Archive for the 'Умбрия' Category

Дек. 04 2017

При Свети Франциск от Асизи (Умбрия, Италия)

След Сан Бернар, днес с Йорданка ще идем в родното място на Свети Франциск в Асизи, Италия. Приятно четене: При Свети Франциск от Асизи Умбрия, Италия Асизи е прелестно красив, свеж и внушаващ уважение град, вписан през 2000 г. като обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. След Рим това е второто по […]

2 коментара

окт. 10 2011

Пътуване до Орбетело и Нарни, Италия

Днешният ни италиански пътепис ще бъде отново посветен на неизвестните места в Италия. Това ще бъдат Орбетело и първообразът на Хрониките на Нарния – градчето Нарни. Янита ще ни ги покаже. 

Приятно четене:

Орбетело

е морски град, намира се в провинция Гросето и е част от известния с красотата си италиански регион Тоскана. Прегърнат от две лагуни на изток и запад, градът е очарователен, може би това е и причината да бъде сред любимите и предпочитани морски курорти. И не само: в близост се намира един от големите национални природни резервати в Италия.

 

Плажът на Орбетело, Италия

 

Всъщност, ако сте решили да пътувате до Монте Арджентарио, то непременно посетете Орбетело. Районът е много оживен, особено през лятото, когато пясъчните плажове са претъпкани от хора.

 

Плажът на Орбетело, Италия

 

Историята на града

се повтаря с тази на много други в Италия: основан от етруски, от 280 година включен в територията на Римската империя и разпознаваем в исторически документи с имената Orbetellum или Orbitellus.

Orbetello Гросето, Италия

 

Запазена е част от крепостната стена, която е изградена през 16 век. Покровител на градът е Св. Биаджо. Жителите на Орбетело отбелязват празникът на светеца с шествие по улиците на града.

 

Плажът на Орбетело, Италия

 

Ако попитате местните жители за интересните места в града, те ще ви препоръчат да посетите аквариумът, археологическият музей или музеят на селското стопанство, както кино или един куп ресторантчета, подредени по цялото протежение на

централната улица Corso Italia.

И наистина, улицата се оказа оживена и шумна, но пък ни отведе до голям паркинг, от който се откриваше красива панорама към морето. И точно там се стъписахме от красотата на една вятърна мелница, която сякаш бавно се носеше по повърхността на водата към далечните къщи на отсрещния бряг.

 

Вятърна мелница – Орбетело, Италия

 

Испанската мелница

е построена от рибарите, живеещи в Порто Ерколе и Орбетело. Мястото й във водата осигурявало винаги добър вятър, а житото се пренасяло с лодки до нея. През средновековието мелницата е реставрирана и използвана от испанските заселници по тези земи. От там носи и името си- Испанската мелница (Mulino Spagnolo). Тя е единствената мелница в стар стил в региона. До мелницата не може да се достигне, доста отдалечена е от брега, но може да се снима от всякакви ъгли от парка, който се намира от едната й страна, или от моста, който отвежда за полуострова Монте Арджентарио. Нощем мястото е също красиво, осветено от лампи (предполагам с матирано стъкло), поставени ниско долу в основата на мелницата, каквото е обичайното за много от осветените обекти в Италия.

 

Испанската мелница – Орбетело, Италия

 

Ако от Орбетело отпътувате на изток през Тускания, Витербо и Орте, в тази част на централна Италия ще откриете

Нарни

Това е град в провинция Терни, област Умбрия.

 

Нарни, Италия

 

Античното име на града е Нарния. То е послужило за название на измисления свят на Клайв Стейпълс Луис в „Хрониките на Нарния“. Предполагам, че всеки си спомня поредицата от детски книги, разказващи за историята на приказната страна Нарния, или поне филмът по сценарий от същите книги.

 

Нарни, Италия

 

Нарни е основан е през 299 година пр. Хр. Първата информация за живот на този хълм, на който е разположен градът, датира от 600 години пр. Хр. В 299 година пр. Хр. вече съществува римската колония Нарния, а през 233 пр. Хр. се споменава и първата улица в града – Виа Фламиня. Със самостоятелно управление градът се записва в историята в 90 год. пр. Хр., а своята независимост е извоювал едва през 11 век.

