Archive for the 'Ботсвана' Category

февр. 20 2015

Ботсвана и Замбия

Днес Иван и Петя ще ни прекарат по един рядко минавам от българи маршрут – през Ботсвана и Замбия на път към Малави. И все пак ще има и сафари 🙂 Приятно четене: Ботсвана и Замбия транзитно На път за Ботсвана водачите ни разказаха най-интересните детайли от съвременната им история, която е доста иронична […]

One response so far

Ное. 21 2012

Африка на мотор (9): Ботсвана: Да те спре катаджия в Калахари

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания,минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през КенияТанзания и Малави, а за последо летяхме над водопадите Виктория в Замбия. Днес ще проверим какво правим, ако ни спре катаджия в пустинята Калахари

 

Приятно четене:

 

На мотор из Африка

девета част

Ботсвана: Да те спре катаджия в Калахари

 

Маршрут – Ботсвана, На мотор през Африка

 

 

 

  • Валута – Пула /pula/.
  • 1$ = 6,2 пула.
  • 1 литър бензин = 6,29 пула
  • Виза – За страните от ЕС няма визи и съответно за България също.

25.07.2010г. – 53-ти ден.

След вчерашния прекрасен ден на водопадите днес станахме отново късно и около 09.00 часа бяхме на път. До границата с Ботсвана бяха около 60 километра от гр.Ливингстън. Пътувайки в тази посока се изненадахме, че навигацията ни води към река Замбези и няма никакъв път. Явно беше, че

границата ще се минава с ферибот –

нещо, което бяхме пропуснали като информация при подготовката. Стигнахме за около час и наистина се оказа нещо подобно на ферибот. От страна на Замбия документите оправихме бързо и бяхме готови да се качим на лодката. Адската глупост тук беше при ферибота. Билета за човек и мотор е 5$, но трябва да се плати само в долари, въпреки, че се намираме още в Замбия. Изразихме остро нашето възмущение, въпреки че на никой не му пукаше и отидохме да чакаме нещото като ферибот. Тъпото беше, че в долари плащат само чужденците, а местните в куачи и това ни подразни. Както и да е. Започнахме да чакаме нашия ред.

Ферибот Замбия – Ботсвана – На мотор през Африка

 

 

 

 

Качихме се и така вече напуснахме Замбия и „плувахме“ към

Ботсвана

Ферибот Замбия – Ботсвана – На мотор през Африка

Ферибот Замбия – Ботсвана – На мотор през Африка

Лодка – Ботсвана – На мотор през Африка

 

 

 

 

След като изплувахме веднага отидохме на границата да оправяме документи. Наистина се оказа, че виза не ни е необходима, а само входен печат в паспорта. Просто казахме, че сме от България, те провериха в списък с държавите и видяха, че пътуваме свободно. Карнетите също доста бързо ги оправиха, като се плаща по 20$ на човек за застраховка и входна такса. Отново и на двете граници организацията беше много добра и за това минахме бързо. Доста се чудих на границите, тия тука по-глупави ли са, че не ни дават да си носим флашки из гишетата „за наше улеснение“ и стигнах до извода, че са изостанали в развитието и още не са открили флаш паметта. Дано по-късно я открият, че да се минава бързо границата по-дълго време. 😀

 

Така, вече бяхме в Ботсвана.

Веднага се отправихме към най-близкия

град Касане,

за да преслушаме някой банкомат за парици. Касане е известен град, тъй като от тук започват повечето маршрути за сафари, разходка по Замбези и общо е много добре уредено градче. Вече ни направи впечатление, че движението е регулирано със знаци, светофари, пътна маркировка. Бензиностанциите бяха вече Шел, с кафе до него и големи супермаркети. Чудихме се дали да оставаме, но в крайна сметка решихме да минем още едни 400 км и тогава да спим в лоджа. Тръгнахме и още за първите 100 километра умрях от скука. Само прави пътища, пълна пустош около нас, нищо интересно като природа, освен отново синьото небе и белите облаци.

Ботсвана – На мотор през АфрикаБотсвана – На мотор през АфрикаБотсвана – На мотор през Африка

Ботсвана – На мотор през Африка

 

 

 

 

 

 

 

Наистина голяма скука. За Ботсвана знаех само, че е държава с доста диамантени мини, 70% от територията е съставена от пустинята Калахари и нищо друго. Обаче край пътя нито диаманти, нито и помен от тях. А доста гледах 😀

Стигнахме населено място след около 100 километра, заредихме бензин и продължихме

към гр. Ната

И пак ни грабна страшната скука. На два пъти заспах на мотора и като гледах Мони пред мен колко пъти се „опитваше“ да излиза от пътя, явно и той спеше. Карахме със средна скорост 120км/час, но тук това се постига с максимална скорост от 140км/час. Няма много движение, но тези прави пътища са ужасни. След тях магистрала Тракия ми се вижда вече като планински проход в Алпите.

