Днешният пътепис ще ни води до най-южните част на Южна Америка. Мария ще ни води до Пунта Аренас в Чили, а на който му се струва, че най-южният чилийски град не се намира на Огнена земя, пък аз погрешно съм го поставил там, мога да кажа, че е прав, а аз съм го сложил там, заради елементарния факт, че който стигне Огнена земя, ще стигне Пунта Аренас и … обратното.

Приятно четене:

Пунта Аренас

Чили

От Сантяго до Пунта Аренас са  1535 морски мили, които изминаваме за три денонощия. Този път морето е доста бурно и тези 3 денонощия се поклащахме като в гемия. Не е страшно, но е неприятно да се будиш нощем от разни по-мощни поклащания, странични изхвърляния, проскърцвания на мебели…

Малки едноетажни къщички, бръснещ вятър, лек дъждец през около половин час и пингвини. Това е

Пунта Аренас, чилийското пристанище, откъдето тръгват експедиционните кораби за Антарктида.

Телешките стекове тук са най-вкусни, “дамските сърца”, любимото цвете на баба ми, най-многоцветни.

Пингвините

си живеят на една малка територия на около 30-ина километра от града. Дотам може да отидете лесно- навсякъде из града предлагат превоз с такси или туристически бусове.Там винаги е тихо, за да се чува по – отчетливо вятъра…Шегувам се, правилата изискват пазенето на тишина, чистота и забраняват досега с животинките. Пингвините не са големи, дребнички ми се видяха, разпръснати на кръжоци по интереси. Някои търсеха риба в морето, други мътеха, трети имаха  учебни занимания, а четвърти правеха любов…Голяма романтика и студ. Интересен факт, който не знаех е, че пингвините се връщат да правят любов и поколение на същото място, на което са се родили, всяко лято, правейки пауза първите 3 години, докато достигнат полова зрелост.

Пунта Аренас е  в Патагония.

А в Патагония 99% от земята е частна собственост. Наистина не мога да се досетя за причината да притежаваш огромен къс от земя, на която никнат лишеи, мъхове, храсти с височина 30 см, но пък виреят щрауси* /как не падат от вятъра също е загадка/ и овце.
Самият град е малък, подреден, лесен за обикаляне.

Пунта Аренас, Punta Arenas, Магалянес и Чилийска Антарктика, Чили

В центъра е паметника на Магелан насред градинка с опънати сергии, на които се продават пуловери, блузи,шалове и одеяла – местно производство и някои други дреболии мейд ин Чайна.

Магелан

На картата видях улица “Югославия”**

Спрях се до една будка за вестници да попитам как да стигна до нея. Продавачката ми каза, че е далече, но ме помоли да изчакам за момент, след което се шмугна навътре и ми донесе за разглеждане каталог с недвижими имоти, питайки ме с надежда в гласа дали не търся нещо за покупка. Всъщност, да, търсех, но не къща, а пощенски картички, защото в централната поща продаваха само марки. В търсене на картички пообиколихме почти целия град, но не намерихме.

Малко е свирепо да ходиш срещу вятъра, да те вали дъжд и да търсиш пощенски марки. Пардон, не е свирепо, нелепо е. Накрая изгладняваш като вълк и се опитваш да се сетиш как се казваше улицата с ресторантчетата, която ти беше препоръчана от екскурзоводката точно 3 пъти.

О, да!

О`Хигинс е улицата с повечето кръчми,

в които има две основни блюда, които заслужават вашето внимание – омари и телешки стек. Намираме Хигинс и влизаме в първото ресторантче, изглеждащо като хоремаг през 60-те години- онази желязна дограма, кафеникавият мокет и типичният сервитьор от ерата на Балкантурист. Стекът е …невероятен, вкусен, омагьосващ, фантастичен! По някое време шефът се измъква иззад касата, хвърля престилкита и излиза. Готвачката и тя след него. Нашият сервитьор едва сдържа прозявката и нетърпението си да ни изпроводи и да заключи след нас. Часът е 14,15, ние се лигавим с разни стекове, а хората си имат сиеста. Ресторантчето е “Donde Mariano” на ъгъла на О`Хигинс и Кроация, горещо препоръчвам!

