Категория: Мадрид

До Португалия с Голф – Мадрид, Испания 2

С Голф до Португалия (5): Мадрид и Толедо

Продължаваме с пътуването на Иван до Португалия, което започнахме с Блед и Венеция, продължихме между градчетата на Cinque terre и Монако, а после – през Марсилия, Каркасон и Андора, както и през Барселона и...

Акведуктът в Сеговия 1

От Касерес до Мадрид (2 част Из Южна Испания с кола)

Продължаваме пътуването с кола из Южна Испания 🙂 Започнахме от Валенсия, бяхме на корида и завършихме в Сафра, а днес от Касерес ще стигнем Мадрид. Приятно четене: От Касерес до Мадрид част втора от...

Красивата Испания (2): Сеговия, Сантандер, Мадрид,Саламанка и Толедо 8

Красивата Испания (2): Сеговия, Сантандер, Мадрид,Саламанка и Толедо

Продължаваме с обиколката на Краси из Испания. Предишния път обиколихме Севиля, Валядолид, Кордоба, Бургос и Сан Илдефонсо, а днес ще продължим през Сеговия, Сантандер, Мадрид,Саламанка и Толедо
А за десерт има рецепта за готвене през уикенда 😀
Приятно четене:

 

 

Красивата Испания

част втора

 Сеговия, Сантандер, Мадрид,Саламанка и Толедо

 

Сеговия

Сеговия е град с население около 60 000 жители и се явява административен център на едноименна провинция Сеговия в Кастилия и Леон. Заедно с Толедо и Авила е един от трите най-известни древни града около Мадрид.  Още при влизането в града ни посреща табела с информация,че в подземния паркинг има свободни места. Насреща ни е световно известният римски акведукт-най-големия, най-добре запазения и най-дългия в западна Европа. Дължината му е 72 м. а височината 28,5 м. Явява се наземен отрязък от многокилометров водопровод. Не е изввестно точно кога е построен. Предполага се,че е в края на 1-ви век или началото на 2-ри век. Без съмнение това е чудо на римската изобретателност,тъй като почти 2 000 години той все още продължава да изпълнява своята дейност. Акведукта има 166 арки,като са използвани 25 000 гранитни блокове. Използваният метод на строежа се нарича Hueso, което означава, че няма хоросан или бетон между камъните. Равновесието се поддържа с помощта на точния баланс на теглото.

Акведуктът на Сеговия

е символ на града и е разположен на емблематичния площад Plaza Azognejo“.

 Акведукт – Сеговия, Испания

Същият този ден, когато бяхме там беше и празника на града или така да се каже имаше

Fiesta

На площада беше изгреадена голяма сцена,на която изпълнения имаха много състави. Разбира се не пропуснахме да си направим снимки с някои от учасниците. Малко по-надолу имаше улични музиканти,които имаха представления и накрая обикаляха с шапки да събират пари. Навсякъде – много хора и празнично настроение.

От 1985г. Сеговия е част от световното и културно наследство на ЮНЕСКО

Старият град е много живописен и интересен. Има много културни забележителности – например готическата катедрала построена през 1525 година по заповед на крал Филип 5-ти. Строежът и започва 1525г. и е завършена през 1768г. Катедралата на Сеговия е последната готиическа катедрала построена в Испания. Тя е и най-високата сграда в Сеговия – 33м. широка-50м. и дълга 105м. Градските отбранителни стени които са много добре запазени,са съществували още когато Алфонсо 6-ти превзема града от арабите и заповядва да имат по-голям периметър от 3 км. с 80 кули и 5 врати. Освен катедралата и множеството църкви в рамките на градските стени се намира и

кварталът Саballeros

Там са къщите на богаташите и дворците на благородническите фамилии. Много приятен за разглеждане е старият град. Също в рамките на градските стени се намира и

дворецът на Сеговия –

на хълма който се издига между реките Eresma и Clamores. Силуетът му е като на въображаем кораб над вливането на реките. „Alkazar de Segovia“ е бил една от любимите резиденции на кастилските крале. Той е построен около 11век. Вероятно крепостта е съществувала в по-ранни времена,защото гранитни блокове подобни на тези на акведукта са били открити по време на последните разкопки. Сегашната фасада е построена от Филип 2-ри. Alcazar първоначално е бил построен като крепост,но е служил като кралски дворец,държавен затвор,кралски колеж по артилерия и военна академия. В момента е музей на испанския военен архив и на кралския артилерийски колеж.

 дворецът на Сеговия – Сеговия, Испания

Отвъд стените на стария град също има красиви площади,градини и множество римски сгради и църкви. И накрая колкото и приятна да му е разходката на човек винаги ожаднява.

Та седнахме по на бира и пак имаше нещо ново – този „Tapas“ – мезенце,което се дава като бонус към поръчаната напитка. Досега не бях го срещал/този модел/ – беше мидена черупка и вътре мидата и още нещо с галета /панирано/, разбира се ти дават и малка лъжичка. На връщане през площада си направиме още снимки с участниците.

Сеговия, Испания

 

 

Отправихме се към подземния паркинг за колата и когато събирахме монети за да си платим престоя на автомата се оказа ,че не ни дотигат някакви си жълти евроцентове. Отнякъде се появи един испанец,който ни услужи с недостигащите ни монети. Благодарихме му разбира се и последва коментар от страна на Станимир дали това в България би се случило. Моят отговор беше светкавичен – на 95 процента. И така стигнахме до мнението, че има допирни точки между България и Испания – и те не са само в пиенето на бира и харесваните мезета -имат мнго вкусни желирани и подлютени свински ушенца.

Така приключи днешнит ден в Сан Илдефонсо и Сеговия. Още снимки за Сеговия може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457710234284071. 106641. 100001352950520&type=1&l=45f583fcb7

Сантандер

На другия ден по-раничко сутринта с приготвени хавлийки за плаж потегляме към Сантандер с пежото на Станимир.

Пътят е дълъг, а Станимир и Нели дремят. Минаваме през планина а на мен взе да ми става хладно и взех, че пуснах парното. По някое си време се замислям-тръгнали сме на плаж с работещо парно. Разбира се,че не може да е истина.

Влизаме в Сантандер и спираме в центъра до парка „DePeredo“, който е изпълнен с много палми,магнолии и паметници посветени на видни личности на Кантабрия. Пристанищният град Сантандер е столица на автономна общност на региона Кантабрия,разположен на северния бряг на Испания. Градът има население от около 180 000 души.

Тръгваме към центъра и се сблъскваме с множество красиви сгради,като например емблематичната за града – банка Сантандер,също така и на

Royal Yacht Club…

 Кралски яхт-клуб – Сантандер, Ислания

Взе да ръми. Наблизо беше катедралата на Сантадер и влязохме да я разгледаме, но имаше литургия и поседнахме да изслушаме част от нея, като и разглеждахме любопитно. Тя е построена между края на 12-ти век и 14-ти век. Структурата на

катедралата „Успение на Дева Мария Сантандер“

е предимно готическа,въпреки че е била разширена и обновена в по-късни времена – през 16-ти и 17-ти век с влючването на нови параклиси. Тя е напълно възстановена след големия пожар от 1941г. върлувал в продължение на два дни. Цетърът на града също е засегнат,но е напълно възстановен и сега е толкова разкошен и модерен. В близост до катедралата е църквата на йезуитите със своята впечатляваща архитектура. Пак заръмя и използвахме случая да закусим и пием по кафе.

Минаваме през Кметството и малко по надолу един много,много дълъг тунел с търговска цел – тип битак. Основните продавачи бяха испанските роми,но какви ли народности нямаше. От любопитство попитах за цената на едни ски обувки и после съжалявах, защото човекът ме преследва много дълго време и ме молеше да ги купя само за 10 евро. Видях се в приключение и повече за нищо не питах.

Минахме покрай гарата и там от едно магазинче за 1-но евро си купихме от китайците найлонови наметала и в момента в който ги облякохме дъждът спря.  Сантандер – столицата на Кантабрия има прекрасно местоположение между планината и морето,в близост до устието на дълбок залив. Градът се простира по крайбрежието около полуострова,където са паркът „Magdalenа“ и зоологическата градина с площ 25 000 кв. м. Там е и разположен

кралският дворец „Palasio Magdalena“

Първоначално той е бил изоставена отбранителна крепост до края на 19 век и впоследсвие построен през 1909г. от жителите на града като дар за крал Алфонсо 13-ти и неговата съпруга Виктория Еухения. Сантандер става любима лятна резиденция на кралското семейство. Дворецът е обявен за национален паметник през 1982г. и е реновиран между 1993г. и 1995г. Днес се използва като конферентна и заседателна зала.

 Кралски дворец – Сантандер, Ислания

 

 

И руският премиер Путин има вила наблизо – намираща се някъде до Гранд Казиното и предполагам там с удоволствие си кърка водка „Путинка“.

Фарът „Cabo Mayor“,

който се вижда е най старият фар в Кантабрия. Той е построен през 1839г. с височина 30 м. ,а светлината му може да се види от 35километра. По скалните отвеси на северния край има зоологическа градина с морски лъвове,тюлени,пингвини и полярни мечки – нещо изключително красиво!!! След края на зоопарка са изложени корабите от експедицията на Христофор Колумб както и подводницата му.

На връщане се отбихме през елегантния

плаж Ел Сардинеро

Взех си някоя и друга океанска мида – каквито нямаме по нашето море. Пошляпвайки из водата разбрах, че не може само да взимаш, а трябва и да дадеш нещо на Нептун и това се оказаха слънчевите ми очила, които изчезнаха в Океана. Извън плажа са едни страшно красиви градинки,с много палми и цветя, а на този фон отсреща се появи великолепната сграда на Гранд Казиното.

Сантандер е известен като център на международни изложения и конгреси

Наскоро градът нашумя покрай полемиката дали да се събори последната останала в Испания статуя на генерал Франко. Все пак наккрая общината взема решение да не се унищожава, а да бъде приместена от централния площад в бъдещия музей на Кантабрия, тъй като представлява част от историческото наследство. На ввръщане не се наложи да пускаме парното – какви аномалии само – допреди няколко дена 42-ва градуса в Севиля а сега няма и 20-тина градуса. Това е Испания – обобщи Станимир.

