Айляшко плаване в Йонийско море
Днес Стоян ще ни повози на яхта из Йонийско море – дръжте сe, до лятото има по-малко от година! 🙂 Приятно четене: Айляшко плаване в Йонийско море или споделено сватбено пътешествие по вода Моите...
Днес Стоян ще ни повози на яхта из Йонийско море – дръжте сe, до лятото има по-малко от година! 🙂 Приятно четене: Айляшко плаване в Йонийско море или споделено сватбено пътешествие по вода Моите...
Мислите си, че ви е горещо? Тогава да покараме каяк в Йонийско море, заедно със Стоян 🙂 Приятно четене: С каяк около Лефкада или 10 нюанса на гръцкото синьо Много приятели смятат гръцкия остров...
Продължаваме с разказа на Влади за Йонийско море. Миналия път бяхме в Митикас и Превеза, а днес сме на Лефкада и Парга. Приятно четене: Лефкада и Парга част втора на Чарът на Йонийските острови...
Продължаваме с четвъртата серия от поредицата е Залези над гръцките острови. В първата й част се отправихме към остров Закинтос в Йонийско море, а днес ще акостираме на най-известния му плаж – Навагио.
Приятно четене:
четвърта серия – втора част
Рано сутринта на другия ден уточняваме маршрута до следващата точка – легендарния плаж Навагио –
Предстои ни да изминем цялата западна част на острова, ориентирана към открито море и съградена от тези величествени скали:
и миниатюрни, сгушени в камъка плажове:
От целия остров се стичат туристически корабчета към плажа Навагио – най-голямата забележитеност на острова –
Освен с плажчетата, западния бряг е осеян с по-малки и по-големи пещери –
Сякаш всеки момент от гърлото на пещерата ще излезе страховито, легендарно морско чудощище, отнесло със себе си стотици кораби…
Поглед към открито море –
и движение в тандем:
Навлязохме в дълбок залив, посещаван от много корабчета:
снимаме се взаимно и ожесточено, набирайки материал за дългите и студени зимни дни:
повъртяхме се още малко из
в този залив –
и след още няколко минути наближихме крайната дестинация –
На практика най-голямата забележителност на Закинтос е именно този плаж – доколкото знам, официално избран за най-красив плаж на планетата Земя за 2010г. Изключително величествен, суров, недостъпен откъм сушата, той е приютил навеки един кораб, с което е станал емблемата на остров Закинтос
Paralia Navagio, Elation, Гърция
е изолиран пясъчен залив на остров Закинтос, който се нарежда сред едни от най-известните и най-фотографирани плажни ивици в Гърция. Често е наричан Корабокрушението – име, което е получил заради намиращите се на него останки на кораб, наречен Панайотис, за който се смята, че е бил контрабандистки. Наличието на предполагаеми трафиканти на кораба носи още един псевдоним на Навагио – Контрабандисткото заливче.
Този малък, уединен и поразително красив залив се намира на северозападния бряг на острова, в близост до село Anafotiria. Заобиколен от отвесни варовикови скали, Навагио притежава очарователна бяла пясъчна ивица, къпеща се в тюркоазено сините води на Йонийско море. Този прелестен пейзаж привлича хиляди туристи годишно.
До плажа може да се стигне единствено с лодка, яхта или друго плавателно средство. Воден транспорт има от Порто Вроми на юг и от пристанището Свети Никола във Волимес (Volimes) на североизток. Най-честите посетители идват от столицата Закинтос, която е в другия край на острова, или с круизи и екскурзии за по час престой. Ако не може да стигнете до Навагио имате възможността да го погледнете от върха на скалите, които го ограждат. Гледката от там също не е за пренебрегване. Първоначално плажната ивица е носила името Агиос Георгиос. През 1983 г. вследствие на буря и лоша видимост, кораб превозващ контрабандни цигари се разбива и акустира на плажа. С преминаването на годините пясъка постепенно го обгръща и днес развалините от него са една от атракциите на Навагио.
