Категория: Босна и Херцеговина

2

Балканска обиколка

Днес Йордан ще ни води през Балканите – по един от кратките, но все още непознати маршрути до Дубровник и обратно. Приятно четене: Балканска обиколка Пътепис за едно пътуване през Македония, Косово, Албания, Черна...

28

Пирамида на Слънцето в Долината на пирамидите (Босна и Херцеговина)

За тази пирамида съм чувал само от един документален филм по NatGeo. Днес до едно от последните чудеса на земната археология ще ни заведе Искра, която ще ни представи и неговия откривател професор Османагич.

Приятно четене:

Пирамида на Слънцето в Долината на пирамидите

Босна и Херцеговина

Откритие на босненския професор Семир Османагич е на път да пренапише световната история.

Учени твърдят: „Учебниците по история  ще  трябва да се променят, поради съществуването на босненските пирамиди и тяхното датиране.“

Професор твърди, че тези съоръжения са с хиляди години по-стари от египетските пирамиди.

Няколко часа път от София  ни делят от най-епохалното археологическо откритие в света за всички времена, за което все още малко българи знаят.  Именно по тези земи наоколо са се заселили българските богомили след прогонването им от България. Дали е случайно това?

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Преди осем години американският инженер-геолог и археолог от босненски произход професор Семир Османагич взривява научния свят-той открива най-голямата досега в света пирамида. Нарича я Пирамида да Слънцето. Оттогава до днес професор Османагич не спира да удивява със своите находки и проучвания. Следва откритието на цял комплекс:  Пирамида на Луната, Пирамида на Дракона. Твърди се, че трите пирамиди са свързани помежду си с подземни проходи. Останалите пирамиди са „Храмът на Майката Земя“ /Кръстач/ и Пирамидата на Любовта /Чемерац/.

През 2007 г. германски геофизици извършват гео-радарно заснемане на пирамидата, което  потвърждава съществуването на вътрешни проходи в нея. През 2010 г. хърватски физици установяват съществуването на  енергийно излъчване с диаметър от 9 метра, което преминава през самия връх на пирамидата. Година по-късно /през 2011 и 2012/, италиански, финландски и сръбски специалисти  откриват и измерват електромагнитно поле, ултразвук и инфразвук от изкуствен произход на върха на пирамидата.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

         Блоковете на северната страна на

Пирамидата на Слънцето

имат наклон 53 градуса – колкото и при Хеопсовата пирамида.

Твърди се също, че според официални геодезически изследвания три от петте пирамидални обекта (Слънцето, Месецът и Драконът) са прецизно разположени по върховете на равностранен триъгълник. Стените им – също равностранни триъгълници – са точно ориентирани по посоките на света. Освен това спътникови снимки са  разкрили особената термодинамика на тези хълмове. Тоест те се загряват и охлаждат с бързина, различна от тази на околния терен. Което подсказва, че са изградени от различен материал или евентуално съдържат големи кухи пространства. Пирамидите на Слънцето, Луната и Земята оформят правилен равностранен триъгълник с  дължина на страната 2 170 метра  Ориентацията на страните на всички пирамиди е правилна, спрямо космическия север.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

 

          Босненската

Пирамида на луната

е втората по значимост пирамида в долината при Високо. Нейната височина и е 190 метра, което я извисява с 43 метра над  Хеопсовата пирамида  в Египет / 147 метра/. Изградена е от комбинация от глина и обработени плочи от пясъчник. Пирамидата е изградена на тераси, което я прави уникална и единствена в света на пирамидите. Стените й са покрити с материал, подобен на бетона. Качеството на този древен бетон е не само превъзходно, но то е и истинско предизвикателство за най-съвременните строителни технологии и надминава всички най-изпитани по здравина днешни бетони! Горният слой плочи са залепени за основата. Археологическа сонда открива органичен материал между двата слоя плочи на западната страна на пирамидата. Радио-карбоновите анализи, извършени от Шльонския университет / Полша, 2011/  датират този материал отпреди 12 350 г. /плюс/минус 50 години/. Така анализът поставя по древност пирамидата на Луната преди периода на културата на шумерите, Вавилон и Древен Египет.

Пирамида на Слънцето, Босна и ХерцеговинаПирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Учените все още не са се произнесли окончателно коя европейска култура е създала тези феноменални съоръжения и дали ги е строила човешка ръка или извънземна цивилизация. Защото в тези пирамиди няма никакви артефакти-нито една следа от скелети на животни, хора, от сечива или дървени или метални останки, но пък феномените в тях са повече от загадъчни и смайват със своята изумителност!

Това откритие трудно се вписва в досегашните схващания за най-древната история на цивилизацията не само на Европа, но въобще на света. То предизвиква световни дискусии и ожесточени спорове, защото е на път да пренапише отново човешката история. Десетки хиляди туристи от цял свят се стичат към

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Археологически парк „Босненска пирамида на Слънцето“ във Високо –

местност на 20-тина километра от Сараево.

         Възможно ли е да се окаже, че не само едни от най-древните  безусловно доказани следи на европейската култура  /като първото обработено злато на континента, открито във Варненския халколитен некропол и първите каменни постройки в Европа от неолитното селище при Дуранкулашкото езеро/,  но и въобще на човешката цивилизация има най-старите си паметници не в Близкия или Далечния Изток, а именно в Европа – тук на Балканите?

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

                                            Как се стига до откритието?

То е било дълги години пред очите на всички, но пръв професор Османагич изтъква изключително правилната за природна форма геометрия на хълма до селището Високо. Правилната пирамидална форма още повече се откроява при наблюдение от въздуха. Той предполага сходство между пирамидите в Босна и китайската практика на издигане на земни пирамиди, съществувала няколко века пр. Хр. (пирамидата над гробницата на първия император с прочутата Теракотна армия). Пирамидата на Слънцето е с внушителни размери – височина 220 м и страна на основата към 360 м.

Visoko, Босна и Херцеговина

 

Новината за откритието се излъчва от Euronews, американската Ей Би Си и италианската RAI. През 2007 г. балканският Индиана Джоунс кани египетски специалисти по пирамидите на научна конференция. Египетските специалисти установяват, че намерените структури не са с природен произход и че вероятно са дело на човешка дейност. Семир Османагич смята, че тези съоръжения са с хиляди години по-стари от египетските пирамиди. През октомври 2005 година той за пръв път започва със собствени средства разкопки на сакралното място и осъзнава, че е направил откритието на живота си – редица от древни пирамиди в сърцето на Босна.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

“Сто процента съм сигурен. Няма друга възможност!”, казва откривателят. Уникалната находка се намира над местността Високо – хълм, близо до Сараево. Там неоспоримо се издига могила във формата на пирамида.

