Archive for the 'Елица Метеева' Category

апр. 28 2010

Сантяго де Компостела: Пътеписите на един театрал

Отдавна не бяхме ходили до „нормалната“ Испания. Днес Елица ще ни разкаже за един театрален фестивал в столицата на Галиция – Сантяго де Компостело, за да видим още веднъж, че понятие „нормална“ не може да бъде казано за страна като Испания. Приятно четене:

Пътеписите на един театрал: Сантяго де Компостела (Испания)

Сантяго Де Компостела – някъде в Галиция между театъра, пилигримите и усещането за абсолютната свобода

Сантяго Де Компостела е град в Испания.

Сантяго е столицата на областта Галиция – граничеща на запад с Португалия, Галиция пък от своя страна се е разположила на северозапад от шумния Мадрид. За лекота на пътешественика-кратък ориентир – час път с авиолиниите ИБЕРИЯ от Мадрид. Местните казват, че ако искаш да се посветиш на светите места като Рим, Йерусалим, то непременно трябва да се отбиеш и в Сантяго-град на апостола Яков, изобразяван като пилигрим с широка шапка, украсена с голяма мида, обслужващ се с дълга тояжка и тежко наметало. Ако не се сещате къде беше Галиция, си спомнете за малкия град Ла Коруня и за потресаващия филм с участието на Хавиер Бардем „Морето в мен”. Сега вече сте наясно, че ще си говорим за хора с богата душевност, с нехарактерна за представите ни, свързана с испанците интровертност и задълбоченост. Ето такива са галицианците – тихи, спокойни, свободни в усещането си за времето като константна величина.

Сантяго де Компостело, Испания

Аз се озовах в Сантяго случайно, или не съвсем-имах покана да участвам в семинар на млади критици, организиран от световната асоциация на критиците, в която членувам близо година. Поводът бе

фестивал на театъра на Галиция- FIERA GALEGA DAS ARTES ESCENICAS

-2007-23-27 октомври 2007.

И естествено отново се срещнах с португалския си гуру по театрална критика Пауло Едуардо Карвальо – харизматичен мъж, с изискана външност, поведение и чаровна трапчинка на бузата. С Пауло се познавам от подобен семинар в Порто, проведен през 2004 на фестивала P.O.N.T.I. Пауло се грижеше за нас като баща, а ние млади и зелени критици от Канада, Белгия, Швеция, Унгария, Чехия, Словакия и България, обменяхме критически флуиди за спектаклите от фестивалната програма, за театралните практики на държавите, чиито пратенци на добра театрална воля бяхме.

Четете по–нататък>>>

One response so far

апр. 21 2010

Пътеписите на един театрал: Москва

Защо „на театрал“? Хъм, ами защото е вярно :). Елица ще ни разведе из Москва – приятно четене и ако ви се струва, че няма снимки, прочетете отново заглавието 🙂 А и снимки не ви трябват, защото наистина ще си говорим за театър и за Москва.

Приятно четене:


Извините пожалуйста, сколько стоит Путин?*

Пътеписите на един театрал: Москва


… из дневника на един театрален запалянко в Москва

Елица Матеева

Повече от десет години ме делят от първото влизане в метро. За мен дежурната фраза “Осторожно, двери закривается!” тогава ми звучеше като някакво магьосническо заклинание, след което очаквах непременно да бъда приклещена от големите врати на мотрисата. Нещо като епизод от анимационното филмче “Ну, погоди!”, в който симпатичният, вечно гладен вълк, се опитваше да надхитри точно тези врати, влизайки гратис. Същото е, с единствената разлика, че днес чекираш карта, която излиза от другата страна на автомата. Вратите отново те подканват дисциплинирано да влезеш – нямаш време за мислене… Животът си изтича, докато се намислиш! Поне така е в Московския МЕТРОПОЛИТЕН, ежеднeвно използван от население, надвишаващо половин България. Хората приличат на герои от “Матрицата”, или са излезли от клипа на Пинк Флойд Another brick in the wall. Човекомелачката е … гигантска.

Грешката е вярна…

В предишното си пътуване запомних Москва със студена сива гара, със студентските й общежития, характеризиращи се с интересната система на почистване: прозорци и балкони се превръщаха в слалом за прелитащи торбички, изхвърляни от изтощени – вероятно от интензивния учебния ден! – студенти (после се оказа, че това е част от пейзажа и на софийския Студенстки град).

Днес Москва ме посреща по друг начин – не на “Гара за двама”, а на огромното летище Шереметево. С червен автомобил, при това дипломатически. Последното си има обяснение: една грешка от страна на родни административни служители ме запозна с изключително любезните и грижовни домакини, работещи в Българския куртурен институт в Москва, намиращ се на „Лениградски проспект” № 20. Но както всяка история има свое начало, моята ще започне часове преди отлитането на един самолет на българските аеролинии за Москва…

Два часа преди полета ми мобилният телефон и загрижен женски глас ме призовават да не се безпокоя: предвиденото ми пребиваване в хотелската база на българското посолство в Москва не може да се осъществи поради факта, че служителят, отговорен да придвижи заповедта за последното, е забравил за нас: две режисьорки, поканените на уъркшоп в театъра-школа по драматическо изкуство на Анатолий Василиев, организиран от „Йежи Гротовски и Томас Ричардс Център”. Без да губя самообладание, отпращам молби към Съдбата: ако все пак е решила да заминем заедно с Деляна Манева за Москва, то някой със сигурност ще ни приюти за две седмици, па макар и в един от най-скъпите световни мега градове.

Пристигаме в 19.05 ч. московско време, попълваме миграционна карта и след около 20 минути опознаване на ландшафта, установяваме, че сме очаквани от Павел Васев, директор на Българския културен институт (грешката!)). Натоварваме багажа и ето ни на Ленинско шосе, в дясно се вие Куркинското шосе. След половин час хипер натоварено движение, фитнес–шампионките по вдигане на куфари средна категория изкачваме смело 2-рия етаж на Института. Тук е топло, сваляме дебелите дрехи, пием чай (засега без коняк) и се подготвяме за приключения.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version