Навагио в буквален превод от гръцки значи именно „корабокрушение”. Твърди се, че контрабандно е превозвал цигари, когато жесток щорм го е изхвърлил завинаги на това райско място.Там си седи и до ден днешен, сгушен под грандиозните, извисяващи се към небето скали:
Поглед отблизо:
Пробитият, ръждив корпус –
и този рул, който никога повече няма да се завърти…
Акостирали на плажа Навагио –
приседнахме под сянката на могъщите скали и се започна добра почерпка с узо и бяло вино…
Очаквайте продължението
Автор: Димитър Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Йонийски острови – на картата :
Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности 🙂
Отново се качваме на лодката на Димитър, за да можем отново да се загубим из гръцките острови. Четвъртата серия от поредицата е кръстена Залези над гръцките острови, а в първата й част ще се отправим към остров Закинтос в Йонийско море.
Приятно четене:
четвърта серия
първа част
Влажната и студена зима се проточи прекалено дълго, гонейки свирепо облаците из навъсеното сиво и тежко небе. В несполучлив опит да ускорим настъпването на така жадуваното лято, отскочихме до Гърция за Нова година, но резултатът беше плачевен и напомняше на германски пехотен батальон под Сталинград –
Най-накрая бате Райко си проправи с мъка път през облачната пелена и грейна в цялото си великолепие, давайки надежда за нови хоризонти. Стрелката на компаса ни посочи този път остров Закинтос – най-южния от обитаемите острови на Йонийско море, отстоящ западно от полуостров Пелопонес на около десетина морски мили. По пътя към него
до пристанището, откъдето тръгват фериботите в най-различни посоки.
е внушителен – дълъг малко под три киломерта, представлява доста колоритна гледка както отблизо, така и отдалеч:
Мостът над Коринтския залив
Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –
с което практически сформирахме микрофлотилия, в която условно кръстих моя Quicksilver „Бисмарк”, а Хондата на Момчил – „Тирпиц”. Конфигурацията беше такава – в моята лодка бяхме със Стоян, а при Момчил беше другия ми приятел Дидо, с който атакувахме миналата година Итака и Кефалония.
Пристигнали първи в градчето Килини, откъдето тръгват
ние ги изчакахме, като през това време намерихме рампата за спускане във вода. Ето ги и тях – пристигат тържествено малко след нас –
Малко по-късно пуснахме корабите на вода:
Морето позволяваше да се развие добра скорост и стигнахме бързо до покрайнините на
където се спуснахме по дългия крайбрежен булевард –
Дидо и Момчил
който ни изведе на основния площад на града –
Крайбрежната основна улица силно напомня тази на град Егина от едноименния остров – кипи живот, минават туристи, хвърчат коли, тичат сервитьори, и всичко това на фона на лазурното море:
на булевард Страта Марина (Strata Marina) в Закинтос е разположен впечатляващият храм на Свети Дионисиос – покровителят на острова. Църквата е построена през 1708 г. и обновена през 1764 г. В нея можете да видите много ценни икони, дело на известни гръцки иконописци. Църквата пази и ковчега с останките на светеца, които били пренесени в Закинтос през 1717 г. от манастира Строфадес, където Дионисиос бил погребан –
Църквата Свети Дионисиос
Въобще един подреден, уютен град със собствена атмосфера, чар и егейски стил, озвучен от ритъма на гръцката музика и разноезичния многогласен хор на туристите….. След като се наситихме на оживените улици, се метнахме на лодките
и подкарахме към втория известен град на остров Закинтос –
Ето малко инфо за него:
Островът, който е една от най-привлекателните туристически дестинации, е известен със своите костенурки от вида Карета карета (Caretta caretta). Островът е мястото, където тези ценни за природата на планетата ни костенурки се събират, за да снасят своите яйца. Костенурките се събират в залива Лаганас (Laganas), който е най-предпочитаното за тях място за създаване на потомство.
Заливът Лаганас на остров Закинтос, известен още като Заливът на костенурките, през 1999 година е превърнат в Национален морски парк, за да се опази този ценен за природата вид. В парка освен костенурки живеят делфини, тюлени-монаси и различни видове водолюбиви птици и гущери. В началото на лятото костенурките се събират по красивите плажове на залива, където заравят яйцата си. Смъртността сред новоизлюпилите се костенурки е много висока, оцелява едно на хиляда костенурчета. Те стават жертви на различни местни хищници и птици, които се събират на ята, когато малките се опитват да стигнат до морето веднага след излюпването си.
