Категория: Румяна

2

До края на света и обратно, през Магелановия проток

Днес Руми ще ни води на круиз през Магелановия проток – приятно четене: През Магелановия проток – до края на света и обратно круиз 27 януари – 14 февруари 2016, с кораба „Norwegian Sun“ 27-30...

Аляска – „North to the Future“ (3): Полуостров Кенай и Националния парк Рангел-Сейнт Илайяс 2

Аляска – „North to the Future“ (3): Полуостров Кенай и Националния парк Рангел-Сейнт Илайяс

Завършваме обиколката на Аляска заедно с Румяна. Първоначално стигнахме до Северния ледовит океан, после минахме покрай най-високия връх на Северна Америка – Мак Кинли, а днес стигнем и до Края на земята. Приятно четене:  ...

Аляска – „North to the Future“ (2): Феърбанкс – Денали (МакКинли) – Анкъридж – Сюард 0

Аляска – „North to the Future“ (2): Феърбанкс – Денали (МакКинли) – Анкъридж – Сюард

Продължаваме с обиколката на Аляска заедно с Румяна. Миналия път стигнахме до Северния ледовит океан, а днес ще минем покрай най-високия връх на Северна Америка – Мак Кинли. Приятно четене:     Аляска –...

Аляска – „North to the Future“ (1): От Феърбанкс до Северния Ледовит Океан 1

Аляска – „North to the Future“ (1): От Феърбанкс до Северния Ледовит Океан

 Днес започваме едно пътуване из Аляска, в което още първия ден ще стигнем до Северния ледовит океан. Приятно четене:     Аляска – на север, в бъдещето част първа  От Феърбанкс до Северния Ледовит...

Една Румяна в Перу (3): Пуно, езерото Титикака и плаващите острови на Урос 2

Една Румяна в Перу (3): Пуно, езерото Титикака и плаващите острови на Урос

 Днес завършваме пътуването на Румяна през Перу. Започнахме с Лима, Чинчеро, Ойантайтамбо и Свещената долина, а после минахме през Свещената Долина до Мачу Пикчу и Куско. Днес наред са Пуно и езерото Титикака. Приятно четене: Една...

Една Румяна в Перу (2): През Свещената Долина до Мачу Пикчу и Куско 7

Една Румяна в Перу (2): През Свещената Долина до Мачу Пикчу и Куско

 Пътешествието на Румяна през Перу продължава днес със Свещената долина, Мачу Пикчу и Куско – а започнахме с Лима и Ойантайтамбо. Приятно четене: Една Румяна в Перу част втора През Свещената Долина до Мачу...

Една Румяна в Перу (1): От Лима към Чинчеро, Ойантайтамбо и Свещената долина 5

Една Румяна в Перу (1): От Лима към Чинчеро, Ойантайтамбо и Свещената долина

 От днес започваме ново приключение в Перу. Наш водач ще бъде Румяна. Приятно четене:

Една Румяна в Перу

част първа

От Лима към Чинчеро, Ойантайтамбо и Свещената долина

Перу

27 май 4 юни 2013

Перу – карта на маршрута

27 май, понеделник

Маями-Лима

Малко след полунощ е. Самолетът набира скорост по пистата в Маями. Няма шега, летим към Перу!

Пристигаме в Лима

на разсъмване. Давам си сметка, че за пръв път съм се озовала на юг от екватора… все още разни неща ми се случват за пръв път, значи ☺.

От летището се отправяме към хотела ни Antigua Miraflores. Първи впечатления от Лима – въпреки ранния час, трафикът по улиците е доста натоварен. Кварталите, през които минаваме, не са впечатляващи – изглеждат мърляви и доста бедни. Кварталът Мирафлорес, в който е хотелът ни, е един от луксозните и действително изглежда по-добре. Хотелчето ни е малко, но доста спретнато, гиздаво и добре подредено. Веднага хукваме да разузнаваме наоколо. След чаша кафе, впрочем – чудесно перуанско кафе!

Лима, Перу

хотел Antigua Miraflores

 

Кварталът Мирафлорес е до брега на океана и там е първата ни спирка. Висок скалист бряг, вълните се разбиват долу…

Първото нещо, което забелязваме, е възголемшка статуя на полегнали мъж и жена в страстна целувка, в типичен латиноамерикански стил. “El Beso”, Parque del Amor (“Целувката”, Паркът на любовта). Отдолу надпис: Dios es amor. Всичко, от което се нуждаем, е любов ☺! Наоколо – мозаечни криволици в стил Гауди. Прехвърчат странни синеоки гълъби, със сини пера около очите.

El Beso, Parque del Amor – Лима, Перу

Целувката, Парк на любовта в Лима

 

След океанския бряг се отправяме към центъра на Мирафлорес, по-точно към Централния Парк, който се оказва пълен с… котки! Безброй котки в различни разцветки се разхождат по алеите, излежават се в тревата… изглеждат съвсем като нашенските маци (за разлика от хората наоколо, които са си предимно с вид на “инки”). Никой не знае как са се озовали тук котките, но се твърди, че обитават парка вече двайсетина години.

Запалваме по свещичка в красивата

катедрала Iglesia Medalla Milagrosa

до парка. Решаваме да пробваме и напитката, към която ни приканват безброй реклами – Inca Cola. С удоволствие установяваме, че е досущ като едновремешната нашенска лимонада! Връщаме се в хотела, откъдето следобед ще тръгнем на тур из Лима. Сутрешната мъгла се е вдигнала и времето е слънчево и чудесно. Рядко било такова, казват.

Катедрала Iglesia Medalla Milagrosa – Лима, Перу

Катедралата Iglesia Medalla Milagrosa

 

Екскурзоводът ни запълва пътя към центъра на Лима с разказ за града. Лима се разпростира на площ колкото Белгия и Холандия, взети заедно. С 9-те си милиона жители, Лима се оказва вторият най-голям град в света, разположен в пустиня, след Кайро в Египет. Не е рекорд за хвалене и гордост…

 

Още на идване сме забелязали, че

много от пътните полицаи са жени

Гидът ни обяснява, че наистина е така, болшинството от полицаите по улиците на Лима са жени. По-рано били мъже и ситуацията била съвсем като в България – оказва се, че сценарият с: “И ‘кво ше праим сега?…”, съпроводен с усилено чесане по главата, не е измислен у нас – корупция, подкупи и… кочина. Някой умник обаче се сетил, че жените много по-малко се поддават на корупция, по-неподкупни са и много по-стриктно спазват законите. Подменили повечето полицаи-мъже с жени… и се забелязало значително подобрение в движението по улиците! Ако щете вярвайте…

Градският транспорт

се осъществява от малко на брой редовни автобусни линии и безброй нелегални маршрутки, с неизвестен маршрут. За целта всяка маршрутка си има “викач”, който крещи накъде се движи колата и спира по желание. Няма метро. Като за 9-милионен град, градският транспорт е ужасен (“адски транспорт”, както беше едновремешният каламбур на вестник “Стършел”). Трафикът също, впрочем.

