Категория: Адриана

СтоБ! Тук е!!! (Стобски пирамиди) 2

СтоБ! Тук е!!! (Стобски пирамиди)

Днес отново ще се качим на мотора на Адриана, за да видим едно от природните чудеса на милата ни татковина – пирамидите при село Стоб. Молба: ще може ли някое добро другарче да регистрира разказа в Свежо?

А сега – приятно четене:

СтоБ! Тук е!!!

Стобски пирамиди

22 септември… Ден на Независимостта… Първите мисли, които ми идват наум са: Много български празник… То си е истина, че от нас нищо не зависи… :)))))) Честито, българи… Един ден почивка… (за какво по напред)… Ами, да! По-близо до слънцето… Онова, есенното – топло, галещо, усмихнато и обичащо слънчице, което зарежда с пъстроцветие душата ни… Яхваме “Ямахата”… Вятърът ни прегръща и дълго разнася назад викът ми: Денят ще е прекрасен и незабравим, защото ние ще го сътвориммммм…” И смехът, щастлив от едно очакване… :)))))))) Моят 22 септември… (Оооо, толкова “независима” се чувствах, когато се провирахме между коли и камиони в километричното задръстване София-Перник…) Но търпимост!!! Магистрала ще прокарат, “друже тука… Нов път в тези канари” Канари ли казах!? Да, да, да!!! Вече знаех къде исках да бъда… Сега!!!

Стобски пирамиди, село Стоб

– СтоБ!!! – Да спираме ли!? – Неее!!! Пирамидите… – Е, до Египет през Перник…. ;))) – Нееее!!! Нашите си – СтоБските пирамиди!!! :))))))))))) (Разговор, в съпровод с бучащата сила на моторния двигател… Добре, че се разбираме от половин дума :))) Речено-сторено!!!

Село Стоб

Къщите на село Стоб

Пръснатите долу къщички е селцето Стоб… На 7 км от разклона за Рилския манастир… А виещият се коларски път, разкриващ невероятни гледки след всеки завой, ни води към пирамидите… Нагоре вървяха толкова много хора – от бебета носени на ръце до пъргави старци… 🙂 Завиждах им на възможността да се насладят пълноценно на красивия пейзаж, а те на мен /може би/, че ревящата машина, нарушаваща за минути покоя им, ще ме отведе по-бързо до желания връх… (Благодаря на момичето на бариерата, че въпреки предупреждението – Внимавайте, пътят е опасен… – ни се довери и пусна… Ех, тия рокери… 🙂 Бръмммм…

Край село Стоб

Край село Стоб

Та, чак до екопътеката!!! И всичко започна от тук… (Не! От тук – <3)

Красива… Пъстра… Сенчеста… Тиха… Осеяна с кокетни пейки… Аха, да се задъхаш и хоп – пейчица!!! 🙂

Екопътеката към стобските пирамиди

Дълго време си мислех, че Пътят до върха е само и единствено НАГОРЕ… всичко останало са пътеки за връщане…

Край село Стоб

С годините се научих да се обръщам и назад… Да ценя всяка крачка водеща ме към върха (пък и да преценявам крачката назад)… Но пълнех “раницата си” само с победи, за да имам сили да продължа НАГОРЕ… (мисли, прокрадващи се… в тишината, която ми е нужна за да чуя себе си 🙂 Дето казва шопът -( х)Óдим, мислим, óдим, мислим – па га погледна – я съм си само одил 🙂 🙂 🙂 :): )))))) Та и аз така!!!

Екопътеката към стобските пирамиди

Сетих се за фотоапарата, чак когато пред мен се изправиха тези “странности” от кал, вятър, вода и време… Всички те се бяха постарали да ни накарат да ахнем от почуда!!! Е, ще ви оставя вече за да видите… А аз щастлива от споделеното ще ви се порадвам! 🙂

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Край село Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Автор: Адриана Зарева

Снимк: авторът

Още снимки от България:

Екшън в Турция – Ден четвърти: Път към Безкрая… 4

Екшън в Турция – Ден четвърти: Път към Безкрая…

Днес ще завършим мотоциклетното пътешествие на Адриана из Гърция, т.е. … Турция, защото точно там и завършва това пътуване. Бяхме на Ситония, обиколихме Халкидики и Тасос, а сега – Турция 🙂

Приятно четене:

Екшън в Турция

Ден четвърти: Път към Безкрая…

Ден Четвърти… Турция!

