Archive for the 'о.Огнена земя' Category

май 03 2016

До края на света и обратно, през Магелановия проток

Днес Руми ще ни води на круиз през Магелановия проток – приятно четене: През Магелановия проток – до края на света и обратно круиз 27 януари – 14 февруари 2016, с кораба „Norwegian Sun“ 27-30 януари 2016, Буенос Айрес – градът на добрите ветрове 27 януари. Пристигам в Буенос Айрес с полет на Air Canada през […]

2 коментара

юни 04 2012

Пунта Аренас (Чили)

Днешният пътепис ще ни води до най-южните част на Южна Америка. Мария ще ни води до Пунта Аренас в Чили, а на който му се струва, че най-южният чилийски град не се намира на Огнена земя, пък аз погрешно съм го поставил там, мога да кажа, че е прав, а аз съм го сложил там, заради елементарния факт, че който стигне Огнена земя, ще стигне Пунта Аренас и … обратното.

Приятно четене:

 

Пунта Аренас

Чили

От Сантяго до Пунта Аренас са  1535 морски мили, които изминаваме за три денонощия. Този път морето е доста бурно и тези 3 денонощия се поклащахме като в гемия. Не е страшно, но е неприятно да се будиш нощем от разни по-мощни поклащания, странични изхвърляния, проскърцвания на мебели…

Пунта Аренас – Магеланов пролив, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Малки едноетажни къщички, бръснещ вятър, лек дъждец през около половин час и пингвини. Това е

Пунта Аренас, чилийското пристанище, откъдето тръгват експедиционните кораби за Антарктида.

Телешките стекове тук са най-вкусни, „дамските сърца“, любимото цвете на баба ми, най-многоцветни.

 

Пингвините

си живеят на една малка територия на около 30-ина километра от града. Дотам може да отидете лесно- навсякъде из града предлагат превоз с такси или туристически бусове.Там винаги е тихо, за да се чува по – отчетливо вятъра…Шегувам се, правилата изискват пазенето на тишина, чистота и забраняват досега с животинките. Пингвините не са големи, дребнички ми се видяха, разпръснати на кръжоци по интереси. Някои търсеха риба в морето, други мътеха, трети имаха  учебни занимания, а четвърти правеха любов…Голяма романтика и студ. Интересен факт, който не знаех е, че пингвините се връщат да правят любов и поколение на същото място, на което са се родили, всяко лято, правейки пауза първите 3 години, докато достигнат полова зрелост.

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

 

Пунта Аренас – Патагония, Чили

 

Пунта Аренас е  в Патагония.

А в Патагония 99% от земята е частна собственост. Наистина не мога да се досетя за причината да притежаваш огромен къс от земя, на която никнат лишеи, мъхове, храсти с височина 30 см, но пък виреят щрауси* /как не падат от вятъра също е загадка/ и овце.
Самият град е малък, подреден, лесен за обикаляне.

Пунта Аренас, Punta Arenas, Магалянес и Чилийска Антарктика, Чили

 

 

В центъра е паметника на Магелан насред градинка с опънати сергии, на които се продават пуловери, блузи,шалове и одеяла – местно производство и някои други дреболии мейд ин Чайна.

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Магелан

Пунта Аренас – Патагония, ЧилиПунта Аренас – Патагония, Чили

 

На картата видях улица „Югославия“**

Спрях се до една будка за вестници да попитам как да стигна до нея. Продавачката ми каза, че е далече, но ме помоли да изчакам за момент, след което се шмугна навътре и ми донесе за разглеждане каталог с недвижими имоти, питайки ме с надежда в гласа дали не търся нещо за покупка. Всъщност, да, търсех, но не къща, а пощенски картички, защото в централната поща продаваха само марки. В търсене на картички пообиколихме почти целия град, но не намерихме.

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

 

Малко е свирепо да ходиш срещу вятъра, да те вали дъжд и да търсиш пощенски марки. Пардон, не е свирепо, нелепо е. Накрая изгладняваш като вълк и се опитваш да се сетиш как се казваше улицата с ресторантчетата, която ти беше препоръчана от екскурзоводката точно 3 пъти.

О, да!

