Archive for the 'Адриана' Category

окт. 02 2010

СтоБ! Тук е!!! (Стобски пирамиди)

Днес отново ще се качим на мотора на Адриана, за да видим едно от природните чудеса на милата ни татковина – пирамидите при село Стоб. Молба: ще може ли някое добро другарче да регистрира разказа в Свежо?

А сега – приятно четене:

СтоБ! Тук е!!!

Стобски пирамиди

22 септември… Ден на Независимостта… Първите мисли, които ми идват наум са: Много български празник… То си е истина, че от нас нищо не зависи… :)))))) Честито, българи… Един ден почивка… (за какво по напред)… Ами, да! По-близо до слънцето… Онова, есенното – топло, галещо, усмихнато и обичащо слънчице, което зарежда с пъстроцветие душата ни… Яхваме „Ямахата“… Вятърът ни прегръща и дълго разнася назад викът ми: Денят ще е прекрасен и незабравим, защото ние ще го сътвориммммм…“ И смехът, щастлив от едно очакване… :)))))))) Моят 22 септември… (Оооо, толкова „независима“ се чувствах, когато се провирахме между коли и камиони в километричното задръстване София-Перник…) Но търпимост!!! Магистрала ще прокарат, „друже тука… Нов път в тези канари“ Канари ли казах!? Да, да, да!!! Вече знаех къде исках да бъда… Сега!!!

Стобски пирамиди, село Стоб

– СтоБ!!! – Да спираме ли!? – Неее!!! Пирамидите… – Е, до Египет през Перник…. ;))) – Нееее!!! Нашите си – СтоБските пирамиди!!! :))))))))))) (Разговор, в съпровод с бучащата сила на моторния двигател… Добре, че се разбираме от половин дума :))) Речено-сторено!!!

Село Стоб

Къщите на село Стоб

Пръснатите долу къщички е селцето Стоб… На 7 км от разклона за Рилския манастир… А виещият се коларски път, разкриващ невероятни гледки след всеки завой, ни води към пирамидите… Нагоре вървяха толкова много хора – от бебета носени на ръце до пъргави старци… 🙂 Завиждах им на възможността да се насладят пълноценно на красивия пейзаж, а те на мен /може би/, че ревящата машина, нарушаваща за минути покоя им, ще ме отведе по-бързо до желания връх… (Благодаря на момичето на бариерата, че въпреки предупреждението – Внимавайте, пътят е опасен… – ни се довери и пусна… Ех, тия рокери… 🙂 Бръмммм…

Край село Стоб

Край село Стоб

Та, чак до екопътеката!!! И всичко започна от тук… (Не! От тук – <3)

Красива… Пъстра… Сенчеста… Тиха… Осеяна с кокетни пейки… Аха, да се задъхаш и хоп – пейчица!!! 🙂

Екопътеката към стобските пирамиди

Дълго време си мислех, че Пътят до върха е само и единствено НАГОРЕ… всичко останало са пътеки за връщане…

Край село Стоб

С годините се научих да се обръщам и назад… Да ценя всяка крачка водеща ме към върха (пък и да преценявам крачката назад)… Но пълнех „раницата си“ само с победи, за да имам сили да продължа НАГОРЕ… (мисли, прокрадващи се… в тишината, която ми е нужна за да чуя себе си 🙂 Дето казва шопът -( х)Óдим, мислим, óдим, мислим – па га погледна – я съм си само одил 🙂 🙂 🙂 :): )))))) Та и аз така!!!

Екопътеката към стобските пирамиди

Сетих се за фотоапарата, чак когато пред мен се изправиха тези „странности“ от кал, вятър, вода и време… Всички те се бяха постарали да ни накарат да ахнем от почуда!!! Е, ще ви оставя вече за да видите… А аз щастлива от споделеното ще ви се порадвам! 🙂

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Край село Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Автор: Адриана Зарева

Снимк: авторът

Още снимки от България:

2 коментара

сеп. 01 2010

Екшън в Турция – Ден четвърти: Път към Безкрая…

Днес ще завършим мотоциклетното пътешествие на Адриана из Гърция, т.е. … Турция, защото точно там и завършва това пътуване. Бяхме на Ситония, обиколихме Халкидики и Тасос, а сега – Турция 🙂

Приятно четене:

Екшън в Турция

Ден четвърти: Път към Безкрая…

Ден Четвърти… Турция!

