Категория: Атлантически океан

Исландия (9 ден – начало): Страната на фиордите 9

Исландия (9 ден – начало): Страната на фиордите

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църкваВ началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени

 

В днешния девети ден ще тръгнем към Западните фиорди.

Приятно четене:

 

Исландия

ден 9 – начало

Страната на фиордите

 

От пътешествията ни в Kjolur вчера и онзи ден цветът на колата едва се разпознава. На бензиностанцията услужливо има плац с четки, маркучи и подходящо оттичане за такива като нас. Когато питам дали трябва да платим нещо, момчето на касата ми се усмихва с думите “water is free in Iceland”

Джип, Исландия

 

 

Привеждаме се в road-legal вид и потегляме на северозапад. В съзнанието ми този ден ще остане като

Дългото пътуване по западните фиорди…

Няколко каменни трола решили да отделят западните фиорди от основната част на острова, за да могат да живят необезпокоявани от хора и други твари. Речено – сторено, дори си направили състезание кой ще образува повече малки островчета от отломките. Копаенето така ги улисало, че не усетили кога дошъл изгрева. Слънцето вкаменило во веки тролските им усилия, а Западните Фиорди си останали свързани с Исландия.

Пътят към тях

Западни фиорди, ИсландияЗападни фиорди, Исландия

Облаци покриват морския хоризонт, отдръпнали се само на наколкостотин метра от брега. Там започват водопадите на края на диска…

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

 

Най-сетне достигаме

Drangsnes

– началото на тези земи след ниските възвишения, откопани от тролите. В градчето има летен фестивал

Дранснес, Исландия

 

Нямаме набелязани точки – нито една – в западните фиорди, нямаме и маршрут. Общата бройка хора, населяващи тези земи, е едва 7800 души, основно скупчени в малките риболовни градчета.

Пътят, по който предстои да минем,  за първи път е бил асфалтиран през 2009 г., а по североизточния ръкав пътища няма изобщо, никакви…

Път, Исландия

Западните Фиорди на Исландия са сред топ дестинациите на Lonely Planet за 2011 – the most famous unknown place in Iceland

Покрай атлантическите води, преди да пресечем шийката на недостъпния ръкав

 Западни фиорди, Исландия

 Западни фиорди, Исландия

Чайка, Исландия

Случаен водопад

Водопад, ИсландияОвце, Исландия

 

Някъде по пътя спираме в малка ферма с музей, посветен на овцевъдството. Жената, която ни посреща и приготвя обяда, ме пита дали искам да нахраня двете осиротели агънца, за които се грижи – и аз грейввам. Излизаме от сградата, тя извиква нещо и две малки кафеви топчици моментално изникват иззад ъгъла

Няма такова щастие, честно

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

 Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Водопад – Западни фиорди, Исландия

Тук сме готови да разпънем палатката, когато заръмява дъждец

 

Очаквайте продължението

 

 

 

Автор: Гергана Милушева

 

 

 

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

 

 

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО

 

 

 

Исландия

Исландия (8 ден – продължение): Тюлени 4

Исландия (8 ден – продължение): Тюлени

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църква.

В началото на осмия ден родължим към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението днес, ще посетим едно стадо тюлени

Приятно четене:

 

 

 

Исландия

ден 8 – продължение

Тюлени

 Исландия

По пътя на долу спираме в Highland Cafe и, докато чакаме да ни приготвят супа, попадам на брошурка за seal watching – мястото е савсем близо до къмпингчето ни, от другата страна на залива; става късно, но ние решаваме да се разходим.

Реката, образувала залива

Исландия

По средата има черни наносни плитчини, които са резерват и до тях няма път; трябва да ги обходим, та се оказва не чак толкова близко

Исландия

 

 

На това място имаме и някаква точка на трака.

Vatnsnesvegur, Исландия

 

Стигаме до нея

скала Hvitserkur, Исландияскала Hvitserkur, Исландия

Hvitserkur

е името на странната скала, а легендата разказва за трол, който е бил заварен от изгрева и превърнат в камък от първите слънчеви лъчи.

Исландия

 

В залива се виждат някакви странни точици, зумвам:

Тюлени – Исландия

 

Връщаме се на предишната отбивка и слизаме пеша до брега

Тюлени – Исландия

Извитите стърчащи от водата неща са стадо тюлени, спящи в плитчината. От отсамния бряг с увеличението на фотоапарата успяваме да видим това (ползваме фотото вместо бинокъл)

Тюлени – ИсландияТюлени – ИсландияТюлени – ИсландияТюлени – ИсландияТюлени – ИсландияТюлени – Исландия

Тюлени – Исландия

Докато се взираме в отсрещния браг, покрай нас, на отсамната страна на заливчето, патрулират няколко тюленчета.

Пазачите на стадото

Тюлени – Исландия
Тюлени – ИсландияТюлени – ИсландияТюлени – ИсландияТюлени – Исландия

 

Тюлени – Исландия

 

Kротваме се на плажа и в момента, в който спираме да правим тeгели по брега, пазачите губят интерес и изчезват някъде

ИсландияИсландиякарта на Исландия – маршрут 8-и ден

 

 

Очаквайте продължението

 

 

 

Автор: Гергана Милушева

 

 

 

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

 

 

Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности

 

 

 

6

Исландия (8 ден – начало): Оцеляващата

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църква.

 Днес ще продължим къ горещите извори Hveravellir и областта Kjolur

Приятно четене:

Исландия

ден 8 – начало

Оцеляващата

 

Още снощи, след като се настанихме в къмпингчето, решихме, че ще останем тук и следващата вечер; бунгалата са фантастични (личи си, че в района живее архитект) и е време за малко почивка и мързелуване. Утре поемаме към западните фиорди и днес е последният ден, в който можем да се върнем обратно в Kjolur, там, където вчера водите отново ни възпрахя.

