Категория: Сараево

2

Балканска обиколка

Днес Йордан ще ни води през Балканите – по един от кратките, но все още непознати маршрути до Дубровник и обратно. Приятно четене: Балканска обиколка Пътепис за едно пътуване през Македония, Косово, Албания, Черна...

16

Босна: богомили и дервиши (1): Дрвенград, Вишеград и Сараево

Днес Роси започва един разказ за любимата на редакцията (т.е. мен 🙂 Босна и Херцеговина. Както винаги – с много подробности и дълбочина. Приятно четене: Босна: богомили и дервиши част първа: Дрвенград, Вишеград и...

До връх Босански Маглич – най-високият в Босна и Херцеговина 0

До връх Босански Маглич – най-високият в Босна и Херцеговина

Продължаваме поредицата на Любо, който ни води из най-високите върхове на балканските страни. Днес на ред е Босна и Херцеговина с нейния първенец – Босански Маглич. Приятно четене:

До връх Босански Маглич

най-високият в Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина и малко от Черна гора в 3 дни. Изкачване на първенеца на Босна – връх Босански Маглич, Сараево и Подгорица

Ден 1

И така. . . и този път всичко започна с едно ранно ставане към 2:00 ч на 4. 09 и идеята за тръгване към 3:00, за да се използва максимално притискащото ни време, но уви тези планове в миг се изпариха, когато в 2:50 паркирах пред къщата на Иван и не получих никакъв отговор след 10 позвънявания. Добре, че бяха двете му кучета, които в задавен лай ми помагаха да го събудя. След това той изтича навън по пижама и нещата бяха вече пределно ясни. Ех, Иване, Иване поспаливецо такъв!!! Пооправи се човека и потеглихме, но след 5 минути се чу звучното „Упссссс” и стана ясно, че сънения Иван си е забравил спалния чувал. Хайде пак на обратно и така към 3:45 се събрахме цялата група състояща се от 8 човека – Аз (Любо), Христина, Рали, Калоян, Краси, Ирина, Иван и Борислава. Незнайно как натъпкахме багажа в колите, а те макар и бая понатоварени сякаш се усмихваха под нощните лампи доволни, че ще потъркалят колела в незнайни за тях земи. Двигателите изръмжаха в синхрон и потеглихме към Калотина. Другата кола имаше проблем с част от документите и до последно очаквахме неприятни изненади на границите, но за щастие всичко мина безпроблемно. То така им се спеше на граничарите, че хич не им се занимаваше да ни разпитват. Вече се носехме по пътищата на Сърбия и скоро слънцето ни се усмихна за добро утро. Платихме си таксата от 2 евро и

слязохме от магистралата в посока Крушевац.

Тук ми стана ясно, че километрите до Сараево макар и да не са много, придвижването ще е бавно поради непрестанно нижещите се едно след друго села и ограничения от 50 км/ч. Но какво пък, така ще усетим малко от духа на тази част на Сърбия.

Като за начало спряхме на крепостта Маглич.

Отклонението е малко след Кралево в посока Косово. Крепостта е доста запазена и величествена, но просто изобщо не се поддържа, а би станала значим туристически обект в Сърбия. Всичко вътре е обрасло с треволяци, а дървените съоръжения като стълби и платформи са със съмнителна здравина и трябва много да се внимава. Ние все пак рискувахме и се покатерихме, а гледката от там наистина си заслужава. Крепостта е с много стратегическо местоположение и е била създадена, за да брани преминаващите конвои от Сърбия към косовското поле.

Крепост Маглич, Сърбия

Крепост Маглич

След дълго съзерцаване и големи количества домашна баница поехме обратно към колите и се отправихме към босненската граница. В един момент от много приказки объркахме пътя и поехме към Черна гора вместо към Босна*, но грешката беше хваната навреме и откоригирана.

На границата с Босна,

която се състои от 2 бараки, минаваме безпроблемно и се отправяме към Вишеград, където ни казаха, че можем да обърнем пари. Босанската валута е много интересна – Конвертируема марка, но пък хубавото е, че е 1:1 с българското левче. Във Вишеград в крайна сметка нищо като банка или чейндж бюро не работи и си оставаме без местна валута.

Река Дрина, Босна и Херцеговина

Река Дрина

Пътят е много живописен и спираме на една отбивка да се порадваме малко на красотата на река Дрина – толкова тюркоазено синя и красива. Правим отново пауза за баница и продължаваме. Малко преди Сараево спирам да заредя и оставам впечатлен от цената на бензина 1. 95 лв на фона на 2. 16 в България. Супер!

Сараево ни посреща с малко сивота и много джамии.

Паркираме в близост до централния полицейски участък и поемаме на разходка из града. Нямаме много време, но ще стигне, за да добием представа за града. Тук няма да видите бляскава викторианска архитектура или пищни катедрали, но ще усетите духа на войната и на едни отминали тежки времена. Първото и най-силно впечатление е изораните от куршуми сгради непокътнати от войната. Стотици, а на места може би и хиляди дупки от куршуми „красят” фасадите на сградите и напомнят за войната и мъката на хората. В този град според мен няма нещо, което трябва да видиш на 100%. Просто трябва да се разходиш и да усетиш духа на града, бита на хората и ритъма на живот!

