Archive for the 'Валентина Гатева' Category

февр. 02 2010

Амстердам: градът в кафяво и мирис на марихуана

Днес ще отскочим до една от най-интересните столици в Европа – Амстердам с доста идеи и съвети за интересни прекарване в града. Наш водач ще бъде Валентина, а редакцията не препоръчва употребата на наркотични и упойващи вещества. Приятно четене:

Амстердам: градът в кафяво и мирис на марихуана

Ами…..да, впечатлението, което сформирах още първите 5 минути беше, че този град е почти изцяло в кафявата гама. И все пак е красив и очарователен по свой си начин. Това, което не ме изненада бяха вълните марихуанен дим, който те обгръща, когато минеш покрай някой Coffee Shop 🙂 или когато се разминеш с някой по улицата (е, добре, не с всеки, но с почти всеки). Ако някой го интересува нещо просто те спира и ти казва “Hey guys, how do I …..” – тази марихуана всички ги прави спокойни, щастливи и разговорчиви. И всички говорят английски, нали неофициално им е втори език. Да, с малко странен акцент, но все пак се разбираш с тях.

Колоездачите

са високо почитани и си имат всякакви екстри – вело паркинги, вело алеи, вело светофари, вело…… Дори си имат семейни байкове, оборудвани или с по две-три седалки, за да може мама/тати да вози малчуганите или с мини ремарке (закачено по-често отпред отколкото отзад), в което дребосъците ги возят като „товар“ 🙂

Хвърчат непрекъснато напред назад и са с предимство пред всички – пешеходци, автомобилисти. Така че трябва да гледаш къде ходиш, за да не възседнеш някой велосипедист в движение или по-скоро той тебе и не трябва да ходиш по велоалетите. И това определено облекчава движението, задръствания не видяхме 🙂 Колело се кара с панталонче или с поличка/рокличка, със сандалки, маратонки, с чехлички….абе с каквото ти дойде. Колело можеш да си наемеш. Минималният наем е за 3 часа и ще ти струва между 5.00 EU – 15.00 EU според продължителността и фирмата, която избереш.

Като огледаш по-внимателно залепените една до друга дву и триетажни къщи от тъмна тухла забелязваш как някои от тях сякаш искат „да изпънкат“ пред други. Все едно някой е отишъл в задния им двор, подпрял се е на задната има стена и ги е подбутнал. Голяма част имат лек наклон напред към улицата сякаш са тръгнали да падат по „фасада“, но още не са решили дали искат или не. Други пък са били „подбутнати“ странично и прозорците им са увесили физиономии от едната си страна все едно се цупят на някого. Не можах да изровя архитектурна причина за тия странности и се доверявам на общото мнение, че просто сградите са стари и водата в каналите и подпочвените води подкопават основите и сградите се накланят насам натам 🙂 Хубаво е, че се подпират една друга… (Наклонените напред фасади в Амстердам са традиционни за града. По този начин на горния еркер се закачва скрипец и с него помощ и въже могат да се качват мебели или чували с брашно по горните етажи. Къщите се много тесни и стълбищата не позволяват нормалното придвижване на гардероб или пиано по тях, а наклонената напред фасада помага багажът да не стърже по фасадата по пътя си нагоре-надолу – бел.Стойчо)

Иначе ще откриеш и венециански дух в този град, който сякаш има повече и по-добре изградени канали и от самата Венеция. Един възрастен господин ни осведоми, че цяла Холандия е построена върху площи с езера. Те изкуствено се отводняват и пресушават през каналите и до ден днешен. Дори летището в Амстердам било построено в едно от най-дълбоките езера.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

ян. 06 2010

Валенсия – град за живот с усмивка :)

Днешният пътепис е колкото пътепис, толкова и полезен със съветите и идеите, които дава за пътуване из испанската Валенсия. Приятно четене и … не много снежни дни:

Валенсия – град за живот с усмивка 🙂

Пристигнахме на летището на третия по големина град в Испания късно следобед в Неделя.

Ескалатор свързва летището с метрото на града (колко удобно, нали 😀 ). В метрото веднага попаднахме на българин, който учтиво предложи да ни помогне да стигнем до хостела, но ние му отказахме.

Едно важно упътване за валенсианското метро

— независимо дали се качвате или слизате имайте предвид, че вратите не се отварят сами. Вие трябва да си отворите вратата, за да се качите или слезете, защото в противен случай няма да успеете. За сметка на това веднъж отворени вратите се затварят сами при тръгване на мотрисата 🙂 и с това няма грижи.

На излизане от метрото се озовахме точно пред централната жп гара, която е една от забележителните сгради на града.

Точно до нея се намира мъгляво

отражение на Римския Колизеум — MUSEO TAURINO .

И все пак Валенсианския Колизеум (Музеят на бикоборството) също беше впечатляващ, но за съжаление в основите му имаше импровизиран бит пазар, на който китайци продаваха всякакви типично испански и не само испански сувенирни боклуци. Така и не успяхме да влезем в MUSEO TAURINO, защото беше затворен през целия ни престой.

Youth Hostel

се бяха погрижили да предоставят точни до последния метър инструкции. Хостелът се намираше на около 15 мин. пеша от централната гара, точно до централния пазар или Валенсианските Хали 🙂 и преминахме през историческия и настоящ център на града. Останах очарована само след няколко минути пеш.

Това е градът-мечта. По моята скромна преценка и пешеходни възможности градът е средно голям и успях да го обходя 🙂 за по-малко от два дни.

Изключително чист, приветлив, със сгради с романска, готическа и съвременна архитектура. Посрещна ни почти празен, защото от Петък до Неделя испанците празнуваха и почиваха. В един момент реших, че градът е запустял, защото почти нямаше хора. Но още в Понеделник вечер градът се понапълни с хора.

Четете по-нататък>>>

8 коментара

Switch to mobile version