явно неритмичното трополене на автобуса ми е подействало сънотворно. Сънувах новото момиче от класа Криси, както и тръгването ни за Пловдив преди около 3 часа. Едва вчера се запознах с нея, а ето я сега—татуирала стените на съня ми като ефирно видение в златисти лъчи. Сега, когато се откопчих от паяжината на подсъзнанието, си зададох въпроса защо я сънувах? Вярно, беше красива, може би едно от най- красивите момичета, които бях виждал, но какво толкова се бе случило… отговорът отново потъваше в лабиринта от мистични миражи.

Обзе ме странна смесица от чувства- изненада, възбуда, свян, смут. Мислите ми се боричкаха като полудели и едва сега осъзнах, че се движим под громола на дъжда, който се стоварваше като чук върху тавана на автобуса. Очите ми се взираха в мъждивата светлина, която се процеждаше от малките лампички и най- сетне видях тази, която търсех—Криси. Имаше дълга тъмна коса почти до кръста, с кожено яке и високи токчета. Стоеше няколко реда по- напред в автобуса. Погълнат от мисли за нашата първа среща, дори не усетих как се усмихвам. Съвпадение … съдба … преплетени енергии… в главата си търсех думата, която да ми помогне да назова чувството, което ме връхлиташе.

Plovdiv, Bulgaria
Преди малко хоризонтът пред нас беше ниска тъмна черта, но сега се изпълни по- нагъсто с високи причудливи фирмени и жилищни сгради. За момент резенчето луна се потули зад тъмен облак и небето заприлича на топ коприна. Гумите на автобуса свистяха по мокрия асфалт и като че ли от нищото пред нас се появиха модерните очертания на града на седемте хълма—вторият по големина град в България.
Признавам си, че да видя Пловдив за мен бе истинска мечта, затова когато госпожа Стоянова—учителката по география ни каза за екскурзията, аз и моите приятели Ники и Жорето веднага се записахме. Вече си представях как си прекарваме чудесно в предимно мъжка компания, но не подозирах, че и новата ученичка ще идва. Запитах се защо тя се появи точно в този момент от живота ми, когато бях на гребена на вълната, в стихията на авантюрите, между вътрешната хармония и търсенето на все по- диви приключения.
В този момент си я представих като каменна богиня—отливка от самоук художник, чието място бе именно в Пловдив. Град, изгубен в съкровищницата на историята, край сърцето на река Марица – богат гоблен, украсяващ на всяка частица от вселената.

Когато автобусът най- сетне спря, ние нетърпеливо слязохме като малка немирна тълпа. Дъждът сякаш бе измил очертанията на мрака, за да потопи града в златистия гланц на луната. В този миг имах чувството, че по всяка артерия на тялото ми кипи поток от електричество. Вълнението завладя всяка емоция, и сякаш отново бях онова малко дете, което вярваше в чудеса и вълшебни приказки. В този миг дори въздухът ухаеше на нещо ново и невъобразимо сладко.

На другата сутрин:

– Пловдив е вторият най- стар град в света след Дамаск. Тук са се пресичали най- стратегическите артерии в Римската, а по- късно и в Османската империя. Началото на града е поставено около 4000 година преди новата ера—започна откритият си урок госпожа Стоянова, докато ни оглеждаше внимателно един по един. Бяхме на хълма „Бунарджик”, наредени в полукръг. Тук се намираше най- големият парк в града. Прохладната пролетна сутрин, живописната гледка и пъстрата шумна тълпа край мен бяха капките адреналин, които пълзяха по вените ми с неудържима сила. Едва смогвах да гледам ту към госпожа Стоянова, ту към красивата Криси, ту към приятелите ми, които си шепнеха нещо и се кикотеха в шепите си. Изведнъж ми се стори, че и тя ме погледна. Докато се изучавахме с поглед във въздуха сякаш плуваха невидими нишки.

– Знаете ли какво се е случило през 342 година пр. н. е.?—като порои от впечатления до мен достигна въпросът на госпожа Стоянова. Вече не помня дали изпуснах някое съществено парченце от него, знам само, че в първия момент всички мълчахме.

– През 342 година пр. н. е. Филипополис- някогашното име на съвременния Пловдив е бил завладян от Филип Македонски, бащата на Александър Македонски – каза новата ученичка. В същия момент се сви в сянката на скупчените край нея съученички, сякаш се срамуваше от собствените си знания.