 

Нарни, Италия

 

Един от известните хора, родени в Нарни, е и римският император Нерва. През 1527 година се създава градската библиотека в Нарни. Сред градските забележителности е и Общинският палат, който е построен през 1273 година, както и красивият фонтан на площада пред него, построен през 1303 година.

 

Нарни, Италия

 

Покровител на Нарни е Св. Джовенал,

празникът му се отбелява през месец май. През 4 век върху гроба на светеца в града е съградена църква, а през 9 век тя е реконструирана в катедрала в стил на старата римска архитектура.

 

Нарни, Италия

 

Такъв е Нарни, разбира се без следа от приказният свят на Клайв Стейпълс Луис, но пък разказващ своя приказка. Тесните стръмни улици в старата част на града са типични за всеки италиански град с хилядолетна история.

 

Нарни, Италия

 

В Нарни предлагат едно от

най-добрите кафета в цяла средна Италия,

казват: защото го смесвали на място. Цената е 60 цента за кафе и 80 цента за капучино. Опитайте кафето в Нарни и ароматът му не бихте забравили никога.

 

Кафе от Нарни, Италия

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Тоскана – на картата:

8 коментара

авг. 29 2011

Пътуване до Орвието, регион Умбрия, Италия

 Днешният пътепис ще ни води до следващите красоти на Италия. Като гледам снимите и чета текста май изразът Ла белла Италия си е истинска реалност.

Приятно четене:

Пътуване до Орвието

регион Умбрия, Италия

От денонощното скитане надлъж и шир из Италия разбрахме, че много ни привличат т. нар. Citta del Castro, градове, изсечени в скали или издигнати върху тях. И по препоръка на Карло, един от приятелите на Санти, събрахме багажа и едва по обяд отпрашихме за Орвието, защото чакахме Мира, Оги и Грета да спят до късно. Маршрутът към средновековният град Орвието се оказа живописно криволичещ край горички от маслинови дръвчета, лозови масиви, останки от крепости и сгради, подобни на замъци, от които някои се оказаха циментови заводи и разочароваха Мира, но това е за друга история. За разлика от Питилиано, Капраника и Баньореджо, Орвието се оказа град още по- величествено извисен, по-висок, по-сръмен и пленително по-красив.

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Всъщност

Орвието се намира в Централна Италия, област Умбрия, провинция Терни

и е отдалечен на около 100 километра от Рим в северна посока.

05018 Орвието Терни, Италия

 

Градът е разположен над живописна долина, където се вливат реките Палия и Киани. Старинната част на града е разположена върху плосък хълм, изграден от вулканична пепел. В този град се произвежда прочутото със специфичния си аромат бяло италианско вино “Орвието”.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

Издигайки се на около половин километър над река Палия, крепостните стени на града изглеждаха абсолютно непристъпни и непревземаеми. Пътят по стръмния склон нагоре се извиваше покрай скали с причудливи форми, живописни градини и зелени долини.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Пъплихме с автомобилите нагоре по стръмните павирани улици и търсехме място за паркиране, такова, че да има камъни в изобилие, с които да укрепим автомобилите си на паркинга. И такова, че по-малко да вървим пеш: от една страна- да не увредим вестибуларните си апарати по стръмните улици и от друга- да не умра геройски от изтощение. По това време ме беше тръшнал болна някакъв упорит и досаден летен грип, от който едва се крепях, изпих всички налични запаси от лекарства в аптечките на приятелите си, а температурата ми се конкурираше достойно с тази на летните августовски жеги в Италия.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Хаотичният маратон по улиците в Орвието ни изведе на един

малък площад (площадът на Републиката),

на който се намираше една стара, ама много стара катедрала. На малкия паркинг пред нея две влюбени хлапета позираха на Санти за „аморетата“- онези снимки на обичащи се хора и докато той се правеше на папарак, аз си полегнах на една удобна зелена пейка в тон със зеления ми болен вид. Любовта в Италия не е само емоция, любовта там е религия. И много религиозни се оказаха италианците. И при всеки удобен случай възторжено изразяваха култа си към любовта.