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

*„Щраусите“ в Южна Америка се наричат ему и са различен от африканския щраус биологичен вид – бел.Ст.

** Патагония е приютила голяма хърватска колония още отпреди войните в бивша Югославия – бел.Ст.

Други разкази свързани с Чили – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА 🙂

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина.

Днес ще продължим към остров Огнена земя, разделен между Чили и Аржентина

Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част четвърта

Към края на света — Огнена земя

Tierra del Fuego, или на български Огнена Земя. Това е остров, разположен в най-южната част на Аржентина и Чили, и както вече сте разбрали, до тук се стига с ферибот през Магелановия проток. Името на острова идва от времето, когато първите европейски колонизатори са достигнали до него.

Когато са пресичали протока, те видели много огньове по бреговете. Това били огньовете на местните индианци, които от своя страна извървели дългото пътешествие от Азия преди около 10 000 години. Те се състояли основно от 3 племена с малка численост — по около 2000—5000 души. Заради влажното време нормалните дрехи не им вършели добра работа и затова ходели почти голи — мажели кожата си с лой от морски лъвове, ползвали само кожени наметала, и през повечето време се подвизавали край големи огньове.

Хората от едно от племената били добри майстори на канута, като огънят ги е придружавал дори и върху плавателният съд. Вследствие на колонизаторското нашествие, местното население почти изчезнало и сегашното, както и в останалата част от държавата е главно потомство на европейски заселници.

В началото на миналия век основният начин за стимулиране на заселването е бил раздаването на земя на европейските имигранти — нещо, което се е случвало в цяла Патагония и резултат на което са сегашните естанции, притежаващи десетки и дори стотици хиляди хектари. Най-голямата естанция в света — Мария Беети се намира недалеч от Рио Гранде — един от трите основни града на острова. Тази естанция притежава повече от 100 000 овце. А овцете естествено се използват за добив на вълна, което прави Аржентина един от най-големите износители в световен мащаб, а почти 60% от вълната идва от Патагония.

В днешно време насърчаването на заселването става с ниски данъци и такси — да имаш кола тук е много евтино. Годишните данъци са минимални, а колите се внасят безмитно, както и всичко друго. Дори цените на горивата са по-ниски от нормалното за континента. В резултат на това, индустрията в Рио Гранде в последните няколко години се развива с много бързи темпове и градът расте. Строителството е ниско, ползват се основно дървени и метални конструкции, като въпреки студеният климат, не се отделя никакво внимание на топлоизолацията. Покривите са пластмасови или ламаринени, стените гипсокартонени, прозорците единични, като на места дори не се ползва стъкло. За сметка на това газта е евтина и печките могат да бичат по цял ден без това да бърка дълбоко в джоба дори на хората с невисоки доходи. Разрастването на града е донякъде предпоставка за увеличаване на престъпността, която доскоро е била непознато явление, но все още нещата са под контрол и в градовете няма ясно изразени бедни квартали и население.

Като добавка към всичките хубави неща, заплатите на острова също са доста по-високи от на континента. Да работиш като учител в частно училище тук се заплаща добре — 5—6000 песос, което е около 1000 евро.

Четете по–нататък>>>

И така — Меглена отново ще ни заведе на неочаквано място. Този път това е Огнена земя. Прочете как можете да се измъкнете от там, ако фериботите престанат на плават;-) Приятно четене:

Изостанала на края на света (Огнена земя)

В коментарите към предишния ми сватбарски пътепис имаше предложение да се ориентирам към късия разказ. Тъй като съм отворен за нови идеи човек, ето ме с един къс разказ за единствения, но много интересен ден, който прекарах на Огнена земя.

Принципно отпускът ми е ограничен, като на всички работещи не за себе си. Имах само 3 седмици за обиколка на Чили, като страната е дълга 4500 км! Е поне не е широка. Непременно трябваше да включа Великденският остров и Tierra del Fuego (Огнена земя). За Великденският остров може би е разбираемо, ако си в онази част на земята си струва да го посетиш — мистерии, статуи, история. Но защо да се запилееш на края на света с единствената цел да прекосиш Магелановия проток?!? Още срещам трудности да го обясня на приятелите си😉 Ще опитам пак, в писмен вид, дано е по-ясно. Като малка (9—10 годишна) четях много за всякакви изследователи и пътешественици. То Колумб, Веспучи, Фритьоф Нансен и Амундсен, всичко каквото ми попаднеше. Но по някакава странна причина личен фаворит ми беше Магелан, неговото първо в света околосветско пътешествие и Магелановия проток. Знаех всичко за него, включително знаех наизуст биографията и важните дати в живота му. Толкова много пъти бях чела статията за човека в енциклопедията;) Та беше ми лично и много важно да прекося и АЗ този проток.