Развалини в Сараево, Босна и Херцеговина

Развалини в Сараево

Оглеждайки се наоколо погледа ми спира на околните хълмове, по които бях чел, че още има заровени мини и било препоръчително да се придържаш към пътеките. Стигаме до стария град, в който неусетно се навлиза, вървейки по главната търговска улица. Като всеки стар град, той крие повече чар и обаяние от по-младия си наследник. Една кратка разходка и е време да потегляме обратно към колите, че ни чака още път за днес. Прави ми впечатление, че босанците макар и да не блестят с кой знае какъв стандарт на живот карат доста нови коли. Моят съвет е, ако някой минава наблизо да не пропуска да се отбие в града макар и за малко.

Потегляме в посока град Фоча и курортното селце Тиентище,

откъдето тръгва 16 км черен път, който води до началото на пътеката за връх Босански Маглич. Стъмва се, завоите се нижат един след друг и чезнат в тъмнината на нощта. Наоколо на моменти се открояват величествените силуети на ждрелото, през което преминаваме. Всички съжаляваме, че не е ден, за да му се полюбуваме както подобава, но уви. Време е вече да ме спрат босански полицаи и изненадата не закъснява – малко след град Фоча ни спират. Отварям прозореца и полицая завира фенер в лицето ми с думите: „Как сте”. Рязко отмятам глава назад и за него това е достатъчно. Минах теста за алкохол. После поглежда регистрацията, прави учудена гримаса и пита:

– Нещо на моренце малко, а?

– Ами не ще изкачваме Босански Маглич!

Това беше достатъчно и той мигом омекна като великденски козунак и му закапа мед от сърцето.

За него беше голяма чест, че сме се вдигнали от България специално, за да дойдем до Босна, а не просто да минем транзит през страната. После ни даде няколко съвета и ни пожела приятен път.

Към връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Към връх Босански Маглич

В Тиентище имахме известни трудности с намирането на отклонението водещо към пътеката и наша цел за следващия ден, но след известно лутане се оправихме. Първите няколко километра са асфалт, но стане ли черен се превръща в безкраен, а предавката е само една – 1-ва. Колата също не е много доволна от настилката. Хлопа и тропа по камънаците, но какво да се прави – има ги и тези моменти. Стигаме бая късно до пътеката, опъваме експедитивно палатките на една прекрасна за целта поляна и заспиваме с очакване за следващия ден!

Към връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Към връх Босански Маглич

Ден 2

Ранно ставане и дъха ми спира! Гледката е невероятна! Величествени планини къпещи се в червена светлина от изгряващото слънце.

Изгрев – Към връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Изгревът

Калоян сподели, че даже е настръхнал подавайки глава от палатката при първия сблъсък със заобикалящия ни пейзаж. Последва закуска, кафе, стягане на багажа, мотане и хайде нагоре. Времето се мени, но не че е студено, ами просто мъглата непрекъснато скрива и разкрива красотите наоколо. В началото пътечката е много лека и чак после става по-стръмна. Има само един участък, осигурен с метално въже, който е почти вертикален иначе няма нещо сложно, само да се внимава.

Връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Връх Босански Маглич

И така неусетно за около 2:50 ч се стига до желаната точка –

връх Маглич 2386 м. н. в. – първенеца на Босна и Херцеговина.

Всички са доволни, настроението е приповдигнато, а времето все така променливо. Абе той не случайно се казва Маглич. Първи дружки са си с мъглата, но поне ни разкри своите красоти макар и за малко. На върха намираме печат и всеки си удря кой, където намери за добре – я в международния паспорт, я на някоя снимка, я на кутия цигари или стара касова бележка. Тук е момента, докато все още сме на върха да вметна как припкаше Рали нагоре към върха. Не беше ходила от доста време на планина и изпитваше известни съмнения относно уменията си, но беше начело на върха. Браво, Рали – то, на който планината му е в кръвта си личи.

Връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Връх Босански Маглич

Поехме надолу доволни от видяното. Надолу всички се мотахме повече. Хапвахме боровинки и малини, снимахме красиви цветя. Флората тук е много интересна и разнообразна. Няма как да не и се обърне внимание. Най – разноцветни симпатични цветенца се подаваха зад камъните. Да се не начудиш как такива крехки и нежни създания оцеляват и красят тъй негостоприемната среда по високите планини. Може би само те си знаят, но едно е ясно – добре се справят с мисията си да красят планината!

Връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Връх Босански Маглич

Слизайки при колата сме в непълен състав. Някои все още се мотат и хапват горски благинки по пътеките. Приготвяме за хапване и Калоян кръжи като орлица около трапезата и не дава на никой да припари докато не се събере цялата група, а това става чак след около 45 мин. Хапваме, слушаме музика и се радваме на хубавото време. На никой не му се тръгва. Ех, да имахме още един ден само да постоим тук би било чудесно, но уви нямаме. Обратно по черния път, Рали която е в процес на взимане на книжка сяда зад волана да упражни умения. Добре се справи не й изгасна колата нито веднъж по лошия път.

