Archive for the 'Георги Лозев' Category

апр. 14 2010

От Никагуа до Хондурас на мотор (3)

Днес ще завършим пътуването на Георги Лозев (автор на „Аз, легионерът“) из Никарагуа и Хондурас. Започнахме с фундаменталния въпрос какво да правим с журналистките, а за последно го оставихме пред границата на Хондурас.

Приятно четене:

От Никагуа до Хондурас на мотор

част трета

На мотор към Тегусигалпа (Хондурас)

Ето как журналистката бе видяла нещата през своя поглед:

Какво чувстваш, когато пътуваш на мотор с пълна газ? 140 километра в час… 160… 180… Ръцете ми се изпотяват, кожата ми настръхва, а вятърът се блъска в лицето ми с такава скорост, че бузите ми се дръпват назад и танцуват със звука на скоростта. Когато влизаме в завой, светът застава на една страна, а аз съм почти паралелно на земята, сякаш изведнъж гравитацията е изчезнала и ме обзема това ужасно чувство, че ще се размажа по асфалта, като масло върху филия хляб.

Стискам силно зъби, за да задържа колкото се може по-стабилна челюстта си. Вместо крака чувствам два хамака и ме е страх, че сърцето ми ще изскочи през устата от толкова туптене.

Няма връщане назад. Един път качена на Харли, трябва да продължа пътуването. Вече бях казала „да”, за да премина 470 километра заедно с клуба на „Буталата“ до Тегусигалпа, където те щяха да участват във „Biker fest 2010”.

Четете по–нататък>>>

One response so far

апр. 06 2010

От Никагуа до Хондурас на мотор (2)

Продължаваме с пътуването на Георги Лозев (автор на книгата „Аз, легионерът“) с мотор от Никарагуа до Тегусигалпа в Хондурас. Започнахме с въпроса какво да правим с журналистките, а сега продължаваме нататък.

Не забравяйте да участвате в писането на юбилейния хиляден пътепис – остана съвсем малко време!

А сега – приятно четене:

От Никагуа до Хондурас на мотор

част втора

На мотор към Тегусигалпа (Хондурас)

Отново се върнах към мотора си, давайки знак за старт. Някой ми махна с искане да изчакаме за нещо, но този път бях твърдо решен да не правя компромиси. Те ме бяха избрали за лидер на това пътуване и ако още искаха да ги водя, трябваше да ме последват.

Дадох знак и моторите забръмчаха. Потеглих шумно и рязко, поемайки риска никой да не ме последва, но от двадесет и три мотора все някой щеше да тръгне. Знаех, че не съм единствения, който бе недоволен от вечните закъснения. Армандо държеше да пътуваме заедно и да не се делим на малки групи, за които определено щеше да е по-лесно да останат единни. Чувах шума от двигателите зад себе си и разбрах, че повечето бяха потеглили след мен. Погледнах в огледалото и видях

шосето изпълнено с мотори. В този момент си дадох сметка, че за пръв път ще водя толкова голяма група.

За миг почувствах отговорност за тези хора. Аз избирах скоростта и ги предупреждавах за опасностите на пътя. Повечето от тях бяха придружени някои от съпругите си, други от любовниците, а трети от дъщерите си. Всеки от тях носеше отговорност за човека на задната седалка, а аз по малко за всички тях заедно.

Замислих се, че имаме няколко нови члена на братството, които излизаха за пръв път на подобно пътуване, и намалих скоростта. Залепих стрелката на 120 км в час. Това означаваше, че последните, за да ме догонят, понякога трябваше да вдигат 140-150 км в час. Джовани като опитен пилот трябваше да осигури връзката с мен. В случай на проблем, щеше да изпревари всички и да ми даде знак да спра.

Четете по–нататък>>>

No responses yet

мар. 29 2010

От Никагуа до Хондурас на мотор (1)

Идва пролетта и затова и ние днес откриваме мото-сезона. Разбира се, няма да се ограничаваме с близките 2-3 хиляди километра, а направо ще прескочим до Америките, където освен мото-сезона, ще открием за пръв път на нашия сайт и Хондурас. Наш водач ще бъде Георги Лозев, автор на книгата „Аз, легионерът“. За похожденията му във френския Чуждестранен легион ще прочетете в книгата му, а днес той ще ни разкаже за вече мирния си живот като мирен „пенсионер“ в Никарагуа, пътуващ за Тегусигалпа, столицата на Хондурас. По моторите и приятно четене:

От Никагуа до Хондурас на мотор

част първа

Какво да правим с журналистките?

Бях се опънал на хамака и дремех, когато Армандо ми звънна да ме предупреди, че е поканил една журналистка да ни придружи на събора в Тегусигалпа.

На мотор към Тегусигалпа (Хондурас)

Аз бях ковчежника и държах касата на „клана”, така че трябваше да предвидя пари и за още една стая.

– Стая ли ще и плащаме? Що бе толкова ли е зле, че никой не иска да спи с нея? – запитах аз прозявайки се.

– Напротив, гаджето е супер, ама събуди се и ме чуй! Тя е журналистка от вестник „Ла Пренса“, които издават всеки две седмици едно луксозно списание „Магазин“. Те са най-четените в Никарагуа и искат да пишат за нас. Аз им казах, че ако искат да пишат, трябва да пратят журналистката да попътува с нас, за да усети атмосферата, иначе нищо няма да стане. Гарантирах им, че ще се грижим за нея и че никой няма да я притеснява.

– Добре, добре почвам да схващам, искаш да си влезем в ролята на наполовина рицари, наполовина бохеми. Кой ще я вози?

– Ти каза, че ще пътуваш сам и си мислех…

– Не си го помисляй, реших да пътувам без „раница“ (в нашия жаргон „раница“ е гаджето ти, което се залепва за гърба ти), защото ме избрахте за лидер, а и така се чувствам по-спокоен. Ще пътувам със „Сянката“ (моторът ми Хонда Шадоу 1100СС), който е така преобразен, че няма много място за втори човек.

– Да знам, друго си е да пътуваш без „раница“, но повечето от нас са решили този път да вземат жените си. Организираме нещо като семейно пътуване и ще бъде по-спокойно

Четете по–нататък>>>

4 коментара

Switch to mobile version