Категория: Огнян Ковачев

План за пътуване 0

Ограничителната зона около Чернобилската АЕЦ: Идея, планиране, маршрут за една Великденска епопея

Днес Оги ще ни разкажа за планирането на Великденоското у пътешествие из половин Европа и Израел. Приятно четене: Великденска епопея – идея, планиране, маршрут или как обиколих Ограничителната зона около Чернобилската АЕЦ Едно необичайно...

0

Връх Ботев в Стара планина

Днес е хубав ден за катерене. По пък едно катерене, до връх Ботев, ще кажат други 😉 Но пък за моята автомобилна душа едно качване на най-високия връх на Стара планина продължава да бъде неизпълнена мисия. Оги ще ни води до горе 🙂

Приятно четене:

Връх Ботев в Стара планина

Голям късмет извадих с планирането на пътуването ни до отправната ни точка, а именно гр. Априлци. Тъй като пътуването ни започваше на 6 май – Гергьовден и очаквах да има засилено придвижване на хората по пътища и гари, реших още на 3 май да се обадя до автобусния превозвач, за да резервирам билети. Речено и сторено – за голям късмет взех последните 4 билета на последния ред в автобуса до

гр. Априлци.

Отпътувахме по график и в 13:00 ч. бяхме на центъра на града, поразходихме се, напазарувахме си по нещо за идните дни и тръгнахме по асфалтовото шосе през кв. Зора и кв. Видима до паркинга под хижа Плевен.
Успяхме да стигнем преди залез слънце на хижата, където бяхме посрещнати от няколко красиви свободни коне. А

връх Ботев

се виждаше “на една ръка разстояние”.
Под връх Ботев, Стара планина
връх Ботев - 2376м., Априлци, България
Центърът на ПСС към БЧК се бе разположил на зелената полянка.
Планинска спасителна служба – под връх Ботев, Стара планина
Трибагреника се бе разположил върху името на хижата, а зад него планината се бе настанила в пространството.
Хижа Плевен – под връх Ботев, Стара планина
Моят приятел от Холандия практикуваше както той каза “Slack-lining Bulgarian style”.
Връх Ботев, Стара планина
В похода ни към върха и остатъците от прясно падналия майски сняг.
Връх Ботев, Стара планина
Вече сме стъпили на билото на Стара планина, част от международния маршрут Е-3 в българската му част Ком-Емине.
Връх Ботев, билото на Стара планина
Красивите гледки са навсякъде – комбинациите от облаци, ледени форми, образувани от ветровете и студа.
Връх Ботев, билото на Стара планина
Стъпили здраво на върха с поглед към метеорологичната станция, антените и военните съоръжения.
Връх Ботев, Стара планина
Военният камион останал от времето на социализма.
Баба Яга (ГАЗ 51) под връх Ботев, Стара планина
Баба Яга (ГАЗ 51)

Аз и моят холандски приятел Аренд на връх Ботев.
На връх Ботев, Стара планина
Още красиви форми, изваяни от вятъра и студа.
Под връх Ботев, Стара планина
Погледът е вече ориентиран на юг – долу се вижда

хижа Рай,

леко озарена от следобедното слънце. Отново, както и година по-рано – склона от южната страна е изцяло с разтопен сняг и няма следа от него.
Хижа Рай, Стара планина

Райското пръскало

този път бе наистина пълноводно и величествено.

Водопад Райското пръскало, Стара планина

Автор: Огнян Ковачев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Стара планина– на картата:

Железопътно приключение из Искърското дефиле: Мездра и Черепиш 10

Железопътно приключение из Искърското дефиле: Мездра и Черепиш

Преди време един наш читател пожела, освен пътепис за Перник, да публикуваме и пътепис за Враца. Малко по-късно направихме едно приближение (Етрополе и Правец) Днес ще се качим на влака и по Искърското дефиле ще докоснем даже и Враца 😉 Приятно пътуване с

Железопътно приключение из Искърското дефиле

Мездра и Черепиш

Едно старо пътешествие, което ми седеше на опашката за споделяне на малко кадри и емоции и ето че му дойде и на него реда. В последно време след работа не ми остава да пиша, защото се занимавам и с хиляди други неща.

