Категория: Белгия

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв (5): По каналите 1

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв (5): По каналите

Днес ще завършим разходката на Цветан из Брюж (Брюге) в Белгия. Вече се запознахме с града, после бяхме в Църквата на Светата кръв, минахме през църквата на Богородица в града  за последно продължихме разходката си със старата болница на Св.Йоан

Днес просто ще минем по каналите на Брюге

Приятно четене:

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв

част пета

По каналите

 

Когато вече са затворени музеите, за сбогуване една разходка  с лодка.

 Брюж (Брюге), Белгия

В дясно е болницата, а вляво е пристана откъдето се качихме.

 Брюж (Брюге), Белгия

Vlamingstraat, 8000 Bruges, Belgium

Брюж (Брюге), Белгия

 

 Брюж (Брюге), Белгия

 Брюж (Брюге), Белгия

Брюж (Брюге), Белгия

 Брюж (Брюге), Белгия

 Брюж (Брюге), Белгия

 

 Брюж (Брюге), Белгия

Брюж (Брюге), Белгия

 

 

 

 

 

Край

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът


 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОБНОСТИ

 

 

 

 

 

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв (4): Старата болница на Св.Йоан 3

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв (4): Старата болница на Св.Йоан

Продължаваме с обиколката на Цветан из Брюге (Брюж) в Белгия. Вече се запознахме с града, после бяхме в Църквата на Светата кръв, за последно минахме през църквата на Богородица в града. Днес ще продължим разходката си със старата болница на Св.Йоан. 

Приятно четене:

 

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв

част четвърта

Старата болница на Св.Йоан

 

Продължаваме по маршрута покрай каналите на Брюж. Някой го наричат също Венеция на севера.

 Брюге, Белгия

 Брюж (Брюге), Белгия

Не пропускаме да посетим и

старата болница на св.Йоан

(6 година евро), работила доскоро като Градска до 2007, където  сега има картини на Ханс Мемлинг.

St John's Hospital, 8000 Брюге, Белгия

 

Качихме се на тавана и с оригиналната

 Болница на Св.Йоан – Брюж (Брюге), Белгия

дървена сводеста „корабна“ конструкция и част от фронтона.

Болница на Св.Йоан, фронтон – Брюж (Брюге), Белгия

 Болница на Св.Йоан – Брюж (Брюге), Белгия

 

 Болница на Св.Йоан (Аптека) – Брюж (Брюге), Белгия

 

Заваля и ние се подслонихме в старата аптека (с билета за болницата).

 

И като ни пристърга  корема , позвънихме на вратата на стария ресторант на ул. DE BROON 47.

Ресторант – Брюж (Брюге), Белгия

Ресторант – Брюж (Брюге), Белгия

 

Тук ще ви нахранят вкусно и евтино с вегетариански ястия (6 евро)

 

 Вегетарианско ястие – Брюж (Брюге), Белгия

 

После  отвън можеш да продължиш с пресни гофрети

 Гофрети с шоколад – Брюж (Брюге), Белгия

 

с банан и белгийски шоколад. Мм. . м! 😀

 

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът


 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв (3): Църквата на Богородица (Onze Vrouwenkerk) 2

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв (3): Църквата на Богородица (Onze Vrouwenkerk)

Продължаваме с обиколката на Цветан из Брюге (Брюж) в Белгия. Вече се запознахме с града, после бяхме в Църквата на Светата кръв, а днес ще посетим едно от малкото места извън Италия, в което има произведение на Микеланджело (ами бил си е човекът провинциален скулптор навремето, та не е работил много извън собственото си „село“) 

Приятно четене:

 

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв

част трета

Църквата на Богородица (Onze Vrouwenkerk)

 

Ален Делон – Брюж (Брюге), Белгия

Ален Делон

 

А от модерна галерия ни намига Ален Делон.

Фламандка – Брюж (Брюге), Белгия

Фламандка

 

Тази фламандска красавица ни упъти към Мадоната на Микеланджело, в

катедралата на Богородица – Onze Lieve Vrouwkerk

 

катедралата на Богородица – Onze Lieve Vrouwkerk – Брюж (Брюге), Белгия

катедралата на Богородица – Onze Lieve Vrouwkerk

 

Защо ли ми прилича на ракета на стартова площадка?

Церковь Богоматери, Flanders Hotel, Langestraat 38, 8000 Брюге, Белгия

 

 

Микеланджело – Брюж (Брюге), Белгия

Богородица от Микеланджело

 

Рядка възможност да видиш Микеланджелова скулптура извън Италия.

Богородица – Брюж (Брюге), Белгия

Богородица

 

 

Тя е защитена с бронирано стъкло от луди атеисти.

 

Приятелю моли се, че не знаеш кога ще настъпи твоят час, и помни, че нито най–добрите хирурзи,

 Фламандско изкуство – Брюж (Брюге), Белгия

нито ангелите ще ти помогнат.

Ангели – Брюж (Брюге), Белгия

Ангели

(от музея на фламанското примитивно изкуство Groeninge, 6 евро).

 

Дори да си крал или принцеса, (като Шарл Плешливи и дъщеря му Мария Бургундска в катедралата)

Шарл (Карл) Плешиви – Брюж (Брюге), Белгия

Шарл (Карл) Плешиви

Мария Бургундска – Брюж (Брюге), Белгия

Мария Бургундска

 

Бъди милостив – Брюж (Брюге), Белгия

Бъди милостив

 

 

Така че докато си жив бъди милостив!

(макар входът да е безплатен)

–свободен превод на надписа.

 

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът


 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ!

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв (2): Църквата на Светата кръв 3

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв (2): Църквата на Светата кръв

Продължаваме с обиколката на Цветан из Брюге (Брюж) в Белгия. Вече се запознахме с града, а сега ще посетим една местна църква – Църквата на Светата кръв.

Приятно четене:

 

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв

част втора

Църквата на Светата кръв

 

 Брюкселка дантела

Прочутата брюжка дантела, много евтина и вероятно – made in China.

 „Към Йерусалим“ от Салвадор Дали

 

Към Йерусалим – от Дали.

Жителите на Фландрия – фламандците са католици, за разлика от протестантите – холандци. Те са водили дълги и жестоки воини помежду си, въпреки че говорят един и същ език. Водени от своите принцове повечето с имена Балдуин (Бодуен) , фламандците са взели дейно участие в кръстоносните походи, а някои от владетелите са станали крале на Йерусалим или Константинопол (Балдуин IX) та и доскоро на Белгия.

Един принц Тиери Елзаски се връща от втория кръстоносен поход с ценен трофей – реликвата на „Свещената кръв”.

