Archive for the 'Финдли' Category

юли 06 2011

Оооооооооообичам Лондон!

Днес отново ще разгледаме Лондон, този път с помощта на Финдли. Приятно четене:

Обичам Лондон!

Обичам Лондон, защото е космополитен и многокултурен. Защото в този град всеки изглежда и прави каквото намери за добре и никой не го одумва. И с тенджера да излезеш на главата, няма да е достатъчно.

Защото всеки говори своя си език и само за 20 минути в метрото можеш да чуеш автентична реч от цял свят – от сикхите и японците до пуерториканците и африканците.

Обичам Лондон, защото мъжете не се притесняват да носят тесни дънки и унисекс чанти (които тук минават за женски бе, педе*ас с педе*ас), а жените да ходят целогодишно боси, полуголи и безобразно пияни.

Обичам Лондон, защото всички пият пред заведенията – юпита, хипстъри и обикновени безделници. Чантите с лаптопите се струпват директно на земята, както и чашите, след като се изпразнят. И защото по улиците има писоари.

Обичам Лондон, защото в Лондон да караш джип тотално не е на мода. За сметка на това са на мода органик кафета и ресторантите, сандвичите, които се правят на място, фаст фууд в кутия, дрехите от 80-те и 90-те, толерантността и усмихнатите хора.

Обичам Лондон, защото има много ейл. И всеки от стотиците барове в Сохо предлага различни марки ейл. Така само в една вечер можеш да имаш няколко различни бирени приключения.

Обичам Лондон, защото на света не е измислен по-добър транспорт от лондонското метро. Защото във влаковете има безжичен интернет, макар и платен. Защото половината център e в ремонт – нови улици, нови фасади, нови спирки на метрото. Защото криза-не криза, музеите са без пари и можеш да снимаш колкото си искаш.

И за да не ви оттегчавам повече (списъкът може да продължи до безкрай), продължавам разказа в картинки.

Музиката е с пари – Лондон

Да, пичове, навсякъде музиката е с пари.

От бар на бар, Лондон

Бар, ейл, бар, ейл, бар, ейл...

около Тауър Бридж днес, Лондон

Някъде около Тауър Бридж, регионът, където някога са били пристанищните складове, днес е един от най-гъзарските квартали на Лондон.

около Тауър Бридж днес, Лондон

Покрай реката, част от финансовото сърце на Лондон.

Насред финансовото сърце на Лондон

Насред финансовото сърце на Лондон

Италианските ресторанти са просто безброй.

Италиански ресторант, Лондон

Carnaby St, Westminster, London W1F 7, UK

На Карнаби Стрийт вече няма музика, но има куп други интересни неща.

Карнаби стрийт, Лондон

Из Лондон
Акулата в акция.

Дървените шахти все още не са изчезнали.

Дървени шахти, Лондон

Лондон

Либърти. Да.
Кирайският майстор прави шоу.

Китайски ресторант, Лондон

Фреди Меркюри, Лондон
Фреди!

Ей така, с картата и през ремонтите се оправяме:)

Из Лондон

Из Лондон

Песни и танци на народите.

Великолепния Уестминистър.

Уестминстър, Лондон

Около площад Пикадили, Лондон

Около Пикадили съркъс всичко е в ремонти.

В Сохо има всичкооооооооо.

Сохо, Лондон

На мюзикъл, Лондон

Много мюзикъли се гледат в този град.

Къде без Бритиш Мюзиъм.

Британският музей, Лондон

Паметна плоча за атентатите в Лондон

В памет.

Сейнт Панкрас днес е хотел, международна гара и разкошен за снимки обект.

Гара Сент Панкрас, Лондон

За снимките благодарности на Нервната акула.

