Archive for the 'Скопие' Category

февр. 23 2017

Екскурзия до Македония

Отдавна не бяхме ходили до Македония – Димитръ ще ни води до Скопие, Охрид и Битоля. Приятно четене: Екскурзия до Македония Гъстотата на мравуняка на автогара Сердика толкова рано сутрин в един съботен ден ме изненадва. „Следващия моля!“ крещи продавачката в пръскащата се по шевовете лавка още преди да съм си прибрал рестото и двата […]

One response so far

окт. 21 2013

Езера, ветрове и приятели (1): Скопие и Хераклея (край Битоля)

От днес яхваме моторите и заедно с Петя ще обиколим близките Западни Балкани. Започваме с новото Скопие и древната Хераклея край Битоля в Македония. 

Приятно четене:

Езера, ветрове и приятели –

едно цветно юлско пътешествие с мотор през Македония, Албания, Черна гора и Сърбия

част първа

Скопие и Хераклея (край Битоля)

 

 

Предисловие

 

Липсва ми очакването, тръпката, изострената сетивност… Вниманието ми е обсебено от идеята за по-малко багаж. Тя се препъва в желанието ми да не ни липсва нещо и във въпроса – „Ами ако ни потрябва?”. Списъкът с необходимото се допълва и редактира ежедневно. Ники работи и през почивните дни. Отговорността по подготовката е изцяло моя. В мен се настанява някаква предварителна представа – някъде там, в далечината, ни очаква лазурна езерна повърхност, леко накъдрена, целуната от слънце, разпиляно по нея на хиляди парченца. Наоколо – влажен мирис на гниещи растения и  нещо неопределено с леко солен вкус…

Странно, не съм нетърпелива. По-скоро смутена от тревожните мисли, които пропукват стената на съзнателната ми защита. Дали моторът, този вече немлад наш спътник,  ще ни върне живи и здрави у дома? Дали аз ще се справя, аз – вече немлада, дали ще издържа на натоварването, промените, несгодите, проблемите … Дали ще видим всичко планирано, кое и какво ще промени намеренията ни? Ще го понесем ли, каква ще е атмосферата в групата… все неща, които  зависят и несъвсем от нас. Дали? Кой знае! Може би само пътят крие отговорите, извил снага предизвикателно пред нас, пътят който ни тегли магнетично, гъделичкайки вечната ни човешка жажда за промяна и движение.

 

Тръгването

 Ловеч

Слънчево утро след обърканата и неспокойна нощ. Множество пробуждания сред събрани на топка чаршафи. Всичко върви по план, тръгваме точно в уречения час. Няма кой да ни направи снимка.

През Витиня ми е доста студено. Слагам ръце пред себе си, зад гърба на Ники и препускаме напред. За пръв път забелязвам красотата на прохода, зелените вълнообразни, богато обрасли склонове и виадуктите, по които профучаваме. Виждала съм ги на толкова други места, винаги възхитена от съчетанието между дивата природата и сивия асфалт, виещ се змиевидно през планината. Минавала съм хиляди пъти оттук, но чак сега се впечатлявам..

Срещаме се с Денислав на бензиностанция. Две-три стандартни приказки, усмивка, закачка – и отново напред. Слънцето е кацнало в ъгълчето на визьора ми, закичило ме като цвете, пропускайки миг топлинка, от която така се нуждая в момента. Преди София погледът ми грабва свежо, сочножълто поле от слънчогледи, което ми създава усещане за радост. Поглъщам мириса на прах и лято…

Следва срещата ни с Веско и група ентусиазирани изпращачи, всъщност приятели, дошли да ни пожелаят – „Безаварийно!”… и да се върнем живи, здрави и доволни. Пием кафе, показваме си талисманите.

