Отдавна не бяхме ходили до Виена. Днес Ваня ще ни разкаже пътвите си впечатления от там, но в качеството си на стар виенчанин съм длъжен да ви кажа, че това са доста задълбочени и полезни първи впечатления. И така – към единственият град в света, който бих заменил срещу София 🙂

Приятно четене:

Първи впечатления от Виена

Дълго се подготвях за първото си пътуване до Виена.

 

Родена съм в Русе и като дете винаги съм се чудила какво точно е „виенското” в този град, че го наричат „Малката Виена”. За Букурещ говореха като за „Малкия Париж”. За мене това беше също толкова неясно сравнение – тогава и Виена, и Париж ми изглеждаха еднакво красиви и недостъпни. Когато пораснах и попътувах из страната, започнах смътно да откроявам разликите. Някъде по това време си обещах, че до Виена ще бъде първото ми пътуване зад граница.

 

По-късно, когато започнах да уча немски, интересът ми към немскоезичната култура естествено се засили. След гимназията пътувах няколко пъти до Германия, а Виена оставаше някак встрани.

 

Но старите хора казват, че късметът намира подготвените. През 2008 г., в края на март, отидох за пръв път във Виена по-скоро случайно. Трябваше да пътуваме от Прага до София и разделихме маршрута на две: от Прага до Виена – с автобус, от Виена до София – със самолет на Sky Europe. Така щяхме да имаме няколко дни да се запознаем с Виена.

 

Пътуването Прага-Виена е много лесно и удобно. Има редовни автобусни линии на чешката Student Agency, всички автобуси минават през града и отиват до летището.

 

Около обяд слязохме на

гара Пратерщерн (Praterstern) във Виена –

една от важните гари, разположена е на север, съвсем близо до Пратера с Виенското колело. Една любопитна подробност – във Виена има няколко големи ж.п. гари, които обслужват различни дестинации (напр. Westbahnhof – западна гара, Suedbahnhof – южна гара, Nordbahnhof (Praterstern) – северна гара (Пратерщерн), Wien Mitte – Виена център). Всички гари са свързани с отлично организираната мрежа на обществения транспорт в града. В момента се строи истинска централна гара на Виена, очаква се през декември 2012 г. да има частично откриване и пускане в експлоатация.

 

 

Първата виенчанка, с която говорихме, беше възрастна дама на около 80 години (в отлично настроение и със стойка на пенсиониран генерал). Тя беше заета с две японки, които ѝ задаваха въпроси на английски, а тя им отговаряше много бавно на немски – и те разбираха!?! Когато дойде и нашият ред да питаме за посоката на нашия хотел (той трябваше да е съвсем наблизо, през booking.com бяхме направили резервация за хотел точно в района на Пратера), жената се зарадва, че говорим немски и дори малко повървя с нас в нашата посока.

 

Тук ще направя едно отклонение, но искам

да споделя личния си опит като турист

За да имате хубави и пълни впечатление от дадено място, трябва да бъде изпълнено поне едно от следните условия:

1. да знаете езика на местните;
2. да имате на разположение подготвен човек, който ще ви води и ще прави живота Ви като турист лесен и приятен;
3. да имате предварително цялата необходима информация за цени, транспорт, настаняване, маршрути, както и повече пари за непредвидени случаи.

 

И така – да се върна на моята история. Настанихме се в

хотела

Младежът на рецепцията ни посрещна много дружелюбно, поговори си с нас за стандартните неща – дали сме за пръв път във Виена, какво можем да видим в града за 3 дни, даде ни много полезен съвет как от Пратерщерн можем най-бързо и евтино да отидем до летището (влак S7). Имаше много професионално отношение към нас като клиенти – беше добронамерен и любезен, без да е фамилиарен. Тук се сещам, че Бай Ганьо наричаше виенчани „мазни” („бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тая дума е още нова в нашия лексикон, забравя се”) – цитатът е точен, проверила съм го.

