Категория: Валерия

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(2): Остров Бали – екзотика и бедност 6

Валерия / Индонезия

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(2): Остров Бали – екзотика и бедност

Днес отново Валерия ще бъде наш водач — продължаваме с нейната обиколка на Югоизточна Азия. Вече бяхме в Сингапур, днес на ред е остров Бали в Индонезия. Приятно четене:

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур

част втора

Остров Бали — екзотика и бедност

Всичко, което пиша тук, в блога за моите пътувания го правя, за да могат приятелите ми, които искат да им разкажа, да си прочетат на спокойствие, да разгледат снимки. Ако съм полезна с нещо и на останалите посетители на блога, ще бъда доволна.

Оставайки с чудесни впечатления / ама и малко ошашавени / от подредения, усмихнат, чист и приветлив Сингапур и неговите люде, се натоварихме в следващия авион в посока остров Бали.

Кацане на летището в Денпасар

Самото летище -също просторно, чисто, подредено, посрещнаха ни местни момичета, закичени с магнолии и на всеки от нас надянаха гердан от истински цвят на магнолия. Мило посрещане, туристът тук е добре дошъл, защото се оказа, туризмът е основното препитание на островните хора. Посрещащата ни агенция биде представена от Рака — местният ексурзовод, наивничък добродушко, който поназнайваше и руски, и английски, та се разбирахме чудесно.

Хотела, който си бяхме избрали, се намира в най — хубавата част —

залива Нуса Дуа и носи същото име — Нуса Дуа Бийч

(има и Нуса Дуа Ризорт, но този първият е по — хубав) За, който е бил в Тайланд, няма голяма разлика в архитектурата на хотелите, с отворена рецепция от всички страни и на малко етажи. По — скоро разположени на огромна площ, със страхотни градини, езерца, алпинеуми прочие всякакви красоти.

Навред из езерцата плуват огромни шарени риби, сред лотоси в най — разни цветове и оттенъци. Всичко е зелено, презелено и цъфнало. По дърветата търчат едни катерички — любопитковци, дето, кат заръфаш нещо, веднага дотърчават, че да се осведомят какво се яде или пие.

Четете по-нататък>>>

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(1): Сингапур през погледа на един зъбодоктор 5

Валерия / Сингапур

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(1): Сингапур през погледа на един зъбодоктор

Днес отново Валерия ще бъде наш водач — този път ще ни разведе из Югоизточна Азия. В началото е Сингапур, после ще отскочим до остров Бали и Куала Лумпур. Приятно четене:

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур

част първа

След пътуването до Божи гроб, следващата ни цел беше Сингапур. Повод — международният конгрес на FDI — световната дентална асоциация. Подготовката започна още в началото на годината, маршрутът: Сингапур, остров Бали, Куала Лумпур.

Сингапур през погледа на един зъбодоктор

С осъществяването на желанията ни по програмата, съставена от нас, отново натоварихме г-жа Радост Кралева, управителка на Алфатур в Пловдив. Която за N — ти път се представи отлично, но за това — по — нататък.

Всички полети ни бяха със Сингапурските авиолинии, които наистина заслужават първо място по обслужване и глезене на пътниците си. и по чистота.

До Истанбул отидохме с автобус,

имахме една нощувка в хотел WOW, в района на летището, за да можем отпочинали да пътуваме на дългия полет до Сингапур. Хотелът е приятен, закуската — добра и разнообразна, нощувката преди полета се оказа много добро решение. Самият полет — дълъг, но приятен, никакви забележки към храната, напитките или обслужването. До сега на такива дълги полети съм летяла с Air France, Дубайските и Катарските авиолинии. Ако трябва да направя собствена класация, на първо място ще сложа Дубайските и Сингапурските, после — Катарските, а най накрая — Френските.

Летището на Сингапур

е просто една приказна гледка, такава чистота, такава подреденост, навсякъде — компютри за безплатен Интернет, навсякъде мокет, никъде дори една прашинка или хартийка, никъде не се пуши. Освен на определено място, всички спазват правилата. Едни цветя, едни красиви градини с палми и орхидеи, отвсякъде — усмихнати лица, струи едно спокойствие, просто невероятно. Няма я нормалната забързаност, припряност и глъчка по летищата.

