Категория: Радослав Шарапанов

Една пешеходна разходка из Токио 2

Една пешеходна разходка из Токио

Пътеписът днес „почти“ открива една позабраване на нашия сайт страна. Радослав ще ни разходи из Токио. Приятно четене и опитайте новата ни функционалност да изпратите днешния (а и по-старите 🙂 ) пътепис на приятел или на себе си като пдф-файл по мейла (точно над настоящия текст е бутончето за изпращане) – след това можете да го заредите на мобилния си четец и да го четете и по този начин 🙂 Успех и приятно четене още веднъж :

Една пешеходна разходка из Токио

Токио е толкова огромен, че човек би се замислил сериозно преди да тръгне да се разхожда пеша из него. Но всъщност градът е много лесен за ориентиране заради нагъсто изкопаните станции на метрото и спасителните надписи на английски. Ако подберете подходящ маршрут, можете да видите значителна част от центъра, включително някои от най-известните места, за десетина часа градски преход. Издръжливостта на крачене е задължителна и насладата е гарантирана.

1. Започнете разходката сутрин колкото може по-рано от квартал Асакуса. Полюбувайте се на свежестта на утрото в храма Сенсоджи, с неговите безброй традиционни лампи и дългата улица със сувенири.

2. На изток от Асакуса, преминете река Сумида по моста Азумабаши и ще се озовете до една от най-странните сгради въобще – главната квартира на пивоварна Асахи и нейната необяснима пристройка, проектирана от Филип Старк.

Пивоварна Асахи – Токио, Япония

Сградата на Асахи

3. На десет минути на изток, в квартал Сумида, вече се извисява новият рекордьор по височина, кулата Tokyo Sky Tree. Но посоката към центъра е обратна, затова след кулата се върнете до реката и тръгнете на юг по брега.

Мостът Азумабаши – Токио, Япония

Мостът Азумабаши

4. По пешеходната алея под извисената магистрала е много приятно място за разходки. Широката река и накацалите къщи на отсрещния бряг са отпускаща гледка и носят изненадващо усещане за уединение. Обстановката се разнообразява от разминаване с дружелюбните бегачи, пенсионери или работници в почивка.

Река Сумида – Токио, Япония

Река Сумида

5. Реката продължава чак до Залива на Токио, но той е далеч, затова спрете при Риогоку, където ще видите канал от дясно. Преминете над реката през близкия мост и продължете по малкия воден ръкав на запад. Там ще видите градски лодки и обикновени токийски къщи.

Канал от Риогоку към Акихабара – Токио, Япония

Канал от Риогоку към Акихабара

6. За 15 минути каналът ще ви отведе до Акихабара, култовият квартал на електрониката. Огледайте безбройните причудливи магазинчета или се качете в 8-етажния електронен мол Yodobashi Camera. Ще намерите много интересни оферти и завиване на свят от цветове, стоки и надписи.

Акихабара – Токио, Япония

Акихабара

7. Спуснете се на юг и след 20 минути ще стигнете то Tokyo Station, “Централна гара”. Добре дошли в различния квартал Маруночи. Тук архитектурата се променя и на запад от гарата са изникнали строги лъскави небостъргачи.

Националната градина – Токио, Япония

Националната градина

8. Между големите блокове, покрай фонтана, ще излезете на много внушително обширно място, където се намира Императорският дворец. Може да се каже, че това е самото сърце на столицата на Япония. Тук трябва да се отдели много време, за да се попие атмосферата на замъка, но не се увличайте, защото има още да се ходи.

Императорският дворец – Токио, Япония

Императорският дворец

9. От Националната градина пред двореца пресечете канала на юг и ще се озовете между правителствени сгради и парк Хибия. Той е сравнително малък, но изящен и си заслужава посещението.

Парк Хибия – Токио, Япония

Парк Хибия

10. Съседна на настоящия квартал Минато-ку от изток е прочутата столица на луксозните магазини, квартал Гинза. След него, потърсете в небето на югозапад червената Tokyo Tower. Насочете се към нея.

Гинза – Токио, Япония

Гинза

Ginza, Чуо, Токио, Япония

11. След 30 минути ходене и минаване покрай Mori Tower, ще пристигнете в основата на величествената Tokyo Tower, един от символите на града. Докато се качите на горната й наблюдателница, вече ще се здрачава и може да се насладите на невероятния пейзаж от светлините на нощно Токио от птичи поглед.