4 пропусквателни пункта! Войници с автомати… ( камерата ми има странната форма на пистолет, не посмях и да я извадя ;)))) Турското знаме навсякъде – по стълбове, сгради, баири… Няма как да се объркаш, че си в Турция…

Наситили се на лукса на Халкидики и о. Тасос решаваме да търсим нещо диво и затънтено… Къмпинг!!! Забодохме пръст на картата – Тук! На мили, от ето това място, няма жива душа…Това е!

Отпрашвайки по пътя за къмпинга… Изведнъж…

Скали като огромни камарища с кюмюр… Мъгла, която дори и поройния дъжд не можеше да пробие… Няма и жива душа да попиташ (не че ако срещнеш ще те разберат, тук говорят само на родния си език)

Тъкмо всички вече се питахме – има ли край този път!? И ето пред нас…

Къмпингът… И представата, че страшното е свършило… Без да подозираме че тепърва предстои!
Нестихващият дъжд и усоя на това място ни накараха отново да търсим друг подслон…

Но какво става, когато решиш да скъсиш разстоянията и минеш по прекия път… Това само преживелите могат да го разкажат!!! И снимките на оцелелите :)))

Черен път, който се увива все по-нагоре и по-нагоре… Мъглата засилва илюзията, че се изкачваме към Ада… Това, че може да ни се свърши бензина посред „нищото“ е най-малкото нещо, което се завърта в главата ми… Гоня всички мрачни мисли с опита да снимам клип с камерата…

Какво се случи… И дали някога жените падат по гръб?! Това ще си го разказваме още дълго по кръчмите :)))))))))))

Само зная, че когато стигнахме населено място, беше малко преди да загубя окончателно надежда, че някога отново ще видим бял свят :)))))))))) При вида на изумелите старци с броеници в ръце, не видели чужди живи хора от години, аз крещях… „Мараба, Комшуууу“, скачайки от радост на мотора, идвайки ми да нацелувам всичко наоколо :))))


Но за миг, връщайки се назад, осъзнах че минавайки този път (отбелязан с бяло само на една от новите карти, на другите го нямаше) бях имала шанса да видя едни от най-красивите гледки през живота си… В пропастта под нас се стелеха бреговете на Мраморно море – онези чистите, девствените… И онази дива растителност, чукарите и недокоснатата от човешката мръсотия част на Турция…

А иначе отново… Курортно градче – пъстро и закачливо…

Вeчеря на плажа, този път с традиционните кюфтаци и айрян… Това, че не сервираха алкохол в ресторанта не попречи на Елена да купи от съседното магазинче и да отвори по една бира на всички жени пред опулените погледи на турците :)))))))) (С червеното е хазяйче, което реши, че имаме нужда от гид срещу бакшиш 😉

Последвалото вечерно цамбуркане в Мраморно море…

Хотелът…


А на сутринта – нещо като баница, ама не съвсем и местния чай в малки джамени филджандчета, на които тукашните старци придремват по цял ден в кафенетата… Е, за някои имаше кафе турско на пясък – гъсто като кал и почти със същия вкус – за цели 5 лири!!! Очаквах за тези пари да ни го сервират и с врачка :)))))))))

И отново на моторите… Покрай пристанището…

Покрай кварталите с джамия пред всеки…

…. по хубавият турски път до границата (нашият ще го оставя без коментар)

… та на гранична бразда – Малко Търново!

с един „преселник“ в обратна посока на куфара… :)))))))

И от там – на нашето си моренце…

И щастливите усмивки… За 5 дни – на 4 морета! Егейско, Бяло, Мраморно и Черно море! ;))))

Иначе… какво още да ви кажа…
Никъде няма такова море… като нашето! 🙂

Никъде няма такова небе… като нашето! 🙂

Никъде няма такива залези… Като нашите! 🙂

E, от нашенско по убаво си нема – както е възкликнал шопа – Епа, нема! :))))))))

А това бяхме ние… Цанко и Нина, Павката, Светльо и Елена, Тодор и Адриана, Ники, Денислав… Живи и здрави! И щастливи… :)))

Приключението в Турция посвещаваме на Ники и Павката, които трябваше да се върнат в София, пряко тяхната воля… И с благодарност на Елена и Денислав за техните „щрак напечени моменти“ :))))

Това беше, Приятели… За да продължи – Там, Докъдето, Мечтаем! 😉

Край

Автор: Адриана
Снимки: авторът
Още снимки от Турция:

4 коментара

Older Entries »