Archive for the 'Петко Попадийски' Category

май 14 2009

Перу (2): Из островите на езерото Титикака

Днес ще продължим с разказа на Петко за Перу. Оствихме го по пътя за Лима и Куско, а сега ще го придружим до Пуно и езерото Титикака, за да видим островите на победилия социализъм и мястото, където момичетата ухажват момчетата, мъжете плетат, а жените носят камъни. Приятно четене:

Перу

част втора

Из островите на езерото Титикака

В 5:30 се събудих, схванат в автобуса, който се оказа, че пристига в моята дестинация — Пуно. Слънцето беше изгряло от няколко минути. Слизайки от рейса, почувствах сутрешния студ на тази височина — над 3800 метра.
На автогарата веднага ме заобиколиха агентите, предлагащи различни туристически обиколки и хотели. Те са толкова типични за Латинска Америка, че отдавна съм свикнал с тях. Примирих се с един от по-настоятелните и другите се отдръпнаха от колегиалност. След кратка консултация разбрах, че началният ми план да спя на остров в Титикака и да се върна на следващия ден с влака от 8 часа няма как да се осъществи. Човекът ми показа брошурите и ми обясни, че островът, на който се спи, е на 2 часа път от брега и няма как да стане. А тъй като нямам време и на следващия ден ще трябва да съм в Куско, защото по-следващата сутрин започва похода до Мачу Пикчу… ех, ще трябва да се примиря с е

дна нощ в малкото Пуно

Платих капаро от 10 сола и се разбрахме да ме вземат от центъра за еднодневната обиколка.

Хванах едно такси, което ме закара до центъра. Оказа се много чаровно място — чисто и добре поддържано. Камбаната на централния храм заби 6 пъти, отбелязвайки точния час. Единствените хора на площада бяхме аз, групичка от 4 момчета, туристи като мен и двама лъскачи на обувки.

Отстрани на центъра обаче стояха около 100 жени, облечени напълно еднакво по традиционния за Перу начин — много пъстроцветно, със зелена пола, бяла блуза, шапка с две цветенца и дисаги от розов плат. От разговора с един шляещ се гражданин разбрах, че тези жени чакат да ги вземат за работа по програма на правителството, чрез която получават около 100 сола (50 лева) месечно. Оказва се, че поради некадърното управление и перманентна криза, предишните три класи — бедна, средна и богата, са се трансформирали в две — много бедна и много богата. Безработицата в Пуно е огромна.

В 7:30 вече бях в лодката, пътуващ към първите острови — Урос.

Езерото Титикака е безкрайно и Боливийският бряг не се вижда.

След половин час стигнахме до най-интересната, странна и досега съществуваща култура, която съм виждал до този момент. Слязохме от лодката и се настанихме в полукръг върху една тръстикова пейка.

6 коментара

апр. 29 2009

Перу(1): Лима и Куско

Отново ще отскочим до Южна Америка. Нашият колумбийски кореспондент се вълзползва от престоя си там, за да се разходи из Перу. Приятно четене:

Перу

част първа

Лима

Намирам се на международното летище в Лима, Перу. Как ли?

След края на стажа в моя университет в Меделин, Колумбия, реших да опозная и няколко други латиноамерикански държави. След дълго консултиране с познати и приятели, четене на форуми, както и не на последно място разпределяне на наличните финансови ресурси се спрях на Перу и Еквадор. Планът ми за Перу включва 4 дневен поход до Мачу Пикчу, посещение на езерото Титикака, разглеждане на свещената долина на инките, пътуване със влак от Титикака до Куско в трета класа с местните хора. Поради ограниченото време (8 дни в Перу) всеки ден и нощ съм ги разчел до най-малкия детайл, за да мога да побера всичко планувано. Оставащите 7 дни в Еквадор съм обмислил вече като спокойна почивка на брега на Тихия океан в едно сърфистко селце, за което се носят легенди от уста на уста като едно от местата, където купона е постоянен, а атмосферата е незабравима — казва се Монтанита. Да обобщя — 5 полета (Меделин — Лима, Лима — Куско, Куско — Лима, Лима — Кито, Кито — Меделин), 15 дни, 2 държави.