Излизайки на главния път поемаме към най –

близкия граничен пункт с Черна гора – Хум

Последните 10-15 км са по съвсем нова настилка, но пък за сметка на това 2 коли едва се разминават като едната непременно трябва да излезе извън очертанията на пътя. Тук ме спират за втори път полицай, но само за проверка и ме пускат бързо. Границата всъщност е нещо като пародия на „Граница”, но пък на всички ни е много забавно и трудно се сдържаме да не се смеем пред контролните органи. Но ето, че за капак седим пред един тесен мост разделящ двете страни и чакаме крава да пресече границата, за да минем и ние. Тогава вече не издържаме и всички прихваме да се смеем, а кравата най невъзмутимо се клатушка по моста. А, дали ще й искат паспорт?!? Може би редовно си пресича границата и си я знаят! Вече в Черна гора, взимаме винетка (само годишна е и струва 10 евро) и се отправяме да търсим място за спане. Наоколо отново се мяркат силуетите на величествените скали от каньона, в който се намирме, но пак е тъмно и си оставаме само със силуетите. Първоначалните планове са да стигнем до Котор и да спим там, но за жалост се оказва, че няма да има време да изпълним този план, затова някъде около град Никсич свиваме през някакви селца и ливади и намираме перфектното място за палатка – скоро окосена трева точно като за нас. Само дето беше нечия собственост, но това са формалности. Слизайки от колата установявам, че съм минал през бодлива тел и като по чудо нямам спукана гума. Направо не знам откъде такъв късмет. А само като си представя картинката с няколко спукани гуми нейде из планините на Черна гора. Не е много приятен сценарий. Разпъваме палатковия лагер, хапваме и се радваме на спокойствието наоколо.

Ден 3

Ден последен. За днес предстои разглеждане на Подгорица и прибиране към България.

Подгорица определено е град, в който няма какво да се види.

Не случайно някъде бях чел, че града служи предимно като транзитна точка и малцина го разглеждат, но пък, ако не дойдеш да видиш със собствените си очи няма как да знаеш. Има стара част, която не е чак толкова престаряла и една часовникова кула. Не оставаме много дълго в града и поемаме в посока България. Пътя е около 500 и няколко километра почти само завои и се взима бавно, но пък за сметка на това е страшно панорамен и си заслужава лашкането по завойте. Красиви малки китни дървени къщички със стръмни покривчета и отрупани с цветя тераси допълват красотата наоколо. Абе направо кеф ти става да ги гледаш! Малко преди сръбската граница отбиваме по черен път, водещ към коритото на река Лим да обядваме и да изядем динята, която нося от България. Калоян даже се изкъпва в реката и остава много доволен. Динята се изстудява и бива моментално ометена. От тук нататък всичко е предимно транзит.

Това, което пропуснах да спомена и, което важи и за Босна и за Черна гора са бъкащите от катаджии пътища. Тук те са повече на квадратен метър отколкото в цяла България. И интересното е, че радар-детектора нещо хич не ги лови. В Сърбия да, но в БиХ и Черна гора хич не ги отчиташе, а би трябвало. Както и да е то и без това не можеш да превишаваш скоростта много по тия пътища, но самия факт беше интересен. В Сърбия почти през цялото време ни валеше дъжд. Беше мрачно и неприветливо. Минавайки българската граница вече всички бяха омърлушени, очаквайки старта на работната седмица. И сякаш носталгия за изминалото пътуване се настани в съзнанието ми. Към 12:00 ч бяхме в София. Равносметката беше 1525 изминати километри, страхотни места и пълноценно много зареждащо пътуване!

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

* Отклонението от Ужице в Сърбия към Вишеград в Босна и Херцеговина е означено много лошо и човек наистина лесно може да го подмине и да тръгне към Черна гора. За да го уцелите, без да ползвате GPS, търсете табели ВИШЕГРАД или МОКРА ГОРА след Ужице в Сърбия. Не очаквайте да видите табела Босна и Херцеговина или Сараево там, търсете табелите за Вишеград или Мокра гора! – бел.Стойчо

Още снимки от Босна и Херцеговина:

15

Съвети за пътуване до Дубровник и Босна и Херцеговина

Представям ви опита си и съветите си за избор на маршрут от София до Дубровник и обратно. Приятно четене: София – Вишеград – Дубровник – Мостар – Сараево – София Статистика и малко съвети...

До Дубровник през Босна и Херцеговина (3): Мостар и Сараево 7

До Дубровник през Босна и Херцеговина (3): Мостар и Сараево

Днес ще завърша пътуването си до Дубровник, като ще ви разкажа как се върнахме през Мостари и Сараево в Босна и Херцеговина. Е, в началото ще сложа малко снимки от отсров Локрум и Тръстено (Трстено), за които в предишната част за Дубровник просто не остана място, но после продължаваме със снимките от Босна. Благодаря на всички за добрите думи за първите две части (от София до Дубровник и самия Дубровник) – искрено се надявам, че настоящата последна част за Босна и Херцеговина ще ви хареса, защото признавам си – бях очарован от тази страна.

Приятно четене:

До Дубровник през Босна и Херцеговина

част трета:

Мостар и Сараево

Остров Локрум край Дубровник

Сараево (а и Босна и Херцеговина) отдавна ми беше мерак. Спомням си, още навремето, когато Босна и Херцеговина още беше визова държава (а визите за там отпаднаха след влизането ни в ЕС) минавах по магистралата между Белград и Загреб и гледах табелите за Сараево, признавам си, че ми се дощяваше да ида. Не знам какво съм очаквал, но може би гражданската война там искаше да бъде видяна. Звучи жестоко, но е така. Фактът, че Сараево е бил олимпийски град през 1984г не ме блазнеше изобщо, но чудовищната война като че ли направи не само Сараево, но и самата Босна и Херцеговина едно от местата, които искам да видя.