Та пътешествието бе замислено с идеята да посетим Карлуково и пещерния дом, но тъй като бе в ремонт се насочихме към Враца и района. Привлечени от емоцията за пътуване с БДЖ се качихме на влака до Враца, с който за два часа се стига до тази част на Балкана.
След последните неприятни ситуации, случили се във влаковете на българския превозвач, вече във всеки вагон се вижда учтивото обръщение към “Уважаемите пътници”.

Български държавни железници

Много е забавно да си на зор и да се загледаш, че има шарени табелки, които си противоречат на 100 % при насочване от и към WC.

Български държавни железници

На гара Мездра има кратко прекачване, а някои вагони са освежени от графитите на анонимни художници.

Български държавни железници, Мездра

Някои от социалистическите надписи и табели продължават да информират пътуващите.

Български държавни железници, гара Мездра

И технологиите не са успели да си пробият път сред комуникационните средства на БДЖ.

Български държавни железници, гара Мездра

Мездра, България

Тук подобно на по-горната картинка се вижда старите имена на “Бутик”

Български държавни железници, гара Мездра

Ето един пример как се подреждат перфектно и без ръбче плочки – идеално изправени фуги, надлежно запълнени с циментов разтвор… По социалистическо време хората си свършваха работата за да не се налагат чести ремонти, а сега всеки отбива номера, взима парите и чака нов ремонт да се отвори

Български държавни железници, гара Мездра

Пердетата на “Началника” не са се срещали с никакъв перилен препарат през последните 30 години…

Български държавни железници, гара Мездра

Една от многото забравени и изоставени гари по пътя към индустриалното развитие и западането на железопътния транспорт, надделели над него са автомобилния и автобусния, макар наличието на добре изградена ж.п. мрежа, макар и в тежко състояние

Български държавни железници, гара Черепиш

Един остатък от липата, сгушил се сред керемидите на един Врачански покрив

Български държавни железници, Враца

Изхвърлена и прецизно подредена плеада от автомобилни крушки върху капака на контейнер за смет, отново в гр. Враца

Български държавни железници, Враца

Озвучителната система на площада е забравена от времето, някога тук Тодор Живков е приветствал с пламенни речи

Български държавни железници, Враца

И авто-спирката е потънала в забрава, ръчно изписаното разписание едва ли е актуално

Български държавни железници, Враца

Нито един от артикулите не се намираше в кафето, независимо че са обявени на видно място на входа

Български държавни железници, гара Враца

Влакът, който ни отведе до Черепишкия манастир

Български държавни железници, гара Черепиш

Изоставената красива църква, именно на гара Черепиш

Български държавни железници, гара Черепиш

Липсващи болтове, разхлабени гайки и отворени разстояния между релсите – такава е ситуацията като цяло в БДЖ

Български държавни железници, гара Черепиш

Но някои буболечки не се интересуват от случващото се наоколо – те си остават пъстри и красиви

Буболечка, гара Черепиш

Последната картина от разрухата на БДЖ се вижда на ж.п. гарата, която е занемарена и изоставена да се руши без да се използва

Буболечка, гара Черепиш

Автор: Огнян Ковачев

Снимки: авторът

Към Ловеч: Съева дупка, Зоопарк, Къкринско ханче, Крушунски водопади и Деветашка пещера 0

Към Ловеч: Съева дупка, Зоопарк, Къкринско ханче, Крушунски водопади и Деветашка пещера

Днешният ни петъчен пътепис ще ни отведе към Ловеч и района. Оги ще ни покаже няколко от забележителните места на близо. Приятно четене:

Към Ловеч:

Съева дупка, Зоопарк, Къкринско ханче, Крушунски водопади и Деветашка пещера

Този път реших разказчето ми да е по-богато на снимки и по-бедно на думи. За това накратко ще обобщя, че тръгнахме в ранната съботна сутрин с две коли мои хора и 2 коли хора на Петър. Двете групи се отправихме по направление Ловеч, където се разделихме на два лъча, които се събраха тново на Крушуна в неделя. Антон от Димитровград също се присъедини към екипа. На пътя за гр. Ловеч минахме през с. Брестница и се отбихме до

