Archive for the 'Истанбул' Category

апр 22 2014

AH, GÜZEL İSTANBUL! /Ах, хубав Истанбул!/

Published by under Вили,Истанбул

Христос воскресе, мили читатели! Пожелавам ви всичко най-хубаво, да сте живи, здрави и да можете и да искате и да можете да искате да пътувате Днес Вили ще ни води на фестивала на лалетата вКонстантинопол :)    Приятно четене:   AH, GÜZEL İSTANBUL! /Ах, хубав Истанбул!/ Фестивал на лалетата   Наистина не мога да измисля […]

6 responses so far

дек 05 2013

Истанбул или „Случаи опасни с герои сладкогласни“ (продължение)

Продължаваме приключението на Теодора из Истанбул – в началото ловихме рибка-бананка, днес ще видим още случки с герои сладко-гласни   Приятно четене:     Истанбул или „Случаи опасни с герои сладкогласни“ продължение Отново е ден, някъде към 10. Ще пием кафе и ще се разходим из магазините, докато Берлин туристира.  Имам да търся специални бонбони, нещо […]

7 responses so far

ное 21 2013

Истанбул или „Идеален ден за лов на рибка-бананка“ (начало)

 От кога не сме ходили до Истанбул? Днес Теодора ще ни води там, като приятелски ви казвам – четете! :)    Истанбул или „Идеален ден за лов на рибка бананка” Начало Идва един момент, когато всичко започва да става недостатъчно. Или пък прекалено претрупано.  Бе, баланса е погубен сред пот, сълзи и тенджери за миене. И […]

10 responses so far

ное 16 2012

Истанбул – обиколка (2): Таксим, Долмабахче и Египетския пазар

Днес ще продължаим с обиколката на Истанбул, която ни спретват Петър и Биляна. Бяхме вече в Света София и Цистерните на Юстиниан, днес продължаваме към Долмабахче, Таксим и Египетския пазар.

Приятно четене:

 Истанбул – обиколка

част втора

Таксим, Долмабахче и Египетския пазар

 

В тази публикация ще намерите информация за:

  • Улиците на Истанбул
  • Площад “Таксим”, Носталгичния трамвай и главната търговска улица Истиклял
  • Кулата и моста “Галата”
  • Египтетския пазар или Пазарът на подправките (Еминьоню)

Улиците на Истанбул

Диня – улиците на Истанбул

 

 

Продължаваме нашата разходка по площад Султанахмет и виждаме турци, които продават сочна, вкусна диня в жегата. Цената е 5 лири…

- Дръж ми апарата – казва Петър. – С този огромен обектив нищо не може да се спазари… И раницата ми подръж, ще *говоря* на турски.

Речникът на Петър е беден – знае “кафе”, “чай”, “кебап”, “кач’ пара?”, “комшу”, “мараба”, “буйрун”, “хаир”, “пахалъ”, “евет”, ”зорлем гюзелик олмаз” и да брои до пет, но е ходил в Китай и е станал много добър в пазаренето… (съответно макар че не разбира каква цена му казват продавачите, се пазари, докато я свали на нещо разбираемо, разбирайте 5 лири или по-малко)… Продавачът само му прави знак да изчака, докато обслужи няколко англичани и японци, след което продължаваме, ръфайки диня, за която сме платили 3 лири.

Зад Синята Джамия има малък пазар с павилиончета, където също се предлагат килимите и то в комбинация. Един от продавачите е решил да се справи с жегата в автомобила си по оригинален начин…

Килими  – улиците на Истанбул

Котките също много харесват килимите му, но да мъкнем килим по автобусите няма да стане…

Килими и котки  – улиците на Истанбул

 

Виж, шал – може. Първоначално ни предлага натруфени шалове от изкуствена коприна, но бързо се разбираме и стигаме до два семпли, но много нежни шала, които ни допадат… Естествена коприна – няма как да я объркаш, когато току-що си пипал другата – по-приятна на допир, по-топла, не лъщи, има лека текстура и издава леко скърцащ звук при търкане. Пазарим се близо до половин час, накрая си тръгваме с видимо ядосан вид от магазина и продавачът ни настига, за да си стиснем ръцете… А Биляна има страхотен шал на супер цена, които бързо станаха два на още по-супер цена (в крайна сметка ги спазарихме двата за 30 лири + малко сувенирче подарък)…*

Забрадка, Истанбул

 

 

 

 

 

 

 

Слизаме надолу, в посока Галата и се наслаждаваме на препълнените с локум витрини, китните магазинчета и ресторанти, където правят всичко пред теб, включително омесването на тестото…

Ресторант, Истанбул

 

 

 

Минаваме и покрай

централна ж.п. гара Истанбул –

като локация влакът пристига буквално до пристанището, така че от тази гледна точка пътуването с влак може и да е по-добрата алтернатива…

Централна гара, Истанбул

 

 

Излизаме от гарата и се озоваваме на…

Пристанището

Еминьоню, Истанбул

 

Слънцето пече ярко и очертава силуетите на десетките минарета, а под моста “Галата” и около него постоянно минават корабчета – разходка до Босфора, до Принцовите острови, до Златния рог и кой знае къде още…

Пристанището, Истанбул

 

 

Игнорираме подвикващите “капитани” на кораби, нахалните викачи от ресторантите, “мисирите” (така си нарекохме продавачите на печена царевица), просяците и рибарите, които се опитват да ни продадат улова си и минаваме моста.