Та затова и решихме, че няма смисъл след Дубровник да се прибираме веднага към София, а да направим едно кръгче през Мостар и Сараево и да спим в последния, преди да поемем обратния път към София.

Остров Локрум, Хърватия

И така, на другия ден, след наспиване и закусване като за последно на терасата с гледката, си казахме довиждане с хазаите и хванахме пътя в посока Неум и Мостар. Пътят по хърватското крайбрежие е доста живописен и минава през множество курортни селца. За щастие, каменният бряг не предразполага към истински масов туризъм, а и изглежда строителните разрешения все още се издават доста по-трудно от българските им аналози и брегът като цяло е застроен с къщи, а не с хотели. Бях чувал, че по брега може да се строи точно върху основите на преди това разрушените къщи, но не и по-широко. Т.е. трябва да се вместиш в същата площ, върху която се е смествала старата къща. Е, как да опнеш един двайсететажен билдинг при това положение? (е, а как ще го запълниш после при тия каменни плажове е тема на друг разговор 😉 Обаче хърватската ми колега разказваше, че в момента Хърватия се опитва да развива именно масов, плажен туризъм, но за щастие все още не успяват в това си начинание (идиоти на тоя свят – с лопата да ги ринеш).

Трстено, Хърватия

Хубавото на Хърватия са пътищата – почти перфектни са.

Кофтито е, че при бензиностанциите изглежда има практически монопол на местната верига INA, чиято най-добре изглеждаща бензиностанция беше на територията на … Босна и Херцеговина, в късичкия участък на Неумския коридор :). И как няма да е там най-хубавата, след като в Босна има и OMV, докато в Хърватия… абе, не че няма OMV (в Загреб има една), но INA практически е монополист и по този повод техните обекти в Хърватия изглеждат не много по-привлекателно от онези местни бензиностанции на територията на Република Сръбска, за които вече ви споменах. Но пък бензинът на тази босненска INA беше 2,06 лв/литъра (в същия момент в Хърватия, както и в София бензинът беше 2,20 лв/литъра – акциз, братче). Заредих до горе 🙂

Трстено, Хърватия

Иначе влизането в

Неумския коридор

се забелязва само по рязкото влошаване (е, без дупки де) на асфалта по шосето. Забавно ми се видя, че граничният пункт е доста навътре в босненска територия след като реално си минал границата (а тя само е отбелязана на картата) – но наистина от почти идеалният асфалт с нови мантинели изведнъж асфалтът остаря, а мантинелите – ръждясаха (по-късно забелязах, че не е ръжда, ами са боядисани в охра). След два-три километра минахме вече и през граничния пункт за влизане в Босна и Херцеговина. Двайсет километра по-нататък, вече минали през градчето Неум (нещо като по-голям Обзор), излизахме от Босна и Херцеговина, за да влезем отново в Хърватия. И на двата гранични пункта се минава за секунди – като че ли само хърватите проверяват паспортите, а босненските полицаи само ни оглеждат.

Отново в Хърватия ни чака още една природна изненада – чували ли сте за делтата на река Неретва?

Не сте, нали? Няма и да чуете, докато не я видите на живо – река Неретва се влива в Адриатическо море, цепейки планинската верига, успоредна на брега и се е образувало още едно чудо – огромна наносна делта сред планините. Изглежда невероятно – десетки километри си карал по планински път (е, от едната страна ти е морето, но карането си е почти като при Троян-Беклемето като завои) и изведнъж попадаш в една тучна, плоска равнина, разделена на квадратчетата на дворовете и фермите на местните жители. Гъсто населена с градини и красиви къщи. Изглежда дядо Боже, като е раздавал камъняците на хърватите е решил да ги компенсира и с място, където расте всичко 🙂

Река Неретва, Босна и Херцеговина

Е, някъде в средата на долината, близо до самата река, казваме довиждане на Адриатическото море, защото ние завиваме надясно срещу течението на Неретва, за да поемем към вътрешността, за да може няколко километра по-нататък за пореден път да влезем на територията на Босна и Херцеговина. Ей, тия граници – все едно с нож са ги рязали. От доста заможните хърватски селища изведнъж попадате в обичайните за Балканите села („обичайни“ от гледна точка на това, което показват по телевизията и филмите ;-).

И не ми говорете за расови разлики в случая, защото от двете страни на тази граница живеят хървати. Е, едните са босненски хървати, а другите – хърватски хървати, но и едните и другите очевидно яростно мразят кирилицата. В Босна и Херцеговина надписите на населените места се изписват както латиница, така и на кирилица, като можете да познаете по надписа дали се намирате на територията на Мюсюлманско-хърватската федерация или в Република Сръбска точно по този надпис – латиницата е отгоре във Федерацията, а в Републиката кирилицата е отгоре (ей, маниашка работа това да си югославянин). Е, та по–близо до хърватската граница кирилските надписи до един за замазани с някаква черна боя, като едва ли точно мюсюлманите го правят, защото по-навътре в страната, където мюсюлманите са очевидно мнозинство, всички надписи са налице. В Република Сръбска, честно казано, също не видях изтрити надписи (на латиница примерно), но в „хърватските“ територии, очевидно това е част футболно–запалянковската „култура“ довела до идиотщините през гражданската война. Пак да уточним: смятам, че хърватите са 100% прави да водят война за независимост. Както и бошняците. Но също така мисля, че да се трият надписи е обикновено футболно хулиганство, което често води до ексцесии.