Basiliek Van Het Heilig Bloed, Burg 13, 8000 Брюге, Белгия

За нея той изгражда двуетажна църква – долу в ляво Heilige Bloed Basiliek.

Heilige Bloed Basiliek – Брюж (Брюге), Белгия

Heilige Bloed Basiliek

Heilige Bloed Basiliek – Брюж (Брюге), Белгия

Ктиторите

 

 

Гордият Тиери (Дитрих) Елзаски с жена като ктитори.

Heilige Bloed Basiliek – Брюж (Брюге), Белгия

Лъвът на входа

 

Лъвът на Фландрия пази на безплатния вход. Изкачваме се по широка вита стълба до втория етаж. Явно за модел е послужила стълбата в Света София – Константинопол, където можеш да се качиш на кон.

Heilige Bloed Basiliek – Брюж (Брюге), Белгия

Църквата на Светата кръв

 

Там се намира църквата в готически стил на „Свещената кръв“.

 

 Heilige Bloed Basiliek – Брюж (Брюге), Белгия

Казват, че тази свещена кръв е забърсал Йосиф Араматейски след като свалил тялото Господне от кръста. В един кристален цилиндър е запазено това напоено със свещена кръв парче плат. Тази реликва била подарена на Тиери от краля на Йерусалим Балдуин за отлична служба през двата кръстоносни похода.

Светата кръв – Heilige Bloed Basiliek – Брюж (Брюге), Белгия

Светата кръв

 

Реликвата се появява чак след четвъртия кръстоносен поход и най вероятно е трофей от познатия ни император Балдуин, след превземането на Константинопол. След пленяването му от цар Калоян от неговата глава направили чаша в стил „Никофор „и пили вино (не бира) според византийския хронист Акрополит. Така че той не е имал възможност лично да донесе тази реликва.

Папа Инокентий решил да превърне Брюж в Нов Йерусалим, след превземането отново на Светия град от Саладин. Така започнало строителството на другите Брюжки катедрали. За по сигурно той осигурявал индулгенция на всеки, който се поклони на реликвата.

Всяка година през май се пресъздава тази история с поднасянето на реликвата от рицарите на епископа на Брюж и с криенето й от протестантите холандци в градината на един аптекар. Костюми, музика и много туристи.

 Heilige Bloed Basiliek – Брюж (Брюге), Белгия

 

След като се поклонихме, попитахме за индулгенция, но те, уви, отдавна бяха свършили. По пътя решаваме да надникнем и на първия етаж.

 Heilige Bloed Basiliek – Брюж (Брюге), Белгия

 

За наша изненада попадаме в съвсем различна църква в оригиналния романски стил. Тук се съхраняват мощите на св. Василий Велики, задигнати от Кападокия от кръстоносците.

Св.Василий Велики – Брюж (Брюге), Белгия

Палим отново свещ пред иконата за нашия православен светец, тачен и на запад, но най – вече почитан от всички нас на Нова година – Василюв ден с питка с паричка.

 

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът


 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв (1) 6

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв (1)

 Жега, мор, слънце, температури… всичкото това – в София и околината 😉 За да не баялдисаме преждевременно, ще заминем за малко по-хладната и влажна Белгия. Наш водач ще бъде Цветан.

Приятно четене:

 

 

 

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв

 

Тръгнах на интервю за работа.  Набързо си купих евтин еднопосочен самолетен билет за Лондон, но когато ми поискаха да изпратя пари за хотел и билет  се светнах ,че имам покана от нигерийските мошеници. Изпратих им една Стойчкова благословия: М… им! Кво праийм?…

Билетите не могат да се върнат. Няма  и много време за детайлно планиране.

Потърсих и попаднах на добри хора от CS, които ме приеха в своя дом  и ми помогнаха  да осъществя  едно отдавна  мечтано  пътуване до Фландрия -земя на кръстоносци и фламандски художници. Като Еркюл Поаро размърдах  сивите  си клетки и намерих евтин начин  да пресека Ла Манша с автобус през тунела. От  Victoria  coаch station London това беше най- доброто предложение на National Еxpress  в сравнение с  влака или кораба на въздушна възглавница.

 В тунела под Ла Манша

Във вагона, в автобуса  – не е страшно, а забавно. Той  леко се люлееше и по това разбрахме, че вече пътуваме  в тунела под Ла Манша.

За маршрута Брюж-Гент-Брюксел- Антверпен разчитах на редовните INTER CITY влакове, а с първия чартърен полет се върнах .

Първата ни спирка  е на автогарата в Брюж. Един американец ни подари  карта . Въоръжени с неговата карта и с отбелязания маршрут тръгваме пеша по средновековните улички. Те са съхранени великолепно, не е Дисниленд , а оригинален паметник на културното наследство на ЮНЕСКО.

 Брюге (Брюж), Белгия

 Брюге (Брюж), Белгия

По улиците безгрижно се разхождат много  пенсионери с кучетата си, въпреки че нямат федерално (белгийско )правителство от една година.

 

Vlamingstraat, 8000 Bruges, Belgium

 

Местното правителство на Фландрия*  явно работи добре.

Брюге (Брюж), Белгия

 

 

Бялата кула ни води към камбанарията Belfry на големия площад Grote Markt.

 Брюге (Брюж), Белгия

 

На площада пред кметството с паметника на героите фламандци, Jan Breydel +Pieter de Coninck,  победили  комшийте французи.

 Брюге (Брюж), Белгия

Не се качихме на камбанарията по 366 стъпала (6 евро) да огледаме от птичи поглед града (83 м), защото на първия етаж открихме изложба на любимия сюреалист Салватор Дали (пак 6 евро).

Салвадор Дали в Брюге (Брюж), Белгия

Салвадор Дали в Брюге (Брюж), Белгия

 

,,Има и такива дни, когато си мисля, че мога да умра от свръхдоза удоволствие“ – Дали. Дай Боже всекиму такъв късмет!

 Мост – Брюге (Брюж), Белгия

 

– Това е новият подвижен мост, който свързва старата и новата част на Брюж. Така  яхтите достигат по реката до Северно море.

– Имахме едно време  подвижен мост във Варна, докато един пиян съветски капитан не го блъсна и фашисткият мост стана неподвижен–отговарям на гордия  ни домакин.

 Брюге (Брюж), Белгия

Пустият плаж на Зеебрюге  или  Брюж на морето –техният Слънчев бряг не ни впечатли,

 Бира Kriek – Брюге (Брюж), Белгия

за разлика от многото видове бира, като KRIEK с вкус на вишна.