пещера Съева дупка,

която ми бе в списъка с предпочитани места за посещение тази година.
По пътеката минахме покрай една реликва от годините на социализма а именно машината на времето, която е спряла тук – Москвич дванайсетка, подпрян с камък на задната гума, за да не си тръгне в дерето
Москвич 12
Красотите на пещера “Съева дупка”, обект номер 33 от 100 Национални Туристически Обекта в България
Пещера Съева дупка
След посещението в пещерата пристигнахме в

гр. Ловеч, срещайки се с останалите в Зоопарка,

който се намира на високото в града. Имаше интересни животни, като самия Зоопарк е наистина парк, богат на растителност и много прохладен и приятен.
Катерушка от годините на социализма, даже по-рано

Четете по–нататък>>>

По Великден на остров Тасос 1

По Великден на остров Тасос

Става топличко и вече става време да тръгваме към Гърция. Мисля, че с този разказ за Великден „откриваме сезона“ – приятно четене:

По Великден на остров Тасос

Планирахме да тръгнем към 16:30 ч. от работата ми в Бизнес парка – аз, Алекс, Вельо и Вили. В крайна сметка се реорганизирахме и началната ни точка на тръгване бе кафето на брат’чедката в Дианабад с уговорка в 17:30 ч. Първо дойде Вельо с половината си багаж, разтовари се и отиде да си кара колелото и другата част от багажа. Появиха се и Алекс и Вили, започнах да товаря и подреждам багажа, качих четвъртото колело на багажника от горе, качих три метровата греда за парапет за селото и ги вързах добре с ластици и остана да опаковаме последните багажи и да слагам багажника за останалите три колела отзад на теглича с багажника.

В крайна сметка в 19:00 ч. тръгнахме в пълен състав и с усмивки в посока село Илинден, което се намира до новооткрития ГКПП Илинден на Гръцката граница, където планирахме да преспим в къщата на брат’чедката. Реших да минем през с. Бистрица, с. Железница, с. Ковачевци, с. Поповяне, с. Белчин, гр. Клисура, гр. Сапарева баня и да излезем на гр. Дупница – Града на фармацията, както казват табелите на входа на града. Около 20:15 ч. вече излизахме от Дупница и се устремихме към гр.Гоце Делчев, където планирахме да направим последното зареждане на газ преди да излезем от България. В Банско се завъртяхме малко за да напазаруваме последни неща за гръцко, както и нещо за вечеря, като в процеса на търсене на магазин се допитах до една полицейска патрулна кола, спряла пред районното управление.

Около 23:00 ч. влезнахме в с. Илинден,

като на входа на къщата ни посрещна братовчеда на Петко. Настанихме се, запалихме печка, направихме си за вечеря, похапнахме и си легнахме. На сутринта ни посрещна чудесното слънце, козите на дядото, който живее зад нашата къща и двама цигани, които търсеха желязо за изкупуване. Ние им обяснихме, че само сме на гости и нямаме желязо, което да им дадем.

Това чудовище живее в къщата, а именно на гърба на входната врата…

Илинден, България

След като закусихме с лютеница, майонеза и мухлясал хлебец, бяхме (не)приятно изненадани от появата на двама младежи от ромски произход, които се увъртаха около колата, с колелата на багажника, търсейки нещо за вторични суровини, я желязо, я нещо друго, но бяха смутени от появата на Алекс, която извика на шега: “Ще ни крадат колелата” и ние всички се появихме на терасата. Момчетата събират отпадъци, които връщат на вторични суровини, за да изкарат някоя стотинка. Питаха ни дали колелата ставали за вторични, но после се замислиха на глас и си казаха: „Ааа, те сигурно 100 лева струват тези колела, не можем да им ги искаме” без дори и ум да им го побира, че “тези колела” на практика струват 25 пъти повече от тяхното предположение.

