Archive for the 'Грузия' Category

апр. 01 2016

Към Кутаиси в Джорджия или То Kutaisi in Georgia (Грузия)

По повод първи април, днешният пътепис ще бъде с вицове. Грузински. И с една загадка от мене: Кое е ключовото изречение в текста? 🙂  Приятно четене: Към Кутаиси в Джорджия или То Kutaisi in Georgia   Растоянието между Тбилиси и Кутаиси е 230 км. То може да се вземе със самолет за половин час или за […]

One response so far

Ное. 06 2013

Кавказка красавица – Грузия

От кога не бяхме ходили в Грузия? Пътеписът на Александър ще ни отведе днес до там. Приятно четене:

За читателите през блогосферата и през четци: има много снимки, но трябва да кликнете на самия разказ, за да ги видите

Грузия

Кавказка пленница – красавица


Април 2012
Стереотипите за Грузия може би вклюват тостовете, военни конфликти, коняка и натуралния грузинец, обект на много вицове. Всичко това е вярно, убедих се сам, след като посетих Тбилиси, но има и много повече. Изненадващо повече.

Тбилиси

е разположен на Кура- мътна и тъмна река, животът на Кавказ. Такава е и самата Грузия- жива, угрижена и дълбока, между два свята.

Тбилиси не прави изключение и контрастът е навсякъде. Ако погледнете към най- новите сгради, ще се сблъскате с нов луксозен президнтско дворец, масивна катедрала и помпозен мост, който да свързва миналото и светлото утре.

А миналото минава през излъскания булеварт Руставели, където ще видите стара Европа с бутиците и международните марки. Леко встрани и вече сте в истинска Грузия- великолепни стари къщи с прословутите местни тераси, занемарени през годините. В стария град (Алстадт) ще усетите мириса на

 

пресен хляб от семейните фурни в мазетата, ще се сблъскате с поредната остаряла църква, за да стигнете крепостта Нарикала. Скромните хора и грохнали сгради ясно показват икономическите предизвикателства пред Кавказката република. Но духът на Тбилиси е там – в малките улички и далеч от суетата на президенсткия дворец или лъснатите бутици.

Вечерта скрива вехтото и Тбилиси грейва в ярки акценти на добре осветените забележителности.

Тбилиси, Грузия

Цените са като в България- едно лари е около лев, всички говорят английски и най- вече руски.

Над стария град е

крепостта Narikala –

единствената причина да изкачите стръмната калдъръмена уличка е гледката – виещата се Кура през клисурата, помпозния президенстки дворец, безбройките стари къщи с ламаринени покриви, турската баня и стелещата се мараня – добре дошли в Кавказ.
Под Нарикала започват уличките с ресторанти и барове като

най- известната улица е Шардени

Дали да седнете в клуб Мисони или КГБ- въпрос на вкус и културни предпочитания.
Задължителни са местното бренди, сладко и подобно на Метакса, сред добрите образци е Sarajishvili. Изпийте го след вечеря с невероятен грузински десерт Khakucha в Literaturi kafe, което е в една пряка на Shardeni. Послушайте джаз на живо – с роял и тромпет, докато гледате скромно изглеждащите грузинци, запътили се нанякъде или лъскавите тузари, бързащи за близкия нощен бар.

Грузия е страната, уволнила за един ден цялата си пътна полиция

Спокойствието не е измамно и местните имат респект пред полицията и туристите, макар радостта в погледа им да е рядкост.
И тук някои мъжете ходят хванати за ръце- сигурен белег, че Европа започва с Грузия, но без да бърза, вплела и азиатски нрави. На път за

Самеба – най- новата и голяма катедрала тук,

минете през местния пазар.

