Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия
Днес Йорданка ще ни разкаже прекрасната история за пролетта, птичките и пчеличките на абатство Бъкфаст, нейде из мъгливия ужким Албион. „Птички“ казах ли? Да? Не, грешка на езика – няма птички, но пчели има...
Днес Йорданка ще ни разкаже прекрасната история за пролетта, птичките и пчеличките на абатство Бъкфаст, нейде из мъгливия ужким Албион. „Птички“ казах ли? Да? Не, грешка на езика – няма птички, но пчели има...
Богатите също плачат, биха възникнали някои нежни души, но и сопа ще свърши работа 😉 По повод 20 годишнина от смъртта на принцеса Даяна, днес ще посетим семейното ѝ имение, където всъщност тя май...
Не съм чел Брулени хълмове (простете – прост съм), но днес ще отидем в къщата на сестрите Бронте, откъде тръгва тази книга. Приятно четене: Домът на сестрите Бронте или дамски реквием за неподчинението Драмите...
Днес с Йорданка ще обиколим местата на Агата Кристи – Торки и Гринуей в Англия.Приятно четене: Гринуей и Торки (Англия) Местата на Агата Кристи Десет житейски щриха за портрет на един литературен експрес –...
А днес Стоян ще ни води из емблематични за съвременния спорт места из добрата стара Англия. Приятно четене: Обединено Спортно Кралство В края на годината обикновено се правят заключителните събития в редица спортове. Такъв...
Отдавна не се бяхме качвали на опела на Валентин – днес той ще ни разведе край залива Робин Худ в Англия. Приятно четене: Заливът Робин Худ’с Бей Заливът Робин Худ’с Бей (Robin Hood’s Bay)...
Продължаваме с шестия и седми ден на Атанас от Олимпиадата в Лондон 2012. Първия ден ходихме на тенис и бокс, втория – на тенис и баскетбол , третия – на плажен волейбол и вдигане на щанги, през четвъртия...
Днес ще го ударим на образование – Валентин ще ни води до Оксфорд и Кембридж. Приятно четене: С Опел към Кембридж и Оксфорд двата най-стари университетски града във Великобритания Почти е невъзможно да говорим...
Пътеписът ни днес ще бъде архитекурно-лингвистичен 😉 За мене лично беше откритие, че в Англия има такива валежи, но … оставете моя балкански поглед 😉 И все пак – защо?
Приятно четене:
Според oбщоприетото схващане, във Великобритания всеки ден вали. Местните метеоролози обаче твърдят: Това не е вярно! Има и дни, когато над цялото Обединено кралство не пада и капка дъжд. Но въпреки това, винаги е препоръчително човек да е облечен с водоустойчиво облекло или моля, поне си носете чадър! 🙂
Мм-да. Доколкото имам лични впечатления, и аз мисля, че в Англия никога не може да се каже, че денят се познава по сутринта. Относно времето, разбира се. Защото може да е слънчево и след час да завали, после пак да грейне, пак да повали… И така цял ден. А може да бъде и 24 часа мрачно, студено и дъжд. Без значение, че е юли или август. Или януари.
Но вероятно сте чували и знаменитата фраза /идиом/ “Raining cats and dogs”, с която англичаните поясняват, че навън “Вали като из ведро”. Странно, защото изразът буквално означава “валят котки и кучета” 🙂
Интересно, а как ли се е появил?
Любопитни хора са си правили труда да търсят и изследват корените на този израз, но така и все още не е категорично доказан първоизточника.
Но една от версиите, която на мен ми допада, а и ми звучи логично, тръгва от онова далечно време, когато в земите на бъдещата държава Великобритания са живеели скоти, пикти, келти, нормани, англи…
Всъщност, вижте първо тези къщички. Почти като от приказка 🙂
Или тази?
Съвременни къщи със сламени покриви. И са симпатични, нали?
са се появили мноого далеч във времето назад. Преди да се сетят да си правят керемиди, хората покривали къщите си със слама, с клони и шума, с каменни плочи – каквото имали под ръка.
В Британия като материал използвали водна тръстика, която се въдела в изобилие из блатистите райони на източна Англия, а също и по-дебелите и плътни стъбла от житни култури – жито, ръж и т.н.
