Archive for the 'Грац' Category

апр. 07 2010

На сноуборд в Словения и Австрия

Днес ще отскочим до далечния край на Балканите и даже ще стигнем до Алпите. Ико ще ни разкаже за ски и сноуборд почивката си в Словения и Австрия. Още една идея за следващата зима. Приятно четене и не забравяйте да участвате в писането на 1000-ия пътепис на нашия сайт. Приятно четене: На сноуборд в Словения […]

4 коментара

сеп. 03 2009

От Балканите към Грац и Франкфурт

Започваме един пътепис с впечатленията на Марио от австрийския Грац и немския Франкфурт, но първо трябва да минем през Балканите, за да стигне до това симпатично местенце. Приятно четене:

От Балканите към Грац и Франкфурт

част първа

През Балканите

Истинско преживяване е да достигнеш до Австрия, преминавайки през балканските страни по път. Макар и близо 1000-те километра пробег да бяха планирани за половин денонощие, реалното число надвишаваше 20 часа. Траекторията София — Грац през Сърбия, Хърватска и Словения се оказа изпитание за повечето от нас.

Тръгнахме от София в 7:30, с бусче. 15 туристически екземпляра и двама шофьори. За щастие, почти без изключения, нивото на компанията е като след периодично вкарване на различни опиати, без нужда от използване на такива. Като изключим бирата и уискито в автобуса:-)

За напускане на страната трябваше да минем през Калотина. По път показах на аверите наоколо Драгоман, откъдето е по-голямата част от родата. Пътят към границата минава оттам и успяхме да хвърлим няколко погледа на китното градче.

Драгоман е малък град с население няколко хиляди жители на 35 км от София и 10—12 км от Калотина. Технически погледнато, в него няма нищо особено — доста малък и скучен ареал на територията на Западна България. Но идеално място за вила: непосредствено до пътя за Калотина. В градчето има открит басейн, придружен с приличен ресторант-дискотека, който е редовен таргет на младежите от града и на фенове от околните градове. Срещал съм софийски компании от Овча Купел и Люлин в заведението. И нормално — пътят до там е поддържан (далеч по-добре от повечето магистрали) и разходката от София до там в ненатоварен трафик е близо половин час.

Минавайки покрай селището, продължихме към Калотина. На границата всичко беше нормално — и няколко печата по-късно

бяхме в Сърбия

Спряхме на бензиностанция край Димитровград за глътка въздух или глътка кафе, Тамошното кафе се котираше малко над едно евро. Както си му бе редът, успяхме да „евровизираме“ стоките, които стандартно са в сръбски динари. Все пак Сърбия още не е към ЕС и не е приела еврото като вътрешна валута.

Час и половина по-късно спряхме за lunch time — сядайки на пейка в OMV след Пирот. Времето бе слънчево и приятно, удобно за кратка почивка. В този ред на мисли, в повечето страни в района нямаше толкова богат колорит от бензиностанции, какъвто се среща в България например. OMV се котираше стабилно в Сърбия, а Ina бе фаворит на хърватските братушки.
Кафенцето в OMV бе безумно добро — в task list-ата ми е да го „преслушам“ и в българските клонове. И то на цена от 1.70 евро по тамошния стандарт, сравнено с едното евро за кока-кола от един литър.

В Сърбия не отделихме особено много време на sight seeing, защото почивките бяха кратки и по местните бензиностанции. Нямахме възможност да отскочим до Белград, макар и да минахме през него. Не е ясно дали ще го посетим на връщане от trip-а, или ще сменим категорично маршрута.

Имам някои снимки от преминаването през града. Някои места си заслужаваха вниманието, но западната ни съседка има сходен манталитет с нашия, както и инфраструктурно развитие — около 20-часовото пътуване от София до края на Словения бе консистентно и познато разглеждане на зелени територии, планини, гори, реки. До големи езера и морета не стигнахме, но реки и гори — на килограм. Мечтата на всеки еколюбител, който има нужда да изпусне малко парата. Няма как да не направи впечатление обаче пълната заселеност и залесеност на крайпътните територии. В България не е рядкост да попаднем на изсъхнало поле или няколко декара пропиляна и неподдържана площ. На запад, минавайки по главните пътища, не се срещат такива места — път намират трактори и други обработвателни машини, които служат за оран и сеене; полетата са запълнени с райграс, цветя, земеделски продукти. Площите са поддържани и изглеждат невероятно симпатично. Всеки мастит бизнесмен може с лека ръка да открие игрище за голф, без да се налага да обработва тревните площи.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

Switch to mobile version