 

 

Личната ми теория е, че пазарът на един град говори много повече от хубава фасада или излъскана туристическа атракция. Довършителните работи в пространството около катедралата няма да ви попречат да се зачудите колко силна е религията в живота на обикновения грузинец, а отговорът се крие в стотиците църкви и манастири и хиляди богомолци, сновящи в тях.
Две други заслужават внимание. Едната е катедралата Sioni, многократно рушана след постояването й през 6-7 век. Тук се съхранява т.нар. лозов кръст (раменете са под ъгъл надолу), донесен от кападокийката Света Нино. Другата е църквата Metekhi, разположена на исторически и стратегическо място над моста на река Кура. До нея е

монумента на Вахтанг I

владетел на Иберия и национален герой за грузинците.

Грузия не е само Тбилиси. Най- естествения избор би бил

Батуми

и субтропичния район около черноморския град, където гроздето се отглежда ведно с чая и цитрусови плодове. Моят избор бе друг –

планината Казбек, село Stepantsminda (познато и като Kazbegi) и църквата Tsminda Sameba – на север,

близо до Руската граница.Вместо с метрото, реших да взема такси от хотела до Didube – транспортен възел на Тбилиси и основно социален възел след като човек стъпи в клокочещата смес от търговци, раздрънкани маршрутки (точно така им викат и тук) и нелегални таксита. Моето такси не пусна брояча, но усилено ме агитираше да ме кара до Kazbegi първоначално за 100$, а след 5 мин за 80. Май изглеждах на охранен западен шаран.
На Didube пристигащо такси с чужденец беше като дар от съдбата за чакащите нелегални таксиджии. Няколко обсъдиха на грузински с бакшиша колко струвам, плащам ли добре и прочие (преводата е мой, виртуален). Един се попазари с шофьора, получи инфо, че не съм клъвнал на 80$ и се пробва директно. След кратко изпитание на волята и нервите се разбрахме за 70 лари до селото.

 

Пътят беше приятен и живописен до най- големия им зимен курорт, все още засипан с еднометров сняг. После стана още по- живописен с липсата на път.

Не бих могъл да дам точен превод на изблиците му на грузински, но мога да свидетелствам, че значението им беше крайно негативно към поддържащите пътя, управниците, техните майки и майките на техните майки.

Пътят си го заслужаваше- липсата на асфалт се редуваше с дупки, ями, стърчаща арматура, обилно напоени с рядка, но дълбока кал. Астрата стенеше и кънтеше, докато аз се чудех защо все пак не избрах Батуми.

Всъщност преминавахме по

Грузинския военен път от Тбилиси до Владиикавказ –

маршрут, използван през вековете от търговци и завоеватели. Прохода Jvari (2400 m), през каньона на река Гайдарска, до планината Казбег и Скалистия хребет в клисурата Darial. Една кавказка пустиня.

На селския мегдан платих на якия грузински шофьор с премия за потта и псувните и веднага станах кандидат-жертва на местни туристически услуги. Любезно отклоних идеята да се кача до църквата с Уазка, но приех предложението на Резо – местен хотилиер- да се подслоня в къщата му за гости срещу 35 лари, включваща вечеря и закуска.

Военно-грузински път, Грузия

 

Хвърлих багажа в стаята и хукнах да щурмувам планината казбеги, тъй като вече бе следобед. Ризо ме върна да си взема якето, благодарение на което при лисналия след минути дъжд не удавих фотоапарата. За всички ентуасиасти след мен бих препоръчал взимане на подходящи обувки и поне вода.

Щурмуването на Св. Троица

(2200 м надморска височина) не изисква особена специална подготовка ако не броим калта и сняга на насечения терен с голяма денивилация. И да, спира думите и дъха, а в комбинация с храма, кацнал на платото прави магията пълна. Църквата е строена през 14 век, пазила свещени реликви през тъмните времена на завоеватели.
Монахът на служба беше удивен откъде идвам и проведохме кратък разговор на тема бездуховие, съгласихме се, че многото църкви не са ясен знак какво е вътре в човека и измолих кана с вода, за която изнемогвах от часове.
Група облечени в черно мъже, вероятно местни благодетели ведно с полицаи бяха посрещнати с почести в манастира, когато потърсих монаха да се сбогуваме. Духовни му работи.