Прибрахме се навреме,изпратихме Нели на работа и се заехме с подготвянето на трапезата за гледането на финала на Европейското първенство. Предния ден ходихме на пазар и Нели беше осигурила на Станимир необходимите продукти за направата на паеля, като най-важното според нея беше специалната подправка и едни дребни миди – 16 бройки за 36 евро килограма. Имаше и други миди, кралски скариди и още нещо. Станимир направи страхотна паеля – просто нямам думи. Не съм очаквал,че може да бъде толкова вкусна. И землякът дойде да гледаме мача заедно и започнахме с едни дълги аперативи,продължихме с паелята и поляхме с бира категоричната победа и европейската титла на Испания.

Накрая взехме решение да излеязем навън и да празнуваме заедно с всички испанци. Беше страхотна еуфория. Стигтахме до един бар и предпочетохме да продължим там с бира и много хамон и всякакви други мезета и така чак до ранни зори.

Още снимки за Сантандер може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458101970911564. 106679. 100001352950520&type=1&l=812c7516e2

 

Мадрид

Населението на Мадрид е 3,3 милиона жители,с което се нарежда на трето място в ЕС след Лондон и Берлин.

Първите сведения за града са от 9-ти век,когато се предполага,че емирът на Кордоба заповядва изграждането на малък дворец на тази територия. През следващите векове Мадрид постоянно сменя своите владетели и влиза във владение на много династии. През 18-ти век крал Фелипе предприема мащабно строителство, защото искал градът да се превърне в истинска столица на неговата империя. Синът му Карлос 3-ти превърнал испанската столица в съперник на тогавашните велики европейски градове. При продължителното авторитарно управление на Франко градът нараства с много бързи темпове.

Мадрид става столица едва през 1562 година

Въпреки че е един от най модерните градове в Европа има многобройни паркове и зелинина. Именно от там-

парка „Ретиро“

започна моята разходка из Мадрид. Той е създаден като кралски парк към двореца „Ретиро“, голям около 130 хектара. От оригиналния дворец са останали само две сгради, а останалата част била унищожена по време на Наполеоновите войни. В близост до северния вход има голямо изкуствено езеро населено с множество шарани, които явно се явяват персонала по чистотата прикрепен към хората от същия бранш,в допълнение имаше и няколко патици. В дъното е паметникът на крал Алфонсо 7-ми на кон. На юг има по-малко езеро,на чийто бряг се намира „Паласио де Кристал“ построен през 1887г. от Рикардо Веласкес.

Друга особенност на парка е Розовата градина – това е една градина с различни видове рози, подредени в различни по форма лехи. Самият парк е с много алеи, пълни с екзотични растения и шадравани с различни скулптори. На излизане от северния изход ме посрещнаха църквите „Сан Мануел“ и „Сан Бенито“. Вляво е внушителната „Puerta de Alkala“. Тя е построена между 1769г. и 1778г. като триумфална арка по заповед на крал Карлос,за да отпразнуват пристигането на монарха в столицата. Проектирана е от Франсиско Сабатини и е висока 19 м. С редица декоративни елементи,капители и релефи изглежда много елегантна.

 Парк Ретиро – Мадрид , Ислания

 

 

Малко по-надолу е

площад „Сибелес“

Там се намира една от емблемите на града-фонтана на „Сибелес“-римската богиня на плодородието, възседнала колесница теглена от 2 лъва. На това място привържениците на Реал Мадрид празнуват победите на отбора. Този ден когато бях там правеха трибуни и озвучаваха площада. Приготовленията бяха за посрещането на европейския им шампион по футбол. Вечерта го гледах по телевизията-беше нещо грандиозно. На югоизточния ъгъл се намира една от най-красивите сгради в света-двореца „Сибелес“,който с грандиозната си фасада служеше за фон на трибуната където бяха футболистите.

На югозападния ъгъл е внушителната сграда на банката на Испания. След сградата на „Метрополис“ започва началото на булевард Гран Виа-в превод „Великия път“. Това е централният и най-натоварен булевард оттрупан с много билбордове,молове,голям брой хотели и кина. Но това което го прави толкова привлекателен е очарованието на множеството големи сгради и техния неповторим дизайн. Гран Виа завършва с

площад Испания

В близост до него се намират две от най-големите и красиви сгради в Мадрид. На площада има голям фонтан и паметник на Мигел де Сервантес и две бронзови статуи на героите му Дон Кихот и Санчо Панса. Площадът беше почистен наполовина и продължаваха с работата,след снощните празненства състояли се тук след спчелването на титлата с победата срещу Италия с 4:0… … … … .

Наблизо се намира автентичният египетски храм Делбод,датиращ от 2-ри век пр. н. е. – посветен на Амон и Изида. Първоначално той е бил в долината на река Нил,но необходимостта от нов язовир означава,че е трябвало да бъде преместен на друго място или да остане завинаги под водата. С помощта предоставена от Испания е помогнато за спасяването на свещенните сгради на Абу Симбел. Египетското правителство е дарило този храм на испанския народ през 1968г. Той е демонтиран камък по камък и транспортиран до Мадрид.

Следва площад Ориент

Има 44 статуи на испански монарси като в центъра му се намира статуя на Фелипе 4-ти на кон. Тук е и Кралският театър,както и кафе „Ориент“ и разбира се катедралата „Санта Мария ле Реал де ла Алмудена“ и Кралския дворец. Катедралата е започната 1883г. и завършена чак през 1993г. ,когато е осветена от папа Йоан Павел 2. Тя е мястото където са сключили брак принц Фелипе и принцеса Летисия през 2004г. Кралският дворец е официална резиденция на краля на Испания,но семейството му не пребивава тук и обикновенно се използва само за държавни церемонии. Площта му е 135 000 кв. м. и има 2 800 стаи. Огромният дворец съдържа мебели,гоблени,оръжия,както и картини от Тиеполо,Веласкес,Гоя,Джордано и Менгс,но за съжаление не е разрешено да се снима. Градините Сабатини принадлежат на Кралския дворец и са отворени за посещения. Всичко е симетрично подредено-статуи фонтани…

Продължавам към

Площад „Майор“

Намира се в така наречения стар град на Мадрид. Построен е през 17-ти в. В центъра му е статуята на Фелипе 3-ти. В непосредствена близост се намира „Пуерта дел Сол“, откъдето започва измерването на пътната мрежа-тук е нулевия километър. Оттам по улица Аточа и съм пред едноименната гара,където в непосредствена близост се намира музея „София Рейна“. На север по булевард „Прадо“ е музея „Прадо“,а малко след това е музея „Тисен“. Това са трите най-големи музея на Мадрид. В тях са събрани някои от най-големите шедьоври на Ел Греко,Франсиско Гоя, Веласкес, Пикасо, Дали, Миро, както и произведения на чуждестранни художници. Както казват испанците – да отидеш в Мадрид и да не посетиш „Прадо“ е все едно да отидеш в Париж и да не видиш „Лувъра“. Да ама не – аз и в Париж бях,но не посетих „Лувъра“. Все пак си зависи от човека. Мен тези неща-картините не ме влечат. Е не,че не бих ги погледнал,но винаги ще ги оставя на последно място.

До „Прадо“ се намира една много красива църква „Де лос Джеронимос“. Също там на кръговото се намира фонтанът на Нептун. През 1876г. Жозе Родригес завършва започнатия през 1870г. проект,който представлява Нептун – богът на морето с тризъбец в едната ръка и змия в другата. Фигурата стои на колеснсица теглена от два коня, излизащи от морето и заобиколени от делфини. Близо до фонтана на Нептун привържениците на Атлетико Мадрид празнуват своите победи.

По обратния път към гара Аточа се вижда стена на жилищна сграда цялата в растения. Тази гара е първата в Испания, но се явява и централна гара на Мадрид. Там заминаващите и пристигащите влакове са на различни нива – етажи. Мерките за сигурност са няколко. За да се добереш примерно до заминаващ влак ти проверяват билета и тогава си на етажа. А за да стинеш до перона ти проверяват багажа на скенер и отново билета, като това се записва от множество камери. Гарата е огромна и има много кафенета и магазини, но най-впечатляващото е вътрешната градина, която всъщност е и чакалня с 4 000 кв. м. от тропически растения и езеро с водни костенурки и гълъби и… Само където маймуни нямаше.

 гара Аточа – Мадрид , Ислания

 

Такава красота,че не ти се иска да си тръгнеш оттам… Още снимки за Мадрид може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458150887573339. 106688. 100001352950520&type=1&l=89b4a25362

 

 

Саламанка

Саламанка е град в западна Испания-административен център на провинция Саламанка в автономна област Кастилия и Леон. Населението му е около 190 000 жители. Саламанка е смятан за един от най-впечатляващите ренесансови градове в Европа. Изящните сгради са построени от пяссъчника добиван от близката кариера Вилямайор,който е богат на железен оксид. Били те дори и нови също са направени от него. Интересното е,че когато слънцето започне да залязва къщите засияват в златисто,оранжево и розово. Заради това градът е наричан златния град. През 1985г. Старият град еобявен от ЮНЕСКО за част от Световното наследство на човечеството.

 

Градчето има две гари. Слизам аз на втората за да мога да видя нещо в повече. Ранно утро е – приятно време-само за разходки. Минавам през хубава градинка,както навсякъде и тук има такива. Една от главните улици-„Торо“ ме отвежда към Плаза „Майор“,но преди това се отбих до църквата „San Marcos“ за да я поразгледам по-отблизо – заслужаваше си. Величественият площад Плаза „Майор“ датира от 18-ти век и се счита за най-красивия площад на Испания. През 2002г. градът е обявен за „Културна столица на Европа“заради прекрасната си архитектура и този площад.