Автор: Финдли

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

8 коментара

Дек. 09 2010

Маастрихт – хапване, пийване и купони :)

Днешният пътепис ще ни води на хапване и на купон в холандския Маастрихт. Как мислите, щом е северна страна и не разбира от хапване ли Холнадия? Холандците облагородиха най-неблагоприятния ландшафт в Европа и го направиха цел за мнозина, така че недейте да си мислите, че не могат да се справят и с храната, пиенето и купоните. Приятно четене:

Маастрихт – хапване, пийване и купони 🙂

От онази порода хора съм, които обичат да си поспиват до късно и за които разбуждането и ставането сутрин, дори и в приемлив час (след десет), е доста мъчна работа. Гледам лошо, псувам на ум, скърцам през зъби и бързо премислям възможно ли е да отложа задълженията в замяна на още час-два сън… В случая не, защото ме чака полет за Брюксел някъде около 6 сутринта. Логично решавам, че няма да лягам въобще, но към 3 не издържам и едночасовата дрямка само прави положението още по-лошо.

Пътуването си го започвам като истинско зомби.

Терминал едно, лоукост полет, тълпа не особено лицеприятни хора,

само дето чанти с кокошки няма. Успокоявам се с мисълта, че отивам на много хубаво и много цивилизовано място-там, където се създаде обединена Европа – Маастрихт.

В началото на миналата година получих покана да присъствам на

учредяването на Европейска асоциация на кетъринг компаниите в Маастрихт, Холандия

Boring as it can be, но събитието се случваше по време на едно от най-големите и реномирани изложения за гастрономия в Европа – BBB и специализираната му част за професионалистите в кетъринговата индустрия – European Fine Food Fair. Решавам, че това си струва и естествено не сгреших.

European Fine Food Fair - Маастрихт, Холандия

На летището в Брюксел ни посреща представител на домакините. Качваме се в топлата удобна кола и точно след час и половина сме в Маастрихт. Докато колежката ми не спираше да каканиже, в опити да завърже приятелски разговор с изтръпналия риж младеж, който ни возеше и надутото лондонско конте, което също взехме от летището – шефът на една от големите европейски кетърингови компании, аз успях да дремна около половин час в колата и слава Богу, защото сън нямаше да видя още поне 18 часа, а като се има предвид, че не бях спала и през нощта, часовете нарастваха притеснително много. Но за това после.

Маастрихт, Нидерландия

Настаняваме се в доста семплия в северен стил

хотел от веригата NH

и тичаме към изложбения център за събитието. Няма да описвам как се учредява европейска асоциация, но ще кажа, че не приличаше на нищо, което съм виждала на българска почва. Имаше диалог, имаше работни групи, които се променяха на ротационен принцип след всеки панел, имаше брейнсторминг на кръгла маса, имаше принципи, записани с маркер на дъската, председател с име ван Гог и изказвания от рода на „Ако някой си мисли, че е тук, защото така ще постигне предимство пред конкурентите си, по-добре да напусне, защото ние сме се събрали, за да погледнем отвъд локалните и вътрешнодържавни пазари и да определим приоритетите, които ще са от полза на цялата индустрия- от най-малките до най-големите”. И всичко това при абсолютна прозрачност пред погледите на журналисти от цяла Европа и студенти от Висшето училище по туризъм в Маастрихт, за което ще разкажа подробно в отделен пост.

Фламандски пекари – European Fine Food Fair, Маастрихт

Фламандски пекари

The dutch bakers…

На обяд слизаме в специално заградена за нас част от залата насред изложението, която с най-подръчни материали е превърната в изискан ресторант. На входа – по чаша пенливо вино – ободряващо. Следват онези странно чаровни ордьоври в течен вид. Аз лично не си падам по супите и гледам доста подозрително към течната храна принципно, но това излежда така любопитно, че няма как да не опитам. Пресушавам две чашки до дъно със сламките – нещо кафяво със сметана и нещо зелено със сметана – и разсъждавам дали ще е неприлично да си взема още. Пустата му молекулярна кухня можела да бъде и вкусна. Обяд от телешко със сини сливи и десерт от не помня какво, но всичко беше наистина на ниво.

