Archive for the 'Босна и Херцеговина' Category

апр 26 2013

Пирамида на Слънцето в Долината на пирамидите (Босна и Херцеговина)

За тази пирамида съм чувал само от един документален филм по NatGeo. Днес до едно от последните чудеса на земната археология ще ни заведе Искра, която ще ни представи и неговия откривател професор Османагич.

Приятно четене:

Пирамида на Слънцето в Долината на пирамидите

Босна и Херцеговина

Откритие на босненския професор Семир Османагич е на път да пренапише световната история.

Учени твърдят: „Учебниците по история  ще  трябва да се променят, поради съществуването на босненските пирамиди и тяхното датиране.“

Професор твърди, че тези съоръжения са с хиляди години по-стари от египетските пирамиди.

Няколко часа път от София  ни делят от най-епохалното археологическо откритие в света за всички времена, за което все още малко българи знаят.  Именно по тези земи наоколо са се заселили българските богомили след прогонването им от България. Дали е случайно това?

[caption id="" align="aligncenter" width="600"]Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина[/caption]

Преди осем години американският инженер-геолог и археолог от босненски произход професор Семир Османагич взривява научния свят-той открива най-голямата досега в света пирамида. Нарича я Пирамида да Слънцето. Оттогава до днес професор Османагич не спира да удивява със своите находки и проучвания. Следва откритието на цял комплекс:  Пирамида на Луната, Пирамида на Дракона. Твърди се, че трите пирамиди са свързани помежду си с подземни проходи. Останалите пирамиди са „Храмът на Майката Земя“ /Кръстач/ и Пирамидата на Любовта /Чемерац/.

През 2007 г. германски геофизици извършват гео-радарно заснемане на пирамидата, което  потвърждава съществуването на вътрешни проходи в нея. През 2010 г. хърватски физици установяват съществуването на  енергийно излъчване с диаметър от 9 метра, което преминава през самия връх на пирамидата. Година по-късно /през 2011 и 2012/, италиански, финландски и сръбски специалисти  откриват и измерват електромагнитно поле, ултразвук и инфразвук от изкуствен произход на върха на пирамидата.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

         Блоковете на северната страна на

Пирамидата на Слънцето

имат наклон 53 градуса – колкото и при Хеопсовата пирамида.

Твърди се също, че според официални геодезически изследвания три от петте пирамидални обекта (Слънцето, Месецът и Драконът) са прецизно разположени по върховете на равностранен триъгълник. Стените им – също равностранни триъгълници – са точно ориентирани по посоките на света. Освен това спътникови снимки са  разкрили особената термодинамика на тези хълмове. Тоест те се загряват и охлаждат с бързина, различна от тази на околния терен. Което подсказва, че са изградени от различен материал или евентуално съдържат големи кухи пространства. Пирамидите на Слънцето, Луната и Земята оформят правилен равностранен триъгълник с  дължина на страната 2 170 метра  Ориентацията на страните на всички пирамиди е правилна, спрямо космическия север.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

 

          Босненската

Пирамида на луната

е втората по значимост пирамида в долината при Високо. Нейната височина и е 190 метра, което я извисява с 43 метра над  Хеопсовата пирамида  в Египет / 147 метра/. Изградена е от комбинация от глина и обработени плочи от пясъчник. Пирамидата е изградена на тераси, което я прави уникална и единствена в света на пирамидите. Стените й са покрити с материал, подобен на бетона. Качеството на този древен бетон е не само превъзходно, но то е и истинско предизвикателство за най-съвременните строителни технологии и надминава всички най-изпитани по здравина днешни бетони! Горният слой плочи са залепени за основата. Археологическа сонда открива органичен материал между двата слоя плочи на западната страна на пирамидата. Радио-карбоновите анализи, извършени от Шльонския университет / Полша, 2011/  датират този материал отпреди 12 350 г. /плюс/минус 50 години/. Така анализът поставя по древност пирамидата на Луната преди периода на културата на шумерите, Вавилон и Древен Египет.

Пирамида на Слънцето, Босна и ХерцеговинаПирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Учените все още не са се произнесли окончателно коя европейска култура е създала тези феноменални съоръжения и дали ги е строила човешка ръка или извънземна цивилизация. Защото в тези пирамиди няма никакви артефакти-нито една следа от скелети на животни, хора, от сечива или дървени или метални останки, но пък феномените в тях са повече от загадъчни и смайват със своята изумителност!

Това откритие трудно се вписва в досегашните схващания за най-древната история на цивилизацията не само на Европа, но въобще на света. То предизвиква световни дискусии и ожесточени спорове, защото е на път да пренапише отново човешката история. Десетки хиляди туристи от цял свят се стичат към

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Археологически парк „Босненска пирамида на Слънцето“ във Високо -

местност на 20-тина километра от Сараево.

         Възможно ли е да се окаже, че не само едни от най-древните  безусловно доказани следи на европейската култура  /като първото обработено злато на континента, открито във Варненския халколитен некропол и първите каменни постройки в Европа от неолитното селище при Дуранкулашкото езеро/,  но и въобще на човешката цивилизация има най-старите си паметници не в Близкия или Далечния Изток, а именно в Европа – тук на Балканите?

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

                                            Как се стига до откритието?

То е било дълги години пред очите на всички, но пръв професор Османагич изтъква изключително правилната за природна форма геометрия на хълма до селището Високо. Правилната пирамидална форма още повече се откроява при наблюдение от въздуха. Той предполага сходство между пирамидите в Босна и китайската практика на издигане на земни пирамиди, съществувала няколко века пр. Хр. (пирамидата над гробницата на първия император с прочутата Теракотна армия). Пирамидата на Слънцето е с внушителни размери – височина 220 м и страна на основата към 360 м.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

 

Новината за откритието се излъчва от Euronews, американската Ей Би Си и италианската RAI. През 2007 г. балканският Индиана Джоунс кани египетски специалисти по пирамидите на научна конференция. Египетските специалисти установяват, че намерените структури не са с природен произход и че вероятно са дело на човешка дейност. Семир Османагич смята, че тези съоръжения са с хиляди години по-стари от египетските пирамиди. През октомври 2005 година той за пръв път започва със собствени средства разкопки на сакралното място и осъзнава, че е направил откритието на живота си - редица от древни пирамиди в сърцето на Босна.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

„Сто процента съм сигурен. Няма друга възможност!“, казва откривателят. Уникалната находка се намира над местността Високо – хълм, близо до Сараево. Там неоспоримо се издига могила във формата на пирамида.