В Лима живее най-голямата китайска популация в Латинска Америка.

Чайнатаун-ът в Лима

е вторият най-голям в Америка, само след този в Сан Франциско, в Щатите. Китайската емиграция в Перу е била особено интензивна през втората половина на 19-ти век, след отмяната на робството тук. Така, китайските имигранти заели в плантациите мястото на бившите черни роби. В Лима забелязваме присъствието им единствено по множеството китайски ресторанти – “Chifa’s” се казват тук.

След автобусната обиколка из центъра, слизаме до

манастира Сан Франциско (Свети Франциск от Асизи)

Внушителна красива сграда, както отвън, така и отвътре. В подземието се намират обширни катакомби, съхраняващи костите на около 70 000 души. За поклонниците на свети Франциск от Асизи било чест и привилегия да бъдат погребани под манастира. Площадът около манастира се обитава от стотици гълъби.

 

Mанастир Сан Франциско (Свети Франциск от Асизи) – Лима, Перу

Convento de San Francisco

Продължаваме разходката до централния площад –

Plaza de Armas (Парадният площад)

така наричат централния площад във всеки град тук, май. Красив е! Тук са градската катедрала, дворецът на архиепископа с чудесни дървени балкони, правителственият дворец – все красиви сгради.

 

 

На връщане минаваме и край

манастира Санто Доминго,

където през 1551 е основан най-старият университет на Американския континент!

Вечерта сме в

ресторанта La Dama Juana

Ресторантът предлага традиционни перуански ястия в комбинация с шоу от традиционни танци. И танците, и яденетата си заслужават, особено танците!

ресторант La Dama Juana – Лима, Перу

ресторант La Dama Juana

28 май, вторник

Куско, Свещената Долина (Sacred Valley)

Ставането днес е възраншко – в 5 ч., че трябва да хващаме самолет за Куско. Щом става дума за пътуване, сме готови на всякакви подвизи (особено някои от нас ☺) ! Още повече, че закуската в хотела включва от чудесното перуанско кафе!

Полетът до Куско

е около час и половина. Летим над Андите и гледките са страхотни! Върхове, езера, долини, баири, облаци – от всичко по много!

Вече сме в Куско. Надморска височина 3400 м. Ослушвам се за някакъв дискомфорт от височината, но засега всичко е наред. Куско ще го разглеждаме по-късно, сега се отправяме към Свещената долина на инките (Sacred Valley). Пътьом успяваме да зърнем все пак Манко Капак – първия инка, на паметник край града.

 

След недълго лъкатушене по завоите на баира спираме в

градчето Чинчеро

Вече сме на 3800 метра височина. По пътя гидът ни Оскар ни учи на няколко фрази на местния език кечуа (quechua):

  • сулпайки(sulpaiki) – благодаря, също и аняй (añay);
  • уайки (huayki) – приятел;
  • имайная (imaynalla) – здравей;
  • япа (yapa) – още.

 

Това последното е доста полезно, когато трябва да си поискаме още от манджите, с които ни гощават ☺. А гощавката включва всякакви местни вкусотии от царевица (в изобилие, над 300 вида!), киноа, картофи (също безброй видове), чай от кока, някаква анасонова ракия в чашки като напръстници, чича морада (сладка напитка от черна царевица), както и местния деликатес – печено куи, в превод – морско свинче! Да, съвсем същото, морско свинче, дето ги тормозим в лабораториите – тук ги отглеждат като домашни животни и си ги хапват! Местни жени ни демонстрират предене, тъкане, боядисване на преждата с натурални бои. Всичко е безумно пъстро и весело! Сулпайки, уайки!

Перуанка – Чинчеро, Перу

Перуанка

 

Продължаваме. Следваща спирка –

Ойантайтамбо

Ollantaytambo, Перу

Тук е бил дворецът и церемониалният център на император Пачакути, от които днес са останали само руини. Наоколо са терасите, които са били използувани за отглеждане на земеделски култури. Високо на отсрещния баир се вижда внушително хранилище за зърно – високо е, за да е на проветриво. Скални фигури напомнят човешко лице, с брада. Някои вярват, че е образът на Виракоча – Върховния Бог на инките! С яко катерене по безброй стъпала достигаме върха на цитаделата, където е храмът на Слънцето. Гледката към Свещената долина долу е внушителна! Слънцето бавно се скрива зад баирите.

Ойантайтамбо – Свещената долина, Перу

Ойантайтамбо

Ollantaytambo

Потегляме обратно, към градчето Урубамба, където ще нощуваме. По пътя спираме в грънчарска работилница, където местният грънчар ни показва как майстори чудните си вази, чаши и гърнета.

Следващата спирка преди хотела е в местното ресторантче El Maizel. Пробваме отново местното Pisco Sour – коктейл от перуанската гроздова ракия писко с лимонов сок, не е зле. Музиканти изпълняват чудни перуански мелодии на сику – традиционен местен духов инструмент от бамбукови стъбла с различна дължина. Накрая се добираме до хотелчето Сан Агустин. Чисто и спретнато е. Лека нощ в Свещената долина!