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Старата катедрала в Орвието

имаше грохнал, но все още величествен вид, смръщена една такава, миришеща на мухъл, с виещи от катедрален артрит греди; сграда оглушала от тишината на подминаващите я хора. Поисках да влезем, въпреки категоричния отказ на Санти; нещо ме теглеше натам, сякаш ме викаше. Влязохме, той се намести да си снима, а аз не бях в състояние да стоя на краката си, така че снимките в случая ми бяха последна грижа. И само реших да разгледам.

Предвид запустелият вид на катедралата, всичко вътре беше подредено, чисто, стерилно, сантиерите (съдовете за светена вода) бяха пълни с чиста вода, бялото на покривките блестеше от чистота. На стената в ляво имаше вградени в каменния зид мощи на светец, съдейки по обяснителния надпис. Нямаше никой, освен нас. Само няколко свещици догаряха в сумрака, а високо горе по гредите се раздвижиха гълъби. Отидох до олтара, паднах на колене и без някаква причина… се разплаках. От възторг вероятно, че съм влязла в най-старата сграда не само на град Орвието, а въобще. Най-старият праг на катедрала в света, който съм пристъпвала някога. Никой не знае кога е започнал градежът й.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Завършена е през 1290 година, в същата онази година, в която събарят старите катедрали „Санта Мария“ и „Сан Констанцо“ в града и на мястото им с благословията на Папа Николай ІV започват строежа на още една-

Duomo di Orvieto.

Същата онази година, в която в България управлява цар Георги І Тертер, след бягството на Иван Асен ІІІ. Същата онази година, в която Папа Николай ІV изпраща архидякон Антибар Мартин с писма до българския цар Георги І Тертер и търновския патриарх Йоаким ІІІ с настойчива молба да се присъединят към Лионската уния и да признаят върховенството на Римската църква…

Строежът й е започнал вероятно около 490 година. Тази катедрала, по стените на която се стичаше отминалото време, а под покрива й се чувстваше диханието на всички отминали епохи; тази катедрала, от чиито стени прогаряше мисълта на госта надиса: „Quis custodiet ipsos custodes?“ („Кой ще ни пази от пазачите“?)

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Акустиката беше убийствено кристална и ако не беше обезводнителната ми първична емоция, сигурно щях да запея. Плачех и докато разлиствах молитвеникът на свещеника, разучавах скулптурите, оскъдните стенописи, докосвах прастария орган, който някога е предизвиквал респектиращ възторг с гласа си. Санти ме гледаше втрещен, може би съм изглеждала луда, не знам. Беше събрал техниката си, готов да се махаме от храма и ме задърпа навън.

Не исках да излизам от това място, чувствах се като преродена и здрава, спокойна и чиста. Дори забравих да попитам каква е високата кула, издигаща се точно до тази катедрала, под която се извиваше на някъде стръмна улица, преградена с бариера.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Санти почти ме завлачи към другата катедрала, към онази, която 700 години строили и която се оказа друго архитектурно чудо, а също и която всъщност привличаше туристите в малкото градче: Duomo di Orvieto . По пътя предвидливо купи носни кърпички, големи сочни ябълки и въпреки, че се опитваше да ме разсейва и забавлява, продължаваше да ме гледа втренчено и с осъдителна почуда. Хубаво е, когато има някой наоколо, който да те измъква от мислите. Някой, който да прави така, че да забравяме околния свят или поне да не мислим за него. Някой, който да разбира това, че не сме се хербаризирали, въпреки че отдавна не можем нищо да дадем. Някой, който да не очаква от мен, да бъда всичкото онова, което бях преди да вляза в храма. И да ме прегърне толкова всеотдайно, че да ме върне във времето и мястото на нашия свят и на следобеда в Орвието.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Уличките на града бяха повече от пъстри и интересни. И от двете им страни се усмихваха кокетни цветни магазинчета за сувенири, за керамика, за картини или занаятчийски изделия; имаше малки кафенета и ресторанчета, безистени с антиквариати.

Орвието, регион Умбрия, Италия

Улицата ни изведе на огромен площад, на който до синята снага на небето се извисяваше величествено красивата бяла катедрала. Пищно орнаментираната фасада бе в типичнен умбрийски архитектурен стил. Цялата лицева част на базиликата бе изписана с рисунки, украсена със скулптури и с релефи, които възпроизвеждаха библейски истории и мотиви до най-малката им изобразителна подробност, а също бяха и обкантени със златна боя, в която отразяващата се слънчева светлина заслепяваше очите.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Не помня дали първо се разплаках или припаднах, или се случи в обратен ред.

