Archive for the 'Емилия Попова' Category

юни 21 2012

Квартал Кадъкьой в Истанбул (2)

Продължаваме с обиколката на Кадъкьой в Истанбул. Ема вече ни показа началото, а днес продължаваме разходката.

Приятно четене:

 

 

Кадъкьой

Истанбул

втора част

 

 

А както си вървя по силно  стеснените от сергии, улички, спирам и с любопитство разглеждам .  На това у нас му казват ”кеф ти риба, кеф ти паламуд“. С обърнати навън хриле, за да се увери всеки по цвета им, че са възможно най-пресни.

 

Риба на пазара – Кадъкьой, Истанбул

Прясна риба, каквато ти душа иска

Риба на пазара – Кадъкьой, Истанбул Кеф ти риба, кеф ти скариди, кеф ти октоподи, кеф ти раци,  и изобщо, всякакъв  и все  „пресен  кеф „.
Представяте ли си ги кулинарно приготвени?

И си продължавам да си вървя бавно напред,  криввам по една или друга уличка, а очите ми не спират да се фокусират върху това-онова, което си „щраквам“ и отминавам .

Мотори – Кадъкьой, Истанбул

 Мотоциклети да искаш

 Мотори – Кадъкьой, Истанбул

 Мощните „играчки“ на мъжете, са паркирани по тротоарите . Сигурно кафенето в дъното е клубчето им.

 Дънки – Кадъкьой, Истанбул

  Сетихте ли се сега тази  „инсталация” пред магазина  какво цели да ви  каже?

В този квартал има и  централна търговска улица с масивни сгради и модерни магазини. Понея върви един малък трамвай, който на картата е отбелязан като „Мода трамвай”. Май и на целия този квартал му се казва „Мода” .

Улица – Кадъкьой, Истанбул  Търговската  улица с ”Мода”  трамвай.

 Улица – Кадъкьой, Истанбул Хубавата  „мода“ улица с магазините за дрехи, обувки, чанти, сувенири и какво ли още не, в Кадъкьой

От тези магазини, човек може да пазарува облекла, прекрасно изработени и сравнително  на ниска цена, ако попадне в период на „Шопинг седмицата”.

  Мода – Кадъкьой, ИстанбулРекламният обемен символ на кампанията „Шопинг седмицата”- хартиена пазарска торбичка

Мода – Кадъкьой, Истанбул Витрини всякакви и стоки – всякакви

 В  такава „шопинг”седмица, аз се случих да съм в с приятели този квартал.  Беше миналата година през април, ама  не ми се получи „да участвам “ в шопинг тура, както направиха приятелите ми, защото предишния ден си бях изгубила половината от всичките  пари, които си носех за тази екскурзия.  Не ме бяха преджобили, самата аз си бях виновна. Бях натикала набързо банкнотите във външния джоб на чантата си,  и след известно време се усетих, че така съм си награбила чантата, че виждам дъното й да сочи нагоре, а  отворът на  незатворения външен  джоб, сочи към тротоара. Израдвал се е някой, а аз продължих с утешението, че поне ще се нагледам , а и мога като страничен нъблюдател да преценявам на приятелите ми, добре ли им седят избраните за покупка дрехи.

[geo_,ashup_location_info]

 

 

Наложих си  „строг режим на икономии” на останалите  в един по-скришен и затворен джоб лири.  Те ми стигнаха и за оставащите обекти в програмата, за които се плаща, и за храна, и за градския транспорт в пределите на Истанбул. Стигнаха ми и даже ми останаха малко, дори  и след финалното традиционно изпразване на кесията в гастронома на добре познатия ни туристически комплекс „Хаджията“, на метри преди границата.

Каквито и дребни пари да ми останат, аз ги пазя в едно синьо портмоне, в което си слагам турските лири и коруши. Наричам ги  „мая“ за следващото пътуване. Сега като си погледна  в „истанбулското“ портмоне са ми останали 5 лири, пак така „за мая“ . Шегувам се с приятелите, че тези пари ще станат ядрото на следващите джобни, които ще ми трябват за следващото пътуване, а то ще е съвсем скоро. Не си спомням случай, в който да не съм попадала на някаква пъстра масова проява, която не само рекламира,  но и забавлява зрелищно и радва хората, а  и често  ги въвлича в забавлението. Това е независимо от сезона.

Клоуни – Кадъкьой, Истанбул Клоуни забавляват децата.

 Клоуни – Кадъкьой, Истанбул Многоцветни, красиви  и много дружелюбни

Клоуни – Кадъкьой, ИстанбулТази девойка предизвикваше хора от публиката да танцуват с нея. И имаше мераклии.

Много бичам този квартал и това със сигурност не е заради магазините,  заради атмосферата и богатството на емоции, които винаги ме очакват.

 Молитва на улицата – Кадъкьой, Истанбул

 А това е едно площадче в близост до малка джамия. Явно в двора на джамията не е имало място за всички мъже.

Всички хора, които обикновено преминават през този площад, се отнасят с разбиране и с уважение към тези  мъже, решили  да извършат ритуала си по този начин.Беше студено, всредата на месец декември.

Голям и любим,  не само на мен площад, в центъра на който  е поставена красива  бронзова фигура на бик. Това място е много известно в Кадъкьой и се  утвърдило се като любимо  място за срещи.  В София такова място за  срещи с приятели,  е площадът с паметника на Патриарх Евтимий, по известен  като „Попа“.

Бронзовият бик – Кадъкьой, ИстанбулЕто така изглежда известната фигура на  бронзовия бик, покрай който не може да минеш, без да си  „застинал“ за снимка.

„Кадъкьой” е кварталът, в който най-много много обичам да снимам  продавачките на  цветя. Те по правило  са циганки. Много са ми интересни.  Много време прекарват на крак. Веднага се променят ако видят насочен  към тях фотообектив. Понякога се крият, размахват букети пред лицата си, обръщат ми гръб, правят жестове, с които ме пустосват,  но има и такива, които благо се есмихват.  Все по някоя снимка успявам да направя. Онова, което на мен ми прави силно впечатление, че изобщо не се натрапват и не настояват да купиш от техните цветя.