 

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Перу – на картата:

 

 

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

С влак и автомобил през Южно Колорадо, септември 2012 4

С влак и автомобил през Южно Колорадо, септември 2012

Кротко и полека разнообразяваме средставата за транспорт – след достойно представяне на мотоциклектите и лодките, днес ще направим едно железопътно приключение – Румяна ще ни води с влак из щата Колорадо 🙂 Приятно четене:

С влак и автомобил през Южно Колорадо

септември 2012

Маршрут (железопътните участъци са в червено)

Маршрут (железопътните участъци са в червено)

14 септември 2012, петък Тръгване следобед – директно от работа.  Оставям Фичо (мойта Honda Fit) на Зеления лот на летището да ме чака.  Ще летя до Албукърки, щата Ню Мексико, през Атланта. Озовавам се на летището твърде рано и успявам да хвана по-ранен полет за Атланта от този, за който имам билет.  Напразно – на летището в Атланта няма free wireless.  Не че ми трябва, де…  имам си Киндъл :). Пристигам в Албукърки към 9 вечерта.  От рент-а-кар-а ми предлагат да си избера между дребосъците на Нисан и Тойота.  Избирам един бял Нисан Верса и паля гумите към Санта Фе, където ще нощувам.  Санта Фе е само на шейсетина мили, по Interstate I-25 – след по-малко от час съм там.  Лесно намирам Мотел 6.

15 септември, събота

Предвид особеностите на циркадния ми ритъм 😉 , а и двата часа разлика, спонтанно се събуждам в 4 ч. сутринта и

потеглям към Аламоса, щата Колорадо

Тръгвам рано, защото трябва да хвана оттам влака в 9 часа.  Пътят дотам е към 150 мили, но не е по магистрала.  Измъквам се от Санта Фе и поемам по Hwy #285.  Абсолютна тъмнина – улучила съм тъкмо нощта на новолунието и няма грам луна… но пък какви звезди!  По пътя почти няма коли, но точно пред мен кара една.  Оказва се, че същата кола ще ме предвожда почти чак до крайната точка (всъщност – до изгрев слънце, когато ще спра за снимки) – много любезно!  Иначе щеше да ми е малко самотно по тъмния планински път… Не ми се спи.  Към 6 часа изтокът почва да светлее, после порозовява, после става златен и… here comes the Sun!

Колорадо, изгрев

Колорадо, изгрев

Спирам край пътя за снимки, а и да се поогледам – откак съм пристигнала по тия земи снощи, едва сега мога да се огледам къде съм попаднала.  Планини обграждат хоризонта отвсякъде, цветовете преливат от златно-розово в синьо.  Бяла мъглица се стеле ниско над земята.  Вече съм доста близо до Аламоса.  Пристигам, оставям колата на паркинга до гарата, която е същевременно и туристически център, и тръгвам да се поразтъпча из градчето.  Близо до гарата вече разпъват сергиите за съботен пазар.  Влизам за кафе в Milagros Coffeehouse.   Кафето е добро, има и компютри с Интернет на разположение на кафепиещите. Към 8:30 се придвижвам към гарата.  Пътниците за влака вече са почнали да се посъбират.

Гарата е много хубава,

вътре е запазен старият стил – в тон с парните локомотиви, които пухтят отвън.

Аламоса, Колорадо

 

Ще пътуваме по Rio Grande scenic railroad до Ла Вета и обратно

Моят билет е за открит  вагон (open air car)!

Rio Grande scenic railroad – Аламоса, Колорадо

Rio Grande scenic railroad

Rio Grande scenic railroad – Аламоса, Колорадо

Rio Grande scenic railroad

Има и вагон-ресторант и разни други луксозни глезотии, но откритият вагон си е най-гот!  Слънчево е, сутринта е хладна и свежа.  Потегляме!   Отначало се движим през долината около Аламоса, San Luis Valley, после пред нас се изправя

Маунт Бланка и целият масив Сиера Бланка,

в южния край на планинската верига Sangre de Cristo, в Скалистите планини.

Маунт Бланка – Скалистите планини

Mount Blanca

Влакът вече пухти из планината и пуща облаци пушек.  Преминаваме през прохода La Veta.  Горе,

в най-високата точка е гара Fir,

където се разминаваме с влака в обратната посока.  Тук има открита сцена, на която се организират концерти през лятото.  Захранването е от слънчеви панели и ветрогенератор, за да се сведе до минимум инвазията в природата.

Rio Grande scenic railroad – гара Фир

Rio Grande scenic railroad

Продължаваме.  След като минаваме прохода, пред нас се открива хубава гледка към

двата Испански върха (Spanish Peaks)

По върховете се белее сняг.  В подножието им е градчето La Veta, което е и крайната ни спирка.  Пътуването е малко повече от три часа.  Следва разходка из

Ла Вета

Градчето е съвсем малко, но весело и спретнато, с библиотека и църква, с типичен туристически облик.  Надморската височина е 2150 м.

двата Испански върха (Spanish Peaks)

двата Испански върха (Spanish Peaks)

Ла Вета, Колорадо

Ла Вета

Ла Вета, Колорадо

Ла Вета, Колорадо

След около час и половина разходка из градчето, потегляме обратно.   Планинските гледки са даже още по-хубави в светлината на следобедното слънце.  Край пътя притичват лосове.  Кондукторката на вагона ни разказва

история за връх Бланка

Върхът е четвърти по височина в Скалистите планини, но в някакъв момент в миналото се считало, че е втори.  Някакъв амбициозен местен богаташ, който имал къща някъде там, наел хора, които да носят чували с камъни и пръст и да ги трупат на върха,  така че той да стане първи по височина!  Акцията май завършила без успех… 😉

Долина Сан Луис – Колорадо

San Luis Valley

Rio Grande scenic railroad – Колорадо

Rio Grande scenic railroad – Колорадо

Rio Grande scenic railroad

Пристигаме в Аламоса към 6 часа следобед.  Отивам да се настаня в мотела си – Lamplighter Motel, съвсем близо до гарата.  Още като казвам, че имам резервация, жената на рецепцията вади картонче с името ми.  Чудя се откъде знае, че това съм аз.  Обяснението е просто – оказва се, че съм се появила последна от всички, имащи резервации.  Оставям колата и излизам малко на разходка.  Близо до градчето

 

тече Рио Гранде

и отивам да се запознаем.  Тук все още не е много голяма, а и тази година е доста сушава, та е поизтъняла.  Табелката на Аламоса, точно до реката, информира, че надморската височина е 2300 м.

