Archive for the 'Ива Тихолова' Category

апр. 07 2010

Белгия и Антверпен: Месец и нещо по–късно

Днес ще продължим с впечатленията на Ива от Белгия и в частност на Антверпен. Ето първите ѝ нефризирани впечатления, а сега ще продължим нататък.

Приятно четене и не забравяйте да участвате в писането на 1000-ия пътепис на нашия сайт. Приятно четене:

Белгия и Антверпен: Месец и нещо по–късно

Белгия е страхотна туристическа дестинация,

ако идваш тук за 2-3 дни и по някакъв начин успееш да уцелиш някой от 10-те слънчеви и топли дни в годината.

Нормалният ден тук (в Антверпен) има следният климат:

цяла нощ ураганен вятър, сутринта към 5-6 силен дъжд, към 7:30 всичко изсъхва и поизгрява слънце, придружено от вятър. Ако навън е слънчево, вземи си чадър, защото тук дъждът завалява наистина неочаквано. Ако сутринта навън е студено, добра идея е отдолу да си облечеш тънките дрехи, а отгоре дебелите, защото по някое време със сигурност ще се стопли. Което пък от своя страна не означава, че малко по-късно ще запука студен дъжд. Не е обаче той проблемът: тук чадъри се продават навсякъде. Дори в магазините за козметика. Виж вятърът е нещо, което не можеш да пребориш 🙂 В този смисъл разбирам белгийците, които питат защо така се оплакваме от дупките по улиците при положение, че си имаме толкова много слънце. От тяхна гледна точка въпросът е напълно резонен.

Като започнах да говоря за

улиците, тук те са много различни.

Главните пътни артерии са много широки. Обикновено са по 2 ленти в посока, помежду тях още 2 ленти за градския транспорт. Но това са само централните улици. Вътрешнокварталните са по 1 лента и обикновено са еднопосочни. Там, където са асфалтирани, са като стъкло. Да ти е кеф да караш или да се возиш. Наистина! Обаче там, където е павета или плочки, ако си в кола могат да ти изпопадат пломбите от друсането. Ако си жена, забрави за токчетата, така както забравих аз 🙂

Настоящият пост се явява продължение на този тук. Първо ще се спра на коментара на Anya, защото тя много на кратко успява да разкаже всичко, което можеш да очакваш от всеки един белгиец. Наистина

тук бира започва да се пие от рано сутринта.

И така цял ден. Ако в България най-обичайната гледка като минеш покрай кафене е да видиш как целодневно се пие кафе, тук целодневно се пие бира. Най-много се котират Duvel, Maes и Jupiler, съдейки по празните бутилки и кенчета в торбите с боклук, който тук се събира вторник вечерта. Обичайно е да виждаш по 2 огромни чувала с кенчета от бира пред всяка къща всеки вторник.

Четете по–нататък>>>

14 коментара

мар. 31 2010

Белгия – първи нефризирани впечатления

Днес Ива ще ни разкаже за първите си пресни впечатления от Белгия и белгийците. Ценността им е, че са напълно неподправени и нефризирани. Предупредих ви 🙂 Приятно четене:

Белгия

първи нефризирани впечатления

В средата на 3-тата седмица от обучението ми тук. Вече мога да кажа някои добри и много повече лоши неща за Белгия. Възможно е аз да съм дошла с прекалено големи очаквания тук, но

тази държава не струва. По ред причини, като основната сред тях са хората.

Бях писала, че разбирам писмения фламандски, защото има някои допирни точки с немския. Е, след 3 седмици започнах да разбирам и говоримия. И по-лошо за мен. Преди два дни се случи, един преподавател, мислейки, че никой от еразмусите не го разбира, се

обърна към белгийската част от групата и се изказа доста високомерно, да не кажа направо „презрително“ за нас.

Същият този некадърник с голяма гордост обясняваше, че в момента в университета правели едни разработки за очистване на вода. Надявам се, че тогава аз съм сдържала презрителната физиономия, защото тези разработки, които те тепърва ги правят, в България сме ги внедрили преди повече от 30 години и даже ги изкарваме от употреба като скъпи и неефективни. Дълго е за обяснение, пък и не е тема на блога да разказвам надълго и нашироко как се очистват отпадни води. Идеята е, че технологиите са стари и добре познати. Ядосах се на това, че този некадърник се държеше все едно ние идваме от пещерите. А от моя гледна точка, той тепърва ще има да слиза от палмата. Не ми се обяснява колко пъти и къде по-прикрито, къде по-открито демонстрираше някакво необяснимо за мен самочуствие, често под формата на въпроса: „Виждали ли сте някога подобно нещо?“.

