Най-добрите пътеписи от света и страната – писани от всички вас
Днес Оги ще ни разкажа за планирането на Великденоското у пътешествие из половин Европа и Израел. Приятно четене: Великденска епопея – идея, планиране, маршрут или как обиколих Ограничителната зона около Чернобилската АЕЦ Едно необичайно...
С Оги днес ще направим сложно посещение на Норвегия – ще учатсваме с него в маратона на Тромсьо, а после ще го придружим до Нордкап с… автобус. Досега не бяхме стигали по подобен начин...
Днес Оги ще ни качи на джипа и ще ни разведе из Родопите. Приятно четене: До Чудните мостове и Голям Беглик с Дачия Дъстър Всичко започна около 1 април, почти на шега, на майтап,...
Малко ни е топла зимата, въпреки това на Рила си е сняг – там днес ще ни води Оги. Приятно четене: Над хижа Иван Вазов в Рила Четвъртък, след работа – тръгвам с Велко...
този път бе наистина пълноводно и величествено.
Автор: Огнян Ковачев
Снимки: авторът
Други разкази свързани със Стара планина– на картата:
Преди време един наш читател пожела, освен пътепис за Перник, да публикуваме и пътепис за Враца. Малко по-късно направихме едно приближение (Етрополе и Правец) Днес ще се качим на влака и по Искърското дефиле ще докоснем даже и Враца 😉 Приятно пътуване с
Едно старо пътешествие, което ми седеше на опашката за споделяне на малко кадри и емоции и ето че му дойде и на него реда. В последно време след работа не ми остава да пиша, защото се занимавам и с хиляди други неща.
Та пътешествието бе замислено с идеята да посетим Карлуково и пещерния дом, но тъй като бе в ремонт се насочихме към Враца и района. Привлечени от емоцията за пътуване с БДЖ се качихме на влака до Враца, с който за два часа се стига до тази част на Балкана.
След последните неприятни ситуации, случили се във влаковете на българския превозвач, вече във всеки вагон се вижда учтивото обръщение към “Уважаемите пътници”.
Много е забавно да си на зор и да се загледаш, че има шарени табелки, които си противоречат на 100 % при насочване от и към WC.
На гара Мездра има кратко прекачване, а някои вагони са освежени от графитите на анонимни художници.
Някои от социалистическите надписи и табели продължават да информират пътуващите.
И технологиите не са успели да си пробият път сред комуникационните средства на БДЖ.
Мездра, България
Тук подобно на по-горната картинка се вижда старите имена на “Бутик”
Ето един пример как се подреждат перфектно и без ръбче плочки – идеално изправени фуги, надлежно запълнени с циментов разтвор… По социалистическо време хората си свършваха работата за да не се налагат чести ремонти, а сега всеки отбива номера, взима парите и чака нов ремонт да се отвори
Пердетата на “Началника” не са се срещали с никакъв перилен препарат през последните 30 години…
Една от многото забравени и изоставени гари по пътя към индустриалното развитие и западането на железопътния транспорт, надделели над него са автомобилния и автобусния, макар наличието на добре изградена ж.п. мрежа, макар и в тежко състояние
Един остатък от липата, сгушил се сред керемидите на един Врачански покрив
Изхвърлена и прецизно подредена плеада от автомобилни крушки върху капака на контейнер за смет, отново в гр. Враца
Озвучителната система на площада е забравена от времето, някога тук Тодор Живков е приветствал с пламенни речи
И авто-спирката е потънала в забрава, ръчно изписаното разписание едва ли е актуално
Нито един от артикулите не се намираше в кафето, независимо че са обявени на видно място на входа
Влакът, който ни отведе до Черепишкия манастир
Изоставената красива църква, именно на гара Черепиш
Липсващи болтове, разхлабени гайки и отворени разстояния между релсите – такава е ситуацията като цяло в БДЖ
Но някои буболечки не се интересуват от случващото се наоколо – те си остават пъстри и красиви
Последната картина от разрухата на БДЖ се вижда на ж.п. гарата, която е занемарена и изоставена да се руши без да се използва
Автор: Огнян Ковачев
Снимки: авторът
Днешният ни петъчен пътепис ще ни отведе към Ловеч и района. Оги ще ни покаже няколко от забележителните места на близо. Приятно четене:
Става топличко и вече става време да тръгваме към Гърция. Мисля, че с този разказ за Великден „откриваме сезона“ – приятно четене:
Планирахме да тръгнем към 16:30 ч. от работата ми в Бизнес парка – аз, Алекс, Вельо и Вили. В крайна сметка се реорганизирахме и началната ни точка на тръгване бе кафето на брат’чедката в Дианабад с уговорка в 17:30 ч. Първо дойде Вельо с половината си багаж, разтовари се и отиде да си кара колелото и другата част от багажа. Появиха се и Алекс и Вили, започнах да товаря и подреждам багажа, качих четвъртото колело на багажника от горе, качих три метровата греда за парапет за селото и ги вързах добре с ластици и остана да опаковаме последните багажи и да слагам багажника за останалите три колела отзад на теглича с багажника.