Циганки – Кадъкьой, ИстанбулЕто ги любимите ми цветарки. Сезонът е пролет-лято.

Искрено ви казвам, че с най-голямо уважение и любов  се заглеждам в тях. Ако имаше чалъм да се разбираме, бих си поговорила с тях.

 Циганки – Кадъкьой, Истанбул

  Цветята им са винаги невероятно красиви. По облеклото им се познава, че тук са снимани през декември.

 Чай Липтън – Кадъкьой, ИстанбулА това е обемната реклама  седмицата на  на подовия чай /не жалят пари/. Такава имаше на още много места в квартала. 

Тази композиция е на площадката до сградата на морска гара на пристанището Кадъкьой. И да не си помислите, че дежурните полицаи са там, за да пазят тази „плодова пирамида“ ?

Разказах скромно и показах във фотоси малка част от прелестите на любимия ми квартал „Кадъкьой”. обикновино привечер се качвам на  корабчето, пресичам Босфора  и се връщам там, откъдето съм дошла,  от квартал „Лалели”,  в европейската част на Истанбул, където са където са съсредоточени хотелите, които българските туроператори предлагат на своите туристи.

край на 2-ра част.

 

Автор: Емилия Попова
Снимки: авторът


Още разкази за по света от нашите автори – на картата:

4 коментара

юни 07 2012

Квартал Кадъкьой в Истанбул (1)

Днешният пътепис отново ще ни върне в популярния на нашия сайт – Истанбул. Този път Ема ще ни води до един от азиатските квартали – Кадъкьой.

Приятно четене:

 

 

Кадъкьой

Истанбул

първа част

От много време  се каня да седна и да напиша текст  за едно от най-прелестните от моя гледна точка,  месенца, в азиатската част на Истанбул,  които винаги, когато имам възможност да пътувам дотам, не пропускам да видя отново и отново.  Няма умора или омръзване. Имам си толкова любими обекти там.
Все не можех да се стегна и да събера накуп думи и фотоси.  Баба ми обичаше да казва : „Деца, да знаете, че за  всека работа си дойде ‘ден’“.  Ей го на,  сам си дойде „денят”, в който да разкажа, защо този азиатско- истанбулски квартал „Кадъкьой” ми е толкова любим? Пък и приятелите  ми ме насърчиха да започна. Каво ти „насърчиха“? Направо не спряха да ме питат, кога…?
Ако сте турист, настанен в бъканите от хотели и хотелчета квартали „Лалели“ и  „Аксарай“, в европейската част на Истанбул,  лесно ще стигнете с трамвая до пристанището „Еминьоню“ / срещу Египетския пазар/ .

 Новата джамия – Еминьоню, Истанбул     Спирка „Еминьоню“. Белият покрив, е на гарата, от която тръгват корабчетата за Кадъкьой

Срещу 2 турски лири, от автомата встрани от входовете на морската гара, си купувате жетон и се качвате на корабчето, което за 20 минути прекосява Босфора и отива  до пристанището на квартал Кадъкьой, в азиатската част на Истанбул.

Корабчета на Еминьоню, ИстанбулПристанището  Еминьоню и корабчето до Кадъкьой.

 

Нищо че пътят по море е кратък,  пак е изпълнен с  много приятни емоции. Минава се покрай изключително красивата сграда на гарата „Хайдар паша”, която, за голямо съжаление,  преди две години изгуби в пожар част от покрива си. Пожарът беше причинен от късо съединение в  електрическата инсталация на подпокривното пространство.  Все още не е възстановен в оригиналния си вид, но съм сигурна, че някой ден и това ще стане.

Kadıköy/Истанбул, Турция

 

 

 

Масивната сграда е изключително красива и е  ситуирана на  брега на Мраморно море. Проектирана и построена от германски архитекти  и строителни инженери, през 1908 г.,  тя е забележителна историческа ценност и е  много обичана от хората.  Използува се ежедневно и много интензивно, защото оттук се вземат всички влакове, с които се достига  към вътрешността  и далечните провинции на страната, в азиатската й част.  Много натоварена  е и крайградската железница, с която се отива до цяла верига от квартали в азиатската част на Истанбул. Миналото лято, водена от обикновено любопистство, заедно с всички хора, които слезнаха от корабчето, се отправих към фоайето на гарата,  купих си жетон и се качих  на един влак  с бели вагони. Пропътувах две дълги спирки. Беше нещо като пътуване с метрото, само дето влакчето върви по релси отгоре по земята, а не в тунел. А пък нямам представа защо, заради жегата ли или такава си им е практиката, вратите на вагона изобщо не се затвориха. Хората, които не бяха седнали като мен, се държаха здраво за вертикалните тръбни ръкохватки,  за да не изхвърчат навън от лашкането при завоите. Слязох, разходих из квартала с много чисти и красиви улици, със  скъпарски кооперации, с дворове –  свежи градини с идеално подстригана и „вчесана“ трева, с декоративни дървета  и храсти  и с  много  цветя, поддържани, разбира се, от градинари.

Гара Хайдар паша, Истанбул

Така изглежда сега гарата „Хайдар паша”

Пристанище Кадъкьой, Истанбул

 Пристанището „Кадъкьой”

 Сферата е атракция. Срещу съответно заплащане с нея се вдигат смели хора, които искат да погледат отвисоко  и да поснимат . Веднаж пристигнали  с корабчето, пресичате големия площад пред морската гара и се „забивате“  по малките улички на квартала, който е изцяло търговски.

Кадъкьой, Истанбул

 Площадът до който стигате , след като сте излезли  от пристанището  на  Кадъкьой.

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                            Такива са уличките в началото на квартала

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                                                             Характерна архитектура  на улиците в квартала.