4 пропусквателни пункта! Войници с автомати… ( камерата ми има странната форма на пистолет, не посмях и да я извадя ;)))) Турското знаме навсякъде – по стълбове, сгради, баири… Няма как да се объркаш, че си в Турция…

Наситили се на лукса на Халкидики и о. Тасос решаваме да търсим нещо диво и затънтено… Къмпинг!!! Забодохме пръст на картата – Тук! На мили, от ето това място, няма жива душа…Това е!

Отпрашвайки по пътя за къмпинга… Изведнъж…

Скали като огромни камарища с кюмюр… Мъгла, която дори и поройния дъжд не можеше да пробие… Няма и жива душа да попиташ (не че ако срещнеш ще те разберат, тук говорят само на родния си език)

Тъкмо всички вече се питахме – има ли край този път!? И ето пред нас…

Къмпингът… И представата, че страшното е свършило… Без да подозираме че тепърва предстои!
Нестихващият дъжд и усоя на това място ни накараха отново да търсим друг подслон…

Но какво става, когато решиш да скъсиш разстоянията и минеш по прекия път… Това само преживелите могат да го разкажат!!! И снимките на оцелелите :)))

Черен път, който се увива все по-нагоре и по-нагоре… Мъглата засилва илюзията, че се изкачваме към Ада… Това, че може да ни се свърши бензина посред “нищото” е най-малкото нещо, което се завърта в главата ми… Гоня всички мрачни мисли с опита да снимам клип с камерата…

Какво се случи… И дали някога жените падат по гръб?! Това ще си го разказваме още дълго по кръчмите :)))))))))))

Само зная, че когато стигнахме населено място, беше малко преди да загубя окончателно надежда, че някога отново ще видим бял свят :)))))))))) При вида на изумелите старци с броеници в ръце, не видели чужди живи хора от години, аз крещях… “Мараба, Комшуууу”, скачайки от радост на мотора, идвайки ми да нацелувам всичко наоколо :))))


Но за миг, връщайки се назад, осъзнах че минавайки този път (отбелязан с бяло само на една от новите карти, на другите го нямаше) бях имала шанса да видя едни от най-красивите гледки през живота си… В пропастта под нас се стелеха бреговете на Мраморно море – онези чистите, девствените… И онази дива растителност, чукарите и недокоснатата от човешката мръсотия част на Турция…

А иначе отново… Курортно градче – пъстро и закачливо…

Вeчеря на плажа, този път с традиционните кюфтаци и айрян… Това, че не сервираха алкохол в ресторанта не попречи на Елена да купи от съседното магазинче и да отвори по една бира на всички жени пред опулените погледи на турците :)))))))) (С червеното е хазяйче, което реши, че имаме нужда от гид срещу бакшиш 😉

Последвалото вечерно цамбуркане в Мраморно море…

Хотелът…


А на сутринта – нещо като баница, ама не съвсем и местния чай в малки джамени филджандчета, на които тукашните старци придремват по цял ден в кафенетата… Е, за някои имаше кафе турско на пясък – гъсто като кал и почти със същия вкус – за цели 5 лири!!! Очаквах за тези пари да ни го сервират и с врачка :)))))))))

И отново на моторите… Покрай пристанището…

Покрай кварталите с джамия пред всеки…

…. по хубавият турски път до границата (нашият ще го оставя без коментар)

… та на гранична бразда – Малко Търново!

