Категория: о.Огнена земя

2

До края на света и обратно, през Магелановия проток

Днес Руми ще ни води на круиз през Магелановия проток – приятно четене: През Магелановия проток – до края на света и обратно круиз 27 януари – 14 февруари 2016, с кораба „Norwegian Sun“ 27-30...

Пунта Аренас (Чили) 0

Пунта Аренас (Чили)

Днешният пътепис ще ни води до най-южните част на Южна Америка. Мария ще ни води до Пунта Аренас в Чили, а на който му се струва, че най-южният чилийски град не се намира на Огнена земя, пък аз погрешно съм го поставил там, мога да кажа, че е прав, а аз съм го сложил там, заради елементарния факт, че който стигне Огнена земя, ще стигне Пунта Аренас и … обратното.

Приятно четене:

 

Пунта Аренас

Чили

От Сантяго до Пунта Аренас са  1535 морски мили, които изминаваме за три денонощия. Този път морето е доста бурно и тези 3 денонощия се поклащахме като в гемия. Не е страшно, но е неприятно да се будиш нощем от разни по-мощни поклащания, странични изхвърляния, проскърцвания на мебели…

Пунта Аренас – Магеланов пролив, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Малки едноетажни къщички, бръснещ вятър, лек дъждец през около половин час и пингвини. Това е

Пунта Аренас, чилийското пристанище, откъдето тръгват експедиционните кораби за Антарктида.

Телешките стекове тук са най-вкусни, “дамските сърца”, любимото цвете на баба ми, най-многоцветни.

 

Пингвините

си живеят на една малка територия на около 30-ина километра от града. Дотам може да отидете лесно- навсякъде из града предлагат превоз с такси или туристически бусове.Там винаги е тихо, за да се чува по – отчетливо вятъра…Шегувам се, правилата изискват пазенето на тишина, чистота и забраняват досега с животинките. Пингвините не са големи, дребнички ми се видяха, разпръснати на кръжоци по интереси. Някои търсеха риба в морето, други мътеха, трети имаха  учебни занимания, а четвърти правеха любов…Голяма романтика и студ. Интересен факт, който не знаех е, че пингвините се връщат да правят любов и поколение на същото място, на което са се родили, всяко лято, правейки пауза първите 3 години, докато достигнат полова зрелост.

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

 

Пунта Аренас – Патагония, Чили

 

Пунта Аренас е  в Патагония.

А в Патагония 99% от земята е частна собственост. Наистина не мога да се досетя за причината да притежаваш огромен къс от земя, на която никнат лишеи, мъхове, храсти с височина 30 см, но пък виреят щрауси* /как не падат от вятъра също е загадка/ и овце.
Самият град е малък, подреден, лесен за обикаляне.

Пунта Аренас, Punta Arenas, Магалянес и Чилийска Антарктика, Чили

 

 

В центъра е паметника на Магелан насред градинка с опънати сергии, на които се продават пуловери, блузи,шалове и одеяла – местно производство и някои други дреболии мейд ин Чайна.

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Магелан

Пунта Аренас – Патагония, ЧилиПунта Аренас – Патагония, Чили

 

На картата видях улица “Югославия”**

Спрях се до една будка за вестници да попитам как да стигна до нея. Продавачката ми каза, че е далече, но ме помоли да изчакам за момент, след което се шмугна навътре и ми донесе за разглеждане каталог с недвижими имоти, питайки ме с надежда в гласа дали не търся нещо за покупка. Всъщност, да, търсех, но не къща, а пощенски картички, защото в централната поща продаваха само марки. В търсене на картички пообиколихме почти целия град, но не намерихме.

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

 

Малко е свирепо да ходиш срещу вятъра, да те вали дъжд и да търсиш пощенски марки. Пардон, не е свирепо, нелепо е. Накрая изгладняваш като вълк и се опитваш да се сетиш как се казваше улицата с ресторантчетата, която ти беше препоръчана от екскурзоводката точно 3 пъти.

О, да!

