Категория: Република Сръбска

До връх Босански Маглич – най-високият в Босна и Херцеговина 0

До връх Босански Маглич – най-високият в Босна и Херцеговина

Продължаваме поредицата на Любо, който ни води из най-високите върхове на балканските страни. Днес на ред е Босна и Херцеговина с нейния първенец – Босански Маглич. Приятно четене:

До връх Босански Маглич

най-високият в Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина и малко от Черна гора в 3 дни. Изкачване на първенеца на Босна – връх Босански Маглич, Сараево и Подгорица

Ден 1

И така. . . и този път всичко започна с едно ранно ставане към 2:00 ч на 4. 09 и идеята за тръгване към 3:00, за да се използва максимално притискащото ни време, но уви тези планове в миг се изпариха, когато в 2:50 паркирах пред къщата на Иван и не получих никакъв отговор след 10 позвънявания. Добре, че бяха двете му кучета, които в задавен лай ми помагаха да го събудя. След това той изтича навън по пижама и нещата бяха вече пределно ясни. Ех, Иване, Иване поспаливецо такъв!!! Пооправи се човека и потеглихме, но след 5 минути се чу звучното „Упссссс” и стана ясно, че сънения Иван си е забравил спалния чувал. Хайде пак на обратно и така към 3:45 се събрахме цялата група състояща се от 8 човека – Аз (Любо), Христина, Рали, Калоян, Краси, Ирина, Иван и Борислава. Незнайно как натъпкахме багажа в колите, а те макар и бая понатоварени сякаш се усмихваха под нощните лампи доволни, че ще потъркалят колела в незнайни за тях земи. Двигателите изръмжаха в синхрон и потеглихме към Калотина. Другата кола имаше проблем с част от документите и до последно очаквахме неприятни изненади на границите, но за щастие всичко мина безпроблемно. То така им се спеше на граничарите, че хич не им се занимаваше да ни разпитват. Вече се носехме по пътищата на Сърбия и скоро слънцето ни се усмихна за добро утро. Платихме си таксата от 2 евро и

слязохме от магистралата в посока Крушевац.

Тук ми стана ясно, че километрите до Сараево макар и да не са много, придвижването ще е бавно поради непрестанно нижещите се едно след друго села и ограничения от 50 км/ч. Но какво пък, така ще усетим малко от духа на тази част на Сърбия.

Като за начало спряхме на крепостта Маглич.

Отклонението е малко след Кралево в посока Косово. Крепостта е доста запазена и величествена, но просто изобщо не се поддържа, а би станала значим туристически обект в Сърбия. Всичко вътре е обрасло с треволяци, а дървените съоръжения като стълби и платформи са със съмнителна здравина и трябва много да се внимава. Ние все пак рискувахме и се покатерихме, а гледката от там наистина си заслужава. Крепостта е с много стратегическо местоположение и е била създадена, за да брани преминаващите конвои от Сърбия към косовското поле.

Крепост Маглич, Сърбия

Крепост Маглич

След дълго съзерцаване и големи количества домашна баница поехме обратно към колите и се отправихме към босненската граница. В един момент от много приказки объркахме пътя и поехме към Черна гора вместо към Босна*, но грешката беше хваната навреме и откоригирана.

На границата с Босна,

която се състои от 2 бараки, минаваме безпроблемно и се отправяме към Вишеград, където ни казаха, че можем да обърнем пари. Босанската валута е много интересна – Конвертируема марка, но пък хубавото е, че е 1:1 с българското левче. Във Вишеград в крайна сметка нищо като банка или чейндж бюро не работи и си оставаме без местна валута.

Река Дрина, Босна и Херцеговина

Река Дрина

Пътят е много живописен и спираме на една отбивка да се порадваме малко на красотата на река Дрина – толкова тюркоазено синя и красива. Правим отново пауза за баница и продължаваме. Малко преди Сараево спирам да заредя и оставам впечатлен от цената на бензина 1. 95 лв на фона на 2. 16 в България. Супер!

Сараево ни посреща с малко сивота и много джамии.

Паркираме в близост до централния полицейски участък и поемаме на разходка из града. Нямаме много време, но ще стигне, за да добием представа за града. Тук няма да видите бляскава викторианска архитектура или пищни катедрали, но ще усетите духа на войната и на едни отминали тежки времена. Първото и най-силно впечатление е изораните от куршуми сгради непокътнати от войната. Стотици, а на места може би и хиляди дупки от куршуми „красят” фасадите на сградите и напомнят за войната и мъката на хората. В този град според мен няма нещо, което трябва да видиш на 100%. Просто трябва да се разходиш и да усетиш духа на града, бита на хората и ритъма на живот!