                                        Изживяхме потресаващи преживявания

Пристигаме в Сараево рано вечерта. Знаем вече, че крие богата и интересна история. Бил е средновековната столица на Босна и включва останки от множество илирийски, романски и неолитни наследства. Изгаряме от нетърпение, но няма как, навън вече е тъмно и малко плашещо в този град, където на всяка крачка има сгради, продупчени като решето от шрапнелите на войната. Както и гробища в центъра на града. Мюсюлмански, католически, православни, еврейски-ей така-до детските площадки и мирните пъстри мюсюлмански пазарчета-гробища! Войната зловещо наднича все още отвсякъде…

Едва дочакали утрото, в ранни зори потегляме към хълма.  

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Тръгваме към пирамидите с огромно вълнение

и голяма доза скрит страх. Бяхме се информирали от пресата, че през 2009 и 2010 г. над босненските пирамиди са сияели тънки лъчи от чиста енергия, излъчени в пространството. Чудехме се какво ще ни се случи?

В същия период от време Пирамидата на Луната в Мексико започнала да излъчва светлинен сноп към Космоса. В този момент и някои други от най-известните пирамиди се активизирали и започнали да изработват интензивно излъчване към Космоса.
Туристи, посетили пирамидата на маите Кукулкан, били сащисани, когато в един момент тя се разтресла и започнала да издава странни звуци. В първия момент хората помислили, че грохотът се дължи на земетресение. В следващия момент обаче към небето се изстрелял ярък сноп от светлина, пред който всички останали безмълвни. Секунди по-късно някои от туристите крещели от ужас, а други спешно се опитвали да включат видеокамерите на мобилните си телефони.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

В хрониките присъстват още няколко подобни случая. Неотдавна китайското правителство е започнало внимателно да следи и тайнствената пирамида Жианянг, която започнала да показва признаци на активност. В комунистическата страна има десетки слабо изследвани пирамиди, а достъпът до тях е строго ограничен.

Впечатление прави Голямата бяла пирамида,

чиято височина е 300 метра – два пъти е по-висока от Хеопсовата гробница. Миналата година група от руски учени били допуснати до “оживялата” пирамида. Според информацията в московски сайтове заключението било, че тя може наистина да има извънземен произход. Свръхестествен феномен от грохот и последвал взрив от излъчена енергия е засвидетелстван и фиксиран на лента в Мексико. Очевидците се кълнат, че от върха на знаменитата ацтекска Пирамида на Луната в Теотикуакан към небето са полетели енергийни вихри, а наоколо са се извили смерчове с изключителна сила.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Изследователи се чудят – какво е върнало към живот тези мълчаливи каменни часови, които стоят спокойно в продължение на еони?                                                                     
Затова пристъпваме затаили дъх. Ние сме първата група българи, посетили пирамидите, водени от самия Сам Османагич в дълбините на епохалното откритие. Имаме уговорка той да бъде наш гид в тайнствените галерии.

Спираме в подножието и се изкачваме пеш до входа. Посреща ни Сам Османагич –

интелигентен, строен светъл мъж с типичната за археолозите каубойска шапка-наричат го босненския Индиана Джоунс. Лицето му е озарено от някаква необяснима сила, а гласът му  излъчва внушителна страст при обяснението на всеки факт. Раздават ни каски за глава и ни предупреждават да вървим в група. Влизаме с обясним трепет и доста напрегнати, но скоро се успокоихме-навсякъде е осветено. Галериите проникват все по-навътре и по-навътре. Забелязват се най-малко два културни слоя: този на древните загадъчни строители на лабиринта /отпреди повече от 12 000 г/ и на цивилизация, която 4-5 хиляди години след построяването е затрупала входовете на тунелите и залите с ронлив едрочакълест материал. Изкопаните земни маси по време на първоначалното прокопаване на тунелите  са използвани при изработването на бетона, с който е покрита Пирамидата на Слънцето.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Бетонът

Подпорите са от дърво, защото металът би променил геомагнитното равновесие в тези странни по излъчване тунели. Учудени сме – по пода няма вода, не се стича и от стените. Нашият световно известен водач върви пред нас с мощно фенерче и ни разказва, че след построяването на Пирамидата на слънцето, с пет хилядолетия разлика по-късно,  друга цивилизация нарочно е затрупвала входовете към центъра с рехав материал от близката река. С каква цел са искали да скрият от човечеството сърцевината на пирамидата остава една от най-големите загадки?

Вече сме дълбоко под земята

Въздухът е кристално чист. Странна работа, вместо задух и влага под земята, усещаме жизненост и бодрост. Диша се леко и с пълни гърди. Оказа се, че не е случайно! Тук има постоянна и неизменна температура. Под пирамидата са намерени три подземни камери и малко синьо езеро с ниво на йонизация 43 пъти по-висока, отколкото е средното ниво на йони извън това място. Това може да означава, че тези съоръжения са „лечебни стаи!“ В лабиринта не съществува отрицателно излъчване от космическа енергия /мрежи на Хартман, Кириев и Шнайдер/, от природна енергия или отрицателна енергия от подземните водни течения, защото те са неутрализирани по непознат за човечеството начин с огромни обли камъни.. Това прави лабиринта едно от най-сигурните места на планетата, способно не само да защити здравето на човека, но и да възстанови неговото тяло. Концентрацията на отрицателни йони очиства атмосферата от бактерии и вируси и това обяснява благотворното влияние на тунела върху нашето усещане за лекота и свежест.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

        Във вътрешността на пирамидата, на дълбочина 25 метра, са открити множество подземни коридори, които подсказват, че мястото може да е било култово за хората, които са населявали областта преди хилядолетия. В основата на тези подземни коридори са положени добре полирани каменни плочи.

        Според професор Османагич  тези пирамидални структури са с хиляди години по-стари от египетските пирамиди. При направена термична снимка на региона от Космоса се вижда, че въпросните хълмове-пирамиди изстиват вечерно време много по-бързо от съседните масиви, което е признак, че са изкуствени структури.

По въпроса за изкуствения им произход се провеждат множество конференции, разказва професорът. На тях учени от Русия и Египет потвърждават изкуствения характер на конструкцията. През септември 2011 г. се провежда Втора международна научна конференция и нейното заключение е, че „учебниците по история  ще  трябва да се променят, след откриването на босненските пирамиди и тяхното датиране.“

Семир Османагич – откривател на Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Семир Османагич

Продължаваме все по-удивени навътре сред хилядолетните тунели.

