Най-добрите пътеписи от света и страната – от и за вас
май 03 2016
Днес Руми ще ни води на круиз през Магелановия проток – приятно четене: През Магелановия проток – до края на света и обратно круиз 27 януари – 14 февруари 2016, с кораба „Norwegian Sun“ 27-30 януари 2016, Буенос Айрес – градът на добрите ветрове 27 януари. Пристигам в Буенос Айрес с полет на Air Canada през […]
юни 04 2012
Днешният пътепис ще ни води до най-южните част на Южна Америка. Мария ще ни води до Пунта Аренас в Чили, а на който му се струва, че най-южният чилийски град не се намира на Огнена земя, пък аз погрешно съм го поставил там, мога да кажа, че е прав, а аз съм го сложил там, заради елементарния факт, че който стигне Огнена земя, ще стигне Пунта Аренас и … обратното.
Приятно четене:
От Сантяго до Пунта Аренас са 1535 морски мили, които изминаваме за три денонощия. Този път морето е доста бурно и тези 3 денонощия се поклащахме като в гемия. Не е страшно, но е неприятно да се будиш нощем от разни по-мощни поклащания, странични изхвърляния, проскърцвания на мебели…
Малки едноетажни къщички, бръснещ вятър, лек дъждец през около половин час и пингвини. Това е
Телешките стекове тук са най-вкусни, „дамските сърца“, любимото цвете на баба ми, най-многоцветни.
си живеят на една малка територия на около 30-ина километра от града. Дотам може да отидете лесно- навсякъде из града предлагат превоз с такси или туристически бусове.Там винаги е тихо, за да се чува по – отчетливо вятъра…Шегувам се, правилата изискват пазенето на тишина, чистота и забраняват досега с животинките. Пингвините не са големи, дребнички ми се видяха, разпръснати на кръжоци по интереси. Някои търсеха риба в морето, други мътеха, трети имаха учебни занимания, а четвърти правеха любов…Голяма романтика и студ. Интересен факт, който не знаех е, че пингвините се връщат да правят любов и поколение на същото място, на което са се родили, всяко лято, правейки пауза първите 3 години, докато достигнат полова зрелост.
А в Патагония 99% от земята е частна собственост. Наистина не мога да се досетя за причината да притежаваш огромен къс от земя, на която никнат лишеи, мъхове, храсти с височина 30 см, но пък виреят щрауси* /как не падат от вятъра също е загадка/ и овце.
Самият град е малък, подреден, лесен за обикаляне.
Пунта Аренас, Punta Arenas, Магалянес и Чилийска Антарктика, Чили
В центъра е паметника на Магелан насред градинка с опънати сергии, на които се продават пуловери, блузи,шалове и одеяла – местно производство и някои други дреболии мейд ин Чайна.
Магелан
Спрях се до една будка за вестници да попитам как да стигна до нея. Продавачката ми каза, че е далече, но ме помоли да изчакам за момент, след което се шмугна навътре и ми донесе за разглеждане каталог с недвижими имоти, питайки ме с надежда в гласа дали не търся нещо за покупка. Всъщност, да, търсех, но не къща, а пощенски картички, защото в централната поща продаваха само марки. В търсене на картички пообиколихме почти целия град, но не намерихме.
Малко е свирепо да ходиш срещу вятъра, да те вали дъжд и да търсиш пощенски марки. Пардон, не е свирепо, нелепо е. Накрая изгладняваш като вълк и се опитваш да се сетиш как се казваше улицата с ресторантчетата, която ти беше препоръчана от екскурзоводката точно 3 пъти.
О, да!
в които има две основни блюда, които заслужават вашето внимание – омари и телешки стек. Намираме Хигинс и влизаме в първото ресторантче, изглеждащо като хоремаг през 60-те години- онази желязна дограма, кафеникавият мокет и типичният сервитьор от ерата на Балкантурист. Стекът е …невероятен, вкусен, омагьосващ, фантастичен! По някое време шефът се измъква иззад касата, хвърля престилкита и излиза. Готвачката и тя след него. Нашият сервитьор едва сдържа прозявката и нетърпението си да ни изпроводи и да заключи след нас. Часът е 14,15, ние се лигавим с разни стекове, а хората си имат сиеста. Ресторантчето е „Donde Mariano“ на ъгъла на О`Хигинс и Кроация, горещо препоръчвам!
Автор: Мария Найденова
Снимки: авторът
*„Щраусите“ в Южна Америка се наричат ему и са различен от африканския щраус биологичен вид – бел.Ст.
** Патагония е приютила голяма хърватска колония още отпреди войните в бивша Югославия – бел.Ст.
Други разкази свързани с Чили – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА 🙂
май 22 2012
Днес Мария продължава с пътешествието си из Южните морета – наред са глетчертите на Чили, както и Огнена земя и Дряно… упс, Ушуая 🙂
Приятно четене:
6,15 сутринта. Всички сладко спят. По уредбата капитанът любезно ни приканва да станем, да излезем на горната палуба и да съзерцаваме красотата на глетчерите. Първоначално отказвам категорично, после размислям и се опаковам като шушулка. Навън е .5 гр., с лек бръснещ вятър на талази. Красотата, която се открива пред погледа ми, изтрива всякакво недоволство. Глетчерите са кръстени с имената Espana, Romanche, Alemania, Francia, Italia, Holanda… Опитала съм се да ги подредя по този ред. Enjoy!
Глетчери
Глетчери
Глетчери
е архипелаг, разположен в южната част на Южна Америка между Магелановия проток и протока Дрейк и между Атлантическия и Тихия океан. Той е част от природогеографската област Патагония. Намира се на координати 54° ю. ш. 70° з. д. (G). Името на архипелага е дадено от Фернандо Магелан, който е първият европеец, минал край него през 1520 г.