Към днешна дата Огнена земя е разделена между Аржентина и Чили.

Основния бизнес в чилийската част е екотуризъм и животновъдство. В аржентинската има и малко по-сериозни и доходоносни такива, като петролен бизнес и добив на газ. Аржентинците се оказали доста хитри в разделянето на острова. Станало е края на 19 век. Тогава са имали и други териториални (близо до военни) спорове с Чили. Тайно правят проучване и разбират, че има петролни и газови залежи, но на преговорите с Чили поддържат схващането базирано на доклади на Дарвин, че там няма нищо друго освен вятър, ограничена флора и фауна и студ. Заявяват, че ако разделят Огнена земя по искания от тях начин ще прекратят и другия спор. Така те взимат богата, па макар и по-малка част от Tierra del Fuego. Доколко това е самата истина не знам — разказаха ми го чилийци, а те не се долюбват много с аржентинци, когато стане дума за териториите им. Но със сигурност чилийските политици са смятали самата земя за безполезно тресавище и са се интересували повече от контрола върху протока.

Да се върна към късия си разказ, за да не стане много дълъг и да изляза извън жанра;-)

Пътеписа не знам, но полета си беше дълъг.

Пунта Аренас е най-южния град на Чили,

откъдето се хваща ферибота за Огнена земя. Аз трябваше да летя Великденският остров — Сантяго- Пуерто Монт — Пунта Аренас. Полетът от Сантяго нататък е един и същ и спирката в Пуерто Монт е само за качване на още пътници оттам. Прекосява се повече от половината Чили и както споменах полета не е от кратките, а самолета беше полупразен (кой ли пък иска посред лято да ходи на студ и вятър). За мой огромен късмет до мен седеше една девойка, която говореше доста добре английски!!

За който не е ходил искам да поясня, че това наистина малко или много си е късмет. Не съм вярвала, че ще попадна на място където дори „Yes“ и „No“ са непознати думи, но и това ми се случи в Патагония.

Говорихме си с нея — била женена за чилиец, но работели в Перу и сега живеели там. И двамата са родом от Пунта Аренас. Тя сега се прибирала за малко да види семейството си. И ми се чудеше какво толкова има в този проток, че да пътувам до там само за едното му преплаване:-)

Фактическият ми престой в района започна с много късно кацане (в 00.20ч). Поради късния час и това, че града е малък, нямаше никакъв превоз от летището към града. Помолих новата ми приятелка от самолета да ми помогне и да се обади на такси или да ми каже как мога да се добера до хостела си. Оттам до града са около 30 км и не ми се ходеше пеша през нощта. Тя поговори със семейството си и за около 1 милисекунда дружно решиха: „Качвай се при нас ние ще те откараме“. Много мили хора се оказаха южно-чилийците! Всичките, които срещнах! Пътувахме 6 човека в колата + багажа на двете ни, но бяха непреклонни и ме закараха въпреки всичките ми протести, че не е удобно. На раздяла се прегръщахме, целувахме. Казах ли вече колко ужасно мили са хората там?;)

Собственика на хостела беше също толкова чудесен и гостоприемен. В 1ч. през нощта ми обясни в колко тръгва ферито утре, откъде да го хвана и обеща да ми купи билет за автобуса за Пуерто Наталес. Аз нямаше да имам време да си го купя, тъй като исках само да мина протока, да се разходя за час-два и да се върна обратно на континента със същото фери. Очакваше се това да се случи в ранния следобед, а аз веднага да продължа с последния автобус към Торес дел Пайне/Пуерто Наталес.

Та рано сутринта намерих къде е пристанището, купих си билетче и ето ме

прекосявам Магелановия проток!!

Четете по–нататък>>>