Исландия

 

Джакузи на терасата на бунгалото, пълни се с гореща гейзерна вода

Исландия

 Исландия

 

По обяд вече сме се намързелували порядъчно, пълним до горе автомобиля и хващаме вчерашното трасе към

Hveravellir

От северната страна това е офицялното начало на път F35, така че има полагащите се табелки

ИсландияИсландия

 

Вчера ни направи впечатление, че част от трясето беше мокро, без да е валяло и днес застигаме причината

Исландия

не намираме смислено основание за това мокрене, вдигаме рамене и продължаваме напред. Tрасето от тази страна е леко и проходимо и без проблеми стигаме

Hveravellir – „долината на горещите извори“

Мястото е специфично с наличието едновременно на топли и студени извори, едно до друго. Hveravellir е била известна на исландците още във времената на първите заселници и мястото е споменато в няколко саги.

В момента, в който стигаме изворите, започва да вали

Hveravellir – „долината на горещите извори“ – ИсландияHveravellir – „долината на горещите извори“ – ИсландияHveravellir – „долината на горещите извори“ – Исландия

 Hveravellir – „долината на горещите извори“ – Исландия

Hveravellir – „долината на горещите извори“ – Исландия

Hveravellir – Долината на горещите извори – Исландия

Природата на Исландия винаги успява да изненада с невероятните цветове, на които е способна

 

Цветя – Исландия

Исландия

Исландия

Исландия

 Исландия

 Исландия

Пътищата през

Kjolur

Kjolur – Исландия

Kjolur, Исландия

Kjolur – Исландия

Пейзажът бавно се сменя от пълна липса на растителност към торфени полета, когато Николай изведнъж бие спирачки: мервам нещо, претичващо пред гумите. Скачаме от колата и на двайсет метра зад нас треперят ей тези два мъника. Третият едва не завърши пътя си под гумите ни, заедно с майка му, която го пренасяше през пътя. Докато ги приближаваме, тя вече се връща

Норка – ИсландияНорка – Исландия

 

Животинката всъшност е норка и, както и почти всички бозайници на острова, е донесена тук от първите заселници, викингите. Единствения сухоземен бозайник, съществувал тук преди хората, е едно малко лисиче – Arctic fox, което за съжаление не можахме да видим.

Отдръпваме се малко от мъничетата и майката се престрашава да притича за второто. Носи го за ухото, а не за вратлето

Норка – Исландия

Oставя го зад някаква купчина камъни и бързо се връща за третото.

 Норка – Исландия

Норка – Исландия

 

 

Тази животинка ни кара да притихнем в респект към приспособителните сили на дивата природа.

 

Очаквайте продължението

 

 

 

Автор: Гергана Милушева

 

 

 

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

 

 

 

 

 

Исландия

Исландия (7 ден – второ продължение): Божествената 3

Исландия (7 ден – второ продължение): Божествената

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а в днешното (за малко да напиша “днескашното” 😉 ) второ продължение ще идем на църква.

 

Приятно четене:

Исландия

ден 7 – второ продължение

Божествената

Колкото и да е странно – в Исландия нивото на образованост е много високо от как съществуват човешки поселения; приемането на християнството и, в последствие, принадлежността към протестантството, гарантират наличието на общодостъпна образователна система – църквата; тук всички хора са можели да четат, пишат и смятат във времената, в които България е изчезнала от картата на Европа за петстотин години… Първите записани саги на Исландия датират от 10 век; сагите се учат в училище като част от историята на страната и имат прецизна хронологичност и гнеология

Като казах гнеология – една от най-характерните особености на исландското общество, запазена и до ден днешен, е свързана с имената на хората и пълната липса на фамилия; всеки човек носи две имена – лично и бащино, като мъжете се казват например Johan Ericson, което е просто Йохан, синът на Ерик, а жените – например Katin Ericdottir, което пък е Катрин, дъщерята на Ерик. За второ име може да се приеме със същия успех и името на майката, а понякога и двете имена – въпрос на личен избор. Съответно при женитба имена не се променят, тъй като жената си остава еди-коя си дъщеря, независимо за кого е омъжена. Самите исландци използват основно личното си име в офицялни и неофициални разговори, дори телефонния указател е подреден по азбучен ред на първите имена. Бащиното/майчино име се използва много рядко и само в комплект с личното.

Отново стъпваме на черно и поемаме през Kjоlur, този път от северната страна. Dестинацията ни са

топлите извори Hveravellir,

разположени почти в средата на острова. Oтбили сме незнайно кога и за втори път навлизаме във вътрешността без пълен резервоар с гориво…

Исландия

 Исландия

В далечината се виждат шапките на ледниците и колкото повече ги приближаваме, толкова облачната покривка се сгъстява и надвисва над главите ни

ИсландияИсландия

Исландия

Исландия

 

Наличието или липсата на пряка слънчева светлина в Исландия предизвиква рязка промяна в осветеността. Сянката на облаците на земята е като отрязана с нож, температурната разлика от двете страни на ножа е поне 5-6 градуса, а разсеяна светлина почти липсва, тъй като въздухът е кристален.

Известно време криволичим на границата между зимата и лятото…

Исландия

 

На няма и 5 километра преди дестинацията опираме отново в река, която не можем да пресечем. Има и обиколен маршрут, но ние не разполагаме с нужното гориво да завъртим през него и после да се върнем до крайбрежието, при цивилизацията и колонките за бензин. Исландия за пореден път ни показа суровата си страна…

Обръщаме и само след няколко километра от облачната покривка няма и помен. Разминаваме се с водено стадо коне

ИсландияКоне – ИсландияИсландияИсландия

 

Първата бензиностанция стигаме в

Blönduós

Blönduós, Исландия

 

на брега на океана и точно до нея възправя снага ей тази църква

Църква – Blönduós, Исландия

 

На паркинга има табелка с обяснение кога е построена, кой е архитекта, гордо изтъкване на факта, че е местен, къде е завършил, планче, снимка от макетче … 🙂  Църквата функционира от десет години

Макар да минава 11 вечерта, решавам да се пробвам да вляза

Църква – Blönduós, Исландия

В предверието има струпани поне десетина чифта обувки, събувам се и аз и влизам (в Исландия събуването на прага е абсолютно задължително).

