Archive for the 'Радослав Шарапанов' Category

Ное. 02 2010

Една пешеходна разходка из Токио

Пътеписът днес „почти“ открива една позабраване на нашия сайт страна. Радослав ще ни разходи из Токио. Приятно четене и опитайте новата ни функционалност да изпратите днешния (а и по-старите 🙂 ) пътепис на приятел или на себе си като пдф-файл по мейла (точно над настоящия текст е бутончето за изпращане) – след това можете да го заредите на мобилния си четец и да го четете и по този начин 🙂 Успех и приятно четене още веднъж :

Една пешеходна разходка из Токио

Токио е толкова огромен, че човек би се замислил сериозно преди да тръгне да се разхожда пеша из него. Но всъщност градът е много лесен за ориентиране заради нагъсто изкопаните станции на метрото и спасителните надписи на английски. Ако подберете подходящ маршрут, можете да видите значителна част от центъра, включително някои от най-известните места, за десетина часа градски преход. Издръжливостта на крачене е задължителна и насладата е гарантирана.

1. Започнете разходката сутрин колкото може по-рано от квартал Асакуса. Полюбувайте се на свежестта на утрото в храма Сенсоджи, с неговите безброй традиционни лампи и дългата улица със сувенири.

2. На изток от Асакуса, преминете река Сумида по моста Азумабаши и ще се озовете до една от най-странните сгради въобще – главната квартира на пивоварна Асахи и нейната необяснима пристройка, проектирана от Филип Старк.

Пивоварна Асахи – Токио, Япония

Сградата на Асахи

3. На десет минути на изток, в квартал Сумида, вече се извисява новият рекордьор по височина, кулата Tokyo Sky Tree. Но посоката към центъра е обратна, затова след кулата се върнете до реката и тръгнете на юг по брега.

Мостът Азумабаши – Токио, Япония

Мостът Азумабаши

4. По пешеходната алея под извисената магистрала е много приятно място за разходки. Широката река и накацалите къщи на отсрещния бряг са отпускаща гледка и носят изненадващо усещане за уединение. Обстановката се разнообразява от разминаване с дружелюбните бегачи, пенсионери или работници в почивка.

Река Сумида – Токио, Япония

Река Сумида

5. Реката продължава чак до Залива на Токио, но той е далеч, затова спрете при Риогоку, където ще видите канал от дясно. Преминете над реката през близкия мост и продължете по малкия воден ръкав на запад. Там ще видите градски лодки и обикновени токийски къщи.

Канал от Риогоку към Акихабара – Токио, Япония

Канал от Риогоку към Акихабара

6. За 15 минути каналът ще ви отведе до Акихабара, култовият квартал на електрониката. Огледайте безбройните причудливи магазинчета или се качете в 8-етажния електронен мол Yodobashi Camera. Ще намерите много интересни оферти и завиване на свят от цветове, стоки и надписи.

Акихабара – Токио, Япония

Акихабара

7. Спуснете се на юг и след 20 минути ще стигнете то Tokyo Station, “Централна гара”. Добре дошли в различния квартал Маруночи. Тук архитектурата се променя и на запад от гарата са изникнали строги лъскави небостъргачи.

Националната градина – Токио, Япония

Националната градина

8. Между големите блокове, покрай фонтана, ще излезете на много внушително обширно място, където се намира Императорският дворец. Може да се каже, че това е самото сърце на столицата на Япония. Тук трябва да се отдели много време, за да се попие атмосферата на замъка, но не се увличайте, защото има още да се ходи.

Императорският дворец – Токио, Япония

Императорският дворец

9. От Националната градина пред двореца пресечете канала на юг и ще се озовете между правителствени сгради и парк Хибия. Той е сравнително малък, но изящен и си заслужава посещението.

Парк Хибия – Токио, Япония

Парк Хибия

10. Съседна на настоящия квартал Минато-ку от изток е прочутата столица на луксозните магазини, квартал Гинза. След него, потърсете в небето на югозапад червената Tokyo Tower. Насочете се към нея.

Гинза – Токио, Япония

Гинза

Ginza, Чуо, Токио, Япония

11. След 30 минути ходене и минаване покрай Mori Tower, ще пристигнете в основата на величествената Tokyo Tower, един от символите на града. Докато се качите на горната й наблюдателница, вече ще се здрачава и може да се насладите на невероятния пейзаж от светлините на нощно Токио от птичи поглед.

Tokio Tower – Токио, Япония

Tokio Tower

12. Като последен преход, направете една нощна разходка из квартал Ропонги на запад към забележителния заоблен небостъргач Roppongi Hills. Тук вече ще намерите края на издръжливостта на краката ви и на този изпълнен с вълнуващи открития ден.