                                        Изживяхме потресаващи преживявания

Пристигаме в Сараево рано вечерта. Знаем вече, че крие богата и интересна история. Бил е средновековната столица на Босна и включва останки от множество илирийски, романски и неолитни наследства. Изгаряме от нетърпение, но няма как, навън вече е тъмно и малко плашещо в този град, където на всяка крачка има сгради, продупчени като решето от шрапнелите на войната. Както и гробища в центъра на града. Мюсюлмански, католически, православни, еврейски-ей така-до детските площадки и мирните пъстри мюсюлмански пазарчета-гробища! Войната зловещо наднича все още отвсякъде…

Едва дочакали утрото, в ранни зори потегляме към хълма.  

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Тръгваме към пирамидите с огромно вълнение

и голяма доза скрит страх. Бяхме се информирали от пресата, че през 2009 и 2010 г. над босненските пирамиди са сияели тънки лъчи от чиста енергия, излъчени в пространството. Чудехме се какво ще ни се случи?

В същия период от време Пирамидата на Луната в Мексико започнала да излъчва светлинен сноп към Космоса. В този момент и някои други от най-известните пирамиди се активизирали и започнали да изработват интензивно излъчване към Космоса.
Туристи, посетили пирамидата на маите Кукулкан, били сащисани, когато в един момент тя се разтресла и започнала да издава странни звуци. В първия момент хората помислили, че грохотът се дължи на земетресение. В следващия момент обаче към небето се изстрелял ярък сноп от светлина, пред който всички останали безмълвни. Секунди по-късно някои от туристите крещели от ужас, а други спешно се опитвали да включат видеокамерите на мобилните си телефони.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

В хрониките присъстват още няколко подобни случая. Неотдавна китайското правителство е започнало внимателно да следи и тайнствената пирамида Жианянг, която започнала да показва признаци на активност. В комунистическата страна има десетки слабо изследвани пирамиди, а достъпът до тях е строго ограничен.

Впечатление прави Голямата бяла пирамида,

чиято височина е 300 метра – два пъти е по-висока от Хеопсовата гробница. Миналата година група от руски учени били допуснати до „оживялата“ пирамида. Според информацията в московски сайтове заключението било, че тя може наистина да има извънземен произход. Свръхестествен феномен от грохот и последвал взрив от излъчена енергия е засвидетелстван и фиксиран на лента в Мексико. Очевидците се кълнат, че от върха на знаменитата ацтекска Пирамида на Луната в Теотикуакан към небето са полетели енергийни вихри, а наоколо са се извили смерчове с изключителна сила.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Изследователи се чудят – какво е върнало към живот тези мълчаливи каменни часови, които стоят спокойно в продължение на еони?                                                                     
Затова пристъпваме затаили дъх. Ние сме първата група българи, посетили пирамидите, водени от самия Сам Османагич в дълбините на епохалното откритие. Имаме уговорка той да бъде наш гид в тайнствените галерии.

Спираме в подножието и се изкачваме пеш до входа. Посреща ни Сам Османагич -

интелигентен, строен светъл мъж с типичната за археолозите каубойска шапка-наричат го босненския Индиана Джоунс. Лицето му е озарено от някаква необяснима сила, а гласът му  излъчва внушителна страст при обяснението на всеки факт. Раздават ни каски за глава и ни предупреждават да вървим в група. Влизаме с обясним трепет и доста напрегнати, но скоро се успокоихме-навсякъде е осветено. Галериите проникват все по-навътре и по-навътре. Забелязват се най-малко два културни слоя: този на древните загадъчни строители на лабиринта /отпреди повече от 12 000 г/ и на цивилизация, която 4-5 хиляди години след построяването е затрупала входовете на тунелите и залите с ронлив едрочакълест материал. Изкопаните земни маси по време на първоначалното прокопаване на тунелите  са използвани при изработването на бетона, с който е покрита Пирамидата на Слънцето.

[caption id="" align="aligncenter" width="576"]Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина Бетонът[/caption]

Подпорите са от дърво, защото металът би променил геомагнитното равновесие в тези странни по излъчване тунели. Учудени сме – по пода няма вода, не се стича и от стените. Нашият световно известен водач върви пред нас с мощно фенерче и ни разказва, че след построяването на Пирамидата на слънцето, с пет хилядолетия разлика по-късно,  друга цивилизация нарочно е затрупвала входовете към центъра с рехав материал от близката река. С каква цел са искали да скрият от човечеството сърцевината на пирамидата остава една от най-големите загадки?

Вече сме дълбоко под земята

Въздухът е кристално чист. Странна работа, вместо задух и влага под земята, усещаме жизненост и бодрост. Диша се леко и с пълни гърди. Оказа се, че не е случайно! Тук има постоянна и неизменна температура. Под пирамидата са намерени три подземни камери и малко синьо езеро с ниво на йонизация 43 пъти по-висока, отколкото е средното ниво на йони извън това място. Това може да означава, че тези съоръжения са „лечебни стаи!“ В лабиринта не съществува отрицателно излъчване от космическа енергия /мрежи на Хартман, Кириев и Шнайдер/, от природна енергия или отрицателна енергия от подземните водни течения, защото те са неутрализирани по непознат за човечеството начин с огромни обли камъни.. Това прави лабиринта едно от най-сигурните места на планетата, способно не само да защити здравето на човека, но и да възстанови неговото тяло. Концентрацията на отрицателни йони очиства атмосферата от бактерии и вируси и това обяснява благотворното влияние на тунела върху нашето усещане за лекота и свежест.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

        Във вътрешността на пирамидата, на дълбочина 25 метра, са открити множество подземни коридори, които подсказват, че мястото може да е било култово за хората, които са населявали областта преди хилядолетия. В основата на тези подземни коридори са положени добре полирани каменни плочи.