Свлякох се пред прага на едно от магазинчетата на площада и не можех да откъсна очи от възхитителната архитектурна сграда на катедралата. Освен това, толкова бяла катедрала виждах за пръв път. Санти съвсем се втрещи от липсата ми на самоконтрол. Нямаше ги и другите от малката ни група, кой знае къде се бяха залисали в търсене на нещо или в опознаване на градчето, та се зае сам да гравитира около мен и да ми предлага всякакви безумия, само и само да спре тази моя драматургия.

Близо час останахме на площада, седнали на земята пред катедралата и наблюдавайки как слънчевите лъчи се плъзваха по нея и отразяваха дъга от цветове и светлини. И през всичкото това време Санти държеше реч, с която едновременно ме мотивираше да влезем вътре и строго ме мъмреше за това, че не умея да се владея.

Орвието, регион Умбрия, Италия

Първият камък на

Бялата катедрала в град Орвието

е поставен с благословията на папа Николай IV на мястото на старите катедрали „Санта Мария“ и „Сан Констанцо“, съборени през 1290 година. Първият архитект на катедралата е неизвестен. Той дава обликът на сградата, проектира колоритният външен вид на стените, както и огромните й размери. Строителите имат проблем при покриването на катедралата. Общината на Орвието се обръща за помощ към един от най-големите имена в архитектурата тогава – Лоренцо Маитани. Той укрепва допълнително и стените, дава нови идеи за облика на катедралата, и остава до края на живота си в града. Маитани умира през 1330 година. След него там твори синът му Николо Нути. В последствие своят принос за градежа на катедралата дават и Андреа Пизано, Нино Пизано, Матео ди Уголино от Болоня, Андреа ди Чеко от Сиена, Андреа ди Чоне от Оркана и Антонио Федерини.

През 1422-1425 година е създаден външният облик на катедралата, който е от бял и черен мрамор. Изписването и украсата на интериора е плод на труда на десетки творци, най-известни от които са Рафаело от Монтелупо, Федерико и Тадео Цукари, Джироламо Муцано, Симоне Моска и от Орвието: Иполито Скалца и Чезаре Небиа. Окончателно строежът на бялата катедрала е завършен през 16-ти век. Реставрации се правят през 1877 и 1888 години. Но и през 20-ти век има внесени подобрения, последното от които са новите врати, дело на Емилио Греко.

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

Бялата катедрала Duomo di Orvieto е една от най-величествените романо-готически постройки в Италия. Едни от най-известните местни и чуждестранни художници за времето от Флоренция, Пиза и Сиена работят по проекта за изписване на катедралата, а също и за създаване на скулптурите в нея. Според хипотези, тук са оставили свои стенописи флорентинеца Джото ди Бондоне, както и Чени ди Пепо (Джовани) Чимабуе. Казвам хипотези, защото доказателства за това няма. Дори се твърди, че не Джото ди Бондоне, а негови ученици са рисували тук.

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

Богатата фасада на бялата катедрала Duomo di Orvieto е в типичния умбрийски стил. Цялата фасада е пищно украсена с релефи, които възпроизвеждат до най-малка подробност истории от Библията. Лицевата част на катедралата е изписана още с рисунки и е украсена със скулптури и мозайки, които възпроизвеждат библейски истории и мотиви до най-малката им изобразителна подробност. Те са и обкантени със златна боя, в която отразяващата се слънчева светлина заслепява очите и образува множество дъги. По фасадата са разказани истории от Стария Завет: Книгата Откровение, както и сцени от Новия Завет с епизоди от живота на Исус и Мария.

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Най- после се стегнах и се осмелих да влезем. И не, че емоционалното ми състояние не се повтори, но просто вече на никого не му пукаше, явно си беше ден на голямото реване. Освен, че мащабът на сградата, погледната отвън, беше убийствен, вътре той ни зашлеви с още по- голяма сила: сводовете се събираха високо над главите ни в красиви бяло-сиви плетеници, всичко в интериора беше също бяло, с изключение на пода, който веднага ползвахме по фотографско предназначение. И до стенописите вътре, изобразяващи края на света, моят свят отново свърши- тръшнах се на земята в следствие на нов емоционален шамар. Храмът по подобие на някогашния Соломонов храм притежаваше космична символика, като по този начин космологията и теологията по еднакъв начин прогаряха белег в съзнанието на хората.