Когато устните й се отвориха, за да изрекат думите, а очите й нетърпеливо се вторачиха в госпожа Стоянова, вече не чувах нищо от онова, което каза. Като че ли исках да запазя този миг още и още, възхитен от упоритостта и простодушието й. Дори се запитах дали и другите момчета виждат това, което виждах аз. Сега разбрах какъв е бил отговорът на онзи безкрайно мъчен въпрос, който сякаш ме удари в слепоочията.
– Браво Криси, правилен отговор!- отекнаха думите на госпожа Стоянова, последвани от усмивка в ъгълчетата на устните й. След това тя продължи открития урок за управлението на римския пълководец Марк Тереций Варон Лукул и историята на Филипополис, преименуван след това в Тримонциум.

 

Няколко часа по- късно:
Най- голямата забележителност на град Пловдив се оказаха самите пловдивчани—темпераментни, забързани, многоцветни, сякаш в жилите им кипеше пулсът на този град. Тук, в площада пред Джумаята като че ли се бяха събрали всички природни стихии, за да оформят пъстра мозайка. Въздухът ухаеше на димящо кафе, екзотични подправки и печени закуски. От многоцветните изписани къщи до огромните лъскави магазини и ресторанти, от бездънните зелени очи на пловдивчанките до загадъчния чар на техните усмивки—всичко се вкопчваше в адреналинова спойка от реалност и фикция. Дали все още имах смелост да заговоря красивата Криси? Дали щеше да ми позволи да я поканя на заведение, само аз и тя насаме?
Забелязах, че сега вървеше в предната редица и трескаво обсъждаше нещо с една от отличничките на класа Станимира. Оставих Ники и Жорето за момент и побързах да я настигна. Сърцето ми спринтираше като побесняло в гърдите и едва се сдържах да не преосмисля намеренията си.
– Здравей – казах аз, приближавайки на безопасно разстояние.
Тя се усмихна приветливо и ме погледна. Видях как вятърът се заигра с един дълъг немирен кичур от косата й.
– Много се радвам, че дойде в нашия клас, за да имаме толкова умна и красива ученичка —едва казах и извърнах глава като примрял. Още не можех да повярвам че аз, немирникът изпитах притеснение и неудобство пред момиче—нещо, което никога не ми се беше случвало.
Тя се изчерви, но продължи да върви с бодра крачка. От толкова близо лицето й ми се стори гладко като на порцеланова кукла.

– Искаш ли да пийнем нещо по време на обедната почивка?- попита тя най- неочаквано.
Очите ми се разшириха от учудване. Нима тя, красавицата, която се чудех как да заговоря изведнъж ме покани на среща? Можеше ли да не съм чул правилно, заслепен от внезапен порив или от пулса на този красив град? В този миг се усмихнах окуражен и кимнах в отговор. Въздухът край мен отново изсвистя, напоен от хилядолетната магия на града, но в този миг сякаш ухаеше на обич и ласка, детство и слънчеви мечти, удовлетворение и споделени усмивки—пир на усещането за пълнота.

Автор: Галена Върбева

 

 

Други разкази свързани с Пловдив – на картата:

Пловдив – първото ни пътуване за годината 0

Пловдив – първото ни пътуване за годината

Днес няма да хойкаме надалеч – ще отскочим до Пловдив за един рокеркси събор. Пригответе се за много газ и пилене на гуми! 🙂 Приятно четене:

Пловдив – първото ни пътуване за годината

Да планираш пътуване с мотор в средата на март, пък дори и само до Пловдив е доста амбиционо начинание. Вероятността да се провали е поне 80 процента. Вероятността здраво да береш студ е 100. Седмица преди начинанието ежедневно се следи прогнозата за времето от поне три независими източника и резултатите се сверяват поне в три града. В случая Варна, Бургас и Пловдив. Ангажират се добри приятели, който да намерят хубав и не скъп хотел и ако всички тези фактори по някаква огромна случайност и заради небивал късмет се нагодят, се доизясняват само подробностите около дъждобрани и броя на катовете дрехи, които могат да се поберат под якето и панталона и първото каране за годината най-после се случва.
Нашият късмет в този случай не ни изневери и за час. Ако изключим отвратителният страничен вятър, между Айтос и Карнобат, който може буквално да те измести от пътя. След Карнобат ветрищата поутихнаха и пътуването в пролетния преди обед стана каквото трябва да е – много приятно.
Колкото и да му се иска на човек да пътува, трябва и някакъв повод. Тръгнахме за Пловдив, заради Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, организирано от фирми, които търгуват с мотори и екипировка в една от палатите на пловдивското панаирно градче. Такива фирми в България все още има малко, но организацията на изложението беше много добра, а най-интересни бяха съпътстващите събития и най-вече стънт демонстрациите на световно известния мото казскадьор Angyal Zoltan. За мен е световно неизвестен, но това е защото съм незаинтересована и непросветена возеща се.
Както казах, късметът беше неотлъчно с нас този уикенд и ние пристигнахме в Пловдив в очакваното време и в чудесно настроение.
Била съм в Пловдив много много отдавна. Помня, че дядо ми ме беше завел, на панаира, когато беше изложението на селскостопанска техника. Помня и, че ми беше интересено, но спомените ми стигат до там. Макар и празно и безлюдно панаирното градче ми хареса. Още повече ми хареса тази стопляща сърцето гледка.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Калоян вече беше пристигнал от Бургас и докато се намерим с нашия домакин Манол и останалата част от бургаската група, стана време и за Ангиол Золтан и чудесата, които той прави с и на мотора си. Всички присъстващи се стекоха към огражденията пред палата номер шест, а малкото не до там заинтересовани и предимно гладни посетители се възползвахме да заемем ограничените места до масите на двете капанчета. Освен, че бях гладна, като…овца / бяха пости/ другата причина да не се натъпча край огражденията беше, че високо над залата имаше огромен екран, на който се виждаше случващото се. Освен това имам и чудесен оператор, който отдавна е доказал способността си да прави хубави снимки, особенно, когато става дума за заснимане на мотори.

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

След представлението, което Золтан направи влязохме да разгледаме изложението и се отправихме към хотела. Манол се беше погрижил чудесно за намирането на места за спане. Хотелът се намираше много близо до гребния канал, в чудесна гориста местност. Наредихме моторите пред входа, бързичко разтоварихме багажа и най-после свалихме мотористката екипировка. Навлечена и в тия дрехи се чуствам гъвкава точно, колкото Шварценегер в ролята му на терминатор.
Манол, Еленка и двамата им сина дойдоха с нас до хотела и после всички в купом тръгнахме по гребния канал, към едно от заведенята, които се намират в околността. Гребният канал в Пловдив е чудесно място за спорт и разходки, нищо, че изречението звучи, като от стара рекламна социалнистическа брошура.

Пловдив, гребният канал.

Пловдив, гребният канал.

Настъпващата вечер беше топла за март и край нас пловдивчани и гостите им се разхождаха, караха ролери и колелета, а някои от тях даже гребяха в канала строго надзиравани от Румяна Нейкова.

Пловдив, гребният канал.