Четете по–нататък>>>

32 коментара

Дек. 09 2009

Марибор

Словения изглежда доста красива страна според моите транзитни спомени, но днес ще спрем там, за да разгледаме Марибор. Наш водач ще бъде Ива, която освен за Словения, ще разкаже и за подготовката си за това пътуване. Приятно четене:

Марибор

Документи, документчета и малко куфари

След като си подадох заявлението за международен паспорт, реших, че вече съм си уредила пътуването. В крайна сметка знаех вече как ще стигна до Любляна, а от там и до Марибор. Въобще ми беше излетяло от главата, че може би все пак ще ми е нужно нещо, в което да си нося багажа.

Нещото, реших, че трябва да е куфар с колелца. Мислех си, че са само един вид и се различават само по дизайна на предните джобове. Това естествено се оказа, че не е точно така. Основната разлика била в това, къде се прибира удължаващата се дръжка: дали влиза в самия куфар в една по-дебела тръба и така е доста добре защитена или пак се прибира, но в нещо като външен джоб и си остава открита на удар. Гледайки куфара отвън и двата варианта изглеждат еднакво, разликата се вижда при отварянето. Аз, честно казано, като излизах да си купувам моя хич и не се бях замисляла, че ще навлизам в такива подробности: един куфар в крайна сметка, какво толкова!? Ама тоя куфар като пропътува 1000 километра нещата изглеждат по съвсем, съвсем различен начин. Особено, когато по-късно се окаже, че ще носиш 2 стъклени бутилки вино в него. Особено, когато едното е искрящо и може да му изгърми тапата. И особено, ако си носиш шоколад и през целия път на връщане, въпросният шоколад ще трябва да съжителства в един куфар с почти всичките ти дрехи. Та такива истории 😀

Все пак не съм толкова тъпа да си държа виното навръщане в куфара 😀 но то си беше точно там, когато си хванахме таксито от общежитието в Марибор до гарата и решението ми да го махна от там дойде, когато на слизане от таксито установих, че Васил е сложил моя куфар отдолу, а отгоре е метнал 30-килограмовия, пълен до горе куфар на Пламена. Признавам си обаче, ако това не се беше случило, може би винцето ми щеше да си пътува точно в куфара чак до Русе 😀 Все пак поражения нямаше. Дори нямаше и помен от поражения.

Но да се върна на купуването: знаех в кой магазин ще отида, защото по принцип чанти, портмонета, чадъри и такива неща си ги купувам от там — знам, че са качествени и че ме изкарват доста години. Не че съм някакъв гороломник, но винаги може да се случи нещо. Та отидох и почнах да оглеждам: най-малкия размер няма да ми стигне само за бельото, най-големия беше по-голям от мен. Спрях се на средния. Почнах да избирам цвят: черното — много умряло, червено — много обикновено, синьо — много безлично, каре — хммм… и тогава видях някъде по-встрани нещото, в което се влюбих: настоящото ми притежание: кафевия куфар. По принцип кафявото е цвета, който просто не мога да понасям. По принцип нямам нищо кафяво, освен едни зимни ботуши. Нооо вече имам и кафяв куфар, при това най-красивият, който съм виждала някога. Колелцата му са от по-малкия размер (има само 2 размера), но още при първия оглед установих, че са същия тип като на ролерите ми едно време, значи са достатъчно издръжливи и би трябвало да изкарат голямо търкаляне без натоварването да им влияе особено на въртенето. Оказа се, че това е почти така. Естествено ако ще ходиш някъде, където има много павета, по-добре е да си вземеш куфар с колелца от по-големия размер, така тротоарите също се вземат по-лесно.

Всичко останало с изключение на това, къде се прибира дръжката, не е от особено голямо значение. Цвят, вид и разположение на джобовете си е въпрос на вкус. Заключващият механизъм на всички видове куфари е ненадежден, пък и е само за основното отделение. Пък и ако някъде има проверка на багажа, то отиваш и си го отключваш и точно тогава е идеалното време да ти изчезне нещо и т. н.

Няколко дни по-късно проверих прогнозата за времето и пишеше, че ще вали. Това беше и причината да си взема нов чадър, този път каре 🙂 Естествено български и учудващото беше, че е по-евтин от китайските и турските със същото качество и механизъм.

–––- —

А сега малко и за

Европейската здравноосигурителна карта

Това е нещото, което ще ти е безусловно необходимо, ако по някаква причина се окаже, че имаш нужда от спешна медицинска помощ, докато си в странство. Дано не се налага, но никога не е излишно да я имаш. Още повече, че издаването и е безплатно, освен ако не бързаш много. Изготвяше се за нещо от рода на 15 работни дни, а ако бързаш много и я искаш за 5, тогава си плащаш 12 лв за куриер. В Русе заявленията за издаване и самото получаване са в Стоматологията.

Самата Европейска здравноосигурителна карта е с размера на дебитна карта, има си снимка, име и още някои работи — не е нещо огромно и непосилно за носене. За издаването и трябва да си носиш 1 или 2 снимки, не помня вече колко, да попълниш заявление и да си носиш личната карта. Получаването също е с лична карта. А да, нужно е естествено и да не си с непрекъснато здравноосигурителни права, но това предполагам се подразбира.

Четете по-нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version