Не бих преувеличил ни най- малко, ако опиша района като Кавказки Алпи, хора с широки сърца и трудно битие, вкусна храна и изключителна природа. Църквата беше стожер на сгушеното долу

село Казбеги,

своеобразен символ на духовното над битовото.

 
Боршът и подобието на кюфтета, наричани тук „катлет“ бяха поантата на вечерта, направени по стара местна рецепта – от майката на Резо. Финландецът, с който делихме стаята, беше добра компания за бутилка местно червено Saperavi. И през април, газовата печка беше от остра необходимост.

Stepantsminda, Грузия
Сутринта бързо се изсипа. Закуската беше фантастична- Качапури е може би е най- известната местна храна – питки с пълнеж от сирене, картофи и каквото друго се сети домакинята. В допълнение имаше домашни яйца, салата и фантастичен чай, който представлява сладко от горски плодове, разредено с вряла вода.

Кавказ, Грузия

Резо срещу скромна сума ме разведе със старата си Лада

до грузинско – руската граница

Пътчето през клисурата се разширяваше на местата, където, според Ризо, са станали страшни катастрофи като паднал преди години сватбарски автобус. Строежът на хидровъзел се съчетаваше с градежа на поредната църква, а причината- Грузинският патриарх бил от Кузбеги. Докато лъкатушехме разбрах, че газта в Кузбеги е безплатна през зимата – Ризо не знаеше причината за което, но беше недоволен, че количеството на къща е лимитирано.

 

Връщането в Тбилиси

стана за двойно по- малко пари в едно старо Субару с десен волан. Набожният шофьор – тъмен кавказец със златна верига и евтини слънчеви очила, се кръстеше, когато минавахме край църква или манастир, явно имайки силно упование в Бога, че с каквато и скорост да се движим, ще оцелеем.

Мцкхета е старата столица на Грузия

кротко градче, обявено за световно наследство от ЮНЕСКО. Две са основните забележителности – катедралата Svetiskoveli, където според легендата заровили сестрата на Елиос ведно с робата на Исус Христос. Другата църква – Jvari от V век е кацнала на един близък хълм, пазейки копие от кръста на Света Нино. Грузия е третата страна, приела християнството – още през IV век след Армения и Етиопия (виж www.six-a.net – бел.авт. Авторовият поход през Африка можете да прочетете и при нас – бел.Ст.)

 

Може би един от автентичните ресторанти в Тбилиси е

Цисквили(Мелницата)

Местните блюда са безчет, сливите и орехите- често срещани съставки във всякакви манджи. Бих потвърдил, че почти всичко, което се чува за грузинските тостове, е вярно. За една вечер станах свидетел на поне 20, остроумни, иронични и жизнеутвърждаващи пиенето и приятелството.

Други сносни ресторанти с грузинска кухня и нормални цени са

Маспиндзело

с невероятни цигулар и пианист, социализиращи с гостите и изпели перфектно „Лиляно моме..“. Чача, местната ракия, може да се пробва и в Shemoikhede, от вината не бих препоръчал нищо по- малко от сухите.
Кхинкали – един от най- известните специалитети – представлява дъмплинг с различен пълнеж.
Безжична мрежа има в повечето кафенета и ресторанти, паролата ще ви предоставят сервитьорите.

 

Грузия е страхотна страна, далеч от утъпканите маршрути на туристите. Малка страна, която предлага невероятна комбинация от планини, море, гостоприемни хора, хубава храна и добри вина, но и немалко тъга с ниския си стандарт на живот. Грузия е пленница на историята, но устремена към бъдещето си. Страна, която само може да изненадва приятно. Не пленница, красавица по- скоро.