с един “преселник” в обратна посока на куфара… :)))))))

И от там – на нашето си моренце…

И щастливите усмивки… За 5 дни – на 4 морета! Егейско, Бяло, Мраморно и Черно море! ;))))

Иначе… какво още да ви кажа…
Никъде няма такова море… като нашето! 🙂

Никъде няма такова небе… като нашето! 🙂

Никъде няма такива залези… Като нашите! 🙂

E, от нашенско по убаво си нема – както е възкликнал шопа – Епа, нема! :))))))))

А това бяхме ние… Цанко и Нина, Павката, Светльо и Елена, Тодор и Адриана, Ники, Денислав… Живи и здрави! И щастливи… :)))

Приключението в Турция посвещаваме на Ники и Павката, които трябваше да се върнат в София, пряко тяхната воля… И с благодарност на Елена и Денислав за техните “щрак напечени моменти” :))))

Това беше, Приятели… За да продължи – Там, Докъдето, Мечтаем! 😉

Край

Автор: Адриана
Снимки: авторът
Още снимки от Турция:
Тасос: Ден трети: С крясъка на чайка пощуряла :))) 1

Тасос: Ден трети: С крясъка на чайка пощуряла :)))

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Адриана из Северна Гърция. Бяхме на Халкидики и подробно обиколихме Ситония. Сега продължаваме към Тасос.

Приятно четене:

Тасос

Ден трети: С крясъка на чайка пощуряла :)))



Жега! И път към… остров Тасос.

Префучавайки покрай третия ръкав на Халкидики, където се намират манастирите и обиколката е единствено с корабче, се отправяме към Кавала…

Свикнали с простора на Халкидики, изведнъж Кавала ни се стори като мравуняк от къщи, коли и хора…


Майсторски паркирахме 6-те мотора на място за 1 кола и се отправихме по улиците на града с цел съчетаване на разходка с похапване…

Само Елена геройски остана на припека при моторите, с което си заслужи студената биричка за награда… :)))

Но жегата в рокерските екипи набързо ни върна обратно… И пак яхнали моторите… Само напред! :))))

Любувайки се на прекрасните гледки край пътя, съзираме стените на стара крепост…

Като по сигнал всички спряхме под шарената сянка на един кестен… (на групата не й трябваха много приказки, за да отгатва желанията на всеки един от нас… разбирахме се само с погледи 🙂

Ники набързо обясни, че тук е творил древногръцкия философ Аристотел… И докато другите отпочиваха, наслаждавайки се на сенчицата и пейзажа пред тях…

… с Павката, Денислав, Светльо атакувахме крепостта с камери в ръка! :)))

Едва стигнали до горе и вече ни стана ясно от къде са идвали прозренията на Аристотел… От тук всеки би погледнал на живота през очите на мъдреца…

Погледнете и ще се уверите сами!

Мисълта, че ни очаква хладния морски бриз на ферибота за о. Тасос… само засили жегата… както казва Денислав – „Хайде, че шупнахме” ;)))))

А на ферибота за острова си беше приключение в приключението…

(Петима Петка чакат ли!? ;)))))

Пътувалите преди това Цанко и Нина ни подсетиха да вземем храна за чайките… И им благодаря!!! За мен това бе едно от най-вълнуващите усещания… Потегляйки с ферибота чайките летяха като ескорт около него… и очакваха протегнатите ръце, които ги хранеха…

Безстрашно грабваха от ръцете ми солети тези лакомници, а аз пищях от кеф… :))))

Тук някой “подяжда” чайките… :))) – (Бонус за всички фенки на Павката, тъй като след о. Тасос пътува за София ;))))

Ветрецът на ферибота и чудните гледки наоколо – това трябва да се изживее, няма как да се разкаже!

Последвалата обиколка на о. Тасос е вълнуваща! Тук планинския релеф е като изригнал вулкан… И пак – от едната страна висока планина от другата стръмни брегове, а долу море – лазурно и чисто…

Спирахме само на един манастир, но забраната жените да са с панталони и голи рамене, важеше дори и за жените с мотори ;)))))

Но пък гледката от високо към залива си струваше… :)))

„Солунските братя” имаха палатки и се възползваха от романтиката на крайбрежния къмпинг, а ние се задоволихме с уюта на малко хотелче…

( Папараците умора нямат ;))) Ето ни след дългия ден на колела :)))

Плаж… Разходка… И романтична вечеря край брега на морето…Свещи, риба, раци, скарици… и красиви спомени ;))))

Спокойна нощ… Без никой да подозира за екстремното преживяване, което ни очаква на следващия ден… Но това утре! ;)))

Очаквайте продължението
Автор: Адриана
Снимки: авторът
Халкидики: Ден втори: Целунати от Слънцето * 2

Халкидики: Ден втори: Целунати от Слънцето *

Продължаваме с пътуването с мотора на Адриана из Гърция. Стигнахме първоначално до Ситония, а сега продължаваме из Халкидики. Приятно четене:

Халкидики:

Ден втори: Целунати от Слънцето *

Ден Втори :)))) Пълен релакс…
… започнал с чуруликането на птичките и смеха на двора.