 Талисманите

Веселин Куршумов (който занапред ще се зове Бобан Левио мигач) вече е в стандартното си състояние на еуфория. Щура се насам-натам, смее се непрестанно, говори високо… Познавате го от предишните пътувания – човек лиричен и възторжен, сериозен и несъвсем,  творец на множество статии в местния печат през това пътуване (статии, които се появяват в периодични издания като „Которски новости” или  „Подгоришки новинар” и разказват неустрашимата история на група български мотористи), който често кара с ляв мигач, когато трябва и не трябва, разпилян и разсеян, нестандартен и щур. Просто Веско Куршумов.

Пием по едно кафе, стискаме си ръцете и продължаваме към Кюстендил. С нас идва и Вальо, за да ни изпрати дотам. Преди града го прегръщаме, пожелания и… вече сме на границата с Македония.

 

Ден първи

Скопие – център, Милениумски кръст

 

Първоначално ме завладява усещането за запустялост, което лъха от околния пейзаж и неизлепените къщи. Това полека се променя.

 Македония

Спираме за кратка почивка в т. нар.

„Етно село”,

което се оказва голяма, доста голяма кръчма с различни битови мотиви, както и вкуснички нещица за хапване от местната кухня. Доста живописно местенце.

 Етно село, Македония

Елегантно и бързо обслужване от врели и кипели сервитьори, които знаят как точно да ти вземат парите, така че да не съжаляваш. От уж небрежния хаос, който създават множество вещи, се ражда усещането за уют и домашност.  За някаква приютеност, докато небето започва да се мръщи и прокапват първите едри капки  студен дъжд. Времето определено ни се сърди за нещо. Мислим си непристойни неща по негов адрес, докато се гощаваме с баница с праз и овче кисело мляко. Доволни сме.

По пътя започва сериозно да вали. Временно спираме на сухо под една патарина  (място за заплащане на пътна такса), пада голям смях, още не сме препатили от лошото време и пресният ни ентусиазъм ни държи на върха. Времето вероятно ще промени това.

 Мотори, Македония

Засега сме щастливи, пристъпваме между прашните дъждовни вади, които превземат временния ни остров.  И сме добре, неочаквано добре.

Поемаме към

Скопие

Дъждът плющи по нас, а в някои от преминаващите коли едни злорадстват, други – съчувстват… Хора, разни. Градът, в който пристигаме, е някак странен. Безцеремонно се паркираме под „репликата” (както се изразява на своя неповторим дърводелски език Ники) на Триумфалната арка с надпис „Македония”. До нея се мъдри тамошна известна личност.

Отсреща, в средата на красив фонтан, яхнал непокорен жребец, ни посреща

Александър Македонски

Така и не разбирам какво търси тук.

Александър Македонски, Скопие

Паметници – много, много паметници

Няколко помпозни, бели, орнаментирани сгради. Енергично строителство с подтекст, пък кой както го разбира. Интересно ми е. Разхождаме се напред-назад, а дъждът ни пречи да снимаме. Чудим се дали да продължим, или да посетим и другите набелязани места. Заявявам желанието си да запаля свещица за здраве в някоя църква. Двадесет и девети юни е, денят на  „Св. Петър и Павел” по православния календар. Почитан от мен празник и имен ден на момчето ми. Останалите (без да вземат предвид истинските си чувства) откликват. Какво да ме правят – единствена дама и майка на групата.

Скоро спираме пред величествена църква в модерен съвременен стил. Влизаме с Ники.

 Свети Спас, Скопие

Вътре няма никой – точно както ми харесва, да се усамотя и помоля, да благодаря, да бъда сама със себе си и същевременно част от цялото. Ники ме оставя. Просто стоя и не мисля. Вдишвам, издишвам. Приятно и леко ми е, може би и малко тъжно.