Четете по–нататък>>>

Белоградчишката крепост Калето 0

Пещерите Леденика и Магурата, и Белоградчик със скалите

Днес ще отскочим за малък излет до Северозападна България. Водач в пещерата Леденика и край Белоградчишките скали ще ни бъде Оги. Пътуването е по повод на миналогодишния Великден. Приятно четене:

Леденика и Белоградчик

Най-сериозните се оказахме аз и Марина. В 8:30 ч. вече бяхме излезли на магистралата в посока Враца.

Белоградчишките скали

Към 11:30 ч. стигнахме на входа на

пещерата “Леденика”,

минавайки по пътя над гр. Враца – последователност от леви и десни завои, образувайки много интересна зигзагообразна серия от криви…

На паркинга пред пещерата се намира и хижа “Леденика”, където похапнахме и пихме по един сок, порадвахме се на слънцето и тръгнахме да влизаме и за наш късмет пред нас точно влизаше групата с водач, а след нас заключиха входа. За около един час ни разведоха, показаха ни интересни форми и образувания от сталактити, сталагмити и сталактони. Вътре си бе доста хладно и влажно – като в пещера.

След тъмната разходка, се отправихме към с. Згориград, на края на което се намираше началото на екопътеката за водопада “Боров камък”. По инструкциите на Adem от поредицата “Непознатата България” стигнахме до края на селото и открихме въпросната табела, оставихме колата, взехме най-необходимото – хапване, фотоапарати и дъждобрани. В началото пътеката бе равна и криволичеше около река Лева, но изведнъж пред нас се показаха мостчета и стълби, минаващи около разни скали. След около 2 часа стигнахме под водопада, но се изкачихме и до горната му част, където се откри чудесна гледка, макар че се бе заоблачило и започваше да капе по малко.

Четете по-нататък>>>

2

Едно есенно почистване в Стара планина

Дали не съм лицемер? Но днешният пътепис разказва за нещо, което аз май не бих правил, а именно доброволно да чистя Балкана. Не че е лошо да се прави, но… не можете да ме убедите да го правя. Въпреки това признавам, че се възхищавам на куража на юнаците да го правят. Е, мога да им помогна, като пусна разказа за това наистина общополезно дело. Приятно четене:

Едно есенно почистване в Стара планина

хижа Ехо

От сряда до неделя се проведе мултифункционален лагер на хижа ЕХО, с няколко работни групи и работилници: една по почистване и извозване на стари сметища, една по почистване на остатъчни отпадъци след боровинкоберачи…, една по подобрения и арт в хижата, една по готвене и други. И тъй като ние сме от тези работещи, които от понеделник до петък са в офиса пред компютъра, трябваше да потеглим едва събота. И така следва…

В ранната съботна сутрин в 6:30 ч., както бяхме се уговорили с Надя, се срещнахме на паркинга на стадион „Васил Левски“. Там се запознах с Вера от „Граждани за Рила“, Зорница, Пламен и Филип. Оказа се, че ще пътуваме с 2 коли, защото сме 6 човека. Малко нерационално, но нямахме друг избор. Е, все пак имахме място за стопаджии, дано да има нуждаещи се, на които да помогнем:-)

Потеглихме. Бързо спиране на „Фантастико“ на Театър София за дребни покупки, спиране на ОМВ на изхода от Ботевградско шосе за кафе и чай с банички и хванахме магистралата. За нула време изминахме няколко десетки километра и дойде разклона за излизане от магистралата, минаване през Гложене, Тетевен и Рибарица. Последните две населени места се оказаха безкрайни, от табела за вход до табела за изход сигурно имаше 15 километра. Отворих изрезката от картата на района и пътеката към хижата. След Рибарица имаше 2—3 километра до разклона за ловната хижа. По пътя срещнахме Мая и Мима, които бяха стигнали на стоп. Качихме ги до „бариерата“, от където като наша отправна точка следваше 4 часов преход.

Сутрешната роса, преплела с в нишките на паяжината

Покрай реката, по черен път, минаваме през една пропаст, сред есенно оцветена широколистна гора и шумолящо поточе.

На кръстопът

Малко след като свърши приятния равен път започна изкачването по една зигзагообразна пътека, след което стигнахме на билото на Стара Планина — разклон за хижа „Козя стена“ на изток и хижа „Ехо“ на запад.