Категория: Полша

Картичка – Варшава, Полша 1

Варшава (Полша – 3 част)

Завършваме разказа на Деси за Полша – започнахме с Вроцлав, продължихме с Познан, Катовице и Краков, а днешният финал ще ни отведе във Варшава. Приятно четене: Варшава част трета на Полша Варшава Столицата ми се стори свежа,...

6

Познан, Катовице и Краков (Полша – 2 част)

С Деси продължаваме из Полша – започнахме с Вроцлав, днес продължавеме с Познан, Катовице и Краков. Приятно четене: Познан, Катовице и Краков част втора из Полша Познан Сега предлагам да се отбием набързо в Познан – на север...

Мост – Вроцлав, Полша 4

За джуджетата на Вроцлав (Полша – 1 част)

Днес Деси ще ни води до Полша – като за начало ще разгледаме Вроцлав. Приятно четене: За джуджетата на Вроцлав и някои други градски обитатели в Полша част първа Вроцлав Магистрали и винетки След...

2

До Финландия на Голф (7): През Полша – Варшава и Краков

Продължаваме връщането от Финландия с Голфа на Иван. Започнахме с Румъния и Лвов в Украйна, продължихме през Белорусия, минахме през Москва, Новгород, Санкт Петербург и Виборг, последния път достигаме крайната си цел – Хелзинки...

Полша на мотор 3

През Литва към Люблин в Полша (част 12 от „Из Русия с мотор“)

Започваме края на пътуването с мотор към Русия. Започнахме с подготовката и визите, първия ден пропътувахме от София до Унгария, през втория – от Унгария стигнахме до Бяла Подляска в Полша, третият ден –...

Словакия на мотор 9

От Дебрецен, през Словакия до Полша (част втора на „Из Русия с мотор“)

Продължаваме пътуването с мотор към Русия. Започнахме с подготовката и визите, първия ден пропътувахме от София до Унгария, днес от Унгария ще стигнем до Бяла Подляска в Полша. Приятно четене: От Дебрецен, през Словакия...

18

По „Via Baltica“ до Прибалтика (Полша, Литва, Латвия и Естония)

Заради липсата на пътепис вчера, днес ще компенсираме с едно голямо пътешествие през Полша и балтийските държави Литва, Латвия и Естония. Наш водач ще бъде Любо, а в края на пътеписа ще се препитваме коя столица на коя държава е 🙂 (нали знаете, че не знаете още столиците на трите държави? 😉

Приятно четене:

 

 

По „Via Baltica“ до Прибалтика!

Литва, Латвия, Естония и изкачване на най-високия връх на Полша (Риси) в Полските Татри.

 

След известно планиране и доста промени в една чудесна августовска вечер в петък след работа в пълен комплект от 4-ма души се отправихме по

маршрута София -Полските Татри – Литва(Тракай и Вилнюс) – Латвия(Рига) – Естония(Талин) – Остров Хиумаа(Естония) – Куршская коса(Литва) – Жешов(Полша) – София.

Така стана, че връщането през Санкт Петербург и Москва отпадна и това остана окончателния маршрут. Настроението беше приповдигнато до момента, в който

стигнахме до Калотина

Беше активният гастербайтерски сезон, всички те се бяха юрнали по родните си места и сега се прибираха като някои автомобили приличаха на същински „Ноев ковчег“. Сякаш идваше края на света и всички се запасяваха, за да изкарат поне година от припаси. Интересно е да видиш коли за по 30-40 хил. евро натъпкани до козирката с касетки домати, картофи, черги и т.н. Бедните амортисьори – направо стенеха под непосилното тегло. Един приятел ми беше казал, че е видял Мерцедес комби с наковани отзад рафтове от шперплат. И така подготвихме се за бая чакане, но в крайна сметка минахме за близо 2 часа.

По сръбската магистрала трафика беше като на Цариградско шосе в час пик

Някъде по малките часове стигнахме

сръбско-унгарската граница, където адът беше пълен

Не знам точно колко километра беше задръстването, но бяха много. В продължение на час нищо не помръдна. Имаше граничари, които казваха „Ще пускаме, ще пускаме“, но това така и не се случваше.

Беше време за кардинални мерки. Тук един ден не ни мърдаше.

Погледнах малко настрани до близката бензиностанция ОМВ, където имаше метална врата и мазен сърбин до нея. Отидох да разуча, а мазника веднага изскочи с оферта „Десетка, бра-ат и минаваш“. Погледнах картата и решението беше взето на мига. Омитаме се. Дадохме десетте евро на доволния сърбин и започна едно лашкане през околните ливади, но за щастие не трая дълго. Ливадния път излизаше на друг селски, който пък връщаше обратно към Суботица, а оттам към другото КПП за Унгария. Там имаше също коли, но много по-малко. Минахме и се отправихме обратно към магистралата.

Отклонението беше близо 90-100 км, но това е нищо в сравнение с КПП Хоргош, където времето беше спряло.Съмваше се. Унгария я минахме на екс.

В Словакия

ме спряха за превишена скорост. Нарушението беше „голямо“ – при ограничение 50 км/ч, аз бях с 64 км/ч. Случи се един мазен полицай, който искаше 50 евро за това. Ааа, няма да стане тая работа. Реших, че ще се разправям. Почнах с това, че не е възможно да иска пари на ръка, продължих, че ще се обадя в посолството да ми обяснят процедурата за глобите и накрая се договорихме за 20 евро и кой откъде’ е. Даде ми и нещо като документ, който беше смешен. Приличаше на билет за градски транспорт с печат. Е, здраве да е, това е част от пътуването. По-късно в Словакия

спряхме в полите на Татрите

за обяд. Гледката беше много хубава, а времето слънчево и приветливо.

 

Татри, Словакия

Татри, Словакия

Татри, Словакия

 

Полската граница не беше далеч,

а изходния пункт за вр. Риси, най-високия в Полша и в полските Татри, беше само на няколко километра от границата. Паркинга там беше платен и приличаше повече на паркинг пред голям мол, отколкото на стартово място за планински преход. Имаше даже човек, който насочва и подрежда колите.

Приготвяйки багажа за нагоре, Деян с ужас открива, че една от консервите с риба се е спукала и леко е пооляла в багажа му. Това 100% е станало докато сме тъпкали багажа, за да се сместим. Е, за щастие пораженията по дрехите му не бяха големи, но пък миризмата на риба трудно се изгонва.