до нас на метър-два от лодката мина една от тези костенурки, виртуозно размахвайки плавници на около метър дълбочина в обратна на нас посока. Ето и плажът на Лаганас – наистина многолюден, шумен, разноезичен :
и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:
В залива на Лаганас има едно
до което има дълъг около стотина метра дървен мост, две-три миниатюрни плажчета и някоколко заведения. Ето как изглежда от бреговата ивица на Лаганас:
Настана време за разквартируване, тръгнахме към южната част на острова
и минахме покрай тези красоти –
и покрай суровите, дивни скали на Занте:
където намерихме това екзотично, шармантно плажче за домуване:
В единия край „Тирпиц” е изваден на сух док –
а в другия край „Бисмарк” се е приютил като в норвежки фиорд:
Настъпи спокойната вечер :
Очаквайте продължението
Автор: Димитър Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Йонийско море – на картата :
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!
🙂
Продължаваме с обиколката с лодка из Йонийските острови заедно с Димитър – вече минахме през Корфу и Видо, после – в Ерикуса, Отони и Матраки. За пследно минахме през Палеокастрица и остров Паксос.
Днес ще завършим с островите Паксос и Антипаксос.
Приятно четене:
/Kerkyra-Vido-Erikousa-Otoni-Matraki-Paxos-Antipaxos/
четвърта част
Поглед към материка:
Каналът е оживен булевард –
и вътрешните кьошета и улички на този типичен островен град:
Четете пълния текст>>>
Тази есен на сайта ни започна една поредица за Йонийско море и прекрасните острови от архипелага. Вили днес ще ни води до Закинтос (гърците го казват с ударение на първата сричка – Зáкинтос). Да видим, струва ли си пътя до там? 🙂
Приятно четене:
Трите дена на Кефалония отФърчаха, ама светкавично.
Сами, Аргостоли – сънливи градчета с едва мърдащо от топлика население тук-там из уличките; малобройни, припичащи се край морето чуждестранни летовници, и още по-малко любопитковци, безстрашно щъкащи под слънцето в лов на интересности; закътани сред скалите заливчета, в които изумруденото море се гали като коте в краката ти; избухнали в цикламено бугенвилии по къщи и огради; лепнещо от сладко грозде и розови селски домати, неочаквано вкусна рибка и възхитително вино (амброзия просто!); дори странното езеро Мелисани, чиято вода е ту наситено млечносиня, ту стъклено зелена, ту прозрачно черна – зависи от ъгъла на гледане и светлината отгоре… Кефалония неочаквано и неусетно си беше завладяла местенце в сърцето ми. Сега, докато го пиша, разбирам, че все още си е там 🙂
Но, беше вече ред на поредната ми мечта:
Противно на очакванията ми, фериботът от Кефалония за Закинтос тръгва не от пристанището на Аргостоли, а от някакъв, ама направо измислен кей при Песада. А Песада е нещо подобно на Фискардо, т.е. някакво поселенийце от някакви си няколко къщи, но тук те не са баш до кея, а по-навътре в сушата.
Самият ферибот също ми вкарва едно голямо чудене. Прилича на стаар локомотив. От ония, дето са се движели с въглища. Гледам и не вярвам, че ще успее да побере и тия 3 автобуса с туристи, дето довтасаха, камиона, фрашкан с кашони, един ли, два ли(?) микробуса и десетината коли, че и мотори…
Обаче ги побра. След като го натъпкаха “до козирката” с народ и возила, почнах да се чудя, дали ще отлепи сега от кейчето. Обаче: дзъннн… скръъц… скръъц… плясс… плясс… Тръгна бе!
Ясу, Кефалония! /довиждане/
Баавно, баавно… докато изтътри към трийсетината километра до Закинтос, и слънцето се ориентира към залязване. Но първото ми впечатление за острова е, че май е по-богат на растителност от Кефалония.
Но въпреки, че не е така планински, пътищата на Закинтос не са толкова добри, както кефалонийските. Е, говоря за преди три години. Имат някаква оплетена мрежа от пътища, които като че ли само те си знаят кой накъде отива. И така, в хотела се оказвам съвсем по мръкнало и буквално в последната минута, преди да приберат манджите от шведската маса. Дори багажът ми остава на рецепцията, а дежурният ме дръпва след себе си и от вратата им виква нещо в почти празния вече ресторант.