В крайна сметка в 19:00 ч. тръгнахме в пълен състав и с усмивки в посока село Илинден, което се намира до новооткрития ГКПП Илинден на Гръцката граница, където планирахме да преспим в къщата на брат’чедката. Реших да минем през с. Бистрица, с. Железница, с. Ковачевци, с. Поповяне, с. Белчин, гр. Клисура, гр. Сапарева баня и да излезем на гр. Дупница – Града на фармацията, както казват табелите на входа на града. Около 20:15 ч. вече излизахме от Дупница и се устремихме към гр.Гоце Делчев, където планирахме да направим последното зареждане на газ преди да излезем от България. В Банско се завъртяхме малко за да напазаруваме последни неща за гръцко, както и нещо за вечеря, като в процеса на търсене на магазин се допитах до една полицейска патрулна кола, спряла пред районното управление.
като на входа на къщата ни посрещна братовчеда на Петко. Настанихме се, запалихме печка, направихме си за вечеря, похапнахме и си легнахме. На сутринта ни посрещна чудесното слънце, козите на дядото, който живее зад нашата къща и двама цигани, които търсеха желязо за изкупуване. Ние им обяснихме, че само сме на гости и нямаме желязо, което да им дадем.
Това чудовище живее в къщата, а именно на гърба на входната врата…
След като закусихме с лютеница, майонеза и мухлясал хлебец, бяхме (не)приятно изненадани от появата на двама младежи от ромски произход, които се увъртаха около колата, с колелата на багажника, търсейки нещо за вторични суровини, я желязо, я нещо друго, но бяха смутени от появата на Алекс, която извика на шега: “Ще ни крадат колелата” и ние всички се появихме на терасата. Момчетата събират отпадъци, които връщат на вторични суровини, за да изкарат някоя стотинка. Питаха ни дали колелата ставали за вторични, но после се замислиха на глас и си казаха: „Ааа, те сигурно 100 лева струват тези колела, не можем да им ги искаме” без дори и ум да им го побира, че “тези колела” на практика струват 25 пъти повече от тяхното предположение.
Днес ще отскочим за малък излет до Северозападна България. Водач в пещерата Леденика и край Белоградчишките скали ще ни бъде Оги. Пътуването е по повод на миналогодишния Великден. Приятно четене:
Най-сериозните се оказахме аз и Марина. В 8:30 ч. вече бяхме излезли на магистралата в посока Враца.
Към 11:30 ч. стигнахме на входа на
минавайки по пътя над гр. Враца – последователност от леви и десни завои, образувайки много интересна зигзагообразна серия от криви…
На паркинга пред пещерата се намира и хижа “Леденика”, където похапнахме и пихме по един сок, порадвахме се на слънцето и тръгнахме да влизаме и за наш късмет пред нас точно влизаше групата с водач, а след нас заключиха входа. За около един час ни разведоха, показаха ни интересни форми и образувания от сталактити, сталагмити и сталактони. Вътре си бе доста хладно и влажно – като в пещера.
След тъмната разходка, се отправихме към с. Згориград, на края на което се намираше началото на екопътеката за водопада “Боров камък”. По инструкциите на Adem от поредицата “Непознатата България” стигнахме до края на селото и открихме въпросната табела, оставихме колата, взехме най-необходимото – хапване, фотоапарати и дъждобрани. В началото пътеката бе равна и криволичеше около река Лева, но изведнъж пред нас се показаха мостчета и стълби, минаващи около разни скали. След около 2 часа стигнахме под водопада, но се изкачихме и до горната му част, където се откри чудесна гледка, макар че се бе заоблачило и започваше да капе по малко.
В ранната съботна сутрин в 6:30 ч., както бяхме се уговорили с Надя, се срещнахме на паркинга на стадион „Васил Левски“. Там се запознах с Вера от „Граждани за Рила“, Зорница, Пламен и Филип. Оказа се, че ще пътуваме с 2 коли, защото сме 6 човека. Малко нерационално, но нямахме друг избор. Е, все пак имахме място за стопаджии, дано да има нуждаещи се, на които да помогнем:-)
Потеглихме. Бързо спиране на „Фантастико“ на Театър София за дребни покупки, спиране на ОМВ на изхода от Ботевградско шосе за кафе и чай с банички и хванахме магистралата. За нула време изминахме няколко десетки километра и дойде разклона за излизане от магистралата, минаване през Гложене, Тетевен и Рибарица. Последните две населени места се оказаха безкрайни, от табела за вход до табела за изход сигурно имаше 15 километра. Отворих изрезката от картата на района и пътеката към хижата. След Рибарица имаше 2—3 километра до разклона за ловната хижа. По пътя срещнахме Мая и Мима, които бяха стигнали на стоп. Качихме ги до „бариерата“, от където като наша отправна точка следваше 4 часов преход.
Сутрешната роса, преплела с в нишките на паяжината
Покрай реката, по черен път, минаваме през една пропаст, сред есенно оцветена широколистна гора и шумолящо поточе.
На кръстопът
Малко след като свърши приятния равен път започна изкачването по една зигзагообразна пътека, след което стигнахме на билото на Стара Планина — разклон за хижа „Козя стена“ на изток и хижа „Ехо“ на запад.