Nata, Ботсвана
Около 17.00 часа стигнахме до

мястото за спане – „Baobab Lodge“

Прекрасно място близо до пътя с места за палатки и бунгала.

Ботсвана – На мотор през АфрикаБотсвана – На мотор през Африка

 

 

 

Ботсвана – На мотор през Африка

 

 

Решихме да останем две вечери, за да покараме утре по соленото езеро „Makgadikgadi Pan“. Лоджата имаше и друго хубаво нещо – студена бира, след цял ден на температура от 30 градуса. Е, точно с тази течност и малко джин завършихме този ден

 

 

26.07.2010г. – 54-ти ден.

Умората се натрупваше в нас и за това днес станахме също късно в 09.30 часа.Пихме кафе и в 11.00 часа тръгнахме към

соленото езеро Makgadikgadi Pan

Мони беше карал преди години в един от туровете му в Африка и сега търсихме пътя, от който да влезем към езерото. Намерихме го. Слязохме към езерото за да видим какво е да се кара по суха сол.

соленото езеро Makgadikgadi Pan – Ботсвана, На мотор през Африка

 

 

Беше доста забавно, а за мен беше и първия път, в който карам по такава „настилка“.

 

соленото езеро Makgadikgadi Pan – Ботсвана, На мотор през Африкасоленото езеро Makgadikgadi Pan – Ботсвана, На мотор през Африкасоленото езеро Makgadikgadi Pan – Ботсвана, На мотор през Африка

соленото езеро Makgadikgadi Pan – Ботсвана, На мотор през Африка

 

 

 

 

 

В този ден за почивка, отново си покарахме доволно. Оказа се, че в този период на годината сухото езеро не е толкова сухо. Имаше места, където си беше чиста кал. Въпреки това решихме да покараме, защото нали всичко трябва да се опита.

Около 13.00 часа решихме да спираме и да си ходим. Малко почистихме

Ботсвана – На мотор през Африка

 

 

а и тъкмо започнаха да се събират облаците.

Ботсвана – На мотор през Африка

 

 

 

Тръгнахме си доволни, отидохме до съседното село да напълним бензин и се върнахме до лоджата. Беше обаче още рано за лягане и трябваше нещо да прави. Вече от няколко дни не бяхме виждали животни, решихме да вземем да си построим едно, че да се снимаме и в Ботсвана с нещо диво 😀 Получи се нещо средно между прасе и мравояд, но за сметка на това пък голямо.

Ботсвана – На мотор през АфрикаБотсвана – На мотор през Африка

 

 

 

 

А защо лоджата се казва Баобаб може сами да разберете.

Баобаб – Ботсвана – На мотор през Африка

Баобаб – Ботсвана – На мотор през Африка

Баобаб – Ботсвана – На мотор през Африка

Баобаб – Ботсвана – На мотор през Африка

 

 

 

Последва абсолютен мързел придружен със студена бира. Така разпуснахме днес. Утре си тръгвахме и продължавахме към Калахари.

По план

трябваше да се качим нагоре по делтата на река Окаванго, но тук аз реших да пропусна тази забележителност, защото трябва да има за какво да се върна отново. Мони беше ходил на това красиво място и положи доста усилия да ме убеди, че си заслужава, но в крайна сметка променихме маршрута през Калахари към Намибия. Нещо ново и за двама ни, а Окаванго следващия път. Сега просто не си носех въдица. 😀

 

 

27.07.2010г. – 55-ти ден.

Днес се събудихме малко по-рано и в 08.30 часа вече пътувахме. Отново ни посрещнаха ужасно правите пътища. Въпреки вчерашното мързелуване сега отново се борихме да не заспим на моторите. Какво ли не правихме и единствено не пробвахме да караме на челна стойка. Спирахме на бензиностанции само и странното е, че тук открихме от енергийните напитки „Монстер“.

Баобаб – Ботсвана – На мотор през Африка

 

 

 

 

 

Не знам какво му е чудовищното, но със сигурност не помага срещу прави пътища. Спирахме често за почивка и събуждане и от нямане на какво дори започнахме да гледаме как се спазват призивите по кошовете за боклук.