Автор: Александър Костадинов

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Грузия – на картата:

За подробности кликнете на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

One response so far

юни 21 2013

През Грузия с Опел (2): Мцхета – Военно-грузински път – Тбилиси

В това горещо от всякаква гледна точка време, ще завършим прехода на Веселин през Грузия. Минахме вече през Сарпи, Батуми, Кобулети, Поти, Сванети, Кутаиси, Боржоми и Гори, а днес ще минем през бившата – Мцхета  – и настояща – Тбилиси – столици, както и по световно-литературно известният Военно-грузински път. Приятно четене: През Грузия с Опел Погледът […]

2 коментара

юни 07 2013

През Грузия с Опел (1): Сарпи – Батуми – Кобулети – Поти – Сванети – Кутаиси – Боржоми – Гори

Днес започваме една автомобилна обиколка на Грузия. Наш водач в двата смисъл ще бъде Валентин.

Приятно четене:

През Грузия с Опел

Погледът на един автотурист от Перник (2012 г.)

 

Преди да достигна основната си цел ИРАН, разгледах Черноморското крайбрежие на Турция и три Кавказки републики. Първата от тези републики беше Грузия.

Грузия е с население близо 5 млн., а територията й е 2/3 от нашата.

Моето впечатление е, че средното жизнено равнище не е високо и е на нивото на нашето около 2000-та година. Цените на основните стоки са съпоставими с българските. Входните такси за основните музеи и забележителности са между 2 и 5 лева. Цените на автомобилните горива са около 85% от нашите.

Официалната политика е прозападна. Въпреки войната с Русия от 2008-ма година, не усетих анти-руско отношение сред хората.

Грузинският език е напълно неразбираем. Доста от младите хора говорят английски. Повечето възрастни и част от младите говорят руски.

Хората са много сърдечни и общителни, винаги готови да помогнат.

Престъпността е незначителна и навсякъде се пътува спокойно. Не съм имал никакви проблеми в това отношение.

Полицейското присъствие е видимо навсякъде и полицаите са любезни, когато ги питаш. Никой не спира автомобилите за проверки и не се следи за превишаване на скоростта.

Състоянието на пътната мрежа е по-лошо отколкото у нас. Бавно и трудно се пътува през планината Кавказ.

На основните пътища указателните табели освен на грузински са и на английски. Има сравнително добри ориентири към основните туристически обекти.

Страната обикалях шест дни като изминах 1300 км. и похарчих 350 лв., в т. ч. 125 лв. за ремонти на автомобила. Разходите са малки, тъй като не плащам за хотели, а спя в колата. Основната част от храната си нося от България.

 

Следват  снимки от някои от посетените места в Грузия, в хронологичен ред,  с кратки пояснения.

 

Влизане в Грузия при гр. Сарпи на Черно море

 

Преминаването на границата от Турция става бързо и без проблеми.

Първата ми изненада беше, че не се иска застраховка Гражданска отговорност за автомобила. След настоятелните ми питания на 2-3 места един грузинец ми каза: „Тук никой не ти иска застраховки. Имаш ли пари, живей си живота и това е.“

 

Плажът при гр. Сарпи, Грузия

Плажът при гр. Сарпи
Източното крайбрежие на Черно море

Останки от римската крепост Гонио, Грузия

Останки от римската крепост Гонио.
Крепостта е разположена на крайморския римски път в древна Колхида (старото име на сегашна западна Грузия)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Батуми

Първият град, който ме впечатли и ме изненада приятно е Батуми. Разположен е на Черно море и е столица на автономна република Аджария. Централната част на града е очароваща и не отстъпва на Ница (главен град на Френската Ривиера) и на Брайтън (главен курортен град на южното Английско крайбрежие).

 

Из Батуми

Батуми, Грузия

Из Батуми

Батуми, Грузия Батуми, Грузия

Батуми, Грузия

Батуми, Грузия

Из Батуми

В делфинариума на Батуми предлагаха плуване сред делфините, 150 лв. за 15 минути. Хората се редяха на опашка, дори при тази висока цена.