Месни деликатеси от Германия – European Fine Food Fair, Маастрихт

Месни деликатеси от Германия

След следобедната част на срещата вече ми се спи унищожително много. Имаме само три часа до вечеря. Решавам, че няма да ми стигнат да се наспя и всъщност е по-добре да инвестирам половината от тях, за да разгледам изложението, още повече че имам специален пропуск за малката зала, в която не се допускат простосмътни- European Fine Food Fair, професионалната част на изложението, запазена зона само за бизнес-ту-бизнес контакти. Там обаче, както подсказва и името, са най-изисканите храни. Това изложение за кетъринг и гастрономия се организира в града от над 55 години. Всъщност, оказва се, че Маастрихт малко по малко се е превърнал в гастрономичния център на еврорегиона Маас-Рейн, който включва части от Холандия, Белгия, Германия и Франция.

Гъбарят изглеждаше малко налудничво, хохо   – European Fine Food Fair, Маастрихт

Гъбарят изглеждаше малко налудничво, хохо

И, разбира се, компании от тези страни показват най-доброто на изложението, а Маастрихт е домакинът, защото си го е заслужил- с едно от най-добрите висши училища за туризъм в Европа, с петте си ресторанта със звезди на „Мишлен” (в един от които вкусно са си похапнали основателите на Европейския съюз след подписването на документите) и още три в съседни градове, с прекрасните си бири, хлябове и вина. Винопроизводството е стар занаят тук, който в последните години се възражда все повече. Маастрихт се слави и с един от най-добрите хранителни пазари в региона, както и с няколко кулинарни фестивала.

Готварско шоу – European Fine Food Fair, Маастрихт

Време е за готварско шоу

Но отново към изложението – минаваме от щанд на щанд, разговаряйки с изложителите ту на английски, ту на немски, ту на френски. Навсякъде те посрещат с усмивка за снимки и не, не можеш да си тръгнеш, докато не опиташ продуктите. Едва не умрях след солидно парче желиран джинджифил, но човекът зад щанда почти буквално ми наля в гърлото две чаши бяло вино през смях – much better?-oh yeah thank u!

European Fine Food Fair, Маастрихт

Имаш крава...

Препоръчвам на всеки, който има път в тази посока през януари, да мине през това изложение. То е повече като произведение на изкуството, където щандовете наподобяват неповторими кулинарни картини, а продуктите са необичайни и аранжирани като за изложба. Неразделна част от шоуто са и подиумите, на които майсторите демонстрират своите умения в готварството, сладкарството и дори в лате арта.

И малко лате арт – European Fine Food Fair, Маастрихт

И малко лате арт

Време е за вечеря.

В ресторанта на четиризвездният NH Hotel са приготвили за всички участници в учредителната среща шестстепенно меню, включващо пълнен омар, сорбе, шоколадов мус, пържоли със сини сливи (отново, явно е бил сезона) и т.н. Гостите никак не изглеждат впечатлени обаче. Може и доста по-добре, е коментарът на единия от тях, въпреки че на мен ми се вижда много повече от добре. Но да, това са все пак шефове на едни от най-големите и скъпи кетърингови компании, те знаят колко по-добре и колко по-изискано може да бъде.

Изкуството на подправките – European Fine Food Fair, Маастрихт

Изкуството на подправките

Количеството храна и вино към него и топлия и уютен ресторант така ме приспиват, че едва си държа очите отворени. Пресмятам, че вече са минали около 36 часа, в които съм спала около час и половина. Вече си представям мекото легло.

Нищо такова, другари. Представителят на домакините – собственик на две кетърингови компании в Маастрихт, музикант, преподавател в университета и собственик на нощен клуб, обявява, че днес всички сме негови почетни гости…

Ето каква е работата:

Маастрихт, както и цяла Холандия, е равен като длан

Един единствен хълм се издига в края на града и на него са разположени

старите градски укрепления – крепостта Св Петър

Клубът на нашия човек се помещава в допълнителна постройка, долепена за крепостната стена. „Днес празнувам десетия и последен рожден ден на моя клуб. За съжаление, властите на града решиха, че трябва до края на годината да махнат постройката, тъй като крепостните стени са културна ценност. Така че партито ще е голямо, поканил съм всички и вие идвате с мен”, заявява господин собственикът.