река Рио Гранде

Рио Гранде

16 септември, неделя

След закуска в Lamplighter Motel е време да потеглям към

 

Great Sand Dunes National Park

 

 Great Sand Dunes, Колорадо

Great Sand Dunes, Колорадо

Great Sand Dunes

 

 

Той е съвсем наблизо – на 34 мили, първо по Hwy #160, после по #150.  Туристическият център е още затворен, затова директно се отправям към дюните.  Ехааа,

огромни, високи пясъчни хълмове, като замръзнали вълни!

Най-високите в Северна Америка, достигащи височина до 230 м.  Непосредствено зад тях се издигат баирите на планинската верига Sangre de Cristo.  Тръгвам да ги катеря.  Дюна след дюна, вълна след вълна… Въпреки ранния час, слънцето почва да напича.

Много трудно се изкачва пясъчен баир, да ви кажа!  Крачка напред – две назад (като по Ленин 😉 )…

 

Great Sand Dunes Great Sand Dunes Great Sand Dunes

Great Sand Dunes

Great Sand Dunes

 

Докато изкача първата верига (High Dune, 190 m), съвсем съм оплезила език, едвам дишам и се боя да седна да си почина, щото после няма да мога да стана :).  По-млади креатури наоколо се качват, подтичвайки даже…  Две момчета се пързалят с дъска надолу по пясъка, после се качват и отново…  От върха се вижда, че пясъчната пищност продължава, докъдето ти поглед стига!

 

Great Sand Dunes

Great Sand Dunes

 

Е, стига толкоз за днес – поне един пясъчен връх покорих!  Пък и вече е доста горещо, ще падна от жега!  Довличам се до туристическия център, препоръчват ми да пробвам и някакъв трейл в планината – отивам до него, тръгвам даже, но установявам, че нямам сили… следващия път… Качвам се на колата и решавам да карам към

следващата точка от маршрута – градчето Дюранго, щата Колорадо

Първо минавам обратно през Аламоса да заредя бензин и разни неща за пиене по пътя.  Пътят до Дюранго е 175 мили, по Hwy #160, като се пресича планината, а и

континенталния вододел (Continental Divide) по Wolf Creek Pass, на 3300 м височина.

Wolf Creek Pass, Rio Grande National Forest, Колорадо 81147, Съединени американски щати

 

В една песен проходът Wolf Creek се описва като “37 miles o’ hell — which is up on the Great Divide” (37 мили в ада, горе там, на Големия Водораздел).  Пътят действително е доста стръмен, с много и остри завои, но и доста широк – по две платна в двете посоки, с мантинела отстрани, и нямам проблем – даже си е голям кеф!  Гледките наоколо са великолепни – съжалявам, че няма как да снимам, карайки, а няма къде да се спре.  Добре поне, че горе високо в прохода има един lookout, откъдето се открива чудна гледка на запад, към

долината на река Сан Хуан

 

Wolf Creek Pass

Wolf Creek Pass

 

Слизам от баира, минавам през

градчето Pagosa Springs

След малко край пътя забелязвам странно образувание – баир, от който стърчи нещо като висооок комин!  Оказва се, че то така се и казва –

Chimney Rock.  Мноого странно!

Спирам край пътя да го снимам.  Впоследствие научавам, че около него има археологически разкопки и скалите са били церемониално място на предшествениците на днешните индианци пуебло.

Яд ме е, че не се качих да ги разгледам, ама кой да ти знае… Апропо, само няколко дни по-късно президентът Обама е обявил Chimney Rock за национален  паметник.   Тюх, как можах да го пропусна!

 

Chimney Rock

Chimney Rock
(На снимката не изглежда толкоз впечатляващо, колкото когато за пръв път ми се появи на хоризонта, но тогава нямаше как да го снимам 🙂 )

 

Не след дълго стигам и Дюранго.  Още е рано – към 3 ч. следобед, и решавам да направя един проучвателен тур до

Националния Парк Mesa Verde,

който е планиран за утре.  Паркът е още 37 мили на запад, все по Hwy #160.

Mesa Verde

Mesa Verde

 

Гледката наоколо отново е смайваща – високи скалисти плата (меси), прорязани от дълбоки каньони.  Навлизам в парка.  Пътят се изкачва нагоре, нагоре, с множество завои на по 180°.

Най-високата точка в парка – Park Point – е на 2600 метра надморска височина

От високото гледката е невероятна – месата е обградена със зелени долини, обрамчени в далечината от високите вериги на Скалистите планини.  Туристическият център е на 15 мили навътре в парка, на юг от входа.  Стигам до него, вземам карти и разпитвам за най-интересните места в парка.  Те са още на юг, на 8-10 мили.  Там ще ида утре, стига толкоз за днес.

Отправям се обратно към Дюранго. Резервацията ми за нощувка за днес и утре е в хостел – Durango Hometown Hostel.  Досега не съм спала в хостел, но този ми изглеждаше доста чистичък, имаше чудесни отзиви за него (класиран беше на първо място между местата за преспиване в Дюранго!), а беше и доста евтин, и реших да пробвам.  Лесно го намирам.  Наистина изглежда добре – спретната къща на два етажа, на склона на планината.

Собственичката Кендис любезно ме развежда и ми показва кое къде е.  Спалнята за жени е с три двуетажни легла.  Има всекидневна с телевизор и компютри, навсякъде има wireless, има кухня със съдове, хладилник, печка и всякакви уреди.  Тоалетните помещения са идеално чисти.  Първата вечер имам само една съквартирантка, която почти не виждам – младо момиче, което пристигна късно, когато бях почти заспала, легна си тихо и на сутринта много рано се изнесе.  Малко по-късно и аз се качвам в кухнята за кафе, и също се изнасям в посока Mesa Verde.  Хостелът наистина е чист, тих и приятен.

 

17 септември, понеделник Скалите в парка изглеждат различни от вчера, огрени от сутрешното слънце.  Отново спирам при Park Point-а да погледна отвисоко.  Диви пуйки щъкат наоколо.

 

Национален парк Mesa Verde, Колорадо

Национален парк Mesa Verde, Колорадо

Mesa Verde

Дива пуйка – Национален парк Mesa Verde, Колорадо

Дива пуйка

 

В туристическия център си купувам билети за двата guided tour-а и се отправям на юг.  От брошурките и музея научавам, че

Mesa Verde е била обиталище на индианците анасази,

предшественици на днешните индианци пуебло, между 600 и 1300 г.  На въпроса защо са напуснали Mesa Verde, днешните пуебло отговаряли – защото му е дошло времето…*

Паркът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО – не толкова заради над 4000-те си артефакта, а защото представлява съществуваща и до днес култура:  21 племена се считат за наследниците на обитателите на  Mesa Verde. Паркът е известен главно с множеството скални обиталища, много от които добре запазени.  Тези жилища са построени в пещери в скалите, по продължение на скалните стени, защитени и труднодостъпни.