Татрите

са невероятно популярна планина. Първите метри нагоре по пътя бяха сякаш сме на митинг. Хиляди хора слизаха и се качваха, а имаше и непрестанен трафик от каруци, които изкарваха по-мързеливите любители на планината нагоре срещу съответната сума. Цялото място беше доста комерсиализирано. Имаше и входна такса за влизане в национален парк, но тя беше символична. Спането на палатка беше забранено с изключение на един къмпинг, в който ние възнамерявахме да нощуваме и на другата сутрин да се качим до върха. Е, да, ама не. Оказа се, че няма и помен от този къмпинг.

Посъветваха ни да се върнем в Закопане, където да спим. Всички се спогледахме, което значеше – „Няма да стане тая работа“.

Продължихме нагоре

В най-популярната хижа „Морско око“ беше гъчканица като на рок концерт, а пред регистратурата имаше дълга опашка. И това веднага отпадна като вариант.

На самото езеро беше като на Несебър през летния сезон. Пекат се разни „тюлени“, други са разпънали трапези. Честно не бях виждал такова чудо по планините из Европа. Толкова много хора – любители на планината. Вярно че поляците са много, а планини си нямат достатъчно, но все пак беше странно.

Седнахме да изпием по едно „Шуменско“ на брега на едноименното езеро „Морско око“ и да обсъдим ситуацията. Решението дойде бързо. Влизаме в гъсталака далеч от навалицата и спим само на спални чували в гората.

Мони намери чудно местенце насред плантация от боровинки. Не бях виждал толкова боровинки на едно място. Спахме буквално сред тях, а спейки те сами се завираха в устата и ушите ти. Мекия мъх добавяше допълнителен комфорт и се получи изключително приятна и удобна нощ. На сутринта даже нямаше никаква влага. Прекрасна нощ, а се очертаваше и прекрасен ден. Времето беше ясно и благодарение на утринното слънце, околните върхове се отразяваха в спокойните води на езерото с идеален контраст.

 

 

Татри, Полша

 

Тръгнахме много рано нагоре и имаше малко хора. След около 45 минути ходене се стига до второто

езеро в района – Czarny staw pod Rysamy

Езерото е много бистро и бая дълбоко. От едната му страна има вечен сняг, а другата окъпана от слънчевите лъчи се радва на боровинкови плантации.

 

Татри, Полша

 

Татри, Полша

От тук започва най-стръмния участък, но и най-интересния. На места има фиксирани вериги в скалите за по-голяма сигурност при катерене и слизане. За малко време се добива голяма височина, заради стръмността на терена. Неусетно

стигаме до върха,

където вече има около 10-15 човека, а мястото е силно ограничено. Някои от присъстващите са се качили от словашка страна.

Татри, Полша

 

Татри, Полша

 

Пътеките от двете страни на върха се виждат като на длан. Разкрива се чудна гледка към езерата, а и към целите Високи Татри. Правим си няколко снимки, благодарим на планината за хубавото време и за благосклонността й да ни позволи да се качим и поемаме надолу. Добре че се качихме по-рано, защото отдолу прииждат стотици туристи с една цел – върхът. Налага се да се изчакваме по въжетата, но няма как.

Слязохме успешно до „Морско око“, където е все същата глъчка и лудница. Оттам към паркинга и на север в посока Краков като идеята беше да минем възможно най-много километри преди да се стъмни и да спим на палатки някъде из храсталаците. Е, то като идея добре, ама

пътищата в Полша са бая бавни

Постоянно се минава през села, трафика е много интензивен и тесните пътища едва побират колите, а особено в нашия случай – неделя привечер. И така едва стигнахме до

Краков

преди да се стъмни и някъде в покрайнините си намерихме доста прилично местенце за нощувка, но със свирепи пазители – цяла орда комари, които явно са били на диета откакто са се появили на този свят. Само дето не започнаха да разкомплектоват колата и палатката, за да се доберат до нас. Е, няма как не може всичко да е екстра.

На следващата сутрин по ранни зори се изнесохме с идеята днес да влезем в Литва и да стигнем до Вилнюс.

Полша е хубава държава

Винаги съм имал афинитет към държавата, нравите и хората там, но пътната им мрежа е абсурдна, бавна и досадна. Селата и малките градчета се нижат едно след друго като междуградското шофиране е истинска рядкост (или поне по маршрута, откъдето минахме). Задръстванията са чести и не само в градовете. Има ги и по възлови кръстовища извън тях. В покрайнините на Варшава текат грандиозни реконструкции и скоро трафика ще бъде облекчен. Хубав е и участъка от Варшава към Бялисток, а оттам на север тръгва така наречения път

Via Baltica към Талин

Там населените места бяха по-малко, а трасето минаваше през чудесни гори от двете страни на пътя. Всичко беше зелено и свежо. И така докато наближихме границата с

Литва,

където нещата пак бяха позатлачени. Граничен контрол между двете държави няма и се минава за една минута. Веднага след влизането в Литва се долавя разлика. Усеща се, че си в друга държава.

 

Литва

Движението почти изчезва, селцата намаляват и всичко наоколо създава усещане за спокойствие. Много приятни първи впечатления. Отправихме се в посока

Тракай

 

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Малко градче с хубав замък, кацнал на брега на езеро. Мястото се намира на броени километри от столицата Вилнюс. Заварихме чудна картинка. Замъка и езерото обагрени от лъчите на гаснещото слънце, а наоколо пълно спокойствие. Няма тълпи от туристи, няма бутаница и постоянно щракащи фотоапарати.

 

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Прекарахме около час на това място и тръгнахме към

Вилнюс,

където пристигнахме по тъмно. Намерихме си приличен хостел и се настанихме. Следващия ден ще бъде посветен на Вилнюс.
Ето го и следващия ден. Леко намръщен, но поне не валеше. Тръгнахме на опознавателна обиколка.

 

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Градът е приветлив и чист. Разходихме се по основните забележителности, качихме се на хълма с останки от крепост, който предлага хубава гледка отвисоко и се намира в централната част.