Включва над 40 хил. острова. Най-големият остров от архипелага е Огнена земя (или Големият остров на Огнена земя), с площ от 48 100 km². На архипелага е и най-южната точка на континента – Нос Хорн. На него живее племето она. Общо населението е около 250 хил. души.
През 1881 г. островите на архипелага са разделени между Аржентина и Чили. Аржентинската част от архипелага Огнена земя е обособена в провинция Огнена земя, Антарктида и острови в Южния Атлантик. Най-големият град в нея и най-южен град на планетата е Ушуая (Ушоае, Ушоайе).
Бигъл
А пък аз знаех от татко, че хората, които не са много наясно със себе си и света наоколо, се наричат патагонци. И че има някъде някаква Огнена земя, в която бушуват огньове. Малко преди да потегля натам разбрах, че в Ушуая имало евтини дънки.
…По средата сме на канала Бигъл, не много широк, но достатъчен да се разминат два кораба. По протежението му има естествени островчета, населени с моржове и корморани. Стотици моржове и хиляди корморани. Ветровито, облачно, понякога се показва и слънчице, вали на пресекулки китен дъждец, а ние обикаляме с катамаран канала, току под носа на ушуайци.
малко по- голям от Дряново със сигурност, ниски постройки, множество магазини, кафенета, ресторантчета. Абсолютната туристическа атракция да си “ краят на света“. Цените са приемливи, пъбовете -пълни с хора и бира, отегчени младежи обикалят по улицата в търсене на купона, обичайното за всеки западен град настроение. Тук също е много „топло“ – целият ден, в който престояхме, температурите не паднаха под 14 гр.С.Запознати отблизо с Огнена земя споделиха, че сме извадили невероятен късмет с това хубаво време. И сигурно е така. 🙂
Над града се е разпрострял ледник, до който се стига след около 4 часа комбинирано изкачване с лифт и пеша. От него се разкрива невероятна гледка към града, залива и Канала. Спестихме си го, ние си падаме повече по бирата, гарнирана със стек.
Ушуая е възникнал като каторга за престъпници, осъдени и заточени вовеки там, в пустошта, на края на света… По някое време се съюзили с пазачите си, вдигнали бунт и си обявили автономия, за да контролират далаверата от преминаващите кораби между Тихия и Атлантическия океан по времето, когато това е бил единственият път. През 1914 година тази уникалност умира с пускането на прокопания Панамски канал. Бунтът на затворниците бързо бил потушен от централната власт, защото доходите от пристанищни такси и митническите сборове явно и досадно рязко намалели. В магазините за сувенири видяхме за продажба набор затворнически дрехи, хората просто знаят да правят бизнес.:)
Природата е величествена, залезите са оранжево-лазурни, за миг даже можеш да се отнесеш и да си представиш, че си в Алпите. Напук на насрещния и напорист вятър, правим снимки пред табелите и пътепоказателите, пред бюста на Ева Перон и поемаме обратно към кораба. На пристанището им павилион, в който слагат печати в паспортите срещу 1 долар, там можеш да си купиш пощенски картички и марки. Моите картички пристигнаха за 10 дни до Виена, за 24 – до Балчик и за 27 – до Габрово.
Изпълних се с красоти, благодаря ти, Ушуая! 🙂
Автор: Мария Найденова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Огнена земя – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!
февр. 23 2010
Днес отново ще поемем на далечен път. Този път Домосед ще ни разкаже за Патагония по Нова година. Приятно четене:
част първа
– Ама ти наистина ли искаш да те возя до летище Аеропарке? Не слушаш ли радио? – превеждам си по смисъл репликата на удивения шофьор на такси.
А денят беше започнал толкова приятно (и рано! Пусти джетлаг) с кафенце и мънчики кроасанчета (медиалунас – арж.) в първото отворено, едва пометено, кафене на площад Италия, в квартал Палермо, Буенос Айрес. И ето ти сега притеснения за изпускане на самолет и кораб. Шофьорът все по-възбудено се опитваше нещо да ме пита и нещо да ме предупреждава за канцелирани полети и затворено летище, демонстрация и искания, като вметна и думата бомба. По радиото също споменаха няколко пъти Аеропраке Хосе Нюбъри в контекст на нещо, което с елементарните си знания и интуиция по испански си преведох като манифестация и блокирани улици с двукилометрови задръствания.
Доста далеч от истината! Оказа се, че стачка и демонстрация наистина има, но само на служителите на една от авиокомпаниите и само в тяхната половина на салона за регистрация на пътниците. Вярно – с барабани, знамена и шумни скандирания. Но без да се пречакат на конкуренцията. С която по случайност си бях избрал да летя аз.
От столицата до южното ъгълче отнема повече от три и половина часа полет с MD83. И още около час, докато ти разтоварят багажа.
е краен пост на аржентинската колонизацията на „дивия юг“, родеещо се с
„дивия запад“ от американските филми и излъчващо духа на крайни субполярни пристанища като Лонгиърбин на Шпицберген. Макар и да е, разбира се, много по-близо до Екватора (54 градуса ширина). В сравнение с него чилийската Пунта Аренас отвъд Магелановия проток е улегнал европейски индустриален център с традиции. Тук освен авантюристите, привлечените от ниските данъци колонисти, моряците и докерите през лятото (а според непотвърдени сведения – и през зимата) властват и туристите. Около които се върти гладко смазана машина с две основни двигателя – Антарктида и Патагония. Мене ме е привлякла Антарктида, но и от патагонска Огнена земя не бих пропуснал да опитам.
Малко от мислите ни с Комитата