По тъмно тази част на Истанбул е не по-малко красива!

Мост Галата, Истанбул

 

 

Нашият план обаче далеч не е изпълнен. Прехвърляме се на площад Таксим.

Площад Таксим

Името „таксим“ идва от арабски и означава „разпределяне“. На това място е била крайната точка на построения през 1731 г. водопровод, идващ от север и дълъг 23 км. По заповед на султан Махмуд І през 1732 г. тук е построено разпределително съоръжение, което отвеждало водата към различни градски райони.

шадраван на Таксим, Истанбул

 

Днес на това място има красиви шадравани, Паметникът на Републиката, няколко заведения… Тук е и крайната спирка на Носталгичния трамвай, както и мястото да кажем, че допуснахме грешка в предварителното си планиране.

Трамвай – Таксим, Истанбул

 

 

 

 

Вървяхме пеш от моста “Галата” до “Таксим”, което си е 3,5 km, голяма част от които яко изкачване и потене, след което хванахме Трамвая на носталгията и слязохме по средата на търговската улица, откъдето продължихме пеш до кулата “Галата”. Правилният начин е – от нос “Галата” отивате до кулата “Галата”, от там си хващате носталгичния трамвай нагоре, разглеждате площад “Таксим” и се спускате пеш спокойно и надолу по главната търговска улица… (долният край на трамвая е близо до кула Галата, а горния – на площад Таксим – бел.Ст.)

Колкото до Трамвая на носталгията, силно го препоръчваме – за 3 лири ще се насладите на уникално преживяване, в което буквално се мушкате между хората, на сантиметри от тях. Направихме опит да заснемем кратко видео по темата:

 

Самата търговска улица (булевард Истиклял, но местните не го знаят подобно на пловдивчани, които пък не знаят името на Главната – Княз Александър Първи – бел.Ст.) съдържа всичко, което сме свикнали да виждаме по улиците на СофияПарижБарселонаБрюкселФранкфурт и Кьолн. Световни марки, лъскави витрини, само е малко по-лъскаво и ориенталско…

 

Плодове – Таксим, Истанбул

 

Една от най-големите далавери и направо задължителна в жегите е да си вземете фреш. Най-изгоден е портокаловият, на цена 1 лира за 200 мл чашка. Как да не се изкушиш, особено когато е зверска жега? Продължаваме към…

Кула „Галата“

 

Кула Галата, Истанбул

Кулата Галата, наричана още Кулата на Христа от генуезците и Голямата кула от византийците е издигната през 528 г. по времето на император Юстиниан. Първоначално е построена от дърво в квартала на генуезците, а през 1433 г. е достроена от камък. В османския период, в различни години, са се намирали хамбари, затвор, морски фар, пожарна кула. Според легендата, в османският период, Ахмед Челеби Хезарфен, изпитвайки своето изобретение за полет с крила, прелетял от тази кула до противоположната на азиатска страна – Юскюдар. Висока е 67 метра, като в нея може да се влезе, стига да сте там в работно време (9-20 ч.)
В противен случай може да ударите по една бира и да люпите семки с местната младеж, точно под кулата…

Младежта на Истанбул – Кула Галата, Истанбул

 

 

Ние обаче сме уморени от дългия ден, така че се прибираме към хотела.

Площад Султанахмет и Синята Джамия

изглеждат невероятно вечер.

Площад Султанахмет и Синята Джамия, Истанбул

 

В началото на ден 2 директно се отправяме към

Долмабахче Сарай –

домът на последния султан на Османската империя и на първия президент на Турция… Знаем, че трябва да сме там рано, в същия часови интервал като за Св.София :)

Последната спирка на трамвая ни закарва до джамията и часовниковата кула.