О`Хигинс е улицата с повечето кръчми,

в които има две основни блюда, които заслужават вашето внимание – омари и телешки стек. Намираме Хигинс и влизаме в първото ресторантче, изглеждащо като хоремаг през 60-те години- онази желязна дограма, кафеникавият мокет и типичният сервитьор от ерата на Балкантурист. Стекът е …невероятен, вкусен, омагьосващ, фантастичен! По някое време шефът се измъква иззад касата, хвърля престилкита и излиза. Готвачката и тя след него. Нашият сервитьор едва сдържа прозявката и нетърпението си да ни изпроводи и да заключи след нас. Часът е 14,15, ние се лигавим с разни стекове, а хората си имат сиеста. Ресторантчето е “Donde Mariano” на ъгъла на О`Хигинс и Кроация, горещо препоръчвам!

 

 Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

*„Щраусите“ в Южна Америка се наричат ему и са различен от африканския щраус биологичен вид – бел.Ст.

** Патагония е приютила голяма хърватска колония още отпреди войните в бивша Югославия – бел.Ст.

Други разкази свързани с Чили – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА 🙂

 


Огнена земя и Ушуая (и глетчери за цвят) 0

Огнена земя и Ушуая (и глетчери за цвят)

Днес Мария продължава с пътешествието си из Южните морета – наред са глетчертите на Чили, както и Огнена земя и Дряно… упс, Ушуая 🙂

 

Приятно четене:

 

Огнена земя и Ушуая

и глетчери за цвят

6,15 сутринта. Всички сладко спят. По уредбата капитанът любезно ни приканва да станем, да излезем на горната палуба и да съзерцаваме красотата на глетчерите. Първоначално отказвам категорично, после размислям и се опаковам като шушулка. Навън е .5 гр., с лек бръснещ вятър на талази. Красотата, която се открива пред погледа ми, изтрива всякакво недоволство. Глетчерите са кръстени с имената Espana, Romanche, Alemania, Francia, Italia, Holanda… Опитала съм се да ги подредя по този ред. Enjoy!

Глетчери

Глетчери, Чили

Глетчери

Глетчери, Чили

Глетчери

Глетчери, Чили

Глетчери, Чили

Глетчери, Чили

Глетчери, Чили

Глетчери, Чили

 

Огнена земя (на испански Tierra del Fuego)

е архипелаг, разположен в южната част на Южна Америка между Магелановия проток и протока Дрейк и между Атлантическия и Тихия океан. Той е част от природогеографската област Патагония. Намира се на координати 54° ю. ш. 70° з. д. (G). Името на архипелага е дадено от Фернандо Магелан, който е първият европеец, минал край него през 1520 г.
Включва над 40 хил. острова. Най-големият остров от архипелага е Огнена земя (или Големият остров на Огнена земя), с площ от 48 100 km². На архипелага е и най-южната точка на континента – Нос Хорн. На него живее племето она. Общо населението е около 250 хил. души.
През 1881 г. островите на архипелага са разделени между Аржентина и Чили. Аржентинската част от архипелага Огнена земя е обособена в провинция Огнена земя, Антарктида и острови в Южния Атлантик. Най-големият град в нея и най-южен град на планетата е Ушуая (Ушоае, Ушоайе).

 

Бигъл

 

А пък аз знаех от татко, че хората, които не са много наясно със себе си и света наоколо, се наричат патагонци. И че има някъде някаква Огнена земя, в която бушуват огньове. Малко преди да потегля натам разбрах, че в Ушуая имало евтини дънки.
…По средата сме на канала Бигъл, не много широк, но достатъчен да се разминат два кораба. По протежението му има естествени островчета, населени с моржове и корморани. Стотици моржове и хиляди корморани. Ветровито, облачно, понякога се показва и слънчице, вали на пресекулки китен дъждец, а ние обикаляме с катамаран канала, току под носа на ушуайци.

Моржове и пингвини в канала Бигъл, Огнена земя

Моржове и пингвини в канала Бигъл, Огнена земя

Фар в канала Бигъл, Огнена земя

Огнена земя

Ушуая е един среден по големина град,

малко по- голям от Дряново със сигурност, ниски постройки, множество магазини, кафенета, ресторантчета. Абсолютната туристическа атракция да си ” краят на света”. Цените са приемливи, пъбовете -пълни с хора и бира, отегчени младежи обикалят по улицата в търсене на купона, обичайното за всеки западен град настроение. Тук също е много “топло” – целият ден, в който престояхме, температурите не паднаха под 14 гр.С.Запознати отблизо с Огнена земя споделиха, че сме извадили невероятен късмет с това хубаво време. И сигурно е така. 🙂
Над града се е разпрострял ледник, до който се стига след около 4 часа комбинирано изкачване с лифт и пеша. От него се разкрива невероятна гледка към града, залива и Канала. Спестихме си го, ние си падаме повече по бирата, гарнирана със стек.