        Според професор Османагич  тези пирамидални структури са с хиляди години по-стари от египетските пирамиди. При направена термична снимка на региона от Космоса се вижда, че въпросните хълмове-пирамиди изстиват вечерно време много по-бързо от съседните масиви, което е признак, че са изкуствени структури.

По въпроса за изкуствения им произход се провеждат множество конференции, разказва професорът. На тях учени от Русия и Египет потвърждават изкуствения характер на конструкцията. През септември 2011 г. се провежда Втора международна научна конференция и нейното заключение е, че „учебниците по история  ще  трябва да се променят, след откриването на босненските пирамиди и тяхното датиране.“

[caption id="" align="aligncenter" width="240"]Семир Османагич – откривател на Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина Семир Османагич[/caption]

Продължаваме все по-удивени навътре сред хилядолетните тунели.

Стигаме до огромен странен камък

Професорът ни кара да застанем в кръг и да си сложим ръцете върху камъка. Притихваме и чакаме. След минута усещаме, че по ръцете ни тече сякаш слаб ток и те стават последователно горещи и студени – лявата гореща, дясната студена и обратно… Този около три метра дълъг и почти елипсовиден меко загладен камък прилича на огромно бобово зърно. По повърхността му сякаш е повторен релефа на долината Високо. Камъкът е от два пласта и виждаме тънка разделителна линия да минава по средата. Радио-карбоновите анализи, гео-радарните и термалните изследвания от различни лаборатории в света доказват уникалния строеж на този камък и подсказват неговото изключително предназначение точно тук, на това място от вътрешността на пирамидата. Той е поставен точно където дълбоко отдолу се пресичат две огромни и силни реки, доказани с апаратура. Тяхното мощно течение и особено срещата им, поражда гигантско геомагнитно разрушително поле, което долната страна на камъка поема и трансформира в съвсем други вибрации. Пак наостряме уши с почуда-изследванията сочат, че „коремът” на камъка е керамичен, съставен от непознати пиезокристали, които преработват енергиите в полезни трептения. Но истинското чудо стана, когато посред  тихото ни мълчание с ръце над камъка, над нас се появи странен синьо-виолетов лъч, който за щастие докуметирахме.
Само веднъж са премествали камък от една галерия и моментално се е получило наводнение, което и до днес никой не може да отводни! Оттогава не се мести нищо!

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Още повече сме респектирани от малкото спокойно езерo

Водата в него е кристално чиста и прозрачна. В нея няма микроби, плесени или водорасли, няма и никакви животинки. Наричат я ”жива вода” , защото възстановява силите за минути!

За разкопките, разучаването и съхранението на пирамидата са наети археолози и хиляди доброволци от цял свят. Те са прокопали подземните тунели в така наречените от Османагич  „древни пясъчници“, направени от човешка ръка. Според него пирамидата е на поне 25000 години и може би се отнася дори към последния етап от ледниковата епоха, която е свършила преди повече от 10 000 години.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

„Надяваме се да открием някакви органични материали, които да послужат за доказателство. Например кости или дървени фрагменти, или въглища. Тогава бихме могли да потвърдим със сигурност!“, казва изследователят и продължава с вълнение: „Моето откритие промени историята на човечеството! Босненските пирамиди са създадени от високо развита цивилизация! Илирите са древен народ на 27 хил. години. Потомците им съставят половината от населението на Босна, Хърватия и Словения. Ние мълчаливо се споглеждаме и вкупом си спомняме за илирите по нашите тракийските земи….

Това мултидисциплинарно научно изследване се превръща в най-големият археологически проект  в света, който всяка година  привлича десетки хиляди туристи, доброволци, изследователи и журналисти във Високо-вече прочутото малко селище в Босна и Херцеговина

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Излизаме замаяни от досега с все още непознато за повечето хора чудо на планетата, в което ни въведе очарователният босненски Индиана Джоунс, ученият, който е на път да промени учебниците по световна история-професор Семир Османагич.

През месец май го поканихме и той прие да гостува за три дни в България

Очакваме го в Пловдив на 16 май, в Шумен на 17 май и в София на 18 май, 2013. По покана на проф. Османагич организираме две петдневни екскурзии-семинари до Босненските пирамиди с посещение в галериите на Пирамидата на Слънцето от 24 май и втората от 7 юни. Ще бъдат посетени и други сакрални места-Богомилския некропол, вековно светилище на истински суфи до река Буна, приказните градове Котор и Будва и още много изненади по пътя.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

 

Автор: Искра Банкова

Снимки: авторът или предоставени от нея
Послеслов: с приятели отново се събираме да го посетим, който иска да дойде с нас може да ми звънне на телефон  0898 55 17 16 Искра Банкова или Валентина Димитрова 0877303732

Други разкази свързани с Босна и Херцеговина– на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

23 responses so far

сеп 02 2011

Бягство към живота: Пътуване до Бугойно, Босна и Херцеговина

Отдавна не бяхме имали разказ за рубриката Ретро. Трябва да добавя и че наистина се радвам, че този разказ е именно в тази рубрика.  Разказът е написан по спомени на Мирослав Григоров от гражданската война в Босна и Херцеговина, но разказани в трето лице. Участниците са реално съществуващи.

Приятно четене и пожелавам на всичките си съседи това да бъде само спомен.

 

Бягство към живота: Пътуване до Бугойно, Босна и Херцеговина

 

Той беше войник. Разбира се, не беше като оня тъжно весел герой на Ярослав Хашек- Швейк, но беше войник. Добър войник. Без право на избор, без право на лични решения или мисли, но с право на мисия.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

 

А в Босна, в едно забравено от Бога градче с име

Бугойно,

избито и заличено от лицето на света, съдбата го срещна с една камбана, останала без глас от страх в една война; камбана, която с глух стон викаше живи и мъртви.