Ококорвам очички… Закуска с кафе подсладено с бяло сладко (поради липса на захар) чака мен – последния излюпил се от меките завивки. Смъкнали от плещите си тежките екипи… боси, по къси гащи и потници имахме чувството, че сме в рая преди Ева да изяде ябълката… :))))

И на път… Пеша!!! За дългогоочаквания плаж… И то само, защото много път нямаше… бяхме си почти до морето… :)))

Ей, това екзотично цвете, ми се изпречи предизвикателно от една жива ограда, позирайки за фотосесия… И щрак!

Въздухът ухае на жасмин, портокал и море…

Иглолистните дървета на плажа внасят допълнително усещане за свежест…

И сред тази красота… Ние – сам сами като корабокрушенци на плажа… Сладка раздумка на припек… 🙂

В красивата глава на Елена, сигурно се върти сложна мисъл… Колко още километра трябва да изминем, та нашите мъже да спрат да говорят само за мотори :))))) Но нали е информатик-математик… ще се справи!!! :)))

Виж… тук една щуретина няма такива ядове, а едва стъпила на плажа поздрави гръцкото моренце с едно (малко нескопосано, но от сърце)сиртаки, пеейки с пълно гърло :))))) Ейййй, много папараци се навъдили… Не чакат да оставиш фотото и… Щрак! Ходи доказвай, че всичко ти е наред… :)))))

Чудя се пък… На Павката защо ли му е да доказва, че няма сестра…

като всички се интересуват само от това – има ли си гадже!? :))))

Още не напекло и… първите неустояли на изкушението на морето – Цанко и Нина…

В студ и пек все заедно… :))) Радват ме! 🙂

Ей, го и Денислав… Озърта се за морски таралежи… ;)))

А Светльо отзад трябва да му пази страх… ( нали е пазител на реда 🙂
Но, ако на всички габровци морето им е до колене, то…

… на мацките от Летница им стига до… най-прелестните части 😉

Ахааа!!! Дали нещо такова не е привлякло вниманието на Тодор към брега, та чак и с бинокъл се е снабдил!? ;))))))

А пък Ники буболечки снима по плажа… Ееее, отрязала съм Павката… Как можах!!! Колко ли няма да ми простят!? :))))

Ето тук ще си призная, не обичам да снимам хора… Още по-малко да снимат мен :))) Но всеки миг е толкова неповторим… Усмихвах се, когато свързвах снимките с преживените случки, толкова много, че тук е невъзможно да бъдат разказани… Но пък запечатаните мигове говорят, както и човешката памет 🙂

Бъбрим си, бъбрим… А то взе, че се свечери… Изниза се още един прекрасен ден…

И какъв по-добър завършек на деня от… вечеря на приятели край морето…

… и това да видя огнената целувка на морето и слънцето и… Щрак! Тя е за Теб! ;)*

В очакване на Ден Трети 🙂

Автор: Адриана
Снимки: авторът


Гърция: Ден първи:И нека приключението да започне! 3

Гърция: Ден първи:И нека приключението да започне!

Ще се раходим днес до Гърция. Надявам се да имаме достатъчно бензин 😉 Водач ще ни бъде Адриана.

Приятно четене:

Гърция

Ден първи:И нека приключението да започне!