Вътре седи неголяма група хора и слуша Аве Мария на Бах, изпълнявана на орган и нещо като тромпет… Чувствам се като натрапник, но те ми се усмихват и аз сядам. Когато сонатата свършва, мъжът, който свири на тромпета, ме приближава и пита коя съм: „Никоя, посетител“

Човекът се усмихва и казва, че всички сме само посетители (visitors). После вади от някъде китара и в контраст с Бах изкарва скоклива песничка с весел припев, на който хората пляскат и почти припяват.

Така и не разбрах дали някой имаше църковна принадлежност. Хората се бяха събрали да послушат музика и да си поговорят, а църквата се беше превърнала в концертна зала и място за срещи и комуникация – каквото трябва и да бъде… Не знам за кой път съжалих, че не принадлежим към протестантството.

Църква – Blönduós, ИсландияЦърква – Blönduós, ИсландияЦърква – Blönduós, ИсландияЦърква – Blönduós, Исландия

Карта на Исландия - маршрут 7-ми ден

 

Очаквайте продължението

 

 

 

Автор: Гергана Милушева

 

 

 

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

 

 

Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности 🙂

 

 

 

Исландия (6 ден): Тъмната страна 6

Исландия (6 ден): Тъмната страна

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в прикзваната Исландия, който завършихме миналия път. Днес ще продължим с тъмната страна на Исландия Приятно четене:

Исландия

ден 6 

Тъмната страна

 

Сутрешното небе е ниско и намръщено, а вятърът вдига няколко-метрови вълни във фиорда.

Husavik

е посветил цялата си енергия в туристически разходки с корабчета за наблюдаване на китове, но въпреки това днес никой няма да излезе в морето. Изобщо 🙁 Явно ще чакаме времето да се оправи Кръгче на градчето, сдобиване с дъждобрани от местния магазин и продължаваме

Хусавик, Исландия

  Поемаме

обратно към Myvatn

и всичко по пътя ни прилича на вулканични кратери и кратерчета

Вулкан, ИсландияЕзеро, Исландия

Всъшност целта ни е една странна месност, започваща от брега на езерото с култовото име

Dimmuborgir или черни/тъмни замъци

Ето я и нея

Dimmuborgir (Черни/тъмни замъци) – ИсландияDimmuborgir (Черни/тъмни замъци) – ИсландияDimmuborgir (Черни/тъмни замъци) – Исландия

Територията на това място е учудващо голяма – ако не бяха обозначените пътеки из нея, вероятността да се изгубиш е стопроцентова – аз самата на третия завой губя ориентация.

Dimmuborgir (Черни/тъмни замъци) – Исландия

  Причудливите форми определено предизвикват въображението

Dimmuborgir (Черни/тъмни замъци) – Исландия

Най-прекрасен образец на назгул 🙂

Dimmuborgir (Черни/тъмни замъци) – Исландия

   

Dimmuborgir, Исландия Легендата твърди, че това е домът на … не можете да повярвате кой!

Тринадесетте коледни джуджета  🙂

Всъшност те никак не са джуджета, тъй като са децата на Грила и Лепалуди, два свирепи трола. Разбира се, според скандинавската митология – децата никак не е необходимо да имат генетичните или темпераментни особености на родителите си, така че нашите младежи – Yule Lads, представени така

Коледни джуджета – Исландия

Всъшност са група забавни симпатяги, които обичат да се закачат, да правят пакости и имат подхождащи на нрава им имена: Spoon-Licker, Skyr-Gobbler, Pot-Licker, Window-Peeper, Candle-Stealer, Door-Slammer и т.н.

Dimmuborgir (Черни/тъмни замъци) – Исландия

Прекарваме близо два часа из тези причудливи форми. За да не се връщаме по същия път, свърваме през съседна долина

Долина, Исландия

и в края й достигаме

Goðafoss

 Водопад Goðafoss, Исландия

Водопад Goðafoss, Исландия

Водопад Goðafoss, Исландия

Водопад Goðafoss, Исландия

  Историята за това място датира от 999 г или 1000г, когато исландският парламент Althing възлага на един от първенците да прецени дали християнството да бъде прието като официална религия. Решавайки в името на разпнатия бог, въпросният първенец изхвърля във водопада своите статуи на старонорвежките богове – във водите политат Один, Фрея, Тор и вероятно още много други. Оттогава мястото носи гръмкото име “Водопадът на боговете”. Слизаме към следващия фиорд

Фиорд, Исландия

И слънцето се опитва са пробие тук-там, макар и за кратко

Фиорд, Исландия

Къщи, Исландия

На входа на

Dalvik,

където ще нощуваме, има тясна ивица земя между пътя и водата, превърната в резерват за птици; количеството пернати е огромно, гнезденето – на земята, в торфа.

Чайки, Исландия

Чайки, Исландия

 

 

На полянката пред бунгалцето ни едно пиле е решило, че това е правилното място за намиране на партньорка и очевидно има план – кръгче в полет с крякане, приземяване и важно разхождане в кръг, после пак полет с крякане…

Птица, Исландия

Бунгалцето ни е собственост на симпатична майка с две деца, която видимо се чувства неудобно, че времето е лошо и не е правилното за нас, туристите. Близо половин час след като се настаняваме жената притича развълнувано да ни каже, че времето утре се оправя. На връпроса знае ли къде можем да гледаме китове – просто вдига телефона и след 5 разменени реплики имаме уговорка за утре сутрин, 9, на пристанището.

