Категория: Петко Попадийски

Перу (2): Из островите на езерото Титикака 6

Перу (2): Из островите на езерото Титикака

Днес ще продължим с разказа на Петко за Перу. Оствихме го по пътя за Лима и Куско, а сега ще го придружим до Пуно и езерото Титикака, за да видим островите на победилия социализъм и мястото, където момичетата ухажват момчетата, мъжете плетат, а жените носят камъни. Приятно четене:

Перу

част втора

Из островите на езерото Титикака

В 5:30 се събудих, схванат в автобуса, който се оказа, че пристига в моята дестинация — Пуно. Слънцето беше изгряло от няколко минути. Слизайки от рейса, почувствах сутрешния студ на тази височина — над 3800 метра.
На автогарата веднага ме заобиколиха агентите, предлагащи различни туристически обиколки и хотели. Те са толкова типични за Латинска Америка, че отдавна съм свикнал с тях. Примирих се с един от по-настоятелните и другите се отдръпнаха от колегиалност. След кратка консултация разбрах, че началният ми план да спя на остров в Титикака и да се върна на следващия ден с влака от 8 часа няма как да се осъществи. Човекът ми показа брошурите и ми обясни, че островът, на който се спи, е на 2 часа път от брега и няма как да стане. А тъй като нямам време и на следващия ден ще трябва да съм в Куско, защото по-следващата сутрин започва похода до Мачу Пикчу… ех, ще трябва да се примиря с е

дна нощ в малкото Пуно

Платих капаро от 10 сола и се разбрахме да ме вземат от центъра за еднодневната обиколка.

Хванах едно такси, което ме закара до центъра. Оказа се много чаровно място — чисто и добре поддържано. Камбаната на централния храм заби 6 пъти, отбелязвайки точния час. Единствените хора на площада бяхме аз, групичка от 4 момчета, туристи като мен и двама лъскачи на обувки.

Отстрани на центъра обаче стояха около 100 жени, облечени напълно еднакво по традиционния за Перу начин — много пъстроцветно, със зелена пола, бяла блуза, шапка с две цветенца и дисаги от розов плат. От разговора с един шляещ се гражданин разбрах, че тези жени чакат да ги вземат за работа по програма на правителството, чрез която получават около 100 сола (50 лева) месечно. Оказва се, че поради некадърното управление и перманентна криза, предишните три класи — бедна, средна и богата, са се трансформирали в две — много бедна и много богата. Безработицата в Пуно е огромна.

В 7:30 вече бях в лодката, пътуващ към първите острови — Урос.

Езерото Титикака е безкрайно и Боливийският бряг не се вижда.

След половин час стигнахме до най-интересната, странна и досега съществуваща култура, която съм виждал до този момент. Слязохме от лодката и се настанихме в полукръг върху една тръстикова пейка.

Перу(1): Лима и Куско 1

Перу(1): Лима и Куско

Отново ще отскочим до Южна Америка. Нашият колумбийски кореспондент се вълзползва от престоя си там, за да се разходи из Перу. Приятно четене:

Перу

част първа

Лима

Намирам се на международното летище в Лима, Перу. Как ли?

След края на стажа в моя университет в Меделин, Колумбия, реших да опозная и няколко други латиноамерикански държави. След дълго консултиране с познати и приятели, четене на форуми, както и не на последно място разпределяне на наличните финансови ресурси се спрях на Перу и Еквадор. Планът ми за Перу включва 4 дневен поход до Мачу Пикчу, посещение на езерото Титикака, разглеждане на свещената долина на инките, пътуване със влак от Титикака до Куско в трета класа с местните хора. Поради ограниченото време (8 дни в Перу) всеки ден и нощ съм ги разчел до най-малкия детайл, за да мога да побера всичко планувано. Оставащите 7 дни в Еквадор съм обмислил вече като спокойна почивка на брега на Тихия океан в едно сърфистко селце, за което се носят легенди от уста на уста като едно от местата, където купона е постоянен, а атмосферата е незабравима — казва се Монтанита. Да обобщя — 5 полета (Меделин — Лима, Лима — Куско, Куско — Лима, Лима — Кито, Кито — Меделин), 15 дни, 2 държави.

