Archive for the 'Арктика и Антарктида' Category

апр. 19 2010

По Коледа из Антарктика

Ето още едно място, където човек добре да изкара Коледните празници – вместо да очаква проблеми със затворени летища в Европа, да замине за Южното полукълбо, където по Коледа лятото е в разгара си. Затова днес ще ви дадем още една добра идея как да изкарате следващата Коледа – идете като Домосед до Антарктика 🙂 Един път вече изкачвахме с него най-високия връх на Антарктида (континента), пък днес просто ще се разходим из Антарктика, но вече малко „по-луксозно“. Настоящият разказът е от последната Коледа 2009г. Приятно четене:

По Коледа из Антарктика

Облаци над Огнена земя

Прекосяването на пролива минава по-меко от очакваното.

За първи път попадам в толкова открито море, без суша на хоризонта за толкова дълго време. Два дни! Времето се променя в преливен режим от ясно до облачесто до плътно облачно и обратно. За сметка на това височината на вълните нараства постоянно, но така и не прехвърля нивото на разумен комфорт и пораженията не са повече от две-три разлети чаши вино. От пътниците. Екипажът предвидливо е прибрал хубавите чаши на сигурно, а масите са покрити със специална гумена тъкан, по която да не се пързаля посъдината. А столовете – вързани за пода с вериги, Същевременно сервитьорите не допускат нито един инцидент с цели табли пълни чаши или блюда, балансирайки в синхрон с махалото на кренометъра над бара. Нощем (понятие, което колкото по на юг в пролива проникваш, толкова повече се размива) е по-весело, зашото се налага да съчетаваш съня с упражнение по закрепваме на кревата. Хотелският стандарт на каютата с широки кревати с бели чаршафи изглежда привлекателно в брошурите и на пристанището, но в

пролива на Дрейк,

нещо ти подсказва, че хамаците от времето на въпросния Дрейк и поколения мореплаватели преди него също са имали известни предимства.

Албатрос

А през деня си мързелуваш в топлия салон с големи прозорци или в топлата каюта с голям прозорец и се унасяш с вълните; по сигнал изскачаш с фотоапарата да се опиташ да уловиш някой по-рядък албатрос (но обикновено или не го хващаш в кадър, или го хващаш не на фокус, или го хващаш на фокус, но не е рядък), четеш си южноафриканско криминале, похапваш вкуснотийки три пъти на ден, пиеш чилийско пиво Austral; опитваш се да компенсираш с тичане на лента във фитнес-салончето в трюма (вълнението добавя интрига с произволно разпределение на нанагорнищата и нанадолнищата). И си общуваш с най-различни хора на обяд и вечеря…

Антаркида

Първо слизане на твърда антарктическа земя. На континента.

В района на скалата Спигот пойнт – видим от много далече ориентир в релефа. Пропуснали сме Шетландските о-ви, където силата на вятъра надхвърляла норматива за безопасна като за начинаещи туристи навигация със зодиаци. Пингвините край Спигот пойнт са от вида ивичобузети (Chinstrap, англ., Pygoscelis antarcticus).

Пингвини на Антарктида

Дребнички с бели личица и черна ивица под човката, с която изглеждат като че ли са си закрепили шлем на галвичката. Какъвто им е нужен, предвид че практикуват алпинизъм. От нетърпение да се съвокуплят по-рано от другите, се катерят до билото на рида, което се открива първо от топящия се през пролетта сняг. И после се редуват, кой родител да мъти яйцата, докато другият се спуска по коремче или дупе по снежната писта до морето да похапне рибка или каквото там. И след ден-два се връща и среща предизвикателството да се качи пак там горе и поеме вахтата. И не само че лифт няма, ами и разни туристи му се подсмиват над тромавата походка. Представям си, че за това качване изгарят всичката енергия, добита с похапването на риба. Ех, да се въдеше в морето и шоколадче за повече калории.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

Ное. 20 2009

Антарктида (къмпинг без фенерче)

Не ме гледайте стеснато. Там просто сега започва лятото:-) Що? Не вярвате ли? Е, нека видим как Димитър си изкарва летните ваканции. (Жокер: иска да изкатери най-високия връх на Антарктида) Приятно четене:

Антарктида

с Ал Джазира и Заратустра

или

На къмпинг без фенерче

2 януари

Чилийският етап почна с няколко часа измъчена дрямка върху метална пейка пред гишетата за регистрация за полети на летището в Сантяго де Чили. Вярно е, че е много хубаво летище, също вярно е, че никой не говори английски. По-малко и от Бразилия даже.

Най-сетне Патагония! Пунта Аренас.