Мостар, Босна и Херцеговина

Малко уточнение в терминологията: не знам дали е правилно, но използвам думите:

босненци – за всеки жител на Босна и Херецеговина, независимо от етническа или верска принадлежност

босненски хървати или хървати – за хърватите (католиците) от Босна и Херцеговина

босненски сърби или сърби – за сърбите (православните) от Босна и Хрецеговина

бошняци – за славяно-говорещите мохамедани от Босна и Херцеговина, които са относително най-голямата част от населението на страната, без да надвишават половината от общото население.

Мостар, Босна и Херцеговина

И така до Мостар пътуваме през хърватско-бошняшнки села, като от едната страна на пътя се вижда новопостроена (с гол бетон) католическа камбанария, а от другата – високи, бели минарета цепят небето. Щях много да съм доволен, ако хората наистина са вярващи – който вярва в Бога, има шанс да не е лош човек, но това ново състезателно небостъргачно строителство има повече характер на „да си ги премерим минаретата/камбанариите“, отколкото някакъв стремеж към доброта. Но това пък изобщо не значи, че са лоши хора – напротив, всички босненци, които познавам са по-добросърдечни и по-човечни от съответните си „сънародници“ от другите пост-югославски държави (сега, да не вземе пък някой да се засегне). Във всеки случай типичната за Югославия високомерност у хората, тотално липсва у босненците – склонни са да се надсмиват над себе си, смятат, услужливи са и са добронамерени към околните. Как да не ги харесва човек? (Иначе сред югославските народи имат имиджа на глупавите (има серия от вицове по въпроса), докато сърбите имат имиджа на подлите. И понеже това ми го е казвала хърватската ми колега – тя не можа да ми каже какъв пък е имиджа на самите хървати, но съм абсолютно сигурен, че някой от вас ще напише коментар и ще каже какъв е и техния имидж)

С чиста съвест обаче мога да кажа, че босненците са забележително добросърдечни и доброжелателни към околните.

Мостар, Босна и Херцеговина

Стигнахме

Мостар

след като се движехме срещу течението на Неретва. Малко след границата долината постепенно се стесни и вече самият Мостар се намираше в обичайния за мен вече пейзаж на Босна и Херцеговина – тесни долини на големи реки с високи планини наоколо. Такъв беше пейзажът край Вишеград и Дрина, такъв се оказа и край Мостар, а по-късно и от Мостар до Сараево. Потресаващо е.

Пътищата никак не са лоши, въпреки, че са по-зле от хърватските, то ако ги сравняваме с българските – ама никак не са зле. Мисля, че споменах, но по пътищата на бивша Югославия наистина не бива да се вдига повече от 80 км/ч – завоите не го позволяват, а и за разлика от Сърбия, в Хърватия и особено в Босна и Херцеговина беше пълно с пътни полицаи. Хубавото беше, че стоеха все на места, за които, човек шофирал в милата и родина веднага би се усетил, че зад завоя има ченгета. Така че българският опит в надушването на постове много помага 🙂

Мостар, Босна и Хрецеговина

Мостар е неголям град на река Неретва, известен предимно с моста си.

За него не знам да е писана книга, както е за моста във Вишеград, но той пък разделя (събира?) двете махали на града. А двете махали са хърватска и бошняшка. По какво се познава? Ами по вече споменатите камбанарии и минарета – подозирам, че камбанарията на католическата черква е била разрушена по време на гражданската война, защото в момента изглежда като с току-що излети бетонни стени, докато в същото време на другия бряг минаретата също са порасли високо. Лошо няма – ако хората ходят на черква в неделя и в джамията (в петък? или в деня, в който се ходи на джамия) когато трябва – това може да помогне за увеличаването на доброто сред човеците. Може и беля да направи, но това ще стане по-скоро, ако вместо ходене по съответните храмове, основаната ни цел стане да им мерим минаретата/камбанариите.

Пак се отплеснах

Мостар, Босна и Херцеговина

Оставихме колата на охраняем паркинг (не съм сигурен, че каското ми важи за Босна и Херцеговина ;-)) срещу нормалните 2лв/ден и отидохме да разгледаме моста и съответно туристическите капани около него. Единственото, което знам за моста е, че е османски, че е пешеходен само и по гърбицата му са сложени напречни камъни, така че да може човек да се изкачи по-лесно, а и после по-лесно да слезе.