Бях обещала пътепис, но все не оставаше време. Дали не съм забравила подробностите… Едва ли! Такова нещо забравя ли се!? И така…

Да ви запозная с участниците в това приключение:

YAMAHA TDM (Там Dокъдето Мечтаем)

НИКИ – водач и организатор, добър стратег и компетент по всякакви въпроси… с чаровна усмивка се оправя с всяка ситуация…
ЦАНКО – рокер , сърфист, скиор и още какво ли не… въпреки своята половинвековна автобиография е вечното момче на групата… Дай Боже всекиму!
НИНА – половинката на Цанко още от детските му години, „заразена” със същия младежки дух и нестихваща жажда за приключения…
ГАБРОВЕЦА – най-достойния последовател на предците си… с неподръжаемото си чувство за хумор гарнирано с най-закачливата усмивка на света … Денислав…
СВЕТЛьО – в огромната осанка на това момче е скрита една добра душа… а зад тихото му присъствие – реплики точно в целта с фино чувство за хумор…
ЕЛЕНА – завладява с първичния си вроден чар и непринуденост… Сладка бърборана (то за това и Светльо си трае J))))
ПАВКАТА – сексимвола на групата… (и не само, поради това че работи в ЕrotikTV ;))) Господ, когато раздавал на него дал с шепи все готини неща… :))))
ТОДОР – Мъжът, на който съм му приготвила орден за храброст и две чужди невести за награда, че толкова години упорито и с любов ме търпи около себе си… :))))
АДРИАНА – невъзможна за описване! :)))))))))))) и трудна за улавяне от обектива… :))))
И нека приключението да започне!
Ден Първи 🙂
Тръгвайки късно от София си движехме спокойно… Ямахата, притисната от тежестта на три куфара блещеше светлини чак до звездите… Кратка почивка… крайпътно заведение, чай, сандвич, телефонни разговори с приятелите и отново на път… Пристигнахме в полунощ в заспалото малко градче Петрич. Ухаеше на люляк… Чакаха ни! Набързо прeспиване и нетърпение да потеглим отново на път… Но преди това кафе /евтино/ и шкембе чорба /като за последно/ на центъра на измитото от снощния дъжд китно градче… Разгръщане на картите и последни уточнения преди път… Росни, росни потегляме!
На границата срещу една лична карта митничарите любезно ни попитаха „За къде!? – Халкидики – Чадъри носите ли!? – Не! Носим си Слънце!!!” С усмивки ни изпроводиха, а ние пък много се смяхме, когато усетихме, че бяхме забравили да си свалим и каските при „митническата проверка”… Но нали сме в Европа-та!

Времето хладно… Чудесно за път! Развъртах се внимателно и щраках с очички… Щрак – тук хубав път, щрак – там, цветни храсти край пътя, щрак – красота, щрак – простор, щрак – една усмихната баба слязла от колелото си и ни поздравява, щрак – на огромна стена изписано на български „Обичам те, Ева”…

Колоната с мотори летеше по гладкия асфалт, надминавана от време на време от някой гръцки рокер по тениска и развети коси /чак да му завидиш/… Очакваше ни среща с тримата „отшелници” заточили се 2 дни преди нас в Солун, мъчейки се по плажовете и кръчмите му… :)))) Ето и фото-доказателства за това лично от Светльо и Елена, а за градчето ще питате да ви разкаже сладкодумния Габровец. Мен ме къпа само солунски дъжд, но колко ли хора биха се похвалили и с това!?

Ето тук… Събрахме се!!!

Няколко думи след срещата и вече първият ръкав на Халкидики /баровския/ отпадна от маршрута… Та нали всички живеем в такива баровски квартали – Банкя, Подуене, Ботевград, Габрово, Летница…” J)))) какво, което не сме виждали могат да ни покажат… Дивите ни души теглеха към девствената природа на средния ръкав на Халкидики… Там бяхме и наели къщичка край морето… кокетна, с красив подреден двор, простор, барбекю…

Но само разтоварихме моторите и отново на път… Обиколка на полуострова! Ех, какво ни очакваше само… По такова шосе с кеф да летиш… Виещият се път с много завои правеше удоволствието пълно!

Съчетанието между планина и море е най-страхотното нещо в Гърция… Обърнеш се на ляво от пътя – море, на дясно – планина… Морето се слива с хоризонта и създава усещането за безкрай….