Провинциално градче, гарнизон, с няколко големи сгради от първата половина на XX век в центъра, още няколко, но по-малко, — от втората — и паметник на Фернандо Магелан (изписано на испански Hernando de Magallanes) на най-видното място. Градът е пристанище на Магелановия проток от континенталната страна. Отсреща е Огнена земя, където, знайно е, хората ходят на ръцете си, за да могат да си духат като се изпопарят на огъня. Събрахме се и се запознахме групата и водачите. Първото впечатление беше, че ще ходя на планина с четирма като Уелсеца от миналия път в Уганда. Второто впечатление беше, че положението е по-лошо: един куц (аз — с кокоши трън в стъпалото), един сакат (Мак — с травмиран гръбнак), един сляп (Боб — с едно око), един нетрениран (Стивън — прилично дебел) и един мюсюлмански фундаменталист (Мустафа Махмуд Мустафа Мустафа). И двамата водачи не са стъпвали на върха, към който са ни повели. Единият, Анди, е англичанин, наборче (68), водил планинарски експедиции по най-различни други планини и живял в Антарктида две години барабар със зимите на работа за правителствения институт British Antarctic Survey. Ама то звучи, като да кажеш, че щом си живял две години в Европа, значи можеш да качиш група на Елбрус. Изказва се с презрение към всички не англо-американски бази на и около континента, които само задоволявали политически амбиции и мерели температурата, а видите ли британците и американците вършели работа и правели наука. Иначе той самият няма образование.

Другият е хитът на годината. Пепе от Еквадор. Като разбрах, че е от Еквадор си представих някой индианец от Високите Анди, а той се оказа светъл ариец с татуировка „Zaratustra“ на едната ръка. Но не това е интересното. Широк бил ужким светът! Къде ти. Пепе, 74-ти набор, си бил изкарал детството в България, докато баща му държал дипломатическата мисия в София през 80-те. И учел във… френското училище. То беше на Марин Дринов, точно под кухненския ни балкон, откъдето с брат ми ги гледахме „франсетата“ как играят футбол всяко междучасие, докато хранехме гълъбите Унуфри, Миронка и Уайнбъргър. Нищо чудно цял посланически мандат да сме се виждали всеки божи ден на улицата. Или да сме споделяли котвичка на влека на Спас на Витоша, където се бил учил да кара ски. А, аз явно съм му късмет не само с произхода си, ами и изобщо с включването си в групата.

Аз се включих последен, а без мен щяха да си останат четирима, за което не се полагал втори водач. Доста рискована стратегия, имайки предвид, че правилата, валидни за всички експедиции до Винсон, не позволяват движение без професионален водач, та един да би се отказал по пътя и четиримата би трябвало да се върнат. Та покрай мене и на него му се отваря възможност да се качи на Винсон. Живот и здраве!

· 3 януари

Прослушахме дълъг подробен брифинг как ще летим и къде ще летим. Но не и кога ще летим. Чакаме на в готовност да се отвори прозорец хубаво време, че да може да се осъществи полетът. Мястото, където отиваме се казва Пейтриът хилс. Подозрително американско име за чилийска база на „чилийската анатарктическа територия“. Американският патриотизъм (задоволство от величието на родината, амер. от лат.) благосклонно е разпрострял крилото си даже по места, които трудно биха минали за родина комуто и да било. Досега не е регистриран случай на раждане на човек на Антарктида. А „чилийската антарктическа територия“ е един сектор от континента с връх на Южния полюс. Чилийците са си го заплюли тоя сектор за свой и си го обозначават по техните училищни географски карти. Както еквадорците си рисуват половината от северно Перу за еквадорско. Подобни на чилийския сектори от Антарктида очевидно са си заплюли и други страни, като по правило си ги застъпват надълбоко. Аржентинският, който вероятно е единственият видим по аржентинските училищни географски карти, почти съвпада с чилийския. Новонаименованите „български“ планини се падат точно в тоя сектор. Всичко това обаче си остава на картографско ниво и няма вид да носи каквито и да било международно-правни последствия. Сравнено с „териториалные воды Советского союза“ в Северния океан, чиято заплюта неприкосновеност се пазеше с атомни подводници (Ако не са потънали всичките, сигурно и сега се пази). А излиза, че правилата, по които се работи и живее във всичките тия „национални“ сектори на Антарктида се пишат в Съединените щати. Нищо лично и имперско, де, просто — патриотизъм.

А къде се състоя брифингът — в хърватския клуб, който е една от най-личните сгради в центъра на града.

Четете по-нататък>>>

8 коментара

юли 25 2007

Разкажете за Исландия!

Малко мисъл, малко идеи…: Ще запомним с още нещо този ден Разкажете за Исландия! По повод вчерашните жеги (термометърът на колата показваше 40 градуса в 6:30 вечерта, а това, което виждате е от блога на Комитата) се замислих за местата, където сега може би е хладно – Исландия, Гренландия, Арктика, Антарктида.Хора, разкажете ни за Исландия! […]

No responses yet

Switch to mobile version