Карта на Исландия – маршрут шести ден

 

 

 

  Очаквайте продължението

Автор: Гергана Милушева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Исландия (ден 4 – продължение): Непреодолимата 8

Исландия (ден 4 – продължение): Непреодолимата

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, а за последно тръгнахме по непреодолимите част на страната

Днес ще видим какво се случи после през четврътия ден на приключението.

Приятно четене:

Исландия

ден (продължение)

Непреодолимата

продължение

Къщи, ИсландияПланини, Исландия

 

Сега забелязвам, че на повечето снимки има ферма, стара сградка или просто руини; човешките поселения са толкова малко и на рядко, че появата им сякаш ме е предизвиквала да вдигна обектива

Планини, Исландия

 Планини, Исландия

Планини, ИсландияПланини, Исландия

 

Скоро тракът ни отново свива към вътрешността – едва сме обърнали гръб на Атлантика и потъваме в гъст захарен памук.

Последното, което видяхме:

Мъгла, Исландия

Неочаквано облаците просто ни изплюха на прага на дългото езеро

 Езеро, Исландия

 

 

Lagarfljot или Lögurinn

 на практика е река, разляла се като езеро заради терен, разположен под морско ниво. Водите на езерото са мътнокафяви, все още носещи спомена за бурните места, от които идват. Името му ми напомня за едно друго езеро и едни други места… земите на Исландия често извикват представите ми за MiddleEarth и света на Толкин, твърде често!

Това тук си има и собствена митология – по исландски: подобно на Loch Ness, дългото езеро е дом на огромно езерно чудовище с издължена, подобна на змиорка форма – Lagarfljótsormur. С колосалните си 90 метра езерният червей се появява редовно от векове и е предвестник на бедствия…

На единия край на езерото е

Hegnifoss,

водите му се леят свободно от 118м. височина. Ниските облаци закриват зрелището. Няколко пъти опитваме да стигнем до него по разни пътчета, които гпс-то ни предлага – все безуспешно. Накрая се отказваме и поемаме нататък

Езеро, Исландия

 

 

Пейзажът на високите плата

Път, Исландия

и техните обитатели

Гъска, Исландия

Огромни са тези гъски, толкова огромни, видяни от близо, че приказката за Нилс Холгерсон придобива съвсем друг смисъл. И винаги са по двойки …

Най-сетне, високо в планините, успяваме да стигнем до точка от трака – за първи път днес.

 Водопад, Исландия

и обратно в облаците

Мъгла, Исландия

Не виждаме на къде караме. От време на време, когато хълмистият терен образува по-голяма долчина, склоновете й се оголват под дебелята бяла покривка.

Път, Исландия

 

Настилката, обаче, е асфалт вместо обичайния за тия места чакъл и скоро достигаме причината за тези пътностроителни усилия в нищото:

Язовир, Исландия

 

Пред нас е язовирна стена, насипна –

Desjara Dam, язовирът

Kárahnjúkar Hydropower Plant, Исландия

от лявата ни страна е почти празен, но августовското му водно ниво се вижда

Язовир Desjara Dam,  Исландия

В края на стената има малко съоръжение с табелка

Язовир Desjara Dam,  Исландия

 

 

Веднага се сещаме за филмчето на Discovery, но някак гледката не се връзва. Докато се почесваме сме подминали стената, извиваме покрай черно възвишение и не щеш ли – друга стена

Язовир Desjara Dam, Исландия

 

Всичко си дойде на мястото… Самата стена:

Язовир Desjara Dam, Исландия

 

и гледката от нея:

 

http://www.youtube.com/embed/uErO9MuTzM4

198 м. височина, до долу… The Karahnjukar project one can only awe in respect

Продължаваме на североизток, с намерение на слезем обратно при брега. Черната каменна пустиня и ураганните ветрове, които обитават свободно земите тук, някак си предизвикват блогоговение и страхопочитание

Каменна пустиня, Исландия

Каменна пустиня, ИсландияКаменна пустиня, Исландия

Земята около нас постоянно сменя цветовете си, докато слизаме бавно надолу

Път, ИсландияЛодка, Исландия

Лодка, Исландия

Най-сетне достигаме белези на човешко присъствие

Къща, Исландия

Денят ни завършва във

Vopnafjordur,

рибарско градче в най-вътрешния край на едноименен фиорд

Исландия – карта на маршрут

 

(зоната с пунктир е предполагаемо трасе: вечерта бяхме толкова уморени, че забравихме да свалим трака от gps-а, а на следващата вечер половината от траковете за този ден вече се беше затрила)

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Гергана Милушева

 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Исландия– на картата:

 

 

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

Исландия (ден 3): Страната на глетчерите 12

Исландия (ден 3): Страната на глетчерите

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, а днес ще посетим известния вулкан Еяфялайпкул и близките глетчери

 

Приятно четене:

Исландия

ден 3

Страната на глетчерите

снощи се наложи да попочистим колата, тъй като от карането по черно в kjolur вътре имаше полепнали видими количества прах. поемаме от Hella на изток. времето окончателно се разваля и само от време на време облаците се разкъсват тук-там. скоро пред нас се белва не кой да е, а

Еяфялайокул

Еяфялайокул, Исландия

Еяфялайокул

 

 

Думата

jökull означава глетчер,

снежна шапка и савсем скоро сме в най-западното подножие на въпросния jokull, за да видим едно от ония неща, които всеки йокул може най-добре – да тече…

Водопад, Исландия

Seljalandsfoss

 

 

Водопадчето се нарича Seljalandsfoss

Водопад, Исландия

 

Виждате ли пътечката от лявата страна – ей там отиваме

Водопад, Исландия

Водопад, Исландия

Seljalandsfoss

 Водопад, Исландия

 

 

 

 

 

 