Война, Босна и Херцеговина

Войната, в която християни и мюсюлмани враждуваха помежду си, заставайки зад инертните си оправдания на религията. Онази религия, в която Бог с всичките си имена уж повелил: „Не убивай“, но се убиваха, защото мислеха, че са различни. Онази религия на хаоса, в която важно беше да отмъщаваш или да бъдеш отмъстен, сякаш животът винаги имаше право на втори шанс и всеки имаше право да умре повече от веднъж.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Миришеше Бугойно на барут, на кръв и на смърт в онази зимна нощ, когато сърбите оплакаха и мъртвите си, и къщите си, останали разсъблечени без покриви под едрите звезди, с нахапани от снаряди неми стени.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Миришеше и на стъпките, с които пет хиляди сърби, до вчера жители, а днес бегълци- утъпкаха мръсния сняг и като призраци по първи петли напуснаха ослепелият си град. И поеха с някакво тихо, смълчано смирение след оттеглящата се сръбска армия, всеки със своя си Бог, побиращ се в медалион на шията.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Имаше и оставащи, болни, ранени или просто старци, чиято памет не помнеше броят на зимите и летата, подписали личната съдба на живота им, но помнеха войната. И в редките случаи, когато се заговаряха един друг или само изпсуваха по орисията си, думите им миришеха на война и имаха оня оловно тръпчив вкус на куршумите, които разпиляни из ледената пустош на града бяха повече от камъните.

 

Война, Босна и Херцеговина

Той и другите войници- холандци и българи от контингента на SFOR-NATO, ги наричаха: живите мъртви. И понеже отдавна нямаха нито минало, нито бъдеще, нито име, нито памет, дом или мечта, те- живите мъртви, живееха в руините на малката църквица „Рождество Богородично“ само с вярата си и с упованието си в оня, белязан от кръстният знак на съдбата си хилядолетия преди тях и побрал се в медалиона на шията им; оня, невъзмутимият, който ги гледаше с избодените си очи от стенописите в храма и мълчаливо оставаше част от нещото, което все още наричаха живот.

 

Война, Босна и Херцеговина

И когато нощите се изпразваха от тъмнина, те живите мъртви, двадесеттина на брой, коленичеха пред обруганата икона на Богородица, която намерили сред руините на храма с нож, забит в окото и просеха милост за живите.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Ням и глух беше порутеният храм, викал с трикамбанния си глас всяка неделя от 1882 година насам миряните и озвучавал някогашния цветен околен свят. И понеже викал, първо него убили, първо неговите три гласа заглушили и стъпкали там някъде сред пустошта, между битието и небитието. А сините войници на мира, години след това пристигнали, за да спасяват неспасяемото, да стъпват в мините на мъртвия град, сякаш разказан от Хичкок и да намерят случайно единият глас, който беше полегнал в кофата на багера така, сякаш си търсеше ковчег. Прибраха камбаната в базата, почистиха я до блясък и светна

името й написано на български език: „Рождество Богородично“

1884 година.

 

Рождество Богородично, Бугойно, Босна и Херцеговина

В тринадесетия ден на януари, когато шепата оцелели празнуваха

Нова година по сръбския обичай,

войниците почукаха на вратата на храма. Отвори им отец Славиша, същият този, който беше пренесъл сам камъни и дървета, за да укрепи Божият дом и да сглоби крива камбанария, от която като обвинително насочен към небето показалец стърчеше кръст.

 

Нова година, Бугойно, Босна и Херцеговина

Кимна им да влязат и пак така мълчаливо приседна до масата, около която седяха смълчани и другите, и на която бяха подредени шепа традиционни ястия, жито и ракия. Подадоха мълчаливо по залък хляб на гостите, по чаша с ракия и шепа жито. И пак така мълчаливо, напрегнато и осъдително ги наблюдаваха с потъмнелите си очи.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

Той, войникът, не изпита нито срам, нито страх, нито отчаяние или съжаление, защото беше добър войник. Без право на избор, без право на лични решения или мисли, но пък с право на мисия. Сведе поглед надолу, там където на гърдите му в ляво от светлината на свещта бяскаше месинговият надпис „Българска армия“, изля от ракията на земята, изрече сухо: „За Бог да прости“ и се прекръсти.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

Оживяха стопаните на храма, избухнаха в противоречиви емоции и заприличаха на хора. „Ебем ти маму бугарска, наш си!“, казаха и се ослушаха да чуят за пръв път избелелите си и изтънели като снега навън гласове. После сипаха ракия на земята, прекръстиха се, вдигнаха очи към Бога си и отпиха шумно, и жадно, като живите.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

После войниците им подариха икона на Свети Георги да ги пази и закриля. После отец Славиша каза, че тази икона винаги ще стои до тяхната, онази обруганата, заради доброто, което е направено и в което са ги накарали да вярват. После някой запя песен. А още по после друг един войник разказа за камбаната. После заплакаха всички.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

И във всички сфери на малката им вселена събитията случайни или целенасочени, времето и човешките съдби, подвластни на хаоса и алогичността, в първия ден на новата година възвърнаха предопределения си космичен ход.

 

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

Звездите, милионите очи на небето, светнаха с обичайния си цвят, планетите стъпиха в обичайните си орбити и на една от тях един човек на име Мирослав Григоров спокойно въздъхна в равносметката си, защото вече имаше право на лични решения и мисли. И имаше право на избор. А мисията му беше не само възможна, тя беше необходима и нужна.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

* * *

Босна 1998- 2003 година

Фотографии: Мирослав Григоров
Фотообработка: Николай Колев

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

Автор: Янита Николова

Други разкази свързани с Ретро – на картата:

5 responses so far

юни 13 2011

Динарски планини с Дубровник, Мостар, Котор и Албания за цвят :)

Днес Любо продължава поредицата си за качването на най-воисоките върхове на балканските страни. И т.к. днес ще катерим Хърватска, то и самият пътепис някак не можа да се ограничи само с планината Динара, но ще но води и на много други места из Хърватска, Босна и Херцеговина, Черна гора и Албания.