О`Хигинс е улицата с повечето кръчми,

в които има две основни блюда, които заслужават вашето внимание – омари и телешки стек. Намираме Хигинс и влизаме в първото ресторантче, изглеждащо като хоремаг през 60-те години- онази желязна дограма, кафеникавият мокет и типичният сервитьор от ерата на Балкантурист. Стекът е …невероятен, вкусен, омагьосващ, фантастичен! По някое време шефът се измъква иззад касата, хвърля престилкита и излиза. Готвачката и тя след него. Нашият сервитьор едва сдържа прозявката и нетърпението си да ни изпроводи и да заключи след нас. Часът е 14,15, ние се лигавим с разни стекове, а хората си имат сиеста. Ресторантчето е „Donde Mariano“ на ъгъла на О`Хигинс и Кроация, горещо препоръчвам!

 

 Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

*„Щраусите“ в Южна Америка се наричат ему и са различен от африканския щраус биологичен вид – бел.Ст.

** Патагония е приютила голяма хърватска колония още отпреди войните в бивша Югославия – бел.Ст.

Други разкази свързани с Чили – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА 🙂

 


No responses yet

май 22 2012

Огнена земя и Ушуая (и глетчери за цвят)

Днес Мария продължава с пътешествието си из Южните морета – наред са глетчертите на Чили, както и Огнена земя и Дряно… упс, Ушуая 🙂

 

Приятно четене:

 

Огнена земя и Ушуая

и глетчери за цвят

6,15 сутринта. Всички сладко спят. По уредбата капитанът любезно ни приканва да станем, да излезем на горната палуба и да съзерцаваме красотата на глетчерите. Първоначално отказвам категорично, после размислям и се опаковам като шушулка. Навън е .5 гр., с лек бръснещ вятър на талази. Красотата, която се открива пред погледа ми, изтрива всякакво недоволство. Глетчерите са кръстени с имената Espana, Romanche, Alemania, Francia, Italia, Holanda… Опитала съм се да ги подредя по този ред. Enjoy!

Глетчери

Глетчери, Чили

Глетчери

Глетчери, Чили

Глетчери

Глетчери, Чили

Глетчери, Чили

Глетчери, Чили

Глетчери, Чили

Глетчери, Чили

 

Огнена земя (на испански Tierra del Fuego)

е архипелаг, разположен в южната част на Южна Америка между Магелановия проток и протока Дрейк и между Атлантическия и Тихия океан. Той е част от природогеографската област Патагония. Намира се на координати 54° ю. ш. 70° з. д. (G). Името на архипелага е дадено от Фернандо Магелан, който е първият европеец, минал край него през 1520 г.
Включва над 40 хил. острова. Най-големият остров от архипелага е Огнена земя (или Големият остров на Огнена земя), с площ от 48 100 km². На архипелага е и най-южната точка на континента – Нос Хорн. На него живее племето она. Общо населението е около 250 хил. души.
През 1881 г. островите на архипелага са разделени между Аржентина и Чили. Аржентинската част от архипелага Огнена земя е обособена в провинция Огнена земя, Антарктида и острови в Южния Атлантик. Най-големият град в нея и най-южен град на планетата е Ушуая (Ушоае, Ушоайе).

 

Бигъл

 

А пък аз знаех от татко, че хората, които не са много наясно със себе си и света наоколо, се наричат патагонци. И че има някъде някаква Огнена земя, в която бушуват огньове. Малко преди да потегля натам разбрах, че в Ушуая имало евтини дънки.
…По средата сме на канала Бигъл, не много широк, но достатъчен да се разминат два кораба. По протежението му има естествени островчета, населени с моржове и корморани. Стотици моржове и хиляди корморани. Ветровито, облачно, понякога се показва и слънчице, вали на пресекулки китен дъждец, а ние обикаляме с катамаран канала, току под носа на ушуайци.

Моржове и пингвини в канала Бигъл, Огнена земя

Моржове и пингвини в канала Бигъл, Огнена земя

Фар в канала Бигъл, Огнена земя

Огнена земя

Ушуая е един среден по големина град,

малко по- голям от Дряново със сигурност, ниски постройки, множество магазини, кафенета, ресторантчета. Абсолютната туристическа атракция да си “ краят на света“. Цените са приемливи, пъбовете -пълни с хора и бира, отегчени младежи обикалят по улицата в търсене на купона, обичайното за всеки западен град настроение. Тук също е много „топло“ – целият ден, в който престояхме, температурите не паднаха под 14 гр.С.Запознати отблизо с Огнена земя споделиха, че сме извадили невероятен късмет с това хубаво време. И сигурно е така. 🙂
Над града се е разпрострял ледник, до който се стига след около 4 часа комбинирано изкачване с лифт и пеша. От него се разкрива невероятна гледка към града, залива и Канала. Спестихме си го, ние си падаме повече по бирата, гарнирана със стек.

