Archive for the 'Левена Филчева' Category

апр. 09 2010

Китай – един подарък за рожден ден (3): Шанхай

Продължаваме с пътуването на Левена из Китай. Вече бяхме в Пекин и Сиан, а днес ще продължим към Шанхай. Преди да продължите искам да ви напомня, че остава съвсем малко време до хилядния ни пътепис – ето как да участвате в писането му.

А сега – приятно четене:

Китай – един подарък за рожден ден

част трета

Шанхай

Всъщност и тогава, на тръгване от Сиан, ми се мълчеше. Нуждаех се от тишина. Усещах, че само така натрупаните образи и звуци ще намерят своето място и ще се подредят, за да могат един ден да проговорят. Пътувахме към Шанхай, но мислите ми още бяха при Теракотената армия. И се плашех, че ако ги изговоря, емоциите ще загубят своя цвят – точно както окраските на керамичните фигури са изчезнали при допира с въздуха.


Вече бях чела в книгата „Китай, какво си всъщност ти?” на проф. Марко Семов, че на летището в Шанхай се намира прословутият влак на магнитно окачване, който изминава 30 километра за седем минути. „Нищо чудно…” – помислих – „та нима не прескочихме от втори в двадесет и първи век за отрицателно време?” И докато в Сиан погледът ми беше прикован към земята, съхранила през вековете хилядолетна история, то в Шанхай и Хонгконг не можех да откъсна очи от небето – там някъде, горе, множество сгради гъделичкаха корема му. Винаги съм смятала, че живея на висок етаж – десети. Докато екскурзоводката в Хонгконг не отговори на въпроса ми „какво правите, когато ви се развали асансьорът?” с: „О, не е проблем – аз живея на ниското, на 42-ри етаж съм.”

Жилищен блок – Шанхай, Китай

Хотелът, в който отседнахме в Шанхай,

построен някъде през 30-те години на миналия век, се намираше на десния бряг на река Хуангпу. От прозореца на апартамента се виждаше отсрещния бряг на реката, на който се издигаха стройни (че какви да са, при тази височина?) небостъргачи, а между тях величествено се кипреше Телевизионната кула, наречена Перлата на Ориента, „самая высокая теребашня в мире” – както ни каза по-късно екскурзоводът. (Да, теребашня. Тъй като рускоговорящите екскурзоводи казваха и „ири” вместо „или”, предположих, че за китайското ухо „р” и „л” бяха трудноразличими.)
Навярно е

най-високата телевизионна кула в света,

не знам, но със сигурност беше най-високото съоръжение, закрепено в земята, на което съм се качвала. Много бързо се озовахме на второто кълбо с асансьори, побиращи до 24 души („но китайци” – уточни екскурзоводът ни), а гледката… един от онези моменти, в които, въпреки, че имаш чувството, че си едва ли не на върха на света, се чувстваш непоносимо малък и незабележим.

Улица в Шанхай, Китай

Следващият ден беше първият ни свободен ден, в който нямахме организирани посещения. Чак вечерта щяхме да се разходим в Стария град, но за него малко по-късно.

Четете по–нататък>>>

6 коментара

мар. 29 2010

Китай – един подарък за рожден ден (2): Сиан

Продължаваме с пътуването на Левена из Китай. Вече бяхме в Пекин, а днес ще продължим към Сиан (не сте го чували? мда, има само 2-3 милиона жители 😉 Приятно четене:

Китай – един подарък за рожден ден

част втора

Сиан

Градовете са като книги.
Някои може да ги четеш цял живот и пак да не ги разбереш докрая. Други ги прелистваш набързо и я откриеш някое интересно изречение в тях, я не. Трети ги подминаваш, понякога запомняш заглавията им и се надяваш, че някой ден ще имаш възможността да разгледаш или просто ги забравяш. Има и такива, които като прочетеш един път, се врязват в паметта ти и остават там докато си жив.

В духа на това сравнение, Китай беше една огромна, неизчерпаема библиотека, в която успях да надникна съвсем за кратко, препълнена с всякакви книги – малки, стари и оръфани, с пожълтели странички; огромни и внушителни луксозни издания; книги с впечатляващи корици и дълбоки съдържания…

Град Сиан (Xian), Китай

Благодарна съм, че в това безкрайно разнообразие, попаднах на

Сиан

Сиан беше плашещата с размерите си книга (почти три милиона жители и около 10 хиляди квадратни километра площ); книгата, изпъстрена с невероятни илюстрации, със запомнящи се образи и герои, с изключително богато и вълшебно съдържание.