Вилнюс, Литва

Опитахме някакъв странен вид малини от местния пазар, които на вид бая го докарваха, а на вкус нещо хич ги нямаше, но пък боровинките, които продаваха бяха уникални и на доста ниска цена. Следобяд тръгнахме към

Латвия и столицата Рига

Имаше нещо в Латвия, което не ми се връзваше, а именно колко им беше скъпа валутата. Беше по-скъпа от британския паунд дори. Като цяло сякаш всичко беше по-скъпо тук. Паркинг за 1 час на улицата беше около 3 лева и то не в най-централната част. Настанихме се в хостел и решихме да разгледаме през останалата част от деня.

 

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

 

Стария център е малък и спокойно се обхожда. Рига е хубав град, но мен нещо не ме грабна. Има красиви катедрали и огромна река – Даугава, която пресича града. Вечерта се запознахме с италианеца Марко, който обикаля сам по тези места. Заговорихме се за минали и предстоящи пътувания. Седнахме в един ирландски пъб за по бира и така приключи този ден. С Марко се разбрахме да се видим пак в Талин. На сутринта тръгнахме отново на север към

естонската граница,

която не беше далеч.

 

Естония

 

Естония

Естония

е по-различна от другите две прибалтийски държави. И езиково и икономически, тя е по-близка до Финландия. Там ни спряха полицаи за проверка, но нямаше проблеми. Хората бяха съвсем културни и говореха английски. Тук не се срещаха много чужденци по пътищата с изключение на руски коли, които бяха на всеки километър. Явно се чувстват като у дома си.

В Талин

паркирането се оказа малко по-сложно. След известно въртене стана ясно, че в центъра няма как да се спре. Намерихме платен паркинг за около 10 евро на нощ непосредствено до центъра и без колебание паркирахме там. Стария Талин е място с неповторима атмосфера. Вече се смрачаваше и излязохме на нощна обиколка.

 

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

 

Обадих се на италианеца Марко и той дойде с нас. Зарадва се човека, че ще си има компания. Не му беше много готино да е сам.

Нощен Талин е не по-лош от дневния му вариант. Осветените сгради и уличните лампи правят града някак уютен. Има красива руска църква, която осветена е дори по-красива, отколкото през деня. На едно хълмче в центъра седнахме да изпием по една бира и да се порадваме на нощния пейзаж. Марко ни разказа за живота си и за плановете да прекара една година в Египет. Бая беше пообиколи за възрастта си, а и имаше амбиция за още много. Интересни са срещите с пътешественици, които са непознати, но в същото време и някак близки. Хора от една и съща порода с еднакви интереси. Тези срещи винаги са вълнуващи и нещо ти остава след това.

На сутринта беше същинското разглеждане на Талин.

Талин, Естония

 

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

Освен обичайните точки в стария център се качихме на близкия хълм, откъдето са виждаше града като на длан с всичките червени покривчета. За момент ми напомни на Прага, въпреки че са доста различни. От това място се виждаше и пристанището, откъдето тръгват фериботите за Финландия, която отстои само на около 2:30 часа с ферибота. Погледнах на север, замислих се за момент и си казах „Хайде другия път“. Нямаше време за Финландия макар и толкова близо.

Hiiumaa, Естония

В ранния следобед си взехме довиждане с Марко и се отправихме към град Хаапсалу, откъдето тръгват фериботите за

остров Хиумаа –

следващата цел. Острова е много слабо населен и добре запазен с пренебрежимо малко количество туристи. В градчето Хаапсалу има стара гара тип музей с интересни локомотиви от изминалия век. Заслужава си да й се обърне внимание.

 

 

Хаапсалу, Естония

 

остров Хиумаа, Естония

Пътуването по вода с ферибота траеше около 1:40 часа и неусетно вече бяхме на острова. А там – един малък рай.

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

Празни пътища, гъсти борови гори, девствени плажове, вятърни мелници от отминали времена, стари морски фарове и невероятни места за къмпингуване, но нека да карам едно по едно. Като за начало се насочихме към най-северната точка на острова, където се издигаше най-високия фар, а и най запазения.

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

 

Качихме се до върха на фара срещу 2 евро и се разкри гледка на 360 градуса. Чудна гледка. От едната страна безбрежното море, а от другата гъстите зелени гори на острова.

В целия прибалтийски регион ми хареса нещо, което другаде не бях виждал. Гъстите борови гори като в родните ни Родопи буквално плакнеха стебла в морето. Гората се спускаше на самия плаж и то в продължение на десетки, а дори и стотици километри. Много красив контраст.

На слизане от фара се заговорихме със съдържателя му. Готин човек, който искрено се заинтересува откъде сме и, че сме били толкова път, за да дойдем до „неговия“ фар. Сети се, че е чувал за българското розово масло. Всъщност България не беше съвсем непозната по тези земи. В Литва видяхме вносно сирене от България, но на бая дебела цена.

И така след фара тръгнахме по крайбрежния път на запад и така до най-западната точка на острова. Там вятъра беше ураганен, но пък истински рай за Кайт сърфистите, които бяха много. Водата беше катранено черна и гъста. Вероятно причината беше високата популация на водораслите или може би цъфтежа им. Мястото беше доста магнетично, имаше и малък червен морски фар, но заради вятъра не се застояхме.

 

 

остров Хиумаа, Естония

Вече се свечеряваше и се отправихме на югоизток в търсене на място за къмпингуване. Мисля, че вече споменах, че този остров е рай за къмпингуване и нямаше как да не попаднем на райско място, а именно

залива Kaleste

 

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

Имаше оформени места за палатки, а наши комшии бяха само едно семейство с малки деца и двама рибари.

Без да губим време опънахме палатката, а после и трапезата, която днес беше добре обогатена с няколко вида пушена риба благодарение на Краси, който я избра. Домашната ракия също беше налице и вечерта се оформи незабравима. Особено ярък е спомена за рибарите на фона на залязващото слънце. Сякаш времето беше спряло далеч от всякакви проблеми и нерви, далеч от целия забързан свят… Но като всички хубави моменти и този не можеше да трае вечно. Ярката луна изгря над близките борове, а светлината хвърляна от нея се отразяваше в спокойните води на залива под формата на светла пътека. Поседяхме, поговорихме си порадвахме се на момента и се напъхахме в палатката доволни от пълноценния и запомнящ се ден.

Другото утро ни посрещна все така приветливо и слънчево. На никой не му се ставаше след комфортната нощ. Това беше едно от местата, от които изобщо не ми се тръгваше, но след лежерна закуска на брега тръгнахме да дообиколим острова. Не оставаше още много, но пък хубавите гледки не спираха да се показват зад всеки завой.