 Свети Спас, Скопие

После се случва нещо, което не разбирам. Излизам през една от портите. Оглеждам се. От моторите няма и следа. Бавно и мощно в мен се надига паника. Връщам се в двора на църквата, където  вече нахлува цяла сватба. Стоя и се оглеждам отчаяно –  черна врана, с екип за дъжд, странна и щураща се сред празнично облечените хора. Може би изглежда доста комично отстрани… Усещам такава дълбока самота, че всичко друго губи смисъл. Объркване. Излизам отново. Никой. В момента, в който звъня на Ники, зад ъгъла небрежно се задава Денислав, с фотоапарат в ръка. Преглъщам  и се стягам, за да не хукна и да му се хвърля на врата. После трябва дълго да обяснявам.

 

Време е да представя един стар приятел. Денислав, който неправилно наричам  понякога Десо (идващо от Десислав) е майтапчия и сериозник. Никога не се оплаква от несгодите, знае и две и двеста. Адаптира се към ситуацията бързо. Намесва се точно навреме, ако се съмнява, че сме сбъркали пътя. Предпочита нормалното каране, особено в населени места. Старае се приблизително да спазва ограниченията. Не е експлозивен и няма да те изненада с промяна в поведението. Радва се на моментите и почита, дълбоко и искрено, природата и нейната красота. Защитава себе си премерено, споделя премерено, постъпва премерено. Не е натрапчив в желанията си – заявява ги и толкоз. Склонен и на щури неща, ако от тях, например, ще се пръкне някоя и друга прекрасна снимка. Допълва групата идеално, търпи Ники с неговите критики и забележки, противопоставя се умерено – точно колкото трябва. Той е балансиран, но в него все пак дреме оня мотористки възторг – да обязди мига и да се слее с него. Прегръщам го!

Времето вещае дъжд. Въпреки това решаваме да посетим една от забележителностите на Скопие –

Милениумския кръст,

който се намира на един от хълмовете край града. Ники вече е бил там, така че стигаме бързо до мястото. Изчакваме следващия курс на лифта – тръгва в определено време, което стриктно се спазва. В кабинката сме трима – Веско, аз и Денислав. Изкачваме се бавно нагоре, а постепенно под нас се разстила градът, небрежно обгърнат от изпарения след дъжда.

Кръстът е грандиозен.

Милениумски кръст, Скопие

В основата му е македонското знаме, наредено от жълти и червени плочки. А гледката… въпреки вятърът и мъгливостта, наистина си струва. Зареждащо. Щурам се насам – натам, снимам от различни ъгли.

 Милениумски кръст, Скопие

На няколко цветчета дремят летаргични пеперуди. Снимам ги отблизо. Не помръдват, температурата е ниска.

Пеперуди край Милениумския кръст, Скопие

Чувам гласовете на приятелите си сред вятъра, влагата и студа, щракам си с апарата и ми е добре. Намерена съм, сред тази чужда и своя земя, на този хълм, близо до облаците.

Връщаме се към центъра на града – безбройни паметници, бели сгради с колонади, мост, по чиито парапети се издигат фигурите на множество местни  и чужди величия. В средата на реката – в бетонни кубове пълни с пръст, растат крехки върбички, а надписите гласят – Вяра, Надежда и Любов. Личи стремеж към показност. Намерение за създаване на собствен облик и идентичност. Въпреки  грандоманщината, желанието за национално себеутвърждаване заслужава уважение, макар и заявено по такъв начин.

 Скопие

Вечерта спим в

Битоля

Хотелче на име „Премиер”, в което ни правят отстъпка от цената за нощувка. Приятен ресторант, галантно обслужване и вкусни местни специалитети завършват този ден. Видяхме всичко планирано, валя ни, изгубих се и после се намерих на един хълм под грандиозен кръст… Какво повече?

 

Ден втори 

Хераклея (Битоля); Национален парк „Галичица”; „Св. Наум”; Охрид – Самуилова крепост; „Св. Пантелеймон и Климент”; Билянини извори; Црни Дрин.

Ставаме рано – закуска и се отправяме към Хераклея.