Часовниковата кула при Долмабахче, Истанбул

 

[geo_mashup_map zoom="8"] [geo_mashup_location_info]

Кулата е построена от султан Абдул Хамид II, висока е 27 м и е чудесен ориентир за входа на двореца, който ще ви посрещне с прекрасна градина…

Долмабахче, Истанбул

 

Цените на музеите в Турция обаче хич не са приятни, а и има и специално увеличение за чужденци…

Цени на Долмабахче, Истанбул

 

Били сме в Лувъра в ПарижМузеят на шоколада в Кьолн,  Сант Анджело в Рим,леденият бар в Барселоназамъкът в Единбург и Парламентът в Букурещ, посетили сме десетки, дори стотици туристически забележителности, но 70 лв. за вход на двама души за музей не ни се беше случвало да даваме… На всичкото отгоре, вътре в двореца и в харема е забранено да се снима. Който иска да гледа, да започне от тук и официалния сайт http://www.dolmabahcepalace.com/… Ние имаме снимки на един изключително нахален паун, който Петър дебнеше в продължение на 40 минути, докато снима това:

Паун в Долмабахче, Истанбул

 

 

 

Погледът на пауна ясно изразява отношението му към ценовата политика на музея. За нас определено има какво да се види, но нормалната цена за вход би следвало да е 10, максимум 12 EUR според това, което видяхме вътре… Иначе музеят се пълни въпреки всичко и на излизане, входът му изглеждаше така:

Входът в Долмабахче, Истанбул

 

 

Възползвахме се от наличието на хора наоколо и помолихме една украинка да ни снима…

Долмабахче, Истанбул

 

Ако се вгледате много внимателно над главите ни, ще видите ето този прекрасен фонтан…

Фонтан – Долмабахче, Истанбул

 

Портата на двореца също заслужава внимание…

Портата на Долмабахче, Истанбул

 

Музеят се намира точно до морето и точно до входа има едно заведение, където са заснети много драматични разговори от “Перла”, “Листопад”, “Мечтатели” и другите турски сериали, в случай, че сте им фенове разбира се…(ако ходите на мач на Бешикташ също е подходящо място за след мача ;) – бел.Ст.)

Кафенето пред Долмабахче, Истанбул

 

Мятаме се на трамвая и слизаме на Капалъ чарши. Малко трудно разбираме, че Капалъ чарши в неделя си е баш “капалъ”, демек “затворена” в неделя, но след това се отправяме по малките улички в посока Мисир чарши, докато постепенно излизаме на пазара до ж.п. гарата и пристанището.

Египетския пазар (Пазарът на подправките) 

Египетския пазар, Истанбул

 

 

Пазарът на подправките (Еминьоню) e най-старият пазар в Истанбул и вторият по големина след Капалъ чарши. Има гълъби, хора, локум, билки, ядки, сушенки, маслини, риба, цветя, къна, сувенири и пойни птички.

Египетски пазар, Истанбул

 

 

(Тук вече изпадаме в лек културен шок, но…)

Пазарът е едно от малкото места, откъдето можете да си купите странни стоки, като пиявици например…

Пиявици – Египетски пазар, Истанбул

 

 

 

В миналото е бил известен и като Египетския пазар заради многото подправки, внесени от Египет. (Авторите леко се заблуждават: не само в миналото, ами и днес името му е Мъсър (т.е.Египет) пазар. „Пазарът на подправките“ е буквален превод от обяснителния превод на английки, който използва турската туристическа индустрия за него. Надписът над пазара е именно Епипетски пазар** – всичко останало е обяснителен превод, подобно на израза turkish delight заместващ думата lokum (локум). Последното е особено забележително, когато видите български производител да пише на опаковката си „Български локум/Turkish delight“ – ако не вярвате, идете на фришопа на летище София ;) – бел.Ст.)

 

Египетски пазар, Истанбул

Купуваме си това-онова и откриваме, че след толкова ходене, краката зверски ни болят. Около пазара просто няма къде да се седне, така че с прибежки и припълзяване от кафене на кафене се добираме до парка на Топ Капъ и релаксираме край чудесния градски шадраван. Нагледали сме се на Истанбул за следващите няколко години. Болят ни краката, потни сме, останали сме с 6 лири (4 за път и 2 за WC)…

Взимаме си багажа от хотела, където ни изпращат също толкова сърдечно, колкото и ни посрещнаха, след което се замъкваме към автогарата, за да може този пост да приключи там, откъдето започна.

Sonunda. Край.

Автобусът за София

 

 

 

 

*Интересно как с пазарене се налага да стигнеш до нормалната цена ;) 15 лири на забрадка е обичайна цена извън туристическите територии – т.е.там където хората в Турция не се пазарят – бел.Ст.

**Тема на съвсем друг разговор е, защо Капалъ чаршия не я наричаме Покритата чаршия, а Мъсър базар – го наричаме Египетски или На подправките ;) Аз като казвам, че правилото да казваме чуждите географски названия точно както го казват местните е тъпо и далече от унивесралността – никой не чува ;) – бел.Ст.

Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

 

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

 

3 responses so far

Older Entries »

Switch to mobile version