Стигаме до огромен странен камък

Професорът ни кара да застанем в кръг и да си сложим ръцете върху камъка. Притихваме и чакаме. След минута усещаме, че по ръцете ни тече сякаш слаб ток и те стават последователно горещи и студени – лявата гореща, дясната студена и обратно… Този около три метра дълъг и почти елипсовиден меко загладен камък прилича на огромно бобово зърно. По повърхността му сякаш е повторен релефа на долината Високо. Камъкът е от два пласта и виждаме тънка разделителна линия да минава по средата. Радио-карбоновите анализи, гео-радарните и термалните изследвания от различни лаборатории в света доказват уникалния строеж на този камък и подсказват неговото изключително предназначение точно тук, на това място от вътрешността на пирамидата. Той е поставен точно където дълбоко отдолу се пресичат две огромни и силни реки, доказани с апаратура. Тяхното мощно течение и особено срещата им, поражда гигантско геомагнитно разрушително поле, което долната страна на камъка поема и трансформира в съвсем други вибрации. Пак наостряме уши с почуда-изследванията сочат, че „коремът” на камъка е керамичен, съставен от непознати пиезокристали, които преработват енергиите в полезни трептения. Но истинското чудо стана, когато посред  тихото ни мълчание с ръце над камъка, над нас се появи странен синьо-виолетов лъч, който за щастие докуметирахме.
Само веднъж са премествали камък от една галерия и моментално се е получило наводнение, което и до днес никой не може да отводни! Оттогава не се мести нищо!

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Още повече сме респектирани от малкото спокойно езерo

Водата в него е кристално чиста и прозрачна. В нея няма микроби, плесени или водорасли, няма и никакви животинки. Наричат я ”жива вода” , защото възстановява силите за минути!

За разкопките, разучаването и съхранението на пирамидата са наети археолози и хиляди доброволци от цял свят. Те са прокопали подземните тунели в така наречените от Османагич  “древни пясъчници”, направени от човешка ръка. Според него пирамидата е на поне 25000 години и може би се отнася дори към последния етап от ледниковата епоха, която е свършила преди повече от 10 000 години.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

“Надяваме се да открием някакви органични материали, които да послужат за доказателство. Например кости или дървени фрагменти, или въглища. Тогава бихме могли да потвърдим със сигурност!”, казва изследователят и продължава с вълнение: „Моето откритие промени историята на човечеството! Босненските пирамиди са създадени от високо развита цивилизация! Илирите са древен народ на 27 хил. години. Потомците им съставят половината от населението на Босна, Хърватия и Словения. Ние мълчаливо се споглеждаме и вкупом си спомняме за илирите по нашите тракийските земи….

Това мултидисциплинарно научно изследване се превръща в най-големият археологически проект  в света, който всяка година  привлича десетки хиляди туристи, доброволци, изследователи и журналисти във Високо-вече прочутото малко селище в Босна и Херцеговина

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

Излизаме замаяни от досега с все още непознато за повечето хора чудо на планетата, в което ни въведе очарователният босненски Индиана Джоунс, ученият, който е на път да промени учебниците по световна история-професор Семир Османагич.

През месец май го поканихме и той прие да гостува за три дни в България

Очакваме го в Пловдив на 16 май, в Шумен на 17 май и в София на 18 май, 2013. По покана на проф. Османагич организираме две петдневни екскурзии-семинари до Босненските пирамиди с посещение в галериите на Пирамидата на Слънцето от 24 май и втората от 7 юни. Ще бъдат посетени и други сакрални места-Богомилския некропол, вековно светилище на истински суфи до река Буна, приказните градове Котор и Будва и още много изненади по пътя.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

 

Автор: Искра Банкова

Снимки: авторът или предоставени от нея
Послеслов: с приятели отново се събираме да го посетим, който иска да дойде с нас може да ми звънне на телефон  0898 55 17 16 Искра Банкова или Валентина Димитрова 0877303732

Други разкази свързани с Босна и Херцеговина– на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

Бягство към живота: Пътуване до Бугойно, Босна и Херцеговина 5

Бягство към живота: Пътуване до Бугойно, Босна и Херцеговина

Отдавна не бяхме имали разказ за рубриката Ретро. Трябва да добавя и че наистина се радвам, че този разказ е именно в тази рубрика.  Разказът е написан по спомени на Мирослав Григоров от гражданската война в Босна и Херцеговина, но разказани в трето лице. Участниците са реално съществуващи.

Приятно четене и пожелавам на всичките си съседи това да бъде само спомен.

 

Бягство към живота: Пътуване до Бугойно, Босна и Херцеговина

 

Той беше войник. Разбира се, не беше като оня тъжно весел герой на Ярослав Хашек- Швейк, но беше войник. Добър войник. Без право на избор, без право на лични решения или мисли, но с право на мисия.

Bugojno, Босна и Херцеговина

 

А в Босна, в едно забравено от Бога градче с име

Бугойно,

избито и заличено от лицето на света, съдбата го срещна с една камбана, останала без глас от страх в една война; камбана, която с глух стон викаше живи и мъртви.

Война, Босна и Херцеговина

Войната, в която християни и мюсюлмани враждуваха помежду си, заставайки зад инертните си оправдания на религията. Онази религия, в която Бог с всичките си имена уж повелил: “Не убивай”, но се убиваха, защото мислеха, че са различни. Онази религия на хаоса, в която важно беше да отмъщаваш или да бъдеш отмъстен, сякаш животът винаги имаше право на втори шанс и всеки имаше право да умре повече от веднъж.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Миришеше Бугойно на барут, на кръв и на смърт в онази зимна нощ, когато сърбите оплакаха и мъртвите си, и къщите си, останали разсъблечени без покриви под едрите звезди, с нахапани от снаряди неми стени.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Миришеше и на стъпките, с които пет хиляди сърби, до вчера жители, а днес бегълци- утъпкаха мръсния сняг и като призраци по първи петли напуснаха ослепелият си град. И поеха с някакво тихо, смълчано смирение след оттеглящата се сръбска армия, всеки със своя си Бог, побиращ се в медалион на шията.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Имаше и оставащи, болни, ранени или просто старци, чиято памет не помнеше броят на зимите и летата, подписали личната съдба на живота им, но помнеха войната. И в редките случаи, когато се заговаряха един друг или само изпсуваха по орисията си, думите им миришеха на война и имаха оня оловно тръпчив вкус на куршумите, които разпиляни из ледената пустош на града бяха повече от камъните.