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

*На български терминът е Фламандия – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Разходка до не толкова далечния Изток /Японската градина в Хаселт, Белгия/ 4

Разходка до не толкова далечния Изток /Японската градина в Хаселт, Белгия/

 Днес отново ще се потопим в красотите на Европа. Ангел ще ни води до Японската градина в Хаселт. Не я бяхте чували? И аз, но нали за това са пътписите 🙂

 

Приятно четене:

Японската градина в Хаселт, Белгия

Разходка до не толкова далечния Изток

Един от многото планове, складирани на лавицата ни с проекти за бъдещи пътешествия /и респективно пътеписи, шефе да си жив и здрав, да ги публикуваш/ е да видим Страната на изгряващото слънце. Засега така си стои прилежно сгънат и чакащ реда си. Живи-здрави…

Е мъничко, на няколко пъти сме се опитвали да се докоснем поне отчасти до японщината. А не, не – не като четем, ядейки суши, хайкутата на президента.*  Просто сме се надигали и газ на изток… към

една японска градина

… в Хаселт. Това си се пада на изток от нас.

Хаселт, Белгия

 

 

Недалечен, но все пак “изток”.  Тази година дори градината е юбиляр – чуква 20 лазарника.

Японската градина в Хаселт, Белгия

Хризантемите ви посрещат с добре дошли.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

И есента си е хубава.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Цветовете са един път, а?

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Хм. Не мога да си обясня, защо обаче не сме ходили там напролет, точно когато градината е в силата си. Вишни. Цъфнали… прелест. Мислехме тази година да отидем на 8 април, когато е фестивалът на цъфналите вишни. За съжаление /всъщност не е за съжаление, живи-здрави, скоро ще видите защо 😉 / и тази година няма да можем да се отъркаляме в  “пролетния сняг” от вишнови цветчета. Та затова ще ви покажа кадри от градината през есента. Който я хареса есенна – няма начин да не иска да я види и през пролетта…. и мммм после да напише пътепис – хем Стойчо ще е доволен**, хем и ние няма да трябва да чакаме до догодина да я видим.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Хризантеми, хризантеми...

 

Градината не е кой знае колко голяма и надали ще отнеме повече от час-два. /еее сега ако медитирате може и повече сигурно/

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Мост. Шепнем си хайку. Обичам.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Тука може и чаена церемония да преживеете:

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Желаещи за курсове по икебана?

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Две дозо, хай! :)

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Да не забравите да минете покрай водопадчето и после по пътечката сред ирисите. И внимавайте да не цопнете при шараните 🙂

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Есента са прецъфтели, но като са цъфнали са супер.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Ох на батко. Никулден иде. :)

 

 

После може да се пошляете из Хаселт. Хубав град е. Университетски – т.е. процентът на симпатичните девойки с къси полички, чоропогащници на баклавички и кожени ботушки е почти колкото в Льовен. В Хаселт обаче градският транспорт е безплатен, та може би ще видите по-малко от тези видения да карат велосипеди. Не знам може и да не е така….   За да не стане от толкова … гледки    😉  ….     нещо фал със сърдечната функция на мъжката половина /разбирай сърцетуп/ е добра идея, да пийнете нещо съдоразширяващо ….  Е не, не, стига с този валидол. Ето тук националния Музей на дженевира може да ви даде друга идея 😉 Пък и помага за блясъка в очите.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Из градската градина на Хаселт.

 

Да не ви се меся, но ако тази пролет, седите бездейни някъде, на място, от което Хаселт е достижим за час-два пътуване, а времето е хубаво – защо просто не си направите едно прекрасно еднодневно излетче –  до градината /и дженевира, и дженевира 😉  /… пък ако артиса време – Алден Бийзен… или евентуално Бокрейк са наблизо.

А да. И чакаме пътеписа ви за японската градина през пролетта…  🙂

======================================

* Херман ван Ромпуй – президент на ЕС /на съвета му всъщност/ и виден хайкуписец. – бел.авт.

** Охо, и още как! – бел.Ст.

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът



 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Романтиката е сега в моторите /АвтоСвят в Брюксел/ 11

Романтиката е сега в моторите /АвтоСвят в Брюксел/

 В зората на интернета, един мой добър приятел, цитираше вечния стих „Романтиката е сега в машините“, отваряйки Плейбой.ком 😉 Но младостта на интернета отмина, затова днес ще се върнем към по-класическата трактовка на този стих – Фламандския брабантанец или с други думи – Ангел –  ще ни води до Музея АвтоСвят (AutoWorld) в Брюксел. 

Приятно четене:

 

Музей АвтоСвят (AutoWorld) в Брюксел

Романтиката е сега в моторите

Преди време ми се зароди една идея, която Стойчо благослови, че има хляб в нея -да описваме музеи, които сме посетили – “музеописи” един вид . Надявам се, че ще е полезно за пътешественици, които планират кое в един град да разгледат, пък и просто така да обменяме информация какви чудеса има по света. Естествено музео-описанието е строго лично. Няма гаранция, че всеки ще изпита същото както музео-описателя и да не стане нещо после “Ехх как се прецакахме като отидохме в този  музей заради оня Вламо-бра-бра…  абе както и да е там глупавия му ник, който и той сам не може да си го запомни” 🙂

Имаше една седмица в сайта, в която пътеписите бяха с акцент за различните религии, та мислех да се включа тогава с описание на този музей, защото то автомобилите за някои си е направо бетер религия, но разни причини от … абе както и да е… сега благодарение на силата на немската фармацевтика съм отново на крака 🙂 Та както се казва – Вие четете този музеопис благодарение на Байер /шефе какви бяха правилата за рекламите 🙂 / . Пък и напоследък сайтът стана романтичен… по италиански дет’ се вика романтичен … 😛

А то романтиката е сега в моторите….

… и техния свят.

Автосвят. AutoWorld. В Брюксел.

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Входът

Къде се намира. На много лесно място.

До арката на Юбел-парк.  Или Сенкантенер за франкофоните. Може ли да си кръстиш парка за петдесетгодишнината на Белгия “синкуатанеуиере” …  бля … френска му работа …  ето на фламандски си е ясно и информативно – Юбилиеен парк. 🙂

 

AUTOWORLD, Parc du Cinquantenaire 11, 1000 Брюксел, Белгия

 

 

 

Ако сте дошли дотук с метрото – излизате от станция Мерод и воала ето тука – напред и вляво.

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Напред и наляво. Вдясно е за следващ музеопис.