Стоя на

летището в Лима

и си говоря със сервитьора на единствения ресторант тук, където се продава бира, а пушачите са отделени в един задимен аквариум.

Преди малко се бях паникьосал, че при полета се е загубил багажа ми — раницата, в която нося всичко. Оказа се, че чакам на друга лента…

One response so far

Дек. 19 2008

Пустинята Ла Гуахира (La Guajira) – Колумбия

Днес ще отскочим отново до Колумбия. Петко ще ни разведе из пустинята Ла Гуахира. Приятно четене, и помислете какво се чува в песента веднага след думата Гуантамера:

Пустинята Ла Гуахира (La Guajira) — Колумбия

Колумбия притежава изключително разнообразна природа. Като се започне от тропическите брегове и снежните върхове на Кордилерите и се стигне до пустинната равнина на границата с Венецуела. В района се намират няколко туристически забележителности, една от които е най-голямата открита мина за въглища в Южна Америка — Серехон, с изградена стокиметрова железопътна линия до пристанище на Карибско море и собствен университет за минни инженери.

Тук се намират и солните мини на Колумбия, снабдяващи целия регион.

Всъщност рано сутрин солните ниви са странно място, но тъй като бях още сънен, не успях да ги възприема напълно. Поради някакви химични или биологични процеси, обяснени ми на испански, при една от фазите на изсушаване и извличане на солта, водата придобива розов цвят.
Бях изненадан, че в тази обстановка живеят розовите фламинга. В една плитка, но огромна лагуна, плавахме с една малка лодка, управлявана от местен „индианец“. Всъщност местните не се броят като част от мнозинството, населяващо Колумбия, а като наследници на жителите, заварени от испанските колонизатори.
Лодката се клатушкаше заплашително през цялото едночасово пътуване, като успокоението беше, че всъщност водата макар и мътна, както в повечето лагуни, е изключително плитка.

No responses yet

Ное. 27 2008

Между Колумбия и Панама

„На топло, на топло, на топло…“ – постоянната мисъл на всеки замръзнал софиянец (за тези, дето ни четат от другаде, да ви кажа: оня ден сутринта беше минус единайсет градуса в София). Та какво по-добро от това да се разходим да Колумбия и Панама? Приятно четене:

Между Колумбия и Панама

Капургана и Сапзуро в Колумбия

По план, на 8 часа път с автобус от Меделин до Турбо и на още 2 с моторна лодка от Турбо се намира едно от райските крайбрежни места на Атлантическия океан – плажовете около близките едно до друго селца Капургана (Capurganá) и Сапзуро (Sapzurro). За съжаление в Колумбия е почти невъзможно транспортът да не закъснее поради планинските пътища – докато пътувахме, заваля проливен дъжд и по едно време се оказахме в една колона от коли и автобуси, спрели пред свлачище. За да ни е още по гадно трябваше да чакаме булдозер 10 часа, за да разчисти калта и да продължим . Съответно и изпуснахме последната лодка, пътуваща този ден през залива до Сапзуро.
View Larger Map
И трябваше да спим в

Турбо

На пръв поглед обикновен крайбрежен град, като се изключи това, че гетото е разположено около пристанището, водата там е черна (не искам да знам какви са и съставките и какво е довело до този цвят) и вони ужасно.
Потеглихме рано сутринта и след стандартните неразбории и разправии, се качихме на моторница. След два часа подскачайки по океанските вълни не се чувстваш комфортно, но алтернативата – чартърен полет от Меделин до Капургана струва скъпо.
Капургана се намира на гранична зона, заградена от джунгла, в която все още се намират бунтовници от ФАРК. За това и всеки влязъл турист се записва в списък, да не би да изчезне без никой да разбере.

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version