 

Война, Босна и Херцеговина

Той и другите войници- холандци и българи от контингента на SFOR-NATO, ги наричаха: живите мъртви. И понеже отдавна нямаха нито минало, нито бъдеще, нито име, нито памет, дом или мечта, те- живите мъртви, живееха в руините на малката църквица “Рождество Богородично” само с вярата си и с упованието си в оня, белязан от кръстният знак на съдбата си хилядолетия преди тях и побрал се в медалиона на шията им; оня, невъзмутимият, който ги гледаше с избодените си очи от стенописите в храма и мълчаливо оставаше част от нещото, което все още наричаха живот.

 

Война, Босна и Херцеговина

И когато нощите се изпразваха от тъмнина, те живите мъртви, двадесеттина на брой, коленичеха пред обруганата икона на Богородица, която намерили сред руините на храма с нож, забит в окото и просеха милост за живите.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Ням и глух беше порутеният храм, викал с трикамбанния си глас всяка неделя от 1882 година насам миряните и озвучавал някогашния цветен околен свят. И понеже викал, първо него убили, първо неговите три гласа заглушили и стъпкали там някъде сред пустошта, между битието и небитието. А сините войници на мира, години след това пристигнали, за да спасяват неспасяемото, да стъпват в мините на мъртвия град, сякаш разказан от Хичкок и да намерят случайно единият глас, който беше полегнал в кофата на багера така, сякаш си търсеше ковчег. Прибраха камбаната в базата, почистиха я до блясък и светна

името й написано на български език: “Рождество Богородично”

1884 година.

 

Рождество Богородично, Бугойно, Босна и Херцеговина

В тринадесетия ден на януари, когато шепата оцелели празнуваха

Нова година по сръбския обичай,

войниците почукаха на вратата на храма. Отвори им отец Славиша, същият този, който беше пренесъл сам камъни и дървета, за да укрепи Божият дом и да сглоби крива камбанария, от която като обвинително насочен към небето показалец стърчеше кръст.

 

Нова година, Бугойно, Босна и Херцеговина

Кимна им да влязат и пак така мълчаливо приседна до масата, около която седяха смълчани и другите, и на която бяха подредени шепа традиционни ястия, жито и ракия. Подадоха мълчаливо по залък хляб на гостите, по чаша с ракия и шепа жито. И пак така мълчаливо, напрегнато и осъдително ги наблюдаваха с потъмнелите си очи.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

Той, войникът, не изпита нито срам, нито страх, нито отчаяние или съжаление, защото беше добър войник. Без право на избор, без право на лични решения или мисли, но пък с право на мисия. Сведе поглед надолу, там където на гърдите му в ляво от светлината на свещта бяскаше месинговият надпис “Българска армия”, изля от ракията на земята, изрече сухо: “За Бог да прости” и се прекръсти.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

Оживяха стопаните на храма, избухнаха в противоречиви емоции и заприличаха на хора. “Ебем ти маму бугарска, наш си!”, казаха и се ослушаха да чуят за пръв път избелелите си и изтънели като снега навън гласове. После сипаха ракия на земята, прекръстиха се, вдигнаха очи към Бога си и отпиха шумно, и жадно, като живите.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

После войниците им подариха икона на Свети Георги да ги пази и закриля. После отец Славиша каза, че тази икона винаги ще стои до тяхната, онази обруганата, заради доброто, което е направено и в което са ги накарали да вярват. После някой запя песен. А още по после друг един войник разказа за камбаната. После заплакаха всички.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

И във всички сфери на малката им вселена събитията случайни или целенасочени, времето и човешките съдби, подвластни на хаоса и алогичността, в първия ден на новата година възвърнаха предопределения си космичен ход.

 

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

Звездите, милионите очи на небето, светнаха с обичайния си цвят, планетите стъпиха в обичайните си орбити и на една от тях един човек на име Мирослав Григоров спокойно въздъхна в равносметката си, защото вече имаше право на лични решения и мисли. И имаше право на избор. А мисията му беше не само възможна, тя беше необходима и нужна.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

* * *

Босна 1998- 2003 година

Фотографии: Мирослав Григоров
Фотообработка: Николай Колев

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

Автор: Янита Николова

Други разкази свързани с Ретро – на картата:

4

Динарски планини с Дубровник, Мостар, Котор и Албания за цвят :)

Днес Любо продължава поредицата си за качването на най-високите върхове на балканските страни. И т.к. днес ще катерим Хърватска, то и самият пътепис някак не можа да се ограничи само с планината Динара, но...

Босна: богомили и дервиши (3): Богомилският некропол при Радимля и връщане към Мостар  и 11

Босна: богомили и дервиши (3): Богомилският некропол при Радимля и връщане към Мостар и

Продължаваме с пътуването на Росица из Босна и Херцеговина (по-точно: Херцеговина). Тя ни разведе до сега из Дрвенград, Вишеград и Сараево, както и към дервишкия манастир при извора на река Буна. Днес ще стигнем основната ѝ цел на това пътуване – богомилите в Радимля – и през Мостар ще се върнем обратно към София.

Приятно четене:

Босна: богомили и дервиши

част трета:

Богомилският некропол при Радимля и връщане към Мостар


Домакинът ни беше забелязал в Благай указателна табела към Стечки (Stećci, мн. ч.). Стечки-те са надгробните плочи на босненските богомили, наричани патарени (преди всичко от католиците). Богомилството в Босна е имало практически статут на държавна религия. И ето тук се изправям пред един смущаващ въпрос – очевидно е, че историята ни се пренаписва и преразглежда, но аз, българката на почти средна възраст, се намирам в изключително затруднение да изговоря категорични думи за българското богомилство и влиянието му на запад от България; не мога смело да заема патриотична позиция и да кажа убедително: ето, след изгонването им от България, богомилите тръгват към Сърбия, Косово и Албания, усядат в Босна, после или междувременно, или по-рано достигат до северна Италия, южна и северна Франция… Не мога да го направя, защото не знам, защото източниците, с които разполагам са противоречиви, защото виждам една (научна?) мъгла или историческо-политическо табу около това явление, защото в крайна сметка пак не знам, а това ме кара да се срамувам. Не мога също да твърдя със сигурност дали е истина, че богомилите приемат исляма първи – както в Босна, така и у нас, било поради ненавист към официалната църква, било заради идейна близост с исляма. Помаците. И още – богомилите и нестинарите… Не мога също да съм сигурна какво точно означават орнаментите и символите върху стечките – вариантите на тълкуване са многобройни и покриват пространството от Космоса до орфизма, от прабългарската култура до оригиналната космогония на богомилите. Ето по тези причини само ще покажа какво успях да заснема близо до Благай, в една обрасла поляна, намираща се срещу разрушено село и в открития музей-некропол до Радимля.

