Archive for the 'Асен Генов' Category

ян. 28 2010

Из Индия (4): Вриндавана, Варшана, Нандаграм и Вриндакунд

Продължаваме с обиколката на Асен из градовете и забележителностите на Индия. Вече бяхме в Делхи и Джайпур, в Пушкар и Кароли, както и Джайпур отново, Харидвар и Ришикеш, а днес продължаваме към Вриндавана, Варшана, Нандаграм и Вриндакунд. Приятно четене:

Из Индия

част четвърта:

Вриндавана – земята на Кришна

Намира се на около 140 км. южно от Делхи, по пътя за Агра. Население – около 50 хиляди (по данни от преди десетина години). Естествено, първото нещо, което може да се каже за Вриндавана е, че има между 5 и 7 хиляди храма. По един на всеки десет души.

Цветя за боговете – Вриндвана (Vrindavan), Индия

Цветя за боговете

Октомври-ноември е времето, когато мнозина се насочват към Вриндавана за Враджа мандала Парикрама – поклонническа обиколка пеш из най-значимите свети места в региона. Вриндавана привлича вайшнавите с това, че там Кришна е прекарал детството си. Тези, които искат да усетят и духовната атмосфера на Индия, освен туристическите и шопинг атракции и дестинации, задължително един ден трябва да отскочат за кратка визита до Вриндавана – земята на Кришна.
Храм на Кришна – Вриндавана (Vrindavan), Индия

Храм

Във Вриндавана пристигам от Харидвар с нощен автобус.

Пътуването, смело мога да кажа, беше най-тежкия преход до сега, заради безмилостното и нечовешко друсане, среднощната спирка нейде по пътя, където музиката така беше усилена, че ви заболяват тъпанчетата, както и крайно неудобния „интериор“ на автобуса. Спряхме рано сутринта в Матхура, родното място на Кришна, от където, с мото-рикша се отправихме към Вриндавана. Утрините в края на октомври са хладни и една ватена фланела няма да е излишна част от багажа ви.

Четете по–нататък>>>

One response so far

ян. 21 2010

Из Индия(3): Джайпур, Харидвар и Ришикеш

Днес ще продължим обиколката ни из Индия и щата Раджастан. Започнахме с пътя до Делхи, а за последно бяхме в Пушкар и Кароли. Сега продължаваме с Джйпур и важните за индуистите градове Харидвар и Ришикеш. Приятно четене:

Из Индия

част трета

Джайпур – палатът и обсерваторията

Градски палат в Джайпур

Градски палат в Джайпур

Палатът е започнат от Махараджа Джай Сингх (1688-1743).

Така и не можах да се ориентирам добре колко точно стени опасват самите покои на владетеля, но имам чувството, че се минава през няколко порти, като последната извежда пред самия палат. Той сам по себе си не е много голям, ако очаквате огромно, монументално строителство, но е впечатляващ с архитектурните детайли, с които са изградени и изпълнени всички постройки от комплекса. Информация за владетеля и за неговия дворец може да бъде намерена много лесно и няма смисъл да преразказвам вече написаното. Предпочитам да опиша впечатлението си от видяното.
Много добре организирана архитектурна композиция. Определено впечатляваща с изяществото си, особено, на фона на запуснатите улици и сгради, извън палата. И тук, както във всеки дворец, има зала за аудиенции, в която владетелят се е срещал с различни личности, като британски благородници, например. Част от изложението, по пътя към „дурбар“ залата (за събрания и заседания), са рисунки и няколко антични фотографии, вероятно на последния Махараджа на Джайпур, който, освен другото, бил известен играч на поло. Модерни времена – модерни владетели.
В палата – Джайпур, Индия

В палата – Джайпур, Индия

Интересни са и документалните кадри от различни церемонии, показвани на една плазма на стената. Странно, но успяват да създадат доста автентичен вид и наистина ви връщат десетилетия назад във времето.
В двореца може да видите и една от най-обширните оръжейни колекции, подредена в бившите покои на Махарани – съпругата на Махараджата. Снимките на двете места са нежелателни, да не кажа, забранени. Струва си да видите и таваните, богато декорирани с керамика и стъкло.
Впечатляваща е и сградата за частни аудиенции, в която могат да бъдат видяни и най-големите, според Гинес, сребърни съдове. Наричат се гангаджали – от Ганга (свещената река Ганг). Махараджата на Джайпур Мадху Сингх II бил поканен да посети Англия, а той, за да се подсигури духовно за пътуването, поръчал изработката на тези огромни съдове. Направата им отнела две години на двама майстори, а 14-те хиляди сребърни монети, необходими за всеки един от гангаджалите, били отпуснати от дворцовата хазна. Забравих точно колко е обемът им, но побират хиляди галони с вода.