 Хераклея – Битоля, Македония

Древноримски останки, известни със своите неповторими подови мозайки. Изящни, изградени от малки, еднотипни, разноцветни камъчета. Търпеливо  нареждани едно до друго, за да образуват различни диви животни и растения. Поразителна е динамиката в позата на животните. Като в рисунка…

 Мозайки – Хераклея край Битоля, Македония

 

Порти, малка и голяма базилика, останки от стени… толкова древност, със специфично излъчване, което се допълва от изложба на трагични маски. Всеки търси своето лице сред тях – тази, която ще го изразява. И го намира. Аз заставам в позата на вещица, а Ники си намира клюнесто лице – съвсем му е по мярка.

 Маски – Хераклея край Битоля, Македония

Останалите посетители ни се чудят, после отминават, клатейки глава. Ние си знаем.

Heraclea Lyncestis, Битоля 7000, Македония

 

Амфитеатърът е внушителен. Присядам по стара традиция и се сливам с камъка, връщайки се назад. Начин да се докосна до времето, в което тук е кипял друг живот. Емоциите, обаче,  ги е имало. И винаги ще ги има.

 Амфитеатър – Хераклея край Битоля, Македония

Продължаваме към Преспанско езеро. Поетапно пред нас се открива периферията му. Повърхността е тиха и скучновата. Знам, че красивото тепърва предстои. Поемаме през планински проход – планината Галичица, разположена между Преспанско и Охридско езеро. Пътуваме по виещ се нагоре път със сравнително добър асфалт. Въпреки неравностите, дупки липсват. Изкачваме се.

Панорамната гледка към видимия край на

Преспанско езеро

става все по-впечатляваща.

 Преспанско езеро, Македония

На места са изградени кътчета с пейки и красива гледка към езерото. Наричат ги  „Отморища”. Не преставам да се възхищавам на невероятната смислова точност на местния език. Спираме на едно такова място. Строявам отбора и с пръчка в ръка въдворявам ред. Чета информация за Национален парк „Галичица”, в чиито предели се намираме. Момчетата се хихикат и ръчкат като недорасли гимназисти… Правя сериозна забележка  Утихват за миг, после – смях. Времето е щадящо към нас. Вече през облаците проблясва слънчице…

Стигаме до предела – най-високата точка. Има още хора, предимно с коли. Постепенно се открива Охридско езеро. Замирам. Много е живописно със своите  високи обрасли брегове и малки населени места почти до водата. А тя – с чувствено наситен син цвят, в мек противовес на зеленото и червенеещите покривчета.

 

Автор: Петя Стефанова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Западни Балкани – общо – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

3 коментара

Ное. 03 2011

Един ден в ново Скопие

След като избрахме един истински македонец на президент, мисля, че можем да обърнем повече внимание на древната родина на новия ни държавен глава 😉 и да разберем как се гради нова държава и как се излиза от стопанска криза?

Правилно – със строежи.

Нашите съседи, македонците, решиха да изградят столицата си по образ и подобие на… всъщност не се сещам по подобие на какво, но това нещо се нарича Проект Скопие 2014. За сегашните резултатити от строителството ще ни разкаже Цветан, който е бил там няколко дни след помпозното честване на 20-годишнината от независимостта на Република Македония. 

Приятно четене и … не е смешно! 

Един ден в ново Скопие

 

Пътуваме с комбе (маршрутка) по обиколницата (околовръсното) към  новото Скопие. Изпреварваме новия двуетажен червен автобус свързващ  аеродрома Александър Велики с най –  убавия град в Македония. Минаваме през  циганското гето, което не изглежда като обещаното от рекламата. Но нейсе, запътили сме да видим за какво македонското правителтво е потрошило милиони денари –  проекта ,,Скопие 2014”. Първо  в автогарата (автобуската станица) където купуваме билет за София – 32лева и оставяме раниците на багаж в офиса на фирмата Галеб. Хапваме по един вкусен бюрек с битолски йогурт и тръгваме. Центъра е на 15 минути пеша покрай мола и реката.

