нашите и вашите пътешествия и пътеписи
май 22 2010
Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля света наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина , Огнена земя и [...]
Коментарите са изключени
мар 12 2010
Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина , Огнена земя и Torres del Paine в Чили
Днес ще продължим по националния път Каретера Аустрал, свързващ цялостно Чили
Приятно четене:
част шеста
Ситуацията изглеждаше абсолютно идентична като при Лаго О’Игинс – все още имах само около 25 евро в чилийски пари и около 20 в аржентински. Въпреки това, този път определено бях решен да продължа. Дани имаше достатъчно чилийска валута, така че му продадох аржентинските си пари и вече се чувствах почти богат. Е… все още не бяха достатъчно, за да се чувствам сигурно, но при всяко положение беше по-добре.
Рано рано тримата се наредихме на изхода на града да чакаме преди тълпата израелтянr, нощуващи в Лос Антигуос, да ни застигне. Излизащите коли се брояха на половината пръсти на едната ръка на сакат стругар, но въпреки това след около час се намери едно място в едно камионче отиващо към Кокран. Късметът естествено беше за мен.
[geo_mashup_map]И така поех по
- опитът на Пиночет да свърже с път всички части на Чили. Всъщност първите ститина километра след Чиле Чико не са част от този път, но бяха по-впечатляващи от всички, което видях.
Тесният неасфалтиран път в началото минаваше през редица каньони, прокопани в скалите, след което се издигна до най-високата си точка, от където се откри спираща дъха гледка.
Отпред се жълтееха сухите треви и храсти, няколкостотин метра по-ниско се синееше огромното езеро General Carrera, а зад него се редяха заснежените върхове на Андите. Пътят продължи да лъкатуши по скалите на единия бряг на езерото, като на места изглаждаше колкото труден за направа, толкова и опасен. Едно немнимателно движение на волана може да те запрати на няколкостотин метра надолу в пропастта. А шофьорът на камиона караше като на рали.
За щастие 190км и 5 часа по-късно пристигнах в
на чийто изход чакаха…двамата израелтяни, приятели на Макс и Коби, с които чакахме лодката на Лаго О’Игинс.
След като се заговорихме разбрах, че самите Макс и Коби, както и италианецът Стефано са също в градчето. Освен това били успели да свалят цената на лодката на 45$ след като говорили със собственика на фирмата във Вийа О’Игинс. След това прекарали Нова Година в селцето и полека лека се измъкнали, минавайки през вечнодъждовният Тортел, където дори няма улици, а само дървени пътеки и мостове.
мар 02 2010
С този разказ, няколко дена след земетресението в Чили, ще се опитаме да видим как е изглеждала страната няколко седмици преди него. Разказът е продължение на новогодишното пътуване на Домосед до Патагония.
Искрено съчувстваме на близките и пожелавам здраве и късмет на чилийския народ, а на властите – да се справят със ситуацията.
Приятно четене:
част втора
Следващия ден остана свободен за упражнение по каньонинг в парка Я(Жа)нхихуе. В резервата под вулкана Калбуко. Бавно загрях, но не се и изненадах, че тарторът на компанията, Филип, е французин. Това е техният спорт! Прекарвал си живота по каньоните през лятото – тук, а … през лятото – в Южна Франция. Много добро! Два часа randonnée aquatic със скачане и пързаляне по вирчета и въртопчета и един рапел край 35 метров водопад за десерт. Предния ден бяхме гледали водопад от площадка за снимки, но по си е друго да го видиш и пипнеш от непосредствена близост. Сред водачите имаше един Матиас (очевидно типично за чилйиците от тоя край немско име), 21-годишен, който … го скочи. С позволение от Ръководството. Първи скок в историята на този водопад. И то точно в ден, когато един фотоапарат или видеокамера нямаше сред кибиците, че да го овековечат. Народното българско определение за такива е лудо младо! Размина му се с няколко сучпени ребра и травма в крака, който бил чупен и съдържал някакви титанови чаркове.
Разходих се да разгледам немското архитректурно наследство на Пуерто Варас. Катедралата например е дървена реплика на точно определна немска църква в Шварцвалд. Градът малко напомня на Людериц с тая разлика, че Намибия са я колонизирали като държавна политка на мощна империя, а три десетилетия по-рано, в средата на XIX век, немците са бягали в Чили от глад.
А ние си задоволихме глада с кубинско национално ястие Roba Vieja (яхния от месо на ресни) с ориз и черен боб, плюс кускус със сирене за десерт на брега на езерото. И открихме бирата Kunstmann Torobayo – чилийски светъл ейл от пивоварната с немски корени във Валдивия.