 

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                                                                        Търговците се подготвят за работния ден.

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                                                                             Сутрин е и ето така започва работният им ден .

Обичам да вървя бавно, да зяпам по витрините, да влизам в магазините, и  да си пълня торбето с  избраните   подаръчета за близките от семейството  и за приятелите ми.

Котка – Кадъкьой, ИстанбулМагазинче за дребни сувенири, в което никога не съм влизала

Както си минавах покрай магазинчето, мернах котката в ръцете на момичето. На мига спрях.  Видя ми се много красива,  спокойна, охранена и  с големината на бебе. „Щракнах”,  без да искам позволение и побързах да отмина, а не е трябвало, можех да се поспра, до поговоря с младежите и да поискам позволение за още кадри. А после, видях че се е получила възхитителна картина, да повтарям „картина“с неповторимо настроение. Признавам си, че изпитвам истинско удоволствие да се заглеждам в нея. Ако да визуализирам  в предствите си щастието, изписано върху едно човешко лице, отсега тататък ще си представям само лицето на това момиче. Уловила съм  момента на самото щастие и жизнерадост. Загледайте се и в момчето с рижата коса и луничаво лице . И то е красиво и щастливо. Даже си мисля, че мога да дам да се направи  фотокопие и когато отида в Истанбул,  да мина покрай това магазинче и този път да вляза, за да подаря снимката на щастливото момиче.

Пак в този квартал си имам едно много любимо малко магазинче за музикални записи, с надпис „Носталгична музика”, на сенника над витрината. Продавачът вече ме разпознава. Смях ме напушва като се сетя, как  аз му говоря на английски език, как той ме слуша и се прави, че ме разбира и, как ми отговаря на френски, от който аз пък бъкел не отбирам. От приказките му схващам, че той е турски гражданин, с  арменски корен, живял във Франция. И така, всеки от нас говори, както си може, кима с глава, ръкомаха, повтаря веднаж казаното, за втори път, вече по-отчетливо и на по-висок глас, така докато сближим позиците си. Казвам каква музика търся, опитвам се да употребявам „международни” термини. Човекът рови по рафтовете, слага ветрилообразно на горното стъкло на щанда няколко диска и ми сочи да чета какво пише на гърба на обложките. Ако одобря нещо, го пуска да го чуя през музикалната уредба. Казвам „не” или ”да”. И се започва изклюючително комичен „диалог” на хора, от които никой не знае езика на другия. Той кима с глава  и ръкомаха, аз на свой ред кимам  с глава, ръкомахам  и накрая си купувам поне два диска. Той не спира да ми се усмихва приятелски и когато си тръгвам, излиза на тротоара да ме изпрати. Казва ми нещо, което аз си превеждам като: „Беше ми приятно, пак заповядайте” Ще „заповядам” пак, разбира се.

Улица – Кадъкьой, Истанбул

 На този фотос при вглеждане ще го видите, човекът с белите ръкави и пуловерчето без ръкави, пред витрината на магазинчето за музикални записи.


Имам и едно друго любимо магазинче, на две преки по-нагоре по централната търговска улица, от което също обичам да си купувам музикални дискове.  Магазинчето, дълго, тясно като тъмен коридор и е в сутерена на една сграда. В него работят две дългокоси момчета, с отлични познания за стилове и автори на музикални произведения от цял свят и доста добре си служат с английски език. Много са сладкодумни и успяват да ти предложат и да те убедят да си тръгнеш със закупен  от тяхното магазинче диск със запис на  музика, която ти допада. Това става  дори и да не си търсил точно такава музика. Не е лошо, защото същите тези дискове можеш да ги намериш  в много от магазинчета в европейската част, но на цена с поне  10 лири вповече.

Магазин – Кадъкьой, Истанбул

 Магазинчето на двете момчета. Отвън се виждат  сувенирите, които те продават, а дисковете са разположени на дълги рафтове вътре в магазина.

Също така, много обичам да се разхождам по уличките с характерната за квартала  архитектура, с многото антикварни магазинчета, в които са изложени или струпани много едни до други или едни върху други , толкова красиви вещи, използувани  в интериорите  на отминали години. Там е трудно е да се правят снимки , защото търговците почват да размахват ръце и да викат нещо, от което аз се досещам, че трябва да си отмина, без да снимам.

Магазин – Кадъкьой, Истанбул

                                                           Едно от любимите ми магазинче за антикварни предмети

Магазин – Кадъкьой, ИстанбулОще магазинчета за антикварни предмети.

Тук се намира и една много красива книжарница в къщата на ъгъла, Не пропускам да мина покрай нея и да се полюбувам на интелигентния интериор и оригиналния дизайн на външните рекламни пана.

Книжарница – Кадъкьой, ИстанбулЛюбимата ми книжарница

Книжарница – Кадъкьой, ИстанбулНе може да минеш  оттук и да не се загледаш в тази красота и духовно богатство

Пак в този квартал има много голям избор на рибни ресторантчета, в които срещу 12-15 лири, ще опитате  прясно рибно меню, с препечено хлебче и с чаша бира, а накрая  и с грис халва могат да ви почерпят.

Ресторант – Кадъкьой, Истанбул

В очакване да ви  сервират поръчаните рибни блюда.

И понеже е хладно, и понеже масите са отвън, чевръстите келнери грижовно ви намятат през рамете  с големи и топли  вълнени шалове, за допълнителен комфорт.