Samoilova, Skopje, Macedonia (FYROM)

 

Неделя е – магазините са затворени, празникът (на 8 септември) за 20 години  независимост е отминал. За голямо съжаление на правителството нямаше официални  чужди делегации  за откриването на новият фонтан с конникът – войн  – демек Александър велики. Обикновеният народ беше повече въодушевен от победите на националния отбор по баскетбол над Гърция и класирането на четвърт финалите отколкото от режисираната от правителството фолк –диско  патриотична програма. Нещо много познато и родно чувство.

Защо се дават пари за класически паметници в тази криза, защо искат да ни изкарат античен народ  с триумфална арка и форум се пита моя приятел –  македонец.

Абе, ако не се бяхте скарали с гърците, те можеха да ви подарят паметника на Александър, както на нас ни дадоха в Пловдив паметника на татко му Филип –  отвръщам му аз. Ако питате бат Бойко вече щяхме да имаме ж.п. връзка и да режем лентата на магистралата през Крива паланка с България.

Бавно  се изкачвам на строителната площадка откъдето се открива панорамата  на едно непознато ново Скопие. Високо над хълма е  кацнала реставрираната нова крепост с един огромен червен байрак, вятъра го развява и аз се успокоявам като виждам македонското слънце (или звездата на вергина) , а не албанския двуглав орел.

От старото Скопие откривам само познатия мост на Вардара,

Мостът на Вардара – Скопие, Македония

Старият мост на Вардар

а старият схлупен турски квартал е закрит от величествените сгради на правосъдието, на операта и балета, на външното министерство, всички опасани в строителни скелета  и кранове.

Проект Скопие 2014

Проект Скопие 2014

Отдалече блести прозрачният купол на новия национален музей на ВМРО, който е нашата следобедна  цел (от 12 до 16 часа) и зад него е музея на Холокоста.

Свети Климент и Наум Охридски – проект Скопие 2014, Македония

Свети Климент и Наум Охридски – проект Скопие 2014

 

 

От едната страна на моста са двойката свети Климент и Наум Охридски в съседство с  всеславянските просветители св. Кирил и Методий

Свети Кирил и Методи – проект Скопие 2014, Македония

Свети Кирил и Методи – проект Скопие 2014

 

А от другата страна  са двойно по-големите конни статуи на Даме Груев

Даме Груев – проект Скопие 2014, Македония

Даме Груев – проект Скопие 2014

и Гоце Делчев

Гоце Делчев – проект Скопие 2014, Македония

Гоце Делчев – проект Скопие 2014

Ако тръгнат по моста тези колосални конници не могат да се разминат. Ха – ха!

Седнал на трона си е Юстиниан Велики, щастлив че е роден край Скопие и

Император Юстиниян Велики – проект Скопие 2014, Македония

Император Юстиниян Велики – проект Скопие 2014

спокоен е, че гигантският конник Даме го е прескочил.

В центъра на площада е

шардаванът на Александър Велики,

кацнал на една платформа върху колона с цвето –  музика и фонтани.

Александър Велики в шадраван –  проект Скопие 2014, Македония

Александър Велики в шадраван

 

 

Разбира се, първо си правим снимка пред бело мраморния паметник на цар Самуил и отиваме да изпием едно мохито зад гърба му на сянка в ресторанта Пелистер.

Цар Самуил – проект Скопие 2014, Македония

Цар Самуил – проект Скопие 2014

 

Гледаме играта на фонтаните  и в мъглата от водни пръски откриваме, защо Самуил гледа строго и намръщено към паметника на Сашо – ами македонските воини са напуснали строгия плътен ред на фалангата и размахват копия на всички страни, което се е видяло по-живописно на италианския скулптор, но за пълководец като Самуил това  е фатална грешка! Разпръснати и не в строй те стават по-уязвими за неприятелките стрели и копия.