 

След като взехме от рецепцията безплатна туристическа карта на Виена, тръгнахме да събираме още впечатления. Вървяхме пеша, за да не пропуснем нещо важно. Бяхме отседнали във

втори бецирк* Леополдщадт (Leopoldstadt),

съвсем близо до идеалния център (първи бецирк). Преди Втората световна война Леополдщадт традиционно е бил населен с евреи – всъщност до изгонването на евреите през 1938 г. кварталът е бил център на еврейския живот във Виена. Сега голям процент от живеещите там са имигранти от Сърбия, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Турция, има и руски изселници от еврейски произход. По време на боевете за Виена през април 1945 г. много сгради в района са били унищожени. През следвоенните години на мястото на разрушенията са построени нови здания, които се отличават с обикновените си фасади и липсата на декорация.

 

 

Табелата информира, че къщата е разрушена през годините на войната (1939/45) и през 1961/63 е издигната отново със средства от фонда на австрийското министерство за търговия и възстановяване.

 

И такива сгради има във Виена.

 

 

 

 

 

Скоро стигнахме до Дунавския канал, който се явява естествената граница на Леополдщадт и вътрешния град (центъра).

 

Въпреки името си

Дунавският канал

не е изкуствено създаден. През Средновековието сегашният канал е бил главният ръкав на Дунава. Градът се е развивал на югозападния бряг, на тераса, защитена от наводнения. С течение на времето, в резултат на многобройни и тежки наводнения коритото на реката постепенно се е променяло и основният поток се е измествал на изток. Около 1700 г. са започнали да наричат най-близкия до града ръкав „Дунавски канал”. В по-ново време са правени опити да се промени името му, защото на немски думата „канал” се свързва с открита канализация, но новите предложения (като напр. „Малък Дунав”) не успяват да се наложат. Първото регулиране на канала е направено около 1600 г., през 1830 г. е изправено коритото му, а през 1868-1875, във връзка с регулирането на Дунава, Дунавският канал още веднъж е преустроен.

 

Докато се питахме по кой път да продължим, точно пред нас се появи сградата на

Урания – обществен образователен институт с обсерватория

Построена е през 1910 г., носи името на музата на астрономията в гръцката митология.

 

Урания (в центъра), вдясно са новите здания на брега на Дунавския канал)

 

Тук заобиколихме наляво и минахме по малкото пешеходно мостче при

Митническата служба (Zollamtssteg) над Виенската река,

малко преди да се влее в Дунавския канал. Отдолу минава линията на метрото (преди градската железница на Виена). Мостчето е построено през 1900 г., когато е направено регулирането на Виенската река и изграждането на градската железница в този участък.

 

 

 

Излязохме на Рингщрасе (откъм Щубенринг) и тогава видях тази Виена, която донякъде вече познавах от чуждите снимки.

 

Сградата на някогашното

Министерство на войната (сега сградата на правителството) и паметникът на фелдмаршал Радецки

 

 

Хофбург, 1010 Виена, Австрия

Двуглавият орел – символът на Австрийската империя – върху сградата на Министерство на войната (толкова е огромен, че първо усетих сянката му и после погледнах нагоре).

 

 

Бюрото на Стопанската камара на Австрия.

 

Видяхме сградата на Австрийската пощенска спестовна каса  (архитект Ото Вагнер) – една от най-известните сгради на югендстил  във Виена.  Минахме покрай музея за приложно изкуство, зад него е Университетът за приложно изкуство.

 

 

Рингщрасе е изградена на мястото на старата крепостна стена и огражда в кръг центъра на града. Отворена е за движение през 1865 г. Главните представителни сгради на Виена, строени по волята на император Франц Йозеф I, са разположени на тази улица. По протежение на Ринга са издигнати и много частни дворци на представители на старата аристокрация или на банкери и големи индустриалци (наричани „бароните от Рингщрасе”). Дворците на Рингщрасе са по-високи и по-големи от градските палати в стария център на Виена, били са снабдени с асансьори, течаща топла и студена вода, санитарни помещения, електричество и централно отопление.

