Archive for the 'Екатерина Виткова' Category

февр. 10 2010

A bloody long way – Австралия

Хм, всъщност не чак толкова дълъг – само половината на земното кълбо. Пък и щом няма проблем с разрешенията за влизане (визите) и като добавка човек има желание – ей, я къде е Австралия. Екатерина ще ни заведе до там. Приятно четене:

It’s a bloody long way! (Австралия)

Сидни, Австралия

Австралия – it’s a bloody long way!

Същият надпис стои върху туристически сувенир магнит, който изразява най-характерната черта на този континент и най-големия комплекс на австралийците – това, че са дяволски далече от всички останали. Тази мисъл е и най-трудното нещо за преодоляване, ако случайно сте решили да тръгнете натам. Просто човек като че ли не е устроен да се мести толкова много. Накрая обаче се оказва, че най-големият стрес не е нито отдалечеността, нито пътуването, а осъзнаването на факта, че само за 24 часа можете да се озовете на другия край на земята от обратната страна на кълбото и да гледате Южния кръст на нощното небе! Наистина не е за вярване. След няколкото дългички полета – общо 17 часа, ми се струва, че всички хора по света кръжат като мухи около земното кълбо и това е една много проста работа. Трябва само да се освободиш от чувството, че си насекомо, забодено с карфица върху едно малко пространство на географската карта.

В добавка дългата и сложна процедура с австралийските визи вече е минало.

За граждани на ЕС от м.г. е въведена услугата evisitor,

чрез която по електронен път получавате безплатна виза в рамките на броени минути. Това също не е за вярване, но е истина. (повече подробности за вадене на виза с e-visitor – Ст.)

За съжаление не всички държави, през които минавате, проявяват същата напредничавост в комуникациите. „Госпожо, страхувам се, че нямате виза”, ми казва представителен гръцки служител на Атинското летище, който трябва да ми издаде бордни карти до Сидни и очевидно очаква да види печат, а не принтирана версия на имейл, получен от Австралийските власти. Вече си представям как завинаги губя едни кървави пари, дето съм платила за билет и безславно се връщам удома, а познатите ми ме майтапят до края на живота ми. За щастие австралийците са оставили един телефон за връзка, на който денонощно има служител и този хубав човек убеждава точно за една минута недоверчивия грък, че да, госпожата има виза, макар и без печат.

Изобщо, ходенето до Австралия е станало фасулска работа.

Като доказателство, в навечерието на Коледните празници, телевизията там съобщава, че в Мелбърн са заловили внушителна група от няколко десетки джебчийки, върлуващи по трамвавите и всичките те – мили наши сънароднички от ромски произход. Да-а, ние много се лъжем, че тези хора са мързеливи. Представяте ли си докъде само са стигнали, в буквалния смисъл! И това ако не е предприемчивост – да биеш толкова път, за да намериш топла страна и заможни хора, които не си пазят чантите. Обаче суровата австралийска полиция е безмилостна. Пуснала цивилни агенти и ги сгащили за нула време. Тюх! Язък да парите!

Четете по–нататък>>>

5 коментара

Switch to mobile version