На касата има голяма вероятност да ви посрещне усмихната нинджа. Няма как – политика на VDAB  / фламандското бюро по труда/. С езика също може да има шоу. На теория трябва да говори френски , фламандски и английски, но аз бих заложил на френския или мароканския 🙂 Въобще в Брюксел е много добра идея да имате под ръка някоя и друга фраза на фрионски. Там разни мерсита, силвуплета и бонжурнета са ясни. Безспорния фаворит е Жу не парл па франсе… 🙂 Може да ви спаси от нахални проповедници, просяци и прочее навлеци… ОК тези неща ще ги обсъждаме в бъдещия проект “Некои мисли и съображения на Влаамсбрабандера за Белгия”. Сега да влизаме в света на колите.  Цените и работното време може да сверите от сайта на музея. Последно ходих там преди кажи-речи две години и тогава имаше и такса ако искаш да снимаш. Няколко евро на фотоапарат. Дават ти едно стикерче, което гордо лепваш на връхната дреха и започваш да цъкаш… Знае ли човек  – може пък  да има снайперист, който прочиства неостикерените фотографи, та затова лепването на видимо място по тялото е добра идея… 🙂  Сега гледам в сайта няма посочен такъв фотоналог… може да са го премахнали… Явно ВДАБ са го закъсали със снайперистите.

Експозицията не е статична. В смисъл всеки път като отида и колите са разместени. Има някаква идея в подредбата мммм вероятно хронологична, но все пак не очаквайте пълна поредност и логика. Както се казва – който иска подреденост и систематизация – да си ходи по немски музеи.

Експонатите си имат табели с описания на френски, нидерландски, немски и английски. Знаменцата на табелите показват от коя страна е колата. В музея има и магазинче за сувенири. А да  – тоалетната е на втория етаж вляво. Не се подсмихвайте – нали знаете как е възникнал танцът туист – шотландец на зор седял пред платена тоалетна… 🙂 Та разбрахте ме де.

Ето и началото на една индустрия положена от маняци, които едва ли са предполагали , че имената им ще разлюляват борси и ще станат марки струващи милиарди.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

После пък тя е позлатила създателя си.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Вече сме на четири колелета. Педалите никога не са излишни.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Кормилото е един път. Все едно си на лодка с извънбордов мотор.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Усещате ли духа на зараждата се индустрия? :)

След първото ми разглеждане на музея се заформиха няколко извода, които впоследствие се затвърждаваха и обогатяваха. Например оказа се,че

Белгия е имала мноооого обещаваща автомобилна индустрия,

за което не съм и предполагал . Големите риби обаче са я задушили. Но все пак машините направени от майсторите в Антверпен, Херстал и Вилвоорде са тук и от тях лъха … ммм мощ и качество… направени са сякаш да са вечни…   не знам просто са яки:

F.N. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

F.N. - Фабрик Насионал. Произведено в Херстал през 1901 г.

Минерва от 1929 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Минерва от 1929 г. Шест цилиндъра 3400 кубика. Прекрасна е.

F.N. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

F.N от 1925 г. Победител на "24-e часа на Франкошампс" за 1925 и 1926 г.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали има и едно кило пластмаса в нея?

BELGA RISE 1934 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

BELGA RISE 1934 Пише, че радиатора и емблемата Ролс Ройс са ги чопнали

FONDU 1906 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

FONDU 1906 г. Правено във Вилвоорде. Кожен салон. Естествен фурнир. :)

Минерва от 1910 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Минерва 1910 г. Първата кола на белгийското кралско семейство.

Хермес от 1912 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Хермес от 1912 г.

Американските коли

са ясни – от едно време са си огромни, направени да лапат мили и гориво като полицай донъти.  Ролс Ройса също.

Пакард 1929 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Пакард 1929 г, модел 645. Любимата кола на гангстерите.

Ролс Ройс 1921 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ролс Ройс 1921 г. Лордът се е возил отзад. :)

А пък ей това нещо ми разби представите за туризъм…  Форд 1924 г. Кемпер!!?  Вижда се вътре кухнята. Има си и тераска…   И ние си мислим че някои неща са продукт на нашето време… смех…

Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Форд кемпер, 1924 г. То всъщност къмпинги имало ли е тогава?

Кафе-машина във Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Прясно кафе сутрин сред природата? :)

Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

След дълго шофиране ти се ще да излезеш на тераската да се протегнеш - няма проблем. Това е Форд.

 

Ето я и черешката на моята автомобилна торта.

Както се казва – Е, не! Няма ТАКАВА кола. V-образен  осемцилиндров двигател, 4,7 литра работен обем. Компресор. Прибиращи се фарове. Дизайн, който кара в ушите ти да звучи  тежкото дишане на Дарт Вейдър на фона на имперския марш…  От коя година е колата ли… Ще излиза ли скоро на пазара Хахахаха  Та тя е вече тук – от 1937!!!

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Коя година викате японците въведоха прибиращите се фарове?

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Еееех, да го имаше това нещо за абитуриенската...

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ах, котьоооо, какви форми...

Не съм фен на теориите за конспирациите, но следващата колица ме накара да се замисля. Абе, как аджеба с технологии от 1941 година това Пежонце, направено в окупирана Франция се е движело на ток с 30 км в час с автономност 80 км,  а сега за електромобилите мрънкат, че технологиите не са достатъчно развити за достигане на параметрите на колите с ДВГ /скорост 120 130 и автономност 800 км/?  Или защо омазаха биодизела, че заради него нещастните негърчета с подути коремчета гладуват, като рапицата не расте и не се конкурира с посевите ориз, сорго, маниока  и прочее троскоти, с които преимуществено се храни третия свят.  И, че маслодайните растения, които са суровина за биодизела,  са изконно посеви на умерения пояс /разбирай на първия “бял” свят/.  И, че сега ще се електрифицира транспорта и ще се слагат слънчеви панели по Сахара и други песъкливи области населени с яздещи камили хора, за да внася Европа ток. Мдааа, като секнат петродоларите и да почнат слънчево-панело-доларите…  че да могат разни да продължават да си строят острови, безмислени небостъргачи и религиозни фондации….    както и да е дано скоро да подкарат термоядрения синтез, че вода си имаме и в Европа.

Пежо. Електрическо. От 1941 г. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Пежо. Електрическо. От 1941 г. Пък сега продават ел-скутерчета с по-лоши характеристики

Като споменахме за Втората световна – Ето тука от

артисали кабини за месершмити

немците какво са спретнали. Яко а!

Месершмит – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Все пак е самолетна кабина. Пътникът - отзад.

Месершмит – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ама пък е симпатяга. :)

А за немците – то е ясно. Писах го и преди – страните с най-хард порно правят и най- качествените коли.

Германия, автомобили … Какво ви идва на ум? …

е как?! ето я и нея 🙂

госпожица Мерцедес – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

госпожица Мерцедес

Има още много неща за гледане и отбелязване. Амфибия:

Амфибия – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

От наводнения не се боим.

Ей това нещо е вдигало 160 км/ч 1927 година 🙂 Самоубийци.