 

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

Интересни местни постройки, дървени скулптури край пътя и вятърни мелници. Отидохме и до един южен нос, който беше толкова тънък, че буквално се вървеше по една пътечка, а от двете й страни се плискаха вълните на морето и така до момента, когато пътеката стана две педи широка и двете части на морето просто се сляха. Интересно местенце.

остров Хиумаа, Естония

От там хукнахме към ферибота,

за да хванем по-ранния и да си спестим 1:30 часа чакане. Е, хванахме го де макар и в последните минути преди да вдигне котва. Цялата обиколка на острова беше около 200 и няколко километра. Когато акостирахме на континенталната част, помахахме на Естония за довиждане и се отправихме на юг в посока границата с

Латвия

Не след дълго я пресякохме и се отправихме към

Рига,

на чието околовръстно покиснахме в задръстване известно време. Рига е най-населената от трите балтийски столици.

След нея започнаха да се редуват пътища в ремонт, дупки, стеснения и други такива забавящи фактори. Малко ми дотегнаха тези фактори и когато пресякохме границата с

Литва,

със задоволство изпратихме Латвия. Скоро след това започна да се смрачава и беше време да се мисли за нощувката. Кривнахме встрани през ливадите, но фермите бяха навсякъде и до мръкване не намерихме място.

Тъкмо ни се стори, че сме го намерили, но задавения и неспирен лай на кучетата от съседната ферма ни напомниха, че само ни се е сторило. Вече беше пълен мрак, а мястото за нощувка все още беше на дневен ред. И ето, че ненадейно до прашния път на светлината на фаровете се мерна хубава ливада заградена от гора, а две ябълкови дървета седяха като часовои до ливадата откъм пътя. Това е нашето място! Беше време за вечеря, бира и разпъване на палатка.

Утрото беше свежо и влажно, а тънък слой мъгла се стелеше по полетата наоколо. Отправихме се на запад в посока град Клайпеда, откъдето се хваща ферибота за т.н.

„Kuronian spit“ или „Куршская коса“

в руски превод. Мястото е природен феномен и национален парк като се простира на територията на Литва и Калининградска руска област.

Литва и Калининград

 

Естествено ние щяхме да разгледаме само литовската част. Качихме се на ферибота. Цената беше доста ниска. Вярно че и самото пътуване траеше около 10 минути. Като слязохме тръгнахме на юг по продължение на „Косата“, стигайки до руската граница и оттам вече тръгнахме на обратно като спирахме да разглеждаме интересните места.

Най-впечатляващите места

според мен са две.

  • Първото са пясъчните дюни. Това е голяма площ от фин пясък, който е навят на купчини. Нещо като в пустиня, ама не съвсем, защото имаше и тревичка тук-там. Но пък мястото е наистина красиво и различно.

 

Дюни – Куршска коса, Литва

Дюни – Куршска коса, Литва

Дюни – Куршска коса, Литва

 

Дюни – Куршска коса, Литва

Като се изкачи човек до най-високата им част се разкрива хубава гледка към морето и към природните гледки наоколо.

  • Второто хубаво нещо беше малко градче, което за жалост не мога да се сетя как се казваше. Намира се на самия главен път, който пресича косата от север на юг. Градчето е пълно с къщички в местен архитектурен стил, който много напомня и на скандинавския.

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

 

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

 

Имаше и фолколорен фестивал, който допълваше атмосферата. След това се изкъпахме в Балтийско море, което не беше крайно студено и се отправихме към ферибота.

 

Гора, Литва

Гора, Литва

Гора, Литва

От там трябваше да заобиколим цялата Калининградска област, за да стигнем до полска граница, но влизането в Полша остана за другия ден. По тъмно намерихме място за бивакуване и разпънахме последния лагер в Литва.

Гора, Литва

Гора, Литва

Сутринта, пресичайки

полската граница

помахахме на Прибалтика за довиждане и си пожелахме пак да се видим някой ден. Определено на всички много ни хареса това, което видяхме. Отправихме се към Бялисток, откъдето решихме да минем по друг път за Словакия, а именно през

град Жешов (Rzeszow)

Бях чувал хубави неща и решихме да разгледаме града и това решение се оказа добър избор.

Жешов (Rzeszow), Полша

Жешов (Rzeszow), Полша

Жешов (Rzeszow), Полша

Жешов (Rzeszow), Полша

 

Градчето беше тихо и спокойно, но центъра кипеше от живот. Имаше хубав централен площад, парк, в който тичаха и играеха деца, замък и булевард, който ми беше адаш. Прекарахме следобеда в града и потеглихме малко преди залез, за да си намерим място за палатката. Извадихме късмет, защото съвсем скоро местенцето само се показа. Беше на един хълм и се разкриваше гледка към долината, където минаваше главния път за Словакия. Знаех, че това е последната вечер от това пътуване, а някак хич не ми се връщаше. За това време по тези диви и далечни места се бях откъснал доста от монотонния градски живот, ама няма как.
На другата сутрин рано-рано

потеглихме към България

Границата със Словакия беше на броени километри. Времето беше кофти и валеше. Нашия път минаваше през градовете Прешов и Кошице. Имаше бая цигани по тези места.

В Унгария пак валеше. Имаше огромно задръстване на околовръстното на Будапеща, но за щастие продължаваше в посока южната им дъга и оттам към границата с Австрия.

Ние минахме бързо и се отклонихме на юг към Сърбия. Този път нямаше много коли на границата. Минахме неусетно. После и Сърбия се изниза и по тъмно стигнахме до България.

Това беше. И това пътуване отмина и остави приятни спомени, който да сгряват душата през монотонните и сиви дни в града.
Тотал километри – 5953 км, от които по магистрала са някъде около 1400 км.

 

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Европа-общо – на картата:
 
За подробности кликнете на ЗАГЛАВИЕТО горе

Кметствотона Вроцлав, Полша 1

Една академична стипендия в Потсдам (4): Разходка до Вроцлав в Полша

Днес ще завършима разказа на Николай за живота му като стипендиант в Германия. Запознахме се с Берлин и Потсдам, а последния път ходихме и до Хамбург. Финалът ще бъде в град Вроцлав в съседна...