Типично се състоят от множество стаи и няколко киви.  Кивата е кръгла стая, главно с церемониално предназначение.  Има кръгло огнище, правоъгълен вентилационен отвор, пред който има плоска плоча, която осигурява циркулацията на въздуха, а също малка кръгла дупка в пода – sipapu – символизираща портала, през който техните предшественици са дошли на този – четвърти по ред – свят. Първа точка от обиколката –

Cliff Palace – най-голямото и запазено скално обиталище в Mesa Verde

(а и изобщо в Северна Америка), с над 200 стаи и 23 киви, конструирано от пясъчници, дървени греди и кирпич.  Прекрасно е!

 

Къщите на индианците анасази – Mesa Verde, Cliff Palace

Mesa Verde, Cliff Palace

Строежи на индианците анасази – Mesa Verde, Cliff Palace

Mesa Verde, Cliff Palace

Строежи на индианците анасази – Mesa Verde, Cliff Palace

Mesa Verde, Cliff Palace

Следваща точка – Balcony House

Изкачваме се до нея по висока 10 м дървена стълба.  После пълзим през 3-4 м тунел – съвсем в стил Индиана Джоунс, както се шегува рейнджърката, която ни води.  Тук са 45 стаи и 2 киви.

 

Строежи на индианците анасази – Mesa Verde, Къщата с балконите

Mesa Verde, Къщата с балконите

Сгради на индианците анасази – Mesa Verde, Къщата с балконите

Mesa Verde, Balcony House

Сгради на индианците анасази – Mesa Verde, Къщата с балконите

Къщата с балконите

Сгради на индианците анасази – Mesa Verde, Къщата с балконите

Mesa Verde, Balcony House

 

Продължавам обиколката с още няколко

скални къщи – House of Many Windows, Square Tower House, Spruce Tree House

Сещам се, че съм чувала, че тук някъде трябва да има петроглифи, ама е късно – трейлът до тях и обратно е над 2 часа и се затваря в 6 ч., а сега вече минава 4 ч.  Жалко!  Обикалям още известно време из парка, отивам до Soda Canyon Overlook Trail, от който има хубав изглед към Balcony House, после до Sun Temple.  После по многобройните завои напускам парка.

 

Сгради на индианците анасази – Mesa Verde, Spruce Tree House

Mesa Verde, Spruce Tree House

Правя кратка отбивка до близкото градче Кортез, после се отправям обратно към Дюранго.

Оставям колата в центъра и тръгвам на обиколка из градчето.  Ехаа, че е шарено и весело!   Ресторантчета, магазинчета, та даже и театри, и много хора по улиците! Прибирам се в хостела по тъмно.  И тази вечер имам една съквартирантка, но се запознавам с нея едва на сутринта.

 

18 септември, вторник

Със съквартирантката ми се събуждаме почти едновременно и завързваме приказка.  Жена на моя възраст горе-долу (“ние, жените над 50”, според собствените ѝ думи 🙂 ), от Флорида, страстна пътешественичка.   Участвала в някакъв сайт за временна размяна на къщи – там обявяваш къщата си за размяна и ако някой друг се навие – се сменяте – може за месец-два, може за 1-2 седмици, както се разберете.  И понеже нейната къща във Флорида била близко до брега, имала много кандидати за временна размяна!  Така живяла месец в Тайланд, в Нова Зеландия, май и в Германия, в Турция, а и на много места тук – в Щатите!  Кеф!  Ама тя вече не ходела на работа, де… Сбогуваме се с Jaleen – тя днес ще ходи в Mesa Verde, а аз –

с влакчето по Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

На гарата вече е композирано весело жълто влакче, с парен локомотив.  Отново съм в откритата гондола.

 

 

Дюранго, Колорадо

Дюранго

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Дюранго, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Отначало пътуваме между високи червени скали, после навлизаме в дълбоко ждрело – много дълбоко

долу тече Animas River, влакът се движи съвсем по ръба на ждрелото!

 

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Animas river, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Animas river, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Animas river, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Animas river, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Animas river, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Animas river, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Animas river, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

 

После реката излиза вече на нивото на линията, пътуваме през гори и поляни!  Ей,

дупенето (mooning) покрай ж.п. линията тук май е национален спорт!

При предишното пътуване – с Empire Builder – видях едно момче да стои край линията и да си показва дупето на минаващия влак, а сега тук са цяла група надупени младежи!  Хех!  Изобщо минаването на влака май е show time за местното население – ето тук някакъв пък се спуска по някаква зип-линия и прави разни маймунджилъци, точно когато минава влакът!

Наближаваме Silverton,

по баирите наоколо има все повече дървета с жълти листа, красиво е!  А Silverton пък каква е веселба!  Градчето е съвсем малко – пет улици на кръст, но всичките къщи са боядисани в ярки цветове, пълно е с всякакви магазинчета и кафенета, абе веселба!  Слънцето грее, склоновете наоколо светят от жълтите листа!  Навремето тук е имало мини за злато и сребро, имало е доста повече жители, но миньорството постепенно западнало и сега градчето се върти главно покрай туристическите влакчета, които идват и заминават всеки ден.  Ама имало още злато и сребро там, по баирите, казват…

 

Силвертън, Колорадо

Silverton

Силвертън, Колорадо

Силвертън

Силвертън, Колорадо

Silverton

Силвертън, Колорадо

Silverton

 

След два часа разходка из Silverton – обратно на влака!

 

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Силвертън, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad – Силвертън, Колорадо

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River

Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

 

През гори и реки – та до Дюранго.  Пристигаме там около 6 ч. следобед.  От влака се мятам на Нисан-а, който ме чака на паркинга до гарата и отпрашвам за Bloomfield, New Mexico, където ще нощувам.  Разстоянието е само 45 мили, по Hwy #550, пътят е хубав и не е натоварен, и пристигам по светло, в мотел Super 8.