Надгробни плочи (стечки) на богомилите в Босна и Херцеговина

Стечки в близост до Благай

Надгробни плочи (стечки) на богомилите в Босна и Херцеговина

Стечки в близост до Благай

Разрушено село, Босна и Херцеговина

Разрушеното село срещу стечките

Стечките в некропола в Радимля



Едно момче от Сараево ми написа в Каучсърфинга, че онова, което търся (стечките), ще го намеря в западната част на страната, а именно около Bileća, Stolac, Trebinje, Gacko, делтата на Неретва…, а най-известният стечек (ед. ч.) ще видя в музея в Сараево – това е прословутият “Zgošćanski stećak”. Но в Босна и Херцеговина стечките са сякаш навсякъде – и в източната, и в централната, и в южната, и в западната част.

Преди да напусна тази невероятно интересна тема искам да обърна вниманието ви върху две интересни находки:

  1. На 5 ноември 2009 г. четири държави постигат рядко споразумение – да номинират стечките за общо културно наследство с идеята да бъдат включени в списъка на световното културно наследство. Тези държави са: Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватия и Черна гора. Излиза, че у нас, родината на богомилството, спомени за материалната култура на богомилите НЯМА, въпреки че (надгробната) богомилска символика може да бъде открита върху сандъка от Терачина – дар от княз Борис I за римския папа Николай I, накити, надгробия, надгробни кръстове, каменни плочи, икони, християнски черкви (Белоградчишко, Добричко, Драгоманско, Врачанско, Приморско, Пловдивско, Еленско, Пернишко, Великотърновско, Плиска, Преслав, Лопушански Манастир, Радомирско, Монтанско, Източни Родопи…). Видка Николова, автор на изключителната книга „Богомилството: Предобрази и идеи”, простичко казва: „От гледище на живота на идеите стечките въобще не са излизали вън от българското етнокултурно пространство – само са го разпространявали, а вече „където” и „доколко” са го прихванали, не е негов проблем.”.

Но!  България не присъства в подобно споразумение за “общо” наследство.

Ето линк към новината, за която  говоря:

http://www.balkantravellers.com/en/read/article/1554

  1. Втората находка направо ме шокира. В ТООП (тест за общообразователна подготовка, вариант 7А, 2009 г.) за Международно висше бизнес училище е включен текст за проверка на езиковата култура, който се отнася до стечките:

В Босна и Херцеговина могат да се видят голям брой надгробни камъни от Средновековието, наричани от местното население “стечки”. Различни по форма, те достигат тегло 30 тона и височина 3 метра. Украсени са със стилизирани изображения на слънцето, луната, земята и боговете. Върху някои от тях са изсечени надписи, които разказват алегорично за починалия и същевременно разкриват представите на средновековния човек за живота и смъртта, за човешката съдба и връзките между хората. “Цял живот бях на кръстопът, размишлявах и се колебаех”, споделя един от тези надписи. “Отдадох живота си на другите, сега искам да съм сам”, добавя друг.

Някои изследователи смятат, че появата на тези надгробни камъни е свързана с бързото разпространение на богомилството в Босна през XI и XII век. Възгледите на босненските богомили са сходни с възгледите на богомилите в средновековна България. Според тях видимият свят е творение на Сатаната, те отричат християнските ритуали като кръщаване с вода и смятат кръста за символ на лицемерна вяра. “Стечките” са част от културно-историческото наследство на Босна и Херцеговина. Техни образци са изложени в Националния исторически музей в Сараево. Но този любопитен културен феномен участва и в съвременния живот на страната – един от най-четените седмичници, издаван в Сараево, вплита в емблемата си мотив с човешка фигура, взет от такъв надгробен камък.

За онези, които проявават интерес към тази тема, ще предложа и два текста, които открих преди време, публикувани в «Литературан форум» от 2001 г.:

http://www.slovo.bg/old/litforum/142/hmilcheva.htm

http://www.slovo.bg/old/litforum/143/hmilcheva.htm

С хиляди въпроси в главата се върнах на шофьорското място. Тръгнахме към Мостар, за да го видим на светло и да обядваме в някоя ахчийница или приятно ресторантче. Слънчевото време още беше с нас и това ни радваше.

Stolac Municipality, Босна и Херцеговина

Заварихме Мостар оживен и пренаселен!

Мостар, Босна и Херцеговина

Мостар

Мостар, Босна и Херцеговина

Мостар

Мостар, Босна и Херцеговина

Мостар*

Чаршията в Мостар, Босна и Херцеговина

Чаршията в Мостар


Разходихме се, хапнахме вкусно, опитах пълнен лук, пълнен като чушка, тиквичка, цвят от тиквичка и пр. Този град е наистина покъртително красив! После тръгнахме обратно към Сараево.

На другата сутрин поехме пътя към България рано, в дълбока мъгла. Беше красиво и мистично – толкова, колкото цялата тази прекрасна страна, в която един ден ще се върна!

Изгрев и мъгла, Босна и Херцеговина

Повече снимки можете да видите тук:

Drvengrad

http://royak.snimka.bg/europe/serbia-mokra-gora-drvengrad-mecavnik-oct-2010.549650

Sarajevo

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-sarajevo-2010.549659

Mostar

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-mostar-2010.549667

Blagaj

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-blagaj-buna-river-2010.549677

Stolac

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-stolac-radimlja-stecci-2010.549678

Visegrad

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-visegrad.549656

Край

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

*Редакцията с чиста съвест може да препоръча сниманата кръчма с чадърите 🙂

Други разкази свързани с Босна и Херцеговина– на картата:

Босна и Херцеговина
Босна: богомили и дервиши (2): Мостар и Благай 3

Босна: богомили и дервиши (2): Мостар и Благай

Днес продължаваме с босненския пътепис на Росица. Тя ни разведе до сега из Дрвенград, Вишеград и Сараево, а днес продължаваме към основната цел на това ѝ пътуване: към дервишкия манастир при извора на река Буна в Босна и Херцеговина.


Приятно четене:

Босна: богомили и дервиши

част втора:

Мостар и Благай

По пътя към Мостар спряхме на онова място край реката Неретва, където Тито е водил решителни битки през Втората световна война. Битката край Неретва. Наш приятел ни беше описал мястото така, цитирам: „kade e Tito prejebao Germanci:-)))”. Ето го сринатия мост, стои си и до днес така:

Срутен мост на Неретва, Босна и Херцеговина

Битката при Неретва



Съвсем наблизо е Ябланица, а край набиращия височина път вляво се намираха редица заведения, популярни с майсторски приготвеното агнешко. Не спряхме там, защото още смилахме снощните порции.

