Archive for the 'Еритрея' Category

Дек. 07 2009

Еритрея на Великден

Днешният пътепис ще ни заведе в една съвсем млада държава. Димитър ще обиколи из столицата на Еритрея — Асмара и ще ни разведе из по-дивите места на страната. Е, и ще присъства на православния Великден. Приятно четене:

Еритрея на Великден

„В Еритрея хората са удивително приветливи. Включително просяците. И еспресото е отлично. Съвсем като в Италия“. Рефрен от рехавата информация за тази страна, капеща от туристически форуми и блогове.

Приветливи? Казваш му „Селам“, което би трябвало да е обичайният поздрав на тигрински (и още поне дузина близкоизточни и африкански езици), той ти се пули. В най-добрия случай потвърждава присъствието ти с едва забележимно кимване или едва забележимо повдигане на дланта. Така един, двама, трима. Решаваш, че е наследено презрение към белите от времето на италианския режим. Даже си благодарен, че не те замерват с камъни, както е ставало дума в други извори, че често се случва в съседна Етиопия.
А то каво било! Селямсъзщината се оказва, че била характерна особеност на тигринските Велики пости. Църквата в Етиопия и Еритрея е една и съща, класическият църковен език и азбуката — също, но в наши дни християнското население в Етиопия говори предимно амхарски, а в Еритрея — тигирнски. Понеже Юда бил предал Христос с публичен поздрав, гласното поздравяване и ръкостискане по време на Страстната седмица се приемали за юдейско табу. Целуването, особено на чужда жена, мисля, че не са го възприели от италианците даже и през спокойните седмици.

Разбира се също, че режимът в Еритрея не е толкова авторитарен, че да забрани на хората великдена, но достатъчно, че да им го премести. Не на всички. На католиците. От сливането на техния великден с коптския, който обикновено се пада седмица по-късно, католиците били особено щастливи, защото така, солидарни с братята си християни, щели да постят седмица повече. И да станат по-католици от папата? Доколко са католици, знаят името на настоящия папа и са вникнали в теологичните и догматичните разлики между теченията в християнството, е отделен въпрос. Подозирам, че както и с кината и кафенетата, благоразумните и практични еритрейци са решили, че е грехота такива големи хубави сгради като католическите църкви и катедралата в столицата Асмара да не се ползват по предназначение. Разправят, че италианският президент Скалфаро си поискал стол да поседне и съзерцавал във възхита два часа катедралата в Асмара от отсрещния тротоар.

Кина? Кафенета?

Столицата на Еритрея — Асмара

е тържество на консервираната (да не се бърка с консервативната) италианска среда без самите прокудени италианци. Но за разлика от страни като Ангола и Мозамбик, където белите са прокудени значително по-късно, а къщите и дюкяните им са оставени до голяма степен на саморазпад, в Асмара всичко е добре поддържано. Наследилите града туземци, не само че не са ги занемарили или измародерствали, ами наследявайки сградите и дюкяните, са се адаптирали към начина на живот, за който те са били строени. Който по причини на строг апартейд (разделение, афр.) им е бил напълно чужд, когато италианците са си живеели във вилите. Вила Рома, Вила Чезаре, Вила Алфа Ромео, Вила Фиат… Вила Фиат? Не било вила, ами магазин за коли, не видял оригинален фиат поне 60 години.

А днес — и кафенетата са си същите, и капучиното, и пастичките, и киносалоните в стил Ар Деко, и… филмите, които прожектират в тях. Едва ли не очакваш призракът на Фелини да те посрещне и с фенерче да ти посочи мястото в затъмнения салон, докато тече черно-белият преглед с новини от фронта. Вярно, в някои салони ролките с довоенни уестърни и „Мостът на река Куай“ са се изтъркали дотолкова, че са се принудили вместо филми да показват мачовете от Висшата лига на Англия по сателита. Удивително за Африка, наследеното от европейците се съхранява с драконовски строги закони. Имало един прецедент мюсюлманин да си купи една от вилите. И да вземе да махне от стенната ниша статуйката на M адоната с Младененца. Властите му скръцнали със зъби, че ще му отнемат вилата, ако не я постави обратно, преди да преброят до три. Поставил я.
Единственото видимо изключение от адаптираността към европейския градски начин на живот е,

въздържанието да се ползват тоалетните за голяма нужда.

Държавата им е изградила чисти до блясък безплатни(!) обществни тоалетни с течаща вода (което е скъпо удоволствие тук), но много граждани (или пребиваващи в града селяни) се чувстат по-сигурни и спокойни, клякайки в храстите на десет метра в страни! Без смущение, че е бял ден и наоколо е пълно с народ. Какво има да се срамуваш. Тоя народ и той ходи по нужда, нали? В резултат от това човешките изпражнения са едиственият сорт нечистотия, на който редовно налиташ в Асмата.

Боклуците от рода на хартийки, фасове, найлонови торбички, кофички от кисело мляко, кутийки от бира биват моменатлно изметени, а улични кучета изобщо не забелязах.

Впрочем липсата на кутийки от бира се дължи не толкова на усърдието на служителите от Чистотата, колкото на служителите от Митницата и международната изолация. Цената е около 6 евро кутийката Heineken, което е много повече от охолна великденска вечеря с няколко вида месни яхнии върху инджерата за 6 души.

Инджерата,

както е ставало дума в етиопските сводки, е ендемичната насъщна палачинка в този край на Африка. Разликата е, че еритрейската версия е по-често от сорго, отколкото от туф, което я прави значително по-лесно преглъщаема. Даже вкусна.

Асмара е имала късмет да не е пострада през войната.

Коя война? Нищо в Еритрея не може да се проумее без

справка с историята

Става дума за 30-годишната партизанска война срещу етиопската централна власт в Адис Абеба. Единствената партизанска война през XX век в Африка, завършила с успешна сецесия.

По стечение на обстоятелствата, че в останалата част на Етиопия режимът на комунистеещата се хунта пада под натиска на побратими партизани. Година-две след разпадането на за лудо поддържалия я Съветски блок. И побратимите просто са си поделили държавата през 1993. И са узаконили пред света разделението по италианските колониални граници отпреди Втората световна война. За сравнение — абсолютно аналогичните основания на северна Сомалия да се узакони международно в британските колониални граници като Сомалиленд и да се отърве веднъж завинаги от кланово-пиратския хаос в южните области, не срещат аналогично разбиране.

Четете по-нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version