Македонска фаланга – проект Скопие 2014, Македония

Македонска фаланга – проект Скопие 2014

 

 

Оглежда ме се и забелязване в далечината

Триумфалната арка

в строеж. Любопитни сме какви ли са триумфалните победи на македонската армия, да не би случайно от войната с албанците със старите български танкове?…

Триумфална арка – проект Скопие 2014, Македония

Триумфална арка – проект Скопие 2014

 

Но спокойно вижте снимките – на юнаци като Крали Марко…

Крали Марко (орнамент) –Триумфална арка – проект Скопие 2014, Македония

Крали Марко (орнамент)

 

 

Все пак дочухме, че македонските цигани вече са готови да претопят гиганските бронзови статуи след като бъдят съборени от братята шиптари така че не губете време да ги видите.

Минаваме покрай един малък симпатичен класически паметник – ротонда с една влюбена двойка.

Ротонда с влюбена двойка – Проект Скопие 2014, Македония

Ротонда

Става ясен замисъла на архитектите, всички паметници и сгради да са в класически стил, а  не в модерен стил за да може идното поколение македонци да си помисли след години че те древни, а не от 21 век!!!

Стана време да побързаме за

музея на ВМРО,

който вчера го откриха официално и се нареждаме на опашка, защото пускат само на групи по 15 човека  с ескурзовод на половин час, махаме на македонската телевизия която снима репортаж за навалицата, след 2 часа плащаме по 100 денара и влизаме.

Музей на ВМРО – Проект Скопие 2014, Македония

Музей на ВМРО

В фоайето пред машинописните листи на Декларацията  за независимоста ни посреща директорът, който се извинява за лошата организация и ни показва големите живописни платна от руски, украйнски, македонски и български художници от историята на ВМРО –  конгреси, битки. Убийства и дори атаката на Българската армия при Каймакчалан през Първата световна война.

Тръгваме по залите, изпълнени с восъчни статуи на нашите герои в естествен ръст, направени по снимки от нашите музеи. Светлината е приглушена, като живи са. Но снимките като в музея на Мадам Тюсо са забранени. Всеки един българин ще остане горд, като излезе след един час обиколка из музея.

Историята на ВМРО е представена подробно в картини и със сцени с фигури. Малко са оригиналните артефакти,  повечето от които са в София. Театро, ще каже някой, пропаганда, но майсторски направена – ей сега ще запуцат комитите и ще замирише на барут и кръв!

Музей на ВМРО –  проект Скопие 2014, Македония

Музей на ВМРО

 

Показани са зверствата на турците и гърците, но няма нищо против майка България. Дори Вапцаров е македонски поет, които е писал поезия на официалния  държавен език – български.

Но все пак не се сдържах и направих една снимка на  тайнствената фигура с букет и пистолет в едната ръка –  македонският терорист Владо Черноземски от Велинград, който застрелва югославския крал в Марсилия.

Владо Черноземски  – Музей на ВМРО –  проект Скопие 2014, Македония

Владо Черноземски

 

Има специален раздел където е показано преследването, съденето и разстрела на македонските българи от югославските комунисти или заточаването им в концлагерите в голи оток.

Все пак липсва раздел посветен на прилепският писател Димитър Талев –  преследван от българските комунисти, автор на македонските епопеи  за Илинден и Самуил.  Директорът ни обеща да попълни пропуска и каза,  че се надява на още гости от България.

Изгладнели се отправихме да хапнем по една нашенска шопска  салата с  жолта  тиквешка ракия (открита от жената на Александър – Роксолана?!) , мини кебапченца и едно местно Скопско пиво, което предпочетохме пред вносната Каменица. Пихме турско кайве  с кеф в сянката на чинарите до паметника на Скендербег, стискащ албанското знаме. Въобще паметници да искаш, като само майка Тереза има  два.

Майка Тереза –  проект Скопие 2014, Македония

Майка Тереза

 

Изчакваме,, македонското слънце” да залезе, според официалния лозунг на тържествата, като че ли слънцето може да бъде национализирано  за да направим още снимки на красивият площад на геройте.