Tokio Tower – Токио, Япония

Tokio Tower

12. Като последен преход, направете една нощна разходка из квартал Ропонги на запад към забележителния заоблен небостъргач Roppongi Hills. Тук вече ще намерите края на издръжливостта на краката ви и на този изпълнен с вълнуващи открития ден.

Ропонги – Токио, Япония

Ропонги

А утре готови ли сте да прескочите на запад до Шибуя, Хараджуку и Шинджуку?

Автор: Радослав Шарапанов

Снимки: авторът

Още снимки от Япония:

Други разкази свързани с Далечния Изток– на картата: Кликайте на разказа

За ден в Аман (Йордания) 4

За ден в Аман (Йордания)

Днес ще отскочим за един ден до столицата на Йордания. Радо се нуждае от нашата морална подкрепа, за да продължни с писането 🙂 Хайде, Радо, чакаме и следващата част:

За ден в Аман (Йордания)

В една септемврийска вечер тръгнахме от Централна автогара през Истанбул към Йордания, за да се разходим в пустините и да видим какво правят нашите арабски приятели.

В автобуса от София слушахме телефонни разговори и хлипане заради любовна драма. Главната героиня седеше до мен и не можех да не чуя, че реката от сълзи тече към нашето летище в Истанбул и продължава към Дубай, Сингапур, Сидни и накрая Окланд, Нова Зеландия. На границата ме изненада мощно разработената турска част, с мраморните кабинки и големия нов безмитен търговски център.

Пристигнахме в Истанбул

в 8 ч и отново ме порази мащаба на босфорския град. Веднага се метнахме на метрото, за 15 минути бяхме на Аксарай и тръгнахме пеша на изток към Султанахмет. Идеално сливане с града. Странно никъде не намерихме бюро, което да ни продаде йордански динари.

Обиколихме край класическите места като Синята джамия, Св. София и Топкапъ. Търговците и туристите са там, добре са. Излязохме на брега до моста Каракьой, полюбувахме се на Златния рог и Босфора и тръгнахме нагоре по тесните пазарни улички към Капълъ чарши. Избягвайки на косъм бусовете, стигнахме до покрития пазар, разгледахме за малко и излязохме да седнем на едно малко заведение с кьофте хамбургер.

С метрото се стига много лесно, бързо и евтино до летище Ататюрк. То е огромна, нова и модерна аерогара с някои странни особености. Проверката за безопасност става още при влизане в сградата и ако излезеш за малко, на връщане пак минаваш през скенера. Общо три пъти го правихме.

На опашката за нашия полет повечето хора бяха местни и дори един важно изглеждащ млад арабин, наречен веднага от нас “шейха”. Преди полета се качихме на ресторантския етаж, за да хапнем чудна порция дюнер с айрян.

Аман, Йордания

Малкият самолет на Royal Jordanian се забърка в странно задръстване на пистата и чакахме 20 минути за възможност да излетим. След нас чакаха още поне пет аероплана.

Полетът протече с леко небрежно обслужване, но топло ядене и безплатно уиски. Видимост общо взето имаше и можахме да се ориентираме отгоре над какви места минаваме, заради ключови езера и заливи. Западна Турция, Сирия, Ливан, Израел и кафяво-жълтата Йордания. Много бяхме впечатлени от специфичната пустинна земя, както и от

летището на Аман – Кралица Алия,

издържано в типичен местен стил. Под зорките погледи на армията и други хора на сигурността, си намерихме място за смяна на пари и закупуване на виза, без никакви проблеми. На изхода ни чакаше приятелски настроеният шофьор на таксито, наето от хотела.

По магистралата към града слънцето светеше невероятно силно и бързо разбрах защо всички сгради са в блед жълто-кафяв цвят. Просто всичко друго би нагряло къщите непоносимо. Градът ни изуми с безкрайно разстилащите се хълмове с ниски квадратни къщи.

Хотелът Palace Hotel

е горе-долу добре като за най-евтин клас, с изключение на липсата на топла вода и състоянието пред разпадане на интериора.

По тъмно излязохме да наобиколим квартала. Както разбрахме по-късно, ние сме до улицата на крадците, защото тук се продават лесно придобитите стоки. Разбира се,

трафикът в Аман е хаотичен,

бибкащите коли се разминават на сантиметри и пешеходецът трябва да използва находчивост и светкавични реакции, за да пресече.

На един ъгъл вечеряхме вкусен и далаверски дюнер. Много добре се сливаме с тълпата, арабите не ни обръщат внимание. Само окиченият с чайник и билки Хюсеин (от Египет) ни почерпи обилно с хубав чай срещу някой друг динар.