Санти залегна пак, занимавайки се със снимане на обичайните си панорами, а аз лежах по гръб и разглеждах пищно украсените сводове и тавана. Идеята ни харесаха и други посетители, които също се натръшкаха по пода недалеч от нас. Огромното пространство в бялата катедрала беше пълно не само с туристи, бяхме свидетели отново на сватбен ритуал, както и на кръщене, които се извършваха едновременно пред по-малките олтари в храма. Въобще разнообразие не липсваше. Можеше да се каже, че и аз, дето не спрях да рева бях атракция, на всякакви езици бях попитана какво ми е. В катедралата се намерихме с Оги, Мира и Грета, също снимащи, ама без да се въргалят по пода.

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

При влизане в катедралата се вижда само централния олтар, другите- по- малки, но също пищно украсени, са в коридорите, които приличат на ниши в ръкавите на стените. Използваните строителни материали са алабастър, мрамор, базалт и травертин. Достъпни за посещение бяха само тези олтарни свети места, разположени в лявата част на централния олтар, които са пет. В дясно имаше само един, който бе ограден с решетки и имаше охрана. Доколкото разбрах, това е параклис на някакъв ефрейтор от Болсена, на когото се случило чудо около първата половина на 14-ти век, изпитвайки вярата му. В параклиса се съхранява някаква кървава кърпа или платно от тогава. По канон тази мощехранителница би трябвало да се извежда в литийните шествия из града, по време на неговия празник. До този параклис се намира и катедралния орган, до който имаше описателна табела: „Съдържащ 5585 тръби, монтиран през 15-ти век“.

Не влязохме в този параклис, а само в онези, които бяха достъпни, въпреки факта, че също бяха оградени с декоративни, но масивни позлатени решетки. В малкия олтар, който се намира най- близо до централния, има масивен макет на катедралата от злато, който е приблизително метър висок, изящен ювелирен уникат, положен в плексикгласова кутия. По мраморните плочи на стените са изписани имената на строители, проектанти, архитекти, художници и дарители. Високо в олтара има огромна златна кутия, предположихме че съдържа мощи на светец. За съжаление не успяхме нито да питаме, нито да прочетем, защото в тази зала беше сватбения ритуал, след който свещеникът изгаси осветлението и любезно ни помоли да напуснем.

 

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

На централния олтар в стъклопис са изобразени сцени от живота на Христос и сцени от чудото на Болсена. Има и огромно дървено разпятие. Абсолютен шедьовър на готическата архитектура е красивия параклис на Дева Мария, рисуван от трима художници. Тук се намира и забележителната фреска от два ангела, която е емблемата на катедралата. Също интересна е намиращата се в близост статуя на Св. Йоан Кръстител. Трябва да отбележа, че статуите в катедралата са с човешки ръст.

Орвието, регион Умбрия, Италия

Крайъгълният камък на италианската ренесансова живопис е и параклисът на Свети Брицио, също изящно боядисан и декориран, в който са изобразени грандиозни апокалиптични сцени, посветени на “ Страшният съд“ и небесните области на Ада и Рая. От лявата страна в катедралата е и параклисът на Магдалина, който е възстановен в 18-ти век. В пространството около параклисът има надпис, посветен на Йоан Кръстител. В катедралата са погребани кардиналите Карло и Филипо Антонио и архиепископът Людовико Анселмо.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Имахме нужда вече от следобедна доза силно кафе. Избрахме си едно от кокетните кафенета по шарената уличка с разнообразните магазинчета, в което аз седнах така, че през процепа на улицата между сградите да гледам бялата катедрала. В този миг тя ми напомняше на Съкровищницата Ал-Казнех Фарун в скалния град Петра (Йордания), която в края на сърповидния проход- каньон Сик се виждаше по същия загатващо изкусителен и величествен начин.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Орвието е град с богато историческо минало.