Реката Неретва

радваше окото през целия път, пейзажът започваше да се променя – варовикът караше ждрелата да блестят с особена бяла светлина.

Пристигнахме в Мостар при смрачаване.

Това никак не беше лошо, защото избегнахме туристическите тълпи, които прииждат тук ежедневно, четири сезона. Температурата в Мостар не пада под нулата и съдбата на туризма в този град е по-щастлива дори от тази на Дубровник. Красотата на каменните къщи, внушителният стар мост – символ не само на града, но и на цяла Босна, тихият шум на реката…

Мостар, Босна и Херцеговина

Мостар

Старият мост в Мостар, Босна и Херцеговина

Мостар, старият мост



Струва ти се, че тук винаги е било така спокойно и релаксирано, но само ти се струва… Историята и тук е повече от зловеща, босанците в средата на грозен „сандвич” между хървати и сърби…, днес само босанци и хървати, всеки на своята територия и никога заедно.

Възстановеният мост е бил открит на 23 юли 2004 г. с танци.

Какви танци? На въртящите се дервиши.

Казах дервиши, та ви подготвям за следващата цел на нашето пътуване – близкото до Мостар

село Благай, известно с дервишкия си манастир,

построен до извора на реката Буна. Към Мостар ще се върна отново, а сега към Благай. Набързо бях погледнала в интернет за хотели и видях препоръки за два основни – Отоманската вила (“Ottoman Villa Velagomed”) и хотел „Ада”. Отоманската вила се намира близо до извора на р. Буна, но ако искате да преспите там, е задължително да резервирате предварително. Ние не го бяхме направили и… не ни приеха, защото нямаха готовност. Остана вариант Б, познат добре на домакините ни – хотел „Ада”. Комфортно, топло, едни блестящи мраморни стълби и коридори, тераска, изглед към реката (по-точно шум от реката в този час), прекрасен ресторант.

Buna, Мостар, Босна и Херцеговина

Сутринта беше очарователна! Реката беше придошла и заляла някои от мраморните масички за сервиране пред хотела. Дърветата сякаш извираха от изумрудено зелената вода, цяла гора се опитваше да препречи пътя й, но тя си течеше жизнерадостно. Райска ябълка красиво се извисяваше пред хотела, боядисан сякаш специално в подобен цвят, мушкатото цъфтеше с пълна сила, започваше да ми става много хубаво! Районът има подчертано средиземноморска атмосфера, растителност и климат. Някои от билките, които растат тук, са уникални.

Райска ябълка – село Благай, Босна и Херцеговина

Благай, райската ябълка пред хотел „Ада”

Благай, река Буна – Босна и Херцеговина

Благай, река Буна

Благай, река Буна – Босна и Херцеговина

Благай, река Буна

Благай, река Буна – Босна и Херцеговина

Благай, река Буна



На косъм бях от решението да остана тук и да мързелувам. Някой път ще го направя, обещавам! Но в този час, след обилна закуска, групата ни се отправи към

извора на Буна

Тази река е дълга само 9 километра – толкова й е животът преди да се влее в Неретва. Но пък е една от най-мощните подземни карстови реки, извираща от дълбочина 200-250 метра, която се показва на повърхността с дебит около 30 до 43 кубични метра на секунда. Изворът на Буна (Vrelo Bune) се явява една от най-прекрасните гледки в Европа. Но това е само статистика, тя не топли душата и не помага на човек да се отпусне. Като си повтаряхме, че сме уникални късметлии заради топлото време (21oС) и обилното слънце в този ноемврийски ден, спряхме колите на малкия паркинг преди началото на извора. Кокетни кафенета и ресторантчета вече се стягаха да посрещнат съботните посетители, а реката течеше и се завихряше с неустоима сила и красота.

Малко преди извора на реката Буна – Благай, Босна и Херцеговина

Малко преди извора на реката Буна

Близо до извора на реката Буна – Благай, Босна и Херцеговина

Близо до извора на реката Буна


След минути стигнахме до самия извор, където скромно и елегантно се извисяваше бекташкият дервишки манастир от началото на 16 век. Едно от най-мистичните мeста в цяла Босна, притегателен център за туристи и пилигрими. Тук не ти се говори. Да си мълчиш е най-подходящото и естествено нещо. Пихме по един чай, поседяхме, снимахме. Няма две мнения по въпроса – посетете това място и планирайте повече време близо до омагьосващата вода!

Дервишкият манастир при извора на р. Буна  – Босна и Херцеговина

Дервишкият манастир при извора на р. Буна

Изворът на р. Буна  – Босна и Херцеговина

Изворът на река Буна

Изворът на река Буна – Босна и Херцеговина

Изворът на река Буна

Изворът на река Буна – Босна и Херцеговина

Изворът на река Буна


В живота си досега бях виждала два извора – на река Чепинска при Клептуза и този на река Бистрица в Албания – «синьото око», за което съм писала в албанската сага. Ето сега още една прекрасна гледка за душата, напускаме, само защото имаме още една цел – богомилският некропол при Радимля, близо до Столац.

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът
Други разкази свързани с Босна и Херцеговина – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

16

Босна: богомили и дервиши (1): Дрвенград, Вишеград и Сараево

Днес Роси започва един разказ за любимата на редакцията (т.е. мен 🙂 Босна и Херцеговина. Както винаги – с много подробности и дълбочина. Приятно четене: Босна: богомили и дервиши част първа: Дрвенград, Вишеград и...