До римския театър “случайно” ни дръпна служителят на музея. От дума на дума, прекарахме остатъка от вечерта в невероятна панорамна обиколка на града с подробни разкази за забележителностите. Видяхме всичко от центъра на Аман: кралския дворец, полицията, министерствата на образованието и правосъдието, йорданското ЦРУ, храмът на Херкулес, Синята джамия… Всичко това в рамките на 4 часа от кацането в страната.

Край (засега)

Надяваме се всички да има продължение:

Още снимки от това пътуване:

http://www.flickr.com/photos/radogado/4017855614/

Автор: Радослав Шарапанов

Снимки: авторът

Снимки от Йордания:

Други разкази от Близкия Изток – на картата:

Екскурзия до Патая (Тайланд) 1

Екскурзия до Патая (Тайланд)

Продължаваме с избрани части от големия пътепис на Радослав за Югоизточна Азия. Днес ще отскочим с него до един от известните курорти на Тайланд – Патая. Приятно четене:

Екскурзия до Патая

Междуградският автобус до Патая се хваща от Екамай (източната автогара) и пътува 2 часа дотам по магистралата. Нищо, че ни казаха погрешно, че пътят е 3 часа. С това частично знание излязохме в понеделник от хостела и стигнахме далече. Решихме да си вземем карта на градския транспорт, защото беше време да поемем нещата в наши ръце. Това стана в една книжарница на Као Сан, която миришеше на тоалетна и предлагаше всички комерсиални книги за момента плюс всякакви пътеводители и учебни помагала за езици. Картата се оказа супер объркана (каква не-изненада), но я все пак извлякохме полезна информация от нея. От Раджа-та в посока изток трябва да се хване автобус 15, да се слезе на площад Сиам, да се качиш на Небесния влак в посока изток и да слезеш на спирка Екамай. Елементарно, как не сме се сетили по-рано!

Хип-хоп в Тайланд

На стълбите на Небесния влак пак видяхме ученически музиканти, които бяха много добри и много ме зарадваха. Радостно бе и въздушното метро, защото е доста по-цивилизовано от автобусния градски транспорт. Преди качване питахме за информация на гишето, чиято господарка ни посъветва на разбираем английски да си вземем билети от машината. Там на екрана си избираш докъде искаш да отидеш и се изписва колко бата да вложиш в сделката. Вътре в мотрисата дори има екран с информация за следващата спирка, направо ни глезят вече! Сукуумвит, източният модерен квартал, си е съвсем друг Банкок.

Електронни игри в Банкок, Тайланд

Автогарата Екамай е скрита

и трябва да кривнеш малко от главния път, за да я намериш. Първо я подминахме, спряхме едно момиче и то ни каза откъде да минем. Тук не се плашат от чужденците като в туристическия център на града. Гарата изглеждаше доста скромна като за такъв огромен град, но така да бъде, не се оплакваме.

Четете по–нататък>>>

Трудният Банкок – свиква се :-) 2

Трудният Банкок – свиква се :-)

Продължаваме с избрани части от големия пътепис на Радослав за Югоизточна Азия. Днес ще се запознаем с нормалния, нетуристически Банкок. Приятно четене:

Трудният Банкок – свиква се 🙂

След своеобразния ускорен курс по оцеляване в Банкок, на който се подложихме предните два дена, във вторник сутринта се чувствахме сякаш сме живели тук от седмици. И бяхме готови да го атакуваме с нови сили и увереност.

Разучили добре картата на автотранспорта, знаехме кои автобуси са с климатик и кои без, от коя страна на улиците спират и всичко необходимо.

Градската железница на Банкок, Тайланд

Размислих какво друго от важните неща не сме видели и веднага се сетих за легендарната златна статуя на полегналия Буда. Видяхме какво пише по въпроса в пътеводителя и благодарение на чудните карти в него бяхме убедени, че знаем къде е. А именно квартал Сукуумвит, който се намира на няколко километра на изток от базата ни. Трябваше да хванем любимия ни автобус 15, отново, но този път да продължим с него след пл. Сиам, да завием на юг от него и след като видим голям парк вляво, да слезем и да тръгнем на изток пеша.