Darmont Special 1927 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Darmont Special 1927 г. Тези дето са го карали с 160 са имали пеперуди не в корема, а в главите. :)

Рокерите

също могат да  поизплакнат око.

Ретро мотори – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали са слушали Моторхед навремето?

Има възстановки на гаражи и ремонтилници. Интересни ми бяха как бензиноколонките – съвременните  страшилища за кредитните карти са започнали от съвсем обикновени ръчни помпички. 🙂

Бензинова колонка – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Я ми врътни за 10 лева... :)

Бензинова колонка – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали тогавашните безнинджии, които са помпали ръчно са били по-усмихнати от сегашните?

Ta така. Надявам се схванахте идеята на музея и ще можете да прецените дали да отделите няколко часа от брюкселския си престой за него.

А да щях да забравя! Още един извод –

италианците не могат да правят коли още от едно време…  😛

Нали знаете защо са направили Фиат-а  – за да може и на Опел-а да се казва кола.

Фиат – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Смех.

Опел – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Опелите вървят бързо, че иначе ги застига ръждата 😉 *

И ето и за природозащитниците – нещо еко. 😉

Карета – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Между другото тези карети са имали баахти сложното окачване **

Велосипед – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

С това по софийските велоалеи и гарантирано ще ви дават по бТВ.

 

И не толкова еко.

Формула 1 – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

А това не е ли знака на пощите? Сигурно са карали телеграмите с нея.

Изглед от втория етаж на музея:

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Просторно си е

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

И посетителите вървят по червения килим. Дреболия, но приятно.

Френска машина Delage: щях да ги обвиня, че са крали тръбите отстрани от CORD-а, но то май този е от 1919.

Delage – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Колкото и тръби отстрани да му сложат - CORD-ът е недостижим.

 

Поздрави и газ и ляв мигач!

 

 * Редакцията от личен опит категорично се разграничава от това твърдение – бел. Ст. 😛

** Представете си какви са били пътищата – бел.Ст.

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

 Послепис от Стойчо: Искрено се надявам и на други музеописи – как ме сърбят ръцете, някой да напише Achtung, Panzer!  а аз да го публикувам 🙂 И не само 🙂


 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Европа преди Коледа (2): Антверпен, Хага и Амстердам 5

Европа преди Коледа (2): Антверпен, Хага и Амстердам

Продължаваме снежната обиколка на предколедна Европа. Започнахме с Люксембург и Брюксел, а днес ще продължим към Антверпен, Хага и Амстердам.

Приятно четене:

 

Европа преди Коледа

част втора:

 

Антверпен, Хага и Амстердам

 

На другия ден трябваше да потегляме за Холандия, но решихме да спрем за закуска (звучи прекрасно, нали? :)) в

 

Антверпен

 

В 8 сутринта градът беше толкова заспал, че сякаш дори прозорците се прозяваха, но пък една- две кръчми вече бяха пълни с ранобудни веселяци.

Антверпен, Белгия

 

 

Там открих и най-красивата катедрала, която някога съм виждала – бяла като мрамор, с хиляди фини детайли, прилична на дантела, притихнала в студеното зимно небе.

 

Катедралата в Антверпен, Белгия

 

Два часа по-късно вече бяхме в Хага.

Хага, моя любов.

Колко ли пъти съм споменавала, че обичам този град? Не, той не е нищо особено – минъчик и тесен, без кой знае колко забележителности, но пък с няколко много интересни музея и невероятна атмосфера. Но това, което прави Хага така специална за мен е фактът, че се е приютила до най-прекрасното и вдъхновяващо място, което кара сърцето ми да потръпва от любов и пълни очите ми с безмълвие –

вълшебният плаж Scheveningen*.

Плажът край Схевенинген – Хага, Холандия

Кайт на плажа край Схевенинген – Хага, Холандия

 

Още, когато Д. ме заведе там за първи път миналата есен, му казах, че някой ден задължително трябва да имаме къща на брега. Хубавите мечти са неоценимо богатство и дори и да не ни се случи, ще се радвам поне веднъж годишно да мога да се разхождам по този пясък.

Scheveningen, Нидерландия

 

 

Лятото плажът е безкрайна жълта тепсия, с треви по дюните и солен вятър. Сега го видяхме покрит със сняг, обагрен от полегатата светлина на обедното слънце, а вятърът беше сковаващо студен и извикващ замръзнали сълзи в ъгълчето на очите.

Плажът край Схевенинген – Хага, Холандия

Плажът край Схевенинген – Хага, Холандия

 

 

 

Студът обаче не спира сърфистите, които бяха поне десетина и си търсеха вълни за хващане 🙂

 

Сърфисти – Плажът край Схевенинген – Хага, Холандия

 

След два часа разходка по брега не чувствах краката и лицето си от студ, но пък душата ми, душата ми беше затоплена от онова неуловимо усещане за безкрай и простор, целуната със солта на морето.

Холандия винаги ме изпълва с нескончаем поток от идеи. От хората, улиците, сградите, малките детайли струи толкова много творчество и мисъл, че няма как да не попиеш от тях и стига да можеш – да отнесеш мъничко със себе си. Ако трябва да ги сравнявам – Германия е като да се върнеш при баба на село – мило, грижовно, меко, лично, а Холандия е вдъхновяващ любовник, който знае кои точно струни да докосне в теб, за да засвириш като прекрасно настроена цигулка.

Д. заяви, че не я чувства точно като виртуозен любовник  😛 , а по-скоро като най-добър приятел, който ти допълва репликите и знае коя сламка да ти подаде, за да тече мисълта наистина гладко.

На следващия ден градът беше още по-затрупан – оказа се, че Хага не е виждала толкова много сняг от близо 20 години. По улиците почти всички хора носеха шейни или возеха децата си, продажбата им рязко беше процъфтяла. Но пък ние трябваше да потегляме за

Амстердам,

откъдето вечерта тръгваше нощният ни влак за Копенхаген.

 

Котка на студен амстердамски тротоар – Амстердам, Холандия

Антиквар – Амстердам, Холандия

 

 

Ако човек се ограничи до цнетралните улици в мнението си за Амстердам – то най-вероятно градът ще го остави с неприятен вкус в устата. От друга страна обаче, само едно 10-минутно отклонение дели препълнените с туристи тротоари от страничните и безкрайно красиви канали, от квартала, пълен с антиквариати, галерии и малки магазинчета за изкуство. Винаги се разхождаме много повече там, отколкото в останалата част на града, макар и да не пропуснахме да минем покрай музея на Ван Гог.