 Плаза Майор – Саламанка , Ислания

Все още е рано и отседнах на кафе наблизо до

църквата „San Martin“-

чудесен изглед. Градът е като музей на открито. Постройките са от 15-ти,16-ти,17-ти,18-ти век. Старата катедрала представлява романска постройка от 12-ти век със забележителен купол и се намира до новата катедрала. Докато в повечето градове старите катедрали се разрушават когато бъде построена нова, в Саламанка и старата и новата са запазени.

За построяването на Новата Катедрала са били нужни повече от 200 години. Строежът започва 1512 година и поради дългия период, през който е строена показва развитието на архитектурата в Испания. Изваяните арки,ребровидните колони-дело на братята Чуригера създават внушителния вид на огромната сграда, в която се намира и най-големият орган в Испания. Имах удоволствието да я разгледам и отвътре – кара те да се чувстваш като мравка. За съжаление и тук не беше разрешено снимането. На влизане ме подразни една нахално просеща циганка, която дори и служител от катедралата не успя да я изгони.

 Свети Мартин – Саламанка , Ислания

 

Друга забележителност е къщата на мидите-дворец от 15-16-ти век с апликирани по фасадата украшения под формата на мидени черупки. Това е е един изключителен пример за модернистична архитектура от началото на 20 век. Къщата на мидите е един от символите на Саламанка. В момента се използва като библиотека. Фасадата и е в типичния жълт цвят и е украсена с около 300 миди. Отвътре просто е разкошна. Друга забележителност е добре запазеният римски мост „Ел Пуенте Романо“-пресичащ река Тормес. Датира от 89г. Сл. Хр. Той е с 15 арки и е имал важно значение за римския „Сребърен път“ свързващ Мерида с Асторга.

Саламанка е известна с големия си

университетски център,

начело с университета основан през 1218г. Той бързо се превръща в един от най-престижните европейски центрове – най-големият за територията на Испания и третия най-стар за Стария континент. Смята се,че тук се говори най- чистият испански език. Университетът на Саламанка е съставен от голям комплекс от сгради разхвърляни из центъра на града.

В средата на площада пред университета има статуя на Луис де Леон-известен поет и професор,който е бил преследван от инквизицията. Когато след дълги години в затвора се завръща за да преподава първите му думи са „Както споменахме вчера… “. Тези три думи мен ме впечатляват много… Фигури като Мигел де Сервантес и Христофор Колумб остават завинаги свързани с университета на Саламанка. И накрая всяка разходка си има край,а при мен той неизменно завършва с красива гара. Така е и този път. Изкючения явно в Испания няма.

Още снимки за Саламанка може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458217384233356. 106694. 100001352950520&type=1&l=7db6c58028

Толедо

Времепътуването от Мадрид до Толедо с високоскоростния влак е 26 минути и няма за кога да ти раздават слушалки,за да избираш коя от петте станции да избираш – една радиостанция,оперна или още три вида музика можеш да да слушаш. Просто тръгваш и докато се понаместиш вече трябва да слизаш. Гарата представлява страхотна сграда с цветно стъкло. Красота гарнирана отвън и с много палми.

Толедо е разположен в централната част на Испания на 70км. южно от Мадрид и е столица на провинция Толедо и на автономна област Кастилия – Ла Манча. Населението на града е около 85 000 души. На гарата освен таксита чака и туристически автобус,който срещу 2 евро те стоварва в стария град. За нормален автобус би тябвало да има една спирка,но този е директен и не спира никъде – тарикатски прийоми които ги има навсякъде. След слизането всички туристи интересно защо поеха в различни посоки,а аз останах да разгледам един от многото магазини за сувенири. Бяха изложени много – като между тях се открояваха Дон Кихот и Санчо Панса и множество саби,мечове,брони и доспехи.

 Толедо , Ислания

В района около Толедо – Ла Манча се намира родният град на Сервантес – Esquivias известен с множеството вятърни мелници, а също така наоколо са и родните градове на всичките му персонажи от „Дон Кихот“. Толедо става известен в Европа, Ислямския свят, а вече и в Целия свят с

производството на висококачествена стомана

Още от римски времена тук се произвеждат много мечове, ножове и ками – традиция , която се е запазила и до днес. Иработват се също и оръжия за филми по поръчка от Холивуд.  Зад крепостните стени на Толедо е културното наследство под формата на църкви,дворци,крепости,джамии и синагоги. Поради голямото разнообразие на архитектурни стилове и богата история старият град на Толедо е включен в списъка на ЮНЕСКО през 1986г.

 Толедо , Ислания

Подобно на Бургос и

Толедо може да бъде разгледан без каквито и да било карти

или други материали. Просто заставаш пред първата попаднала ти забележителност и табелка те отправя към следващата… Внушителният

„Alkazar de Toledo“ и средновековната крепост

са кацнали на хълм с изглед към река Тахо. Той е бил императорска резиденция скрита зад дебели стени,въпреки че сегашната сграда е завършена в по-късен период.

 Прочутата катедрала на Толедо

се нарежда сред най-знаменитите готически сгради в света. Тя е построена между 8-ми и 15-ти век на мястото на стара арбска джамия. Именно това наслояване и застъпване на художествените архитектурните и историческите традиции на католическата,мавърската и еврейска общност на Толедо прави града толкова очарователен. След като Алфонсо 6-ти превзема Толедо през 1085г. космополитната толерантност тук трае 5 века насърчавайки обмена на идеи и търговията. Градът процъфтява и става център на културата и образованието. Толедо се пълни с майстори и занаятчии и това си личи от направената катедрала и множеството църкви и не случайно е наричан градът на трите култури.

Лабиринтът от улици в историческият център на Толедо

е ограден с много добре запазени крепостни стени, като има и доста входни врати от мюсюлмански произход а също така и „Puerta del Sol“, построена през 13-ти век в мудехар стил и съдържаща останките от древнохристиянски саркофаг. Чрез тези и други живописни входове може да се стигне до редица красиви места като „Пласа де Зокодавър“. В арабския период това централно пространство е помещавало важен пазар. Днес този площад е заобиколен от сгради с веранди и продължава да бъде едно от най-оживените места в града.

Тесните улички на Толедо са пълни със синагоги, джамии и църкви характерни със смесица от художествени стилове. Друга забележителност в Толедо е

готическият мост „San Martin“,

който е построен през 13-ти век заедно с неговите две отбранителни кули и манастира „Сан Хуан де лос Рейс“. Сградата е в пищен готически стил,има и църква която се отличава с характерните си орнаменти… Замакът „San Serando“ е средновековен замък,който първоначално е бил манастир през 1088г. ,а по-късно превърнат в крепост за защита от евентуални мюсюлмански атаки. В далечината се вижда гарата,което ще подскаже че с Толедо привършихме а с него и екскурзията из красивата Испания…

Още снимки за Толедо може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458759757512452. 106729. 100001352950520&type=1&l=92151a183a

Послеслов: За финал ще Ви предложа една

рецепта за Тортия

Това ястие е визитната картичка на Испания. Сервира се навсякъде и по всяко време.

Небходимите продукти са:

4 големи картофа, 6 яйца, 1 глава кромид лук, олио, чер пипер и сол

Начин на приготвяне:

Обелете и нарежете картофите като за мусака или втори вариант – на по-дебели кръгчета. Сложете в тиган повече олио и започнете с пърженето. Пържете ги не много – до златисто /трябва да са меки/. Нарежете кромида на кръгчета и го запържете. В една купа разбийте добре яйцата, сложете добре изцедените картофи от олиото, кромида, сол, и чер пипер на вкус. В тигана оставете олио колкото за омлета/останалото олио може да се ползва за готвене/. Изсипете сместта в тигана. Изчакайте да се ипържи дотолкова, че горната страна да се стегне за да можете да я обърнете. Захлупете с подходяща чиния и обърнете тигана. Когато тортията е в чинията, върнете я в тигана с необърнатата страна надолу за да се изпърже. Пържете още малко и извадете когато е готова. Можете да направите няколко малки или една по – голяма. При голямата е препоръчително да се притиска с нещо когато е обърната. Аз използвам тенджера с вода с големината на тигана.

Да Ви е сладко…

 

 

Автор: Красимир Гетов

Снимки: автор

 

Други разкази, свързани с Другата Испания – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

14

Испания (1 част на Филкови пътуват. Перу.)

Днес започваме една поредица за пътуването на семейство Филкови до Перу. Първата част ще бъде за Мадрид – като най-важен междинен лагер, а снимките в началото на разказа са за зарибявка – за да знаете къде отиваме 🙂

Приятно четене:

Филкови пътуват: Перу

част първа

Испания

Посвещение:

на Стефан,

който често не ме слуша, но винаги чува важните за мен неща!

Мачу Пикчу, Перу

 

 

Мачу Пикчу, Перу

 

 

Мачу Пикчу, Перу

 

 

Мачу Пикчу, Перу

 

 

Мачу Пикчу, Перу

 

 

Още преди да тръгнем бях решила, че ако наистина стигнем до Перу и се върнем, то това пътуване ще заслужава да бъде описано. И то не заради друго, а защото в последните 3 години животът ни се върти около 2-те бебета, работата ни и вечните ми планове за ремонти и подобрения на къщата. Животът на някои хора априори е засукан около тези неща, но истината е, че за нас двамата това не е достатъчно – просто се измаряме от еднообразието и изведнъж ни се приисква нещо шарено и различно да ни се случи и да ни раздвижи.

Никога не сме правили

планове да стигнем до Перу

Африка и Азия – да, но не и Перу. Аз самата се изненадах, когато се чух да предлагам на Филков да се вдигнем на разходка до Перу. А той разбира се, изобщо не се опъна на тая ми идея. В началото начинанието изглеждаше глупаво и всички смятаха, че е някаква наша измишльотина. Обаче 3 дни след тая септемврийска сутрин аз вече се бях убедила, че билетите не са чак толкоз скъпи и приключението започна да добива долу-горе размити очертания. Месец по-късно вече бяхме уговорили родителите ми да поемат децата и бяхме купили билетите Мадрид-Лима за пътуване през март. А избрахме март, защото тогава по-малкото бебе вече щеше да е не толкова малко и нямаше да е кърмаче, а и защото тогава някъде имаме годишнина от сватбата.