Англия, Великобритания
Сламени покриви имали и вятърните мелници, и къщичките на пазачите край морските фарове, кметствата и въобще всички обществени сгради. Дори покривите на Националната банка и на театър “Глобус” в Лондон, където през 17 век се представяли всички пиеси на Шекспир, били от слама…
Почти до края на 18 век във Великобритания, както и в голяма част от Европа, сламените покриви си били най-естествено нещо, особено в провинциалните градчета и села.
С развитието на манифактурата се появили керемидите и други покривни материали, а сламените покриви постепенно се превърнали в символ на бедност.
Горките бедни хора тук… (това къще е някъде в Шотландия)
През последните 30 години обаче, сламените покриви отново започват да се връщат на мода. Но вече те не са символ на мизерия, а точно обратното, на богатство. “Тачирането” /от thatching/ , т.е. полагането на сламен покрив, е ръчна, трудноемка и пипкава работа. И се прави само от квалифицирани специалисти. Качествено направеният покрив може да издържи около 50 години!
Селски къщи в Англия
Селска къща в Англия
Добре направеният сламен покрив не изисква специална поддръжка. В днешно време в Англия обикновено на 10-15 години се налага по-сериозен технически преглед и ремонт, или полагане на нов слой слама. Често покривите на по-старите къщи изглеждат доста дебели и като надвиснали, но това е така, защото според традицията, когато се “ъпгрейдва” покрива, т.е. обновява, новият пласт слама се поставя върху стария. Така покривът става все по-дебел и все по-изолиращ.
Според статистиката, в Англия има вече над 250 сгради, чиито сламени покриви са положени още преди 500 години! А това означава, че лесно може да се разбере от какви точно слами са си правели покривите англичаните преди пет века.
Но въпросът беше
Ами, имало едно време… т.е. в стаари, стари времена, когато къщите били ниски и със сламени покриви, не било трудно за по-дребните животни, като котки и кучета, да се покатерват на покрива. За разните буболечки, гущерчета и мишоци не говорим – (със сигурност) те са си се завирали там, по подразбиране 😀 Щото в дъжд и студ сламата си е явно удобно и топло убежище. Само че при по-силен дъжд ставала и доста хлъзгава. И тогава… бедните животинки просто се подхлъзвали, пързулвали се по покрива и тупвали на разкаляната земя. Та, ето защо било то “raining cats and dogs” – И така до ден днешен 😀
Красива къща
Сламата се прави на връзки, които се връзват със стоманена тел, неръждавейка. Тези връзки се нареждат по периметъра на покрива и отдолу нагоре, и се захващат/връзват за дървеното скеле отдолу.
Полагане на сламата
Покриване на покрива
Следва изравняване, разчесване и изглаждане на сламата със специални стъргалки, някои приличат на ония, големите назъбени шпакли за работа с теракол.
Заглаждане на сламата
Накрая се подравняват краищата
А така изглежда покрива отвътре
Най-накрая сламата се обработва с огнеупорни и водоустойчиви вещества.
И най-най- на финала режат лентата и пият по едно уиски за добре свършената работа… А, и си говорят за времето, ъф корс 😉 Айде, честито! 😉
Такива ми ти работи. Процесът на покриване на покрива може да трае от няколко дни до няколко седмици.
Майсторът на този вид покриви се нарича “татчър”… Хм, иде ми въпрос: Яя… дали пък на Маргарет Татчър някой й дедо не е бил баш майстор-покривар, тогава? 😀
Селска къща
Провинциално градче, в което явно живеят богаташи :)
В интерес на истината, трябва да кажа, че за “вали като из ведро” англичаните използват и друг израз – “It’s pouring wet”, което буквално е “вали мокро”. Пустите му англичани, ами нали е дъжд!