Очаквах всеки момент скалата зад гърба ни да се отвори и да се покажат няколко ядосани елфа. почакахме малко, но елфите така и не се появиха и продължихме обиколката на злощастния йокул от южната му страна

Път, ИсландияПът, Исландия

Вулкан Еяфялайокул, Исландия

Вулканът Еяфялайокул

 

 

 

 

 

 

На това място има отбивка и снимка от април 2010

Вулкан Еяфялайокул, Исландия

Вулкан Еяфялайокул, 14 април 2010 – Исландия

Вулкан Еяфялайокул, Исландия водопадът Skogarfoss, Исландия

  Skogarfoss, отново от лоното на Eyjafjallajokull

Mount Eyjafjallajokull, Исландия

Мерваме език на глетчер в далечината и бързаме да се качим при него

Глетчер, Исландия

Глетчер, Исландия

 

 

 

Само няколко километра след това пред нас се отваря този, това вече е горда собственост на

Myrdalsjokull

Глетчер Myrdalsjokull, Исландия

Глетчер Myrdalsjokull, Исландия

 

 

 

Неусетно сме стигнали подножето на

Vatna, най-големия ледник в Европа

Името й означава езерния ледник. Територията на националния парк Vatna заема 13% от Исландия. Под дебелата й ледена шапка, средно 400м, но на места близо километър, са се разположили седем вулкана, всичките действащи.

На юг Vatna така се оплезила, че езиците й се виждат дори на сателитните снимки в google

Ледник Ватна, ИсландияЛедник Ватна, ИсландияЛедник Ватна, Исландия

 

 

 

Стигаме Skaftafell –

възвижения между два близко разположени езика. изкачваме се нагоре в преследване на друг водопад, който се оказва на твърде голямо разстояние, но все пак – ето какво има в подножието на ледниците,

Ледник Ватна, Исландия

 

 

 

където мощния северен вятър срещне тези каменни реки, където снеготопенето е отнесло всичко по пътя си, може да се види дори пясъчно-каменно мини-торнадо (смерч – бел.Ст.)

Смерч (торнадо), Исландия

Смерч (торнадо)

 

 

А възвишенията са оголени сипеи от вулканично черно

Ледник, Исландия

Ледник Ватна, Исландия

 

 

Решение сме да стигнем в подножето поне на един от езиците

Ледник Ватна, ИсландияЛедник Ватна, ИсландияЛедник Ватна, Исландия

Ледник Ватна, Исландия

 

 

 

 

 

 

Движим се покрай езиците. точно се скрие единия и се покаже друг, разделят ги само малко по-твърдите скали в напречните ридове, устояли на раздробяващите сили на водната стихия

Ледник Ватна, Исландия

 

 

 

Следващия език се излива в голямо

езеро Jokulsarlon

езеро Jokulsarlon, Исландия

 

При езерото ни посрещат тези хубавци

Тюлен – езеро Jokulsarlon, Исландия

 

Мотор, Исландия

 

Eдва по-късно разбрахме, че има турове с амфибия 🙁

За онези от вас, които са впечатлени от гонката между астън-мартина и ягуара в Die another day – това е мястото.

Ледник, ИсландияЛедник, ИсландияЛедник, Исландия

 

 

 

 

Денят ни завършва в градчето Hofn

Овце, ИсландияКарта на Исландия - трети ден

 

 

 

 

Очаквайте продължението

Автор: Гергана Милушева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Исландия (ден 2): Всемогъщата 19

Исландия (ден 2): Всемогъщата

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, откъдето ще стартираме днешното приключение към гейзерите и водопадите на Исландия.

 

Приятно четене:

Исландия

ден 2

Синята лагуня,

blue lagoon или, както вероятно е най-правилно – Bláa lónið представлява уникално природно явление; дълбоко под земята, на 2000 метра, през разлома между Америка и Евразия, надлъжно на целия остров, тече част от Атлантическия океан; водите му влизат в пряк контакт със кипящата там магма при 240 градуса и 36 атмосфери налягане. На това местенце, през някоя от многото фисури в земната кора, силно обогатените на минерали води, все още частично солени и много силно силициеви, бликват на повърхността; образуваното езеро е с толкова специфична минерализация, че в него не виреят никакви бактерии, а самата вода е с уникални лечебни свойства.

Снощи имахме удоволствието да се насладим на това природно чудо, почти сами, на фона на клонящото към северния хоризонт лятно слънце

Синята лагуна, Исландия

Синята лагуна, Исландия

Синята лагуна, Исландия

Синята лагуна, Исландия

 

 

 

 

 

Белите отлагания, покриващи всичко, до което се докосва водата, на дъното са под формата на гъста силициева каша; най-близкото, с което мога да я сравня, е хума, макар че усещането е значително по-меко и нежно

Хума – Синята лагуна, Исландия

Хума

 

 

На повърхността силиция кристализира от досега си с въздуха и образува много фини гладки пластове; най-силния природен контраст, който съм виждала.

Хотелчето

е едноетажно – стаите обикалят около вътрешен двор

В хотела – Синята лагуна, Исландия

 

 

 

Всички стенни повърхности са направени така

Облицовка в хотела – Синята лагуна, Исландия

Облицовка

 

 

Мита мозайка с натрошена шуплеста вулканична скала

Облицовка в хотела – Синята лагуна, Исландия

 

Мястото, на което е построен хотела също е било покрито с вулканични отломки, които са внимателно иззети; сградката буквално е потънала сред лавата. Гледката от терасата, от човешки поглед:

Гледката от хотела – Синята лагуна, Исландия

 

 

 

Достатъчно е само да седнеш и камарите лава спират вятъра – сред нея погледът се спира на ей такива места:

Лава – Синята лагуна, Исландия

Цветя, Исландия

Цветя, Исландия

 

 

С мъка си тръгнаваме, но напред е цяла Исландия…

ИсландияИсландияИсландияИсландия

ИсландияИсландия

Исландия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Скоро стигаме до едно от ония места, които хората по подразбиране асоциират с Исландия –

гейзери

Гейзер, Исландия

 

Думата Гейзер, Geyser,

произлиза от наименованието на един от гейзерите на това място – Geysir или Great Geysir – или от старонорвежкия глагол geysa, означаващ избликвам. Въпросният Geysir от доста време насам вече не изригва, освен при земетресения. В миналото, а записи за него има от 13 век, е бил доста активен, като при една от активностите си е изхвърлил вода на колосалните 122м.   На площадката са разположени близо 30 топли извора, малки и големи, но повечето от тях не предлагат фантастичната гледка, която всички очакват.