Кобулети и Поти

Най-големият Черноморски курорт на Грузия е Кобулети. Напълно разочароващ, приличащ на нашите обикновени курорти от средата на 90-те години на миналия век. Дълъг няколко километра каменист плаж и тяхна си чалга по заведенията.

 Кобулети, Грузия

 Кобулети, Грузия

Спасителите бяха с катери и след залез слънце започнаха да изкарват хората от водата.

 

Поти е най-голямото пристанище на Грузия.

Поти, Грузия

Поти, Грузия

Поти

 

 

Западен Кавказ и Сванети

Язовир Джвари, Грузия

Язовир Джвари

Планински водопад - Кавказ, Грузия

Планински водопад

 

През планината Кавказ, Грузия

През планината Кавказ

В Кавказ кравите са навсякъде, Грузия

В Кавказ кравите са навсякъде

 

Една от главните туристически забележителности в Грузия е

долината Сванети в Западен Кавказ

Характерна е с типичните за този край отбранителни кули. През 9-ти до 12-ти век са построени 175 такива кули в района.

долината Сванети в Западен Кавказ, Грузия

Над автомобила ми се виждат типичните отбранителни кулидолината Сванети в Западен Кавказ, Грузия

 

 

долината Сванети в Западен Кавказ, Грузия

И още от кулите на Сванетидолината Сванети в Западен Кавказ, Грузия

 

Кутаиси

Това е втория по големина град в Грузия с население близо 200 хиляди. Разположен е на река Риони. Тук е родена известната шахматистка от края на миналия век Мая Чибурданидзе.

Кутаиси, Грузия

 

 

Кутаиси е побратимен с българския град Сливен.

Кутаиси, Грузия

Кутаиси

Кутаиси, Грузия

Кутаиси, Грузия

Кутаиси, Грузия

Кутаиси

Боржоми

Планински курортен град с минерални извори.

Най-популярна в бившия Съветски съюз беше минералната вода Боржоми.

Един от минералните извори – Боржоми, Грузия

Един от минералните извори

Водопад в Боржоми, Грузия

Водопад в Боржоми

Типична къща в руски стил – Боржоми, Грузия

Типична къща в руски стил

Интересно ми беше, че хората си пълнеха с минерална вода по една бутилка от литър – два, а не както у нас по няколко 10-литрови бутилки.

 

Гори

Гори е родния град на безспорно най-известния грузинец Йосиф Джугашвили – Сталин. Той е сложна и противоречива историческа личност. В продължение на 30 години е начело на Съветския съюз. От една страна той ръководи индустриализацията, в резултат на което от 6-та в света Съветският съюз става втора световна икономическа сила. Под негово ръководство търпящата през 1941-ва и 1942-ра години поражения Червена армия се превръща в най-могъщата военна сила*. От друга страна Сталин налага еднолично ръководство и култ към своята личност като непогрешим ръководител. По време на необоснованите репресии са осъдени 2,7 млн. души, от които почти 0,7 млн. на смърт. Преобладаващата част от присъдите са издадени през 1937-ма и 1938-ма години**. Чърчил казва за Сталин: „Той пое Русия на дървеното рало, а остави Русия като ядрена сила. Каквото и да говорят за него, такива хора историята и народът не забравят.“.

Музеят на Сталин

е главната забележителност в града.

Пред родната къща на Сталин – Гори, Грузия

Пред родната къща на Сталин

Сталин като млад революционер – Гори, Грузия

Сталин като млад революционер

С грузинка в униформа на герой от войната – Гори, Грузия

С грузинка в униформа на герой от войната

 Сталин – Гори, Грузия

 

 Очаквайте продължението

 

Август  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски

 * По въпроса има сериозни противоречия между историците – бел.Ст.

** Става дума за един от пиковете в комунистическия терор, когато за репресирани и мнозина известни фигури в СССР. По други оценки това не е най-големият пик, но за сметка на това е най-известният заради пострадалите и известни личности – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности

10 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version