Archive for the 'Горица' Category

ян. 08 2010

Мелник и неговите чудеса

Днес ще се разходим из китната ни родина. На ред е най-малкият град в страната — Мелник и неговите околности. Наш водач ще бъде Горица, която завършва разказа си с думите: „Много ми се искаше да напиша един изключително позитивен разказ за това пътешествие, но…“

Приятно четене:

Мелник и неговите чудеса

Няма нищо по- хубаво да отпрашиш, към някое кътче от нашата родина със задругата от детството. В ранната петъчна утрин се запътихме към Мелник.

Пътят беше, дълъг тъй като първо спряхме в Дупница, за да сръбнем по едно кайве с моя приятелка от университета, заселила се в родния град на русата харпия Сашка Васева. Седнахме на мегдана, побъбрихме, Сашка така и не се мерна и продължихме към Сандански. Там изгладнели до припадък хапнахме пиле с ориз и мусака и незабавно се запътихме към парка, където се шляхме безцелно около час.

След тези две посещения заключихме за кой ли път, че по-пострадал град от човешката глупост от София няма и

се запътихме към Мелник.

Бръм, бръм, бръм и ето ни в центъра на най — малкия, сгушен между жълти, купчинести „мелове“ градец. Тук са трите най- незабравими за мен дървета.

Първият 800 годишен чинар, като добър и стар домакин ни посрещна още на входа на града. Там беше и мястото, където отседнахме, но за него по- късно. Другите двама негови събратя се ширят край реката, в която има вода, когато и е кеф на майката Природа. Единият е пред сладкарницата, останала непроменена не знам от кога, с грозновата синя дограма, но предлагаща най — вкусните крем карамел и принцеси с кайма и кашкавал, с шунка и кашкавал и само с кашкавал. Имайте в предвид, че принцесите доста се бавят, но са много вкусновати. Третия чинар е малко преди сладкарницата. Може би има и други големи чинари наоколо, но тези тримата са се запечатали в съзнанието ми завинаги.

Такаа… вече сме в града и понеже малкото ни спи в колата спираме да пием чай и да опитаме крем карамела, преди да се разтоварим в квартирата. На площада е тихо, леко студено, но много свежо. Минават някакви японци с голям фотоапарат и щракат яко. Други хора почти няма и е много уютно. Заради самото разположение на града се чувстваш сякаш си в стая а не навън, но си навън. Чаят ни беше в много сладки жълти чашки и много подходящ за момента. Човечето се събуди и отидохме да разтоварим багажа в „Стария Чинар“, където е и самият стар чинар, за който ви споменах. Мястото е обикновено, доста скромно, но за пръв път от много време не се чувствахме сякаш пречим на собствениците и трябва да си изхарчим всичките пари там, за да им се харесаме. Дадоха ни ключовете и ние превзехме една стая, в която окупирахме леглото и започнахме да ядем портокали. След няма и час пристигнаха другите bandidos и дружно поседнахме да пийнем кой ракийка, кой домашно мелнишко винце.

Съботната сутрин се разви доста мързеливо и около 10.30 всички се запътихме към Кордопуловата къща. Е нема такава къща! Построена е още през 1754 г. от неизвестни майстори специално за производство, съхранение и търговия на вино. Манол Кордопулов си правил винце в подземната изба, която събирала 300 тона вино и успявал да го пласира дори и във Венеция- демек бил много даровит търговец Манолис Кордопулос, а не като днешните! Стопаните на тази интересна къща ни посрещнаха с по чаша вино налята, докато ние се разхождахме из сложния подземен лабиринт на избата. Атмосферата е приятна, неангажираща и доста позитивна.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

Switch to mobile version