Улица в Кадъкьой, ИстанбулУличката, на която никога няма да останете гладни

край на първа част

 

Автор: Емилия Попова
Снимки: авторът


Още разкази за Истанбул по света от нашите автори – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

21 коментара

окт. 07 2011

На гости на една македонска сватба в гр.Струмица – Македония

Днес Емата ще ни води къде? на сватбаааа… 🙂 и то – в Македония! Предупреждавам: хорáта са по час и половина едното и който не е подгтовен физически, да заминава веднага да тренира, че ще му се види тежък сватбения живот 🙂

Приятно четене и внимавайте с пиенето 🙂

 

Първо на гости, а после и на сватба в гр.Струмица – Македония

 

 

През 2008 г. работех в една фирма и много близка на сърцето ми колежка и приятелка, много по-млада от мен, ме покани да гостувам на семейството й в Македония. Дойде Великденската ваканция, купихме си билети за автобус до Петрич. Оттам срещу 15 лв. с такси стигнахме до граничния пункт „Ново село”. Таксито се върна обратно, а ние с приятелката ми преминахме с куфарите на колелца покрай гишетата на границата, както си му е редът. Тогава се изискваше международен паспорт, а сега се минава от България към Македония само с показване на лична карта. Имаше и други пешеходци като нас. От София до гр. Петрич, с автобус. После от граничния пункт до гр. Струмица, винаги можеш да вземеш някое от чакащите клиенти македонски таксита. Тарифата е твърда, сума равностойна на българските 15 лв. Автобусите директно от автогарата на София до гр.Струмица, са по-нарядко и в празнични дни можеш и да не успееш да се класираш за билет и седящо място

 

Бащата на приятелката ми, ни чакаше македонския паркинг. Качихме се в кабината на камиончето, с което той беше тръгнал да върши някаква негова си  работа. Като стигнахме в

центъра на Струмица,

човекът ни почерпи с по една порция македонски кебапчета, които според мен имат вкус на българските пържени кюфтенца. Ние с приятелката ми останахме да се разхождаме из града,  а куфарите ни продължиха да се возят в камиончето и успяха да стигнат преди нас до селцето, в което живее семейството на приятелката ми. То се казва

Дрвош

и е малко нещо  като село Бистрица над София, по отношение на разстоянието. Иначе, по вид на строителство, по подреденост, и по бит на хората, има известна разлика.

 

Разхождахме си се из града, влизахме в някои магазини и разглеждахме стоките, срещахме се с роднини и приятели на приятелката ми, черпихме се в едно много приятно заведение в края на изключително свежата, чиста и красиво поддържана градска градина, а  когато се стъмни, взехме такси и се прибрахме в прелестното селце Дрвош.

Македонска сватба - Струмица, Македония   

На другата сутрин,  отидохме в църквата, облечени и „нагласени”, както си му е редът за дни като този.  По всеобща традиция, църквата е построена на най-високото място на селото, откъдето гледката към селцето и към долината, в която е разположен град Струмица, е жива и прекрасна.

Македонска сватба - Струмица, Македония

Както се казва у нас „ и младо и старо” се беше отправило към църквата. Хората се бяха пременили с новите си  дрехи и се радваха да се срещнат по повод празника Великден на това свято място.

Македонска сватба - Струмица, Македония

Македонска сватба - Струмица, Македония

Някои от хората бяха донесли за подарък на църквата агнета и ги оставяха на тревата до входа.

 Всички успяха да влязат в църквата.  Салонът се напълни, част от хората се качиха на балкона, т.е  на втория етаж и попът запя празничната си литургия. Говореше, пееше, размахваше кандилница, а като се загледах, покривката на масата зад гърба му беше обсипана с пъстра коледна декорация – елхички, свещички, камбанки и Дядо Коледовци. Мен ме напуши смях, нали беше Великден , а не Коледа. Попът говореше наизуст, като няколко пъти споменаваше македонските братя Кирил и Методий.

Когато тръгнахме да излизаме, видях че от двете страни на  входа,  жени от селота държеха  подноси, в които имаше нарязан на филийки козунак. Любезно ме почерпиха, любезно благодарих и любезно си го изядох, въпреки че, козунакът им  беше солен, а не сладък какъвто си го знаем у нас. Аз на

празничната литургия

бях отишла с приятелката ми и с майка й. Много от жените дошли на празничната литургия, идваха да се запознаят с мен. Почувствах ги като сърдечни и дружелюбни. Даже получих покани да им гостувам. Нямаше как да приема, защото бях там за малко време и при това бях дошла на гости на други хора.

 

Македонска сватба - Струмица, Македония 

По обратния път, на едно стръмно място, подобно на планинска пътека, се спряхме и  моите домакини се заговориха с някакви свои познати. Аз стоях до тях като чужд човек, защото на практика си бях чужд човек. Една дребничка възрастна жена, заподскача около мен и взе да ме прегръща и да ме целува. Подадох й ръка, за да се запознаем, като й казах името си.: „Приятно ми е, аз съм Емилия”, а бабата  ми отговори: „Е па ако, я сум баба ти Дафина”.  Не бях дори чувала за нея и не знаех каква точно се пада на моите хора, но почувствах нейното желание да се доближи до мен и да си поприказваме, по начин, който е техен си, без превземки и без изтънчени реверанси.

Прибрахме се в къщата на приятелката ми и докато си седяхме „на приказка” в хола на домакините ми, отвреме навреме през терасата отвън, идваха съседки. Не идваха да искат сол, разбира се, всички си имаха някакви предлози, за да влязат непоканени, да поседнат в холната стая и да се запознаят с мен и да обменят по някоя и друга дума с мен. Всъщност разговорите винаги се въртяха около това, как нашият живот, на българите , „се е оправил”, откакто сме влезли в Европейския съюз и за това, как те самите в момента  кандидатстват да получат българско гражданство.   Привечер бяхме поканени на гости у роднини на моята приятелка, пак в това село. Къщата, в която гостувахме  беше едноетажна,  много чистичка, красиво обзаведена, като по журнал. Очевидно стандартът на тези хора беше висок, а домакините бяха много щедри,  дружелюбни и весели хора. Прекарахме много приятни часове „на маса”, богато заредена с неща за похапване и леки питиета. Разговорите не стихваха и какво улеснение беше само това, че всеки си говореше както си говори в ежедневието, а се разбирахме идеално.  В хола имаше телевизор и в новините им повтаряха видео материали с гледки от улиците в центъра на София, с коментар, който общо взето не беше дружелюбен към България. Не бяха дружелюбни и съпътстващите текстове към видеоматериалите от Гърция.