Купихме билетите през www.bravoflight.com,

а щяхме да летим с Air Comet. Цената беше 880Е на човек с включени застраховки в случай, че решим да върнем билетите /все пак с малки деца сме, всичко се случва/, такса за доставка на хартиения билет с куриер от Италия, застраховка в случай на загуба на багажа и още нещо подобно организационно, което вече не помня какво беше.

Веднага решихме, че преди Перу ще помааме краци из Мадрид, а 2 месеца по-късно вече бяхме измислили пътуването ни да започне с полет до Барса, помотаване там 2-3 дни, последващ кратък престой в Мадрид и след това ПЕРУ. Отделихме общо 16 дни като 6 от тях бяха за Европа и 10 за Перу. В последствие плановете се промениха – AirComer промениха графика си и вместо 10 дни в Перу се оказа, че ще имаме 12. Още по-добре за нас!

Леко и плавно

започнахме да оправяме програмата –

в кой град колко време ще изкараме, какво искаме да видим, за какво имаме време и за какво – не, и след това се заехме и с хотелските резервации. Искахме да спим в местни малки до средни хотели, имащи собствен дух и атмосфера, а не в големи чудовища, обзаведени с мебели шир-потреба, с гравирани на възглавниците и по чаршафите символи и букви на съответния хотел. Това щеше да ни даде истинското усещане за тамошния живот, но пък категорично ни лиши от 1-2 звезди от ранговете на хотелите. И разбира се, когато букваш всичко по интернет, никога не си наясно дали това, което виждаш на картинката, е това, което ще видиш в действителност, и изобщо дали нещо ще видиш – винаги има риск от това да се окаже, че нещото, което си резервирал, и услугата, която си платил, не съществуват в Божиите промисли. Както и да е…

Стартирахме новата година с уточнен маршрут, платени резервации, трипове, вътрешни полети и всичко друго дребно, за което човек дори не подозира, че може да му хрумне. Стигнахме до такива висоти в изчистването на детайлите на плана, че дори си направихме среща на пристанището в Барса с наше приятелско семейство, което всъщност живее в Австрия, но което в началото на март щеше да е се окаже в Барса. Всичко изглеждаше повече от прекрасно. Оставаше да чакаме началото на март и да стискаме палци, че няма да си потрошим някой крайник, че децата ще са здрави и че няма да ни сполети някое друго неподозирано семейно или световно нещастие.

На първи март заминахме към Русе. Искахме децата да имат 5-6 дни, в които да свикнат с обстановката, с баба си и дядо си /бог да ги поживи за това, че се наеха да гледат 2 породени диванета и че се справиха прекрасно. Естествено, това има и своята лоша страна – сега са обречени всяка година поне по веднъж, а ако безсрамието ни позволи – и по-често, да гледат същите тия разбойници докато ние обикаляме света и отмаряме от тях/ и със сиамката Сали, която, всъщност, по дух е замаскирано малко гальовно кученце. Адаптацията премина спокойно, но въпреки това аз все така очаквах да ни се стовари някоя простотия на главата, която да провали заминаването ни. Само човек/семейство, окопано в къщи с 2 и повече деца, би разбрало недоверието ни в заплануваната почивка, която да е ЗА ДВАМА!

На 7-ми март рано сутрин тръгнахме от Русе към Букурещ.

Преценихме, че полет от Букурещ ще бъде по-евтин, а и по-удобен за нас, предвид факта, че децата така и така ще бъдат зарязани в Русе. Пътувахме с такси, карано от млад свежар на име Цецо /за инфо за подобни услуги, можете да го намерите на телефон 0883348126/. Това ни струваше 100 лева, които в никакъв случай не бих искала да си спестя. Тръгнахме в 6.15 сутринта, а до летище Отопени в Букурещ стигнахме едва към 8.40 независимо, че разстоянието между 2-та града е ок. 60 км – трафикът в Букурещ е У-ЖА-СЕН!!! По пътя до летището минахме покрай ‘бръснарницата’, както каза Цецо – т.е. 2-рото летище на Букурещ, което е в пъти по-малко от Отопени, и което обслужва само ниско-бюджетните полети. Разбрахме се с младежа да ни чака на 23-ти март, когато всъщност се връщахме обратно с полет от Мадрид.

На летището веднага чекнахме дали нашият полет до Барса е наличен. Е, беше. Щяхме да летим в 11.55 часа с ниско-бюджетните  http://www.clickair.com/ за сумата от 106.50 евро общо за двама ни. Цената беше повече от добра, ние бяхме вече на летището, видяхме си полета на таблото, така че това, което направихме, беше да си извадим дебели книги за четене – предвидливо с нас бяхме взели трилогия за Перу /с общ обем над 1200 страници/ – един вид да се запознаем със страната още докато чакаме по летищата и пътуваме към нея.

Към 10.30 вече леко обезпокоени защо полетът ни все така си стои на таблото, но без индикация за чекиране на багажа, се понесохме с все куфари към информацията. В момента, в който задавахме въпрос кога аджеба ще се чекираме, чухме шума от механичната промяна на информацията на таблото, и, обръщайки се да видим колко точно е закъснението за полета, с изумление открихме, че ДА –

полетите са пренаредени, но нашият вече НЕ ПРИСЪСТВА в списъка

В същия тоя момент девойката ни обясняваше, че изобщо не разбира за какво й говорим, защото на този ден никога не е имало заявен полет на Кликеър до Барселона и че навярно ние нещо сме се объркали. Тутакси й показахме е-билетите, които имахме, и тя с изненада установи, че ДА билетите ни са с настоящата дата и очевидно ние не сме в грешка. Естествено, оказа се, че и тя не е в грешка. Аз изпаднах в амок. В същото време започна да ме обзема тиха ярост на самата себе си, че изобщо съм позволила да си повярвам, че ще отида на почивка, че дори пък съм имала  наглостта да се наградя с дестинацията Перу.

Филков запази спокойствие

и каза: ‘Дааа, много интересно става. Да помисля малко.’ И по-късно: ‘Изядохме дървото. ‘Ся да видим к’ъв шъ му е размерът.’ /Имам сериозни съмнения, че тоя човек ще запази спокойствие дори ако до неговия стол падне бомба. Вероятно би казал ‘Я, бомба!’, но друго, честна дума, казвам ви, няма да има!/. Бях повече от паникьосана, но някак едновременно и на двама ни ни хрумна решението немедлено да отидем до другото летище – т.нар. ‘бръснарница’, за да видим какво можем да направим по въпроса с придвижването си до испанска земя. Метнахме се на едно такси, което ни закара до въпросното друго летище /отстоящо на разстояние 11-13 km/ за сумата от 50 местни пари. Там установихме, че

полет до Барса няма във въпросния ден

и че най-близките дестинации до Барса са Мадрид и Лисабон. На следващия ден, обаче, можехме да стигнем до Барса. След кратък размисъл дали да се върнем до Русе, да пренощуваме и на следващия ден пак да се върнем за полета си до Барса, или да останем в Букурещ и да гоним Мадрид, с Филков решихме, че е по-добре да пожертваме срещата си с приятели в Барса, а също и резервациите си ето тук: www.marti-codolar.net/ и така да намалим риска от потенциален провал на вътрешен полет Барселона – Мадрид, за който също имахме билет, купен от www.vueling.com /за сумата от 88.00 Е общо/, и да се засилим по най-бързия и евтин начин към Мадрид, като стискаме палци от тук насетне да няма друг съществен провал.

Няма да пиша в детайли колко пъти обикаляхме от едното до другото летище, и колко пъти по 50 кинта дадохме за таксита /защото офисът на фирмата на едното летище беше затворен, пък се летеше от другото, пък трябваше пак да се върнем до номер 1, а ние фактически бяхме на номер 2 и други подобни дивотии/, но в края на краищата, в 1.30 през нощта с полет на www.easyjet.com за сума, неколкократно надвишаваща очакванията ни, имайки предвид, че пътуваме с една от най-ниско-бюджетните компании,

благополучно кацнахме в Мадрид

За сумата от 35 евро едно такси ни метна до Площад дел Сол, където бяхме просто смаяни от тълпите хора. В 2 и половина през нощта имаше повече народ отколкото в делничен ден по Витошка! Явно беше, че петъчната фиеста е един от основополагащите стълбове за купонджийския живот на мадричани.

Plaza del Sol, 28922 Alcorcón, Мадрид, Испания

 

След половинчасова обиколка на площада /който между другото е централният – там се намира прословутата статуя на мечката/ установихме, че не можем да открием хотела, който брат ми спешно е букнал, и се навряхме в

първата обител, в която имаше свободни места – Hotel CANTABRICO

Всъщност, за да съм честна, това място беше и единственото със свободни стаи. Не беше върхът на сладоледа, но като за безизходицата, в която бяхме попаднали насред лудата нощ в Мадрид, всичко се ядваше. За статистическите данни – цената на стаята беше 55 Е с включена закуска. Сутринта открихме, че закуската се измерва в понятия на ученическо прихапване в столова – малко хлебче, украсено с пльоснати малки опаковки мармалад и масло. А, и силно разредено шварц кафе. Трябва да си призная, че като за старт на проваляща се почивка, ми изглеждаше чудесно.

По същото това време открихме, че не можем да останем в нашия хотел, защото е пълен до козирката, така да се каже, въпреки че очевидно беше доста под понятието за добро място /прозорецът на нашата стая гледаше не към въздух, а към килер!/. Така че, наложи се да потърсим друго място за престой, сън и пребиваване. Точно зад ъгъла

намерихме един hostAl

/точно с А – в Испания не са хостЕли, а хостАли/, който предлагаше стаи за х 30 Е. ХостАлът си беше чиста проба стар, огромен апартамент на бивш аристократ, чиито множество стаи бяха обособени като ‘хотелски’ стаи. Е, и там не беше върхът на сладоледа, но и това се ядваше.

