Archive for the 'Франкфурт на Майн' Category

Ное. 30 2012

Франкфурт на Майн

Днес Петър и Биляна ще ни водят до една от финансовите и транспортни столици на Европа – Франкфурт на река Майн в Германия.

Приятно четене:

Франкфурт на Майн

Някои неща се променят с времето! Само час път, десетина детски песнички и отново сме във…

Франкфурт

Имаме по-малко от половин ден, планът ни е стриктен, затова и слизаме на точно определената станция (Konstablerwache). Знаехме, че Франкфурт е по-скоро бизнес-център, но не сме и предполагали, че ще е такова мъртвило в неделя сутрин – само един заспал на пейката просяк и няколко заблудени като нас туристи…

Франкфурт на Майн, Германия

 

 

Спускаме се към

Музея на холокоста –

нямаме време да влезем, но стената с 12 000 имена на убити евреи говори достатъчно…

Музей на Холокоста – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

Продължаваме надолу и стигаме до

брега на река Майн

Може би сме спали в часовете по география, но не знаехме, че Рейн е близо 10 пъти по-пълноводна от Майн. Но и Майн впечатлява с 527-те си километра дължина:

Река Майн – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

 

 

Скоро към нас приближават лебеди – българските царевични пръчици (реклама: “Зайо Байо”) определено им харесват!

Лебеди на река Майн – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

Градът постепенно се пробужда и около нас се напълва с хора. Част от тях идват с трамвай, чиято спирка е до кея. Естествено, всичко, което може да остане зелено е зелено!

Трамвай – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

 

Продължаваме към прочутия

площад Рьомер

И изненада – строително-ремонтни работи:

Рьомерплац – Франкфурт на Майн, Германия

 

Все пак, не сме дошли съвсем напразно – по-голямата част от площад “Ромерберг” е отворена за туристи.

Площад Ромер  – Франкфурт на Майн, Германия

 

Трикорпусната сграда по-долу е от Средновековието, нарича се „Ромер“ и е една от най-важните забележителности на града. Някога трите къщи са били собственост на местните занаятчии.

Ромерплац –  – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

 

През 1405 г. тези къщи били купени от градския съвет на Франкфурт, като една от къщите била избрана за кметство. На това място са били короновани кралете на Германия, затова и в кметството имало стая, наречена “Зала на кралете”. През Втората световна война голяма част от “Ромер” и околните сгради са били разрушени от бомбардировките, но благодарение на запазените подробни архивни документи, днес е напълно възстановена и ако имате късмет, може дори да влезете вътре.

Ние обаче продължаваме към вече

оживеното „стъргало“ на Франкфурт:

Ромерплац –  – Франкфурт на Майн, Германия

 

Отбиваме се за кратка почивка и един последен “прос’т!” (на немски “Наздраве” е “Prosit!”):

Наздраве! – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

 

 

Биляна си поръчва спагети:

– Спагети?!! – учудва се Петър – Все едно да отидеш в Италия, да седнеш в пицария и да удариш една свинска вратна пържола…

Спагети – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

 

Биляна и до днес се кълне, че това били най-вкусните спагети в живота й… (Петър: “Май ще взема да си поръчам свинска вратна пържола в някоя италианска пицария!”).

(За протокола: най-хубавото еспресо в живота, редакцията е пила в Германия! Защо и спагетите да не бъдат най-добрите? 🙂 – бел.Ст.)

 

 

Подгонваме гълъбите по площада и 80-сантиметровата тогава Вики застава на фона на 200-метровите небостъргачи в “ситито”:

Небостъргачи – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

 

Предварително сме си набелязали Main Tower

Плащаме си входа (по 5 EUR за Петър и Биляна; Вики и всички деца до 6 г. влизат безплатно) и след щателна проверка тип „летище малко след сигнал за бомба“ ни пускат да се качим в асансьора…

 

Небостъргачи – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

Асансьорът качва 56-те етажа за 45 секунди. Ако предпочетете стълбите, очакват ви само 1090 стъпала 🙂

Скоро пред нас се разкрива

красивата гледка на Франкфурт

Огромните небостъргачи сега са леко под нас. Виждаме и ж.п. гарата, към която трябва да се устремим скоро (в долната лява част на снимката):

Небостъргачи – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

 

От другата страна пък имаме страхотна гледка към р. Майн и вече изминатата от нас централна част на стария град (в дясната част на снимката):

Небостъргачи – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

Вики се радва, че се наслаждава на всичко това от два метра по-високо

 

 

Няма как – времето за полета ни наближава и се отправяме към

ж.п. гарата.