Крепост Св.Петър – Маастрихт, Холандия

Крепост Св.Петър, Маастрихт

Толкова ми се спи, че направо лошо ми става като чувам това. От друга страна думата парти винаги ми е действала меко казано освежаващо, така че след кратка, но страшна вътрешна борба, ставам и тръгвам.

Пред хотела ни чакат таксита, които ни отвеждат директно на мястото. Тъй като си е далечко от центъра на града, получаваме и ваучери за такси, с което да се върнем. Аз вече съм дълбоко впечатлена от това внимание и грижа, но още нищо не съм видяла.

Яд ме е единствено, че ни изненадоха с това парти и фотоапаратът остана в хотела, така че не можах да го документирам. Ще трябва да ви го опиша, така че да разберете за какво иде реч.

Крепост Св.Петър – Маастрихт, Холандия

Крепост Св.Петър, Маастрихт

Клубът е пълен с няколкостотин души. Маастрихт е град с размерите на Велико Търново, така че предполагам, тук са всички сравнително важни хора от града. На входа една секси мацка ми окачва на врата брандирана връзка с отварачка на края. Въобще не мога да схвана защо ми е това, но всички си имат такива. Минута по-късно разбирам каква е ситуацията.

Клубът се състои от една голяма и две по-малки зали. Едната стена всъщност е външната част на самата крепост, а межу камъните има свещи. Огромни старинни огледала и полилеи са комбинирани с модерно обзавеждане. Страхотна еклектика, която между другото е характерна за целия Маастрихт. Във всяка зала има по десетина хладилни витрини, пълни с безалкохолно и бира. Ето за какво са отварачките – хладилниците на разположение и всеки взима колкото и каквото си пожелае, отваря и пие.

На трите бара се предлага само вино – няколко вида бяло и червено. Отделно от това са изградени няколко временни бара, на които бармани забъркват 7-8 вида специални лонг коктейли. Още по-отделно от това сервитьори се разхождат с табли, на които носят още по-специални шорт коктейли и шотове.

За капак на всичко из помещенията сноват и няколко страшни каки, препасани с патрондаши, само че вместо патрони, в тях за затъкнати пури – всякакви видове и размери. Това, което трябва да направиш, е просто да се усмихнеш на девойката, тя идва, разпита те за да разбере какво би ти допаднало, избира пура, разпалва я така, че събира погледите наоколо и ти я слага в устата. В едната зала на заведението се пушеше, защото е частно парти, въпреки че пушенето е изцяло забранено в заведенията из града. Все пак хората предпочитаха да пушат навън, предполагам по навик.

В някакъв момент собственикът излезе на малката сцена и ни посвири на тромпет. През другото време вървеше музикална програма (с малко странна ретро денс музика ама такива са те холандците), в която се редуваха диджеи и живи изпълнения.

Започва да ми се завива свят от цялото това изобилие. Пия от всичко по много, но вече съм толкова преуморена, че почти халюцинирам, а алкохолът нито ме вдига, нито ме сваля. Не преставам обаче да наблюдавам хората. Всички са стилни и изискани, но някак по-кежуъл, няма тигрови шарки, няма пайети и лачени обувки, няма тежки гримове и кичозни златни бижута. Друг свят. Въпреки цялото изобилие в течение на нощта не видях нито един пиян човек, нито една изцепка.

В 12:00 обаче музиката секва. Това беше, дами и господа, законът не позволява повече. Чак сега забелязвам и цивилните служители на реда, които са били дискретно присъствие през цялото време. Десет минути по-късно домакините ни канят да продължим партито в ориенталски клуб в града. Аз обаче вече наистина нямам грам сила, колкото и да е изкушаваща офертата. Таксито ме води до хотела, шофьорът ми отваря вратата, а аз му подавам ваучера. „Благодаря, госпожице, пожелавам Ви лека нощ“. И докато заспивам след над 40 безсънни часа, си мисля, колко много бих желала това да е моята родна страна – с възпитани и любезни хора, които наистина живеят толкова добре. А утре е ред на чаровния Маастрихт, който чака да бъде изследван.