До връх Босански Маглич – най-високият в Босна и Херцеговина 0

До връх Босански Маглич – най-високият в Босна и Херцеговина

Продължаваме поредицата на Любо, който ни води из най-високите върхове на балканските страни. Днес на ред е Босна и Херцеговина с нейния първенец – Босански Маглич. Приятно четене:

До връх Босански Маглич

най-високият в Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина и малко от Черна гора в 3 дни. Изкачване на първенеца на Босна – връх Босански Маглич, Сараево и Подгорица

Ден 1

И така. . . и този път всичко започна с едно ранно ставане към 2:00 ч на 4. 09 и идеята за тръгване към 3:00, за да се използва максимално притискащото ни време, но уви тези планове в миг се изпариха, когато в 2:50 паркирах пред къщата на Иван и не получих никакъв отговор след 10 позвънявания. Добре, че бяха двете му кучета, които в задавен лай ми помагаха да го събудя. След това той изтича навън по пижама и нещата бяха вече пределно ясни. Ех, Иване, Иване поспаливецо такъв!!! Пооправи се човека и потеглихме, но след 5 минути се чу звучното „Упссссс” и стана ясно, че сънения Иван си е забравил спалния чувал. Хайде пак на обратно и така към 3:45 се събрахме цялата група състояща се от 8 човека – Аз (Любо), Христина, Рали, Калоян, Краси, Ирина, Иван и Борислава. Незнайно как натъпкахме багажа в колите, а те макар и бая понатоварени сякаш се усмихваха под нощните лампи доволни, че ще потъркалят колела в незнайни за тях земи. Двигателите изръмжаха в синхрон и потеглихме към Калотина. Другата кола имаше проблем с част от документите и до последно очаквахме неприятни изненади на границите, но за щастие всичко мина безпроблемно. То така им се спеше на граничарите, че хич не им се занимаваше да ни разпитват. Вече се носехме по пътищата на Сърбия и скоро слънцето ни се усмихна за добро утро. Платихме си таксата от 2 евро и

слязохме от магистралата в посока Крушевац.

Тук ми стана ясно, че километрите до Сараево макар и да не са много, придвижването ще е бавно поради непрестанно нижещите се едно след друго села и ограничения от 50 км/ч. Но какво пък, така ще усетим малко от духа на тази част на Сърбия.

Като за начало спряхме на крепостта Маглич.

Отклонението е малко след Кралево в посока Косово. Крепостта е доста запазена и величествена, но просто изобщо не се поддържа, а би станала значим туристически обект в Сърбия. Всичко вътре е обрасло с треволяци, а дървените съоръжения като стълби и платформи са със съмнителна здравина и трябва много да се внимава. Ние все пак рискувахме и се покатерихме, а гледката от там наистина си заслужава. Крепостта е с много стратегическо местоположение и е била създадена, за да брани преминаващите конвои от Сърбия към косовското поле.

Крепост Маглич, Сърбия

Крепост Маглич

След дълго съзерцаване и големи количества домашна баница поехме обратно към колите и се отправихме към босненската граница. В един момент от много приказки объркахме пътя и поехме към Черна гора вместо към Босна*, но грешката беше хваната навреме и откоригирана.

На границата с Босна,

която се състои от 2 бараки, минаваме безпроблемно и се отправяме към Вишеград, където ни казаха, че можем да обърнем пари. Босанската валута е много интересна – Конвертируема марка, но пък хубавото е, че е 1:1 с българското левче. Във Вишеград в крайна сметка нищо като банка или чейндж бюро не работи и си оставаме без местна валута.

Река Дрина, Босна и Херцеговина

Река Дрина

Пътят е много живописен и спираме на една отбивка да се порадваме малко на красотата на река Дрина – толкова тюркоазено синя и красива. Правим отново пауза за баница и продължаваме. Малко преди Сараево спирам да заредя и оставам впечатлен от цената на бензина 1. 95 лв на фона на 2. 16 в България. Супер!

Сараево ни посреща с малко сивота и много джамии.

Паркираме в близост до централния полицейски участък и поемаме на разходка из града. Нямаме много време, но ще стигне, за да добием представа за града. Тук няма да видите бляскава викторианска архитектура или пищни катедрали, но ще усетите духа на войната и на едни отминали тежки времена. Първото и най-силно впечатление е изораните от куршуми сгради непокътнати от войната. Стотици, а на места може би и хиляди дупки от куршуми „красят” фасадите на сградите и напомнят за войната и мъката на хората. В този град според мен няма нещо, което трябва да видиш на 100%. Просто трябва да се разходиш и да усетиш духа на града, бита на хората и ритъма на живот!

Развалини в Сараево, Босна и Херцеговина

Развалини в Сараево

Оглеждайки се наоколо погледа ми спира на околните хълмове, по които бях чел, че още има заровени мини и било препоръчително да се придържаш към пътеките. Стигаме до стария град, в който неусетно се навлиза, вървейки по главната търговска улица. Като всеки стар град, той крие повече чар и обаяние от по-младия си наследник. Една кратка разходка и е време да потегляме обратно към колите, че ни чака още път за днес. Прави ми впечатление, че босанците макар и да не блестят с кой знае какъв стандарт на живот карат доста нови коли. Моят съвет е, ако някой минава наблизо да не пропуска да се отбие в града макар и за малко.

Потегляме в посока град Фоча и курортното селце Тиентище,

откъдето тръгва 16 км черен път, който води до началото на пътеката за връх Босански Маглич. Стъмва се, завоите се нижат един след друг и чезнат в тъмнината на нощта. Наоколо на моменти се открояват величествените силуети на ждрелото, през което преминаваме. Всички съжаляваме, че не е ден, за да му се полюбуваме както подобава, но уви. Време е вече да ме спрат босански полицаи и изненадата не закъснява – малко след град Фоча ни спират. Отварям прозореца и полицая завира фенер в лицето ми с думите: „Как сте”. Рязко отмятам глава назад и за него това е достатъчно. Минах теста за алкохол. После поглежда регистрацията, прави учудена гримаса и пита:

– Нещо на моренце малко, а?

– Ами не ще изкачваме Босански Маглич!

Това беше достатъчно и той мигом омекна като великденски козунак и му закапа мед от сърцето.

За него беше голяма чест, че сме се вдигнали от България специално, за да дойдем до Босна, а не просто да минем транзит през страната. После ни даде няколко съвета и ни пожела приятен път.

Към връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Към връх Босански Маглич

В Тиентище имахме известни трудности с намирането на отклонението водещо към пътеката и наша цел за следващия ден, но след известно лутане се оправихме. Първите няколко километра са асфалт, но стане ли черен се превръща в безкраен, а предавката е само една – 1-ва. Колата също не е много доволна от настилката. Хлопа и тропа по камънаците, но какво да се прави – има ги и тези моменти. Стигаме бая късно до пътеката, опъваме експедитивно палатките на една прекрасна за целта поляна и заспиваме с очакване за следващия ден!

Към връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Към връх Босански Маглич

Ден 2

Ранно ставане и дъха ми спира! Гледката е невероятна! Величествени планини къпещи се в червена светлина от изгряващото слънце.

Изгрев – Към връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Изгревът

Калоян сподели, че даже е настръхнал подавайки глава от палатката при първия сблъсък със заобикалящия ни пейзаж. Последва закуска, кафе, стягане на багажа, мотане и хайде нагоре. Времето се мени, но не че е студено, ами просто мъглата непрекъснато скрива и разкрива красотите наоколо. В началото пътечката е много лека и чак после става по-стръмна. Има само един участък, осигурен с метално въже, който е почти вертикален иначе няма нещо сложно, само да се внимава.

Връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Връх Босански Маглич

И така неусетно за около 2:50 ч се стига до желаната точка –

връх Маглич 2386 м. н. в. – първенеца на Босна и Херцеговина.

Всички са доволни, настроението е приповдигнато, а времето все така променливо. Абе той не случайно се казва Маглич. Първи дружки са си с мъглата, но поне ни разкри своите красоти макар и за малко. На върха намираме печат и всеки си удря кой, където намери за добре – я в международния паспорт, я на някоя снимка, я на кутия цигари или стара касова бележка. Тук е момента, докато все още сме на върха да вметна как припкаше Рали нагоре към върха. Не беше ходила от доста време на планина и изпитваше известни съмнения относно уменията си, но беше начело на върха. Браво, Рали – то, на който планината му е в кръвта си личи.

Връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Връх Босански Маглич

Поехме надолу доволни от видяното. Надолу всички се мотахме повече. Хапвахме боровинки и малини, снимахме красиви цветя. Флората тук е много интересна и разнообразна. Няма как да не и се обърне внимание. Най – разноцветни симпатични цветенца се подаваха зад камъните. Да се не начудиш как такива крехки и нежни създания оцеляват и красят тъй негостоприемната среда по високите планини. Може би само те си знаят, но едно е ясно – добре се справят с мисията си да красят планината!

Връх Босански Маглич, Босна и Херцеговина

Връх Босански Маглич

Слизайки при колата сме в непълен състав. Някои все още се мотат и хапват горски благинки по пътеките. Приготвяме за хапване и Калоян кръжи като орлица около трапезата и не дава на никой да припари докато не се събере цялата група, а това става чак след около 45 мин. Хапваме, слушаме музика и се радваме на хубавото време. На никой не му се тръгва. Ех, да имахме още един ден само да постоим тук би било чудесно, но уви нямаме. Обратно по черния път, Рали която е в процес на взимане на книжка сяда зад волана да упражни умения. Добре се справи не й изгасна колата нито веднъж по лошия път.

Излизайки на главния път поемаме към най –

близкия граничен пункт с Черна гора – Хум

Последните 10-15 км са по съвсем нова настилка, но пък за сметка на това 2 коли едва се разминават като едната непременно трябва да излезе извън очертанията на пътя. Тук ме спират за втори път полицай, но само за проверка и ме пускат бързо. Границата всъщност е нещо като пародия на „Граница”, но пък на всички ни е много забавно и трудно се сдържаме да не се смеем пред контролните органи. Но ето, че за капак седим пред един тесен мост разделящ двете страни и чакаме крава да пресече границата, за да минем и ние. Тогава вече не издържаме и всички прихваме да се смеем, а кравата най невъзмутимо се клатушка по моста. А, дали ще й искат паспорт?!? Може би редовно си пресича границата и си я знаят! Вече в Черна гора, взимаме винетка (само годишна е и струва 10 евро) и се отправяме да търсим място за спане. Наоколо отново се мяркат силуетите на величествените скали от каньона, в който се намирме, но пак е тъмно и си оставаме само със силуетите. Първоначалните планове са да стигнем до Котор и да спим там, но за жалост се оказва, че няма да има време да изпълним този план, затова някъде около град Никсич свиваме през някакви селца и ливади и намираме перфектното място за палатка – скоро окосена трева точно като за нас. Само дето беше нечия собственост, но това са формалности. Слизайки от колата установявам, че съм минал през бодлива тел и като по чудо нямам спукана гума. Направо не знам откъде такъв късмет. А само като си представя картинката с няколко спукани гуми нейде из планините на Черна гора. Не е много приятен сценарий. Разпъваме палатковия лагер, хапваме и се радваме на спокойствието наоколо.

Ден 3

Ден последен. За днес предстои разглеждане на Подгорица и прибиране към България.

Подгорица определено е град, в който няма какво да се види.

Не случайно някъде бях чел, че града служи предимно като транзитна точка и малцина го разглеждат, но пък, ако не дойдеш да видиш със собствените си очи няма как да знаеш. Има стара част, която не е чак толкова престаряла и една часовникова кула. Не оставаме много дълго в града и поемаме в посока България. Пътя е около 500 и няколко километра почти само завои и се взима бавно, но пък за сметка на това е страшно панорамен и си заслужава лашкането по завойте. Красиви малки китни дървени къщички със стръмни покривчета и отрупани с цветя тераси допълват красотата наоколо. Абе направо кеф ти става да ги гледаш! Малко преди сръбската граница отбиваме по черен път, водещ към коритото на река Лим да обядваме и да изядем динята, която нося от България. Калоян даже се изкъпва в реката и остава много доволен. Динята се изстудява и бива моментално ометена. От тук нататък всичко е предимно транзит.

Това, което пропуснах да спомена и, което важи и за Босна и за Черна гора са бъкащите от катаджии пътища. Тук те са повече на квадратен метър отколкото в цяла България. И интересното е, че радар-детектора нещо хич не ги лови. В Сърбия да, но в БиХ и Черна гора хич не ги отчиташе, а би трябвало. Както и да е то и без това не можеш да превишаваш скоростта много по тия пътища, но самия факт беше интересен. В Сърбия почти през цялото време ни валеше дъжд. Беше мрачно и неприветливо. Минавайки българската граница вече всички бяха омърлушени, очаквайки старта на работната седмица. И сякаш носталгия за изминалото пътуване се настани в съзнанието ми. Към 12:00 ч бяхме в София. Равносметката беше 1525 изминати километри, страхотни места и пълноценно много зареждащо пътуване!

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

* Отклонението от Ужице в Сърбия към Вишеград в Босна и Херцеговина е означено много лошо и човек наистина лесно може да го подмине и да тръгне към Черна гора. За да го уцелите, без да ползвате GPS, търсете табели ВИШЕГРАД или МОКРА ГОРА след Ужице в Сърбия. Не очаквайте да видите табела Босна и Херцеговина или Сараево там, търсете табелите за Вишеград или Мокра гора! – бел.Стойчо

Още снимки от Босна и Херцеговина:

15

Съвети за пътуване до Дубровник и Босна и Херцеговина

Представям ви опита си и съветите си за избор на маршрут от София до Дубровник и обратно. Приятно четене: София – Вишеград – Дубровник – Мостар – Сараево – София Статистика и малко съвети...