Баобаб – Ботсвана – На мотор през Африка

 

 

 

Явно заспиването по време на път не е само при нас, защото на много места имаше направени отбивки за почивка.

Баобаб – Ботсвана – На мотор през Африка

Баобаб – Ботсвана – На мотор през Африка

 

 

 

Малко

преди да влезем в Калахари ни спря полиция

Брей, най-после нещо за събуждане. Имаха радари беше ни ясно още при спирането за какво става въпрос. Стана ми смешно, защото за всички километри до тук и за всички места, през които минахме тук в нищото за първи път ни спират за превишена скорост. Карали сме със 116км/час при ограничение 60.

Единият полицай ни извика към колата. Там извади таблицата и ни показа, че за това превишение глобата е 1220 пула за всеки, което си е около 200$.

Обаче полицаите удариха на греда. Все пак спират хора от България, където разговора между служител на КАТ и шофьор е висшата форма в артистичното изкуство. Още като видяхме сумите веднага лицата ни придобиха онази физиономия, която може да накара човек да се разплаче по-бързо, отколкото ако гледа сериала „Листопад“. Мони с много трудно и „притеснено“ движение бръкна в джоба и извади 180 пула. Аз също трудно бръкнах и извадих 200 пула. Ама вярно си беше трудно да преброя 200 пула без да гледам.

Мони му каза, че това е всичко което имаме, но пък имаме кредитни карти и можем да платим с тях. Насред пустинята щеше да е голям майтап да платим с кредитни карти.

Мони все още “ притеснен “ попита полицая какво ще правим 😉

И тук чухме вълшебните думи. Момчето каза “ Ами вие кажете, все пак вие сте клиентите“. Винаги като чуя, че съм клиент на КАТ е ясно, че ще се дава и няма да се пише. Казахме му, че можем да оставим общо 380 пула. Полицаят се „смили и каза да оставим само 300, а другите да си ги пазим за цигари. Така ни се разминаха големите глоби.

Смешното беше, че цялата сцена се разигра без да се наговаряме с Мони за действията ни и така лъжехме, че после един друг се питахме дали това са ни всичките пари.

Викаме си, щом се появи корупцията, явно влизаме в цивилизацията

Ама много мило ми стана като видях тези полицаи. Така точно като нашите си – колата скрита в сянката на дърво и храсти около него, радара на тринога скрит зад дървото и само леко се подава, владеят и те онова изкуство на преговори и въобще все едно си бях в България и пътувах от Плевен за София, късно вечер.
Продължихме си по пътя и след малко влязохме в

пустинята Калахари

Интересно място. Нищо общо с истинска пустиня. Тук имаше дървета, храсти и доста зеленина. По-скоро ми приличаше на савана.

Баобаб – Ботсвана – На мотор през Африка

 

 

Така в скуката на правите пътища около 16.00 часа стигнахме до

гр. Гханзи /Ghanzi/

Тук бяхме решили да нощуваме, тъй като други населени места нямаше. От гр. Маун до гр.Гханзи са 289 километра и няма нито едно населено място и нито една бензиностанция. В Калахари навсякъде от двете страни на пътя има ограда от мрежа и то тя е на около 5-10 метра от асфалта. Няма как да се навлезе навътре в пустинята. Гр. Гханзи се оказа малък, но много чист и подреден град с два хотела и две лоджи, а и един голям супермаркет, от който пазарувахме за вечеря. Вечеряхме и така приключихме за днес.

Утре вече се отправяме към Намибия.

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Южна Африка – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
[

4 коментара

юни 22 2011

На велосипед из Ботсвана (резерват Машату)

Днешният пътепис ще ни води на велосипедна обиколка из едно местенце в… Ботсвана 😉 Нали не си помислихте, че там няма колела? Има, но освен това има и слонове и … всичката красота на Южна Африка. Приятно четене:

На велосипед из Ботсвана (резерват Машату)

На велосипед из резервата Машату, Ботсвана
Това с колелата се оказа много добро попадение. А аз си мислех да се отказвам или да го отлагам за друг сезон.

В резервата Машату в блока Тули, Ботсвана.