По време на пътя с 15-ката видяхме как тайландците се молят, когато минават покрай изображение на краля. Случи се точно след като минахме Сиам и една административна сграда ни настигна от ляво. Изведнъж „тай“-лелката на седалката до нас събра ръце с прилепени длани, сочещи към брадичката, наклони си леко главата и затвори очи. Молеше се. Изумително бе да видим подобна сцена в съвсем ежедневна, непринудена ситуация с обикновени граждани. Те искрено обичат и уважават краля и той е практически действащ символ на обединение на нацията. Следователно, Тайланд има нация, която е доста силна в обединението си, преплетено с вярата към Краля. Беше трогателен, духовно извисяващ момент, особено за такива родени атеисти и тотално непризнаващи властта хора като нас.

Центърът на Банкок, Тайланд

Четете по–нататък>>>

Първият ни ден в Банкок 6

Първият ни ден в Банкок

Продължаваме с избрани части от големия пътепис на Радослав за пътуването му из Югоизточна Азия. За последно пътувахме с него от Хонконг към Тайланд и днес ще бъдем за пръв ден в Банкок. Приятно четене:

Първият ни ден в Банкок

«Опасностите на Банкок», знаменитият криминален филм на братята Панг, отекваше в мислите ми, докато се събуждах тази сутрин.

Банкок може да е горещ, но устремът и жизнеността на града са като свеж полъх. Само вижте движението по пътищата. Булевардите са широки и може да видиш всякакъв вид возила върху тях… освен велосипеди. И целият този безкраен поток е засилен да отива нанякъде. Освен на светофарите, когато зеленото светва след 180 секунди (!) и пътниците в автобусите излизат за малко да се разтъпчат. Но засега в тази неделя ще се движим пеша.

Закуска в хостела – Банкок, Тайланд

Закуска в хостела

Слязохме долу в градината-ресторант на хостела, а там нямаше никой дори и от персонала и трябваше да влизаме вътре, за да си поръчваме печените филийки, а това включва събуване и обуване. В градината има една маса, отрупана с чай, кафе и сладко. Оттук си вземаме каквото ни харесва и закусваме на спокойствие на малка дървена масичка под свежа зеленина. Атмосферата в градината е невероятно релаксираща. И така трябва, защото излезеш ли навън по улиците на Банкок, започва щурото приключение.

Видяхме Као Сан през деня и улицата изглеждаше много нетипично, тъй като няма чак толкова много хора. Излязохме от отсрещния западен край на улицата и зацепихме на юг, защото от картата знаехме, че там е Големият дворец (Grand Palace • พระบรมมหาราชวัง), туристическа атракция номер едно на Града на ангелите.

Големият булевард, успореден на Као Сан, е доста широк и се казва… хмм… пак дълго и сложно тайландско име, започващо с «Раджа» — и ние така го запомнихме. Много е дълъг и продължава доста на изток, а на запад свършва близо до нас, при срещата с реката. Всъщност ние така и не отидохме на запад от реката и си стояхме в централната част (Као Сан) и прилежащата нова половина Сукуумвит (สุขุมวิท). Запомнихме едно кръстовище със статуи на слонове с идеята да се ориентираме после по него и се спуснахме на юг. Това е доста обширна част от Банкок и за двореца се минава покрай правоъгълен парк, който изглежда се ползва за концерти. Срещу него има представителна административна сграда.
Четете по–нататък>>>

От Хонконг към Банкок 0

От Хонконг към Банкок

Тази нощ имахме известни технически проблеми със сайта и той беше недостъпен, за което се извинявам на всички (по)читатели и автори. Очевидно се оправихме, а сега продължаваме с избрани глави от големия пътепис на Радослав за Югизточна Азия. Днес ще тръгнем към Банкок. Приятно четене:

От Хонконг към Банкок

Двойка се разхожда по крайбрежната алея на Чим Ша Чой – Хонконг

Двойка се разхожда по крайбрежната алея на Чим Ша Чой

Днес имахме особено важна туристическа задача –

да се доберем до славното Кралство Тайланд.

Сега, преди някой да пита за стотен път, не сме търсили или намирали нито проститутки, нито наркотици. Видяхме само веднъж едното от двете на съседния бар в едно заведение.

Четете по-нататък>>>

Остров Лама, Хонконг 0

Остров Лама, Хонконг

Продължаваме с избраните части на големия пътепис на Радослав из Югоизточна Азия. Днес ще разгледаме мястото за почивка на жителите на Хонконг – остров Лама. Приятно четене:

Остров Лама, Хонконг

През изминалата нощ в Ah Shan Hostel бяхме в нова стая с 4 легла на два етажа, този път за 8 човека, но нямаше никой друг освен нас. Супер. Само че банята отново беше обща за нашия и още два подобни апартамента. Някакви китайци се мотаха пред телевизора в общата стая, но не сме се заговаряли с тях. Сутринта се изнесохме за пореден път с багажите през метрото и изскочихме на любимото ни място Чим Ша Чой, където хвърлихме приятелски поглед на обаятелния квартал.