Развалини в Сараево, Босна и Херцеговина

Развалини в Сараево

Оглеждайки се наоколо погледа ми спира на околните хълмове, по които бях чел, че още има заровени мини и било препоръчително да се придържаш към пътеките. Стигаме до стария град, в който неусетно се навлиза, вървейки по главната търговска улица. Като всеки стар град, той крие повече чар и обаяние от по-младия си наследник. Една кратка разходка и е време да потегляме обратно към колите, че ни чака още път за днес. Прави ми впечатление, че босанците макар и да не блестят с кой знае какъв стандарт на живот карат доста нови коли. Моят съвет е, ако някой минава наблизо да не пропуска да се отбие в града макар и за малко.

Потегляме в посока град Фоча и курортното селце Тиентище,

откъдето тръгва 16 км черен път, който води до началото на пътеката за връх Босански Маглич. Стъмва се, завоите се нижат един след друг и чезнат в тъмнината на нощта. Наоколо на моменти се открояват величествените силуети на ждрелото, през което преминаваме. Всички съжаляваме, че не е ден, за да му се полюбуваме както подобава, но уви. Време е вече да ме спрат босански полицаи и изненадата не закъснява – малко след град Фоча ни спират. Отварям прозореца и полицая завира фенер в лицето ми с думите: „Как сте”. Рязко отмятам глава назад и за него това е достатъчно. Минах теста за алкохол. После поглежда регистрацията, прави учудена гримаса и пита:

– Нещо на моренце малко, а?

– Ами не ще изкачваме Босански Маглич!

Това беше достатъчно и той мигом омекна като великденски козунак и му закапа мед от сърцето.

За него беше голяма чест, че сме се вдигнали от България специално, за да дойдем до Босна, а не просто да минем транзит през страната. После ни даде няколко съвета и ни пожела приятен път.

Към връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Към връх Босански Маглич

В Тиентище имахме известни трудности с намирането на отклонението водещо към пътеката и наша цел за следващия ден, но след известно лутане се оправихме. Първите няколко километра са асфалт, но стане ли черен се превръща в безкраен, а предавката е само една – 1-ва. Колата също не е много доволна от настилката. Хлопа и тропа по камънаците, но какво да се прави – има ги и тези моменти. Стигаме бая късно до пътеката, опъваме експедитивно палатките на една прекрасна за целта поляна и заспиваме с очакване за следващия ден!

Към връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Към връх Босански Маглич

Ден 2

Ранно ставане и дъха ми спира! Гледката е невероятна! Величествени планини къпещи се в червена светлина от изгряващото слънце.

Изгрев – Към връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Изгревът

Калоян сподели, че даже е настръхнал подавайки глава от палатката при първия сблъсък със заобикалящия ни пейзаж. Последва закуска, кафе, стягане на багажа, мотане и хайде нагоре. Времето се мени, но не че е студено, ами просто мъглата непрекъснато скрива и разкрива красотите наоколо. В началото пътечката е много лека и чак после става по-стръмна. Има само един участък, осигурен с метално въже, който е почти вертикален иначе няма нещо сложно, само да се внимава.

Връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Връх Босански Маглич

И така неусетно за около 2:50 ч се стига до желаната точка –

връх Маглич 2386 м. н. в. – първенеца на Босна и Херцеговина.

Всички са доволни, настроението е приповдигнато, а времето все така променливо. Абе той не случайно се казва Маглич. Първи дружки са си с мъглата, но поне ни разкри своите красоти макар и за малко. На върха намираме печат и всеки си удря кой, където намери за добре – я в международния паспорт, я на някоя снимка, я на кутия цигари или стара касова бележка. Тук е момента, докато все още сме на върха да вметна как припкаше Рали нагоре към върха. Не беше ходила от доста време на планина и изпитваше известни съмнения относно уменията си, но беше начело на върха. Браво, Рали – то, на който планината му е в кръвта си личи.

Връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Връх Босански Маглич

Поехме надолу доволни от видяното. Надолу всички се мотахме повече. Хапвахме боровинки и малини, снимахме красиви цветя. Флората тук е много интересна и разнообразна. Няма как да не и се обърне внимание. Най – разноцветни симпатични цветенца се подаваха зад камъните. Да се не начудиш как такива крехки и нежни създания оцеляват и красят тъй негостоприемната среда по високите планини. Може би само те си знаят, но едно е ясно – добре се справят с мисията си да красят планината!

Връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Връх Босански Маглич

Слизайки при колата сме в непълен състав. Някои все още се мотат и хапват горски благинки по пътеките. Приготвяме за хапване и Калоян кръжи като орлица около трапезата и не дава на никой да припари докато не се събере цялата група, а това става чак след около 45 мин. Хапваме, слушаме музика и се радваме на хубавото време. На никой не му се тръгва. Ех, да имахме още един ден само да постоим тук би било чудесно, но уви нямаме. Обратно по черния път, Рали която е в процес на взимане на книжка сяда зад волана да упражни умения. Добре се справи не й изгасна колата нито веднъж по лошия път.

Излизайки на главния път поемаме към най –

близкия граничен пункт с Черна гора – Хум

Последните 10-15 км са по съвсем нова настилка, но пък за сметка на това 2 коли едва се разминават като едната непременно трябва да излезе извън очертанията на пътя. Тук ме спират за втори път полицай, но само за проверка и ме пускат бързо. Границата всъщност е нещо като пародия на „Граница”, но пък на всички ни е много забавно и трудно се сдържаме да не се смеем пред контролните органи. Но ето, че за капак седим пред един тесен мост разделящ двете страни и чакаме крава да пресече границата, за да минем и ние. Тогава вече не издържаме и всички прихваме да се смеем, а кравата най невъзмутимо се клатушка по моста. А, дали ще й искат паспорт?!? Може би редовно си пресича границата и си я знаят! Вече в Черна гора, взимаме винетка (само годишна е и струва 10 евро) и се отправяме да търсим място за спане. Наоколо отново се мяркат силуетите на величествените скали от каньона, в който се намирме, но пак е тъмно и си оставаме само със силуетите. Първоначалните планове са да стигнем до Котор и да спим там, но за жалост се оказва, че няма да има време да изпълним този план, затова някъде около град Никсич свиваме през някакви селца и ливади и намираме перфектното място за палатка – скоро окосена трева точно като за нас. Само дето беше нечия собственост, но това са формалности. Слизайки от колата установявам, че съм минал през бодлива тел и като по чудо нямам спукана гума. Направо не знам откъде такъв късмет. А само като си представя картинката с няколко спукани гуми нейде из планините на Черна гора. Не е много приятен сценарий. Разпъваме палатковия лагер, хапваме и се радваме на спокойствието наоколо.

Ден 3

Ден последен. За днес предстои разглеждане на Подгорица и прибиране към България.

Подгорица определено е град, в който няма какво да се види.

Не случайно някъде бях чел, че града служи предимно като транзитна точка и малцина го разглеждат, но пък, ако не дойдеш да видиш със собствените си очи няма как да знаеш. Има стара част, която не е чак толкова престаряла и една часовникова кула. Не оставаме много дълго в града и поемаме в посока България. Пътя е около 500 и няколко километра почти само завои и се взима бавно, но пък за сметка на това е страшно панорамен и си заслужава лашкането по завойте. Красиви малки китни дървени къщички със стръмни покривчета и отрупани с цветя тераси допълват красотата наоколо. Абе направо кеф ти става да ги гледаш! Малко преди сръбската граница отбиваме по черен път, водещ към коритото на река Лим да обядваме и да изядем динята, която нося от България. Калоян даже се изкъпва в реката и остава много доволен. Динята се изстудява и бива моментално ометена. От тук нататък всичко е предимно транзит.

Това, което пропуснах да спомена и, което важи и за Босна и за Черна гора са бъкащите от катаджии пътища. Тук те са повече на квадратен метър отколкото в цяла България. И интересното е, че радар-детектора нещо хич не ги лови. В Сърбия да, но в БиХ и Черна гора хич не ги отчиташе, а би трябвало. Както и да е то и без това не можеш да превишаваш скоростта много по тия пътища, но самия факт беше интересен. В Сърбия почти през цялото време ни валеше дъжд. Беше мрачно и неприветливо. Минавайки българската граница вече всички бяха омърлушени, очаквайки старта на работната седмица. И сякаш носталгия за изминалото пътуване се настани в съзнанието ми. Към 12:00 ч бяхме в София. Равносметката беше 1525 изминати километри, страхотни места и пълноценно много зареждащо пътуване!