Но, идеята беше за… вижте заглавието 😉
И още няколко снимки, преди да си кажем баай! 😉
Из провинциална Англия
Из провинциална Англия
Из провинциална Англия
Из провинциална Англия – джиджени покриви, с украси :)
Някъде из добрата стара провинциална Англия ;)
Из провинциална Англия
Еемии… Англия! :)
Офф… ми, не е ли готина? :)
Другия път ей тук ще седна да пия една бира! Кой ще дойде с мен? ;)
Завършвам с тази красавица. Дано да си живеят щастливо обитателите й :)
Снимките без лого са от свободен достъп от интернет.
Автор и на половината снимки: Вили
Други разкази свързани с Другата Англия – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИТЕ 🙂
Днес ще ходим до един от центровете на просветата – съвсем сериозно, как другояче бихте характеризирали английският град Оксфорд. Водач ще ни бъде Деси.
Приятно четене:
Отдавна исках аз и моето семейство да отидем в Оксфорд. Дълго се колебаех дали да е Кембридж или Оксфорд, но накрая прецених, че могат повече неща да се видят в Охфорд. Предварително проучих какво може да се види и посети в рамките на 1 ден. Единствено съжалявам за разходката с лодка по Темза, но пък ще си запазя правото когато отидем в Кембридж по река Кам. И така стегнахме багажа, колата и всичко необходимо за пикник и потеглихме рано сутринта. Времето обещаваше да е един топъл и слънчен летен ден.
Пътуването от Портсмут до Оксфорд отнема по-малко от 2 ч. За наше щастие нямаше инциденти и трафик по магистралата и стигнахме за по-малко. Пристигнахме около 10,30ч.
е град, който не харесва колите и паркингите, за това и последните са доста оскъдни и в същото време и скъпи. Има 2 паркинга в центъра на града, но не ви ги препоръчвам. Четох коментарите за тях в Google – освен, че са ужасно скъпи, а и са и доста мръсни местенца – Westgate Car Park – £3,10 /час; Worchester Street Car Park – £2,50/час. Намерих друг паркинг – St Clements Car Park – £1,20 /час, много по-евтин и в локация достатъчно добра от която да започнем нашето пътешестние из Оксфорд. Оставихме колата на паркинга и потеглихме. Разходката ни започна с
Таксата е £4,00 на човек, като за деца до 5г е безплатно.
Много ми хареса тук. Спокойно и хармонично местенце. Според гайдовете за градините има около 7000 вида растения. На всяко едно има бележка с името и произхода. Малко се зачудих за кактусите, които бяха част от атракцията. Предвид дъждовното лято тази година на Острова, как ли виреят след всичкия този дъжд който се изсипаше??!!..
Имаше доста студенти насядали по тревата, учейки за някой изпит вероятно. Встрани може да се посетят и оранжериите където има по-екзотични растения от по-топли места по света. Като цяло си заслужава времето и парите.
След градините се отправихме към
Там където бяха всички туристи. Главната улица –
е доста широка и нямаше големи тълпи от посетители, но разбира се беше вторник и туристите бяха по-малко. Веднага ни плениха сградите по улицата. Цяло изкуство на архитектите запазено през годините. Сякаш имаше някаква призрачност в тези стари сгради. Носеха се слухове, че във всеки колеж на университета имало призраци.
Една от сградите, които се открояваха по Хай Стриит беше и
Ако разполагате с повече време може да се изкачите до кулата – входът е само £2,30. Казват, че гледката е умопомрачителна. Трябва обаче да се отбележи, че ако имате малко дете в количка няма да ви позволят да се качите. Ние само се снимахме и продължихме разходката си към
Тази сграда е емблематична за Оксфорд.
Проектирана е от Джон Радклиф и се е използвала първоначално като обсерватория. Днес е част от
Като говорим за тях, те са следващите в нашето пътуване. Намират се точно до Радклиф камера и няма как да ги пропуснете. Щом видите огромната дървена врата и многото тълпа отпред значи сте на правилното място.
Условията за ползване на книги от посетители са много стриктни и трябва да имаш членство за са се уредиш с някой ценен експонат. Това е една от най-старите библиотеки в Европа.
Тази сграда всъщност е централната библиотека, която се състои от Нова, Стара и Радклиф Камера сгради, докато целия набор от библиотеки е около 40!!!
Точно срещу библиотеките са набира и
известен с „моста на въздишките“.