 

Замръзнали канали в Амстердам, Холандия

 

Когато денят угасна и светнаха уличните лампи, аз, като един същи воайор, любопитно спирах поглед в гледките, които се разкриваха зад прозорците на къщите. Холандците са известни с това, че

рядко използват щори или пердета

и често може да се види как вечерят, гледат телевизия или пият кафе през гигантските стъкла на домовете им. Докато вървя покрай тах, с красивите им тесни фасади, толкова криви, сякаш всеки момент може да се срутят, все едно се разхождам из кукленска къща и съм главният герой във вълшебна приказка.

Канали в зимен Амстердам, Холандия

Къщи в зимен Амстердам, Холандия

 

 

 

Въпреки че го очаквахме така и не се притеснихме истински през целия ден, но в крайна сметка влакът ни се оказа частично отменен. Снегът беше затрупал релсите в района на Утрехт и се наложи да ни извозят с автобуси до един малък град, до който влакът ни беше успял да стигне сутринта на идване от Германия.

 

*Чете се Схевенинген 🙂 – Scheveningen e една от любимите тестови думи холандците, когато ви „проверяват“ за чуждестанен акцент 😉  – бел.Ст.

Очаквайте продължението

Автор: Ирина Катеринска

Снимки: Димитър Катерински

 

Други разкази свързани с Коледа – на картата:

Едно „превю” на Националната Ботаническа градина в Мейсе, Белгия 2

Едно „превю” на Националната Ботаническа градина в Мейсе, Белгия

Забелязал съм, че разказите за Белгия и Англия (по-спевцилно Лондон) предизвикват сериозни полемики в коментарите. Днешният пътепис от Белгия имам някакво подозрение, че може би, вероятно, няма да е такъв 😉

Сега ще видим дали разказ за Националната ботаническа градина в Мейсе може да предизвика остри коментари 😉


Приятно четене:

Едно „превю” на Националната Ботаническа градина в Мейсе, Белгия

Защо превюли? Ами защото бяхме там целево” 🙂 Да видим само цъфнало най-голямото цъфтящо растение /в смисъл с най-голям цвят/. Като се запролети още, живи-здрави ще отидем по-официално и ще напиша ревю🙂 . Обещавам. /Стойчо, обещавам, че и за Трир, и къщата на Маркс ще напиша 😉 … както се казва – само обещавате…* /.

А защо е национална, а не е кралска? По тия кралства нали всичко им е кралско– библиотека, опера, и т.н. и т.н. Аааа споко! Има си и кралска ботаническа градина. В двореца в Лаекен. Нея я отварят за малко – докато бай Албер смени резиденциите лятна–зимна. Стават там сериозни опашки. Може би защото съм закърмен с републикански ценности, но кралската нещо не ми хареса толкова. Не е лоша ама не е и „Уау!”.

Та за националната. Една тиха мартенска вечер по новините на белгийската първа програма, чичко Ян Бекаус /легендарен говорител по телевизията, нещо като чичко Филипов/ обяви, че правителство все още няма, но за сметка на това е цъфнал Гигантския Арум в Националната ботаническа градина, че той /арумът/ ужасно мирише и че ще прецъфти за 72 часа. Следващият ден беше работен, но на сайта на градината пишеше, че заради събитието, работното й време е удължено до 21 часа. И така. На следващата вечер, двамцата с мефрауто, заредени с ботанически ентусиазъм се запътихме

към Мейсе, за да видим цветето със закачливото название Amorphophallus titanum .

По пътя слава богу нямаше задръствания, не случихме да вдигнат моста на Вилвоорде и да чакаме някоя барджа да мине по канала и след като се насладихме на къщите на легендарната със заможността си Гримберхенска община /за които къщи наскоро един приятел каза, че не били прогимназии, ами направо полувисши институтчета/ паркирахме малко преди входа на Ботаническата градина.

Мейсе, Белгия

Още от касата имаше табелки със стрелки „към най голямото цвете” хихихх …ден година храни… Все още беше светло и направихме снимки по пътя към оранжериите.

Замъкът в парка на градината. Дава се под наем за конференции.

Замъкът в парка на градината. Дава се под наем за конференции.

Паркът на градината изглеждаше много обещаващ, но ние се насочихме направо към заветната цел. Друг път ще му отделим цял един ден.

Мейсе, Белгия

На път към оранжериите.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Като се стъмни свещите покрай алеята придаваха "версайска" атмосфера.

И воала. Цветето.

Аморфофалус титанум – Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Аморфофалус титанум

В интерес на истината не миришеше толкова много, хем аз с балканска любознателност се опитах тъй хубаво да навра носа си. Хората чинно седяха на опашка за да се снимат с Арума. Имаше две каки, които обясняваха на френски и на фламандски на желаещите и отговаряха на въпроси. Хихих поради високата влажност и температура в това отделение на оранжерията на всички обективите на фотоапаратите се запотиха и всеки пишман фотограф наизваждаше разни кърпички да бърше. И ние също де. 🙂

Аморфофалус титанум – Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

За сравнение на големината спрямо човек.

Аморфофалус титанум – Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

"Езикът" в близък план. Каааак ми се щеше да го пипна... ама пусто западнячество... :)

И така – поснимахме, поразгледахме цветето, попослушахме обясненията и зер пари сме дали – тръгнахме да обиколим из другите отдели.

Аморфофалус титанум – Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Тук въздухът беше по хладен и сух.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Упражнения по макроснимки.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Упражнения му е майката!

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Опитите продължават.

Мда, определено пак ще дойдем. Мнооого интересни неща има.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Някой желаещ да се катери по това дърво?

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Цвете подслушвач. :)

belgie_meise_img_0394

Тука почват "пришълците".

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Приличат на извънземни от детски анимационен филм.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Идваме с мир!

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Това пък какво е любопитно.

Някои от залите бяха вече със загасено осветление, което правеше преживяването още по автентично… нощем в джунглата… шибащи лицето ти клончета … мммм…. страннни звуци… /всяка зала се озвучаваше ненатрапчиво с характерни шумове/. Както би казал Влаамсбрабандера – Яко! 🙂

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Тук се чуваха леки приплясвания. Какво ли дебне от папирусите?

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Текила, пури и небръснати мексикански бандити. :)

Има и интересна зала пресъздаваща еволюцията на растенията. От разни жабуняци в хранителния бульон през мъхове и лишеи до класическите цъфтящи дървета. Хихихи познайте какво се чува в сектора на юрските хвощове, гинкота и папрати…

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Прото-шишарки или извънземни дървояди?

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Ех този макрорежим бееее...

Ами това е засега. И Честита Пролет!

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

*Съгласен съм с автора – само обещавате! 😉 – бел.Ст.