Northern Tuli Game Reserve (Private), Tuli Lodge, Botswana
Няма сериозни нанагорнища и кой знае какви технически участъци. Ако не се броят тръните и песъчливите дъна на пресъхналите реки, които се прекосяват по няколко пъти на ден. До „родната“ (Мотлаци) , дето затъвахме и се бутахме миналата година с ландроверите, стигнахме, но не я пресичахме. А можеше. Капка вода нямаше.
Резерват Машату, Ботсвана
Но беше видно колко дълбок е пясъчният слой и защо сме страдали миналия път с колите. Великото Лимпопо тоя път си го минахме на колела през граничния брод. Никакъв проблем. Сухо! Чак към средата на декември се очаква да потече и лека-полека да си запълни коритото, след което за пешеходци пускат седалкова въжена линия. От тръните страдаха гумите.

На велосипед из резерват Машату, Ботсвана

Всички останали сменяха и лепяха по няколко на ден.

Аз не си носех резервни гуми и затова не пуках!

По-логичното обяснение е, че бях наел колело, което е карано много по тия места, и механиците са се погрижили да го подготвят добре. Между вътрешната и външната гума се подпъхва един дебел защитен слой, а вътрешната се помпа със слузеста паста, която запълва моменталически малки дупчици. Настъпваш трън, вадиш го, чуваш как почва да съска, а секунди по-късно спира от само себе си. Ако обаче не сработи, няма кого да обвиниш. Освен Франц Пинар. Виден южноафриканси състезател, държащ верига магазини и сервизи за велосипеди в Йоханесбург и Претория.

На велосипед из резерват Машату, Ботсвана

Животни видяхме, но като си на колело, не те допускат близо до себе си. Единствено бабуините и хиените проявяваха известно любопитство и идваха при нас по своя инициатива. И един рошав римски паяк (голям, космат) вечерта край огъня. Снимки на слонове се получиха от кола.

Слон – резерват Машату, Ботсвана

С времето също изкарахме късмет – очаквахме да е много горещо, но сутрините, когато се караше, и трите се случиха прохладно облачни. Дъжд не валя с изключение на последната нощ, единствената която спахме в

лагер без палатки

Ужким под звездите.

Лагер – резерват Машату, Ботсвана

Звезди, звезди, ама към един през нощта ги заместиха облаци и се разсвятка. До послено се надявахме, че щом само виждаме светкавиците, а не чуваме гръмотевиците, може да ни заобиколи, но не би. Свряхме се в едно складче-колибка, в което имаше нарове за подобни евентуалности. Щяхме да изпуснем, ако за по-сигурно бяхме останали в лагера с палатките. Този без палатките беше сред по-интересни природни образувания и разполагаше с най-добрата площадка за съндаунърси* в резервата.

На велосипед из резерват Машату, Ботсвана

Комапния си правихме аз, Луиш и трима други.

Трябва да познаваш добре португалеца Луиш, за да оцениш комичността на първата среща.

С една дума – не понася французите. От детството си, когато са го насилвали да им учи езика и нравите. Веднъж в Етиопия за малко да се сбие с цяла група, защото му отместиха раницата на опашката на летището, където той, самият, ги беше предредил. Та по пътя към Лимпопо Луиш в приповдигнато настроение ми опява многократно колко много обича да се среща и запознава с нови, хубави, хора. Пък от някоя среща току виж излязло нещо по-сериозно.
Като стигаме на КПП-то и, предвид че от другата страна няма почти нищо друго освен резерват, няма и много трафик. Забелязваме трима души, които разтоварват велосипеди от някаква кола и Луиш веднага тръгва да се присламчи към тях с цел запознанство, докато аз ровя нещо из нашия си багаж. Изведнъж спира като ударен от гръм и се връща, без да се е доприсламчил, пребледнял/позеленял: „Ама те си говорят на френски!“ Следващия половин час се правим, че не ги забелязваме и че ни най-малко не се досещаме, че сме тръгнали на едно и също сафари, докато накрая, щем не щем, се застигаме на паспортното гише. И те вадят канадски паспорти! Луиш грейва и едва ли не се хвърля да ги разцелува. Ришар и Изабел – мъж и жена от провинциален Квебек и тяхна приятелка Неха от Едмънтън Албърта, индийка по раса, чиито родители, лекари, живеели в Уганда, преди Иди Амин** да ги натири всичките кой, където намери, и да закопае по този начин малкото останало да работи от икономиката на страната си.

Резерват Машату, Ботсвана

Много добре си паснахме с тях. Инженери в минното дело за някаква компания в Йоханесбург от 2-3 години. Около 30 годишни. Все едно себе си виждахме, няколко години назад във времето. Нямам предвид минното дело, ами емоциите и любопитството да откриеш, разбереш и преживееш африканския юг на място.