Веднага след настаняването си в новото убежище и опарени от липсващия полет от предишния ден, решихме, че е повече от наложително да стигнем до летището, за да видим каква е хавата с полета до Лима. След едночасово пътуване до летището и неколкократна смяна на метрото се оказа, че полетът е наличен и всички индикации говореха, че нашето пътуване ще го бъде! Другото важно нещо, което разбрахме, беше, че няма начин да си върнем парите от билетите за полета до Барса и после за вътрешния полет до Мадрид. Е, ние така и така си го знаехме, но все пак рекохме да попитаме, та барем ни учуди животът тоя път. Вече с доста поолекнали душички се върнахме отново в центъра на Мадрид и решихме да се отдадем на обичайните туристически обиколки и гледки.

Посетихме

Кралския дворец /вход 8 евро/:

 

Кралският дворец – Мадрид, Испания

Кралският дворец в Мадрид

 

 

изненада ни площад, пълен с мимове – забавляват се хората, а носят и забавление на нас – туристите, натъкнахме се и на каки, които някак произвеждаха огромни сапунени мехури – и като казвам огромни, значи са такива – с d*=50-80 cm –

 

Площадът пред Кралския дворец – Мадрид, Испания

 

 

 

открихме симпатични малки площадчета с още по-симпатични малки дървени пейки:

Мадрид, Испания

 

 

 

имахме късмета да чуем и видим класически цигански оркестър от 10-тина енергични и весели мургави батковци, които наистина, ама наистина си струва да се бъдат видени и чути, а вечерта неволно участвахме в демонстрация за правата на жените – попаднахме в тълпа от жени, които, тракайки на тигани и тенджери, създаваха невъобразим шум и скандираха нещо на испански – беше 8-ми март!

Вечерта обилно хапнахме и пийнахме в местно ресторантче

И тъй като сервитьорът не панимаеше инглиш, а менюто беше на испански, то помолих компания весели младежи да препоръчат нещо местно, вкусно и типично. Незнайно защо, препоръчаната местна кухня изключително много наподобяваше затоплена българска пастърма и кюфтета със сос. Но беше вкусно.

На следващия ден /неделя/

открихме, че кафенето, в което пиехме кафето си, беше обслужвано от българска сервитьорка-барманка. Стана ни смешно, защото българката наистина се затрудни да отгатне какво аджеба искаме с думите ‘ ту капс блак кофи, плийз’. И понеже беше неделя, а

в неделя входът на музея на Пикасо е безплатен,

противно на нашите убеждения, че докато човек е на пътешествие в чужбина не трябва да обикаля музеи, а е редно да мери улиците, да пие кафета на възможно най-много места и да облегне морно дупе на възможно най-много пейки + полянки и градинки /и това всичкото, за да усети духа на мястото, където се намира/, ние все пак се засилихме към музея. Пикасо не ми хареса. Никога до сега, независимо от образованието ми и личното ми усещане за личната ми култура, стояща по-високо от средното ниво, не се бях позаглеждала активно в неговите произведения. Е, простете невежеството ми или дори посредствеността ми, но супер се потресох от видяното. Да, оная огромна мацаница, всеизвестна всекиму, наистина ме впечатли, но май не с ‘нарисуваното’, а с мащаба си. Честно казано, снимките му от войната могат трайно да стъжнят доброто настроение на всеки пътуващ отпускар. На финала минавах през залите само, за да мога да кажа, че съм обиколила музея на Пикасо.

Последва

изненадващо приятна разходка в парк,

където, освен на патките в езерото,се порадвахме и на безплатен куклен тeатър за най-малките. И забележете!: въпреки че децата седяха направо на асфалта, не се намери нито една истерична майка или баба, която да крещи ‘Ставай бързо, чи шъ истиниш! Чуваш ли к’во ти говоря!’ или нещо от порядъка на ‘Шъ си изцапаш дрехите!’. Направи ми впечатление, че повечето колички бяха Jane /което да знаете, че не се чете Джейн, а Хане, казаха живеещи там/ и Chicco – т.е. или хората по испанско са по-богати от нас, или тия неща по света не струват майка си и баща си, както е в бг.

Другото, което много ме изненада, беше, че в парка беше пълно с полицейски коли. А все пак иде реч за оградено  пространство, в което се разхождат майки с деца. ИЗВОД: Хората си пазят децата! Не е като у нас, явно – 2-ма зелени елфа за цяла Борисова градина. Живи да сме, та да видим как и при нас става така. Дано!

Ето малко снимки и от тая подреденост и красота:

Мадрид, Испания

 

 

Мадрид, Испания

 

 

Мадрид, Испания

 

 

Същия тоя ден успях да уважа няколко магазина,

да накупя туй-онуй /основно под формата на парцалки. Да знаете, че френските DPAM имат магазин точно срещу въпросния паметник на мечката/ и да се впечатля от паната-картини, които варират от малки табели за имена на улици, та достигат до цяла огромна стена от 20-50 кв.м., подредени от ръчно-рисувани плочки. Ето тук се вижда за какво иде реч:

Мадрид, Испания

 

 

Мадрид, Испания

 

 

 

Приключихме деня в страхотен ресторант,

в който ядохме паейя с морски дарове и животинки, и пихме традиционната сангрия. Не мога да не отбележа факта, че паейята беше не като за 2-ма човека, а поне като за 4–ма. Съдът, в който ни я донесоха, беше с големината на тавата, в която у дома готвя манджа, стигаща ни за 2-3 дни! Ето:

Мадрид, Испания

 

 

 

Последната мадридска сутрин ни посрещна с 6 градуса , силен вятър и облаци

Все пак лошото време не ни уплаши и успяхме да намерим стадиона, на който се правят коридите – Арената на биковете /цената на билетите започва от 10-тина Е, така че който е фен на убийствата, може да се засили/.

Мадрид, Испания

 

 

 

Мадрид, Испания

 

 

 

Поради гнусното време отложихме градинската среща с е-познатата ми kar4ita и се намерихме на нейна територия. Краси готви страхотно! Беше направила салати, пица, та даже и десерт. Изобщо не знам как успява, като се има предвид, че и тя е с породени:

 

Семейство Филкове – Мадрид, Испания

 

 

 

И вероятно поради причина, свързана със злополучния ни първи полет, се озовахме на Терминал  2 на Мадридското летище цели 5,5 часа преди

полета ни към Лима

Тези 5.5. часа се превърнаха в близо 8 , защото полетът ни имаше закъснение . Прекарахме ги ето така

Семейство Филкови – Мадрид, Испания

 

 

 

 

Всъщност, нашият полет затвори летището – беше последен за деня; излетяхме в 1.30 през нощта. Нито тогава, нито сега, обаче, дори не помислям да се оплаквам – все пак полет имаше и все пак стигнахме до Перу.

Което обаче е разказ, който ще продължа утре, защото се налага да изкъпя и приспя диванетата.

Очаквайте продължението

*d – диаметър – бел.Ст.

Автор: Мая Филкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Мадрид – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂


От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (3) 2

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (3)

Пътеписът ни днес ще бъде продължението на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, Франция, Виена и ХърватияА днес ще бъдем продължим към Испания, Гърция, Албания и Македония

Приятно четене:

 

От Балканите до Пиренеите с автобус

 продължение

/Записки/

 

 

4 април 2006г.

Барселона (Испания)

е  голям пристанищен град  на Средиземно море. В близост до пристанището се извисява паметник на Колумб. Първото нещо, което видяхме при влизане в града,  бяха 8 извисяващи се в небесата,  остри и тесни конусовидни кули. Оказа се, че това е емблемата на Барселона –

катедралата „Св. Семейство” (“La Sagrada Familia”)

– грандиозно творение на испанския архитект Антони Гауди.

Саграда Фамилия, Барселона

 

Впечатляваща постройка, която все още не е завършена. Този своеобразен архитект е проектирал и много  сгради, дори  цял “град”, който понастоящем е известен като Парка “Гюел”. Посетихме го. Къщи с чудновати покриви, балкони и фасади, разположени сред много зеленина –  като в приказките. Идеята на Гауди да построи екологично чист град,  не е била разбрана от съгражданите му.  Никой не е  купил построените от него къщи и  той фалирал. Умрял на преклонна възраст като бедняк.

Къщите на Гауди и паркът Гюел, Барселона

 

Иначе Барселона е красив град с много хора по улиците, особено когато има мач между „Барселона” и „Реал” Мадрид. Градът не е  много чист. Пазарите са покрити и добре подредени. Купих си ягоди (за 1 евро) –  изглеждаха съблазнително – червени,  големи и ужасно безвкусни.

 

7 април  2006г.

Сарагоса.

Катедралата  “Сеньора дел Пилар” (Seniora del Pilar)

е построена на място, където се е явила Девата. Величествена катедрала в готически стил! Казват, че била втора по големина след „Св. Петър и Павел” в Рим. В катедралата видяхме  окачени по стените знамената на почти всички испаноезични  държави. На  Куба също.

 

7 април 2006г.

Мадрид

Градът е основан от арабите през X век. През XVI век става официална резиденция на испанските крале. Красив и спокоен град с елегантно облечени възрастни хора, които сутрин се разхождат хванати под ръка. Снимахме се пред Кралския дворец, който е само музей. Испанският крал Хуан Карлос си има резиденция в покрайнините на града.

 

Посетихме

Музея „Прадо”,

където преди да ни пуснат да влезем, обстойно ни изследваха за носене на оръжие, ножове и др. Мене три пъти ме връщаха, докато не свалих всички украшения: пръстени, обици, медальон, часовник, колан т. н. За един мъж от групата извикаха полиция,  за да даде обяснение защо носи нож (независимо, че доброволно  го е показал и предал). Явно хората много са се наплашили след атентата на гарата през 2004 година. След тези перипетии ни пуснаха в музея, където видяхме картини на Ел. Греко (с мрачна религиозна тематика), прекрасни портрети на Фр. Гоя (“Автопортрет”, “Голата и Облечената маха”), портрети на Д. Веласкес на “Придворни дами” на Филип IV,  неговото семейство и много  др.