Това беше преди три години по Великден. Тогава си носех обърнати в македонски динари пари, ама си върнах обратно две трети от сумата, защото не намерих какво да купя . Всичко, което видях в магазините в Струмица, беше същото като у нас. Пропуснах да си купя едни книги, които си набелязах, но после така и не се случи да мина през книжарницата  в центъра на Струмица. Тогава се зарекох, че ако някога пак отида в Струмица, непременно ще потърся възможност да си купя тези книги. По много интересен за нас начин беше написана историята на Македония, с имена на хора, които ние знаем и почитаме като български герои.

 

А пък

сега, в средата на септември 2011, отидох в отново в Струмица,

защото бях поканена на сватбеното тържество, организирано от родителите на моята приятелка, по повод женитбата й с едно красиво умно момче от България. Граждански брак те вече бяха сключили в София, в присъствието само на родителите и  и кумовете.  Моята приятелка, булката е умна много, красива  и много сърдечна млада жена, родена в Македония и завършила в България своето висше образование. От няколко години вече тя  живее и работи в България. Родителите й,  прекрасни работливи и добри хора бяха организирали сватбеното веселие и ни показаха как се правят сватбите по този край.

Струмица, Македония

 

Тръгнахме от София с колата на наши общи бивши колеги, официално поканени като мен.

Границата преминахме само с лични карти бързо

и с приветливи усмивки на митничарите от двете страни, без проверки на багажа. На връщане обаче, на българска територия вече, един митничар отвори вратите на колата и настоя да му предоставим личните си чанти за щателна проверка на съдържанието им. Доколкото разбрах, търсят кутии цигари, които в Македония били по-евтини от цигарите в България. То пък ние се случихме все непушачи, за неудоволствие на митничаря.

Първата част на веселбата, беше в къщата на родителите на булката.

Македонска сватба - Струмица, Македония

 

http://www.youtube.com/watch?v=eU8QqGQsAFo&feature=related      Малък видеоклип  с веселбата в къщата.

 Македонска сватба - Струмица, Македония Отвреме

Къщата, отгоре до долу украсена с панделки, та отдалече да е видно в коя къща е сватбата.

Свирачите от т.н.

„живата свирка”,

гордо показваха раираните „униформени” цветни ризи, които били купени от България. Свиреха като за световно. Преди години  работили години наред в някакъв ресторант в Мелник и свирят едни ми ти кръшни мелодии и хора, които ние разпознаваме като български. навреме повтарят мелодията на „Камъните падат, падат от небето”, а народът кърши снага и се весели.

 

Македонска сватба - Струмица, Македония

 

http://www.youtube.com/watch?v=5f9MpjEcD0U&feature=related

Македонска сватба - Струмица, Македония

 Ама много ги бива да играят  и  с огромно желание се хващат на хорото

Македонска сватба - Струмица, Македония

 

 Македонска сватба - Струмица, Македония

Македонска сватба - Струмица, Македония

 

Жените и девойките, „облякани и  натокани“,

всички те минали през фризьорския салон с прически с кичури и екстеншъни в косите, с грим и блещукащи частици по откритите части на деколтето и раменете, смениха по два тоалета, единият за светлата част на деня и друг за вечерта.

 

Македонска сватба - Струмица, Македония

 

И при македонската сватба имаше ритуал, кумовете, родата и приятелите на младоженеца да идват да искат булката, а пък родата и приятелите на булката да запират врата отвътре  и да не пускат младоженецът, за да се бърка да плаща с банкноти, а те все да са недостатъчно. А македонските банкноти са едни „чаршафи”. Големи по размер  и с ниска стойност. Хората щедро раздаваха столевки.

 

Македонска сватба - Струмица, Македония

                                                  Ето това е майката на младоженеца.

 Венчавката  беше по вечерно време в красивата християнска църква „Св.Св. Кирил и Методий”,

до която се стига по едни стръмни улици в малкия град. Ритуалът изключително много прилича на ритуала при венчавките в българските християнски църкви.

 

Македонска сватба - Струмица, Македония

 Църквата Св.Св. Кирил и Методий”, поглед откъм улицата

 

Македонска сватба - Струмица, Македония

                                   Входът на църквата

Македонска сватба - Струмица, Македония

 Ритуалът при венчавката в Македония изключително много прилича на ритуала при венчавките в българските християнски църкви.

 Македонска сватба - Струмица, Македония

http://www.youtube.com/watch?v=IKIxd9QnCl4&feature=related

А тук малко и на клипче се чува пеенето на  църковния хор

След венчавката, всички се събрахме за

вечеря и веселба в ресторант „Пала”,

построен на безлюдно място на 2 км извън града и това позволяваше на „живата свирка”, съставена от няколко мъже, пеещи и свирещи на инструменти  със солистка, една гласовита, знойна, лепа, ама  върло лепа  певачка.

 

Македонска сватба - Струмица, Македония

 

В ресторанта се завъртяха едни хора!!! У нас няма такива Хванаха се хората на хоро и представяте ли си как, час и половина играят, въртят големите кръгове, а музиката така и не спира за минутка поне? Все бях виждала хоро, ама това си беше за „Гинес” по продължителност.

http://www.youtube.com/watch?v=KfIVNg4Kc_8

На това клипче може да се види хорото, червеното знаме с набучената ябълка на върха на дръжката му, както  и да се мерне знойната певачка.

