Archive for the 'Марио Пешев' Category

Ное. 30 2011

Саудитска Арабия

 Тази седмица, започна с будистки Бутан, католически … Ватикан, очевидно днешният пътепис трябва да бъде повече от мохамедански 😉 И какво по-мюсюлманско от Саудитска Арабия? С днешия пътепис я откриваме за пръв път за нашия сайт.

Приятно четене:

Саудитска Арабия

 

Прибрах се от близо 4 седмици в Саудитска Арабия. Досега не бях слизал към Арабския полуостров, а наред с факта, че цялостно дори ваденето на туристическа виза и ходенето заедно с Ива е почти невъзможно, без работа надали щеше да се случи.

Саудитска Арабия

 

Имах няколко обучения в Сауди Арамко и това бе причината на заминаването ми. Обикновено не говоря за работа в личния блог, но го споменавам по една проста причина – Арамко представлява по-голямата част от икономиката и живота на Саудитска Арабия 🙂

Според Wikipedia, Aramco е най-скъпата частна компания на света – петролен магнат с (вероятно) най-големи залежи на гориво изобщо. Компанията съществува от 1933-та година – едва година след създаването на Кралство Саудитска Арабия. С нефтените си залежи по-голямата част от икономиката на страната практически се издържа (по обясними причини).

Тъй като имах и курс в Нефтохим Лукойл – Бургас (преди около 2-3 години), имах готовност за нещо подобно, или поне някаква нагласа за самата компания. При посещението ми в Арабия видях, че нещата са коренно различни (поне от българския клон тук).

Саудитска Арабия

 

Саудитска Арабия

 

Като начало, престоят ми беше в

Даммам

– близо до Персийския залив, а не в центъра на страната в близост до Риад.

 

Dammam Saudi Arabia

 

Повечето ми познати, които са били в арабски или дори само мюсюлмански страни, очакват да имат опит и яснота какво се случва и как да се справят, ако попаднат в Кралство Саудитска Арабия. По наблюдения и множество разговори с хора там останах с ясното впечатление, че

там цари най-консервативната политика по много въпроси.

 

Ако трябва да синтезирам

топ 5 правила за оцеляване в Саудитска Арабия,

то това са:

  • никакъв алкохол (за наркотици да не говорим)
  • никакви списания/филми 18+
  • много внимателен контакт с жените там (по възможност – никакъв, дори погледи)
  • внимателно и с дрехите – късите гащи са обидни, дори дънките понякога са неприятни за местните. За жените – винаги и само изцяло с черните одежди, покритото лице е предимство.
  • … и да не сте се опитали да питате за свинско, тъй като това ще е последният ви въпрос 🙂

Топ 5

Алкохолът е абсолютно забранен и не се продава никъде. И, не – не е като в Египет, където вечер се случват всякакви неща, след последната молитва. Тук просто не се пие и няма къде да се намери алкохол (може и да има 1-2 контрабандни улички, но със сигурност не бих си играл с живота там). За наркотиците мога да кажа само едно – при напускането на страната, на летището, получихме бланки за попълване преди един от stop-овете, на който трябваше да попълним лични данни, а отгоре с огромни червени букви пишеше: DEATH FOR DRUG DEALERS. Без коментар.

Саудитска Арабия

 

За XXX нещата,

хората са доста консервативни, контактите с жените са доста особени и цялостно това е тъмна територия. Страната следи масово за посещенията на всякакви сайтове – блокирано е всичко възможно (торенти, сайтове за сигурност и въпросните сайтове) и при успешно влизане в даден сайт (както направих със Замунда, само зареждане на началната страница!) – след 10 дена вече сайтът е забранен 🙂

Контактът с жените

също е нещо, с което трябва да се внимава. Облечени са изцяло в черно, повечето са с покрити лица и само процеп за очите, а някои стигат до крайност – носят плътни слънчеви очила или имат полупрозрачно фередже, така че дори очите са невидими. Доста е фрапантно, мъжете са ревниви и най-добрата политика е незабелязването на всички околни жени (с опцията да не се блъснете, естествено). В работата ми имах грешката да подам неволно ръка на една от жените, с които работех, при което я прибрах толкова бързо след ужасения поглед, че ‘сякаш нищо не се е случило’.

Като казах „с които работих“ – до преди 5 години на жените е било забранено да работят, в момента прокарват политиката за работата, малко по малко, дори с бавни стъпки започват да приемат и жени в политиката (но наистина плавно и лежерно). За сметка на това на жените е забранено да шофират – така че повечето са превозвани от съпрузите си или масово се наемат шофьори (таксиметрови шофьори на твърда ставка или ‘внос’ на шофьори от чужбина, което е по-сигурно). Самото посещение на заведения, ресторанти и прочие се случва в отделни зали – зала ‘singles’ (забранено за жени) и зала ‘families’ – за семейства. Едва на две места видях ladies зали – където се събират жени, това се случваше в моловете.