Гейсир, Исландия

За щастие на туристите един от тях е

Strokkur,

който радва окото на всеки 5-10 минути, макар и едва на трийсетина метра.

Току-що e изригнал:

Гейзер, Исландия

 

Този,  дето пуши в далечината, е The Great

Geysir

Гейзер, Исландия

 

В очакване на следващата активност на Strokkur

Гейзер, Исландия

Гейзер, Исландия

Гейзер, Исландия

 

 

 

Повечето гейзери изглеждат така

Гейзер, Исландия

 

Импровизирани оградки има навсякъде, тъй като водата е почти 100 градуса

 

Следващата ни спирка, разположена едва на няколко километра след гейзерите, също е от групата мust see –

водопадът Gullfoss, златният водопад

За съжаление това е едно от онези места, където мащабът се губи в снимките, а колосалната мощ и грохот, които съпътстват преживяването, може само да бъдет наподобявани във видеокадрите.

Gullfoss го чухме известно време преди да го видим, вървейки с върволицата туристи, изсипвани от рейсовете на паркинга; от площадката преди спускането към него

Водопад Gullfoss, Исландия

 

 

 

Същинският водопад се крие от отсамната стена на каньона, който съм е издълбал. След малко стигаме до площадката от лявата страна и можем да погледнем на обратно

Водопад Gullfoss, Исландия

 

 

Каньонът е широк едва 20 метра и дълбок над 30

Водопад Gullfoss, Исландия

Водопад Gullfoss, Исландия

 

Дошли сме по ей таз пътечка

Водопад Gullfoss, ИсландияВодопад Gullfoss, Исландия

 

 

 

 

И от най-горната площадка на каньона:

Водопад Gullfoss, Исландия

Водопад Gullfoss, Исландия

 В момента водите на реката са малко и спокойни, тъй като пролетното снеготопене е приключило… самата река се заражда някъде ей тамПланини, Исландия

 

 

 

 

 

И макар да нямаме набелязани точки нататък – ей на, гпс-то там ни заведе 🙂 Всъшност поемаме по път 35, който пресича страната през вътрешността й, свързвайки напряко северната и южната част – е, поне през лятото.

Пътят притежава звучното име

Кюлур, и дефакто е път през нищото

Под “нищо” наистина разбирам нищо – вътрешността на Исландия е каменна пустиня, покрита със сняг през 10 месеца от годината. През останалите два месеца бурно оттичащите се води отнасят всеки опит за почва и на оскъдната растителност очевидно не ѝ допада да вирее върху камъните.

Пътищата в Kjolur се затварят септември и разчистването им за летния сезон започва в началото на май, за да може до началото на юни да бъдат що-годе проходими. Земя на вулкани, йокули, сипеи от лава и на най-могъщата природна сила в Исландия – водата.

Подминали сме няколко табелки, че пътят от тук нататък е затворен за леки коли и уверено сме продължили напред, когато настигаме група коне – високопроходимото превозно средство.

 

Коне, Исландия

 

 

 

 

Исландският кон е, като всичко в Исландия, различен – много набит и як, с прекрасна грива и опашка, която докосва земята… и втори най-масово разпространен бозайник, след исландската овца! В тая надпревара човекът е доста назад в класирането – на целия остров, на територия почти колкото България, обитават едва 350 000 души, от тях 120 000 в Рейкявик, още толкова в околностите, а всичкото останало – смятайте…

Кончетата биват спецялно развъждани, тъй като умеят да ходят по два допълнителни начина, отгоре на основните три, с които другите кончета цял живот се придвижват напред-назад. Иначе казано, всички останали могат само ход, тръс и галоп, а тез мощни хубавци се спряват прекрасно от малки по още 2 начина – всъшност без въпросните походки кончетата трудно биха се справили с дългите разходки из пресечените каменисти месности и торфища на родината си.

Породата се пази толкова стриктно, че исландски кон, излязъл извън пределите на острова, не може да се върне… жив, което не пречи на исландците да го използват и на общи основания във фермерската си работа, да предлагат разходки на туристите и да го похапват.

Езеро, Исландия

 

 

По път 35 стигаме до някъде, примерно средата, там естествено няма нищо (толкова нищо, че няма и снимки) и поемаме на обратно.

Същите кончета, те явно знаят къде отиват

Коне, Исландия

 

 

На връщане се налага да заобиколим поредната планинска верига, през която пътища няма, та слизаме обратно почти до океана, за да поемем пак навътре. В ниското облаците се разреждат и грейва слънчице

Път, Исландия

Нашата дестинацийка е издълбала ей това каньонче

Исландия

Исландия

 

 

Водопад Hjalparfoss, Исландия

Водопад Hjalparfoss

 

 

 

 

Името на това

двойно водопадче е Hjalparfoss,

по името на местността, което всъшност означава “помощ”

Водопад Hjalparfoss, Исландия

 

В моето съзнание мястото ще остане свързано с огромния базалтов дракон, който зорко пази езерото и фантастичната му гръдна броня.