5

Германия и Полша – за 11 дни и 5147 км

Днес, мили деца, ще направим една голяяяяма обиколка от Бавария, през цяла Германия и Полша с кола, Наш водач ще бъде Любо и … помнете от мен: ако искате доволни девойки, не ги водете нито в концлагер, нито им показвайте кораби. Но, ако искате да видите света – не се съобразявайте 🙂

Приятно четене:

По пътя: Германия и Полша

за 11 дни и 5147 км

След дълго чакане най-после дойдоха и тазгодишните великденски празници, които в комбинация с малко отпуска дават чудесна възмойност за някое по-далечно пътуване, а в нашия случай това беше обиколка из Германия и Полша за 11 дни. Последните 14 дена преди пътуването буквално ги броих един по един. Толкова бях „мухлясал“ в София. Само дето не си ги задрасквах в календарче, както правеха войниците в казармата. И така в ранната утрин (около 4:00 ч) на 13.04 4-ма човека и верния автомобил поехме в

посока Мюнхен.

Това беше крайната точка за деня. Още на сръбската граница вкиснат та чак прокиснал митничар се опита да помрачи доброто настроение. Най-нагло се заяждаше. Говореше като неадекватен и или си беше сръбнал рано-рано, или беше абстилентен и неистово му се щеще да си сръбне. Искаше всичкия багаж навън, а подреждането му отне около 30 мин, за да се събере и кърфица нямаше къде да падне. Накрая като видя колко много чанти са го домързя да си извади ръцете от джобовете и каза: „Хаиде“ махайки с ръка. Абе пълен идиот. Нищо не провери, ама само да се заяжда. Прехода през Сърбия беше обичайния транзит, а на границата с Унгария беше същински ужас. Не бях висял толкова в задръстване на граница никога. Близо 3 часа ни отне да минем и времето бая напредна, а до Мюнхен имаше още много. Добре, че предстояха само магистрали до там.

Унгария мина бързо и дойде ред на Австрия.

В последните 2 страни правят впечатление многото вятърни генератори, които са пръснати около пътя. Вече привечер подминаваме Залцбург, който за жалост отпадна от програмата поради липса на време, но нищо за другия път. От Залцбург до Мюнхен не е много и вече се вижда края на днешния транзит. В 22:00 ч паркирах в подземния паркинг на хотела след 1447 км. Интересно, но точно в толкова бях отбелязал, че ще пристигнем. На рецепцията ни посрещна българска реч. Момче от Варна, което работи тук. Е, не е учудващо. Все пак бая сънародници работят тук.

Ден 2

Денят беше изцяло посветен на

Мюнхен и неговите забележителности

Мюнхен, кметството

Времето беше мрачно и от време на време пръскаше, но какво да се прави. Първо отидохме до централния площад с кметството, откъдето общо взето всички тръгват. После

Английската градина,

която по време на нашия престой си беше просто един чист и приятен парк с лебеди и тучни ливадки (нямаше някакви цветни градини). Това е чудесно място за спортуване в големия град и хората активно тичаха.

След парка беше ред на

Deutsches Museum.

За мен това веше най-хубавия музей, който съм виждал някога. За тук трябва минимум половин ден, но за жалост ние имахме само 2 часа, защото затвориха. Музеят е като един малък град, разделен на отделни секции, които от своя страна са обвързани с различни сфери на науката. Има експозиции от отминали епохи до модерни двигатели, самолети и космически сувалки. Даже имаше изложена и една лунна количка. Каквото и да кажа ще е само бледо описание на това,което може да се види там. Горещо го препоръчвам и цената е нормална 8 евро като за ученици и студенти има намаление. След музея отидохме до

статуята на „The walking man“,

която е символ на просперитета. Статуята няма пол или някакви отличителни черти. Просто висока, колкото сграда бяла фигура.

The walking man, Мюнхен

The walking man

Близо до нея има и някаква триумфална арка, която така и не разбрах каква е. Вечерта взехме по една немска бира и се върнахме в хотела. Странно ми беше, че не видях на нито едно място да продават вурстове и да се лее бира. Очаквах да видя това точно в Мюнхен, а и отчасти свързвам града с това. Вярно беше хладно, но също така беше вече средата на април и имаше не малко хора.

Ден 3

През този ден първо отидохме да видим

стадиона на Байерн Мюнхен – Алианц Арена

и после се отправихме в

посока Fuessen,

до който се намира прочутия баварски

замък Нойшванщайн

Времето хич не беше обещаващо. На паркинга пред замъка имаше няколко български коли. И други са се възползвали от няколкото почивни дни. Замъка действително е впечатляващ и отвътре и отвън. Само дето в по-хубаво време би изглеждал още по-добре. С тази мъгла беше някак прекалено сив, а от едната страна бяха наредили и едно скеле. Абе не беше за гледане от тази страна. Замислих се, че обвинявали краля, построил замъка за това, че е разорил държавата, построявайки това чудо на чудесата, но пък сега той пълно хазаната с милиони всяка година от туризъм. Има един мост на около 15 мин пеша, който е оснавната наблюдателница за хубава панорама към замъка и всички отиват да снимат, както направихме и ние. Казва се „Marienbruecke“. При добро желание може да се разгледа и другия замък в района, който е на съседния хълм. Името му беше нещо от рода на – Хохеншвангау. Той е по-малък от главния, но е симпатичен. Ако някой разполага с цял ден може би е по-добре да разгледа първо този и после големия замък. След замъците последва разходка из малкото спретнато

градче Фюсен

Приятно и спокойно място, което може да се опише само с една дума – идилия. Нощувката беше в един страхотен хостел – изключително чист и на много добра цена. Рецепциониста също беше голям фен. Не мога да не му направя реклама – House LA се казва. Все пак, ако някой отиде натам ще му е от полза.

Ден 4

Сутринта се събуждам и какво да видя – вали обилен сняг. Все още с премрежен поглед си мисля, че сънувам, но уви това е истината. Поглеждам през прозореца и виждам два пръста сняг върху колата. Това се казва изненада. Типично за Алпите. След бърза закуска и разриване на снега се отправяме в посока Хамбург със спирка в китното градче

Бамберг

До Хамбург през Бамберг са около 900 км, което за немските пътища си е направо нищо. Снегът спря чак на 50 км от Фюсен като премина в дъжд, който пък спря след още 200 км на север. Единственото, което знам за Бамберг е, че е бил столица на Романската империя и това е. (Авторът изглежда се заблуждава. Бамберг е временно седалище на баварското правителство, докато Мюнхен е бил превзет от т.н. Баварска съветска република след Първата световна война – бел.Ст.) Забележителното е в стария център. Стари традиционни къщурки, река със старинни мостове и може би символа на града – сградата на старото кметство, която се намира на един от мостовете над самата река.