Саудитска Арабия

 

Моловете са основното забавление,

тъй като музиката на публични места е забранена, киното е забранено, алкохолът – също, а на много места и наргилето е забранено (макар че открих достъп до наргиле по сложен и бавен начин). Та, де факто, хората в Даммам имат 2 забавления – ходенето в мола или пътуването към Бахрейн/Дубай, където повечето ограничения ги нямат – жените шофират, има кино, алкохол и прочие. Но, както казах, в Саудитска Арабия това чисто и просто не може да се случи, ако ви е мил животът.

Всъщност по плажа има няколко вида забавления от сорта на каране на ATV-та. Нямах възможност да отида и да видя за себе си, но разбрах, че това е едно от нещата, които също се използват за уикенда. Но добър въпрос е при 45-50 градуса през лятото (и 35 градуса седмицата, когато се върнах) колко е удачно да се стои навън 🙂

Сауди Арамко

Споменавайки уикенда – в Саудитска Арабия уикендът е четвъртък и петък. През целият ми престой така и не успях да свикна на това. Тъй като имах доста работа и в България, добрата новина беше, че оставаха 2 дни за наспиване и реанимация в хотела, както и за работа по европейски/американски стандарт, а докато работех събота и неделя, реално останалите хора почиваха.

Саудитска Арабия

 

Работното ми време бе през работната седмица събота-сряда от 7 до 4 (с престоя на място). След работа цял ден на крак (след 8 часа лекции) обикновено се прибирах малко на тишина и спокойствие или лягах за дрямка. Другата опция бе шофьорът да ме остави за кратка разходка из Карфур и взимане на храна от топлите витрини в мола (с персийско, китайско и други). В китайските ресторанти не продаваха китайски пръчици, направи ми впечатление. Цените на хранителните продукти бяха около 20% по-ниски от тези в България (на техниката – по-ниски или аналогични). Предизвикателството следобед бе да дремна между молитвите, като след работа се прибирах към 4 и половина, след което следват молитви в 5:30 и в 7. Най-предизвикателното обаче е сутрешния prayer в 4:15 – 4:30. Почти не минаваше сутрин, в която да не се будех от джамията до хотела – доста демотивиращо за идния работен ден.

 

Както се изрази контактът ми в Арабия –

Сауди Арамко е държава в държавата

Първо ми беше трудно да го осмисля (най-прост пример ми бе Ватикана), но след като слушахме радио „Арамко“ и минахме покрай частното летище на компанията, както и строежа на ЖП линията към Риад, инициирана от петролната компания, започнах да загрявам. Компанията е открила около 55000 работни места в различни сектори, развиваща местната икономика, както и развива партньорства с различни страни на няколко континента.

Някои хора смятат Aramco за държавна компания. Технически не са прави, де факто е доста близо до истината. Компанията е частна, но работят съвместно с краля и си помагат взаимно. Това е всеизвестен факт, а не е нещо ‘под масата’ – защото имат взаимен интерес, осигуряват работни места, страхотна държавна политика и условия на труда (с различни бонуси и пакети).

Наргиле – Саудитска Арабия

 

На прибиране прегледах за местни сувенири или нещо от сорта. Изключая топовете (облеклата на местните), другото стандартно място са Dates – местните плодове, които приличат на фурми, а на доста места ги превръщат в сладки (със сусам, с пръчици, на места с шоколад, вътре с бадем/лешник и т.н.) Въпросните минават и за шоколадови бонбони при черпене. Тъй като алкохолът е забранен, освен безалкохолните и топлите напитки са популярни безалкохолната бира и някакво местно безалкохолно шампанско.

Имах шанса да присъствам и на местно хранене – пиле с ориз, което ядохме, седнали с кръстосани крака на земята. Някои от присъстващите се храниха с пръсти, без прибори. Доста традиционно и част от заведенията в града бяха построени с високи платформи за сядане по подобен начин. Наргиле се открива трудно в Кхобар (и бих казал, че е по-слабо от турското такова), а кафето има много специфичен и незабравим вкус – страшно сладникаво със силен и приятен аромат.

Още много интересни неща могат да се разкажат, но приключвам тук, тъй като времето минава, а пиша поста със седмици и е добре да види бял свят. Беше ми казано, че апаратите са забранени, така че имам само няколко снимки от мобилния (все пак е относително безопасно, ако не снимаш политически неща, църкви и някои други неща).

Автор: Марио Пешев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Близкия Изток – на картата:

10 коментара

сеп. 18 2009

Кюстендил и Коняво – за малко парапланеризъм :-)

Това човек да си троши главата си е лично негово право. Още по-добре е когато човекът, който иска да си троши главата с парапланер иска да ни разкаже за преживяното 🙂 Е, днес е точно такъв пътеписът – с много природа, въздух и летене. Приятно четене:

Кюстендил и Коняво

за малко парапланеризъм

В последно време съм в една времево-пространствена дупка с липса на време и енергия за блогване, но се завръщам с нови сили и могъщи приключения. Индиана Джоунс пасти да яде 🙂

Открих началото на месец август по възможно най-енергичния начин, който успях да си уредя. Въпросната събота, 1-ви август, бе една от най-вълнуващите съботи в живота ми. По-долу съм разписал как горе-долу протече този невероятно приятен ден за мен.