 

8 април 2006г.

Толедо – старата столица на Испания

Град с добре  запазени или по – скоро възстановени крепостни стени, тесни улици, много готически катедрали, синагоги, магазинчета за сувенири, занаятчийски работилници,  кафенета и пр. Всички в един и същи стил! Вървейки по тесните улици имах чувството, че от ъгъла ще се появи някой рицар на кон в пълно бойно снаряжение. В магазините за сувенири преобладават оръжията – мечове, шпаги, рапири, рицарски брони, шлемове и др.  Тук се изработват всички оръжия  за исторически филми по поръчка  на Холивуд. От едно магазинче – работилница си купих  за спомен ръчно изработени обици с вградена златна нишка.

Cathedral of Toledo, C/ CARDENAL CISNEROS, S/N, 45002 Toledo, Spain

 

След много обиколки из града, решихме да посетим  най-голямата Катедрала в  Толедо и най-красивата в цяла Испания! И не сгрешихме! Най-разкошен е Главният олтар с многоцветна скулпторна украса с форма на вълнообразни пламъци. Пет реда скулптори възпроизвеждат живота на Христос. Бялата Мадона изваяна от мрамор  е истински  шедьовър! Най-накрая видях картина на религиозна тематика – Разсъбличането на Христос на Ел Греко, която да не ме ужасява! Прекрасна е! Само заради нея си заслужаваше да платя  входа от 6 евро! Е, не само!

 

7 юни 2008г.  

Верия (Северна Гърция)

 Старото име на града  е Бер.  Видях едно от местата в, където е проповядвал Св. Апостол Павел.

 

7 юни 2008г. 

Кастория (Костур)

 Това е неголям град – разположен на брега на живописно езеро. В града има   множество църкви – според екскурзовода  около 70. Църквите са от  X – XIV век. Повечето са малки с добре запазен автентичен  вид. Срещат се буквално през 50 метра, като че ли всяко семейство си е имало църква. От дясно на входа на една от тях  видях изографисани българският цар Михаил и майка му Ирина. Такива автентични църкви от времето на княз Борис  има  малко  запазени  в България. Заслужава си да бъдат видяни!

 

8 юни 2008г.

Остров Св.Ахил

 Намира се  в Малкото Преспанско езерона границата между Гърция и Албания. До острова се стига пеша  по добре укрепен понтонен мост. Единствената обитаема постройка е един малък дву-етажен хотел. Собствениците са семейство и говорят разбираем български език. Бяхме единствените посетители! Някои от нас закусиха с бюрек. Други като мене пихме кафе в големи порцеланови чаши.

В близост  до хотела се намират останките от голяма църква – базиликата „Св. Ахил” –  вероятно строена от цар Самуил, когато този остров е бил негова столица, преди да се премести в Охрид. Църквата е била патриаршеска. Заемала е площ от около 968 кв. метра. В нея Самуил е пренесъл мощите на Св. Ахил, след  като е превзел Лариса през 986 г.  Църквата вероятно е разрушена  след падане на България под византийска власт. Понастоящем са запазени  само части от олтарната и двете странични стени. Останките са добре консервирани и ще издържат поне още 1000 години. Стенописите са свалени и се пазят в музея в гр. Лариса. От дясно на олтарната стена в църквата  е намерен гроб (саркофаг от камък) с кости и останки от червена златоткана плащеница. Според гръцкия археолог проф. Николаос Мицопулос (който е правил археологическите разкопки) това са костите на българския цар Самуил. Повод за това твърдение е накриво зарасналата лакътна кост на лявата ръка (известно е, че Самуил е бил ранен  при битката при Сперхей). До саркофага на Самуил се виждат  още два.  Биологичната екзпертиза на останките в тях е показала, че  са  на  сина му  Гаврил Радомир и на племенника му Иван Владислав. При археологическите разкопки около църквата са намерени  и останките на 300   войни – счита се,  че са Самуилови.

От резиденцията на  цар Самуил следи няма, но са открити останки от крепост в месността  “Калето”. В подножието на “Калето” се намира  църква наречена “Св. Богородица Порфирна”,  строена през 16 век – вероятно върху основите на стара църква  строена от цар Самуил. За да закриля владетелската резиденция,  Богородица е изобразена с пурпорно  червено наметало (символ на владетелска власт), поради което е наречена “Порфирна”.

Църквите на острова са били 11 на брой и  са били   повече от къщите.  За  това  островът  се счита  от местните хора за свято място. Свято е  според мене най – вече за нас  българите,  тъй като е пазило  стотици години гроба  на цар Самуил и спомена за трагичната за България 1014 г. Поклон!

 

9 юни 2008г. 

Едеса (Воден)

 Градът е наречен Воден, поради многото водопади около, които е възникнал. В църковния двор са запазени гробове на български архиереи. Хората по тези места разбират добре български, но го говорят само при необходимост.

 

9 юни 2008г. 

Лерин (Лариса)

 Градът е бил опожарен по време на  войните (1912 – 1918 г.), а  населението – избито. Построен е отново и е заселен с гърци от Мала Азия. В околните села обаче населението е изцяло „славяно – езично” както го наричат  гърците. Сами се убедихме в това.

 

12 юни 2009г. Хотел „Оаз”( Албания) – курортен  комплекс в околността  на

гр. Дуръс –   Адриатическото крайбрежие на Албания.

Настанихме се привечер. Хотелът изглежда добре. Има баня с непрекъснато течаща  топла вода.   Има и климатик. Вечер има  комари, но ако се затвори вратата и се пусне климатика, комарите изчезват. Пред хотела има басейн, заобиколен с шезлонги –   след него е плажа.  На плажа има легла със сенници и чадъри с масичка за кафе и пепелник,  покрит с капаче. Направо супер! На нашите плажове такива чадъри не съм виждала. Ползването на леглата и чадърите е  безплатно. Плажът е сравнително чист. Има широка плажна ивица, покрита с много финозърнест  пясък.  Никой обаче не лежи на хавлия на пясъка. Къпахме се няколко пъти. Водата беше хладна докато се потопиш, след това става приятна и не ти се излиза. Откровено казано не ми се тръгваше от Дурaс!

 

13 юни 2009г.

Дуръс. Старото му име е Драч

Според екскурзовода (албанец – завършил право в Москва) останки от стария град  няма, тъй като  лежи под новия, а археологически разкопки не са правени. Има разкрит  само един амфитеатър от римско време – изключително добре запазен.  В средата на амфитеатъра се намира стара обитаема къща, която пречи на археолозите да продължат разкопките. В града има много циганки, които водят по няколко циганета,  просят и са ужасно нахални. В центъра на града видяхме една сравнително голяма  новопостроена джамия.  Видяхме  и една сграда с кръст на покрива. Оказа се, че това е резиденцията на бившия им крал, който е бил християнин.

 

14 юни 2009г.

Тирана

 Според екскурзовода,  градът е наречен  на някакъв паша, който го е  управлявал и е бил голям тиранин. 60% от населението на Албания са мюсюлмани, 30% са православни,  10% са католици, но   хората  не се делят на   мюсюлмани и християни.

До 1945 г. 80% от населението на Албания е било неграмотно. Университетът в Тирана е построен през 50те години на миналия век. В него учат главно албанци, чужденците са малко. Албанският език е индоевропейски, но не прилича на никой от европейските –  има  общо само с латинския.

В центъра на града видяхме  стара джамия от 15 – 16 век. В близост до нея се издига паметника  на Скендербег ( Георги Кастриоти ) – (1405 – 1468 г.) – национален герой на Албания – обединил феодалните владения и оглавил борбата на албанския народ срещу турските поробители. Цели 24 години е отбивал успешно турските нашествия!

В центъра на града видяхме също сградите на  министерствата, разположени почти в кръг. Построени са по проекти на италиански архитекти. Сградите обаче не ме впечатлиха особено. Е, много по – добре изглеждат от сградата на Операта, която е по съветски образец.

В близост до центъра се намира  Пирамидата на Енвер Ходжа. Бетонна мегаломанска постройка, която понастоящем е празна и само загрозява околността.

Тирана общо взето е чист град, с градини и шадравани.  Видях елегантно облечени млади жени по улиците. Повечето носят бамбукови чадърчета, за да се пазят от слънцето. На нас ни ги предложиха за по  8 евро. Как пък не! Младите момичета (15 – 16 годишни) ходят с дънки и къси потници. Заговарят ни на английски. Усмихват се. Никъде не видяхме жени с шалвари или дори със забрадки. Явно това е работа  на Енвер Ходжа – погрижил се е да заличи всички религиозни различия. Изобщо в Албания видях много по – малко църкви и джамии, отколкото ние имаме в България. Строежите са  много. Сградите са боядисани в светли тонове. Строителството е дву – три етажно. Има и много стари сиви панелни сгради, които на места се „крепят на честна дума”. Такива сгради  видяхме повече пътувайки из страната. Видяхме и запустели фабрики с комини, без прозорци, полуразрушени.

Пътищата макар и тесни са много добре асфалтирани, без дупки и кръпки (поне там, където минахме). Повечето автомобили са  с марка „Мерцедес”. Много силно впечатление ми направиха  бетонните бункери, които се срещат почти повсеместно. Питах се –  останки от Втората световна война ли са  и  защо ги има   навсякъде? Ние имаме такива бункери, но само по южната ни граница.  Забравих да попитам екскурзовода. Чак тука в Института, научих, че са строени по времето на Енвер Ходжа,  за  да ги пазят от „врага”.

15 юни  2009г. Напускайки Албания  –  спряхме в

гр. Струга (Македония)

 Струга е много хубав град с преобладаващо албанско население. Тук –  там  се срещат по – възрастни жени с шлифери и забрадки, облечени по „мюсюлмански обичай”. Младите момичета обаче са облечени с дънки и потници. Не можеш да познаеш кои са албанки и кои македонки? За втори път идвам в Струга и двата пъти къщата – музей на “Братя Миладинови” е затворена. Дали изобщо   някога  е  била отворена? Няма и кого да попитам. А река „Черна Дрина”  е все така пълноводна и  чиста! Момчета по бански скачат от мосовете във водите й. Голяма атракция е!