Гражданската война в Югославия е стигнала до там, че мостът е разрушен по време на бойните действия. Този път обаче сърбите не са виновни. Мостът е разрушен от хърватските сили, като езикът не ми се обръща да нарека това армия. Защото ако сърбите наричат паравоенните си образувания четници, а хърватите – усташи (а и бошняците имат подобни сили, като не мога да се сетя как е наименованието им) – то на български този вид сили се наричат с изключително точния термин „башибозук“. Защото само башибозук може да разрушава красив, но пешеходен мост между две махали, само башибозук може да стреля по частните къщи на хората – а в Босна и Херцеговина на много места, ако човек се вглежда в селата, може да види дупките по къщите. И нека направим едно сравнение с Белград, който беше бомбардиран по време на войната в Косово – в Белград цели на бомбардировкит бяха военни или правителствени обекти – Генералният щаб, щабът на полицията, телевизията на жената на Милошевич, китайското посолство (само не ми спорете, че посолството не е правителствен обект 😉 , то в Босна и Херцеговина сръбските, хърватски и бошняшки башибозуци са стреляли по къщите, частните къщи на хората! Пак ще цитирам моята хърватска колега, чиято майка след войната не се връща в родната си къща поради причината, че къщата им е била изтърбушена, като покъщината е разпарчетосана и осрана по такъв начин, че (цитирам): „Това са били хора, които ни познават и които са били в къщи на гости преди това“ Да, колегата ми е хърватка от босненско-черногорски произход и както отново тя каза, когато я питах как се определя тя самата: просто в един момент избираш за кой футболен отбор да навиваш (викаш). Майка ѝ, още не може да прости на тогавашните си съседи – черногорци и сърби – и не може да говори спокойно с представители на тези народи. В същото време съпругът ѝ, който е бил в хърватската армия по време на войната – днес спокойно общува с представители на бившите си врагове. Подозирам, че прекият досег с войната води до разбирането, че това което правиш е грешно и че този, който е срещу теб също го разбира – т.е.„влизаш в положението“ и на вражеските войници, докато останалите „отстрани“ са по-склонни да възприемат футболно-запалянковското „Хайде, наш′те!“

(Спомнете си, че „Той не ни е вече враг“, че е писано от боен (фронтови!) офицер от най-голямата касапска война на миналия век, а не от някой цивилен, нали? Спомнете си „На Западния фронт нищо ново“? А? А сега се сетете кой точно прави октомврийския преврат в Русия през 1917г? Точно изродът, който през цялата война се скатава в неутрална Швейцария!)

Пак се отплеснах

Мостар, Босна и Херцеговина

А ние хапвахме в ресторанта с белите чадъри

Районът около моста в Мостар е една прекрасна чаршия с всичко, което се сетите, че можете да видите на една чаршия. Естествено е пълно с туристи, но цените са мноого по-човешки отколкото в Дубровник, а и продавачите са много по-кротки и учтиви.

Т.к. за разлика от Дубровник не можахме да открием обществена тоалетна, просто помолихме в една сладкарница – нито ни искаха пари, нито – нищо. А сладкарницата беше извън туристическата част. Тогава започнах да разбирам добронамереността и приветливостта на босненците. Това се потвърди и по-късно в общуването с другите представители на новата нация. И ми се струва, че имат всички шансове да я направят тази нова нация, въпреки, че всеки от тях казва „Не можем да направим една нация“

Нещо много забавно забелязах на чаршията – беше пълна с „ориенталски“ стоки от типа на джезвета (джезвич ;), медни съдове от всякакъв вид и размер, ковашки изделия (ножове), килими и черги – мисля, че можете да си го представите, защото сте го виждали и в България. Освен друго имаше и чехли, много напомнящи чехлите на Малкия Мук и разни шалове, воали и шамии – шарено до пръсване. Пък ако знаете всичките тези символи на „патриархалността и потиснатостта“ на жените“ какъв неподправен интерес и желание предизвикаха у моите жени 🙂 Едвам се отървах със синьо мънисто и джезве, защото иначе щях фереджета да купувам 🙂 Не ме разбирайте погрешно, но фактът, че Османската империя е успяла в продължение на 500 години да се държи стабилно – дали е основано само на жестокост или все пак е предлагала сравнително човечни отношения? Не забравяйте, че по същото време по подозрение в магьосничество в Западна Европа са горени живи хора.

Иначе след войната мостът е възстановен и сега си стои нов и красив. Наистина е красив, а реката отдолу… Не мога да разбера как може да се постигне този невъзможен синьо-зелен цвят на водата? Река Неретва, както и Дрина, а вероятно и другите реки в Босна и Херцеговина е чудо на цвета. Ако беше в София, бих рекъл, че някоя фабрика се е изпуснала във водата, но реките в Босна имат естествено такъв цвят. Наистина е красиво.

Мостар, Босна и Херцеговина

Хапнахаме в едно ресторантче на мюсюлманския бряг на реката – пак с обичайната за бивша Югославия „сръбска кухня“ (вешалици, плескавици и т.н.), но месото беше телешко 🙂 Сметката беше нещо около 25 лева за тримата (със супа, бира и салата, освен пържолите) и дадохме газ към Сараево.

След още стотина километра (не помня точно) каране сред планини по хубав път, сред реки, долини и височини – навлязохме в кантон Сараево. Там районът изглежда доста по-заможен, сравнен с Република Сръбска, която бяхме минавали на отиване към Дубровник, а и сравнен с хърватските села преди Мостар. Там (района на Сараево) и пейзажът може да обясни, защо административните единици на Босна и Херцеговина се наричат кантони и защо един от политическите лозунги в страната е „Босна и Херцеговина – Швейцария на Балканите“. Ами пейзажът лесно може да бъде приписан на Швейцария – високи планини, със зелени поляни и красиви, боядисани в бяло и червено села. Е, пълно е с джамии, но каквито хората – такава и вярата. Тук вече не се виждат замазани кирилски надписи. Общо взето този навик изчезва след Мостар. Сега му е времето и да ви кажа, че край пътя наистина се виждат разрушени от войната села – като че ли най-много бяха преди Мостар, но като цяло количеството такива къщи в никой случай не надвишава количеството изоставени къщи, когато пътувате из България. Изглеждат по абсолютно същия начин, както и изоставените селца из милата ни родина, с тази разлика, че ако се вгледаш там, ще видиш дупките по стените. Пък в България през последните 100 години май не са водени бойни действия. Другото, което се вижда в тази част на Босна и Херцеговина е, че се строят доста пътища. Даже и в по-сиромашки изглеждащата Република Сръбска пътищата са в много добро състояние, като може би единствената забележка би била, че многобройните тунели не навсякъде са осветени. Е, автопаркът е сравнително стар, но се срещат и нови коли. Камионите като цяло са доста по-стари, отколкото в България.