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Из немските „Западни покрайнини“ – Мембах в Белгия 8

Из немските „Западни покрайнини“ – Мембах в Белгия

Днешният пътепис ще ни отведе до някои „зачукани места“. Както казва авторът „Няма само Вили да ходи по разни селца и паланки! :))))“ имайки предвид последните приключения на Вили из Франция 🙂 И така, нека прочетем какво може(ше) да се случи и с българските Западни покрайнини, ако бяха … още по-западни 🙂


Приятно четене:

Мембах в Белгия

Из немските „Западни покрайнини“

Е, как немски пък – Белгия? Мииии… и немците си имат техен „Ньойски договор”. Всъщност Версайски. След Първата световна война

общините Ойпен и Малмеди са дадени на Белгия,

аналогично на нашите Цариброд, Босилеград и Струмица, дадени на Югославия. Имало разни подписки, брожения, но… Vae victis!

ОК. Спираме с разбора на историческите несправедливости, че да не ни надушат атакистите, вмроистите и всякакви други -исти. Пък и в крайна сметка

ойпенско е такъв златен пример за ползите от проекта „Европейски Съюз”

/шшшт да не чуят пак националистите евро-скептици/, че горещо препоръчвам на всички кандидат-шовинисти, все още не преминали към тъмната половина, първо да посетят този край, па тогава да решат дали да нарамват манлихерата и да тръгват да събарят Нойските, Букурещските, Цариградските та ако щете и договорите от Берлинския, Виенския и прочее конгреси.

Не ме разбирайте погрешно. Да.

Много несправедливости са изчегъртвани по изстрадалата карта на Европа. Да.

Сигурно доста бой са изяли ойпенчани докато зашпрехат френски. Да.

Не е забравено, че „ойпенско е немско”.

4837 Membach, Белгия

Но за Бога, това е било. Аз говоря за сега. За хер Гюнтер или фрау Гертруде, които живеят в прекрасна къща с огромен двор, които пазаруват в Аахен, Кьолн, Лиеж, Маастрихт, на които никой не им казва „ти си такъв или онакъв”, на които всичките им контакти с администрацията са на немски, гласуват за парламент и правителство на немскоговорящата общност, работят където си поискат – кеф ти Германия, кеф ти Белгия, и единствената разлика с херовете и фраутата от оттатък „границата” е че плащат данъците си на бай Албер, а не на адашката*!

Малиии как се отвлякох. Май ще трябва да си направя блог, а не да логорействам из сайта на Стойчо (Добре си дошъл и тук! 🙂 – бел.Ст.) Но нищо де – той Шефът нали е привърженик на пристрастните пътеписи (точно така! Приветствам! – бел.Ст.)

И като лека закачка към франкофилите –

добре че са немскоговорящите общини, че да отсрамват Валония с реда и прекрасните си пътища и селца 🙂

Къщи в Ойпен – столицата на немскоговоряща Белгия

Къщи в Ойпен – столицата на немскоговоряща Белгия

Та с мефрау в една ранна майска утрин на един четвъртък, предхождащ удължен уикенд /хм има ли нечуждица за това?/ напуснахме магистрала А3 /А-три, не аз :)/ и с колата, приятно натоварена с палатка, спални чували, масички и прочее къмпинг джаджи, се понесохме

в посока Ойпен. По-скоро Мембах.

Имахме си резервация за къмпинг. Е, имахме леки съмнения дали няма да е хладничко за палатка, но в къмпинга има и бунгалца, така че ако се озъбехме първата нощ, щяхме да помолим да се приютим в тях. Ако не може – ей го де е нашо село.

Подсвирквайки си и верни на девиза „газ и ляв мигач” стигнахме, че и минахме Ойпен. И докато се усетим джипиеса ни уведоми, айде честито това е дестинейшъна. Ъъъъъъ!? От лявата страна на пътя имаше асфалтово площадче с бензиноколонки тип „ГСМ** на ТКЗС”, нещо като сервиз за коли тип „АПК работилница” и голяма опърпана табела „Пресни яйца”. Мефрау почна да се увърта нещо, дет’ се вика само дето не тресна джипиеса, но надписът „Къмпинг Везертал” отстрани на цехоподобния склад разсея съмнението – това е адресът. Няма грешка. Тъй като аз бях радетелят за ходене в този къмпинг предвусквах как сега ще бъда потърпевш от операция „Везерюбунг” по целия път към вкъщи. Все пак с принтирания мейл на резервацията се намъкнахме в …. мммм…. рецепцията?…

Зад тезгяха ни посрещна типичен немско изглеждащ чичо. Просто си го представих как нагъва варено джоланче и надига халбата. Попита на какъв език ще си общуваме и накрая от много любезнечене мефрау му говореше на немски, а той пък на фламандски. Благоразумно се стърпях да им предложа да си шпрехат на френски 😉

Чичо веднага ме излови, че с тази фамилия и акцент нещо не ми е чиста работата и

от лаф на лаф, стигнахме до факта, че България е била едно време съюзник на Германия и т.н. и т.н. Абе да обобщим – според мен чичо си беше убеден прикрит нацист :). Точно перфектната възраст – по време на Втората световна е бил дете, попиващо пропаганда. Като го попитахме за разни маршрути около къмпинга за разходка, доста се оживи и ни каза, че като дете си спомня, че имало било в еди коя си местност наблизо лагер на хитлерюгенд и не знам какви си фортификации и еди–къде си били свалили английски самолет.

Ох, айде стига.

Човекът си се оказа много точен. Както всъщност и къмпинга.

Първото впечатление беше погрешно. Отстрани на цехоподобния склад имаше вход с бариера откъдето се влизаше в съвсем приличен къмпинг, с прекрасни алеи, бунгалца и каравани. Но най-готиното беше, че палатките се разпъваха в една гора. Не на оградени и прономеровани четириъгълни парцелчета, а направо между дърветата. До реката. И ние бяхме първите пристигнали.

Кеф! Разпънахме палатката съвсем на първа линия.

Изглед от "първа линия" – къмпинг в Мембах, Белгия

Изглед от "първа линия"

Другото нетипично за западнячески къмпинги нещо беше, че можеше да се пали огън. Е, пак малко по немски – в едни метални казани сложени на три камъка и то само на определни места, но на практика такива огнища имаше за всяко място подходящо за разпъване на палатка. Огнищния казан го получаваш след неколкократно обещание винаги до огъня да има пълна кофа с вода.

Дърва за лагерния огън се закупуват от чичо. Пет евро чувала. Всъщност цехоподобния склад е пълен с дърва за огрев и чичо с изненадваща за възрастта и външния му вид пъргавост разкарва из къмпинга с ръчна количка чувалите с дърва за западняците искащи да събудят крьоманонските си спомени. Както се казва „Гутен морген и все пари искат”. Намерили ниша хората за допълнителен доход.

Но – Евалла!