Ушуая, Огнена земя

Ушуая, Огнена земя

Ушуая, Огнена земя

Ушуая, Огнена земя

Ушуая, Огнена земя

Ушуая е възникнал като каторга за престъпници, осъдени и заточени вовеки там, в пустошта, на края на света… По някое време се съюзили с пазачите си, вдигнали бунт и си обявили автономия, за да контролират далаверата от преминаващите кораби между Тихия и Атлантическия океан по времето, когато това е бил единственият път. През 1914 година тази уникалност умира с пускането на прокопания Панамски канал. Бунтът на затворниците бързо бил потушен от централната власт, защото доходите от пристанищни такси и митническите сборове явно и досадно рязко намалели. В магазините за сувенири видяхме за продажба набор затворнически дрехи, хората просто знаят да правят бизнес.:)

Ушуая, Огнена земя

Природата е величествена, залезите са оранжево-лазурни, за миг даже можеш да се отнесеш и да си представиш, че си в Алпите. Напук на насрещния и напорист вятър, правим снимки пред табелите и пътепоказателите, пред бюста на Ева Перон и поемаме обратно към кораба. На пристанището им павилион, в който слагат печати в паспортите срещу 1 долар, там можеш да си купиш пощенски картички и марки. Моите картички пристигнаха за 10 дни до Виена, за 24 – до Балчик и за 27 – до Габрово.

Изпълних се с красоти, благодаря ти, Ушуая! 🙂

 

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Огнена земя – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

No responses yet

февр. 23 2010

Патагония: пошо и кухен (1)

Днес отново ще поемем на далечен път. Този път Домосед ще ни разкаже за Патагония по Нова година. Приятно четене:

Патагония: пошо и кухен

част първа

Огнена земя по Нова година – от Ушуая до Пунта Аренас

Огнена земя, канал Бийгъл – Аржентина

– Ама ти наистина ли искаш да те возя до летище Аеропарке? Не слушаш ли радио? – превеждам си по смисъл репликата на удивения шофьор на такси.

А денят беше започнал толкова приятно (и рано! Пусти джетлаг) с кафенце и мънчики кроасанчета (медиалунас – арж.) в първото отворено, едва пометено, кафене на площад Италия, в квартал Палермо, Буенос Айрес. И ето ти сега притеснения за изпускане на самолет и кораб. Шофьорът все по-възбудено се опитваше нещо да ме пита и нещо да ме предупреждава за канцелирани полети и затворено летище, демонстрация и искания, като вметна и думата бомба. По радиото също споменаха няколко пъти Аеропраке Хосе Нюбъри в контекст на нещо, което с елементарните си знания и интуиция по испански си преведох като манифестация и блокирани улици с двукилометрови задръствания.

Доста далеч от истината! Оказа се, че стачка и демонстрация наистина има, но само на служителите на една от авиокомпаниите и само в тяхната половина на салона за регистрация на пътниците. Вярно – с барабани, знамена и шумни скандирания. Но без да се пречакат на конкуренцията. С която по случайност си бях избрал да летя аз.

Ушуая – Огнена земя, Аржентина

Аржентина е цял субконтинент.

От столицата до южното ъгълче отнема повече от три и половина часа полет с MD83. И още около час, докато ти разтоварят багажа.

Ушуая – Огнена земя, Аржентина

Градчето Ушуая

е краен пост на аржентинската колонизацията на „дивия юг“, родеещо се с
„дивия запад“ от американските филми и излъчващо духа на крайни субполярни пристанища като Лонгиърбин на Шпицберген. Макар и да е, разбира се, много по-близо до Екватора (54 градуса ширина). В сравнение с него чилийската Пунта Аренас отвъд Магелановия проток е улегнал европейски индустриален център с традиции. Тук освен авантюристите, привлечените от ниските данъци колонисти, моряците и докерите през лятото (а според непотвърдени сведения – и през зимата) властват и туристите. Около които се върти гладко смазана машина с две основни двигателя – Антарктида и Патагония. Мене ме е привлякла Антарктида, но и от патагонска Огнена земя не бих пропуснал да опитам.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version