 

15 юни 2009г.

гр. Охрид

 За кой ли път вече посещавам този прекрасен град! Лебедите все така плуват в езерото –  зиме и лете все са там! Какво ли ново ще видя този път? Новото бяха изворите на р. „Черна Дрина” над  манастира „Св. Наум”. Отидохме до там с лодка с гребла. Мястото е тихо и  закътано. Сякаш човешки крак не е стъпвал  наоколо. Реката е дълбока, но бистра и прозрачна. На дъното се виждат пясъчни „шапчици”, които  ту се надигат ту –  спадат. По – нататък  покрай брега видяхме и „гейзери” е  не съвсем,  защото не надвишават много повърхността, но  видимо това са изворите на реката. Заслужаваше си да ги видя!

 

Очаквайте продължението

Автор: Мария Лазарова

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Европа – на картата:

4

На мач на Реал Мадрид

И така: днес ще ходим на мач 🙂 Насред Мадрид ще видим как местния Реал посреща Хихон. А най-хубавото е, че авторът подобно на редакцията не разбира много от футбол и разказва не само за мача, но и за Мадрид и за Бургос.

Приятно четене:

На мач на Реал Мадрид

 

От известно време съм фен на сайта, обичам да пътувам и редовно го чета, за да пътувам и докато съм пред компютъра. Реших да напиша няколко реда за последното пътуване, при което заведох баща си на мач на Реал Мадрид в Мадрид. 🙂 извинявам се на футболните фенове за терминологията ми е чужда.

 

 

Всичко започна от едно пътуване до Барселона, в което моята роля беше на допълнителен куфар към багажа за командировката на половинката и по-точно всичко започна след посещението ми на стадион Camp Nou, когато реших, че трябва да заведа баща ми на голям стадион. Той е истински футболен запалянко, които по ред политически и икономически причини до сега бе виждал голям стадион само на малкия екран. След кратко проучване на отбори, стадиони, мачове и полети, решавам –

Мадрид и мач на Реал!

Проучих по-подробно графика на мачовете и избрах този с Хихон (Gijon) – посредствен отбор, мачът планиран за края на март, та се надявах лесно да взема билети на приемлива цена и да разгледаме града преди туристическия сезон.

Купих самолетни билети и ги представих като коледен подарък на тате. Оставаха тези за футболния мач. В началото проверявах как вървят цените и наличностите на билети преди всеки мач – всяка седмица, колкото повече наближаваше датата, толкова по-често отварях сайта и всеки път – нищо… Казвах си, здраве да е, поне ще разгледаме града и музея на отбора.

 

Дойде заветният ден, взехме самолета на Bulgaria Air рано сутринта и след около 3 часа път – хоп, летище Барахас. Посрещна ни новият терминал, който предизвика първия цивилизационен шок за тате – за да стигнем до багажа, хванахме влакче и, представяш ли си, намерихме си куфара, въпреки че имаше толкова много хора и самолети.

Летище Барахас, Мадрид

Почивка на летищенцето

 

 

 

Купихме седмична карта за транспорта, взех схема на метрото и ето го следващия шок – подземният живот на града е на няколко етажа и няколко стотин километра… Хостелът ни беше в центъра, ама съвсем в центъра, близо до спирка Sol, от където тръгват всички пътища в Испания – километър “нула”. Естествено Sol е огромна спирка и естествено излязохме от най-отдалечения от нашия хостел изход на площада. Кой да чете имена на изходи и да гледа карта.

Хостелът беше на ръба на мизерията,

която мога да понеса като за 30 Евро за двама на вечер в центъра на Мадрид. Добре че видях как ни слагат чисти чаршафи.

Настанихме се, поехме дъх и въоръжени с пътеводител излязохме.

Plaza de Santa Ana, Мадрид

Plaza de Santa Ana

 

 

 

 

И така задача номер едно – да “открием” стадиона и да взмем билети. Онлайн билети се появиха късно вечерта, преди да тръгнем и се отказах от покупка през Интернет. Според навигацията разстоянието беше около 5 км и баща ми предложи да ходим пеш. Прекосихме широкия център от Plaza de Santa Ana до Callao и получих въпроса “а до стадиона ходи ли метрото?” 🙂

Estadio Santiago Bernabéu, Av de Concha Espina, 1, 28036 Madrid, Spain

 

Излязохме на спирка Bernabeu stadium и предстоеше следващияt шок – стадиона!

Стадион Сантяго Бернабеу, Мадрид

Стадион Сантяго Бернабеу

 

 

 

Много етажи, красив терен, много цъкане с уста, жестомимично пазарене с охраната да го пуснат да пипне тревата, посядане на VIP местата, на седалките на треньорите и резервите, съблекалните, в прес-клуба – голяма радост и така 2 часа като с дете на лунапарк.

Новият треньор на Реал Мадрид

Новият треньор на Реал

 

 

 

 

Следващата важна задача бяха билетите за мача. Най-напред видях първите табели за каси и гишета и смело се засилих да се наредя. Пресрещна ме охраната, сочейки ми в друга посока, аз се опитвам да му обясня, че искам билети, той не, та не…, накрая разбрах, че това са каси за членове на фен-клуба.

 

 

 

Намерихме верните каси, старая се да говоря много просто, за да имам шанс за обратна връзка. Масово обслужващият персонал не говори и дума английски: “Tickets, match, Gijon”? – “What kind of tickets would you like” ме изненадват, ама отговарям пак просто “Cheapest”. Нямало от най-евтините едно до друго, та дали ме устройват тия от 55 евро. Ами устройват ме, мисля си, чак от България съм дошла да заведа тате на мач! Пита ме продавачът, от къде съм – от България, подава ми билетите и ми казва българското “Довиждане”, много приятно ме изненада! Поверих билетите на тате, имаше най-отговорната задача да ги пази цели два дни.

 

На връщане напазарувахме храна и вода от супермаркета на El Corte Ingles. Особено вода, че по павилиончетата в центъра я даваха по-скъпа от бензина. Прибрахме се в хостела, доволни и щастливи.

 

Петък – обиколка на града по според план картата – красив и уреден град – дворец, катедрала, площад, сгради…

Plaza Mayor, Мадрид

Plaza Mayor

 

Дворецът, Мадрид

Дворецът от пред

Дворецът, Мадрид

Дворецът отзад

 

 

 

 

 

 

 

Втората цел на пътуването беше

гостуване на роднини в Бургос

и трябваше да решим как да стигнем до там.

  • С кола под наем – 60 евро за 24ч + каране и гориво.
  • Вариант 2 – с автобус. Отидохме до автогара Avenida de America, проверих билетите и разписанието на един автомат 64 евро 2 двупосочни билета. Решението се оказа по-лесно. Купих билети и реших да намеря терминала, от където тръгва автобуса.

Автомата за билети се намираше на етаж -1 и нормално, се качих нагоре, за да потърся терминалите. Да, ама не, терминали няма, само изход. Слизаме на -2, защото там видяхме автобуси, обиколихме всички стоянки, ама това са градски линии сами.

По дяволите, от къде тръгват автобусите? На испански знам само “Си”, “Но” и “Грасиас”. Съзерцавах известно време схемата и срам не срам – към информация, показвам билетите, изчаквам колежката с английския, “Where is the bus?” Е, оказа се, че е през вратите в края на чакалнята.

Шок на цивилизацията, автогарата се оказа на -1 ниво, на -2 тръгваха градските автобуси, а на останалите до -7 бяха различните линии на метрото, които минават от там… Добре, че проверихме от къде тръгва автобуса.

 

Събота, обиколка на другата част от Мадрид и

Museo del Prado, ботаническата градина

и малко почивка преди мача.

Ботаническа градина, Мадрид

Ботаническата градина

 

 

 

Нямах никаква идея как се пълни стадион с 80 000 души и държах да сме там поне 2 часа предварително. В метрото нямаше нужда да гледам спирките и смяната на линиите, слизаме там, където слизат всички мъже от влакчето и вървим след тях.

Стигнахме при стадиона

– почти пусто, очевидно сме много подранили… По-д0бре отколкото закъснели, гледаме как излизат конните полицаи, агитката на гостите, бабите и бебетата със шалчета и шапки на отборите. Като изключим вувузелите и зурлите, атмосферата е почти като преди театрално представление.

Спокойствие и усмихнати лица.

Отвориха вратите и естествено бяхме едни от първите там, много се чудех дали ще се напълни целия стадион или ще е празен като мач на Васил Левски.

 

Преди мач на Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу

Час преди мача

Ами, напълни се…

На мач на Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу

“Ултрасите” на гостите

A Реал загуби.

Било първата домакинска загуба на Мауриньо (за футболните фенове като мен: това е треньорът им). Очаквах големи драми и дрязги между феновете, да ама не, хората си тръгнаха спокойно като след симфоничен концерт.

Мач на Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу

Нещата тръгнаха зле...

 

 

Тръгнахме си и опитахме да вземем метро, за съжаление цялата спирка беше претъпкана с хора и самата мисъл да седя с тая тълпа в това затворено пространство ме накара да излезем отвън и да се разходим поне няколко спирки, докато се разотидат феновете.

За следващата сутрин ни предстоеше

пътуването до Бургос на гости

при роднини. Малко преди мача се оказа, че е хубаво да преметим часа на връщане за по-късен. Станахме рано, за да имаме време за преговори. Излязохме на уличката, на която беше хостела и културен шок – боклуци, “мозайки” от върнати поръчки,

“езерца”… Такова чудо и в Студентски град не бях виждала. Наистина бяхме станали рано, тъй като и метрото още не беше тръгнало, та поседяхме с “подранилите” купонджии на спирката. Подредих се на информация, приготвих си химикалка, бях сигурна, че човекът не говори английски, добре че арабските числа и часовете се изписват

универсално и няколко минути по-късно имахме презаверен билет. Ура!