 

Ето два примера за

дворци от Рингщрасе

 

 

Дворецът на Хенкел фон Донерсмарк (Palais Henckel von Donnersmarck).

Построен около 1870 г. от индустриалеца Хенкел фон Донерсмарк като подарък за неговата жена. Сега там гости приема хотел Radisson.

 

 

Дворецът на Кобургите (Palais Coburg)

Не е много типичен представител на дворците по Рингщрасе, защото е построен през 1845 г. (още преди разрушаването на крепостната стена). Основите му са върху останки от бастион, изграден през 16-17 век и разрушен през 19 в. (намира се зад магазина на Ферари на Рингщрасе 😉 – бел.Ст)

 

 

 

Рингщрасе (Ringstrasse)

е дълга около 4 километра и широка 57 метра, разделена е на 9 участъка с различни имена – по време на нашата първа разходка успяхме да видим само два от тях – Щубенринг (Stubenring) и Паркринг (Parkring).

 

На Ринга има място за тротоар, локално платно, дървета, велоалея и пътека за пешеходци, дървета, трамвайни релси,три платна за автомобили, отново трамваен път в обратната посока, дървета, велоалея и пътека за пешеходци, дървета, локално платно, тротоар. Пълна симетрия.

 

Вижте снимката!

 

 

Сградите, строени през втората половина на 19 век, изглеждат като току-що завършени – с нова боя и мазилка. Рекламните табели не закриват половината фасада, жици не висят около вратите или прозорците на къщите. Тревата през март е зелена и равна като английска ливада.

 

Голям град, в който можеш да живееш удобно и без да бързаш. През следващите два дни установих, че във Виена все още можеш да видиш хоризонта и то без да се качваш на високо място. Има много незастроени зелени площи, паркове и градини, които дават усещането за простор в града. Има и части, които ми изглеждат доста презастроени, но поне са поддържани добре.

 

Вече се здрачаваше, когато влязохме в

Градската градина

Хубав парк, с езеро и патици, с много цветя и вече цъфнали дървета. Пейките са наредени в непрекъсната линия по края на алеята – създават впечатление, че това е място за общуване – нещо като социални мрежи по виенски.

 

 

Там е известният паметник на Йохан Щраус – син

 

 

В края на парка, с лице към Рингщрасе, се намира красивата сграда на

Курсалона (салон за лечение с вода)

Построена е в периода на историцизма (както повечето постройки на Ринга), в стила на италианския ренесанс. По времето на братята Щраус Курсалонът е бил любимо място за танци и концерти. Сега там се помещава кафе-ресторант, има зали за концерти, балове и конференции.

 

 

Същите големи декоративни храсти, добре подрязани и оформени, има и в Русе, пред Доходното здание – сигурно са засаждани по едно и също време.

 

Гладът, умората и нощта ни накараха да помислим за почивка. Имахме още два дни във Виена. Сега трябваше да си потърсим истинска австрийска храна (за това ще пиша отделна статия).

 

Първи впечатления от Виена (вместо заключение)

 

Когато видиш Виена със собствените си очи, разбираш напълно абсурда на казаното от Бай Ганьо „Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати.”

 

Усетих мястото като мое, там бих се връщала отново и отново. Сега гледам с още по-възторжени очи и на Русе, моята „Малка Виена”.

 

Градът излъчва достолепие и спокойствие. Има равновесие между историята и днешния ден. Красота, ред, удобство и радост от живота – Виена доказва, че това може да се случи едновременно и на едно място.

 

Особено ме впечатлиха виенчани (от всички възрасти) – добронамерени, общителни и щастливи хора.

 

Ето още една снимка от Рингщрасе.

 

 

Накара ли Ви да се усмихнете?

Автор: Ваня Георгиева

Снимки: авторът

*Bezirk – в случая означава район (по-голямо от квартал) на Виена – аналог на Хиподрума, Хладилника, Дървеница, Младост в София. Виенските райони има номера, като номер Едно е идеалният център, с нарастване на номерата расте и разстоянието от центъра – бел.Ст.

 

 

 

Други разкази, свързани с Виена– на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