Водопад Hjalparfoss, Исландия

 

Продължаваме навътре и чинно следвайки гпс-то се отбиваме от главния черен път на по-второстепенен, после на третостепенен, накрая пътя се превърна в немаркирана пътека – точно пред нас, обаче, уревено се движи още една витарка и решаваме, че поне те знаят къде отиваме 🙂

За това място не пише нищо дори в туристическите справочници, няма табелка на пътя, а в wiki има точно 4 реда, но ако някой ден посетите този приказен остров – препоръчвам ви да си направите труда да го стигнете…

Haifoss и Granni

Пътчето свършва с уширение и трасето нататък е блокирано с едри камъни; слизаме от колата и по пътечката

Haifoss и Granni, Исландия

 

Хълмистият терен плавно слиза на дясно, където се вижда това:

Haifoss и Granni, Исландия

 

 

След не повече от стотина метра стоим на ръба на отвесна пропаст, дълбока 120 метра

Представям ви

Haifoss,

вторият по височина на острова

Водопад Haifoss, Исландия

и приятелят му

Granni

(букв. Съседът)

Водопад Granni, Исландия

Водопад Granni, Исландия

 

 

 

 

Къпалните на Один и Фрея и тяхната рожба,

виеща са стотина метра под краката ни

Къпалните на Один и Фрея, Исландия

Къпалните на Один и Фрея

 

 

В рамките на останалата част от деня стигаме до още един водопад

Sigoldufoss

 

Водопад Sigoldufoss, Исландия

 

 

Не стигаме до друг заради затворени все още пътища, подминаваме ВЕЦ-ове сред сипеите Не успяваме да видим Хекла, забулена в облаци, дори минаваме по чисто нов мост в нищото…

Мост, Исландия

 

На слизане дори не си правим труда да отбием от пътя за някакъв по-малък водопад, който съм маркирала предварително на трака

карта на Исландия – ден втори

 

Сега, като се замисля за това пътуване, една от първите картини, които изникват в съзнанието ми, е тази

къпалня на боговете

Къпалните на Один и Фрея, Исландия

Къпалните на Один и Фрея, Исландия

 

 

Очаквайте продължението

Автор: Гергана Милушева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

ЗА ПОДРОБНОСТИ – КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО 🙂

Приказните Джинджифилови къщи в Мартас Винярд 6

Приказните Джинджифилови къщи в Мартас Винярд

Люси ще ни води днес до едно чудно местенце в Щатите – остаров Мартас Винярд с неговите Джинджифилови къщички. Тази седмица нещо ни е потръганало на къщи май 🙂

 

Приятно четене:

Приказните Джинджифилови къщи в Мартас Винярд

Първият поглед към тази приказна действителност не може да се сравни с нищо. Все едно, че пищните картинки на куклени пейзажи, познати на моето поколение най-много от ленти на Стереобокс, изведнъж са оживели и само някакви си няколко крачки ме делят от това съвършенство. Тези къщи са известни с името Джинджърбред Хаусис (Gingerbread Houses) (Бел. Авт. Наречени са по името на традиционните коледни джинджифилови сладки) Боядисани са в ярки цветове и носят чувство на неповторим уют и идилия.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

 

В Оук Блъфс,

градче на острова Мартас Винярд (Martha’s Vineyard), могат да се видят около 300 такива приказни къщи. Повечето от тях са обитаеми, а някои дори можете да наемете. През лятото наемът на един от тези котиджи е около $2000 на седмица. Впечатлена съм, че повечето предлагат съвременни удобства – пералня и сушилня, кабел, климатик… Това много не ми се връзва с приказката, но си има предимствата. Интересно е, че котиджите имат лимит за броя хора, които могат да пребивават в тях – всъщност те са много малки, гледани отвън, което допринася за тяхната нереалност. Но четейки обявите за наем, виждам, че имат по 3-4-5 спални. Отново съжалявам, че не можах да ги видя отвътре. Продажната цена на всеки от Джинджифиловите къщие над $1 милион.

o. Мартас Винярд, САЩПлаж – o. Мартас Винярд, САЩ

Ферибот – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Мартас Винярд е остров в Атлантическия океан,

с площ от 260 хиляди квадратни километра, в близост до южната част на щата Масачузетс. До него се стига с ферибот за около час, в по-бързия му вариант, което струва около $36 в едната посока. Постоянните му жители са около 15 хиляди, но популярността му набъбва през лятото, и населението му се увеличава до 100 хиляди души. Островът има няколко причини за слава – там е заснет филмът „Челюсти“

Martha's Vineyard, Масачузетс, Съединени американски щати

 

На път за дома на майка си, Жаклин Кенеди-Онасис в Мартас Винярд, близо до брега, в самолетна катастрофа, умира Джон Кенеди, Младши.  Американските президенти Бил Клинтън и Барак Обама прекарват летните си ваканции на острова.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Гледката на редица къщи, боядисани в бонбонени цветове, с безброй дървени орнаменти, ви кара да забравите за новините, за живота си, за времето, и останалите измерения на реалността. В моите представи къщата на Пипи Дългото Чорапче Вила Вилекула изглежда като една от къщите пред очите ми. Духът на този приказен свят е неподправен, чист, има нещо детско в него. Сякаш е нужно богатството на детското въображение, за да бъде създаден такъв свят. Вглеждам се в безкрайните детайли – уникални, е слабо определение. Впечатляващо е, че къщите са били съхранени толкова години при безпощадните зими на Източния бряг.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

 

Голяма част от тези къщи са разположени в окръжност и носят също толкова забавни индивидуални имена – Розовата Къща, Ангелският Котидж, Морската Скарида.

Къщите от редицата  Джинджърбред Хаусис

били построени в средата на 19ти век от последователи на Методистката Църква с целта да предоставят възможност на хората да се отдадат на религиозни учения необезпокоявани. Повечето къщи са предавани в семейства от поколение на поколение.