Ушуая, Огнена земя

Ушуая, Огнена земя

Ушуая, Огнена земя

Ушуая, Огнена земя

Ушуая, Огнена земя

Ушуая е възникнал като каторга за престъпници, осъдени и заточени вовеки там, в пустошта, на края на света… По някое време се съюзили с пазачите си, вдигнали бунт и си обявили автономия, за да контролират далаверата от преминаващите кораби между Тихия и Атлантическия океан по времето, когато това е бил единственият път. През 1914 година тази уникалност умира с пускането на прокопания Панамски канал. Бунтът на затворниците бързо бил потушен от централната власт, защото доходите от пристанищни такси и митническите сборове явно и досадно рязко намалели. В магазините за сувенири видяхме за продажба набор затворнически дрехи, хората просто знаят да правят бизнес.:)

Ушуая, Огнена земя

Природата е величествена, залезите са оранжево-лазурни, за миг даже можеш да се отнесеш и да си представиш, че си в Алпите. Напук на насрещния и напорист вятър, правим снимки пред табелите и пътепоказателите, пред бюста на Ева Перон и поемаме обратно към кораба. На пристанището им павилион, в който слагат печати в паспортите срещу 1 долар, там можеш да си купиш пощенски картички и марки. Моите картички пристигнаха за 10 дни до Виена, за 24 – до Балчик и за 27 – до Габрово.

Изпълних се с красоти, благодаря ти, Ушуая! 🙂

 

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Огнена земя – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Патагония: пошо и кухен (1) 2

Патагония: пошо и кухен (1)

Днес отново ще поемем на далечен път. Този път Домосед ще ни разкаже за Патагония по Нова година. Приятно четене:

Патагония: пошо и кухен

част първа

Огнена земя по Нова година – от Ушуая до Пунта Аренас

Огнена земя, канал Бийгъл – Аржентина

– Ама ти наистина ли искаш да те возя до летище Аеропарке? Не слушаш ли радио? – превеждам си по смисъл репликата на удивения шофьор на такси.

А денят беше започнал толкова приятно (и рано! Пусти джетлаг) с кафенце и мънчики кроасанчета (медиалунас – арж.) в първото отворено, едва пометено, кафене на площад Италия, в квартал Палермо, Буенос Айрес. И ето ти сега притеснения за изпускане на самолет и кораб. Шофьорът все по-възбудено се опитваше нещо да ме пита и нещо да ме предупреждава за канцелирани полети и затворено летище, демонстрация и искания, като вметна и думата бомба. По радиото също споменаха няколко пъти Аеропраке Хосе Нюбъри в контекст на нещо, което с елементарните си знания и интуиция по испански си преведох като манифестация и блокирани улици с двукилометрови задръствания.

Доста далеч от истината! Оказа се, че стачка и демонстрация наистина има, но само на служителите на една от авиокомпаниите и само в тяхната половина на салона за регистрация на пътниците. Вярно – с барабани, знамена и шумни скандирания. Но без да се пречакат на конкуренцията. С която по случайност си бях избрал да летя аз.

Ушуая – Огнена земя, Аржентина

Аржентина е цял субконтинент.

От столицата до южното ъгълче отнема повече от три и половина часа полет с MD83. И още около час, докато ти разтоварят багажа.

Ушуая – Огнена земя, Аржентина

Градчето Ушуая

е краен пост на аржентинската колонизацията на “дивия юг”, родеещо се с
“дивия запад” от американските филми и излъчващо духа на крайни субполярни пристанища като Лонгиърбин на Шпицберген. Макар и да е, разбира се, много по-близо до Екватора (54 градуса ширина). В сравнение с него чилийската Пунта Аренас отвъд Магелановия проток е улегнал европейски индустриален център с традиции. Тук освен авантюристите, привлечените от ниските данъци колонисти, моряците и докерите през лятото (а според непотвърдени сведения – и през зимата) властват и туристите. Около които се върти гладко смазана машина с две основни двигателя – Антарктида и Патагония. Мене ме е привлякла Антарктида, но и от патагонска Огнена земя не бих пропуснал да опитам.

