Най-добрите пътеписи от света и страната – писани от всички вас
Продължаваме заедно с Анжело на неговия хаджилък. В началото кацнахме в Тел Авив и посетихме курорта Нетания, обиколихме от Кесария до Тиберия, Галилейското езеро. После влязохме в Йордания и разгледахме Петра. Днес от Аман...
Продължаваме обиколката край Мъртво море в Израел. Започнахме с едно дълго слизане към него, разходихме се наоколо и даже ходихме на на плаж и спа, за последно бяхме в Кумран заради кумранските ръкописи. А...
Започваме една обиколка из Израел и Светите земи – ще има доста препратки и към Светото писание, така че – който не знае, ще научи, а който не му се чете – ще прескача....
Днес завършваме новогодишната обиколка на Мая из Светите земи. Първо успешно пристигнахме в Израел, а после отидохме към Назарет, река Йордан и посрещнахме Новата година. На Нова година заминахме към Мъртво море и Палестинската...
Продължаваме с новогодишната обиколка на Мая из Светите земи. Първо успешно пристигнахме в Израел, а после отидохме към Назарет, река Йордан и посрещнахме Новата година. Днес, в Новата година, ще заминем към Мъртво море и...
Продължаваме с обиколката на Израел с Оггин – бяхме вече на Мъртво море, а днес ще ставаме хаджии. Приятно четене:
част втора
Събуждаме се и слизаме при автобурчето. Там ни чака, новата ни екскурзоводка – Вера … Валя или нещо от сорта. Руска еврейка, дебело свадливо същество с неприятен гласец. От самото начало не ми стана любимка. Потегляме към Витлеем. Правим панорамна обиколка на Йерусалим в най-голямото задръстване. През това време Вера ни разказва за историята и хората в
Йерусалим е създаден някъде през второто хилядолетие преди новата ера, а евреите си го заплюват за столица преди около 30 века, когато цар Давид го е превзел. Синът на Давид – цар Соломон построява великолепен храм, дворец и опасва града със стени. Асирийци, римляни, египтяни, перси, араби , кръстоносци и турци, се напреварват да го превземат, разрушават и опожаряват. Всеки се е гаврел с храмовете на другите, но на пук на всичко голяма част от тях оцеляват през вековете.
Градът е свещенно място за християните, юдеите и мюсюлманите. В Йерусалим живеят основно евреи (почти 60%) и мюсюлмани (40%). Има и малко християни … за цвят. Навсякъде по къщите и колите се веят израелски знамена. Самите евреи са 3 групи : нерелигиозни евреи – те не спазват заповедите, обичайни религиозни евреи, които се кипрят със шарени кипи. Кипа е шапчицата, която евреите носят на темето си, захваната с фиби и ортодоксални евреи – онези с черните дрехи и черните шапки или кипи (те си спазват буквално всяка заповед). Ортодоксалните евреи са тежък случай. Мазохизмът им стига до небивали граници, като например да живеят точно по местата където са концентрирани арабите, които като си нямат друга работа мятат камъни по евреите. Ортодоксалните евреи по принцип не работят, а по цял ден четат тората и вероятно някой други свещенни писания. През останалото време правят деца посредством чарашаф с дупка. Деца имат по много – 8-10 парчета, били в границите на нормалното. И след като мъжете по цял ден нехранимайстват се налага жените им да ходят на работа и да изкарват пари … винаги съм мислел, че евреите са най-умната нация на света 🙂 Ако случайно парите не стигат за храна, решението било лесно – от синагогите им давали, колкото им трябва.
Един мой сурат-тефтер приятел (фейсбук 😉 преди време беше линкнал един мой въпрос по география, свързан с последните събития между Израел, Хамас и конвоите на свободата. Коментарът му беше многозначителен: „Стойчо налива масло в огъня“ (или нещо подобно). Така е – харесвам да наливам масло в словесния огън, затова днес ще прочетем един пътепис за Западния бряг (там, където на власт е Фатах, а не Хамас), като авторът едва ли може да бъде обвинен в безпристрастност. Но както знаете на нашия сайт приветстваме именно пристрастността! Безпристрастни хора има само в Орландовци, Малашевци и Бакърена фабрика (ей, комшии, знаете какво имам пред вид, нали? 😉
Затова се радвам да ви представя пътеписа за едно коледно пътуване с магаре из Палестинската автономия. Пътеписът се публикува с любезното съдействие на Руслан Трад. Приятно четене:
Днес изминах една част от трасето, което чаках с нетърпение, и не съм разочарован. Градчето Аз-Забабда започва да се разбужда, срещам двама души, които ще придружат мен и моето магаре през хълмовете и долината през следващите няколко часа. Недал ще бъде мой водач през следващите два дни. Джордж Ришмауи обича много да се разхожда из областта и е извършил задълбочени изследвания относно библейските места: двама палестински приятели, свързани от очевидната им любов към земята. „Вървим по същите пътища, по които са минавали керваните хиляди години,” казва Джордж. „Да се върви из тези места и да се разговаря с хората е единствения начин да се разбере това място.” Ние правим това: възрастен овчар, облегнат на своята гега, седнал на скалистия връх на хълма; шестте момчета от бежанския лагер, които са вървели мили наред, за да съберат картофите, останали на полето след събирането на реколтата; възрастната жена в традиционна палестинска носия, която простира прането си, заинтригувана от новите лица, минаващи през селото й. Между всичко това са огромните полета от спокойна, сякаш недокосната, провинция. През деня има период, когато не виждаме нито шосе, нито кола, за повече от три часа, нещо, което мислех за невъзможно в Западния бряг. На един хребет, в близост до борова гора, убеден съм в това, магарето се спира няколко пъти и вдига глава високо, за да се възхити на гледката. Разбира се, разговаряме за политическата ситуация и конфликта, но и Недал, и Джордж с удоволствие сменят темата, за да обсъдят подробно някое необичайно дърво, покрай което сме минали, показват ми останки от ханаански селища, или обясняват защо дадена ферма е разположена точно по този начин. В късния следобед стигаме до дома на Недал в „ал-Фара” (където ще прекарам нощта), и се разделям с Джордж. Лагерът „ал-Фара” е основан преди около 60 години, като е приютявал в палатки някои палестинци, или избягали от домовете си, или принудени да напуснат, в годината на създаването на Израел. Но с течение на времето тази временното е заменено с усещане за нещо постоянно, както и другите бежански лагери на Западния бряг, които сега изглеждат случайни бетонни градове. Домът на Недал е уютен, оживен от шестте му деца. Ако пиша в дневника си твърде късно, то това е защото имах приятен (бил той и неразбираем) разговор с 13-месечно дете, докато цялата ми апаратура за запис е системно разхвърляна из всекидневната от 7 и 10 годишни деца, които настояват да им бъде обяснен всеки компонент. По-рано, когато пристигаме, най-големият син на Недал, който е на 15, замислено ми подарява mp3 файл на рапър от Дженин, Абу Хатта, наречена „Къде ми е магарето?”