Смеейки се и разправяйки нещо на гръцки, една лелка маха към мен “йела, йела” /ела, ела/ и трупа разни неща в две чинии. Подава ми ги, клати глава “Грийс! Гуд фуд, вери тест!” и размахва показалеца “Туморо брекфест севен оклок ту найн, мадам!”. Кимам: йеес… о’кей… йес, евхаристо! /благодаря/ Добре, че беше Майк – от него научих няколко гръцки думички 🙂
на около 4-5 км от столицата. По-голям е от предишния и на външен вид е по-тежкарски, има си също и басейн, и градина отвън. Но, за четири дена, камериерката само веднъж уважи стаята ми и то само, за да изхърли кошчето, иначе “уюта” ми си беше недокоснат 😉 Но пък храната (пак НВ) беше много, разнообразна и верно “вери тест”.
Лягам си доволна, щото вече съм на Закинтос – беше ми влязъл в главата от няколко години.
На следващия ден веднага след закуската хуквам към плажа, защото според твърденията из световната мрежа,
 
Четете пълния текст>>>
Продължаваме с обиколката с лодка из Йонийските острови заедно с Димитър – вече минахме през Корфу и Видо, после – в Ерикуса, Отони и Матраки. Днес ще минем през Палеокастрица и остров Паксос.
Приятно четене:
/Kerkyra-Vido-Erikousa-Otoni-Matraki-Paxos-Antipaxos/
трета част
След този бърз круиз из трите северно отстоящи от Корфу острова ние тръгнахме обратно към него, този път да го обиколим от западната страна…. където попаднахме на
Палеокастрица се състои от няколко малки заливчета, всяко едно от тях със собствена плажна ивица и осеяни със скали, подаващи се от водата, и с много къщи, накацали високо по баирите и сгушени в гъстата зеленина.В пристанището на града, гъмжащо от всевъзможни плавателени съдове, имаше и такъв, който предлага разходка за пътници в подводната си част, която е прозрачна:
Намерихме близко до Палеокастрица подходящо място за нощувка, където се установихме за поредната нощ:
Тишина и красота….
Най-хубавите мигове от дългия и изморителен ден, наситен с нови впечатления и нови екзотични места ….
Дойде новият ден и с него и нови, интересни места. Пътуваме на юг, към южния край на острова, откъдето ще атакуваме островите Паксос и Антипаксос. Но дотогава имаме още цял един ден на този красив и загадъчен остров Корфу, за който бях чел и препрочитал като малък Джералд Даръл и в който остров бях по детски влюбен….
—
Пътуваме от западната страна на острова, където има страхотни комплекси н брега на морето, построени с артистизъм и обградени от дискотеки, таверни, ресторантчета…:
както и покрай величествени скали, надзираващи със строг взор ширналото се пред тях море:
Надвечер спряхме на една огромна плажна ивица до населеното място
под тази къща, за да си направим лагера:
И този залез, разпалващ мечти…
А това, соча аз, е
закъдето сме се запътили ….
И на другия ден го приближаваме:
като най-напред се отбихме в
откъм северния му край –
сред малките улички с неизвестни, добри имена…
и тези приятни, крайбрежни таверни….
След един бърз обяд в една от тях тръгнахме към
който определено надхвърли всички ми очаквания.