Четете по-нататък>>>

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(4): Към края на света 1

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(4): Към края на света

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина.

Днес ще продължим към остров Огнена земя, разделен между Чили и Аржентина

Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част четвърта

Към края на света — Огнена земя

Tierra del Fuego, или на български Огнена Земя. Това е остров, разположен в най-южната част на Аржентина и Чили, и както вече сте разбрали, до тук се стига с ферибот през Магелановия проток. Името на острова идва от времето, когато първите европейски колонизатори са достигнали до него.

Когато са пресичали протока, те видели много огньове по бреговете. Това били огньовете на местните индианци, които от своя страна извървели дългото пътешествие от Азия преди около 10 000 години. Те се състояли основно от 3 племена с малка численост — по около 2000—5000 души. Заради влажното време нормалните дрехи не им вършели добра работа и затова ходели почти голи — мажели кожата си с лой от морски лъвове, ползвали само кожени наметала, и през повечето време се подвизавали край големи огньове.

Хората от едно от племената били добри майстори на канута, като огънят ги е придружавал дори и върху плавателният съд. Вследствие на колонизаторското нашествие, местното население почти изчезнало и сегашното, както и в останалата част от държавата е главно потомство на европейски заселници.

В началото на миналия век основният начин за стимулиране на заселването е бил раздаването на земя на европейските имигранти — нещо, което се е случвало в цяла Патагония и резултат на което са сегашните естанции, притежаващи десетки и дори стотици хиляди хектари. Най-голямата естанция в света — Мария Беети се намира недалеч от Рио Гранде — един от трите основни града на острова. Тази естанция притежава повече от 100 000 овце. А овцете естествено се използват за добив на вълна, което прави Аржентина един от най-големите износители в световен мащаб, а почти 60% от вълната идва от Патагония.

В днешно време насърчаването на заселването става с ниски данъци и такси — да имаш кола тук е много евтино. Годишните данъци са минимални, а колите се внасят безмитно, както и всичко друго. Дори цените на горивата са по-ниски от нормалното за континента. В резултат на това, индустрията в Рио Гранде в последните няколко години се развива с много бързи темпове и градът расте. Строителството е ниско, ползват се основно дървени и метални конструкции, като въпреки студеният климат, не се отделя никакво внимание на топлоизолацията. Покривите са пластмасови или ламаринени, стените гипсокартонени, прозорците единични, като на места дори не се ползва стъкло. За сметка на това газта е евтина и печките могат да бичат по цял ден без това да бърка дълбоко в джоба дори на хората с невисоки доходи. Разрастването на града е донякъде предпоставка за увеличаване на престъпността, която доскоро е била непознато явление, но все още нещата са под контрол и в градовете няма ясно изразени бедни квартали и население.

Като добавка към всичките хубави неща, заплатите на острова също са доста по-високи от на континента. Да работиш като учител в частно училище тук се заплаща добре — 5—6000 песос, което е около 1000 евро.

Четете по–нататък>>>

Изостанала на края на света (Огнена земя) 12

Изостанала на края на света (Огнена земя)

И така — Меглена отново ще ни заведе на неочаквано място. Този път това е Огнена земя. Прочете как можете да се измъкнете от там, ако фериботите престанат на плават;-) Приятно четене:

Изостанала на края на света (Огнена земя)

В коментарите към предишния ми сватбарски пътепис имаше предложение да се ориентирам към късия разказ. Тъй като съм отворен за нови идеи човек, ето ме с един къс разказ за единствения, но много интересен ден, който прекарах на Огнена земя.