Връщам се с няколко часа назад. Преди обяд, докато пътувахме към Македония, спряхме на българска територия на една малка бензиностанция за обичайните действия-наливане на бензин, посещаване на „онова място” и купуване на разни вкусотийки за изпът. И със спътничката ми бяхме застанали в един коридор, да си чакаме ред за влизане на „онова място”, което се състоеше само от една кабинка. В магазинчето на бензиностанцията влязоха двама мъже, минаха покрай стойките с напитки и лакомства и стигнаха до нас. От тях запомних единият, млад очилат дългуч с бяла риза, дънки  и едни огромни обувки от типа „следващият номер е калъф за цигулка”. Когато кабината, за която чакахме се освободи, очилатият дългуч ми  тегли един лакът, мина пред мен и каза: „ Я аз да влизам, защото ще тръгваме” и бързо се совна в единствената кабина. Зад гърба му казах на висок глес и доста заядливо: „То и ние тръгваме”, ама какво от това, че го казах, като никой не реагира?

И по едно време, между гостите на сватбата, гледам, същия този очилат дългуч. Хванал се на едно от хората и плете крака. С огромните си „петала”, правеше хаотични стъпки насам натам , а те не съвпадаха с ритъма на хорото, нито се връзваха с общата посока на придвижване. Тялото му се лашкаше насам натам, като ту придърпваше хората до него напред по никое време или обратното, ги сбутваше назад, а те търпеливо продължаваха да си тропкат до него и да се правят, че всичко им е „точно“.  Казах на приятелката ми да погледне как този дългуч играе хорото , с гъвкавостта на овчарска гега. И до края на веселбата все го наблюдавахме като да е човек от „Комиците”, а помежду си го наричахме „Гегата”.

По едно време, в разггара на веселбата, от кухнята на ресторанта изнесоха една огромна тава с печено прасе. И я понесоха на ръце пред масата на младоженците и кумовете. И музикантите се пренесоха пред тази маса. Аз леко наближих , не можех много добре да виждам, защото щях да преча на действието, но успях да заснема този видеоклип.

http://www.youtube.com/watch?v=2OqbbWYZUqM

Ето тук, макар и малко от неудобна позиция „изотзадзе“, успях да хвана малко от ритуала по покриване на кумовото прасе със столевки.

Вярно е, че отрупаха прасето на кума с пари, ама пък парите бяха македонски. По-късно опитахме и от мръвките, наистина беше опечено и овкусено превъзходно.

Към края на вечерята, някои от жените си бяха събули официалните обувки и продължаваха  енергично да играят каквото им се свиреше, боси по килима.

http://www.youtube.com/watch?v=6owImfzcyJA&feature=related

Наближаваше 2.00 след полунощ,

на групички се разотиваха гостите, кой откъдето е дошъл, а за нас, гостите от София, родителите на булката поръчаха  и предплатиха 4 таксита,  да ни закарат от ресторанта до хотела.  Такситата вземаха по твърда тарифа 50 динара, което беше сума някъде под два лева, обърнато в български пари.

Македонска сватба - Струмица, Македония

Двузвездният хотел „Тивериопол”,  в който домакините настаниха нас и всички други гости от България.

 На сутринта, излязох малко да се поскитам по близките улици и площади с цел да оползотворя времето до  часа за отпътуване и по възможност да си похарча македонските пари, които ми бяха останали още отпреди три години. Тръгвайки от България нямах представа, дали още са валидни парите, останали в едно портмоне отпреди три години, та отделно си носех евро, които да сменям за динари, но не се наложи. Всичко си беше „точно”. Македонците не си бяха сменили вида на парите. Съботата ни беше плътно заета с пътуване и със сватбата.

Тогава магазините в Струмица си работят нормално, като у нас. А в неделя вече, нищо не работи.

Само будките за вестници и цигари, цветарските, заради сватбите работят само до обяд. Отворени са някои квартални магазинчета за прясно месо и сергии за плодове и зеленчуци. Никакви „менувачници” или както там наричаха бюрата за обмяна на валута нямаше отворени.

 

Македонска сватба - Струмица, Македония

 

Много исках да купя едни книги, които бях разгледала тук преди три години, в които беше написана  историята на Македония,  ама като никъде нямаше отворен в неделя  щанд за книги, не успях да осъществя намерението си. Магазините за сувенири, за дрехи, за обувки и компютърни компоненти и аксесоари–също не работеха. Низделия, като тонколонки, уебкамери, клавиатури  и флашпамети, както видях по етикетите от витрините са в известна степен по-ниски от цените у нас.

 

Македонска сватба - Струмица, Македония

Македонска сватба - Струмица, Македония

И най-големият  универсален  магазин „Глобал”,  в центъра на Струмица, в неделя не работи.

Македонска сватба - Струмица, Македония

                                              Безлюдната централна улица в неделния ден

 Попитах едно момиче, което пиеше кафе пред пункт на „Еврофутбол”,  дали причината да не виждам отворен магазин  е, защото съм излязла твърде рано? Момичето ми поясни, че причината да не намирам отворен магазин била,че те работят през цялата седмица и в съботатата, а „в неделата спият“.

Македонска сватба - Струмица, Македония

                        Сградата на Стопанска банка- в центъра на града

 

Македонска сватба - Струмица, Македония

                       Безлюден в неделя е градският  площад на Струмица

Македонска сватба - Струмица, Македония 

      Обновеният централен площад

Македонска сватба - Струмица, Македония

 

  Македонска сватба - Струмица, Македония                                                         

  Паметникът на Гоце Делчев на централния площад

Македонска сватба - Струмица, Македония 

                                                          Търговски улици в неделен ден

Македонска сватба - Струмица, Македония

Македонска сватба - Струмица, Македония

 

Разхождах се аз по търговската улица и влязох в единствено отворения на тази улица магазин за цветя и някакви съдове от рода на лъскави тенджерки, чайници, чаши, вази и стенни декорации от сухи цветя. Искаше ми се да купя нещо, ама пък то всичко това си го имаме и в София, от същия производител и на същите цени. Продавачката ме попита откъде съм. Като казах от България, веднага ме попита по какъв повод съм в Струмица? Казах, че съм била на сватба. Веднага ме попита на сватбата на Андрияна  ли съм била? И се започна едно разказване, как точно тази жена била украсила и колата за булката, па и букетите била направила, цветната декорацията за дома на булката и за интериора на ресторанта била приготвена от нея.  Бях подложена на разпит разпит за това как точно е минала сватбата? Едвам се измъкнах да си изляза от магазина. Продължих си разходката главно по централния площад.  В единия му край има сграда на гимназията „Яне Сандански „, а пред нея са издигнати редица от пилони с много различни национални знамена, от които разпознавам само македонското.