Ропонги – Токио, Япония

Ропонги

А утре готови ли сте да прескочите на запад до Шибуя, Хараджуку и Шинджуку?

Автор: Радослав Шарапанов

Снимки: авторът

Още снимки от Япония:

Други разкази свързани с Далечния Изток– на картата: Кликайте на разказа

2 коментара

окт. 26 2010

За ден в Аман (Йордания)

Днес ще отскочим за един ден до столицата на Йордания. Радо се нуждае от нашата морална подкрепа, за да продължни с писането 🙂 Хайде, Радо, чакаме и следващата част:

За ден в Аман (Йордания)

В една септемврийска вечер тръгнахме от Централна автогара през Истанбул към Йордания, за да се разходим в пустините и да видим какво правят нашите арабски приятели.

В автобуса от София слушахме телефонни разговори и хлипане заради любовна драма. Главната героиня седеше до мен и не можех да не чуя, че реката от сълзи тече към нашето летище в Истанбул и продължава към Дубай, Сингапур, Сидни и накрая Окланд, Нова Зеландия. На границата ме изненада мощно разработената турска част, с мраморните кабинки и големия нов безмитен търговски център.

Пристигнахме в Истанбул

в 8 ч и отново ме порази мащаба на босфорския град. Веднага се метнахме на метрото, за 15 минути бяхме на Аксарай и тръгнахме пеша на изток към Султанахмет. Идеално сливане с града. Странно никъде не намерихме бюро, което да ни продаде йордански динари.

Обиколихме край класическите места като Синята джамия, Св. София и Топкапъ. Търговците и туристите са там, добре са. Излязохме на брега до моста Каракьой, полюбувахме се на Златния рог и Босфора и тръгнахме нагоре по тесните пазарни улички към Капълъ чарши. Избягвайки на косъм бусовете, стигнахме до покрития пазар, разгледахме за малко и излязохме да седнем на едно малко заведение с кьофте хамбургер.

С метрото се стига много лесно, бързо и евтино до летище Ататюрк. То е огромна, нова и модерна аерогара с някои странни особености. Проверката за безопасност става още при влизане в сградата и ако излезеш за малко, на връщане пак минаваш през скенера. Общо три пъти го правихме.

На опашката за нашия полет повечето хора бяха местни и дори един важно изглеждащ млад арабин, наречен веднага от нас “шейха”. Преди полета се качихме на ресторантския етаж, за да хапнем чудна порция дюнер с айрян.

Аман, Йордания

Малкият самолет на Royal Jordanian се забърка в странно задръстване на пистата и чакахме 20 минути за възможност да излетим. След нас чакаха още поне пет аероплана.

Полетът протече с леко небрежно обслужване, но топло ядене и безплатно уиски. Видимост общо взето имаше и можахме да се ориентираме отгоре над какви места минаваме, заради ключови езера и заливи. Западна Турция, Сирия, Ливан, Израел и кафяво-жълтата Йордания. Много бяхме впечатлени от специфичната пустинна земя, както и от

летището на Аман – Кралица Алия,

издържано в типичен местен стил. Под зорките погледи на армията и други хора на сигурността, си намерихме място за смяна на пари и закупуване на виза, без никакви проблеми. На изхода ни чакаше приятелски настроеният шофьор на таксито, наето от хотела.

По магистралата към града слънцето светеше невероятно силно и бързо разбрах защо всички сгради са в блед жълто-кафяв цвят. Просто всичко друго би нагряло къщите непоносимо. Градът ни изуми с безкрайно разстилащите се хълмове с ниски квадратни къщи.

Хотелът Palace Hotel

е горе-долу добре като за най-евтин клас, с изключение на липсата на топла вода и състоянието пред разпадане на интериора.

По тъмно излязохме да наобиколим квартала. Както разбрахме по-късно, ние сме до улицата на крадците, защото тук се продават лесно придобитите стоки. Разбира се,

трафикът в Аман е хаотичен,

бибкащите коли се разминават на сантиметри и пешеходецът трябва да използва находчивост и светкавични реакции, за да пресече.

На един ъгъл вечеряхме вкусен и далаверски дюнер. Много добре се сливаме с тълпата, арабите не ни обръщат внимание. Само окиченият с чайник и билки Хюсеин (от Египет) ни почерпи обилно с хубав чай срещу някой друг динар.

До римския театър “случайно” ни дръпна служителят на музея. От дума на дума, прекарахме остатъка от вечерта в невероятна панорамна обиколка на града с подробни разкази за забележителностите. Видяхме всичко от центъра на Аман: кралския дворец, полицията, министерствата на образованието и правосъдието, йорданското ЦРУ, храмът на Херкулес, Синята джамия… Всичко това в рамките на 4 часа от кацането в страната.