19 септември, сряда

Днес вече поемам посока към вкъщи.

Сутринта се отправям към Albuquerque,

дотам са малко над 170 мили.  Пейзажът е доста пустинен, всред червени скали.

Ню Мексико

New Mexico

 

Зареждам бензин за последно преди да се кача на магистралата (I-25).  До Albuquerque има още 20 мили, ама се надявам стрелката на резервоара да не мръдне за толкоз :).  Връщам Нисанчето с навъртени 909 мили – нищо работа.  Самолетът за Атланта закъснява – техническа повреда, която се опитват да оправят.  Успявам доста инфарктно да си хвана връзката – последна се мятам в самолета, тъкмо преди да го затворят.  Пристигам около 9 вечерта, Фичо ме чака на зеления лот.  Толкоз.

Повече снимки – тук: https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/RioGrandeRailroadAlamosaLaVeta https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/GreatSandDunes https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/MesaVerde https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/DurangoSilvertonRailroad

Автор: Румяна Койнова

 

Снимки: авторът

 

 

 

 

*Индианците пуебло дават изключително щадящ ги политически коректен отговор – истината е, че анасазите са унищожили природната си среда при неконтролирано увеличаване на населението без необходимите технологии за селското им стопанство (започават да ползват склоновете на долината, в следствие на което склоновете се срутват и унищожават и нивите в самата долина. Последният етап в развитието им е човекоядството, за което пуебло очевидно не споменават. – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Колорадо – на картата:

 

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

0

Сан Диего, Националните паркове Death Valley и Joshua Tree, и наоколо (2): Долината на смъртта и национален парк Joshua tree

Днес продължаваме с обиколката на Румяна из Калифорния. Започнахме със Сан Диего, а днес ще отидем към Долината на смъртта 🙂

Приятно четене:

 

 

Сан Диего, Националните паркове Death Valley и Joshua Tree, и наоколо

Част II

Долината на смъртта, национален парк Joshua tree и наоколо

 

Маршрутът

Маршрутът

28 март 2012, сряда

Вземаме под наем един Нисан Сентра от Advantage и поемаме на север.  Първо по Hwy #163 поизлизаме от Сан Диего, после по #15, през почти непрекъснато застроената, планинска област на Южна Калифорния, после пресичаме високите баири на север от Лос Анджелиз по Cajon Pass между планините Сан Габриел и Сан Бернардино.   При градчето Hesperia хващаме  Hwy #395 – El Camino Sierra, първо през пустинята Мохаве, покрай Edwards Air Force Base, пресичаме планинската област на El Paso Mountains.   Пейзажът е съвсем пуст и пустинен, наоколо само Joshua Trees и далекопроводи.

Hwy #395, Пустинята Мохаве

Пустинята Мохаве

Hwy #395, Пустинята Мохаве

Hwy #395, Пустинята Мохаве

После в далечината се провиждат високи планини, Hwy #395 се слива с #14 и пред нас са високите заснежени върхове на Сиера Невада.   Оттук Hwy #395 върви от източната страна на Сиера Невада и гледката съвсем се променя – високите сини баири следват един след друг, чудесни!  Отдясно е

пресъхналото езеро Owens

– покрито със сол и тиня.   Интересно – езерото не е пресъхнало по естествени причини – причината е отклоняването на реката Owens, която го е пълнела,  през Los Angeles Aqueduct към Лос Анджелиз, по време на т.н. California Water Wars, през първата половина на миналия век.   Стигаме до градчето Lone Pine, откъдето утре ще се отклоним на изток към Death Valley, където е най-ниската точка в Северна Америка.  Отклонението на запад пък води към Mount Whitney, най-високият връх в долните 48 щата – 4421 м.  Съседството на двете точки – най-висока и най-ниска – не е случайно, а резултат на все същите тектонични процеси.

След Lone Pine пътят минава покрай Manzanar – един от лагерите, в които над сто хиляди американци от японски произход са били затворени по време на Втората световна война…

Hwy #395, Сиера Невада

Hwy #395, Сиера Невада

Hwy #395, езерото Owens

Hwy #395, езерото Owens

Сиера Невада

Сиера Невада

Продължаваме на север.  Гледката отляво е впечатляваща – висоооки планини с облачни шапки, с глетчери помежду тях!  Стигаме до градчето Бишоп, откъдето пътят съвсем се закатерва нагоре-нагоре из високите планини, и ето го отколонението за Mammoth Lakes!  Тук вече навлизаме в зоната на снега и край пътя се появяват преспи.  Пристигаме в Mammoth Lakes, на 2400 м надморска височина.

Mammoth Lakes е планински курорт:

през зимата – ски, праз лятото – планински разходки.  Ние сме попаднали малко нещо в зимния сезон, щото наоколо всичко е покрито със сняг.  Оказва се, че и пътят към езерата е затрупан, така че – ще ги видим next time.  Разхождаме се из градчето и засядаме на пица.  Мотелът е #6 🙂

 

29 март, четвъртък

Сутрешен обзор на снежните планини и – потегляме към Death Valley.  Отначало се връщаме обратно по път #395 на юг до Lone Pine, с доста спирки за снимки – сега слънцето свети от изток и чудесно огрява високите снежни баири.  Облаците над тях са като по поръчка!

 Сиера Невада

Сиера Невада

Сиера Невада

Сиера Невада

Спираме в Lone Pine – оттук, при Whitney Portal, има много хубав изглед към

Mount Whitney и околните върхове

 

Сиера Невада, Маунт Уитни

Сиера Невада, Маунт Уитни

Оттам по път #136, после #190, поемаме на изток.  Заобикаляме Inyo Mountains от юг, пресичаме Panamint Mountains и навлизаме в Долината на Смъртта.  Първа спирка – Father Crowley Point.  Дълбок овраг, скалите са тъмно-червеникаво-кафяви.

Долина на смъртта, Death Valley, 92328, Съединени американски щати

 

 

От ръба на скалите се вижда

Долината на смъртта

Death Valley, Father Crowley Point

Death Valley, Father Crowley Point

Долината на смъртта, Father Crowley Point

Продължаваме по път #190 и навлизаме в Долината.  От снега и студа вече няма и помен, жега е.  Следваща спирка –

Mosaic Canyon

По черен и много грапав път стигаме го разлом в скалите, с мраморни стени, идеално излъскани от водата, носила пясъци и камъни.  Доломитените скали са в нежен бежово-розово-златист цвят, чудно красиво е!