Приятно четене:

Динарски планини с Дубровник, Мостар, Котор и Албания за цвят :)

Хърватска, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания

Едва дочаканото пътуване до Хърватска и Черна гора най-сетне бе налице и около 3:00 ч на 21.05 товарехме БАГАЖА в багажника и не само там, защото по стечение на обстоятелствата вместо 2 коли останахме 1 с 5 човека екипаж.Тя вярно, че е с голям багажник, но не е комби и планинарска екипировка, раници, храна и т.н. за 5 човека за 6 дни си е бая нещо. Верният автомобил – Ауди Б4 така разгърна своите дебри, че някак си събра и 5-те човека и багажа. Няма да споменавам на какви места имаше багаж.
И така по добре познатия маршрут минахме бързо на Калотина, после дойде Белград и границата с

Хърватска

На границата пак минахме бързо само дето спряхме да хапнем малко след нея и там сърдит граничар така нагло ни изгони все едно бяхме направили голямо нарушение, а там си беше паркинг. Не знам какъв му беше проблема.Участъка от границата до Загреб винаги ми се струва безкраен.Може би заради перфектната идеално права магистрала без почти никакви извивки.От Загреб поехме на юг към Карловац, а от там към Плитвичкитве езера, които бяха целта ни за следващия ден.

За Плитвичките езера

задължително поне 5-6 часа за разглеждане са необходими, а цената на билета е 110 куни или 16 евро. Беше вече късен следобед, затова проучихме нещата за следващия ден и си потърсихме място за палатка. Малко след градчето по коларски път в една горичка изскочи идеалното за целта място. Направо като по поръчка. Разпънахме палатките, хапнахме стандартното меню от русенско варено и лютеница и запука такъв дъжд, че едва смогнахме да се напъхаме в палатките.

Ден 2

Плитвички езера, Хърватска

Плитвички езера, Хърватска

Плитвички езера, Хърватска

Плитвички езера, Хърватска

На следващия ден времето беше чудесно от сутринта и след малко мотане и сушене на палатките отидохме в парка и разглеждането започна. Още на входа видях две коли от Стара Загора и Ловеч, а малко по-късно и от Варна и ми стана ясно, че ще има много сънародници. Все пак бяха почивни дни и се изсипаха и бая автобуси. По-късно направо се зачудих има ли други хора, освен българи – толкова много бяха.

Паркът беше невероятна красота

Тук думите са излишни. Просто трябва да се види. Не е и далеч от България. Заслужава си! Отначало се тръгва с корабче, после се ходи пеша по нещо като екопътека и накрая може пак с корабчето, пеша или с автобусче. Такава навалица е по пътеките, че се замислих за приходите за икономиката на страната. Общо взето Езерата могат да хранят половината държава, а Дубровник – другата половина.

След цял ден тюркоазено синя вода, спиращи дъха водопади и величествени пейзажи беше време да потегляме на юг към

град Книн

където е стартовата точка за планината Динара – най-висока в Хърватска.

Поехме на юг в късния следобед доволни от прекарасния ден. Започна да гърми, но валя малко. Направи ми впечатлние, че през всичките дни прекарани в тази част на Хърватска всеки ден времето сутрин беше супер, а следобяда започваше да гърми и се изливаше по някой кратък дъжд. Климатът си е такъв.

Град Книн е сгушен в полите на

Динара. Планината не е много висока – 1831 м,

но над 1300 м.н.в. става много красива и алпииските пейзажи започват да изникват. Планината е част от т.н. Динарски алпи, простиращи се на територията на Хърватска и Босна.

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

От града с хваща черен път, който отначало е доста приличен, но след около 4-5 км става лош и оттам нагоре е по-добре с джипка. Ние решихме оттук нагоре да караме пеша, така че намерихме една чудесна ливадка сгушена в храсталака и разпънахме бивака.Колко е хубаво да си в планината. Има някакъв особен чар в спането на палатки ,уюта в топлия спален чувал, приготвянето на чай и супи на газовото котлонче и най-вече това, че си близо до природата .Някаква притегателна сила, която въпреки неудобствата и липсата на условията, с които сме свикнали в градовете те кара да се връщаш отново и отново само и единствено, за да си ТАМ ГОРЕ!

Ден 3

Денят беше отреден изцяло за планината. След ранно ставане поехме отначало по черния път, а после по пътека право нагоре. Отначало беше еднообразно изкачване в ниската част на планината и единственото по-забележително бяха осеяните с остатъци от ракети и шрапнели пътеки. Бяха много, ама наистина много.

Спомен от войната, Хърватска - Босна и Херцеговина

Близостта до границата с Босна и спомена за онези размирни времена обяснява нещата. Стигнахме до място, където имаше няколко изоставани танка, които бяха ръждясали и полу разпаднати под натиска на времето. Тук малко пообъркахме пътя, заради грешно поставена табела, но нещата бързо си дойдоха на мястото.

В района има една хижа – Брезовац като водата там се вади с ръчна помпа. Тук беше мястото за обяд, а и точно оттук нагоре започваше хубавата част. Непреодолимият мързел след обилния обяд беше преодолян благодарение на хубавите гледки и скоро отново бяхме по пътеката.

Динарски планини

Тя започна да се изкачва по-стръмно нагоре и триангулачния знак на върха скоро надникна иззад камъните. На върха! След около 5 часа ходене от колата. Гледката беше чудесна. Виждаше се почти до морето. Замислих се, че това ми е предпоследния балкански първенец. Остана само Джеравица в Косово. На върха прекарахме около 20 минути и започна да гърми бая силно. Голямо тичане падна надолу и след час пак бяхме на хижата, на фона на 2:30 ч по пътя нагоре. Там изчакахме стандартния следобеден дъжд да се извали за около 40 минути и хайде надолу. Към 20:30 ч бяхме отново при колата. Първоначалната идея за слизане до морето още същия ден отпадна и прекарахме и тази вечер на същото място. Една лисица се навърташе около палатката цяла вечер, явно примамена от миризмата на русенско варено и рибни консерви. Разбирам го животното защо да не разнообрази малко с български деликатеси!