Розовата къща има славата на най-търсена от фотообективите на туристите. Орнаментите над прозорците й са наречени „вежди“.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩДжинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Всяка къща е построена с впечатляващо внимание и прецизност, детайлите са изпипани майсторски и изобилстват из целия екстериор на къщите. Понякога редицата къщи е отворена за посещения на туристи, но за съжаление пропуснах тази възможност. Снимките, които виждам, са убедителни – и интериорът е в същия стил. Често дори летните цветя в саксии и в градините са в цветова хармония с основните тонове на къщата. В началото на август тъкмо отминават хортензиите, чиито огромни богати топчести цветове съвсем прилягат на пейзажа. Всяка къща има веранда, с неизменните люлеещи се столове.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Мислено виждам как мога да прекарам часове в безметежна сладост на някоя от тези веранди. Определено нищо злободневно няма значение в тази „приказка“! Виждам как шегата, че някои хора отиват на ваканция и забравят да се върнат, лесно може да се случи тук. С неохотност напускам „приказката“ с тайното обещание да се върна…, за да разгледам интериора.

Поздрави,

Люси Рикспуун

 Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Автор: Люси Рикспун

 Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Атлантическия океан – на картата:
КЛИКЕЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

Пунта Аренас (Чили) 0

Пунта Аренас (Чили)

Днешният пътепис ще ни води до най-южните част на Южна Америка. Мария ще ни води до Пунта Аренас в Чили, а на който му се струва, че най-южният чилийски град не се намира на Огнена земя, пък аз погрешно съм го поставил там, мога да кажа, че е прав, а аз съм го сложил там, заради елементарния факт, че който стигне Огнена земя, ще стигне Пунта Аренас и … обратното.

Приятно четене:

 

Пунта Аренас

Чили

От Сантяго до Пунта Аренас са  1535 морски мили, които изминаваме за три денонощия. Този път морето е доста бурно и тези 3 денонощия се поклащахме като в гемия. Не е страшно, но е неприятно да се будиш нощем от разни по-мощни поклащания, странични изхвърляния, проскърцвания на мебели…

Пунта Аренас – Магеланов пролив, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Малки едноетажни къщички, бръснещ вятър, лек дъждец през около половин час и пингвини. Това е

Пунта Аренас, чилийското пристанище, откъдето тръгват експедиционните кораби за Антарктида.

Телешките стекове тук са най-вкусни, “дамските сърца”, любимото цвете на баба ми, най-многоцветни.

 

Пингвините

си живеят на една малка територия на около 30-ина километра от града. Дотам може да отидете лесно- навсякъде из града предлагат превоз с такси или туристически бусове.Там винаги е тихо, за да се чува по – отчетливо вятъра…Шегувам се, правилата изискват пазенето на тишина, чистота и забраняват досега с животинките. Пингвините не са големи, дребнички ми се видяха, разпръснати на кръжоци по интереси. Някои търсеха риба в морето, други мътеха, трети имаха  учебни занимания, а четвърти правеха любов…Голяма романтика и студ. Интересен факт, който не знаех е, че пингвините се връщат да правят любов и поколение на същото място, на което са се родили, всяко лято, правейки пауза първите 3 години, докато достигнат полова зрелост.

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

 

Пунта Аренас – Патагония, Чили

 

Пунта Аренас е  в Патагония.

А в Патагония 99% от земята е частна собственост. Наистина не мога да се досетя за причината да притежаваш огромен къс от земя, на която никнат лишеи, мъхове, храсти с височина 30 см, но пък виреят щрауси* /как не падат от вятъра също е загадка/ и овце.
Самият град е малък, подреден, лесен за обикаляне.

Пунта Аренас, Punta Arenas, Магалянес и Чилийска Антарктика, Чили

 

 

В центъра е паметника на Магелан насред градинка с опънати сергии, на които се продават пуловери, блузи,шалове и одеяла – местно производство и някои други дреболии мейд ин Чайна.

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Магелан

Пунта Аренас – Патагония, ЧилиПунта Аренас – Патагония, Чили

 

На картата видях улица “Югославия”**

Спрях се до една будка за вестници да попитам как да стигна до нея. Продавачката ми каза, че е далече, но ме помоли да изчакам за момент, след което се шмугна навътре и ми донесе за разглеждане каталог с недвижими имоти, питайки ме с надежда в гласа дали не търся нещо за покупка. Всъщност, да, търсех, но не къща, а пощенски картички, защото в централната поща продаваха само марки. В търсене на картички пообиколихме почти целия град, но не намерихме.

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

 

Малко е свирепо да ходиш срещу вятъра, да те вали дъжд и да търсиш пощенски марки. Пардон, не е свирепо, нелепо е. Накрая изгладняваш като вълк и се опитваш да се сетиш как се казваше улицата с ресторантчетата, която ти беше препоръчана от екскурзоводката точно 3 пъти.

О, да!

О`Хигинс е улицата с повечето кръчми,

в които има две основни блюда, които заслужават вашето внимание – омари и телешки стек. Намираме Хигинс и влизаме в първото ресторантче, изглеждащо като хоремаг през 60-те години- онази желязна дограма, кафеникавият мокет и типичният сервитьор от ерата на Балкантурист. Стекът е …невероятен, вкусен, омагьосващ, фантастичен! По някое време шефът се измъква иззад касата, хвърля престилкита и излиза. Готвачката и тя след него. Нашият сервитьор едва сдържа прозявката и нетърпението си да ни изпроводи и да заключи след нас. Часът е 14,15, ние се лигавим с разни стекове, а хората си имат сиеста. Ресторантчето е “Donde Mariano” на ъгъла на О`Хигинс и Кроация, горещо препоръчвам!

 

 Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

*„Щраусите“ в Южна Америка се наричат ему и са различен от африканския щраус биологичен вид – бел.Ст.

** Патагония е приютила голяма хърватска колония още отпреди войните в бивша Югославия – бел.Ст.

Други разкази свързани с Чили – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА 🙂