Възникнал е на мястото на древния етруски град Волсинии Ветерес. Градът е съхранил забележително своят средновековен външен вид, запазени са многобройни сгради, построени през 12-ти и 13-и век. В герба на града са изобразени лъв, лебед, орел и кръст, под корона. Орвието има тесни и стръмни улици с каменни настилки, но пък пъстри и интересни. По тази, която извежда до бялата катедрала Duomo di Orvieto, от двете страни се усмихват кокетни цветни магазинчета за сувенири и цветя, за керамика, за картини или занаятчийски изделия; има малки кафенета и ресторанчета, безистени с антиквариати… изобщо магазинчета за всичко. Изобилие от пъстрота, подредба и стил.

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Местните хора ни посочиха и други градски или крайградски забележителности в Орвието, мост някакъв, Кладенецът на Свети Патрицио, цял поменик от църкви и свети места, но ние нямахме време да разгледаме и тях. Някога градът Орвието е бил крепост на етруските и затова на централния площад до катедралата имаше музей на етруското изкуство, за съжаление беше затворен.

С нежелание си тръгнах от Орвието, обещаха ми като се върна в Италия да ме заведат пак там и даже да посрещнем нощта, за да видя бялата катедрала и нощем. Това е едно от местата, заради които наистина бих се върнала и вярвам, че хвърлената монета във Фонтана ди Треви в Рим ще свърши работа.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Привечер вече бяхме в

Тускания

Лепкавата жега ни измъкна с чанти за пикник, пълни със студени сокове и бира в градския парк, където заради шовинистичните и анархистки изказвания на Санти, успяхме да надвикаме даже прочутите с умението си да говорят на висок глас италианци. Дали защото цял ден плаках и се излагах, не знам, ама Санти беше непоносим, вбеси Мира, а на мен ми извади душата и ми скъса нервите до такава степен, че спрях да питам за всякакви градове и екскурзионни маршрути, и питах само за местонахождението на тусканските гробища. Които пак той, Санти, любезно ми показа, за да отида да си почина, заради което аз пък му обещах да го удавя в един от по-дълбоките фонтани на Рим. И не помня дали някой от групичката ни преброи хората, чиито тъпанчета на ушите със сигурност бяха спукани от виковете му, както и броя на изпотрошените от високите му децибели стъкла или натръшканите мъртви гълъби. Възродителните промени, които причиних на обичния си приятел, се случиха по-късно и вярвам, че любовта му към всякакви средновековни архитектури и интериори ще е непреходна.

Умбрия, Италия

Край

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Умбрия – на картата:

12 коментара

авг. 01 2011

Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)

Пътеписът днес ще ни води до много провинициална Италия. Янита ще ни покаже градчето Баньореджио в областта Умбрия. Приятно четене 🙂

Пътуване до Баньореджо

Умбрия, Италия

 

Още в първите няколко дни в Италия посетихме

градчето Баньореджо,

извисяващо се над скали. Територията на община Баньореджо граничи на север с Орвието и Лубриано, на юг с Монтефиасконе, Витербо, Селено, на изток с Кастилионе, Теверина, Чивитела Д’аляно и на запад с езерото Болсена. Територията на селището покрива площ от около 7300 хектара, в които са включени селата: Ветриоло, Челези Кастле, Чивита ди Баньореджо, с център Капрача и Понцано. Старият град на Баньореджо е спокоен и миниатюрен, изграден на скала, висока 520 метра, извисяваща се между две дълбоки пропасти.

Баньореджио, Умбрия (Италия)

Градчето Баньореджо, което смятат за архитектурно чудо,

е с над 2500 годишна история и за средновековието е било непревземаема крепост, и удобна позиция за нападение, а в своята изолация от околния свят- изглежда почти нереално и мистично. Произходът на названието Баньореджо все още не е установена. Името му първоначално е било Балнеум Реджис, след това Баньореа и най- накрая с кралски указ, издаден през 1922 година- Баньореджо.

01022 Баньореджо Витербо, Италия

 

 

Името на градчето произхожда от наличието на горещи извори, които съществуват от хилядолетия в този регион и са известни като термални води със специални терапевтични свойства.

