Archive for the 'Даниела Малчева' Category

юни 13 2008

МАРОКО – една сбъдната мечта (2)

продължаваме към

Фез, Рабат и Маракеш

След Мекнес на път за Фез се минава през едно малко градче Мулай Идрис Ист – изцяло религиозно място – нещо като Рилския манастир, но има и къщи, в които живеят хора – поклонници и т.н. След него се разглеждат руините на римския град Волубилис – доста неща са останали от него, но най – впечатляващи са много добре запазените римските мозайки на подовете на по – богатите къщи както и един огромен каменен мъжки полов орган, който сочи посоката, където се е намирал публичния дом в този древен град.

20 коментара

юни 11 2008

Мароко – една сбъдната мечта

Ако сте от хората, които обичат различното, Ориента с цялата му пъстрота и миризми, за тези, които търсят приключението на сетивата, Мароко е един рай – прекрасна бивша френска колония, съчетала в себе си изтънчения френски вкус, гордостта на маврите и дивото сърце на Андалусия.
Пътувах до Казабланка, Рабат, Мекнес, Фес, Маракеш. Групата ни беше интернационална кой от където решил да посети Мароко се изсипва от TUI в Казабланка и оттам го поема местна туристическа фирма Atlas Voyages,за която мога само да направя един метан до земята.

Сигурно сте чували за прословутия арабски мързел, за който времето е една несъществуваща величина – е тази фирма няма нищо общо с него – невероятно точни, коректни и грижливи към туристите гидове, говорещи каквито си щете езици /в нашия автобус говореха на английски, френски, италиански и испански/, защото имаше хора от всички краища на света – Бразилия, Турция Италия, Франция, България и т.н.

Доколкото Мароко не е много популярна страна в България /но е пълно с италиански, френски, испански, германски, английски и бразилски туристи/, повечето хора вероятно го свързват с Казабланка и прословутия едноименен филм, с още по – прословутата целувка. Е, Мароко е много повече от това, а Казабланка под безпощадния натиск на цивилизацията е загубила част от романтичното си очарованияe от онези времена – днес градът на белите къщи е един типичен европейски град с огромни булеварди, високи стъклени здания – основно на банки – или с други думи това е CITY-то на Северна Африка.

За тези от вас, които обичат нощния живот, крайбрежната улица на Казабланка е мястото, на което могат да посветят нощите си. Но за онези, за които говорих в началото, този град няма да бъде кой знае какво преживяване освен едно място в него – огромната джамия Хасан ІІ, която се намира на брега на океана и е най – голямата сграда в Мароко и ако не ме лъже паметта третата по големина джамия в света – другите две обаче са в Саудитска Арабия /Мека и Медина/ и там крак на “неверник” не може да стъпи, така че единствения ви шанс е точно тази великолепна архитектурна забележителност, впечатляваща отвътре и отвън с мащабите си и изработката на всеки детайл в нея – всичко е мрамор и дърво в най – различни разцветки и нюанси, съчетано с невероятен вкус и изработено с впечатляващ майсторлък.
Самата джамия е единствената такава в Мароко, която е достъпна за не мюсюлмани – Конституцията на страната още от стари времена забранява достъпа на неверници до джамиите в Мароко – единствено тази, която сама по себе си представлява архитектурно чудо, е отворена в часовете между молитвите за такива като нас. Побира 30 000 души, а покривът й е подвижен и по време на големите празници, когато се пълни изцяло, го отварят.

3 коментара

май 28 2008

Барселона, Испания

Барселона е град, който представлява странна смесица от премереността на Северна Европа, пъстротата и кипежа на Южна Европа и мръсотията на Ориента.

Погледната отгоре изглежда като медна пита с ясно изразени кутийки, а след приземяването на самолета попадаш в истински кошер от безкрайно множество хора, забързани в своята посока.

Още от летището те грабва потокът от хора и притеснението, че с английския може и да не се оправиш – навсякъде те преследват табели на испански и каталунски. Добре, че съдбата се е смилила и тук там те посреща приятелски някоя табела и на познатия език, който ти се струва почти толкова мил, колкото и родния ти такъв.

Лутането на това прекрасно летище започва още с търсене на мястото, откъдето може би ще си получиш багажа. Следвайки потока от хора, трябва да си наостриш очите и ушите като в приказката за червената шапчица, за да разбереш откъде да си вземеш вещите и, след като го направиш, следваш табелките за изход с надеждата, че ще се докопаш до някое такси, автобус или с каквото там си решил да се придвижиш до града, който е на около 20 км.

One response so far

Switch to mobile version