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

* Отклонението от Ужице в Сърбия към Вишеград в Босна и Херцеговина е означено много лошо и човек наистина лесно може да го подмине и да тръгне към Черна гора. За да го уцелите, без да ползвате GPS, търсете табели ВИШЕГРАД или МОКРА ГОРА след Ужице в Сърбия. Не очаквайте да видите табела Босна и Херцеговина или Сараево там, търсете табелите за Вишеград или Мокра гора! – бел.Стойчо

Още снимки от Босна и Херцеговина:

15

Съвети за пътуване до Дубровник и Босна и Херцеговина

Представям ви опита си и съветите си за избор на маршрут от София до Дубровник и обратно. Приятно четене: София – Вишеград – Дубровник – Мостар – Сараево – София Статистика и малко съвети...

20

До Дубровник през Босна и Херцеговина (1): Пътуването

Днес, мили мои, дойде време и моя милост да се стегне и да разкаже за пътуването ни до Дубровник в първите дни на май. Както знаете, като почна да пиша пътепис много лесно ме...

Херцеговина – едно поетично представяне 0

Херцеговина – едно поетично представяне

Днес ще прочетем един не точно пътепис, а по-точно едно представяне на една част от Балканите, която обикновено подминаваме най-малко поради чисто езикови причини. Става дума за втората половина от името Босна и Херцеговина, а именно — Херцеговина и един от нейните главни градове Требине в Република Сръбска на Босна и Херцеговина. Водач ще ни бъде Курацпалац, за когото много се радвам, че отново се появи на страниците на нашия сайт. Приятно четене:

Херцеговина

едно поетично представяне

Херцеговина, покрита с бели камъни и огряна от средиземноморско слънце, е един от последните оазиси на Стария континент, в която все още може да се избяга от забързаното темпо на цивилизацията и да се отдъхне сред омайната природа. От където и да идвате, тук ще Ви посрещне величествена, девствена природа и гостоприемни хора.

Херцеговина е, няма съмнение в това, е последната тайна за Европа, а

гр. Требинье,

е едно от местата, които предлагат идеални условия за активна почивка и релакс през цялата година.

Винаги е бил на кръстопът, изложен на бурен исторически вятър, точно като местността в която е построен. С едно око гледа към Мостар, с друго към Дубровник. И въпреки всичко повече от 1000 години е запазил своята идентичност и самобитност.

Четете по-нататък>>>

„Слава“ на семейство Пешут (2) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина 6

„Слава“ на семейство Пешут (2) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина

Днес ще продължим с пътуването на Симеон до Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Вече видяхме как той се запознава с Емир Кустурица в Дървен град, а сега ще продължим из Херцеговина. Приятно четене:

В Босна при Брко

част втора

14. Спускаме се от баири, обрасли с келява растителност – драки и габър, в една низина. И виждам познатия от Гугъл надпис WELCOME to Лjubine. Европейска работа.

Малката низина на Општината е почти изцяло засадена с плодни дръвчета на година-две. Ще се произвеждат замразени плодове за тортите в ЕС. Минахме покрай няколко птицеферми, завод за фуражни смески, птицекланица. Това е всичкият поминък на на местните „Голфаджии”. Поголовно се карат Фолксваген Голф. И сервизът е за такива.
В Центъра на градчето има доста голям православен храм. Чисто нов. Плувен басейн, спортска зала, културен дом, супермаркет, магазини за всичко.

15. Зоран ми бе казал, че е от село Градац.

Ориентир бе и това, че съм минавал на около трийсет километра от него миналата година.

Села, отговарящи на тези изисквания, намерих в Гугъл и сръбски карти три-четири. И все не това, което ми е трябвало. Истинския Градац открих в Пътна карта на Европа. На 4-5 километра от Льюбине е село Градац. Село с шест! Къщи. И единайсет Голфа. Натам се запътваме.

„Слава“ на семейство Пешут (1) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина 6

„Слава“ на семейство Пешут (1) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина

Днешният пътепис ще ни отведе в сръбската част на Босна и Хорцеговина. Доайенът на нашия сайт, Симеон, разказва за празнуването („слава“ на сръбски) на покрвовителя на семейството на негов приятел (който пък много добре знам, че един от феновете на нашия сайт:-). Симеон освен това се запознава и със самия Емир Кустируца наживо, за което ще прочетем в пътеписа! И така — да се разходим с кола до Република Сръбска в Босна и Хрецеговина — приятно четене:

„Слава“ на семейство Пешут

Република Сръбска, Босна и Херцеговина

В Сърбия не празнуват именни дни. Но всяко семейство от векове си има свой празник „Слава“. За семейство Пешут от градчето Льюбине, югоизточна Босна и Херцеговина това е 19 януари денят на Св. Йоан Кръстител.