Из Босна и Херцеговина

Влязохме в Сараево.

Този глагол „влязохме“ си е жива манипулация, защото влизахме в продължение на половин час поне – градът е голям и мина доста време докато стигнем до хотел Централ, намиращ се както се досетихте в същинския център на града. Спрях за секунда пред него на аварийки, колкото да питам на рецепцията къде да паркирам, девойката ме упъти до най-близкия подземен паркинг, оставихме колата и се настанихме.

Хотел Централ беше една много приятна изненада (http://www.hotelcentral.ba/rooms.php)

(Резеревацията ми беше през: http://www.booking.com/hotel/ba/central.bg.html?label=yho748jc;sid=837b42787a80bc2e42a30bfcd62fdf9c;checkin=2011-05-13;checkout=2011-05-14)

Мястото му е перфектно, ако сте решили да разглеждате Сараево – намира се на една от пресечките на главната улица, съвсем близо до онази прословута „граница“ на плочника между католическата и мохамеданската част на стария град. До хотела можете да стигнете с кола, но няма как да паркирате – хотелът няма собствен паркинг, затова се наложи да паркираме в охраняемия паркинг на съседния хотел Европа. Иначе Централ е великолепен 4(мисля) звезден градски хотел с перфектно обслужване и абсолютно поносими за качеството си цени – нощувката за трима беше малко над 90 евро в огромна стая с легло с площта на всички легла и дивани у дома, всети заедно, луксозна баня и огромен телевизор. Но наистина най-доброто беше обслужването – не съм бил до сега в турски луксозен хотел, но подозирам, че падишаха точно така го обслужват.

Единственият недостатък беше вече споменатата липса на собствен паркинг. Когато момичето на рецепцията ми обясняваше за възможните охраняеми гаражи, ми каза, че най-добре е при конкурентния съседен хотел, а не на обикновен охраняем паркинг (имаше и такъв наблизо). Реших да я послушам, още повече, че не съм сигурен, че каското ми важи за Босна и Херцеговина (или поне частта за риска от отнемане на МПС).

Сараево, Босна и Херцеговина

Оправихме си перата и тръгнахме да се разходим из центъра на Сараево. А той представлява една дълга пешеходна улица, която от цивилна изведнъж преминава става на чаршия, която така и се казва Баш-чаршия. Дюкяни, сладкарници, занаятчии, кръчмета – живот! Човек може да си помисли, че е само за туристи, но не е – хората по улицата бяха местни и може би чак сега видях за пръв път момичета с шамии. Не бяха мнозинство, но се забелязват лесно заради много ярките дрехи. И знаете ли как изглеждат 18-19 годишни момичета с шарени шамии, които се закачат с момчетата? Точно както и ако не бяха с шамии. Изобщо хората се държеха напълно цивилно – хванати са ръка се разхождаха и целуваха по улиците.

Чаршията в Сараево, Босна и Херцеговина

Минахме и покрай голямата джамия, но там имаше и някаква група, та не влязохме, за това само намерихме едно кръчме на чаршията, за да хапнем, после направихме един пълен тегел до по-цивилната част на главната улица и се прибрахме да спим с твърдото намерение да намерим начин да пием кафе в Сараево. Живот и здраве да има!

Трябва да ви кажа, че Босна и Херцеговина, а и Сараево ме очароваха – не знам на какво се дължи, но може би отношението на хората и природата ме грабнаха

На другия ден тръгнахме към София по вече познатия път – от Сараево пътят минава през Източно Сараево (изглежда се води столица на Република Сръбска, иначе е квартал на голямото Сараево), Пале и отново Вишеград. Минахме още веднъж покрай моста на Дрина и вече по по-рано описания път се прибрахме в София.

Чаршията в Сараево, Босна и Херцеговина

Та общо взето – това беше. След като се върнах, приятели ме питаха две неща:

Безопасно ли е да се пътува през Сърбия? Отговорът е еднозначно – ДА, но си признавам, че се учудих на този въпрос. Но щом във всеки град има бензиностанции от веригите OMV, Еко и Лукойл, за мен това е достатъчен признак за цивилизованост и безопасност на пътуването.