Очаквайте продължението (когато авторката го напише 🙂

Автор: Финдли

Снимки: авторът

2 коментара

май 14 2010

До Драгалевци…

Днес ще опитаме да стигнем един софийски квартал без да оставяме много следи по пътя си (въглеродни). За целта ще опитаме да стигнем до там с обществен траснпорт. Приятно четене и помнете, че приключения ви очакват зад всеки ъгъл и съвсем не е нужно да стигате Еверест за целта 🙂

До Драгалевци…

Денят беше мрачен и тежък като олово. Валeше дъжд номер 33 по Дъглас Адамс (лек, пронизващ ръмеж, който прави пътищата хлъзгави). Олющени табели, разпилени боклуци и тежки бензинови изпарения, които караха въздуха да изглежда още по-сив.
Едва стъпила на тротоара Акулата проскърца през зъби: „Ти се опитваш да ме съсипеш!“ Огромното вековно превозно средство потегли отново, вдигна облак прах и заглуши думите й с мощния си предразпаден машинен грохот.

Направих се, че не съм я чула. Огледахме се. А сега на къде? До ръждясалите огънати пaрапети на спирката стърчеше разкривена будка. Зад нея – кръчма. Пред кръчмата мръсен индивид изливаше в устата си съдържанието на бутилка бира и плюеше. Погледът и видът му ме накараха да спазвам почтителна дистанция.
– Питай в будката! – проскърца през зъби Акулата.
– Защо аз?
– Защото ти ни доведе тук! – гребенът й потрепери от яд.

Приближих се предпазливо. Малкото ръждясало прозорче се отвори. Жената говореше по телефона. Аз изчаках почтително няколко секунди.
– Ъъъм, извинете…Кои други автобуси тръгват от тук освен написания на табелата номер ХХ?
– В момента никои – каза тя сравнително любезно – Трябва да се върнете до светофара, да пресечете, после да идете до някоя спирка, да вземете номер ХУ до булевард България и оттам каквото ви трябва.
– Защо ли ми трябваше да те слушам! – каза още по-бясно Акулата.

Това не е откъс от роман на братя Стругацки, а моя милост и Нервната акула (в случая много нервна), опитващи се да се доберем до един доста фенси френски ресторант в Драгалевци. Не толкова за ресторанта сме тръгнали, колкото просто да излезем „извън града”, нищо че вали.

Понеже сме горди нешофьори с почти нулев въглероден отпечатък върху природата (поне относно транспорта), предложението на Нервната акула беше да хванем такси и толкоз. Аз обаче реших, че това ще убие приключенския дух на излизането „извън града” и след известна препирня взехме компромисно решение – маршрутка номер 25 от центъра!

Четете по–нататък>>>

One response so far

апр. 15 2010

Еднo гражданче в пустинята(5): Из пустинята към „Татуин“

Днес завършваме пътуването на Финдли из Тунис. Вече бяхме в столицата на страната, а после и в римския град Дуга, както се разходихме до няколко оазиса в Сахара и даже нощувахме там.

Днес ще продължим из пустинята Сахара, за да посетим планетата Татуин.
Приятно четене:

Еднo гражданче в пустинята

част пета

Из пустинята към „Татуин“

След жестокото преживяване – нощувката в берберски палатки наред Сахара, продължаваме да бродим из пустинята и по-точно към множеството стари берберски селища. Някои от тях са изоставени, други обитаеми, но те са различни в зависимост от терена. А теренът е разнообразен.

Берберка – Тунис

Първата ни спирка е Зрауа

– изоставено селище в подножието на каменист хълм, до което стигаме трудно, въпреки че се движим с джипове 4х4. Тук само бялата джамия сякаш е недокосната от времето, докато селището, изоставено преди десетки години, прилича на странен декор от филм с много разрушения.

Зрауа – изоставено берберско селище. Тунис

Всъщност в околностите на Тузьор, Дуз и Татуин са снимани немалко известни продукции като „Междузвездни войни“ или „Лорънс Арабски“, също и много каубойски филми. Като изключим палмите, пейзажът тук е изключително подобен на този в американския Див Запад.

Четете по-нататък >>>

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version