Вечер, покрай живия огън, с чаша в ръка, разръчкваш припукващите дръвца и ромоленето на реката на метър от теб, те носи някъде далеч, далеч… безценно. За всичко останало си има Мастъркард… 🙂

До вечерта къмпингът се понапълни. Докато сме били да се „отчетем” на местния Карфур и да мааме сладолед на центъра на Ойпен, от едната ни страна двама младежи бяха вдигнали палатка, опънали хамак и приготвили казана с дръвцата. Хм. Две момчета сами на палатка. Хм. Докато се стъмни по непринуден балкански начин разузнах, че са холандци. Те вероятно също са ни поразгледали. Хахахаха, сигурно са били потресени като са видели

как вадя от реката бутилка вързана на канапче.

Най-добрата температура. Фризери, хладилници, витрини за вино – нищо не охлажда така качествено, както пролетна планинска рекица.

Но вечерта съседите върнаха потреса, като се награбиха страстно на хамака. 🙂

Явно за да вдигнат градуса на любовта си, хвърляха доста дръвца в огъня и той ги осветяваше доста яко. Тук да направя едно отклонение – забелязъл съм, че западняците са големи прахосници. Примерно, гледаш някакво кулинарно предаване и за рецептата трябват 6 жълтъка… прас! белтъците, ненужни за рецептата отиват в мивката… Както казвам на мефрау – западния човек не знае какво е нямане. Ми те нямат и дума „нямам”. Казват „имам николко”.

Та логично, както и бях предвидил, дръвцата на гейдружинката приключиха малко преди 22 часа и единият с фенерче се изстреля към рецепцията. Може би чичото е бил потънал вече в пухкавия юрган на розови свастички, но бизнесът си е бизнес – скоро количката с дръвца се появи и огънят на съседите запращя отново в ритъма на творчеството на сър Елтън Джон.

А забравих! Малко след като се беше стъмнило чичото мина покрай всеки лагерен огън да пожелае приятна вечер в неговия къмпинг, да нагледа дали всеки е напълнил кофата с вода до огъня и да събере поръчките за кроасани и пресни „еко”–яйца за сутринта. Както се казваше в един виц – „дреболия, но приятно” 😉

Сутринта – дъхави кроасани, яйца и кафе.

Съседите спят още. Слънцето грее едно такова майско. Въздухът –още по-майски. Пътеводителят за пешеходни маршрути, отворен на страницата с едно небрежно 18 километрово преходче. В раницата сандвичи. В мускулите /все още/ нулева концентрация на млечна киселина. Идилия.

От тук започна нашето преходче... – Мембах, Белгия

От тук започна нашето преходче...

... тук живее някой хобит сигурно... – Мембах, Белгия

... тук живее някой хобит сигурно...

... вече няма къщи...– Мембах, Белгия

... вече няма къщи...

... но пък има поточета – Мембах, Белгия

... но пък има поточета.

Прекрасна маркировка. Рекички. Гора. Мостчета. Хранилки и солища за дивеча. Сърнички. Две жокейки на прекрасни коне. …Опаааа… млечната киселина започва да се появява… Сандвичите от раниците пък изчезнаха…

Какво може и какво не може да се прави в гората на херцога – Мембах, Белгия

Какво може и какво не може да се прави в гората на херцога

Усещате ли майския въздух, а? – Мембах, Белгия

Усещате ли майския въздух, а?

Ето тук покрай Ойпенския язовир една раница сандвичи изпълниха дълга си :) – Мембах, Белгия

Ето тук покрай Ойпенския язовир една раница сандвичи изпълниха дълга си :)

Ако осъзнавах колко ОЩЕ има до колата, щях да се пробвам на /коно/стоп :) – Мембах, Белгия

Ако осъзнавах колко ОЩЕ има до колата, щях да се пробвам на /коно/стоп :)

…Ооооооо…. паркинга зад църквата в Йопен… Оооо… там е колата… Оооо… къмпинга…. Ооооо…. тръпнещите нозе доволно пляскащи в реката до палатката… Оооо… канапчето…. Ооооо ще се живее пак!

На следващия ден се разхождахме из горите около самия къмпинг.

Реката, малко след като излезе от къмпинга. – Мембах, Белгия

Реката, малко след като излезе от къмпинга.

В търсене на лагера на хитлерюгенд :) – Мембах, Белгия

В търсене на лагера на хитлерюгенд :)

Лагера на хитлерюгенд така и не намерихме, но пак видяхме сърнички и ездачки.

И къщички на средния мембахчанин.

За голям двор си трябва и голяма косачка :) – Мембах, Белгия

За голям двор си трябва и голяма косачка :)

Тези явно са сиромаси – нямат пари за ограда ;) – Мембах, Белгия

Тези явно са сиромаси – нямат пари за ограда ;)

Самата къща изглежда някак си пролетно – Мембах, Белгия

Самата къща изглежда някак си пролетно.

Доста дръвца са приготвили – Мембах, Белгия

Доста дръвца са приготвили

Чичо ни препоръча да видим и някаква

къща в Йопен,

която имала някаква супер престижна награда за архитектура и даже ни я показа в някакво списание. Верно, че е доста изчанчена.

Къщата–лауреат – Мембах, Белгия

Къщата – лауреат

В неделя събрахме багажите. Къмпингът започна да се изпразва.

Докато чакахме на рецепцията чичо да сметне общата сметка с яйцата, кроасаните и дървата, се появи и

лелята. Сигурно чичо си я е избирал навремето от някой хитлерюгенд лагер

Руса, очевидно по немски красива на младини…

С нас пред рецепцията чакаха и семейство … араби някакви бяха, но явно живеещи в Холандия. Детенцето им, не особено послушно момченце, видя, че чичо продава сладоледи и ревна, че иска сладолед. Майка му му купи за да я остави на мира и малкият след като гордо успя сам да си разкъса опаковката на сладоледа, с отработен жест я хвърли на земята. Пред вратата на рецепцията. На един метър от кошчето. Майка му като забеляза, че в лелята се надига бурна вълна на възмущение, засрамено и припряно понечи да вземе опаковката и да я хвърли в кошчето. Лелята обаче не й даде. Спря я. И накара малкия да се наведе, да я вземе и да я хвърли където трябва.

Това май ще е добър финал. Да с тази случка ще приключа. А за баража на Джилепе и за замъка, които посетихме на връщане – друг път.

Баражът – Мембах, Белгия

Баражът

Замъкът – Мембах, Белгия

Замъкът

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

*Ангела (Меркел) – канцлерката на Германия – бел.Ст.

**ГСМ – не е GSM, ами съкращение от „Гориво-смазочни материали“ или с една дума: „бензиностанция“ 🙂 – бел.Ст.