Кварталите на Хонконг

Ранната сутрин беше изпъдила индийците-търговци на костюми и никой не ни досаждаше. Оттук се качихме на ферибота за Центъра и станахме свидетели на типичната мъгла/смог, която беше обвила небостъргачите на о-в Хонконг и им придаваше доста артистичен вид, предизвикващ ме да снимам още и още.

Смог над Хонконг

Смог над Хонконг

Време е за случка с комедия, напрежение и екшън с участието на моя милост. Преди да хванем ферибота за Лама, исках да мина през един магазин от ifc Mall за бърз поглед през витрината. Имахме 20-30 минути до отплаване и оставих Николай на кея, а аз се насочих на обречена мисия до мола и обратно за 15 минути. Той е съвсем близо по права линия, но няма как да се стигне дотам, ако не минеш по пешеходния надлез и после кой знае как да смениш етажи и да стигнеш до отсрещния ъгъл на търговския център.

Четете по-нататък>>>

Остров Лантау (Хонконг) 0

Остров Лантау (Хонконг)

Продължаваме с части от големия пътепис на Радослав за пътуването му из Югоизточна Азия. Днес на ред е един хонконгските острови – Лантау. Приятно четене:

Остров Лантау, Хонконг

Едно изключително интересно туристическо място в ХК е остров Лантау (大屿山) и по-точно неговото село Нгон Пинг горе нависоко в планината.

Остров Лантау (爛頭 • крива глава)

е най-големият остров в Хонконг и се намира на устието на Перлената река, върху площ от 150 км². Първоначално е бил дом на тихи рибарски селища, но през последните години е преобразен от строителството на няколко големи инфраструктурни проекта, включително новото летище на Хонконг, лифта Нгон Пинг 360 и увеселителния парк Дисниленд Хонконг. Остров Лантау заедно с Туен Мун е едно от първите европейски укрепления в района на Перлената река, основани от португалски търговци в началото на 16 век. По-късно португалците са изоставили мястото заради поражение от китайски войски. Още по-късно островът е станал важен търговски пункт за англичаните.


Там горе по върховете, атракциите са огромната статуя на седящия Буда, прилежащият й будистки манастир и планинската Пътека на мъдростта. Лесно се ориентирахме как да стигнем до там от хостела. Първо трябва да се стигне до село Чун Тун (东涌) на о-в Лантау, където е последна спирка на метрото. От “нашата” линия се хваща возене до Цуен Уан (Tsuen Wan, 荃灣), където се прехвърляме на влакчето за Чун Тун. То е над земята и има много хубави гледки във всички посоки: западния бряг на Каулюн, моста над морето и шосето, стъпващо на големия остров Лантау.

Остров Лантау

Остров Лантау, Хонконг

Четете по-нататък>>>

Камбоджа (2): Анкор Ват 8

Камбоджа (2): Анкор Ват

Продължаваме с частта за Камбоджа на големия пътепис на Радослав за Юго-източна Азия. В първа част видяхме пътуването му от Тайланд до Камбоджа с влак, а днес продължаваме с едно от най-големите богатства на света — Анкор Ват. Приятно четене:

Камбоджа

част втора

Анкор Ват

В този прекалено слънчев ден се случиха най-чудесното и най-гадното нещо от пътуването. В може би най-приказното място на света, Анкор Ват.

Комплексът се намира на 6 километра на север от град Сиам Реп.

Километри, които изминахме с колела под наем от хотела. Те бяха доста очукани, скърцащи и ръждиви. Така е и в цяла Югоизточна Азия — няма ги познатите ни байкове, а има измъчени и използвани до последни сили велосипеди. Настроихме им що-годе кормилата, привикнахме със скърцането и се впуснахме в анархичното движение на Сиам Реп, вече не като пешеходци.

Тук пътищата са сериозно стеснени от локвите от двете им страни и да караш плътно до тротоара с колелото не е възможно. Трябва да се впуснеш с рогата напред и да се надяваш на инстинктите и късмета. Ние отначало минавахме покрай реката от едната страна и мизерните къщурки от другата. После стигнахме до кръстовище на моста, където трябваше да пресечем реката и на пръв поглед минаването беше невъзможно. Всякакви превозни средства идват от всякъде, „какво е това светофар“? Положението е подобно на откачения трафик в Индия. Вероятно самият Буда напътства шофьорите. Казахме си молитвите и преминахме успешно и след малко се озовахме в едно КПП.