Кюстендил

Таргета беше Кюстендил. Уикендът бе отделен за спортна дейност. Налагаше се да присъствам на 2 важни рождени дни в събота и нямаше как да си отделя целия уикенд, но бях твърдо решен първия ден да съм там и да се забавлявам. В крайна сметка статистиките докараха в 6:30 сутринта пред Невски малък тандем от 3 коли и 9 ентусиаста, планирали пътуване събота в ранни зори.

Компанията беше готина и всичко бе на 6, с едно изключение: водачът-шофьор бе излезнал явно от рали шампионата и съвсем бе изключил за какви да е правила за движение в и извън София. Огромното червено 4х4, с което се придвижваше (или подскачаше по пътя като мечка със скоростта на заек в последните минути от живота си), предразполагаше за разни формула 1 методологии по време на пътуването. От друга страна, може би това беше първата част на деня – рали и пистови състезания 🙂 По-нататък през деня се налагаше да минем и през offroad, така че вписвам и това в длъжностната характеристика на Сивушко.

Четете по-нататък>>>

One response so far

сеп. 03 2009

От Балканите към Грац и Франкфурт

Започваме един пътепис с впечатленията на Марио от австрийския Грац и немския Франкфурт, но първо трябва да минем през Балканите, за да стигне до това симпатично местенце. Приятно четене:

От Балканите към Грац и Франкфурт

част първа

През Балканите

Истинско преживяване е да достигнеш до Австрия, преминавайки през балканските страни по път. Макар и близо 1000-те километра пробег да бяха планирани за половин денонощие, реалното число надвишаваше 20 часа. Траекторията София — Грац през Сърбия, Хърватска и Словения се оказа изпитание за повечето от нас.

Тръгнахме от София в 7:30, с бусче. 15 туристически екземпляра и двама шофьори. За щастие, почти без изключения, нивото на компанията е като след периодично вкарване на различни опиати, без нужда от използване на такива. Като изключим бирата и уискито в автобуса:-)

За напускане на страната трябваше да минем през Калотина. По път показах на аверите наоколо Драгоман, откъдето е по-голямата част от родата. Пътят към границата минава оттам и успяхме да хвърлим няколко погледа на китното градче.

Драгоман е малък град с население няколко хиляди жители на 35 км от София и 10—12 км от Калотина. Технически погледнато, в него няма нищо особено — доста малък и скучен ареал на територията на Западна България. Но идеално място за вила: непосредствено до пътя за Калотина. В градчето има открит басейн, придружен с приличен ресторант-дискотека, който е редовен таргет на младежите от града и на фенове от околните градове. Срещал съм софийски компании от Овча Купел и Люлин в заведението. И нормално — пътят до там е поддържан (далеч по-добре от повечето магистрали) и разходката от София до там в ненатоварен трафик е близо половин час.

Минавайки покрай селището, продължихме към Калотина. На границата всичко беше нормално — и няколко печата по-късно

бяхме в Сърбия

Спряхме на бензиностанция край Димитровград за глътка въздух или глътка кафе, Тамошното кафе се котираше малко над едно евро. Както си му бе редът, успяхме да „евровизираме“ стоките, които стандартно са в сръбски динари. Все пак Сърбия още не е към ЕС и не е приела еврото като вътрешна валута.

Час и половина по-късно спряхме за lunch time — сядайки на пейка в OMV след Пирот. Времето бе слънчево и приятно, удобно за кратка почивка. В този ред на мисли, в повечето страни в района нямаше толкова богат колорит от бензиностанции, какъвто се среща в България например. OMV се котираше стабилно в Сърбия, а Ina бе фаворит на хърватските братушки.
Кафенцето в OMV бе безумно добро — в task list-ата ми е да го „преслушам“ и в българските клонове. И то на цена от 1.70 евро по тамошния стандарт, сравнено с едното евро за кока-кола от един литър.

В Сърбия не отделихме особено много време на sight seeing, защото почивките бяха кратки и по местните бензиностанции. Нямахме възможност да отскочим до Белград, макар и да минахме през него. Не е ясно дали ще го посетим на връщане от trip-а, или ще сменим категорично маршрута.

Имам някои снимки от преминаването през града. Някои места си заслужаваха вниманието, но западната ни съседка има сходен манталитет с нашия, както и инфраструктурно развитие — около 20-часовото пътуване от София до края на Словения бе консистентно и познато разглеждане на зелени територии, планини, гори, реки. До големи езера и морета не стигнахме, но реки и гори — на килограм. Мечтата на всеки еколюбител, който има нужда да изпусне малко парата. Няма как да не направи впечатление обаче пълната заселеност и залесеност на крайпътните територии. В България не е рядкост да попаднем на изсъхнало поле или няколко декара пропиляна и неподдържана площ. На запад, минавайки по главните пътища, не се срещат такива места — път намират трактори и други обработвателни машини, които служат за оран и сеене; полетата са запълнени с райграс, цветя, земеделски продукти. Площите са поддържани и изглеждат невероятно симпатично. Всеки мастит бизнесмен може с лека ръка да открие игрище за голф, без да се налага да обработва тревните площи.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

Switch to mobile version