Сингапур

Пристигането ни беше рано сутринта, решихме, вместо да чакаме да ни настанят в хотела, да направим обиколка на града, за да решим после кой какво ще предпочете да разгледа подробно. Сингапур ни посрещна с проливен тропически дъжд, който изобщо не попречи на интереса ни към всичко, що се виждаше на пръв поглед. А то е — чисто, подредено, навсякъде цветя, леещи се води и шадравани, прекрасни сгради, нови коли, нито една локва / независимо от дъжда, който се ля къде 3 часа/.
Четете по-нататък>>>

2

Валерия / Израел / Палестина

Израел – мистика и реалност (2)

Днес продължаваме с пътешествието на Валерия до Божи гроб. Бяхме вече с нея край Мъртво море, през пустинята Негев и Витлеем. Днес продължаваме със самия Йерусалим, като ще разберем какв действителност се става хаджия, и Хайфа. И ще отскочим за малко до Петра в Йордания. Приятно четене:

Израел — мистика и реалност

втора част

Йерусалим


На древния арамейски език — езикът, на който е говорил Исус Христос, вместо „Отивам в Йерусалим“ казвали „Изкачвам се в Йерусалим“. И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване — едно непрестанно изкачване на душата — нагоре и нагоре — към Създателя.

Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума — поклонение. И там, под хълма има гробище, където са най — скъпо платените гробове на разни видни личности, дето се надяват, първи да възкръснат, като му дойде времето, през Второто пришествие.

По всяко време на годината човек може да направи своето „изкачване“ в Светия град. Но ако наистина иска да съпреживее последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-удачното време за поклонение е Страстната седмица и Великден. И най — неудачното — градът е претъпкан от поклонници. Блъсканицата и шумотевицата са несравнимо по-големи от другите дни в годината, но само тогава човек може да стане свидетел на толкова интересни неща, които се случват само по Възкресение Христово. И особено, ако е за православния Великден — тогава, следобед на Велика събота, в църквата на Божи гроб слиза невеществения божествен огън — едно чудо, което продължава да става вече 2000 години.

Старият Йерусалим,

основан от цар Давид преди повече от 3000 г., се издига е върху карстово плато. Ако човек го гледа отдолу — от източното подножие в долината Кедрон — добива наистина усещането за град, който се извисява в небето. Неслучайно християнските химни възпяват земния Йерусалим като предобраз на Небесния Йерусалим — т. е. Божието царство. Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана. Златната порта. По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“ През 628 г. византийският император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст — възвъзвърнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата — след като през нея минал Светия Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се „отвори“ чак в Деня на Второто пришествие — за да мине през нея отново Спасителят.
Четете по-нататък>>>

Израел – мистика и реалност (1) 13

Валерия / Израел / Палестина

Израел – мистика и реалност (1)

Днес ще заминем за Божи гроб — т. е.към Палестина и Израел. Наш водач ще бъде Валерия, която става хаджия и ни разказва за това пътуване до Йерусалим, Витлеем, Тел Авив и всякакви други спорни и безспорни арабо-израелски градове. Още веднъж приятно четене и… ако имате да казвате нещо, най-добре напишете ваш пътепис 🙂

Израел — мистика и реалност

първа част

И ето, аз се понаместих „във времето и пространството“ тялом, ама духом ще ми трябва още време, за да си наместя понятията, след това пътуване.
Не зная дали сте ходили в Израел, но, наистина това е нещо различно от всичко, което съм видяла до сега.

Като започнеш първо с параноичните проверки по летищата от техните Security, в резултат на което си пристигнахме без никакъв багаж. Ама, аз нали си гледам ведро на нещата — викам — Иване, нали си пристигнахме живи и здрави, много важно, че ги няма куфарите с парцалите. След всички проверки, се оказа, че след чекиране са ги задържали за допълнителни проверки. Нямаше нищо съмнително вътре, ама после се сетих, че имам едни красиви табелки с адресите, ама… арабски, от авиолинйте на ОАЕ. А на тях, както се знае, от всичко арабско им се повръща. Куфарите ни ги донесоха вчера и въпросните табелки така зверски бяха потрошени и усукани, по причина, че са от доста здрав материал.

Иначе, всичко останало беше много чудесно, много добре организирано, ама доста неща ми се видяха странни.

Тел Авив, Ерусалим, Хайфа

са едни прекрасни градове. Толкова е чисто, толкова е подредено, толкова няма никакъв прах, че просто удивлява. В Израел на 22000 кв. км. живеят 7 000 000 души — колкото у нас, но на 5 пъти по-малко площ.

Хайфа

И от тия 22 000, една трета, да не е и повече, е пустиня. Всичко за ядене си произвеждат сами, не внасят и едно зрънце от нещо си, всичко си имат, всичко е качествено, а за храната — просто нямам думи. Останахме буквално опулени, кат разбрахме, че във всеки ресторант седи равинът и следи за качеството на храната. Даааа, това му е работата — да гледа дали е прясно, дали е качествено и да не се смесват месо и млечни произведения. Кухнята — много вкусна, близо до нашата и много разнообразна. Почти навсякъде, освен на англииски, мож се разбра и на руски. Има много руски евреи, явно и много руснаци ходят в Израел, че навсякъде се говори на тоз език. Аз мразя да ме бъркат с рускиня и не говоря на руски по такива места. А и навсякъде по света братята са си създали такова реноме, че да го е срам човек да седи покрай тях. А за рускините пък, да не говорим.

Четете по-нататък>>>