 

Културен шок за тате:

за ~150 километра внимателно разглеждане около пътя видя само 2 изхвърлени торбички… Тия хора боклук нямат ли си, цигарени кутии, пластмасови бутилки, какво правят с тях, че не ги изхвърлят около пътищата…

 

Бургос е симпатично малко градче

с голяма красива катедрала, паметник на ЮНЕСКО. Освен това е на Пътя – Камино де Сантяго де Компостела. Бях чувала бегло за Пътя и виждайки разни хора с раници и тояжки, поразучих и се запалих*.

Катедралата в Бургос, Испания

Бургос и Катедралата

Автор: Иванка Спасова

Снимки: авторът

 

* Повече за пътя Камино можете да прочетете в разказа и съветите на Тихомир на нашия сайт – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Испания – на картата:

Испанци пият бира на симпатично площадче в Мадрид 2

Мадрид – къде, какво, защо

Днес Десислава ще ни разведе из Мадрид, за да ни разкаже какво можем да правим в испанската столица. Приятно четене:

Мадрид

къде, какво, защо

Слънчев и топъл през октомври, оживен, гостоприемен и шумен –

от Paseo Imperial до Paseo de la Castelana през Plaza de San Miguel, Plaza de San Ildefonso и Plaza de Alonso Martinez

По малките улички, които ги има само на картата. Или накъдето ти видят очите и те поведат краката – по пътя на плочките или следвайки табелките с красиво изписани букви. В градинката пред Кралския дворец или край черните лебеди в парка Ретиро – Мадрид е очарователен със спретнатите си къщурки, боядисани в жизнерадостни цветове, с тесничките тераси с много цветя и с дървените си капаци, пазещи спомена за едно време. И с уютните кафенета, в които никой не бърза, като Mama Ines (на Calle Hortaleza 22) или Cafe Espejo (на Paseo de Recoletos). Не бива да се стряскате от това, че някои испанци пият кафето си на крак, като същевременно успяват да изпушат поне 3-4 цигари. Испанците пушат много и също така, вървейки по улицата, което по-рядко се вижда у нас.

Mercado de San Miguel, 28005 Madrid, Madrid, Испания

Улиците в сутрешните часове

са сравнително тихи и празни, разминавате се основно с други туристи или с хората, които чистят, но към обяд лека-полека градът оживява. Ако сте огладнели и ви се хапва първо, второ и трето, сега му е времето (за испанците всъщност – около 15ч) – обедните менюта са на цени между 8 и 15 евро.
Следобедното кафе можете да изпиете на открито някъде на Plaza de Chueka или на Plaza de Santa Ana, като се полюбувате на мелодичния испански език, на който говорят всички наоколо.
Привечер се настройте за много шум и емоции – тапас баровете са препълнени, най-вече с мъже, които така бързо поръчват, че зад касата не могат да им смогнат. Макар че имат своя чар, препълнените барове не ми допаднаха, защото са места, където трудно ти се чува приказката, макар че точно за това си отишъл. Така както се ходи и в

пазара Сан Мигел (Mercado de San Miguel)

– красива, стъклена сграда, в която можеш да си купиш плодове и зеленчуци, сирене, месо или миди и където вечер трудно можеш да се разминеш от хора, носещи чаши с вино или цели бутилки, които се спират да кажат “здравей“ на приятелите си.
Ако междувременно сте от т. нар. романтици, наслаждаващи се на залеза, мястото е Templo de Debod (Paseo del Pinto Rosales) – автентичният египетския храм, построен 2 век преди Христа, подарен на испанците през 1968-а в знак на признателност. Постройката, макар и древна, не е много внушителна през деня, но вечер е осветена разкошно.

В търсене на испански дух можете да тръгнете

по следите на фламенко танцьорите

– близо до пазара Сан Мигел се намира един от известните барове за фламенко (tablaos) – на Plaza del Conde de Miranda 1, където освен всичко друго персоналът говори английски и не го крие. Представленията обикновено започват в 22.30 часа, като за почивните дни е добре да направите предварителна резервация. Входът е около 30 евро. Дори и фламенкото да не е любимият ви танц, шоуто ще ви хареса.
Мадрид се слави и с многото си и хубави дискотеки, но аз лично ги пропуснах. Затова пък пробвах друга градска традиция – чуроси с шоколад (chocolate con churos) – т. нар. закуска призори 🙂 Чуросите са малки гевреци или пръчки, пържени, сухи и мазни, които се поднасят с горещ шоколад, който е толкова гъст, че си ги топиш в него. След като ги опитах, аз предпочетох да хапвам класически кроасан, придружен от чаша свеж портокалов сок и uno espreso. Уточнението е важно, защото испанците пият дълго кафе с мляко (con leche), което невинаги удовлетворяваше жаждата ми за класическо силно и късо кафе.
В края на нощта можете да се приберете и поспите (поне докато не ви разбудят ранобудните чистачи) в някой от многото хостели в центъра като Mirentxu (Zorilla, 7) например. Хостелите обикновено се помещават на етаж или два в старите сградите, собствениците често живеят в единия край, но в никакъв случай не се месят в ежедневието на туристите. На по-ниска цена могат да ви предложат да делите стая с непознати или пък да ползвате shared toilet или bathroom.
Ако сте любител на музеите, Мадрид ги има в изобилие. Ако не сте,

посетете поне Прадо, а ако ви останат сили – и Thyssen-Bornemisza, евентуално и Centro de Arte Reina Sofia

Поне за мен разглеждането на множество картини в един ден затормозяващо, на вас може да ви хареса. Правете се, че не чувате моя леко пренебрежителен коментар и задължително си вземете карти, за да се ориентирате в залите. По възможност прочетете нещо за колекциите, които се показват в момента (често има гостуващи такива) и си набележете цели. По мое мнение човек трябва да ходи няколко пъти и да гледа само отделни неща. И ако за Прадо мога да кажа, че помня някои от картините на Веласкес, Гоя, Тициан, Караваджо, Мурийо, Йеронимус Бош, Рубенс, Дюрер, то останах доста потресена от съвременното изкуство, показано в галерията на Кралица София. Явно модерното изкуство не е за мен. Дори Пикасовата “Герника“ не успя да спаси положението. Не забравяйте да проверите кои са почивните дни за съответния музей, защото правилото за понеделниците невинаги важи.

Не споменах нищо за градския транспорт,

защото е много по-редовен от този в София и навсякъде има указания коя линия накъде пътува. Не го ползвах много – само метро от летището до хотела и обратно, като влакчетата са на 2-3 минути и много чистички. Във всички станции има указателни табелки и карти на мрежата, автоматите за билети работят с монети, банкноти и крадитни карти, така че човек е максимално улеснен. Обикновеният билет струва 1 евро, само от и към летището се доплаща още 1. Има комбинирани билети, които позволяват ползване и на друг транспорт, както и билети за 10 пътувания. Но в центъра така или иначе човек с удоволствие и дори целенасочено си се разхожда пеша 🙂
От магазините не се впечатлих – и марките, и цените са почти като нашите (е, стандартът тук не го броим). Искаше ми се да посетя неделния битпазар Rastro, но не остана време, пък и нямах потребност да пазарувам. Макар че с удоволствие избирах магнитчета, чаши и касички и други сувенирчета за приятелите. Има магазинчета за такива глупости на всяка крачка.
Не мога да не спомена

кафенето-антикварна книжарница J&J Books and Coffee

(www.jandjbooksandcoffee.com) – държи я американец, установил се в Мадрид. Освен че предлагат кафе и коктейли и продават книги, организират интернационални вечери, в които можеш да подобриш английския или испанския си с хора, които също като теб не познават никого. Обиколих половината център, за да я намеря, като междувременно видях квартала, в който живеят най-много чужденци – една идея по-малко чисто и живописно, с още по-тесни улички и с много магазинчета за плодове и зеленчуци и обувки и почти никакви сувенири.
След закупени две книги на любимата ми Ан Тайлър се почувствах удовлетворена и по-лесно възприех мисълта, че трябва да се прибирам у дома. Кратък полет на wizz air в 20.30 вечерта (споменах ли, че там са с един час назад) и след бърз диагонален прочит на „Вечеря в ресторант Носталгия“, към 00.55 ч кацнахме в София. Недобре осветена и с много дупки, нооооо това си го знаете. За нещата, които съм пропуснала, може би ще пиша друг път.

Автор: Десислава Илиева

Други разкази свързани с Испания– на картата:

Испания

Снимки от Испания:

4

Пътеводител Испания: Мадрид и Барселона

Днес ще прочетем съветите Христо. Ще видим какво можем и трябва да видим и правим в Испания и в частност в Мадрид и Барселона. Приятно четене:

Пътеводител Испания: Мадрид и Барселона

Програма — минимум в Испания:

Освен задължителните места:

  • Ел Прадо,
  • Ла Педрера,
  • Ал Касър в Толедо,
  • парка Гюел,
  • Барри Готик,
  • Саграда Фамилия(отвън),
  • Побле Еспаньол и т. н.),

има една паралелна програма-минимум, която трябва да бъде изпълнена. Тя включва следните неща:

  • Вечеря с хубаво испанско вино и хамон;
  • Да се опита местната бира;
  • Вечеря с традиционната паеля;
  • Снимка до паметника на Дон Кихот и Санчо в Мадрид;
  • Снимка до мечката и ягодовото дърво;
  • Посещение на местен пъб, за да гледаме мача между Реал Мадрид и Барселона, който съвпада с деня на нашето пристигане;
  • Разходка из уличките на Толедо, по възможност следобедна закуска в някое малко кафе там

Мадрид

Столицата на Испания е изненадващо красива. С големи сгради, широки пътища, много църкви и все хубави. Туристите обожават да се снимат до паметник на двама известни литературни герои, надзиравани от автора си, както и до статуя на мечка, която се храни. С ягоди. На същия площад, където е мечката, се намира и нулевият километър, от който започват основните пътища в страната.

Четете по-нататък>>>