И африканската диета.

Цър-пър на лагерен огън – Резерват Машату, Ботсвана

За мое задоволство, нямаше крем карамел (за разлика от Луиш в Етиопия мой враг не бяха французите, а кремът карамел). Но пък имаше

mielie pap – вездесъщият качамак от първи род (царевично брашно и вода),

присъстващ на африканската трапеза по-често отколкото хлябът – на българската.

На велосипед из резерват Машату, Ботсвана

Водачът Джохан беше на ниво и като велосипедист, и като шегаджия, и като източник на полезна информация. За животните и хората. За пет години стаж 80% от клиентите му били южноафриканци, от които нито един („Zero!“, цитат) черен. Губят!

На велосипед из резерват Машату, Ботсвана

Д.’10

Всички илюстрации:

Botswana 2010: Cycling Mashatu

*sundowner – британски колониален жаргон за произволно алкохолно питие, консумирано по Африка, най-често, но не задължително, по залез слънце, и най-често, но не задължително, джин с тоник.

**Иди Амин – сержант, диктатор и по своя воля крал на Шотландия от 70-те години на XX век

Край

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Снимки от Южна Африка:

Други разкази, свързани с Южна Африка – на картата:


Южна Африка

3 коментара

ян. 25 2010

Ботсвана (2): Африка за ценители

Продължаваме с пътуването на Домосед из Ботсвана. Вече бяхме в няколко национални парка на страната, а сега ще продължим из нея, като за малко ще минем и през Замбия, за да видим водопада Виктория. Приятно четене:

Ферибот

Река Замбези. Граница. Ферибот.

Един на всеки 30-40 минути. Хващаме третия ужким с помощта на доброволци ходатаи-разпоредители на опашката. Опашката е от има-няма пет коли, но на всеки курс се превозва по един тир и остава място за не повече от три. Поне не се редим на същата опашка с тировете. Тяхната е километрична. Ходатаите предлагат услугата уреждане и заплащане на замбийските гранични такси в замбийски квачи, каквито пришълецът няма под ръка, ужким срещу минимален бакшиш от $2. Уловката е в курса на долара, по който ти се смятат квачите, но с умерен пазарлък нещата си идват на мястото така, че всички да са доволни.

Ферибот Казунгула на река Замбези – граница Ботсвана-Замбия

Бунгала

Даваме почивка на палатките и се настаняваме в

бунгала в добрия стар Замбези Уотърфронт край град Ливингстън

– лодж с прилични бунгала и къмпинг, барче и басейнче на брега на реката, любимо място за срещи на овърландери и всякакви други пътешественици. Едни ще потеглят за Найроби, други – за Кейптаун, а трети просто си почиват по средата на пътя в една от двете посоки. Ама вие за никое от нашите туристически занимания ли не се записахте? От коя компания сте? Пита дебеличката какичка, която ни сервира биричките, имайки предвид с кой овърландерски оператор се придвижваме. От никоя. Ние си караме колите сами. Ето онези двете калните с палатки на покрива. Просто сега сме дошли тук да си починем за ден-два от палатките. – Ама в палатките не си ли почивате? Добър въпрос. Но пък и бунгалото е добро. Просторно, ухае на слама, а сутрин маймунки играят хоро на терасата. А вечер – комари под чаршафа, даже и да си си пуснал мрежата балдахин.
Отбелязвам, че за последните пет години наоколо са изникнали като гъби няколко нови лоджа и чисто новичък шопинг мол, излязъл като от en-ското южноафриканско провинциално градче – и като архитектура, и като представени фирми и заведения. А навремето до града се минаваше през голо поле едва ли не. Не, че самият град е цъфнал и вързал нещо. Същият си е – една главна улица с повехнали фасади в стил дълбокопровинциално арт деко и прашни дюкяни за основни необходимости. Нашата необходимост е кръпка за автомобилна гума. Намираме.

Водопад

Всъщност за поне един туристически капан сме се изръсили –

полет с въртолет 15 минути на водопада Виктория.

На някои им е сефте. Последвано от традиционната баня под пръските на самия водопад. Всички доволни. Включително и продавачът на ръкоделия, който със сладки приказки и лакърдии успява да ме убеди да наруша обета си за безсувенирност и ми пробутва за $1 едно нями-нями. Каквото и да значи това, както се изразяваше Жабока Кермит по адрес на мана-мана в Кукленото шоу.

Водопадът Виктория от хеликоптер – Замбия/Ботсвана

Четете по–нататък>>>

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version