Моят приятел, сърбинът Зоран Пешут, гражданин на света, сега — на София, открил ме във Форума, ме покани да идем при баща му на „Слава“. Тръгнахме на 18 януари рано от София. Снощи късно се върнахме.

Ще се опитам да разкажа.

В Босна при Брко.

Това кратко пътуване в Сърбия и Босна и Херцеговина не е атрактивно като пътеописание. С малки изключения тези 1600 километра отиване и връщане София до близо Дубровник пътят съм го минавал.
Сега седя отдясно от шофьора Зоран и насъбрах километри като „навигатор“ колкото за цял живот.
Вълнуващо беше пътуването ми с влак от Бургас до София — за пръв път от 18 години! Няма купета, нови седалки…билетът за пенсионер — колкото за кило свински врат.

Организирахме се добре. Зоран е предвидил всичко за сняг.(Като бяхме вече до асансьора, жена му ни донесе…веригите). В 6,00 в неделя 18 януари отлепихме от кв."Света Троица„. Граничари и митничари на Калотина се сменят в 8,00 и трябваше да стигнем по-рано.
Зоран завързва беседи с граничните, сякаш допреди малко са яли-пили и се познават силно.
-Добар дан.
-Свакой дан.

След два часа бяхме на първата „Viva“ след Ниш за по едно кафе и чаша спомени. OMV-етата в Сърбия са правени по-късно и са по-модерни. Купуват се Борба, Политика и Утрински вести. Всякакви кисели води и течни кефири.

Авторът задълбочено чете „Политика“

Гост съм и за све плати Зоран. Името му иде от Зора. Това е малко преди изгрев слънце и той си го превежда на английски Before the Morning, а в Босна мохамеданите му казват Сабахудин. От сабах — сутрин. Целите, нанизани по пътя ни са три:

-Посещение на една тетка в района на Крагуевац
-Преспиване в Дървен Град. Там сме ангажирали стаи.
-Градчето Льюбине, където живее баща му.

Минаваме железния мост на река Велика Морава в град Чуприя
Четете по-нататък за срещата с Емир Кустурица>>>

Бургас – Клагенфурт(4): Пале, Горажде и Сараево 2

Бургас – Клагенфурт(4): Пале, Горажде и Сараево

До границата с БеХа (Босна и Херцеговина)

са някакви 5-6 километра. Бързо я минавам и питам де мога да сменя еври на марки. Във Вишеград, казват. (Вишегради – в коя славянска държава няма поне един?)

Този в БеХа е разположен на Дрина и има два моста. Единият е 500-годишен. Построен от архитект Синан. Наш човек – българин-еничар, построил и моста в Одрин и Одринската джамия. В банката смених пари и питам де е мостът. Милица (все така им казвам на югославските моми) ми сочи местото. Аз паля Мондеото и докато правя маневра, чувам да се тропа по багажника.

-Чича, мост jе овде! Пеши е ближней! (само дето в кенефа не ходим вече с коли!..).Понеже вали дъжд и нося три техники, разпъвам жълтия марков чадър с надпис „BILLA”, слагам нещата в едноименна торба и събирам очите на таксиметровите шофьори…

Вземи им акъла.

Бургас – Клагенфурт – Бургас (3): Република Сръбска в Босна и Херцеговина 2

Бургас – Клагенфурт – Бургас (3): Република Сръбска в Босна и Херцеговина

Продължаваме с пътуването на Симеон с кола из Сърбия, Босна към Австрия и Германия. Началото беше това: Бургас — Клагенфурт — Бургас (през София, Сърбия и Залцбург), а предната част — това: Бургас —...

Бургас – Клагенфурт – Бургас (2): Сърбия, Босна и Сребреница 3

Бургас – Клагенфурт – Бургас (2): Сърбия, Босна и Сребреница

Началото е тук: Бургас – Клагенфурт – Бургас (1): през София, Сърбия и ЗалцбургПродължаваме със: Сърбия, Босна и Сребреница В неделя рано сутринта тръгвам към Калотина. Въобще не вярвам на измислици за зверско отношение...

През Дубровник в Хърватска до Република Сръбска (Р.Српска) в Босна и Херцеговина – част втора 11

През Дубровник в Хърватска до Република Сръбска (Р.Српска) в Босна и Херцеговина – част втора

Част втора на пътеписа (началото е тук>>>) Да се върнем малко на Страдун — централната улица. В отсрещния (северния) край срещу Големия фонтан има една издатина в стената. За нея местните градски легенди твърдят,...