Четете по–нататък>>>

No responses yet

ян. 14 2010

Из Индия (2): Пушкар, Кароли и Натхдвар

Продължаваме с индийското пътешествие на Асен. Днес ще проследим ходенето му до Пушкар и Кароли. Приятно четене:

Из Индия

част втора

Пушкар

Пушкар — градът на Бог Брахма.

Пътят през последните километри, излизайки от периметъра на големите градове, доближавайки се до раджастанската пустиня, става все по-характерен и се вие сред скалистата и хълмиста местност, Понякога, насрещните превозни средства спират, за да изчакат автобуса ви. Постройките наоколо са стари и оставят у наблюдаващия впечатление за нещо много древно. Точно под прозорците на автобуса ви може да видите варосаните камъни, маркиращи пътя, и стръмния склон на дерето. Няма начин да не се запитате дали някой по-стръмен завой няма да подведе шофьора.

Според тургайда,

Пушкар е малък, около 12 хиляди души град,

без автомобили по главната улица, ако не броим нарушителите — рикшите. Местните жители са гостоприемни и приветливи, както навсякъде до сега. Готови са да ви услужат и да ви обяснят всичко, стига да говорите хинди. Ако имате късмет, може още на автогарата да попаднете на някой, който знае 5—6 думи на английски и може да ви каже цена (30—50 рупии) да ви заведе до, според мен, най-важните места в града. Главната търговска улица, впечатлява, освен с предлаганите стоки, включително керамични изделия, и с характерна, специфична архитектура. Не смятам, че си струва времето и средствата да отидете до този град, само за да се пошляете по търговската улица, да се разминете с няколко десетки „бели“ туристи и да ви предложат разни сувенири, включително и репродукции на Дали и Мона Лиза. По-добре е да се запознаете малко с историята и преданието за града.

Четете по-нaтатък>>>

One response so far

ян. 07 2010

Из Индия (1): Джайпур

От днес започваме едно дълго пътуване из Индия, което ще направим заедно с Асен. Приятно четене:

Из Индия

част първа

София — Истанбул — Делхи — Джайпур

Истанбул е огромен град.

От София кацнахме там и се наложи да престоим на терминала почти 8 часа. Процедурата да получиш виза за 3—4 часова разходка в града не си струваше нито усилията, нито парите, при условие, че летиш за… Индия. Но пък на терминала те изкушаваха с всевъзможни неща. Даже диджей, който репетираше нещо!

В Делхи

кацнахме около 3 сутринта на 14-ти октомври. След скенера за свински грип и проверката на емиграционните служби може да ви се наложи да преживеете последното от летателните преживявания — чакане на багажа… Аз чаках своя има-няма 30—40 минути. Поточната лента се извъртя няколко пъти.
След това се озовавате в чакалнята при посрещачите, където, горещо ви препоръчвам да си платите такси на гишето „Pre-payed Taxi“, което ви гарантира относително честно и качествено обслужване.
Желателно е да си обмените някаква начална сума пари още на аерогарата. Аз направих това на гишето Томас Кук, а таксата бе поносима.
… С това, приключението ви наистина започва!
Ние се отправихме към Джайпур, известен като Розовият град. Пътува се с автобус, тръгващ посред нощ от един кръстопът, наречен Дхула Куан. До там — с предплатеното такси. Почти шест часовият път се запомня с непрестанния вой на клаксоните — така се предупреждават, че следва изпреварване. Всички камиони и повечето коли и автобуси, естествено, са ТАТА. На задната част на товарните машини пише „BLOW HORN!“, а от всички страни са богато декорирани в стил, който може да бъде наречен и графити, но с това далеч няма да опишем всички естетически характеристики на подхода на художниците, рисуващи по камионите.

Четете по–нататък>>>

5 коментара

Switch to mobile version