Молитвени срещи в китайски храм – Сиан (Xian), Китай

Във втората част за Пекин споменах Гуъ Коо Чин-Гоша – нашият екскурзовод в Сиан, без който впечатленията от този град едва ли биха били това, което са, и който с живописния си руски език успя не само да ни омагьоса, но и да разгърне пред нас голям брой страници от историята на родния си град.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

мар. 23 2010

Китай – един подарък за рожден ден (1)

Днес започваме един пътепис за новото чудо на световната икономика – Китай. Страната ще ни представи Левена. Приятно четене:

Китай – един подарък за рожден ден

част първа

Пекин

Не знам кой и кога е казал, че четиридесетият рожден ден не се празнува. Не знам и защо го е казал. Навярно е бил доста уморен от безкрайните пожелания или почерпки; възможно е и да е нагазил дълбоко (макар и твърде рано, според мен) в така наречената криза на средната възраст. Но знам, че за мен това беше едно от най-тъжните поверия, които трябваше да спазя. Аз, която твърдо вярвам в идеята, че живот без празници е като дълъг път без страноприемници и не само не пропускам отбелязването на някой празник, но и когато броят им осезателно намалее, винаги намирам повод да си създам такъв – я ден на бездомните кучета, я рожден ден на гълъба върху перваза на съседката, я някой Световен ден

Глобуси

Обещах, че няма да празнувам 40-годишнината си.
И тогава получих Подаръка. Най-Подаръка.
Точно за него искам да разкажа:

11 дни в Китай

Китай


Вярвам, че ви е познато усещането да сте в центъра на някакво случване и въпреки това да сте убедени, че то изобщо не се случва на вас. Нещо повече – от деня на връщането ни измина точно една година, два месеца и двадесет и три дни, а аз все още не съм убедена в реалността на случилото се. И едва днес се почувствах готова да разкажа за това пътуване. Хм… случайно ли на един ден разтърсваща емоция се падат около 40 дни време за приемането ѝ?

Тръгнахме на 29 октомври от Аерогара София.

Съвсем скоро четох, че едни от най-ефективните стачки били тези във Франция. Май е вярно – точно поради една подобна ефективна стачка на френските авиолинии по онова време, се наложи да пътуваме до Франкфурт, откъдето трябваше да продължим до Пекин, а не както бе обявено първоначално – до Пекин през Париж. Много близка моя приятелка казва, че страда от пространствен идиотизъм. Е, страдаме от едно и също „заболяване“, поради което доста често използвам израза „През Париж за Дървеница“ (просто няма такива засукани пътища, по каквито успявам да стигна от точка А до точка В). „През Франкфурт за Пекин“ ми се стори подходяща замяна.
Бях подготвена психически за повсеместното „No smoking“ или поне така си мислех. Постепенно, като хрътка на лов, се научих да откривам местенцата, на които безнаказано да унищожа една-две цигари. Неуместно е да ви занимавам с терзанията на един заклет пушач и няма да го правя повече, обещавам (едно изключение – когато по-нататък стане дума за Хонг Конг).

Франкфуртското летище е най-голямото в Европа.

Всяка минута излитат по два самолета нанякъде. А преди да кацнем… попаднахме в задръстване. От което и прозорче да надникнех, се виждаше самолет. Започнах да се оглеждам за летящи катаджии и никак нямаше да се учудя, ако видех някой.
Най-после кацнахме. Портали, гейтове, секции, гишета, Терминал 1, Терминал 2, Sky-line между двата… След диво препускане и неколкократно „Excuse me, can you tell us where is…“ открихме гишетата на China Air. Симпатичен младеж с приличен английски ни заобяснява, че нямаме потвърдени резервации, а места в самолета няма. Предлага ни да ни впише в листата на чакащите, а ние да виснем пред гейта и да се молим някой от вече записаните пътници да не дойде.
Групата ни се състоеше от общо 30-ина души. Разделихме се още в София и една част заминаха за Мюнхен, друга за Москва, а ние – прелитащите през Франкфурт – бяхме точно 10. Петима от малката ни групичка решиха да рискуват и зачакаха пред гейта. Останахме петима, между които двама – с перфектен френски, един – с достатъчен немски, един – с много добър гръцки и руски, а всички общо – с приличен английски. По-късно се оказа, че ако не знаехме толкова езици и си бяхме останали да чакаме, щяхме да пристигнем в Пекин навреме, с останалите. Но след няколко градиращи телефонни разговора с фирмата-организатор, хукнахме да търсим гишето на Air France и обяснение за липсата на резервации. Гишето, с извинение, се оказа на франкфуртска си майна. Затова и не успяхме да се върнем за полета, когато останалите да чакат пред гейта ни звъннаха и ни казаха, че места в самолета има и те се качват.

Е, всяко зло за добро (с присъщия ни оптимизъм си казахме ние), поне ще си починем. Резервирахме си места за полета на следващата сутрин и пренощувахме в съвсем приличен хотел, любезно предоставен ни от стачкуващите френски авиолинии.

Четете по–нататък>>>

4 коментара

Switch to mobile version