 Македонска сватба - Струмица, Македония

           Гимназия „Яне Сандански

Македонска сватба - Струмица, Македония

Хотел „Централ“, почти в  центъра на града

Македонска сватба - Струмица, Македония                              

  Градинката до хотел „Централ”.

 

                                                                                                                                  Още улици и административни сгради в центъра

 Македонска сватба - Струмица, Македония

 

 

Македонска сватба - Струмица, Македония

 

 

Македонска сватба - Струмица, Македония 

 А такива китни са нискоетажните къщички с дворчета в квартала около хотела ни 

 Македонска сватба - Струмица, Македония

 Май и тук чакат някой да дойде и да им измете тротоарите, докато „спият“.

Македонска сватба - Струмица, Македония

                                   Е те това, не можах да го разбера, а уж всичко си разбираме*.

 Все пак, след обикаляне по улиците около хотела, намерих един работещ в неделя гастроном. Там буквално си изпразних портмонето „до стотинка”, като купувах неща, за които бих дала пари и у нас. Накупих няколко пакета от по 200г мляно кафе за еспресо машинка. Една от продавачките ми го похвали като „супер”, ама то се оказа нищо особено, просто на ниво на нашата „Нова Бразилия –класик”. Голяма важно. Подарих два пакета на голямата ми дъщеря, а останалото, няма как, ще си го пием  сутрин вкъщи.

Докато обикалях по тихите улички и си търсех къде да седна да изпия едно кафе, стигнах до едно павилионче, в което двадесетинагодишно девойче продаваше вестници, списания , семки и цигари. Попитах я къде мога да изпия едно кафе и тя сама пусна някакъв жетон, който аз платих с 10 динара /около 0.33 лв / в един автомат в съседство на същия тротоар и оттам ми поднесе прекрасно еспресо с точно толкова захар, с колкото го обиичам.  На тротоара имаше изнесена някаква миниатюрна масичка и там на нещо като пластвмасови касетки седяха мъж и жена, семейство на около 50 годишна възраст. Пушеха си цигарите, докато пиеха кафето си и като ме видяха как се мотая насам натам и не знам как да си изпия кафето, ме поканиха да седна при тях на шарената сянка. Имах половин час време, преди да освободя хотелската стая преди заминаване за България, бях на 5 минутки пеша от хотела, затова приех да поседна на импровизираното „столче“ до тях  и в компания да си изпия хубавото кафе.  И разбира се ме разпитаваха от къде съм и по какъв повод съм там?  Казах , че съм от София и съм била на сватба. Тогава мъжът и жената, които бяха семейство, казаха, че много често пътуват до българия, че дъщеря им е завършила Югозападния университет в Благоевград и е останала да живее там. И понеже тя не си идва в Струмица, те пътуват често до Благоевград. Предположих, че тя иска да остане в България, защото й харесва  и защото  възнамерява да стане българска снаха. А те казват : “ Де така да беше, щяхме да сме много щастливи, но тя не иска да стане българска снаха. Залюбила се е с едно момче още от университета, ама той пък е мулат“. Е, казвам, прекрасно. Внуците ви ще се родят от смесена раса и ще бъдат много красиви. А те кимат с глави и отчаяно  казват:  „Лесно ви е на вас, защото  живеете у България. У вас е демокрация. А при нас не е така и тя затова смее да си идва в Струмица. Не смее да се покаже с него.“

Тръгнахме към  обратно към 13.00 и без да бързаме, в 18.30 ,  се прибрахме вкъщи, доволни и предоволни от прекараното в Македония, с прекрасни хора, време.

 

*користене – използване (сръбски) – бел.Ст.

Автор: Емилия Попова
Снимки: авторът

Още разкази за Сватби по света от нашите автори – на картата:

16 коментара

мар. 23 2011

Нова година в Истанбул, за втори път (2)

След двудневното досаждане с мой пътепис 😉 , време е да се върнем към нормалния потоко от пътеписи. Днес ще завършим тазгодишното посрещане на Нова година в Истанбул на Емилия. Самото посрещане беше на площад Таксим, а сега ще напривим… новогодишнаразходка по моловете, улиците и подземията на Истанбул.


Приятно четене:

Нова година в Истанбул, за втори път

втора част

На първи януари 2011, по обяд, отпочинали си от новогодишните „пукотевици”, с приятелското ми семейство отново се срещнахме на пл. „Таксим”. Сега вече, нямаше „шест–пет”, твърдо бяхме решили да стигнем до

квартал „Нишанташъ“.

Всички средства на градския транспорт работеха нормално и с една от линиите на метрото се придвижихме към квартала , там докъдето снощи не можахме да се доберем.

Ама пък какво метро!

Вагоните дълги, докъдето погледът ти стига, и чисти, и красиви, и съвременни. Красота!

В трамвая – Истанбул по Нова година

Името на този квартал идва от един неголям, но важен паметен знак , чието съдържание не ми е известно, на един ъгъл на тротоара на една от широките улици в този квартал в европейската част на Истанбул.

„Нишан” в превод е„знак”,

а пък „ таш” в превод е„камък”.

Истанбул по Нова година

Ето го самият каменен знак, дал името на квартала. Търсихме го, разпитвахме хората на улицата как да се озовем до него. А той е толкова „анонимен” и визуално незначителен, че аз дето два пъти преди това съм минавала с кола оттам, изобщо не съм го забелязала.

Истанбул по Нова година Нова година в Истанбул

Ето го и самият „ нишан” в лице и в гръб. Преди години е бил доминиращ знак от особена важност, ама сега се е превърнал в „подчинен” на урбанизацията, „стъпил„ на едно никакво място, леко недодялан обелископодобен каменен знак.