От този пункт ние, заедно с придружаващите ни тук-тук таксита, влязохме официално в зоната на храмовете на Анкор. Има различни опашки за еднодневни или тридневни билети, но гишетата не бяха разпределени според табелите и взехме еднодневни билети от гишето за тридневни, или нещо подобно. Не знам. Билетът за един ден щъкане из Анкор Ват, официално най-големия религиозен паметник на света, струва $20

Четете по–нататък>>>

Камбоджа (1): С влак трета класа към Третия свят 3

Камбоджа (1): С влак трета класа към Третия свят

Новата година ще започнем с едно далечно пътешествие до Юго Източна Азия. Днес ви представям част от пътуването на Радослав до там — частта за Камбоджа. За да не се учудвате: стартовата точка на пътеписа е Тайланд, а ние ще прочетем за пътуването от там до Камбоджа. Приятно четене:

Камбоджа

част първа

С влак трета класа към Третия свят

Днес бе първият от двата дена, които почти изцяло ще минат в пътуване по маршрута Банкок-Сиам Реп (Камбоджа) и обратно.

Бяхме се консултирали с рецепцията на хостела и си мислехме, че знаем с кой автобус да стигнем до ЖП гарата и ни увериха, че рейсът върви от много рано сутринта и не трябва да се тревожим. „Учениците тръгват на училище много рано, защото пътуват много, със сигурност ще има автобуси“. Много рано в нашия случай означава ставане в 4 за хващане на влака в 5:55. Станахме, грабнахме си багажа, слязохме долу в обувките си и се опитахме да се изнесем официално като върнем ключа на рецепцията. Но вратата беше заключена и вътре беше тъмно. Повъртяхме се няколко минути, започнахме да блъскаме по стъклото и не след дълго се появи един полуоблечен член на персонала, чийто пол и досега си остава мистерия за нас. Върнахме ключа и хайде отново на път. Посадихме се на добре познатата ни улица Раджа, на място, за което вярвахме, че е спирка, и зачакахме.

Банкок е неузнаваем рано сутринта. Каквито и диви партита да е имало около Као Сан през нощта, те са угаснали и по улиците няма никой освен случайния тук-тукаджия. Говорим за вълка… и един веднага дойде на спирката при нас да заработи някой бат. Беше много ентусиазиран чичка и първо, разбира се, попита накъде сме. Казваме му, че чакаме автобуса за гарата, което уж е намек да се разкара. Нищо подобно. Той много ни съжали, че няма никакъв автобус и горките ние сме загубени без изгодните му услуги и с охота си предложи возилото. Много пъти и много настоятелно. Изключително се радваше, че може да каже правилно на английски „ЖП гара Банкок“ и го повтаряше много пъти с махане на ръка при всяка от трите думи: „Bangkok Train Station“. „Хуа-лям-пуун!“ (така се казва гарата). „Bangkok Train Station!“. Търпението ни си беше добре заредено, но времето напредваше и все го нямаше автобуса, който „със сигурност минава оттук толкова рано сутрин“. Това означaваше капитулация и още едно щуро возене с тук-тук, което винаги си е забавно. Тъй като улиците бяха празни, стигнахме за под 20 минути с една последна тържествена реплика от водача на МПС-то: „Хуалямпуун! Bangkok Train Station!“.

Хуа Лямпуун (หัวลำโพง) е основната железопътна гара на Банкок.

Тя е в централна част от града, в квартал Патуум Уан и от 2004 г. е свързана със системата на метрото. Сградата е отворила врати през 1916 г. след шест годишно строителство. По време на Втората световна война съюзническите сили са се опитали да бомбардират гарата, но вместо нея уцелили близкостоящ хотел. Гарата е построена в италиански ренесансов стил с украсени дървени покриви и цветни стъклени прозорци. Има 14 перона, 26 гишета за билети и два електрически екрана. Хуалямпуун обслужва над 130 влака и приблизително 60 хиляди пътника всеки ден.

Чудесно, че стигнахме, но имаше цял час до тръгването на влака за граничния град Араняпратет (อรัญประเทศ) в 5:55. Този курс е доста популярен и бях го запомнил още от България заради лесния час на тръгване. Има и още един в 13:05 по обяд всеки ден.

Четете по–нататък>>>