Днес продължаваме с пътешествието на Валерия до Божи гроб. Бяхме вече с нея край Мъртво море, през пустинята Негев и Витлеем. Днес продължаваме със самия Йерусалим, като ще разберем какв действителност се става хаджия, и Хайфа. И ще отскочим за малко до Петра в Йордания. Приятно четене:
втора част
На древния арамейски език — езикът, на който е говорил Исус Христос, вместо „Отивам в Йерусалим“ казвали „Изкачвам се в Йерусалим“. И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване — едно непрестанно изкачване на душата — нагоре и нагоре — към Създателя.
Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума — поклонение. И там, под хълма има гробище, където са най — скъпо платените гробове на разни видни личности, дето се надяват, първи да възкръснат, като му дойде времето, през Второто пришествие.
По всяко време на годината човек може да направи своето „изкачване“ в Светия град. Но ако наистина иска да съпреживее последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-удачното време за поклонение е Страстната седмица и Великден. И най — неудачното — градът е претъпкан от поклонници. Блъсканицата и шумотевицата са несравнимо
основан от цар Давид преди повече от 3000 г., се издига е върху карстово плато. Ако човек го гледа отдолу — от източното подножие в долината Кедрон — добива наистина усещането за град, който се извисява в небето. Неслучайно християнските химни възпяват земния Йерусалим като предобраз на Небесния Йерусалим — т. е. Божието царство. Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана. Златната порта. По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“ През 628 г. византийският император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст — възвъзвърнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата — след като през нея минал Светия Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се „отвори“ чак в Деня на Второто пришествие — за да мине през нея отново Спасителят.
Четете по-нататък>>>
Днес ще заминем за Божи гроб — т. е.към Палестина и Израел. Наш водач ще бъде Валерия, която става хаджия и ни разказва за това пътуване до Йерусалим, Витлеем, Тел Авив и всякакви други спорни и безспорни арабо-израелски градове. Още веднъж приятно четене и… ако имате да казвате нещо, най-добре напишете ваш пътепис 🙂
първа част
И ето, аз се понаместих „във времето и пространството“ тялом, ама духом ще ми трябва още време, за да си наместя понятията, след това пътуване.
Не зная дали сте ходили в Израел, но, наистина това е нещо различно от всичко, което съм видяла до сега.
Като започнеш първо с параноичните проверки по летищата от техните Security, в резултат на което си пристигнахме без никакъв багаж. Ама, аз нали си гледам ведро на нещата — викам — Иване, нали си пристигнахме живи и здрави, много важно, че ги няма куфарите с парцалите. След всички проверки, се оказа, че след чекиране са ги задържали за допълнителни проверки. Нямаше нищо съмнително вътре, ама после се сетих, че имам едни красиви табелки с адресите, ама… арабски, от авиолинйте на ОАЕ. А на тях, както се знае, от всичко арабско им се повръща. Куфарите ни ги донесоха вчера и въпросните табелки така зверски бяха потрошени и усукани, по причина, че са от доста здрав материал.
Иначе, всичко останало беше много чудесно, много добре организирано, ама доста неща ми се видяха странни.
са едни прекрасни градове. Толкова е чисто, толкова е подредено, толкова няма никакъв прах, че просто удивлява. В Израел на 22000 кв. км. живеят 7 000 000 души — колкото у нас, но на 5 пъти по-малко площ.
Хайфа
И от тия 22 000, една трета, да не е и повече, е пустиня. Всичко за ядене си произвеждат сами, не внасят и едно зрънце от нещо си, всичко си имат, всичко е качествено, а за храната — просто нямам думи. Останахме буквално опулени, кат разбрахме, че във всеки ресторант седи равинът и следи за качеството на храната. Даааа, това му е работата — да гледа дали е прясно, дали е качествено и да не се смесват месо и млечни произведения. Кухнята — много вкусна, близо до нашата и много разнообразна. Почти навсякъде, освен на англииски, мож се разбра и на руски. Има много руски евреи, явно и много руснаци ходят в Израел, че навсякъде се говори на тоз език. Аз мразя да ме бъркат с рускиня и не говоря на руски по такива места. А и навсякъде по света братята са си създали такова реноме, че да го е срам човек да седи покрай тях. А за рускините пък, да не говорим.