Death Valley, Mosaic Canyon

Death Valley, Mosaic Canyon

Долината на смъртта, Mosaic Canyon

Продължаваме.  Минаваме покрай безкрайно море от пясъчни дюни, пътят завива на юг-югоизток, към

Furnace Creek

Пейзажът е съвсем пустинен, с тръни и камънак наоколо и високи баири обагрени в странни цветове в далечината.  Furnace Creek е на 58 м под моркото равнище.  Отсреща на скалите е фамозният Furnace Creek Inn.  Построен преди стотина години от минните компании в долината, той все още изглежда помпозен и впечатляващ.

Death Valley, Mesquite Flat Sand Dunes

Долината на смъртта, Mesquite Flat Sand Dunes

Death Valley, Furnace Creek Inn

Долината на смъртта, Furnace Creek Inn

Отклоняваме се по еднопосочния

Artist Drive,

през баири оцветени във всички цветове на дъгата – червено-розово-златисти (получени от окисление на железните соли), невероятно отровно-зелени (от разпадни продукти на слюдата), до мораво-лилави (от манганови соли).   Невероятна гледка!

Death Valley, Artist Drive

Death Valley, Artist Drive

Долината на смъртта, Artist Drive

Още малко на юг и стигаме до най-най-ниската точка в

Badwater – цели 86 м под моркото равнище

Табелка високо на баира сочи позицията “sea level”.  Височко е!  Ако отнякъде се пробие дупка и долината вземе да се пълни до морското ниво, голям зор ще е да изплуваме 🙂  Badwater е малък извор със солена вода, проникваща през варовиковите скали чак от високите планини в Невада.  На запад от езерцето му долината е покрита с кристализирала сол.   Пейзажът е лунен и странен.

Death Valley, Badwater

Death Valley, Badwater

Долината на смъртта, Badwater

Продължаваме на юг, после на изток по Badwater Road, обикаляме по източната граница на парка, покрай Amargosa River, после завиваме по път #190 на запад и влизаме обратно в парка от изток, през планината Amargosa;  отклоняваме към Dante’s View.  Катерим се по тесен стръмен път и стигаме до тераса с изумителна гледка –

цялата Death Valley е като на длан долу под нас,

в меките цветове на залеза!  Невероятно!  Апропо, тук са снимани сцени от Star Wars Episode IV: A New Hope 🙂

Death Valley, Dante's View

Death Valley, Dante's View

Долината на смъртта, Dante's View

Втурваме се да не изпуснем залеза при небезизвестния

Zabriskie Point

Мястото май дължи, поне частично,  популярността си и на едноименния филм на Антониони, но и гледката определено си струва!  Море от вълнообразни баири, раирани в златисто-кафяви цветове, с тъмнокафяви шапки от застинала лава!

Death Valley, Zabriskie Point

Death Valley, Zabriskie Point

Долината на смъртта, Zabriskie Point

Death Valley, Zabriskie Point

Долината на смъртта, Zabriskie Point

Десетки фотографи са разпънали триножници по склона 🙂  Изчакваме залеза и в мрак се отправяме към градчето Beatty, където ще нощуваме (Exchange Club Motel).  Пътьом пресичаме границата с щата Невада.  Пробваме и тукашните пици.

 

30 Март, петък

Отправяме се по път #95 на юг-югоизток.  Пейзажът пак е пустинен – Мохаве – с трънаци наоколо и високи раирани баири в далечината.

Невада, Hwy #95

Невада, Hwy #95

Стигаме до Лас Вегас, правим завой на североизток по магистралата I-15 и скоро стигаме до

парка Valley of Fire

Невероятни, невероятни огнено-червени скали!  Пясъчници в най-причудливи форми!  Козлоподобен добитък с огромни рога пасе кротко край пътя и не се притеснява от туристите.  Високо горе в скалите има антични петроглифи – кози, слънца, хора, с копия и без, човешки стъпала… Пясъчни дюни и още червени и раирани скали.

Valley of Fire

Valley of Fire

Долината на огъня

Valley of Fire

Valley of Fire

Петроглифи

Valley of Fire

Valley of Fire

Долината на огъня

Покрай езерото Мийд се оправяме на юг към

Лас Вегас.  Нощувката е в Стратосферата!

От върха на кулата изпращам залеза, запалват се светлините на града и го завладява вегаската магия-шарения 🙂  По тъмно правим вечерна разходка по Стрип-а, със задължителните фонтани при Bellagio, каналите на Venetian, Парижките улички.  Вечерята е в Международния дом на палачинките IHOP 🙂

Езерото Мийд

Езерото Мийд

Лас Вегас

Лас Вегас

 

31 март, събота

От Вегас се отправяме на юг – първо по магистралата I-15, но скоро се отклоняваме и навлизаме по пътчетата на

Mojave National Preserve

Пустиня и половина!  Кактуси и бодляци от всякакъв вид и калибър.  Joshua Tree (ама от по-различен вид от тия, дето ще ги видим по-късно днес в едноименния парк), юки, кактуси Cholla, жълти пустинни цветенца.  Изоставени ghost-towns – Cima, Kelso – напомнят за времето, когато тук се е добивала руда, извозвала се е с изоставената сега железница, живеели са и са работели хора.  Сега всичко това е минало, музей.  Сградата на гарата в Kelso е възстановена и превърната на туристически център.

Mojave preserve

Mojave preserve

Продължаваме на юг през пустинята, покрай пясъчни дюни и още бодляци.  Излизаме от резервата,  пресичаме магистралата I-40, продължаваме на юг през пустинята.   Пейзажът тук вече е подтискащо пустинен.  Минаваме през

градчето Amboy,

в далечината е кратерът Amboy, пресичаме железопътната линия на Union Pacific – безкраен товарен влак се точи, от другата посока се задава друг такъв, разминават се, докато чакаме на прелеза… Още на юг пейзажът става съвсем марсиански – навлизаме в солните полета на National Chloride Company.  Дълги канали за добиване на сол, покрай тях вълнообразни насипи с различна дължина на вълната… пустош… съвсем извънземна гледка.