Бамберг, Германия

Много е интересно. Само времето да беше малко по-топло и човек може да си прекара чудесно, разхождайки се по тесните улички и наслаждавайки се на приказната архитектура. На мен ми напомня за Брюж или Страсбург (старата част).

Бамберг, Германия

Бамберг, Германия

Извън пределите на старата част, Бамберг се оказа не много малко градче, както очаквахме. Прекарахме няколко часа в градчето и продължихме към Хамбург. Направи ми впечатление

стилът на каране на германците

Летят с 200 и кусор км/ч и то почти всички – от по-старите фиатчета до новите поршета. Който с колкото може с толкова кара, но… тук има едно голямо НО. Има ли знак, че на пътя се извършват ремонтни дейности макар и само едната лента да е затворена и да има още 2 или 3 свободни всички се нареждат в колона и си карат с 80 км/ч. Независимо дали има камион или автобус отпред, въпреки че има свободно място за изпреварване никой не го прави. Това ме озадачи. В продължение на километри си кретат най-кротко. Отстрани има информативни знаци колко остава до края на ремонта, за да знае немеца кога пак може да се изправи на педала за газта. И така въпреки липсата на ограничения на скоростта, културата е много на ниво. Освен това са отстъпчиви на пътя, за разлика от поляците, както ще стане дума по-нататък.

В

Хамбург

пристигнахме вечерта около 21:00 ч. Това е вторият по големина град в Германия след столицата, а трети е Мюнхен. Без да сме го планирали ги подкарахме в обратен ред по големина. Както пише в пътеводителя на National Geographic за Германия тук са концентрирани най-богатите германци.

Аз още с влизането в града имах чувството, че съм в друга държава. Може би в Холандия, заради многото канали, а имаше и нещо, което напомня за Скандинавия. При влизане в града се вижда пристанището и товарните докове. Всичко е толкова мащабно. Хиляди контейнери се товарят, разтоварват или чакат. За момент се усетих, че се захласнах и набързо се осъзнах, че трябва да си гледам пътя. Точно в този момент влязохме в много дълъг тунел, който минава под водата и като излезеш се озоваваш в съвсем друга част от града, където няма и помен от кораби. Хотела го намираме лесно благодарение на ГПС-а. Намира се близо до метро-станция. Има и голям магазин наблизо, а паркирането на улицата пред хотела е безплатно. Супер! Настанихме се и тръгнахме на разходка из нощен Хамбург, която не продължи дълго и се върнахме в хотела.

Ден 5

Хамбург ни очаква! Времето е обещаващо!

Най-после малко повече слънце! Хващаме железницата и за 10 мин сме в центъра. Обиколката започна от пристанището, където имаше струпване на най-различни по големина и вид кораби. Беше като музей на открито. Оттам през многобройните канали се добрахме до центъра.

Хамбург, ГерманияХамбург, Германия

Архитектурата е характерна и много различна от южна Германия. Всичко е с тухли, които създават усещане за автентичност, а многото канали напомнят за Венеция. Нашата групичка се състоеше от две момчета и две момичета. На мен и на Краси много ни хареса града, а момичетата Деси и Ирина не бяха особено очаровани.

Хамбург, Германия

Хамбург, Германия

След като пребродихме центъра решихме да се насочим към

квартал Санкт Паули със своята скандална улица на „Червените фенери“,

която е втората най-известна след тази в Амстердам. Още с влизанеро в квартала започнаха да се появяват еротични кафенета и видеотеки та дори има и музей на еротичното изкуство. Самата уличка е съвсем малка и е заградена от двете страни с метални огради, в които има пролуки,но е забранено да влизат други жени. Казаха ни, че ако някоя жена дръзне да влезе често се случвало да я полеят с вода. Та разходихме се само с Краси да видим за какво става въпрос.Като цяло имаше доста екземпляри, които направо се бяха обезобразили от операции и корекции. Вечерта се разходихме из едно студентско кварталче с идеята да ядем нещо от местната кухня, но цените някак си бяха в пъти над нашите и се отказахме. По 2 се понася, ама повече хайде няма нужда.

Ден 6

Сутринта натоварихме пак багажа и се отправихме в посока

Любек

Любек, Германия

Града е известен с производството на първокласен марципан. Рай за очите на девойките. (Очевдино, ако искате да впечатлите девойка, покажете ѝ шоколад, марципан или нещо на свещи, но не ѝ показвайте параходи или танкове. Те не ги разбират параходите и танковете 😉 – бел.Ст.)

За Любек мога да кажа само хубави неща, но няма какво да се впускам в излишни описания при положение, че Гугъл знае по-добре от мен. Но за всеки, който се чуди дали да дойде тук, отговора е твърдо ДА.

Любек, Германия

На 25 км на север от града се излиза на Балтийско море. Ние го направихме, отивайки до

градчето Ниендорф

То се оказа малко курортно градче, в което се готвеха за предстоящия сезон. Тук за първи път се насладихме на чудни немски вурстове на брега на Балтийско море. Беше много приятно. Никакви хора по плажа, а само няколко заека изскачаха от близките храсти удряха по един спринт и пак се криеха. Направи ми впечатление още в Мюнхен, че зайците в Германия са като нашите улични кучета. Само не знам къде се крият в големите градове и как оцеляват. Тук да са, ще са ги изяли до крак. В Ниендорф имаше малко заливче с рибарски лодки, а архитехтурата беше скандинавска. Датската граница беше на около 160 км по суша и на много по малко по вода. За момент ми се прииска да мръднем и натам, ама ще е едно препускане и няма голям смисъл. Ако имаше цял ден на разположение да, ама нямаше. В късния следобед след приятното прекарване в Ниендорф се отправихме към

Берлин,

който беше на 200 и няколко километра от тук. В Берлин пристигнахме малко преди да се стъмни и отседнахме при приятели. Без да губим време се отправихме на нощна разходка из града.