Пловдив, гребният канал

Пловдив, гребният канал

Пловдив, гребният канал

Още вечерта, докато вървяхме сред хората покрай канала ми направи впечатление, колко добре изглеждат пловдивчанки. Срам за варненки, но тук, масата от млади момичета по улиците е с вид на неуспяла чалга певица, докато младите жени в Пловдив ми се видяха облечени премерено и с вкус.
Към хотела се прибрахме по-късно по същия път. Разходката край гребния канал и през нощта е пак така приятна, както и денем.
На другия ден преди да потеглим за Варна бяхме запланували да видим стария град и тепетата, но първо направихме една приятна и продължителна закуска, а аз имах време да разгледам по-обстойно двора и басейна на хотела. У мен упорито остава усещането, че част от българските хотелиери явно се изживяват и като интериорни дизайнери. Имат високо мнение за собствения си вкус и преценка или им се свидят едни пари ли, не знам, обаче резултатът, ако не е дразнещ или направо плачевен е доста смешен.
В светещият надпис с името на хотела се загледах още вечерта, докато се прибирахме в тъмното и нямаше как да го пропусна. На български името на хотела е Джия Бийч, на латиница и неясно на кой език някой го беше изписал Djia. Даже моите ограничени познания по чужди езици някак ми подсказват, че не е точно това начина за изписване. И ако това може да мине в някаква особена графа ” въпрос на гледна точка”, за мен, открита проява на лош вкус е използването на английската дума в българското име на български хотел. И понеже е beach, не може без басеин, разбира се. На дъното на басеина, пък не може без мозайка. Не помня какво изобразяваше, но помня зациментираните в единя край на басеина делви, от които течеше вода в басеина. Тук се правели много сватби ни казаха Манол и Елена. И вярно, на поляната до басеина все още имаше арка с изкуствени цветя по нея. Фантазията не ми стига, до какви ли висоти се достига в такива моменти. По тревата около басеина са масите на лятната градина, а те пък са заобиколени от зид, с ниши в него. Ако някой се чуди, защо, ами за да могат да бъдат наредени в тях ” скулптури” от тия, дето се правят от намерени в гората клони и дървета. На местата за които дърветата от гората не са стигнали имаше дърворезби. На двете колони пред вратата на хотела имаше лъвове, за къде без тях и май някакъв светец в добавка. Въобще, всичко което в някой момент явно се е спряло пред погледа на собствениците в същия тоя момент е било наместено някъде по територията на хотела и резултатът е кич и безвкусица до най-горната керемида. Стаите бяха приятно изключение от това разточителство. Единствената проява на творчески полет в интериора им беше полуголата африканка, която ме гледаше от мозайката на стената в банята. Все пак, трябва да има последователност – мозайка в басеина, мозайка в баните.
На нашите хора, с моторите, явно декорацията на хотела не им се е видяла достатъчна и те бързо, бързо запълниха празнините.

Пловдив. Последен щрих към екстериора на хотела.

Пловдив. Последен щрих към екстериора на хотела.

И за да не остана само със забележки, цените в хотела бяха разумни, а сервитьорките и администраторките много мили и услужливи.

Посещението ни в Пловдив завърши с разходка в стария град. По пътя натам влязохме в шекер дюкяна на Джумая джамия и за минути се върнах година назад. Сякаш пак бях из истанбулските улички и надничах в преливащите от стока магазинчета.

Пловдив, Хюдавендигяр джамия, известна повече като Джумая джамия.

Пловдив, Хюдавендигяр джамия, известна повече като Джумая джамия.

От Хюдавендигяр , известна повече като Джумая джамия, поехме на посоки по калдаръма, лакътушейки между старите къщи. Вървях и не можех да сваля поглед от цветните възрожденски фасади и от украсите покрай прозорците и вратите. Това беше моята част от пътуването. Мога с дни да се изгубя из тесните стръмни улички в стария Пловдив. Да ровя с часове из антикварните магазинчета или просто да седя някъде и да гледам на града от високо.

Пловдив

Пловдив

Пловдив

Пловдив

Пловдив – Старият град

Пловдив – Старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

И тук, отново ми направи впечатление, колко стилни и елегантни са пловдивчанки, направо радост за окото.За съжаление времето ни в Пловдив изтичаше и не ни оставаше нищо друго, освен да поемаме отново за Варна, радвайки се на чудесния подарък, който ни направи топлия мартенски уикенд.

Пловдив, старият град.

Пловдив, старият град.

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Още снимки от Пловдив:

Та…, къде ми е колата?…?… 3

Та…, къде ми е колата?…?…

Какво се случва, когато в София навали сняг? Ами – нищо в общия случай 😉 (другарю майор, невинен съм, не ме бийте! ) Затова Тихомир, авторът на днешния пътепис, решава да се разходи до Пловдив… Абе, четете по-нататък, че само ще разваля разказа:

Та…, къде ми е колата?…?…

Зимата отново беше хванала столичани неподготвени и пред всяка гумаджийница се редяха опашки.

Напълних багажника с комплект нови гуми, 20 литра домашно вино, две бутилки уиски и отпраших към Пловдив да си празнувам рожденния ден.

Няма смисъл да чакаш пред гумаджийници и да караш шофьорски изпит в големия град. Можеш да го направиш два пъти по-бързо и два пъти по-евтино в малкия…

Примерно.

Четете по–нататък>>>

Stadtluft macht frei (5): Пловдив 4

Stadtluft macht frei (5): Пловдив

Това е последна част от поредицата на Радан за няколко европейски града Stadtluft macht frei. Както се досещате това ще е за един от любимите ми градове в България – Пловдив. (всички градове в...