Ден 4

На сутринта времето е отново чудесно, а свежият планински въздух набързо избистря заспалия ми мозък. Закуска в планината и се отпрвяме към едно не толкова популярно туристическо местенце, а именно изворите на река Цетина.

Изворите на река Цетина, Хърватска

Не е много далече от Книн в южна посока. Аз знам какво да очаквам, защото съм го виждал на снимка, но моите спътници са направо очаровани. Извора представлява една бездънна на вид дупка, от която извира тюркоазено синя вода и наоколо щъкат пъстърви със завидни размери. Странно място. Някак се различава от всички извори, които съм виждал досега, но този факт го прави много интересно. Има един параклис близо до извора, чийто образ при подходяща светлина се отразява в извора огледално и се получават условия за много интересна снимка. Става бая жега, ние поемаме на юг към

град Мостар в Босна и Херцеговина.

Мостар, Босна и Херцеговина

Границата се минава за минути и веднага след нея задължително пълня резервоара до горе, защото бензина е по-евтин там. Мостар има хубава стара част и освен нея няма какво друго толкова да се види. В града все още изпъкват белезите от войната – надупчени сгради и порутени постройки. Същото ми направи впечатление и в Сараево миналата година, но там беше доста по ярко изразено.

Не е необходимо много време, за да се разгледа основното в града. Всичко на всичко това е едноименния мост, който е символ на града и старата част около него. Хубаво е тук и си заслужава дa се види по мое мнение. Просто да се усети атмосферата на града.

От тук пътят е към Дубровник.

Следобед е и обичайно започва да вали. Този път проливен дъжд, но пък кратък. Километрите не са много, границата между Босна и Хърватска минахме неусетно се включихме в така хваления крайбрежен път на Далмация. Признавам действително е красиво, особено за возещите се, които спокойно могат да зяпат в безкрайната морска шир. Отново се влиза в Босна, защото се пресича малка ивица, която е босанска. Единственият излаз на море на Босна. Тук митничарие нещо са станали със задника нагоре,.Малко се заяждат, но като видят претъпкания с планинарски атрибути багажник ни махат да изчезваме.

В Дубровник

сме късния следобед. Настаняваме се в къмпинг Solitudo и така дългоочакваната баня е вече налице. Много хубав къмпинг – 12 евро на човек като колата и две палатки са включени в цената. Условията са много добри и къмпинга е почти пълен предимно с французи, холандци и германци. Вечерта пийваме Karlovacko pivo на плажа и после се впускаме в разглеждане на нощен Дубровник.

Карловачко пиво и Дубровник, Хърватска

Страхотно място (визирам старата част зад крепостните стени). Прилича много на старо италианско градче с тесните алеи и просторите висящи над уличките. Сякаш има малко от Венеция и съвсем малко от Неапол, но е доста по-чисто. Разходката е много приятна, но минава полунощ и се връщаме да спим, че на другия ден ще е основното разглеждане и ранното ставане е желателно.

Ден 5

Ранното ставане беше налице, но и мотането не беше малко.Паркирахме в центъра, за да разгледаме стария град и по светло. Изводът – и на светло и на тъмно си е забележително място.

Една баба ни омая да си купим от нейните домашни изкушения – ракия с розмарин и глог, сушени портокалови корички, сушени смокини и бадеми по някаква пак специална рецепта. Действително бяха много интересни и на вкус и на вид. Направихме оборот на женицата и тя щастливо ни махаше за довиждане.

Няма какво да описвам за стария град. То в интернет всичко си пише. направи ми впечатление обаче, че многото котки, които щъкаха наоколо бяха с някаква специфична физиономия. Бяха някак груби и приличаха на котки хулигани :-)

До обяд се мотахме из града и после отидохме на плажа. Колко е хубаво да си на плажа преди сезона да е дошъл. Няма навалица, крясъци и лудница. Плува се на спокойствие. Пълен релакс. След около два часа на плажа се отправихме към

Котор в Черна гора.

Тук искам да поясня нещо. Винетката за Черна гора важи една година от датата на закупуване, а не до края на годината независимо кога е купена, както е у нас. Така на нас не ни се наложи да взимаме нова. Малко преди Котор спряхме да хапнем до морето и да се полюбуваме на красивите фиорди. Беше красиво, но за разлика от Хърватска беше доста мръсно по брега. Преди да се достигне Котор има

едно малко градче на име Пераст.

Пераст, Черна гора

Много си заслужава да се види. Много е автентично. Даже имаше коли с регистрации от времето, когато Черна гора е била в пределите на Югославия. Тук заваля неизменния следобеден дъжд. Между другото има ферибот, който може да се ползва, за да се спести обикалянето по завойте из залива, ако се минава транзит, но си заслужава да се мине по пътя заради великолепните гледки.

Котор, Черна гора

В Котор

е много оживено. Непрекъснато пристигаха круизни кораби и изсипваха тълпи от туристи, които се отправяха незабавно към стария град. Направи ми впечатление контраста в растителния свят. На брега палми, а по склоновете на планината иглолистни дървета. Зад крепостните стени на стария град се потапяш в едни минали времена. Разстоянията са много малки и за по малко от час може да се разгледа, но най си заслужава да се изкачи човек до върха на хълма над стария град или поне до параклиса. Стига се по пътека в края на стария град, която се изкачва нагоре. От тук всичко е като на длан – залива, цалия град, преминаващите коли и приближаващите кораби.