Този мост свързва старата с новата сграда на колежа. Има типичния венециански стил и поради тази причина е наречен с това име. Преди много години е било направено проучване според което студентите в този колеж имат най-голямо наднормено тегло. Тогава управата на колежа решава да затвори моста като по този начин да стимулира студенти си да се движат повече. Дали това е дало ефект – незнам, но и сега се подсмихвам на тази история. Какво ли не измислят англичаните…
Мостът на въздишките в колежа Хертфорд
Излизаме вече на
Там можете да видите театъра, както и известната Блекуел Книжарница, чиято площ на щандовете заема около 3000кв м и която се намира под колежа Света Троица.
Оксфорд е град, който отказва живеещите и посетителите му да използват какъвто и да е транспорт като кола, автобус и т.н. в центъра на града. Затова говори и следващата снимка с многото колелета, които използват и студенти и преподаватели.
Един малко забравен и отдалечен от голямата шумотевица паметник е
Той възпоменава мъчениците убити по време на гоненията през 16 век от Католическата църква.
След това се вляхме в тълпата! Едно от най-уживените места в града е точно тази пешеходна част от центъра, където можеш само да се изгубиш ако не се държиш за другарчето си.
Кула Карфакс
В центъра на тази лудница се извисява и
от върха на която се разкрива страхотна гледка. Цялото удоволствие струва само £2,00 на човек. За съжаление нас не ни пуснаха заради бебето. Казват, че гледката е страхотна, вижда се целия град.
Ние не губихме много време и се насочихме към
известен с Голямата зала, станала част от декора на филмите за Хари Потър. Като един истински фен нямаше как да пропусна това.
Christ Church College, St Aldate's, Оксфорд, OX1 1DP, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Цената е £8.50 и включва всичко – колежа, църквата, голямата зала и галериите. Имайте предвид, че част от комплекса са частни апартамени и до там достъпът е забранен. Все пак има специални хора, които разясняват на туристите. Голямата зала е достъпна между 10.30-11.40ч и 14.00-16.00ч. Когато видях групата китайци на опашката веднага се шмугнахме пред тях. През цялото време бяхме с една крачна напред, бяха толкова много, че не исках и да си представя ако са покрай нас, щяхме да се изгубим…
Голямата зала
Голямата зала не е толкова голяма колкото на филма, но пък се усеща специфичната атмосфера. Хладно е вътре заради тези огромни стени на колежа. Доста е тясно и всеки снима каквото успее. Общата снимка е цял ритуал – просто даваш фотоапарата на този преди теб и така се получават нещата, иначе е много трудно.
След Голямата зала се отправихме към църквата. Част от китайците вече бяха вътре и снимаха абсолютно всичко. Разгледахме набързо и излязохме навън.
която е част от комплекса беше най-високата сграда. Направихме си снимки до зоната за туристи и разгледахме наоколо. В галериите не сме влизали, не сме много големи фенове на картините. Гледахме да не се засечем с китайските туристи, но те бяха навсякъде.
След Крайст Чърч си направихме хубав пикник в парка до колежа. Даже си намерихме и нов приятел…
Сиво оксфордско говедо*
Не ни стигна само време за
Има 2 вида лодки в Оксфорд – едните са като гондоли – можеш да си наемеш срещу £25,00, ако искаш някой от лодкарите да я управлява, или £16,00 – ако искаш сам. Кофтито е че течението е доста силно и не си заслужава за са се спестят пари да заседнеш някъде по канала. Аз избрах другата възможност – моторна лодка – £7,00 на човек за 40мин разходка по канала. Мисля си, че е доста по-сигурен начин, но всеки сам си преценява. За съжаление не можахме да се повозим, но ако вие имате достатъчно време, не се колебайте!
Толкова за един ден в Оксфорд. Надявам се, че съм била полезна на тези които искаш да посетят това прекрасно място. Място, пълно с история и онова специфично опиянение, което може да се усети само ако се посети това градче с име Оксфорд.
Гьол ли бе да го опишеш? ;)
Край
*Идете на очен лекар – Кафяво е 🙂 – бел.Ст.
Автор: Десислава Андреева
Снимки: авторът
Последни коментари