Четете по–натататък>>>
(30)
(24)
(3)
(3)
(3)
(159)
(32)
(38)
(11)
(5)
(4)
(5)
(3)
(9)
(11)
(16)
(1)
(3)
(14)
(9)
(2)
(5)
(11)
(3)
(2)
(3)
(1)
(2)
(37)
(85)
(47)
(8)
(1)
(3)
(3)
(2)
(3)
(5)
(31)
(3)
(61)
(1)
(1)
(15)
(8)
(34)
(12)
(4)
(7)
(4)
(8)
(1)
(5)
(16)
(11)
(2)
(1)
(2)
(7)
(746)
(10)
(422)
(331)
(95)
(1)
(65)
(4)
(2)
(4)
(6)
(11)
(14)
(13)
(9)
(95)
(6)
(5)
(10)
(3)
(5)
(12)
(8)
(4)
(5)
(1)
(7)
(1)
(1)
(1)
(2)
(1)
(3)
(11)
(10)
(20)
(1)
(30)
(4)
(7)
(19)
(10)
(2)
(32)
(2)
(11)
(5)
(7)
(18)
(1)
(58)
(37)
(4)
(21)
(9)
(1)
(3)
(111)
(11)
(18)
(10)
(7)
(8)
(4)
(17)
(6)
(5)
(4)
(37)
(14)
(16)
(37)
(8)
(21)
(6)
(4)
(5)
(15)
(29)
(91)
(10)
(27)
(5)
(18)
(5)
(2)
(42)
(6)
(2)
(7)
(28)
(1)
(11)
(34)
(3)
(6)
(1)
(5)
(1)
(2)
(3)
(15)
(11)
(1)
(5)
(1)
(23)
(7)
(1)
(1)
(4)
(1)
(4)
(3)
(1)
(110)
(109)
(3)
(3)
(30)
(16)
(11)
(1)
(1)
(1)
(5)
(2)
(50)
(2)
(11)
(22)
(2)
(5)
(13)
(1)
(2)
(2)
(1)
(2)
(4)
(8)
(2)
(4)
(1)
(1)
(92)
(14)
(6)
(11)
(2)
(13)
(11)
(26)
(9)
(1035)
(4)
(6)
(1)
(8)
(3)
(1)
(10)
(1)
(4)
(1)
(1)
(14)
(13)
(4)
(1)
(2)
(8)
(26)
(1)
(1)
(20)
(2)
(1)
(2)
(1)
(2)
(3)
(2)
(1)
(2)
(2)
(8)
(4)
(1)
(1)
(7)
(3)
(1)
(2)
(3)
(2)
(1)
(37)
(15)
(1)
(2)
(2)
(12)
(1)
(4)
(7)
(13)
(4)
(3)
(2)
(1)
(1)
(1)
(1)
(4)
(3)
(19)
(1)
(1)
(1)
(2)
(1)
(2)
(1)
(2)
(5)
(14)
(4)
(1)
(1)
(1)
(2)
(1)
(1)
(10)
(1)
(2)
(1)
(1)
(14)
(1)
(3)
(2)
(1)
(6)
(11)
(3)
(3)
(5)
(7)
(9)
(2)
(1)
(2)
(1)
(1)
(3)
(2)
(1)
(1)
(1)
(7)
(1)
(2)
(1)
(2)
(1)
(1)
(21)
(3)
(21)
(1)
(3)
(1)
(2)
(1)
(6)
(2)
(3)
(1)
(4)
(1)
(4)
(3)
(9)
(1)
(3)
(1)
(1)
(1)
(3)
(5)
(2)
(9)
(2)
(4)
(1)
(4)
(1)
(5)
(4)
(10)
(5)
(1)
(3)
(1)
(1)
(2)
(1)
(1)
(1)
(2)
(1)
(1)
(1)
(2)
(2)
(1)
(3)
(3)
(1)
(4)
(5)
(1)
(1)
(4)
(8)
(2)
(3)
(4)
(6)
(1)
(1)
(13)
(3)
(1)
(8)
(1)
(2)
(2)
(5)
(2)
(5)
(1)
(8)
(13)
(1)
(1)
(1)
(1)
(47)
(1)
(2)
(4)
(2)
(2)
(2)
(1)
(3)
(2)
(2)
(20)
(1)
(3)
(1)
(2)
(1)
(4)
(6)
(2)
(1)
(69)
(6)
(2)
(6)
(1)
(24)
(1)
(10)
(5)
(3)
(1)
(1)
(2)
(3)
(6)
(2)
(1)
(1)
(15)
(11)
(2)
(1)
(2)
(1)
(1)
(1)
(1)
(7)
(4)
(108)
(6)
(2)
(3)
(1)
(66)
(16)
(9)
(30)
(108)
(18)
(3)
(1)
(1)
(1)
(1)
(3)
(3)
(1)
(8)
(26)
(2)
(1)
(2)
(4)
(1)
(1)
(1)
(14)
(17)
(1)
(7)
(6)
(2)
(2)
(12)
(3)
(8)
(1)
(3)
(1)
(1)
(12)
(1)
(1)
(9)
(1)
(1)
(1)
(16)
(1)
(1)
(1)
(7)
(2)
(2)
(1)
(6)
(7)
(1)
(3)
(3)
(13)
(1)
(9)
(2)
(2)
Малко от мислите ни с Комитата