Тя обаче не ни очарова – тъмни балкански, а и азиатски субекти ни гледат подозрително, докато се разминаваме; дюнерджийниците и секс-шоповете са повече от книжарниците и хранителните магазини, а в самата гара са ви необходими поне 10 минути и 50 цента, за да откриете единствената тоалетна, където се чудиш кое е по-отвратително – опашката от чакащи или вонята, която се носи отвътре…

Гарата на Франкфурт на Майн, Германия

 

Въобще Германия се е променила значително

(или поне това е впечатлението ни): когато Петър беше в Берлин през 2000 г., обстановката беше буквално стерилна – нямаше кьораво есенно листо по улиците, нямаше графити, нямаше неправилно паркирали автомобили, камо ли пък в зелените площи, които винаги бяха с перфектно подстригана трева… за разлика от 2011 г.:

Паркиране 2012 – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

Нещо друго, което впечатляваше тогава – вестниците просто си стояха на улиците и хората чинно пускаха стотинка, взимаха си вестника и си продължаваха по пътя. Днес вестниците са здраво заключени в метални кутии, облепени, изподрани, с графити… започваме да разбираме възрастните немци, които не са щастливи от факта, че Германия е част от ЕС…

Паркиране 2012 – Франкфурт на Майн, Германия

 

А дали е така и в столицата Берлин, ще знаем съвсем скоро. На Петър му предстои пътуване по повод международното изложение за потребителска електроника IFA 2012… 🙂

На Биляна и Вики нищо не им предстои по това време, така че приемат предложения за Тайланд, Коста Рика, Япония, Малдивите, Бразилия и кварталните кафенета в София. До скоро!

Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Франкфурт на Майн – на картата:

Гарга Рошава

No responses yet

сеп. 03 2009

От Балканите към Грац и Франкфурт

Започваме един пътепис с впечатленията на Марио от австрийския Грац и немския Франкфурт, но първо трябва да минем през Балканите, за да стигне до това симпатично местенце. Приятно четене:

От Балканите към Грац и Франкфурт

част първа

През Балканите

Истинско преживяване е да достигнеш до Австрия, преминавайки през балканските страни по път. Макар и близо 1000-те километра пробег да бяха планирани за половин денонощие, реалното число надвишаваше 20 часа. Траекторията София — Грац през Сърбия, Хърватска и Словения се оказа изпитание за повечето от нас.

Тръгнахме от София в 7:30, с бусче. 15 туристически екземпляра и двама шофьори. За щастие, почти без изключения, нивото на компанията е като след периодично вкарване на различни опиати, без нужда от използване на такива. Като изключим бирата и уискито в автобуса:-)

За напускане на страната трябваше да минем през Калотина. По път показах на аверите наоколо Драгоман, откъдето е по-голямата част от родата. Пътят към границата минава оттам и успяхме да хвърлим няколко погледа на китното градче.

Драгоман е малък град с население няколко хиляди жители на 35 км от София и 10—12 км от Калотина. Технически погледнато, в него няма нищо особено — доста малък и скучен ареал на територията на Западна България. Но идеално място за вила: непосредствено до пътя за Калотина. В градчето има открит басейн, придружен с приличен ресторант-дискотека, който е редовен таргет на младежите от града и на фенове от околните градове. Срещал съм софийски компании от Овча Купел и Люлин в заведението. И нормално — пътят до там е поддържан (далеч по-добре от повечето магистрали) и разходката от София до там в ненатоварен трафик е близо половин час.

Минавайки покрай селището, продължихме към Калотина. На границата всичко беше нормално — и няколко печата по-късно

бяхме в Сърбия

Спряхме на бензиностанция край Димитровград за глътка въздух или глътка кафе, Тамошното кафе се котираше малко над едно евро. Както си му бе редът, успяхме да „евровизираме“ стоките, които стандартно са в сръбски динари. Все пак Сърбия още не е към ЕС и не е приела еврото като вътрешна валута.

Час и половина по-късно спряхме за lunch time — сядайки на пейка в OMV след Пирот. Времето бе слънчево и приятно, удобно за кратка почивка. В този ред на мисли, в повечето страни в района нямаше толкова богат колорит от бензиностанции, какъвто се среща в България например. OMV се котираше стабилно в Сърбия, а Ina бе фаворит на хърватските братушки.
Кафенцето в OMV бе безумно добро — в task list-ата ми е да го „преслушам“ и в българските клонове. И то на цена от 1.70 евро по тамошния стандарт, сравнено с едното евро за кока-кола от един литър.

В Сърбия не отделихме особено много време на sight seeing, защото почивките бяха кратки и по местните бензиностанции. Нямахме възможност да отскочим до Белград, макар и да минахме през него. Не е ясно дали ще го посетим на връщане от trip-а, или ще сменим категорично маршрута.

Имам някои снимки от преминаването през града. Някои места си заслужаваха вниманието, но западната ни съседка има сходен манталитет с нашия, както и инфраструктурно развитие — около 20-часовото пътуване от София до края на Словения бе консистентно и познато разглеждане на зелени територии, планини, гори, реки. До големи езера и морета не стигнахме, но реки и гори — на килограм. Мечтата на всеки еколюбител, който има нужда да изпусне малко парата. Няма как да не направи впечатление обаче пълната заселеност и залесеност на крайпътните територии. В България не е рядкост да попаднем на изсъхнало поле или няколко декара пропиляна и неподдържана площ. На запад, минавайки по главните пътища, не се срещат такива места — път намират трактори и други обработвателни машини, които служат за оран и сеене; полетата са запълнени с райграс, цветя, земеделски продукти. Площите са поддържани и изглеждат невероятно симпатично. Всеки мастит бизнесмен може с лека ръка да открие игрище за голф, без да се налага да обработва тревните площи.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

Switch to mobile version