Archive for the 'Страхил Попов' Category

май 11 2010

До Хърватска и обратно

Днес ще се разходим до есенна Хърватска. Наш водач из Трогир, Сплит и Дубровник ще бъде Страхил. Приятно четене:

До Хърватска и обратно

17-23.10.2009г.

Предговор

Какво си представя човек щом чуе Хърватска? Слънце, море, Дубровник, Загреб, а може би и още нещо. Едно е сигурно, в Хърватска има за всеки по нещо.

Тази държава се е разпростряла в западната част на Балканския полуостров, подобно на подкова, сякаш за да подскаже, че да си държава на Балканите си е чист късмет. И как няма да е късмет като се има в предвид колко империи и императори са я владели и искали за себе си. От Диоклетиан, та чак до Йосиф Брос Тито. Но нека погледнем към съвременна Хърватска и нейните достижения и красоти.

Идеята

Отдавна си мечтаех за пътуване. Просто пътуване, без значение къде и с кого. И не случайно хората казват, че когато се стремиш към нещо, то непременно се случва.

Идеята за пътуване до Хърватска се бе зародила трайно в главата ми от много време насам. Просто се чудех как да я осъществя и къде точно да отида.

Отговорът на този въпрос дойде с едно предложение от приятели. Предложението беше за една седмица в град Трогир, на брега на Адриатическо море. Предварително се постарах да науча повече за местата, които ще посетя и разбрах, че градчето е обявено за паметник на културно-историческото наследство под защитата на ЮНЕСКО. Но за Трогир и околностите му малко повече в следващите глави.

17.10.2009г. Пътуването – студът, крайпътната кръчма и Хърватската провинция

И така, решено е! Тръгваме за Хърватска! Решихме, че ще пътуваме с автомобил от София. Не е най-евтиният вариант, но със сигурност е най-удачния, ако искаш да видиш повече места.

Отправната точка бе Софийската автогара. Часът на тръгване беше неприлично ранен – 4.30ч., но все пак имахме в предвид, че ще трябва да минем около 1200 км. На всичкото отгоре и температурата беше крайно ниска за този период от годината – само 2 градуса над нулата, и ледената прегръдка на зимата се усещаше с пълна сила. Затова – парното на max и със средна газ към Калотина.

Гранично-контролно пропускателния пункт Калотина ни посрещна със сънливи, но вежливи митничари и никакъв трафик. Оставихме митническите формалности и родината зад нас и поехме по познатия на много български автотуристи маршрут Пирот-Ниш-Белград.

Четете по–нататък>>>

11 коментара

Switch to mobile version