Стоя на

летището в Лима

и си говоря със сервитьора на единствения ресторант тук, където се продава бира, а пушачите са отделени в един задимен аквариум.

Преди малко се бях паникьосал, че при полета се е загубил багажа ми — раницата, в която нося всичко. Оказа се, че чакам на друга лента…

Пустинята Ла Гуахира (La Guajira) – Колумбия 0

Пустинята Ла Гуахира (La Guajira) – Колумбия

Днес ще отскочим отново до Колумбия. Петко ще ни разведе из пустинята Ла Гуахира. Приятно четене, и помислете какво се чува в песента веднага след думата Гуантамера:

Пустинята Ла Гуахира (La Guajira) — Колумбия

Колумбия притежава изключително разнообразна природа. Като се започне от тропическите брегове и снежните върхове на Кордилерите и се стигне до пустинната равнина на границата с Венецуела. В района се намират няколко туристически забележителности, една от които е най-голямата открита мина за въглища в Южна Америка — Серехон, с изградена стокиметрова железопътна линия до пристанище на Карибско море и собствен университет за минни инженери.

Тук се намират и солните мини на Колумбия, снабдяващи целия регион.

Всъщност рано сутрин солните ниви са странно място, но тъй като бях още сънен, не успях да ги възприема напълно. Поради някакви химични или биологични процеси, обяснени ми на испански, при една от фазите на изсушаване и извличане на солта, водата придобива розов цвят.
Бях изненадан, че в тази обстановка живеят розовите фламинга. В една плитка, но огромна лагуна, плавахме с една малка лодка, управлявана от местен „индианец“. Всъщност местните не се броят като част от мнозинството, населяващо Колумбия, а като наследници на жителите, заварени от испанските колонизатори.
Лодката се клатушкаше заплашително през цялото едночасово пътуване, като успокоението беше, че всъщност водата макар и мътна, както в повечето лагуни, е изключително плитка.
Между Колумбия и Панама 2

Между Колумбия и Панама

„На топло, на топло, на топло…“ – постоянната мисъл на всеки замръзнал софиянец (за тези, дето ни четат от другаде, да ви кажа: оня ден сутринта беше минус единайсет градуса в София). Та какво по-добро от това да се разходим да Колумбия и Панама? Приятно четене:

Между Колумбия и Панама

Капургана и Сапзуро в Колумбия

По план, на 8 часа път с автобус от Меделин до Турбо и на още 2 с моторна лодка от Турбо се намира едно от райските крайбрежни места на Атлантическия океан – плажовете около близките едно до друго селца Капургана (Capurganá) и Сапзуро (Sapzurro). За съжаление в Колумбия е почти невъзможно транспортът да не закъснее поради планинските пътища – докато пътувахме, заваля проливен дъжд и по едно време се оказахме в една колона от коли и автобуси, спрели пред свлачище. За да ни е още по гадно трябваше да чакаме булдозер 10 часа, за да разчисти калта и да продължим . Съответно и изпуснахме последната лодка, пътуваща този ден през залива до Сапзуро.
И трябваше да спим в

Турбо

На пръв поглед обикновен крайбрежен град, като се изключи това, че гетото е разположено около пристанището, водата там е черна (не искам да знам какви са и съставките и какво е довело до този цвят) и вони ужасно.
Потеглихме рано сутринта и след стандартните неразбории и разправии, се качихме на моторница. След два часа подскачайки по океанските вълни не се чувстваш комфортно, но алтернативата – чартърен полет от Меделин до Капургана струва скъпо.
Капургана се намира на гранична зона, заградена от джунгла, в която все още се намират бунтовници от ФАРК. За това и всеки влязъл турист се записва в списък, да не би да изчезне без никой да разбере.
Островите Росарио, Колумбия 0

Островите Росарио, Колумбия

Във връзка с пускането на парното и по повод на това, че мен ме пратиха командировка на още по-студено място, днес ще четем за слънце, море, острови, салса, меренге, бадженато и други топли преживявания. Приятно четене и да не забравите да видите на последната снимка от настоящия пътепис защо хората харесват топлите страни:

Островите Росарио, Колумбия

За една седмица отпуска имах възможността да посетя два тропически острова. Първият се намира на 10 минути с моторница, взета от един плаж близо до нашият хотел. Както повелява традицията, преди пътуването имаше 5 минутно договаряне на цената като се споразумяхме за 20 000 песо на човек отиване и връщане… Barato, както се казва на испански 😉
Островът всъжност е сравнително голям. На него обаче няма много посетители през седмицата поради неговата отдалеченост и на нас всички търговци ни обръщаха особено внимание.
Поради някакви течения и близостта до Картагена, водата не е кристално чиста, но пък е прохладна, спасявайки ни от обедната горещина и влага. Няколко кучета наоколо мързелуваха, наред с нас и няколкото човека под съседните чадъри. Традиционната кухня включва риба и морски деликатеси, но за съжаление далеч не е толкова евтино, колкото бих желал.
Гледката много ми напомни за мегаполисите в САЩ. По филмите изглеждат точно по същия начин.
Меделин, Колумбия – Празникът на цветята 0

Меделин, Колумбия – Празникът на цветята

Днес отново ще се пренесем в Меделин, Колумбия, за да присъстваме на една корида и на Марша на конете, които се организират в града по повод Празника на цветята (Feria de las flores 2008). Приятно четене:

Feria de las flores 2008 – Маршът на конете (Меделин, Колумбия)

Меделин е известен не само с наркодилърската си история, но и със своята Ферия на цветята. В продължение на 2 седмици се осъществяват над 300 прояви в града, като настроението от сутрин до късна нощ е празнично. От АИЕСЕК започнахме празненствата от четвъртък с Global Village, едно типично мултикултурно събитие, за което ще пиша скоро. Официално обаче фиестата стартира събота, 2 август с Кабалгата (Cabalgata), представляваща събор на няколко хиляди коне и техните ездачи от региона.

Яздейки по-улиците, биват наблюдавани от пиещите агуардиенте (нещо като мастика с 29% алкохол) и ром. Всъщност конете са само претекст целият град да се събере на едно място и да се напие. Всеки идва с неговите приятели, среща се със стари такива, завръзва нови запознанства. Времето преминава много бързо. Сред тълпата постоянно се промушват продавачите на бира, напитки, сандвичи, манго със сол и лимон – започна страшно много да ми харесва.

Четете по-нататък>>>

Меделин, Колумбия – кв.Санто Доминго Савио 0

Меделин, Колумбия – кв.Санто Доминго Савио

С какво ще отбележим първия учебен ден? С един разказ за Меделин в Колумбия – ще видим човешките отношения в тази далечна страна и няма да прочетем нищо за картели и тяхната стока. Приятно четене:

Санто Доминго Савио в Меделин, Колумбия

Колумбия е страна на контрастите.

Кварталът, в който аз живея, се нарича El Poblado, и е най-елитния в града. В него всички живеят в затворени комплекси с охрана, басейни, сауни, фитнеси, паркинги.

Санто Доминго Савио

е неговата противоположност. Намира се на другия край на града, на склоновете на планините, заобикалящи отвсякъде Меделин.


Подобно на българските гета (пример – Столипиново) всички строежи в него са били незаконни. Ако сте гледали бразилските филми City of God и City of Men, горе долу такова е било и положението в Меделин. Имало е квартали в гетото, които не са можели да се понасят,имало е престрелки, повечето обикновени хора не са си и помисляли да отидат близо до тези места.

За разлика обаче от България, както и от повечето европейски държави, тук са се намесили политици, които наистина са разбирали от интеграция на бедните. За по малко от 5 години кварталът се е преобразил напълно и в момента е спокойно място за живеене.

Как е станало това?

Четете по-нататък>>>

На път за Меделин, Колумбия – 1 част 1

На път за Меделин, Колумбия – 1 част

От днес започвам с представянето на впечатленията на Петко от живота му в Колумбия. Днес ще прочетем за пътя му до там и за първите му впечатления. Приятно четене: На път към Меделин, Колумбия Въпреки дъжда и лошото време, софийското летище успя да ме изненада с една дъга. От лондонското летище видях само...