Централен площад на Скопие – Проект Скопие 2014, Македония

Централният площад на Скопие

Спокойно трябва да признаем факта, че Скопие, не е някакъв провинциален град, за който събирахме помощи след земетресението 1962 година,

А столицата на нова Македония!

Проект Скопие 2014, Македония

Проект Скопие 2014

 

 

Както има Нов Йорк и Нова Каледония смятаме, че гърците трябва да кандисат за името  нова Македония, зер това не е  антична Македония. А бе идва ново-луние, и изгрява нова македонска луна!

9/11 2011, skopie, new macedonia

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Скопие – на картата:

19 коментара

май 27 2010

Три столици за два дни

Днес материалът се публикува не от дежурния редактор – Стойчо, а от Комитата, който няма толкова опит с обработката на текстове и прави грешки. Става дума за едно двудневно пътешествие до Белград, Прищина и Скопие, с много гадно време и много впечатления. Приятно четене. Снимките са гигантски, изчаквайте да се заредят или ползвайте мобилната версия.

Три столици за два дни

Ж. ми подхвърли, че има място в колата да пътувам с него

до Белград и Скопие,

тъй че много-много не му мислих. В Белград не бях стъпвал около 25 години и ми се искаше да опресня спомените си, както и да видя малко нощен живот. Съгласих се прибързано и след това започнаха корекциите. Нямало да спим в Белград, а в

Прищина. Прищина? Косово

го бях отложил за посещение най-рано след 10 години. Репутацията на косовската мафия въобще не ме въодушевяваше да го посетя, а и хал-хабер си нямах какво може да се види там.

Но Ж. беше настоятелен, и колко ли пъти си отбелязвам, че трябва много да се внимава с изблиците на авантюризъм в този сериозен човек, и накрая се навих на една нощувка в Прищина.

Знаете, че в нощта на музеите леко понастинах, а когато потеглихме за Белград в 7 сутринта в сряда, след два часа ободряващ сън, гърлото ми вече сериозно стържеше. Колата уж беше плътно затворена отвсякъде, но предателски отнякъде подухваше хладно, пуловерът ми беше в багажника, така че като стигнахме, вече ми бяха вледенени някои части от тялото, въпреки че се бях увил добре с якето.

Има ли смисъл да повтарям баналното наблюдение, че единствената държава на Балканите, плътно отрязана от Европа, е България? Че единствените 100-тина километра без магистрала до Европа са по пътя София-Ниш? След толкова богати години се намериха пари за глупости, а за магистрали не се намериха?

След живописните Западни покрайнини и особено след каньона на Нишава преди Ниш заспах и с малки прекъсвания се събудих чак в Белград.

Белград

Веднъж съм бил тук, транзитно прибиращ се в България, за един ден с ученическия оркестър, в който свирих, вече изял храната за из път и доста, доста прегладнял. Имах някакви бледи спомени от Калемегдан, от централните улици на Белград и от книжарниците. Сега трябваше да видя колко ще си спомня и какви промени ще забележа.

Ж. трябваше да се отбие до офиса на фирмата си, за да провежда разговори, а аз слязох в центъра да поразгледам и да пощракам.

Шофьорът ме остави в началото на „Княз Михайло“, пешеходна зона и белградско стъргало. Времето беше мрачно, облачно, ужасно, студено и ветровито.

Белград

Туристическият информационен център на „Княз Михайло“; паметникът на княз Михайло Обренович; Книжарница в стачка против приватизацията; изложба с кофти места от Белград (гениално, и аз имах подобна идея в бг вариант ;-))

За щастие, съвсем скоро попаднах на туристическия информационен център в Белград. Изглежда съвсем по европейски, вътре се щураха някакви чужденци, а аз си взех безплатна карта на центъра и някакви брошурки.

Четете по–нататък>>>

8 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version