Kратерът Amboy

Kратерът Amboy

Amboy, Солните полета на National Chloride Company

Amboy, Солните полета на National Chloride Company

Стигаме до

градчето наречено “29 палми” (Twentynine Palms).

Твърди се, че когато златотърсачите налазили околността към края на 19-ти век, в близкия оазис (Oasis of Mara) имало точно 29 палми 🙂  Тук е северният вход на

Националния парк Joshua Tree

Спираме в туристическия център за напътствия.  До нас е спряла колоездачка с колело, ужасно натоварено с всякакви туристически принадлежности – спален чувал, големи дисаги, малка палатка, туба с вода и пр. и пр.  Явно голямо пътешествие е заформила!

Националният парк Joshua Tree

Навлизаме в царството на юките.  Въпреки че прилича на кактус,

Joshua Tree е всъщност вид юка – Yucca brevifolia

 Името му е дадено от ранните мормонски заселници, на които растението напомняло за библейския Исус Навиев (Joshua (Джошуа) на английски, Исус Навиев е наследник на Моисей от Стария завет (Тора). В руските текстове се среща като Исус Навин – бел Ст.), вдигнал ръце нагоре към Бог за молитва.  Та наоколо – изобилие от юки и джошуи, както и огромни слоноподобни камъни!

Skull Rock наистина прилича на огромен череп.  Джошуите са цъфнали с големи бели цветове!

Странен и чудесен пейзаж!

  Качваме се на висока тераса на Bernardino Mountains – Keys View – откъдето се откива чудесна гледка към Coachella Valley и безкрайно море от планини.  При вглеждане се вижда разломът San Andreas Fault, дълъг над 800 мили – от калифорнийския залив до Мендосино, на север от Сан Франциско – границата между Тихоокеанската и Североамериканската тектонични плочи.  Имали сме вече срещи с този разлом при Point Reyes, където той се вижда ясно.

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree - "Черепът"

Националният парк Joshua Tree - "Черепът"

Националният парк Joshua Tree, Keys View

Националният парк Joshua Tree, Keys View

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Продължаваме из парка.  Правим завой на север към Barker Dam – малък водоем, където на времето са поили добитъка.  Наблизо има скали с петроглифи.  Тръгваме обратно, в посока към южния изход на парка.

Минаваме покрай Cholla Cactus Garden

– чудесна градина в безброй цъфнали в жълто кактуси Cholla.  Още по-нататък е Ocotillo Patch, с много екземпляри от пустинното кактусоподобно, дървоподобно растение Ocotillo, цъфнали с прекрасни ярко червени цветове.  Спираме за последно при изхода на парка, при

Cottonwood Spring

Долината наоколо е покрита с пустинни цветя – в ярки жълти, розови, лилави, червени цветове!  Красиво е!

Националният парк Joshua Tree, Cholla Cactus Garden

Националният парк Joshua Tree, Cholla Cactus Garden

Националният парк Joshua Tree, Cholla Cactus Garden

Националният парк Joshua Tree, Ocotillo

Националният парк Joshua Tree, Ocotillo

Националният парк Joshua Tree, пустинни цветя

Националният парк Joshua Tree, пустинни цветя

Излизаме от парка и поемаме на запад по магистрала I-10.  По пътя ни застига пясъчна буря – почти нищо не се вижда по пътя.  Криво-ляво се добираме до

Palm Springs,

където ще нощуваме – в мотел 6.  Градът, или поне тая му част, където е хотелът, е на една ръка разстояние от San Jacinto Mountains – склоновете са стръмни и имаш усещане, че планината буквално е надвиснала над града.  Обикаляме с колата из града, по ‘главната улица’ – изглежда лъскаво и малко претенциозно… Вечерята е в ‘Jack in the Box’.

 

1 април, неделя

Рано сутринта правя обиколка из града – лъскаво е… По тротоара на главната улица има звезди като тия по Алеята на славата в Холувуд – повечето са посветени на разни местни звезди, но има и не съвсем местни, които са живели тук – Джинджър Роджърс, Боб Хоуп, Мери Пикфорд, Марлене Дитрих, Мерили Монро, Франк Синатра, Деби Рейнолд, Катрин Деньов.  Много, много цветя навсякъде!  Кактуси от различен калибър, вкл. огрооомни, поне пет метра високи, близо до хотела.

Palm Springs

Palm Springs

Palm Springs

Поемаме на път.  Минаваме през

редица от лъскави скъпарски градчета – Cathedral City, Rancho Mirage, Palm Desert

Тръгваме да се катерим по планината по път #74 – Pines to Palms Hwy.  Пътят се вие като щура змия, със завои над 180 градуса, нагоре, нагоре, по стръъъмен баир.  Катерим планината San Jacinto.  На висока тераса има място за наблюдение – lookout – спираме да си поемем дъх след катеренето.  Гледката си заслужава!  Интересно – на всяко от околните баирчета е кацнала по една “къщичка”, с частен път до нея!

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Продължаваме с катеренето.  Някъде около билото се намира Cahuilla Tewanet Vista Point – спираме да поемем още порция кактуси.  Тук са обитавали индианци от племето Cahuilla.

Продължаваме по живописния Pines to Palms Hwy, после по #371, после #79, после #78.

В градчето Santa Ysabel

спираме да хапнем ябълков пай в Julian Pie Company – ммм, много вкусен!

Santa Ysabel

Santa Ysabel

Продължаваме по #78, после #67 и така – до Ранчо Бернардо, пак на гости на Ани и Велин.   После –

разходка до Lake Hodges,

странната пуста, но луксозна plaza Cielo, през Rancho Santa Fe, до плажа на Del Mar и обратно до Ранчо Бернардо, на бира с пържени картофки.

Del Mar

Del Mar

 

2 април, понеделник

Ставаме рано, добираме се по натоварените пътища в час пик до центъра на града, връщаме колата на Advantage с навъртени общо 1564 мили.  Совалката ни откарва до летището.  Този път полетът не е от бряг до бряг – сменяме самолета във Финикс, Аризона.  Пристигаме в Кълъмбъс късно вечерта, в 11.  Fluidic Sculpture-ът ни чака на паркинга на летището и ни откарва вкъщи.

 

Повече снимки – тук:

https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/DeathValleyValleyOfFireJoshuaTree

Автор: Румяна Койнова

 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Калифорния – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБНОСТИ

 

🙂