Въпреки, че на много от местата скалния им „масив” е, като че ли Зевс е разчиствал градината на Олимп от камъни и ги е разхвърлял по цяла Гърция, но обрасли с мъх и заобиколени от непокътната зеленина наистина са райска гледка… Там, където имаше отбивки от пътя спирахме за да се насладим на ширналата се красива панорама…

От тази дивна красота ли, от що ли, но нещо в коремите ни застърга и потърсихме спасение в първата отбивка към едно курортно селце… То рокер да оставиш само на духовна храна!? ;)))) Та така в първото капанче… за гируси – „Самурай Гирус”… Доволни усмивки, коктейл с традиционно узо и лимон за отскок – почерпка!
Елена с естествения си чар и смесица от гръцки и английски (глада ни прави полиглотиJ))))) ни уреди със симпатиите на кръчмаря и огромни порции със забодено кебапче бонус върху тях… И гръцката биричка ни дойде добре, но разходката по крайбрежието още повече…

В Гърция всичко е цъфтящо /без икономиката им, казват… само дето ние не го усетихме/…

Лазурното море и слънчеви плажове с палмови чадъри, придаваха естествена екзотичност на красивите местенца…

И отново на моторите! За да видим…
Един невероятно красив залив с акустирали кораби…

Ето и един мераклия рокер, запален от мисълта да се снима точно до вълните, потъвайки в пясъците заедно с половин тонната си машина… ;))))

Жените стават само да дават акъл…

… а Приятелите в нужда се познават!

Срещнахме и един невероятно мил грък, който се качи на колата си и пропътува доста път с нас, за да ни оправи от залутването… И ни изведе на това красиво местенце… С още по красив залез!

Очакваше ни и един голям пазар… И една Вечер със салати, барбекю от спец Цанко, узо, смях, закачки… и още нещо!
И една сладка умора с нетърпеливо очакване на… Утре! J))))
Следва продължение… ;)))))
Автор: Адриана
Снимки: авторът
1

На моторетка покрай Искъра

Днес ще си направим едно не много далечно пътешествие до едно много красиво природно образувание – Искърското дефиле. Не е далеч, а е безумно красиво. Като добавка фотогалерията в края на разказа включва и много непоказвани снимки от Лакатнишките скали. Приятно четене и не забравяйте, че остана съвсем малко време, за да участвате в писането на юбилейния ни 1000-ен пътепис 🙂

Приятно четене:

На моторетка покрай Искъра

Голяма напаст сме това мотористите… Още не се е пукнала пролетта и сме по пътищата! Малко слънчице ни трябва… и вятър в косите! Ама така е, когато във вените ти тече бензин… на вода не става! :)))

На мотор из Искърското дефиле

Времето ме връща назад в годините… и ме усмихва! Рокерската ни сватба… с ескорт от приятелите ни на мотори… И опищялата се рода, когато булката се метна на мотора и с младоженеца запрашиха нанякъде! ;)))))) Какво пък, до ден днешен е първото нещо, за което се сещат, виждайки ни отново заедно… ))

Из Искърското дефиле

За какво бях тръгнала да ви разправям, а къде се отплеснах… А, да… И ето ни след години, “пораснали”, но не и помъдрели ;)))) пак яхнали мотора… Слънчице, вятър в косите (на който му е останала такава ;))) и на път към дефилето на Искъра…

Природата е изумителна… Снимките не дотам, тъй като някои от тях са правени в движение, с едно миниатюрно джобно фотоапаратче,… но пък с мерак! ;)) Трябва да си добър моторист за да не изправиш някой завой, возейки един захластващ се и снимащ, в същото това време, пишман фотограф като мен зад гърба си! От години имам под ръка точно такъв рокер… ;)))

Четете по–нататък>>>

Монако и Монте Карло – всеки сам пише своята приказка 3

Монако и Монте Карло – всеки сам пише своята приказка

Днес по един доста поетичен начин Адриана ще ни разкаже за нейната Коледа в Монако. В първия момент звучи не много вероятно, но… приятно четене 🙂 :

Монако и Монте Карло

всеки сам пише своята приказка

Когато бях за първи път в Монако…

Пристанището на Монте Карло, Монако

На Казиното в Монте Карло стрелките на часовника се сляха в 12 … И си пожелах отново да се върна… с любимия човек! :))) Сбъдна се…

Казиното в Монте Карло

Казват, че по Коледа ставали чудеса! Тогава и Монте Карло трябва да е сътворено по това време, защото е едно от чудните местенца на света.

Четете по-нататък>>>