Бранденбургската врата, БерлинБерлин

Бранденбургската порта и Райхстага

позираха добре за нощни снимки и те станаха сполучливи. И така от мотане замалко да изпуснем последното метро. Пък и имаше ремонти, затворени участъци от железницата, но извадихме късмет и към 1:00 ч се прибрахме. В Берлин метрото е много интересно. С един билет можеш да смениш колкото си искаш влакчета, но само в едната посока. Тръгнеш ли на обратно ти трябва нов билет.

Ден 7

Сутринта тръгнахме с влака до

Потсдам

и известните градини и замъци. За наш късмет влака се развали и хубаво си почакахме докато го избутат до следващата гара и да преорганизират движението на друг коловоз. Всъщност самата преорганизация стана мигновено. Позабавихме се малко, но поне денят се очертаваше да е с чудесно време. Все още беше ранна пролет и градините не бяха в цялата си прелест, но въпреки това беше достатъчно хубаво, че да си заслужава. Като цяло мястото прилича на един огромен парк с градини и тук там някои старинни сгради, които аз лично не бих нарекъл замъци. Интересна беше китайската чайна, която беше опасана с ниска оградка и ако някой се осмелеше да се приближи и да я прескочи, веднага се включваше аларма. Добре са го измислили, защото ако всеки ходеше да пипа нямаше да е толкова лъскава. Другото интересно в Потсдам е стария център, който може да се преброди за 30 минути на връщане към гарата. Оттам с влака по обратния път се озовахме обратно в Берлин на централната гара, която беше наскоро модернизирана. Доста добре изглеждаше. И така след порция вкусни вурстове бяхме готови за

дневна разходка из Берлин

Като за начало поседнахме на ливадата пред

Райхстага,

както много други хора.

Райхстаг, Берлин

Много е приятно там. После по каналния ред отидохме и до

Бранденбургската врата,

за да я видим и по светло. Обичайните тълпи и лудница бяха налице. Оттам тръгнахме из парка, който започваше близо до ”портата” и стигнахме до зоологическата градина, която знам, че е много хубава, но нямаше време. Оттам обратно в центъра и близо до Берлинската катедрала се отдадохме на студена немска бира на пейка до един от каналите в града.

Берлинската катедрала (Berliner Dom)

Там това си е традиция и всичко живо пие бира като за световно. От най-засуканата мадама до най-запуснатия пияница. Всички буквално се наливат, съдейки по празните бутилки, които се търкалят наоколо и по това, което видях. След бирата се прибрахме. Берлин определено ми хареса. Видях и някакъв уют и спокойствие в града, които рядко съм усещал в други градове от ранга му. Повечето са на пръв поглед вечно забързани и дори може би враждебни, но това е въпрос на личен усет.

Ден 8

След прилично мотане и пазаруване на немски хранителни стоки и бира, потеглихме в посока Варшава. В интерес на истината попълнихме всички дупки от освободилото се пространство в багажника с немска бира за подарък и за лична консумация.

От Берлин до полската граница

е близо – около 100 км, а от там чисто нова магистрала води до

град Лодз,

който е на 80 км от столицата. Ние обаче кривнахме през едни села на път за град Волщин, за да изненадаме едни полски приятели с визитата си. Минаването през полските села си беше интересно. Приличат на българските, но нямаше никакви порутени къщи. В град Волщин освен срещата с приятели, разгледахме и жп гарата, която е една от най-старите в страната. Имаше много антични локомотиви и дори въртяща се платформа, на която да се качват локомотивите и да им се обръща посоката. Всичко беше много автентично, но времето бая напредна и беше време да продължаваме към Варшава, до която имаше още около 350 км, а часа беше вече към 20:00.

И така до град Лодз всичко е ОК, ама оттам като се почнаха едни села, едни светофари, хиляди камиони и много натоварен трафик, въпреки късния час. Направо е безумно между двата им най-големи града пътя да е такъв, но си има логично обяснение за това. Като попитах след време поляци защо е така, те казаха, че за да построят магистрала макар и за такова кратко разстояние трябва да обезщетят много хора и то с изключително големи суми. А друг е въпроса, че никой поляк не искал да си продава земята, защото от земеделие си живее доста добре. Как да ги упрекнеш хората? По късна доба – около 12:00 ч паркирах на улицата прад апартамента, който бяхме наели за вечерта. Лошото беше, че хазяина не беше тук и трябваше да го чакаме да ни даде ключа, и то стана никое време. Иначе апартамента беше супер луксозен за парите. Направо идеално място и напълно оборудван.

Ден 9

Ех, Варшава!

Откога исках да дойда тук и най-сетне се срещнахме. Първото ми впечатление е, че въпреки почивния ден задръстванията и натоварения трафик са налице и обяснение има. Полската столица е с широки булеварди, но регулацията на движението е много лоша. Светофарите са едва ли не на всеки 50 – 100 метра, което направо може да те подлуди. Не мога да разбера кой ги е мислил така. Веднага се вижда и разликата в културата на шофиране в сравнение с Германия. Тук си е разхайтена работа като у нас. Както и да е поне паркирането през уикенда в центъра е безплатно. Намерих си едно местенце, заврях се там и тръгнахме пеша да разгледаме града. Имахме среща с 2-ма полски другари при ‘Двореца на културата и науката’, които щяха да ни покажат потайнстите на града.

Варшава, Полша

И така поведоха ни поляците из града. Като за начало спряхме на площада пред въпросния „Дворец“, за да видим купата за Европейското първенство, която беше изложена и имаше дълга опашка от хора, чакащи да се снимат с нея. На мен ми беше достатъчно само да я видя, а и нямаше защо да губим време в чакане. Хубаво е да те водят местни хора. Не гледаш постоянно в картата, а можеш да се отпуснеш и да се наслаждаваш на града. Първо минахме покрай президентския дворец, после през централния площад, който по телевизията изглежда по-голям отколкото е в действителност.

Варшава, ПолшаВаршава, Полша

Града е много спретнат и приветлив, особено като се „гмурнеш“ в старата част. Тук е забранено да се пие бира на публични места и полицията строго следяла за това. Странно не съм го очаквал въобще от Полша. Дръпнахме една хубава разходка из стария град от край до край.