Gaios, Гърция
Мисля, че това е град, за който не трябва да се разказва, а просто да се види…. Заливът пред него е запушен от едни потънал в зеленина малък остров, който заедно с по-големия си събрат образуват фантастичен канал, по който се акостира в пристанището:
Част от крайбрежния булевард –
Очаквайте продължението
Автор: Димитър Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Йонийско море – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Продължаваме с обиколката с лодка из Йонийските острови заедно с Димитър – вече минахме през Корфу и Видо. Днес продължаваме към Ерикуса, Отони и Матраки
Понеже на днешна дата преди мноооого години, целият екип на сайта влезе в казармата, се радвам, че юбилеят си го отбелязваме точно с тези места на картата 🙂
Приятно четене:
/Kerkyra-Vido-Erikousa-Otoni-Matraki-Paxos-Antipaxos/
втора част
На другия ден рано сутринта се спуснахме в открито море по посока остров Ерикуса – намиращ се на около 22-23 км. северозападно от нашия плаж:
Почти ненаселен остров с две-три таверни, няколко къщи, една вятърна мелница и безброй италиянци:
Както и живото доказателство, че съм бил там:
Подгонваме след това следващия
представляващ най-западната точка на Гърция и отстоящ само на 80 км. от Италия –
И където видях един от най-красивите плажове, излезли сякаш от вълшебен филм:
Пясъкът е снежнобял от изцяло кръгли малки камъчета – подобно на този на Санторини /който е черен/, малко по-едър от него и е много удобен за излежаване, и се мие от водите на морето, които са с неописуем цвят…. Самият плаж има достъп само откъм морето:
Невероятно прозрачна вода –
На остров Отони гъмжи от италианци, многократно повече от самите гърци…
Othonoi, Гърция
И самото градче, лениво задрямало под августовските лъчи…
В таверната, в която обядвахме, се чуваше само италиянска реч, премесена с една идея руски говор…
Излезе вълна и побързахме да се евакуираме към третия
На пристанището имаше само една таверна и нищо друго….
Където си изпихме в невероятно спокойствие и тишина следобедното фрапе…
Ето и доколко островът е населен:
И докато се разхождах на брега, попаднах на една от спасителните лодки на „Титаник”….
Очаквайте продължението
Автор: Димитър Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Йонийските острови– на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Днес Димитър отново ще ни поведед към Йонийските острови – този път ще бъдат тези от севарната част на архипелага. Започваме с остров Корфу
Приятно четене:
/Kerkyra-Vido-Erikousa-Otoni-Matraki-Paxos-Antipaxos/
първа част
Лятото е в разгара си. Отново сме на път. Отново в Гърция, пак към Игуменица, но този път целта са северната група острови в Йонийско море – Корфу, Видо, Отони, Ерикуса, Матраки, Паксос и Антипаксос. Част от тези острови са доста неизвестни и много слабо /или почти никак/ населени, нещо, в което поне лично аз намирам екзотика. Пристигнали в Игуменица, намерихме веднага много подходящо място с рампа за пускане на лодката на вода –
Този път бях с един друг приятел – Стоян, който за моя радост веднага се съгласи да ме придружи в тази лятна авантюра из Йонийските острови.
Отпрашили към
пристигнахме в най-южната населена част –
Типично курортно селище с много англичани и скандинавци, дискотеки, супермаркети – кипи летния живот на този гръцки остров, който се оказа изключително красив.
Кавос
Първата вечер спахме близко да Кавос и на другия ден тръгнахме на север, към столицата на острова, като пътем се отбихме тук и там да рагледаме
Навсякъде цари весела глъч, врява, усеща се осезаемо във въздуха отпускарския дух на много националности, избрали този приказен остров за своите почивки. А ние продължаваме към
За съжаление снимките са твърде недостатъчни, за да предадат цялото великолепие на града, построен във венециански стил, както и невероятната хармония на малките, преплетени търговски улички, на които се чуват езици от цял свят….
от която лъха духа на едно велико минало:
И крайбрежната, с толкова уютни кафенета…
Северно от столицата Керкира, в непосредствена близост, са намира
Остров Видо
на което има паметна плоча на адмирал Ушаков /за победите му по време на средиземноморския поход 1798-1800г./, както и мемориален комплекс на сръбската армия, чийто остатъци са спасени от италианския флот и евакуирани на остров Корфу след дълъг и изнурителен зимен поход през Албанските Алпи в 1915г. Затова корабчето, което кара туристи от Керкира, има три знамена – гръцко, руско и сръбско.
На острова има и барче:
както и местно автохтонно население:
От остров Видо тръгнахме на север между Корфу и албанския бряг, който беше в непосредствена близост до нас. Намерихме от северната страна огромен плаж с красив пейзаж, където и преспахме:
Вълните подмятаха лодката като детска играчка:
докато слънцето бавно угасваше в лазурните води на Йонийско море:
и докато се черпихме в близката таверна…
Очаквайте продължението
Автор: Димитър Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Йонийско море – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