Archive for the 'Ива Тихолова' Category

апр. 07 2010

Белгия и Антверпен: Месец и нещо по–късно

Днес ще продължим с впечатленията на Ива от Белгия и в частност на Антверпен. Ето първите ѝ нефризирани впечатления, а сега ще продължим нататък.

Приятно четене и не забравяйте да участвате в писането на 1000-ия пътепис на нашия сайт. Приятно четене:

Белгия и Антверпен: Месец и нещо по–късно

Белгия е страхотна туристическа дестинация,

ако идваш тук за 2-3 дни и по някакъв начин успееш да уцелиш някой от 10-те слънчеви и топли дни в годината.

Нормалният ден тук (в Антверпен) има следният климат:

цяла нощ ураганен вятър, сутринта към 5-6 силен дъжд, към 7:30 всичко изсъхва и поизгрява слънце, придружено от вятър. Ако навън е слънчево, вземи си чадър, защото тук дъждът завалява наистина неочаквано. Ако сутринта навън е студено, добра идея е отдолу да си облечеш тънките дрехи, а отгоре дебелите, защото по някое време със сигурност ще се стопли. Което пък от своя страна не означава, че малко по-късно ще запука студен дъжд. Не е обаче той проблемът: тук чадъри се продават навсякъде. Дори в магазините за козметика. Виж вятърът е нещо, което не можеш да пребориш 🙂 В този смисъл разбирам белгийците, които питат защо така се оплакваме от дупките по улиците при положение, че си имаме толкова много слънце. От тяхна гледна точка въпросът е напълно резонен.

Като започнах да говоря за

улиците, тук те са много различни.

Главните пътни артерии са много широки. Обикновено са по 2 ленти в посока, помежду тях още 2 ленти за градския транспорт. Но това са само централните улици. Вътрешнокварталните са по 1 лента и обикновено са еднопосочни. Там, където са асфалтирани, са като стъкло. Да ти е кеф да караш или да се возиш. Наистина! Обаче там, където е павета или плочки, ако си в кола могат да ти изпопадат пломбите от друсането. Ако си жена, забрави за токчетата, така както забравих аз 🙂

Настоящият пост се явява продължение на този тук. Първо ще се спра на коментара на Anya, защото тя много на кратко успява да разкаже всичко, което можеш да очакваш от всеки един белгиец. Наистина

тук бира започва да се пие от рано сутринта.

И така цял ден. Ако в България най-обичайната гледка като минеш покрай кафене е да видиш как целодневно се пие кафе, тук целодневно се пие бира. Най-много се котират Duvel, Maes и Jupiler, съдейки по празните бутилки и кенчета в торбите с боклук, който тук се събира вторник вечерта. Обичайно е да виждаш по 2 огромни чувала с кенчета от бира пред всяка къща всеки вторник.

Четете по–нататък>>>

14 коментара

мар. 31 2010

Белгия – първи нефризирани впечатления

Днес Ива ще ни разкаже за първите си пресни впечатления от Белгия и белгийците. Ценността им е, че са напълно неподправени и нефризирани. Предупредих ви 🙂 Приятно четене:

Белгия

първи нефризирани впечатления

В средата на 3-тата седмица от обучението ми тук. Вече мога да кажа някои добри и много повече лоши неща за Белгия. Възможно е аз да съм дошла с прекалено големи очаквания тук, но

тази държава не струва. По ред причини, като основната сред тях са хората.

Бях писала, че разбирам писмения фламандски, защото има някои допирни точки с немския. Е, след 3 седмици започнах да разбирам и говоримия. И по-лошо за мен. Преди два дни се случи, един преподавател, мислейки, че никой от еразмусите не го разбира, се

обърна към белгийската част от групата и се изказа доста високомерно, да не кажа направо „презрително“ за нас.

Същият този некадърник с голяма гордост обясняваше, че в момента в университета правели едни разработки за очистване на вода. Надявам се, че тогава аз съм сдържала презрителната физиономия, защото тези разработки, които те тепърва ги правят, в България сме ги внедрили преди повече от 30 години и даже ги изкарваме от употреба като скъпи и неефективни. Дълго е за обяснение, пък и не е тема на блога да разказвам надълго и нашироко как се очистват отпадни води. Идеята е, че технологиите са стари и добре познати. Ядосах се на това, че този некадърник се държеше все едно ние идваме от пещерите. А от моя гледна точка, той тепърва ще има да слиза от палмата. Не ми се обяснява колко пъти и къде по-прикрито, къде по-открито демонстрираше някакво необяснимо за мен самочуствие, често под формата на въпроса: „Виждали ли сте някога подобно нещо?“.

Четете по–нататък>>>

32 коментара

Older Entries »