Варшава, Полша

Поляците Justina и Konrad ни поразказаха някои любопитни факти и решиха да ни запознаят и с местната кухня, което не беше никак лоша идея. Седнахме в един традиционнен ресторант точно на главния площад. Казваше се Zapieczek. Ядохме какво ли не до насита и накрая сметката излезе по около 14 евро на човек. В Германия това беше равносилно на една супа и 2 бири. Като това е в евтино заведение (сравнението е от Хамбург). След обилния обяд минахме през площада с паметника на Незнайния войн и се върнахме обратно при колата. Точно навреме, защото за 15 минути небето се стъмни и се подготви да се излее пороен дъжд, а иначе беше толкова ясно и слънчево. Казахме си „До скоро“ с Justina и Konrad, подарих им бутилка българско вино и тръгнахме в

посока Краков

Поройния дъжд се изля и междувременно започнаха да се точат обичайните села и ограничения 50-60 км/ч. И така тези 300 км ми се видяха като 500. Вечерта се настанихме в хотела, който беше на удобно място близо до центъра.

Ден 10

Краков

Аз лично бях с големи очаквания за града от разказите на хората, които за били вече там и може би затова не се впечатлих особено. Или може би вече беше налице културното пренасищане, което неизменно идва след многото посетени градове. Е, не мога да отрека, че града е наистина много хубав и има чар, но просто мен не ме впечатли много. Нашата обиколка започна от замъка Вавел, където река Висла прави остър завой. Мястото е подходящо за почивка и съзерцаване на околността.

Замъкът в Краков, Полша

За самия замък…..стар и автентичен отвън, а отвътре нямам представа. Пролетта беше дошла и имаше нацъфтели вишневи дръвчета, които придаваха допълнително очарование на мястото като цяло.

Замъкът в Краков, ПолшаЗамъкът в Краков, Полша

След замъка разбира се беше ред на разходка из стария град, който кипеше от народ като особено много хора имаше на централния площад.

Краков, Полша

Но

това, което на мен ми направи впечатление

се случи на едно по-малко площадче в центъра на няколко преки от главния. Беше неделя и за хората там това явно значеше, че е време за предаване на разни работи за рециклиране. Бяха паркирали 2 камиона. Единия за стъкло, а другия за всякакви излезли от употреба джаджи като стари клавиатури, телефони, монитори, касетофони и т. н. Но интересното беше как около 50 – 60 човека чакаха търпеливо на опашка, за да си предадат нещата. Това се казва култура и гражданско съзнание. Впечатлих се, ама се и ядосах малко, че у нас това го няма.

Освиенцим, Полша

След разходката из стария град решихме да отидем до град

Освиенцим, където се намира концлагера Аушвиц

От Краков до там са около 70 км и в късния следобед бяхме там. Те вече затваряха, но това се очакваше. Поогледахме отвън и видяхме, че последната група излиза, а вратата остана отворена. Е, не се знае кога пак ще можем да дойдем, така че с Краси се възползвахме и влязохме нелегално да видим поне двора. Разходихме се за 15 мин да не прекаляваме и излязохме.

Концлагер Аушвиц – Освиенцим, ПолшаКонцлагер Аушвиц – Освиенцим, Полша

Беше валяло, времето беше мрачно и това придаваше на мястото по-потискащ вид. На излизане момичетата ни гледаха неодобрително, но … хайде сега. Отидохме и до другия лагер само на 2 км от този – Аушвиц-Биркенау.

Концлагер Аушвиц – Освиенцим, ПолшаКонцлагер Аушвиц – Освиенцим, Полша

Същата работа – тонове бодлива тел навсякъде, високи огради и т.н. На връщане спестихме една част от магистралата и минахме през няколко села. То си беше благодарение на ГПС-а де, но минавайки през такива места се добиват повече впечатления, отколкото на магистралата. Вечерта в Краков оправихме багажа и налягахме.

На следващия ден беше деня за връщане

Ден 11

Сутринта тръгнахме в 6:30 ч за България, което е 7:30 българско време. Границата със Словакия е близо до Краков. Влизайки в Словакия започнаха едни села и ограничения, както в Полша. Красиво е, защото се минава през Татрите, но е много бавно. Имаше и полицейски засади, като полицайте бяха оборудвани с радари, приличащи на телескопи. Все едно ще наблюдават Луната. Само дето трябва да почерпят малко опит от нашите как да се крият в шубраците и да изскачат изневиделица в завой с широко разперени ръце и палка в ръка, хвърляйки се безумно пред колата, без да имат капчица инстинкт за самосъхранение.

И така, бавното придвижване продължи до Будапеща, откъдето започна магистралата. Скоро след това дойде и границата със Сърбия, а после и Белград. Сърбите вече са завършили напълно магистралата до унгарската граница, което беше приятна изненада още на идване. Лееха се проливни дъждове след влизането ни в Сърбия и в Белград беше станало наводнение, което беше причина за мащабно задръстване. Е, какво да се прави проврях се оттук-оттам, с малко нарушения и много чакане излязохме от града. Минавайки покрай Ниш вече се стъмваше. На грницата за щастие не ни проверяваха обстойно и покупките останаха непокътнати.

В София стигнахме след 1151 км от Краков. Всички бяхме леко подтиснати, че пътуването свърши, но няма как. Чакаме следващото и така. Километрите всичко на всичко бяха 5147 км като всеки един от тях си заслужаваше!

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА! 🙂

2

Познан и Вроцлав (Полша)

Струва ми се, че от доста отдавна не бяхме ходили до Полша, затова днес Мария ще ни разведе из Познан и Вроцлав. Приятно четене:

Познан и Вроцлав (Полша)

Днес става месец, откакто съм в

Познан

Време и малко, и много, за да опознаеш един град. Много от туристическа гледна точка- за да разгледате най-важното в Познан ви трябва не повече от ден. Затова и обикновено стои на опашката сред дестинациите в Полша, след Варшава, Краков, Гданск, Вроцлав.

Малко, защото все още не мога да кажа, че го познавам като пръстите на едната си ръка, така както Варшава. Града се асоциира главно с ежегодните панаири. И топлите хора. Не знам защо, но с който и поляк да разговарях преди идването си в Познан, всеки ми казваше, че ще ми хареса, защото „хората са много готини, нищо общо с Варшава“. Аз лошо от столицата не съм видяла, но… те си знаят най-добре.

Четете по-нататък>>>