Легенда от Баньореджо

разказва, че Десидерио, крал на Ломбардс му дава името Балнеум Реджис, защото е бил изцелен от сериозно заболяване, благодарение на горещите минерални извори. Това име цитира и Григорий Велики в свое писмо за назначаване на епископ в региона. В края на 20-ти век жителите на градчето- чудо наброяват едва 15 души. В Баньореджо през 1274 година е загинал Свети Бонавентуре, който при нещастен случай пада от ръба на скалите и умира. В днешни дни светецът е почитан като закрилник на региона.

Баньореджио, Умбрия (Италия)

През 16-ти век Баньореджо започва да запада, а след унищожително земетресение през 17-ти век окончателно е забравен в своята изолираност. През 19-ти век темпото на ерозийните процеси съвсем изолира града от околния свят и до него се достига само по един единствен висок и стръмен мост.

Баньореджио, Умбрия (Италия)

Непоносимата жега ни следваше по петите и преди да се разходим из стария град, седнахме на кафе и сладолед в едно от малките кафенета на централния площад. Навсякъде из площада се беше разпрострял шарен пазар, от който можеше да се купи всичко. По една от типичните за италианските малки градчета павирана и тясна уличка вървяхме после към стария град. По улиците нямаше никакви хора, сякаш града беше изоставен на безмилостната августовска жега сам и ничий.

Баньореджио, Умбрия (Италия)

Покрай катедрали, магазинчета, паметници и общински сгради, уличката ни изведе до божествена панорама към висок скален хълм, ограден от дълбоки пропасти, потънали в зеленината на ниски дръвчета, на чийто връх се извисяваше Баньореджо. В далечината върховете на други високи и кафеникави планини бяха разкъсали синьото на небето, от маранята приличаха на полюшващи се кафяви завеси над хипнотизиращия зелен свят долу в ниското. Към градчето на върха водеше тесен пешеходен и много стръмен мост, извиващ се над дълбоката пропаст. Железните му сребристи парапети проблясваха и заслепяваха очите така, че чак причиняваха болка. Още при вида на тази величествена красота ни се зави свят и в този момент всеки мислеше единствено за хубавите си снимки, без и да помислим даже какво премеждие ни очаква.

Запъплихме по тесния гръб на моста нагоре и още след първите петдесет метра под жаркото слънце си помислих, че никога няма да стигнем върха. Асфалтът беше толкова нажежен, че чак изпитах искрена почуда от това, че не се е разтекъл от моста. Обувките ни залепваха и от горещото трябваше да ускорим крачка. В най- стръмната част ни очакваше нова изненада: нямаше стълби, само извиваща се пътека, за която ако ви кажа, че беше с 45 градусов наклон- няма да е преувеличено. Отново благослових „предвидливостта” на италианските проектанти, които наистина са били садисти, предвид не само наклона и липсата на стъпала, а и наличието на хлъзгава каменна настилка. До парапетите не можеше да се приближим, а камо ли да ги ползваме за подпора. Японците, които вървяха пред нас, ако се случеше да се подхлъзнат и паднат- търкаляха се надолу до началото на стръмното, поизтупваха се нервно и поемаха пак нагоре към покоряването на града. Въздухът от жегата така се беше сгъстил, че прогаряше дробовете ни, а от безмилостното слънце чувствах главата си като изпитателен полигон за ядрено оръжие.

 

Едва се добрахме до портата на градчето,

останала непроменена в своя средновековен вид; шедьовър на резбарското изкуство, сприятеляващо съединяваща червеникавите крепостни стени на града.

Зад портата се протягаше мрачен каменен тунел, изсечен в скалата и извеждащ някъде из заветния град. В тунела имаше скални ниши с обособени като пейки широки каменни блокове. Като ударени от гръм Санти, аз, Мира, Оги и Грета се натръшкахме по тях кой където завари и се размазахме доволно в хладната прегръдка на сенчестия тунел.

Баньореджио, Умбрия (Италия)

Още тук заявих, че няма да мръдна от мястото си, докато не залезе слънцето и че въобще не ме интересува повече архитектурното чудо Баньореджо. Но бързо ме разколебаха преминаващите хора, които на висок глас обсъждаха красивото градче. Със Санти поехме по прашната уличка между красиви каменни и дървени къщи, около които се бяха натръшкали по земята множество слънчасали като нас хора. Улицата ни изведе до малък затворен тип

градски площад с катедрала.