Другият въпрос беше: Има ли бъдеще за Босна и Херцеговина? – отговорът ми също е ДА, въпреки, че самите босненци едва ли ще ви отговорят така. А моят довод е следният: босненците имат подобно на нашето отношение към съседите и държавата си. Те са единствените от бивша Югославия, с които спокойно можете да обсъждате войната. И имат по същото като нас критично-презрително отношение към собствената си държава. По така описания път, само босненските радиостанции имаха нормални новини (вкл.и тези от Република Сръбска): ставаше дума за тристранката, за повишаване на минималната заплата, за влиянието на гръцката криза върху бюджета на страната и т.н. и т.н. – все познати неща. В същото време основната новина в Сърбия беше изказването на техния външен министър на някаква конференция по телекомуникации, че Косово не трябвало да бъде приемано в международния съюз по телекомуникации, защото центърът на Прищина не бил достатъчно добре оборудван с кабелни телефонни линии (и това е новина номер едно по всички сръбски радиостанции! Други проблеми си нямат, та се занимават с глупости). Хърватското пък радио цял ден бичеше предавания за това колко велика е Хърватия и как се разраства влиянието ѝ и влиянието на министър-председателя по света. А босненските радиостанции пускаха музика и казваха новините на тристранния съвет, валутната стабилност, минималните заплати и финансовата криза и нейното отражение.

Такива ми ти работи.

Хайде, край вече наистина:)

Още снимки от Босна и Херцеговина:

Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска 4

Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска

Днес ви представям един любим мой вид пътеписи – пътепис, вдъхновен от вече разказани пътешествия от наш автор. Жорж ще ни разходи из Европа с кола, а той смаия вече ще ви каже на чий разкази и съвети ще балгодари за това му пътуване. Приятно четене:

Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска

Отдавна планирахме пътуване до Швейцария с кола. Използвахме случая че дъщеря ни завърши първата си година във Виена и го съчетахме в началото на юли. Определихме си маршрут:

София, Виена, Мюнхен, Люцерн, Цюрих, Женева, Лозана, Монтрьо, проход Готард, Лугано, Милано, Опатия, Дубровник, Мостар, Сараево и София

Общо предстоеше да изминем над 5200км.

Първи ден.
Отпътувахме от София след работа към 18,30 часа, като бързахме до Калотина да преминем преди смяната на митницата. Успяхме до 19,45 да заредим с дизел и да преминем. Последва нощно каране до Виена, като давам и актуални цени за винетки и тол такси-Сърбия тол за 12,50 евроот Ниш до Суботица, Унгария винетка за 4 дни 7,80 евро и Австрия за седмица 8 евро.

Втори ден

Във Виена

пристигнахме към 07,00 часа, щерката вече ни чакаше, но докато оправим багажа й мина един час. Заредих дизел за 1,12 евро и газ към Мюнхен. Предложих на дъщерята да кара ако иска, но тя отказа с причината че й се спи и така беше цели три дни тя да спи, докато пътуваме.
През цялото време и пътуване беше много топло и горещо. Така на около двеста километра след Мюнхен много ми се приспа и спрях на паркинг около Бодензее и заспал около час и половина. Но направих непростимата грешка да оставя навигацията на стъклото, тя се беше опекла когато се събудих и така се оказах в началото на пътуването си само с една стара карта от 2007г. и познанията си по география и езиковите умения на навигаторките си.
В Брегенц си купихме швейцарската винетка за 30 евро и продължихме за

Люцерн

Хотела ни беше на 7 км извън града на магистралата за Базел и решихме първо да разгледаме града и тогава да се настаняваме. След като се запознахме със системата им паркиране разгледахме центъра със символа му – покритият мост с кулата в река – най-продаваният фотос в Швейцария и символ на визитката й. Между другото изобщо не е нещо впечатляващо, но това е друга тема. Разгледахме и стария град-старинни сгради с тесни улички и пак нищо впечатляващо поне за нас. Настанихме се в хотела след 21,00 часа и останахме много изненадани от пълния паркинг с най-различни регистрации от все далечни дестинации.

Четете по–нататък>>>

7

Великден из бивша Югославия (Черна гора, Дубровник, Мостар, Сараево)

Когато Жоро ми предложи настоящия разказ приложи към него и албум със снимки. Мдаааа болеше ме сърцето, когато ми се налагаше да ги смалявам, за да успея да ги кача тук – страхотна красота,...

Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (3): През Босна и Херцеговина 0

Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (3): През Босна и Херцеговина

Днес ще завършим пътуването на Георги из Западните Балкани. Бяхме с него в Албания, Черна гора и Хърватска – на ред днес е Босна и Херцеговина. Приятно четене:

Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани

част трета

През Босна и Херцеговина

Бяхме решили предишният ден, докато пиехме бира , да поспим малко повече , тъй като пътя взе да ни идва в повече от очакваното, за това станахме в 7 ч, за 8 ч. бяхме поръчали закуската. Събрах багажа и всички зарядни , разхвърляни по стаята, но забравих да снимам един контакт, разположен много интересно , на около 2.50 м . над пода , вероятно се ползва само от гостуващи звезди на NBA . В салона домакинът вече беше наредил закуската – всичко беше чудесно – кафе, сокове, мляко , сладко, саламчета, яйце… . Имаше голяма панорамна тераса с чудесна гледка ,

очертаваше се поредният слънчев ден, слънцето беше доста високо. Хапнахме , облякохме се и потеглихме , след кратка борба с гаражните врати…

Четете по-нататък>>>

0

Пътешествие из Европа (4): От Локрум през Сараево към София

Днес продължаваме с автомобилното couchsurfing пътешествие на Ицо из Европата. Минахме през Румъния, Унгария и спряхме във Виена, във втора част тръгнахме от Грац към Милано, Gardaland, Верона и Швейцария, върнахме се отново в...