Котор от високо, Черна гора

Трудно е да си тръгнеш от това място. Гледката те кара да стоиш още и още… Но за жалост нямаме цялото време на света. Вече се смрачава, а трябва да търсим място за палатка, което от опит знам, че по тъмно е много трудно. Още повече в района равните места са рядкост. Малко след

Будва

по изключително стръмен път се натъкваме по поръчка на идеалното място, което предлага и неповторима гледка към морето, но за жалост духа буквално ураганен вятър и опъването на палатка е немислимо тук. Поглеждам към морето и си представям как разкопчавам ципа на палатката на следващата сутрин и виждам изгрева… но няма как. Слизаме обратно и малко по-надолу вятъра е поносим. Разпъваме палатките в нещо като частна градина, но няма за кога да търсим по-хубаво място. Вече е тъмница, а и на следващата сутрин идеята е за много ранно тръгване, така че тук ще е.

Ден 6

Часовника звънна в 4:00 ч местно веме или 5:00 ч по нашенски. Меко казано на никой не му се ставаше, но нямаше как. Предстоеше още малко каране в Черна гора, спирка на Шкодренското езеро, пркосяване на цяла Албания (а тя не е много бърза за прекосяване), на Македония и обратно в България.

Набързо събрахме лагера и се понесохме към албанската граница. Очакванията ми бяха за 2 сламени колиби и едно отрязано дърво вместо бариера, но те се опровергаха. Изглеждаше си съвсем нормално и отново минахме бързо. Само да отбележа нещо:

В Албания

от влизането до излизането от страната не съм влязъл в нито една дупка. Много завой, но идеален асфалт. На път за

Шкодренското езеро

минах през най-отвратителното гето, което някога съм виждал. Беден ми е речника да го опиша и затова ще пропусна описанието.

Иначе езерото се води най-голямо на Балканите. Около него има планини и е красиво, но и доста мърляво по брега. Доста типично за държавата. Шкодренската крепост се извисява гордо на отсрещния хълм. За нея имаше нещо, че била най-стара, но не съм 100 % сигурен. След закуска на брега на езерото се отправяме в

посока Тирана

Пътят е доста прав и скоростта от 120-130 км/ч е нормална за района, въпреки ограниченията от 60-80 км/ч. Бях чел, че полицаите не санкционирали чужденци и малко или много разчитах на това. Имаше бая километри, че да се влача с 60. В

Тирана

минавам за 2-ри път и знам какво да очаквам. Все едно караш в Техеран или Кайро. За моите спътници това е първо посещение в Албания и са малко втрещени от хаоса по кръговите движения и каруците, които от крайна дясна лента правят ляв завой на трилентов път. За малко се разминах с една такава. Не знам как, но дори и на такова място успявам да намеря някакъв чар. Вадим чист късмет, че прекосяваме града само за около 1 час, въпреки задръстванията и лудницата.

От Тирана до Елбасан е тесен път с безброй завой, но и много панорамен. Тук се появява първата кола с българска регистрация – голф от София. Покрай пътя продават на много места череши за 2 евро на килограм.

Елбасан

е град с много мръсен въздух, заради металургичните комбинати в района, но е доста по-спретнат от Тирана. Малко след града е първата ми среща с албанската полиция. Изпреварвам камион на непрекъсната линия, неусетно се подава палка и виждам строгия поглед на закона. Почва се едно жестикулиране едни обяснения той на френско-албански, пък аз на английски. После поглежда регистрационния номер, задава дългоочаквания въпрос : „Булгарин?“. Аз кимам положително и той маха с ръка да продължавам, че този път ми прощава. Това и чаках. Благодарен съм му!

Следва границата с

Македония

и после така познатия път през Кичево, Гостивар, Тетово, Скопие, Куманово и хайде в България. Спирам само за малко в Македония, че на заднта седалка вече не си усещат краката. И така благополучно към 9:00 ч бяхме в София. Километрите за последния ден не бяха много – към 780, но се пътува доста бавно. И все пак си заслужава да минеш по непознат път било то и бавен. Страхотно и разнообразно пътуване се получи. Като километри общо беше 2397 км.

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Западни Балкани – на картата:

4 responses so far

дек 17 2010

Босна: богомили и дервиши (3): Богомилският некропол при Радимля и връщане към Мостар и

Продължаваме с пътуването на Росица из Босна и Херцеговина (по-точно: Херцеговина). Тя ни разведе до сега из Дрвенград, Вишеград и Сараево, както и към дервишкия манастир при извора на река Буна. Днес ще стигнем основната ѝ цел на това пътуване – богомилите в Радимля – и през Мостар ще се върнем обратно към София.

Приятно четене:

Босна: богомили и дервиши

част трета:

Богомилският некропол при Радимля и връщане към Мостар


Домакинът ни беше забелязал в Благай указателна табела към Стечки (Stećci, мн. ч.). Стечки-те са надгробните плочи на босненските богомили, наричани патарени (преди всичко от католиците). Богомилството в Босна е имало практически статут на държавна религия. И ето тук се изправям пред един смущаващ въпрос – очевидно е, че историята ни се пренаписва и преразглежда, но аз, българката на почти средна възраст, се намирам в изключително затруднение да изговоря категорични думи за българското богомилство и влиянието му на запад от България; не мога смело да заема патриотична позиция и да кажа убедително: ето, след изгонването им от България, богомилите тръгват към Сърбия, Косово и Албания, усядат в Босна, после или междувременно, или по-рано достигат до северна Италия, южна и северна Франция… Не мога да го направя, защото не знам, защото източниците, с които разполагам са противоречиви, защото виждам една (научна?) мъгла или историческо-политическо табу около това явление, защото в крайна сметка пак не знам, а това ме кара да се срамувам. Не мога също да твърдя със сигурност дали е истина, че богомилите приемат исляма първи – както в Босна, така и у нас, било поради ненавист към официалната църква, било заради идейна близост с исляма. Помаците. И още – богомилите и нестинарите… Не мога също да съм сигурна какво точно означават орнаментите и символите върху стечките – вариантите на тълкуване са многобройни и покриват пространството от Космоса до орфизма, от прабългарската култура до оригиналната космогония на богомилите. Ето по тези причини само ще покажа какво успях да заснема близо до Благай, в една обрасла поляна, намираща се срещу разрушено село и в открития музей-некропол до Радимля.

[caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Стечки в близост до Благай"]Надгробни плочи (стечки) на богомилите в Босна и Херцеговина[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Стечки в близост до Благай"]Надгробни плочи (стечки) на богомилите в Босна и Херцеговина[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Разрушеното село срещу стечките"]Разрушено село, Босна и Херцеговина[/caption]

[singlepic id=7369 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7370 w=320 h=240 float=right]

Стечките в некропола в Радимля

[singlepic id=7371 w=320 h=240 float=left]



Едно момче от Сараево ми написа в Каучсърфинга, че онова, което търся (стечките), ще го намеря в западната част на страната, а именно около Bileća, Stolac, Trebinje, Gacko, делтата на Неретва…, а най-известният стечек (ед. ч.) ще видя в музея в Сараево – това е прословутият “Zgošćanski stećak”. Но в Босна и Херцеговина стечките са сякаш навсякъде – и в източната, и в централната, и в южната, и в западната част.

Преди да напусна тази невероятно интересна тема искам да обърна вниманието ви върху две интересни находки:

  1. На 5 ноември 2009 г. четири държави постигат рядко споразумение – да номинират стечките за общо културно наследство с идеята да бъдат включени в списъка на световното културно наследство. Тези държави са: Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватия и Черна гора. Излиза, че у нас, родината на богомилството, спомени за материалната култура на богомилите НЯМА, въпреки че (надгробната) богомилска символика може да бъде открита върху сандъка от Терачина – дар от княз Борис I за римския папа Николай I, накити, надгробия, надгробни кръстове, каменни плочи, икони, християнски черкви (Белоградчишко, Добричко, Драгоманско, Врачанско, Приморско, Пловдивско, Еленско, Пернишко, Великотърновско, Плиска, Преслав, Лопушански Манастир, Радомирско, Монтанско, Източни Родопи…). Видка Николова, автор на изключителната книга „Богомилството: Предобрази и идеи”, простичко казва: „От гледище на живота на идеите стечките въобще не са излизали вън от българското етнокултурно пространство – само са го разпространявали, а вече „където” и „доколко” са го прихванали, не е негов проблем.”.

Но!  България не присъства в подобно споразумение за “общо” наследство.

Ето линк към новината, за която  говоря:

http://www.balkantravellers.com/en/read/article/1554

  1. Втората находка направо ме шокира. В ТООП (тест за общообразователна подготовка, вариант 7А, 2009 г.) за Международно висше бизнес училище е включен текст за проверка на езиковата култура, който се отнася до стечките:

В Босна и Херцеговина могат да се видят голям брой надгробни камъни от Средновековието, наричани от местното население “стечки”. Различни по форма, те достигат тегло 30 тона и височина 3 метра. Украсени са със стилизирани изображения на слънцето, луната, земята и боговете. Върху някои от тях са изсечени надписи, които разказват алегорично за починалия и същевременно разкриват представите на средновековния човек за живота и смъртта, за човешката съдба и връзките между хората. “Цял живот бях на кръстопът, размишлявах и се колебаех”, споделя един от тези надписи. “Отдадох живота си на другите, сега искам да съм сам”, добавя друг.

Някои изследователи смятат, че появата на тези надгробни камъни е свързана с бързото разпространение на богомилството в Босна през XI и XII век. Възгледите на босненските богомили са сходни с възгледите на богомилите в средновековна България. Според тях видимият свят е творение на Сатаната, те отричат християнските ритуали като кръщаване с вода и смятат кръста за символ на лицемерна вяра. “Стечките” са част от културно-историческото наследство на Босна и Херцеговина. Техни образци са изложени в Националния исторически музей в Сараево. Но този любопитен културен феномен участва и в съвременния живот на страната – един от най-четените седмичници, издаван в Сараево, вплита в емблемата си мотив с човешка фигура, взет от такъв надгробен камък.

За онези, които проявават интерес към тази тема, ще предложа и два текста, които открих преди време, публикувани в «Литературан форум» от 2001 г.:

http://www.slovo.bg/old/litforum/142/hmilcheva.htm

http://www.slovo.bg/old/litforum/143/hmilcheva.htm

С хиляди въпроси в главата се върнах на шофьорското място. Тръгнахме към Мостар, за да го видим на светло и да обядваме в някоя ахчийница или приятно ресторантче. Слънчевото време още беше с нас и това ни радваше.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Заварихме Мостар оживен и пренаселен!

[caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Мостар"]Мостар, Босна и Херцеговина[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Мостар"]Мостар, Босна и Херцеговина[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Мостар*"]Мостар, Босна и Херцеговина[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Чаршията в Мостар"]Чаршията в Мостар, Босна и Херцеговина[/caption]


Разходихме се, хапнахме вкусно, опитах пълнен лук, пълнен като чушка, тиквичка, цвят от тиквичка и пр. Този град е наистина покъртително красив! После тръгнахме обратно към Сараево.

На другата сутрин поехме пътя към България рано, в дълбока мъгла. Беше красиво и мистично – толкова, колкото цялата тази прекрасна страна, в която един ден ще се върна!

Изгрев и мъгла, Босна и Херцеговина

Повече снимки можете да видите тук:

Drvengrad

http://royak.snimka.bg/europe/serbia-mokra-gora-drvengrad-mecavnik-oct-2010.549650

Sarajevo

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-sarajevo-2010.549659

Mostar

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-mostar-2010.549667

Blagaj

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-blagaj-buna-river-2010.549677

Stolac

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-stolac-radimlja-stecci-2010.549678

Visegrad

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-visegrad.549656

Край

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

*Редакцията с чиста съвест може да препоръча сниманата кръчма с чадърите :)

Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="373"]– на картата:

[geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="373" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="373"]

11 responses so far

Older Entries »

Switch to mobile version