Принципно отпускът ми е ограничен, като на всички работещи не за себе си. Имах само 3 седмици за обиколка на Чили, като страната е дълга 4500 км! Е поне не е широка. Непременно трябваше да включа Великденският остров и Tierra del Fuego (Огнена земя). За Великденският остров може би е разбираемо, ако си в онази част на земята си струва да го посетиш — мистерии, статуи, история. Но защо да се запилееш на края на света с единствената цел да прекосиш Магелановия проток?!? Още срещам трудности да го обясня на приятелите си😉 Ще опитам пак, в писмен вид, дано е по-ясно. Като малка (9—10 годишна) четях много за всякакви изследователи и пътешественици. То Колумб, Веспучи, Фритьоф Нансен и Амундсен, всичко каквото ми попаднеше. Но по някакава странна причина личен фаворит ми беше Магелан, неговото първо в света околосветско пътешествие и Магелановия проток. Знаех всичко за него, включително знаех наизуст биографията и важните дати в живота му. Толкова много пъти бях чела статията за човека в енциклопедията;) Та беше ми лично и много важно да прекося и АЗ този проток.

Към днешна дата Огнена земя е разделена между Аржентина и Чили.

Основния бизнес в чилийската част е екотуризъм и животновъдство. В аржентинската има и малко по-сериозни и доходоносни такива, като петролен бизнес и добив на газ. Аржентинците се оказали доста хитри в разделянето на острова. Станало е края на 19 век. Тогава са имали и други териториални (близо до военни) спорове с Чили. Тайно правят проучване и разбират, че има петролни и газови залежи, но на преговорите с Чили поддържат схващането базирано на доклади на Дарвин, че там няма нищо друго освен вятър, ограничена флора и фауна и студ. Заявяват, че ако разделят Огнена земя по искания от тях начин ще прекратят и другия спор. Така те взимат богата, па макар и по-малка част от Tierra del Fuego. Доколко това е самата истина не знам — разказаха ми го чилийци, а те не се долюбват много с аржентинци, когато стане дума за териториите им. Но със сигурност чилийските политици са смятали самата земя за безполезно тресавище и са се интересували повече от контрола върху протока.

Да се върна към късия си разказ, за да не стане много дълъг и да изляза извън жанра;-)

Пътеписа не знам, но полета си беше дълъг.

Пунта Аренас е най-южния град на Чили,

откъдето се хваща ферибота за Огнена земя. Аз трябваше да летя Великденският остров — Сантяго- Пуерто Монт — Пунта Аренас. Полетът от Сантяго нататък е един и същ и спирката в Пуерто Монт е само за качване на още пътници оттам. Прекосява се повече от половината Чили и както споменах полета не е от кратките, а самолета беше полупразен (кой ли пък иска посред лято да ходи на студ и вятър). За мой огромен късмет до мен седеше една девойка, която говореше доста добре английски!!

За който не е ходил искам да поясня, че това наистина малко или много си е късмет. Не съм вярвала, че ще попадна на място където дори „Yes“ и „No“ са непознати думи, но и това ми се случи в Патагония.

Говорихме си с нея — била женена за чилиец, но работели в Перу и сега живеели там. И двамата са родом от Пунта Аренас. Тя сега се прибирала за малко да види семейството си. И ми се чудеше какво толкова има в този проток, че да пътувам до там само за едното му преплаване:-)

Фактическият ми престой в района започна с много късно кацане (в 00.20ч). Поради късния час и това, че града е малък, нямаше никакъв превоз от летището към града. Помолих новата ми приятелка от самолета да ми помогне и да се обади на такси или да ми каже как мога да се добера до хостела си. Оттам до града са около 30 км и не ми се ходеше пеша през нощта. Тя поговори със семейството си и за около 1 милисекунда дружно решиха: „Качвай се при нас ние ще те откараме“. Много мили хора се оказаха южно-чилийците! Всичките, които срещнах! Пътувахме 6 човека в колата + багажа на двете ни, но бяха непреклонни и ме закараха въпреки всичките ми протести, че не е удобно. На раздяла се прегръщахме, целувахме. Казах ли вече колко ужасно мили са хората там?;)

Собственика на хостела беше също толкова чудесен и гостоприемен. В 1ч. през нощта ми обясни в колко тръгва ферито утре, откъде да го хвана и обеща да ми купи билет за автобуса за Пуерто Наталес. Аз нямаше да имам време да си го купя, тъй като исках само да мина протока, да се разходя за час-два и да се върна обратно на континента със същото фери. Очакваше се това да се случи в ранния следобед, а аз веднага да продължа с последния автобус към Торес дел Пайне/Пуерто Наталес.

Та рано сутринта намерих къде е пристанището, купих си билетче и ето ме

прекосявам Магелановия проток!!

Четете по–нататък>>>