Поразително приличаше на декор от уестърн: прашен, гола земя, с дървени изправени греди в единия край и с каменна старовремска чешма с черпак в другия. И наоколо само няколко къщи, чийто стръмни стълбища бяха обсипани с цветя. Няма магазини, няма хотели, няма коли, само две ресторантчета и една механа. Да се чуди човек как въобще ги зареждаха с храна и напитки, предполагам с хеликоптери. Мира, Оги и Грета, капнали от умора се настаниха в едно от ресторантчетата „Антико Форно“- също издълбано в скалите и скрито под дебелата сянка на голяма лоза, под която бяха подредени няколко селски маси с червени покривки и откъдето апетитно ухаеше на прясно изпечени брускети. Ние със Санти само си взехме вода и тръгнахме уж да обикаляме града. Какво ти обикаляне, след три къщи и той… свърши. Но пък се любувахме на панорамата, надолу погледнато земя се виждаше едва на стотици метри в пропастта, над която градчето сякаш висеше във въздуха.

Баньореджио, Умбрия (Италия)

За десетина минути снимахме всичко в Баньореджо и решихме да отпрашим към някой друг град, това пък уби и последната ми надежда да дочакаме вечерта. Направо ми се доплака, като видях отново гадния наклон, по който пък сега трябваше да се спуснем с още по- голям риск от потрошаване и пребиване. Санти се оказа по- пъргав и от планинска коза, подскачаше си надолу и когато се случеше да се тръшна на горещия асфалт- припкаше обратно да помага за маневрите ми при изправяне. И пак хукваше надолу. Гледах го и си мислех, че камикадзетата изглеждат точно като него, само дето са грижливо увити в черни дрехи, а не по дънки, тениска и сандали.

Благополучно стигнахме до края на моста живи и здрави, и почти се потопихме цели в благодатните корита на старата чешма, пълни с хладка вода. Вървяхме към отдалечения паркинг, към колата и се ядосвахме, че сме я оставили толкова далече.

Пътьом видяхме един манастир.

Санти се подреди да го снима и тъкмо всичко си беше нагласил- вратата му се отвори и на улицата излезе една монахиня с препълнена торба боклук. Като го видя, замръзна на мястото си, като гипсирана в първите няколко секунди, после рязко се извърна, хвърли торбата на улицата и на бегом се скри зад огромната желязна врата. Избухнахме в смях. Тя надникна иззад вратата и също се усмихна, явно я бяхме стреснали. Помоли да не я снимаме, събра боклука и наблюдавайки ни притеснено изпод вежди, го изхвърли в контейнера, а после пак така на бегом се скри в красивата стара сграда на манастира. По улиците все още не се мяркаше жив човек. Когато най- после стигнахме до колата се оказа, че сме били на косъм от пожар. Тя се беше нагряла до такава степен, че около час чакахме да се поохлади малко на сянка, за да продължим към следващото градче Монтефиасконе. Санти реши да ми откъсне цвете от близката градинка, явно да ме усмихне, защото бях получила със сигурност слънчев удар, привиждаха ми се само огромни черни кръгове из пространството наоколо. И уж тайно се опита да го откъсне, ама то пък жилаво цвете се оказа- измъкна го не само с корена, ами и с около един квадратен метър пръст по него. Не само се усмихнах, запревивах се от смях, докато той притеснено събираше разпиляната пръст обратно в градинката, под строгия поглед на стопанина й. Такъв беше денят ни в Баньореджо, наистина уникално и красиво миниатюрно градче, свито в шепите на скалите.

Кафе – Баньореджио, Умбрия (Италия)

В днешно време животът в Баньореджо претърпява по-радикални промени,

отколкото когато и да било в неговата дълга хилядолетна история и става един от най- атрактивните туристически маршрути в средна Италия. Панорамата към долината, през която се извива река Тибър, е величествено красива. Поради постоянната опасност от разрушаване от 2004 година има изработени планове за укрепване на платото над скалите, върху които е разположено миниатюрното градче. През 2006 година градът Баньореджо е вписан като световен паметник на културата. И до днес за покровител на региона се чества Свети Бонавентуре, чийто празник се отбелязва всяка година на 14 юли.

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Умбрия – на картата:

12 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version