Нова година в Истанбул

Нова година в Истанбул

Кварталът минава за „скъп” и бих казала особено красив. Разходката по тези улици е много приятна , а освен това има множество търговски обекти за промишлени стоки и дрехи. И много заведения за почерпка. Хората с достатъчно пари си пазаруват дрехи оттук, освен в МОЛ-овете.

[geo_ mashup_map]

MÜ Nişantaşı Kampüsü, Teşvikiye Mh., 34365 Istanbul/Истанбул, Турция

Аз се загледах по на места смешно изглеждащи достроени горни етажи на сградите, за изравняване в една линия с по-високите сгради.

Нова година в Истанбул

Трябва вече да подбера думи за заключение, ама пък ще остане това, без да съм споменала за отиването ми с приятелка този път до МОЛ „Джевахир”, който се намира в съседния квартал „Шишли”? Аз в

МОЛ-овете на Истанбул

много обичам да се разхождам, но така и не пазарувам, само гледам. Всъщност с една приятелката , живееща в Истанбул, се срещаме при всяко мое пътуване дотам и традиционно сядаме на чаша кафе СтарБъкс кафене в някой от МОЛ-овете. Тя отива там да си пазарува , а аз съм „от придружаващите я лица“. И в София си имаме няколко, макар и по-малки МОЛ-ове, в които мога всичко, което ми трябва да си купя.

Нова година в Истанбул

Ето тук отляво зелената сграда е този МОЛ „Джевахир“, до тези „лични“сгради, които се виждат отвсякъде в далечината, докато се разхождате с корабче по Босфора.

Нова година в Истанбул

Голям, красив и с невероятни удобства за подземно паркиране на няколко нива, но и с много строг входящ контрол, какъвто няма в нито един от МОЛ-овете в София.

Нова година в Истанбул

И от подземния многоетажен гараж да влизаш, минаваш през същия строг контрол на всичко което носиш, а ти самият минаваш през портала на скенера.

Нова година в Истанбул

В един от дните преди Нова година вървях сама, вече уморена и леко замръзнала, нарочно не взех метрото, а движех пеша по тази голяма улица в кв. „Шишли”, защото исках просто да си разглеждам. Ама беше студено и духаше много студен вятър. На тротоара гледам, едни търговски колички а край тях момчета и момичета предлагат чай на минувачите.

Нова година в Истанбул

Нова година в Истанбул

Веднага се лепнах до количката, получих една чаша с горещ чай и захарчета и попитах колко лири дължа? Момчето се усмихна и каза: „Нищо. Това е почерпка”. Всъщност през целия ден хора като мен получават горещ чай, за сметка на общината.

Нова година в Истанбул Нова година в Истанбул

А това, дето червеният цвят доминираше на витрините за бельо било, защото по тяхна традиция, всички задължително трябвало било да посрещнат Новата година, непременно облечени с червено бельо.

Нова година в Истанбул ema-istanbul-50

Ако се съди по сергиите и витрините, голям късмет ще имат през новата година комшиите. Особено ако си закупят и от специално декорираните боксерки на Дядо Коледа, за късмет, не за друго.

И към края на хаотичния ми разказ, ми се иска да ви покажа и как изглеждат

много удобните тунелни вагончета

Със синьото вагонче тръгва нагоре по един тунел със стръмен наклон от последната спирка на трамвая „Кабаташ”, където е и морската гара „Кабаташ”на корабчетата до „Принцовите острови”. След две-три минути, само след една спирка, с това вагонче се отива на спирка „Пл. Таксим”. Изключително удобен транспорт и винаги, дори и в полунощ с него пътуват много хора в двете посоки.

Нова година в Истанбул

Ето как изглежда модерното вагонче в метро-тунела „Кабаташ”-„Таксим”

И друго едно вагонче в друт наклонен тунел ще ви спомена, защото наистина спестява трудното изкачване по стръмните улички към кула „Галата”.

Нова година в Истанбул

Нова година в Истанбул

Началната спирка е в непосредствена близост на моста „Галата”

и с това вагонче се стига спирката на площада, на който обръща малкото трамвайче в далечния по отношение на пл. „Таксим” край на „Истиклял”. Пътят в тунела е много кратък, заплащането точно две минути път и изминати само 570 м., е 2.50 т.лири. Ето тук се излиза от тунела на червеното” метро”.Много използувана линия , от жители и туристи, която обаче не е много добре показана в джобните пътеводители.

Нова година в Истанбул

И за финал, и за да е красив този финал, не думи, ами „букети” направо от улиците на „Нишанташъ” съм приготвила.

Нова година в Истанбул

И какво от това, че беше първи януари 2011? Цветята по тротоарите, бяха прелестни. А разходката ни в тези дни – истинско щастие, независимо от ниските температури.

Нова година в Истанбул

А на другия ден, в 11.00, от „Истиклял“ напазарувах поръчаните от дъщерите ми пресни бюрек и баклава, които в бюрекчийницата ми опаковаха в луксозни кутии. Приятелите ми минаха покрай хотела, за да ме вземат, за да потеглим към България. Дежурният служител на хотела от рецепцията беше повече от услужлив, нахилен до уши, раболепен и докато помагаше за наместването на куфара ми в багажника, каза на приятелите ми. „О, ама тя/имаше предвид мен/, ни беше „перфектен клиент“. Перфектен, защото си мълчах, като пукел и нито веднаж не се оплаках от многото неудобства в хотела. Нямам представа как и защо се въздържах от това, да им вдигна „горно „до“ и да поставя известни изисквания. Няма да ви разказвам и подробности, защото си развалям хубавия спомен от прекресната новогодишна „ваканция“ в Истанбул. Гледайте цветята!

Нова година в Истанбул

Автор: Емилия Попова
Снимки: авторът

Още разкази за Нова година по света от нашите автори – на картата:

Нова година

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version