Край (засега)

Надяваме се всички да има продължение:

Още снимки от това пътуване:

http://www.flickr.com/photos/radogado/4017855614/

Автор: Радослав Шарапанов

Снимки: авторът

Снимки от Йордания:

Други разкази от Близкия Изток – на картата:

4 коментара

февр. 25 2010

Екскурзия до Патая (Тайланд)

Продължаваме с избрани части от големия пътепис на Радослав за Югоизточна Азия. Днес ще отскочим с него до един от известните курорти на Тайланд – Патая. Приятно четене:

Екскурзия до Патая

Междуградският автобус до Патая се хваща от Екамай (източната автогара) и пътува 2 часа дотам по магистралата. Нищо, че ни казаха погрешно, че пътят е 3 часа. С това частично знание излязохме в понеделник от хостела и стигнахме далече. Решихме да си вземем карта на градския транспорт, защото беше време да поемем нещата в наши ръце. Това стана в една книжарница на Као Сан, която миришеше на тоалетна и предлагаше всички комерсиални книги за момента плюс всякакви пътеводители и учебни помагала за езици. Картата се оказа супер объркана (каква не-изненада), но я все пак извлякохме полезна информация от нея. От Раджа-та в посока изток трябва да се хване автобус 15, да се слезе на площад Сиам, да се качиш на Небесния влак в посока изток и да слезеш на спирка Екамай. Елементарно, как не сме се сетили по-рано!

Хип-хоп в Тайланд

На стълбите на Небесния влак пак видяхме ученически музиканти, които бяха много добри и много ме зарадваха. Радостно бе и въздушното метро, защото е доста по-цивилизовано от автобусния градски транспорт. Преди качване питахме за информация на гишето, чиято господарка ни посъветва на разбираем английски да си вземем билети от машината. Там на екрана си избираш докъде искаш да отидеш и се изписва колко бата да вложиш в сделката. Вътре в мотрисата дори има екран с информация за следващата спирка, направо ни глезят вече! Сукуумвит, източният модерен квартал, си е съвсем друг Банкок.

Електронни игри в Банкок, Тайланд

Автогарата Екамай е скрита

и трябва да кривнеш малко от главния път, за да я намериш. Първо я подминахме, спряхме едно момиче и то ни каза откъде да минем. Тук не се плашат от чужденците като в туристическия център на града. Гарата изглеждаше доста скромна като за такъв огромен град, но така да бъде, не се оплакваме.

Четете по–нататък>>>

One response so far

февр. 19 2010

Трудният Банкок – свиква се :-)

Продължаваме с избрани части от големия пътепис на Радослав за Югоизточна Азия. Днес ще се запознаем с нормалния, нетуристически Банкок. Приятно четене:

Трудният Банкок – свиква се 🙂

След своеобразния ускорен курс по оцеляване в Банкок, на който се подложихме предните два дена, във вторник сутринта се чувствахме сякаш сме живели тук от седмици. И бяхме готови да го атакуваме с нови сили и увереност.

Разучили добре картата на автотранспорта, знаехме кои автобуси са с климатик и кои без, от коя страна на улиците спират и всичко необходимо.

Градската железница на Банкок, Тайланд

Размислих какво друго от важните неща не сме видели и веднага се сетих за легендарната златна статуя на полегналия Буда. Видяхме какво пише по въпроса в пътеводителя и благодарение на чудните карти в него бяхме убедени, че знаем къде е. А именно квартал Сукуумвит, който се намира на няколко километра на изток от базата ни. Трябваше да хванем любимия ни автобус 15, отново, но този път да продължим с него след пл. Сиам, да завием на юг от него и след като видим голям парк вляво, да слезем и да тръгнем на изток пеша.

По време на пътя с 15-ката видяхме как тайландците се молят, когато минават покрай изображение на краля. Случи се точно след като минахме Сиам и една административна сграда ни настигна от ляво. Изведнъж „тай“-лелката на седалката до нас събра ръце с прилепени длани, сочещи към брадичката, наклони си леко главата и затвори очи. Молеше се. Изумително бе да видим подобна сцена в съвсем ежедневна, непринудена ситуация с обикновени граждани. Те искрено обичат и уважават краля и той е практически действащ символ на обединение на нацията. Следователно, Тайланд има нация, която е доста силна в обединението си, преплетено с вярата към Краля. Беше трогателен, духовно извисяващ момент, особено за такива родени атеисти и тотално непризнаващи властта хора като нас.

Центърът на Банкок, Тайланд

Четете по–нататък>>>

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version